М О Т И В И към присъдата по
н.о.х.д. № 925/20 г. на РОС.
Русенската окръжна прокуратура
е обвинила подсъдимите в престъпленията както следва:
Й.И.И. - в това, че
в периода 24.04.2016 г. - 31.05.2016 г. в гр.Бяла,
обл. Русе и ГКПП Кулата - Промахон,
Република България в условията на продължавано престъпление на 2 пъти набрал и
транспортирал отделно лице – Н.В.Д. ***, и я превел през границата на страната, с цел да бъде използвана за развратни действия в Република Гърция,
независимо от съгласието й, като деянието е извършено чрез обещаване на облаги
- престъпление по чл. 159б, ал.2,вр. ал.1, вр. чл. 159а, ал. 2 т. 6, пр.
1 вр. ал.1, пр. 1 и 2 НК
в периода 15.11.2019 г. – 03.02.2020 г. в
гр.Бяла, обл. Русе и ГКПП Кулата –
Промахон, Република Гърция, в условията на продължавано престъпление на 2
пъти транспортирал отделно лице – Н.В.Д.
***, и я превел през границата на страната , с цел да бъде използвана за развратни
действия в Република Гърция, независимо от съгласието й, като деянието е извършено
чрез обещаване на облаги - престъпление по
чл. 159б, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 159а, ал. 2 т. 6, пр. 1 вр. ал. 1, пр. 2 от НК,
в периода **.11.2019 г. - 31.12.2019 г. в
гр. Русе, гр. Сливо поле и село Борисово, обл. Русе, набирал и транспортирал отделно лице - Н.В.Д. ***, с цел да бъде използвана за развратни действия,
независимо от съгласието й - престъпление по
чл. 159а, ал. 1, пр. 1 и 2 от НК и
в периода 06.03.2020 г. – 28.03.2020 г., в гр.
Сливо поле, обл. Русе, в съучастие като извършител с подсъдимия И.Д.Ц., ЕГН **********,***,
подпомогнат от И.Д.Ц., ЕГН ********** чрез предоставяне на жилище, където да
бъде принудително държана, противозаконно
лишил от свобода Н.В.Д., ЕГН: **********, като деянието е продължило повече
от две денонощия - престъпление по чл.
142а ал.5 пр. 3, вр. чл. 20, ал. 2 НК.
И.Д.Ц. - в това, че
за времето от 10.06.20** г. до 20.10.20** г., в
с. Въбел, общ. Никопол, обл. Плевен, и в гр. Русе в условията на продължавано
престъпление - на два пъти, в съучастие с подсъдимата А.А.М., ЕГН **********,
като извършител отвлякъл другиго М. М.Н., ЕГН ********** ***, като деянието е
извършено от две лица и отвличането е с цел лицето да бъде изведено извън
границите на страната – в Република Гърция - престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2 и т. 7, пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК,
на
10.06.20** г., в с. Въбел, обл. Плевен и ГКПП Кулата - Промахон-Република
Гърция в съучастие с подсъдиматаАтанаска А.М., ЕГН **********, като извършител
набрал и транспортирал отделно лице - М.М.Н. *** и я превел през границата на
страната, с цел да бъде използвана за развратни действия независимо от нейното
съгласие в Република Гърция, като деянието е извършено чрез отвличане - престъпление
по чл. 159б, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.
159а, ал. 2 т. 3, пр.1, вр. ал. 1, пр.1
и 2, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и
в периода
06.03.2020 г. - 28.03.2020 г., в
гр. Сливо поле, обл. Русе, в съучастие с Й.И.И., ЕГН: ********** *** - като
помагач, съзнателно подпомогнал подсъдимия
Й.И.И.,ЕГН: ********** противозаконно да
лиши от свобода Н.В.Д., ЕГН: ********** - чрез предоставяне на жилище,
където да бъде принудително държана, като деянието е продължило повече от две
денонощия - престъпление по чл. 142а,
ал. 5, пр. 3, вр. с ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 НК
А.А.М. - в това, че
за времето от 10.06.20** г. до 20.10.20** г., в с. Въбел, общ. Никопол, обл.
Плевен, и в гр. Русе в условията на продължавано престъпление - на два пъти, в
съучастие с И.Д.Ц. ***, като извършител, отвлякла другиго - М. М.Н.,
ЕГН ********** *** , като деянието е извършено от две лица и отвличането
е с цел лицето да бъде изведено извън границите на страната - в Република
Гърция . престъпление по чл. 142, ал. 2,
т.2 и т. 7, пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК и
на 10.06.20** г., в с. Въбел, обл. Плевен и ГКПП
Кулата-Промахон-Р. Гърция в съучастие с подсъдимия
И.Д.Ц.,***, като извършител набрала и
транспортирала отделно лице - М.М.Н.
*** и я превела през границата на
страната, с цел да бъде използвана за развратни действия независимо от нейното
съгласие в Република Гърция, като деянието е извършено чрез отвличане - престъпление
по чл.159б, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 159а, ал. 2 т. 3,
пр.1, вр. ал.1, пр.1 и 2, вр. с чл. 20,
ал. 2 НК.
В съдебно заседание обвиненията се поддържат както
са са внесени.
Всеки от подсъдимите и защитниците им считат, че
обвиненията са недоказани.
След като прецени и обсъди материалите по делото
и доводите на страните, съдът прие следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Й.И.И. /известен и с имената И.И.И./,
е български
гражданин, с постоянен адрес ***. Роден е на *** ***. Има основно образование.
Не е женен. Не работи. Не е осъждан.
Син е на подсъдимия И.Д.Ц..
Подсъдимият И.Д.Ц. е български гражданин, с постоянен адрес ***, обл.
Силистра. Има основно образование. Женен. Не работи. Осъждан е.
Баща е на подсъдимия И.И..
Подсъдимата А.А.М. е български гражданин, спостоянно местоживеене ***. Родена е на *** ***. Има основно образование. Не е омъжена.
Не работи. Не е е осъждана.
Подсъдимият И.Д.Ц. живеел заедно със съпругата
си, баща си, сина си - подсъдимия Й.И.И. и семейството му - в имот, негова
собственост, в гр. Сливо поле, ул. „Г. M.“ № 2. В имота имало няколко обособени
постройки, като всяко семейство обитавало отделна такава.
Подсъдимата А.А.М. ***. Тя познавала първите
двама подсъдими, като с подсъдимия И. Ц. поддържали близки отношения.
Подсъдимите Ц. и М. често пътували до Република
Гърция, където заедно пребивавали в работнически лагер в района на село
Манолада, находящо се в района на гр. Патра и гр. Атина. Били обект на издирване
от гръцките власти по подозрение, че си набавяли доходи в Р Гърция чрез извършване
на противозаконни дейности - извършване на кражби, предимно от автомобили /п.1,
л. 136 от ДП, както и приетите на съдебното следствие материали получени от РОП
по линия на международно сътрудничество/.
В инкриминирания период двамата извършвали
съвместна дейност по трафикиране на млади жени, които принуждавали да извършват
развратни действия, изразяващи се в предоставяне на сексуални услуги на
неограничен кръг мъже, срещу заплащане. Получените по този начин парични
средства прибирали и ползували за свои нужди.
Подсъдимият Й.И. също извършвал дейност по
трафикиране на млади жени, които водел на същото място в Гърция и уговарял да
предоставят сексуални услуги на неограничен кръг мъже, срещу заплащане.
Получените по този начин парични средства прибирал той. Тази му дейност била
отделна и независима от дейността на другите двама подсъдими.
Поради близките им отношения, както и съвместните
им чести пътувания и упражняваната идентична дейност на посоченото едно и също
място /работническия лагер в гръцкото село Манолада/
всеки от тримата подсъдими бил принципно наясно в
до голяма степен в детайли запознат с тази именно дейност на останалите, вкл. и
с момичетата „държани“ от останалите , като общували с тях.
В хода на тази дейност
През пролетта на 2016 г. подсъдимият се познавал
със свид. Н.В.Д., както и приятелката на последната - свид. А.К.Е., двете живущи и
съседки в гр. Бяла. Е., нейната майка и св. Н. Д. посещавали Р Гърция за
сезонна работа. И двете свидетелки сочат при разпитите им, че били взели
решение за занимаване с проституция. Всяка от двете приписва първоначалната
идея на другата, което е обяснимо в социално-етичен план, като е без значение
за съставомерността на процесните престъпления, а само при преценката на
евентуалните санкции за тях.
При предпоставки
след като постепенно спечелил доверието на двете
свидетелки и специално на Н. Д. , през
м. април подс. И. предложил на св. Д. и тя приела
доброволно да я заведе в Република Гърция, където тя да осъществява дейност
като проститутка, предоставяйки сексуални услуги на неограничен кръг от мъже
срещу заплащане. Подсъдимият щял да й съдейства по всякакъв начин, включително
да й осигурява къде да живее и да я пази. Обещал й облаги, твърдейки, че по
този начин тя ще спечели много пари, че ще може да си позволява много добър
стандарт на живот и да си купува всякакви неща. По този начин я мотивирал и я
убедил да отиде и проституира в Р Гърция под негово ръководство и организация
на „работата“, вкл. транспортиране до избраните от него места и обратно. В
изпълнение нае така взетото от всеки един от тях решение
на 24.04.2016 г. подс. Й.И.И. и свид. Н. В.Д. предприели
пътуване от гр. Бяла, обл. Русе към Република Гърция. Придвижвали се с
автомобил „Фолксваген“ с рег. № Р 0449 ВС, като с тях пътувала свид. А. В.Е. и
други лица. В 04.15 ч. часа на 24.04.2016 г. през ГКПП „Кулата - Промахон“
преминали българо-гръцката държавна граница и влезли на територията на
Република Гърция. Автомобилът бил управляван от подс. Ц. /както се посочи баща
на подс. И. и занимаващ се по същия начин с организиране и получаване на доходи
от трафикирани, занимаващи се с проституция момичета.
В Република Гърция подсъдимият И. настанил свид. Н.В.Д.
в хотел „Авокадо“, находящ се в близост до горепосочените село Манолада и
работнически лагер.
Там продължение на около две седмици свид. Н.В.Д.
предоставяла и извършила сексуални услуги на множество мъже срещу заплащане.
Тази дейност била изцяло организирана и ръководена от подсъдимия Й.И.И., който
намирал клиентите и получавал парите.
На неустановена дата през месец май 2016г. подсъдимият
И. и свид. Н.Д. се върнали временно в България. Свидетелката се прибрала в дома
си в гр. Бяла, обл. Русе където прекарала известно време.
Към края на месец май 2016 г. подсъдимият Й.И.И.
се свързал с нея и й казал, че е дошло време да я върне в Гърция, където тя да
продължи да проституира за него.
На 31.05.2016 г. двамата отново, придвижвайки се с
автомобил марка „Мерцедес“ заедно с други лица, отпътували гр. Бяла, обл. Русе
за Република Гърция, в 06.32 часа на 31.05.2016 г. през ГКПП „Кулата -
Промахон“ преминали българо-гръцката държава граница и влезли на територията на
Република Гърция. Там подсъдимият Й.И.И. отново настанил свидетелката Д. ***,
където тя, изцяло ръководена от него, продължила да предоставя сексуални услуги
срещу заплащане.
По аналогичен на описания начин до края на 2016
г. и през цялата 20** г. свид. Н.В.Д. системно посещавала Република Гърция,
като пътувала от гр. Бяла, обл. Русе до Република Гърция заедно с подсъдимия Й.И.И..
В Република Гърция всеки път тя била настанявана от него в лагера на
работниците, които берели ягоди в село Манолада и предоставяла сексуални услуги
на неограничен кръг от лица срещу заплащане. Тази дейност била изцяло
организирана и ръководена от подсъдимия Й.И.И.. Той получавал и парите, придобивани като възнаграждение за
сексуалните услуги. Тези обстоятелства не са обхванати от обвинението по
делото, поради което в случая са от значение за преценката на достоверността на
показанията на свидетелките /пострадали/ Д. и Н., както и на обществената
опастност на личността на подсъдимите И. и Ц..
С времето свидетелката Д. поискала да се откаже
от тази дейност и престанала да проституира. В отговор, за да я принуди да продължи
да „работи“ по същия начин за него, подсъдимият И. започнал да осъществява
физическо и психическо насилие спрямо нея
- често е удрял жестоко, заканвал й се, че ако се оплаче и го разкрие
пред правораздавателните органи ще си отмъсти на нея и на семейството й, че ще
я пребие и ще запали къщата и родителите й. Свидетелката се намирала в напълно
безпомощносъстояние в Р Гърция. През цялото време подсъдимият И. не й давал
пари или други средства, освен в някои случаи дребни парични суми, с които да
може да си купува единствено цигари. Той бил взел и документите й за
самоличност. Д. имала у себе си единствено мобилен телефон, който обаче бил
без поставена сим-карта. Ето защо тя не можела да провежда разговори телефонни
разговори , а ползвала интернет, при това само когато случайно успеела да се
свърже с незащитена с парола интернет мрежа. В такива случаи тя комуникирала с
майка - си свид. Н.Г.Д.. При тези разгтовори не й казвала в какво положение се
намира, защото се страхувала от подсъдимия И. и изпитвала срам за случващото
се. На няколко пъти свид. Н.В.Д. събирала смелост и бягала за кратки периоди от
време от подсъдимия И., вкл. опитала да заживее с трето лице. Във всички случаи
обаче И. я намирал и отново я привличал да проституира за него, а заради
бягствата й нанасял побои.
Свид. М.М.Н. живеела на семейни начала със свид. Е.М.М.
*** /според обвинението на 10.06.20** г., но според св. Н. в първия й разпит
вероятно на 8.06.20** г./, двамата отишли в дома на майката на свид. Е.М.М.,***.
Там били подсъдимите И.Д.Ц. и А.А.М.. Те
преценили, че може да използват свид. М.М.Н. да проституира за тях и й
предложили да отиде с тях в Гърция, където да работи като сервитьорка.
Свидетелката категорично оказала. Тогава
подсъдимата А.А.М. няколко пъти я ударила по
лицето и й заявила, че ще тръгне с тях, независимо дали иска или не. След това
двамата подсъдими Ц. и М. извели св. М.М.Н. от къщата и със сила, с дърпане и натискане, я принудили да влезе в техния автомобил, който бил паркиран
отпред - зелен бус - „Фолксваген каравел“, собственост на подсъдимия Ц.. Взели
й личната карта и мобилния телефон и потеглили в неизвестна за свидетелката
посока. След няколко часа път
вечерта на 10.06.20** г., около 21.13 ч., Ц. и Н.
се явили на ГКПП „Кулата - Промахон“ и преминали българо-гръцката държавна
граница, след което влезли на територията на Република Гърция. Придвижили се с
лек автомобил „Алфа Ромео“.
В
Република Гърция подсъдимият Ц. отвел свидетелката М. Н. в същия /горепосочен/ работнически
лагер в село Манолада.
По същото време в лагера била и свид. Н.В.Д. и
двете млади жени били настанени да живеят в общо помещение.
Там, в продължение на около един месец подсъдимите
Ц. и М. принуждавали свидетелката Н. да осъществява срещу заплащане полови
актове с различни мъже. Парите получавали те. Също както и св. Д. в отношенията
и с подс. И.,
в Република Гърция свид. М.М.Н. не разполагала с
пари, документи за самоличност и телефон. Тя не знаела гръцки език. Подсъдимите
не я пускали да излиза сама. Свид. Н. имала възможност да общува с много
ограничен кръг от лица, предимно с подсъдимите И.Д.Ц. и А.А.М., както и подсъдимия
Й.И.И. и свид. Н.В.Д..
Около месец след пристигането й в Република
Гърция, с цел избягване на проблеми с гръцките власти, тримата подсъдими свидетелката
заедно със свидетелките М. Н. и Н. Д., се върнали на българска теритария. На
границата на страната не била извършена проверка на документите им. В България
свид. Д. ***, а
свид. Н. била отведена от подсъдимите Ц. и М. в
дома на подсъдимата М. ***. Подсъдимите възнамерявали да прекарат известно
време в Република България, след което да се върнат със свид. Н. в Република
Гърция и тя да продължи да проституира за тях.
По време на този престой свид. Н. продължавала да
няма възможност да излиза и да общува с никого. Един ден, като била изпратена
от подсъдимата М. да отведе малолетното й внуче до детската градина, на връщане
свидетелката Н. успяла да избяга, като помолила /неустановено/
непознато за нея лице да я откара до село Въбел, обл. Плевен. Не подала сигнал
за случилото се, тъй като се страхувала от тримата подсъдими. Продължила
обичайния си начин на живот със свид. Е.М.М..
Когато подсъдимите Ц. и М. узнали за бягството на
свид. Н., решили отново да я отвлекат, за да могат да я отведат отново в
Република Гърция и да я принудят да продължи да извършва по горепосочения начин
развратни действия срещу заплащане, придобитите средства от които да усвояват
те. В изпълнение на решението си
вечерта на 20.10.20** г. подсъдимите Ц. ***.
Придвижвали се със сив автомобил-бус и се установили с него в района на
центъра, по ул. „Г. Б.“. Около 19.32 ч. свид. Н. и свид. Е. М. ***, возейки се
на управляван от М. велосипед. При това
подсъдимите се с посочения автомобил се приближили
и спрели непосредствено до двамата свидетели, препятствувайки посоката им на
движение с велосипеда и принудително изтласквайки ги в края на пътното платно. Двамата подсъдими излезли от превозното
средства, като
подс. М. хванала свид. Н. за косата и силно
започнала да я дърпа към буса, като опитвала да я вкара в превозното средство.
Свид. Н. се съпротивлявала според възможностите си и силите си. Тя се дърпала и
опитвала да се отскубне от хватката на обвиняемата и да избяга, държала се за
свид. Е.М.М. и за автомобила. Тогава
подсъдимият обв. И. Д.Ц. хванал свид. М.М.Н. през
кръста, вдигнал я и в хвърлил в превозното средство. При това свидетелката си
ударила дясната ръка в областта на предмишницата и получила кръвонасядане. Подсъдимите
потеглили в неизвестна за свид. Н. посока. По пътя й взели мобилния телефон, а подс.
М. продължавала да я държи за косата и да я притиска, скубала я и й причинила
одрасквания по лицето.
В 19.32 ч. свид. Е.М.М. подал сигнал на телефон
112, като заявил, че свид. М.Н. била отвлечена от мъж и жена, за да
просититура.
Подсъдимите М. и Ц. отпътували със свид. Н. в посока към гр.
Русе, където пристигнали малко след полунощ - на 21.10.20** г. Отседнали в стая
№ 103 в хотел „Парадайз“ в гр. Русе, където били регистрирани на името на подс.
М.. Двамата подсъдими заявали на свидетелката, че ще я отведат в Гърция за да
проституира за тях.
В сутрешните часове на 22.10.20** г. тримата
напуснали хотела. Подсъдимите Цантков и М. отвели свидетелката Н. в горепосочения
дом на подсъдимия Ц. *** и я заключили в една от стаите.
Н. успяла да избяга, като излязла през
единствения малък прозорец на помещението. Стигнала до центъра на град Сливо
поле и влязла в намиращия се там тото-пункт. Казала нанамиращите се там свид. Г.О.М.
и свид. Г.И.А., че не знае къде се намира и че я е страх.
В 16.59 часа свид. Г.О.М. подал сигнал на телефон
112 и на мястото пристигнали служители на РУ-МВР - Сливо поле при ОДна
МВР-Русе. След проведения разпит на М.Н. отвела полицейския служител свид. С.В.Д.
без колебание и затруднение до дома на обвиняемите, находящ се в гр. Сливо
поле, обл. Русе, ул. „Г. M.“ № 2.
Междувременно, и през 20** и 2018 г., продължавали
горепосочените системни посещения на свид. Н.В.Д. в Р Гърция заедно с подс. Й.И.И.
с цел проституиране за него. В края на 2018 за пореден път Д. успяла да избяга
от подсъдимия, известно време прекарала в Република Гърция, заживявайки с труго
лице, и
през месец април 2019 г. се прибрала на българска
територия в гр. Бяла.
На неустановена дата през месец ноември 2019 г. подсъдимият
Й.И. отново се свързал със свид. Н.В.Д. и я уведомил, че отново трябва да я
заведе в Гърция, където да проституира за него. Поради страха й от подсъдимия,
както и обещанията му, че по този начин ще спечели много пари и ще може да си
купува много неща, тя тръгнала с него без да се съпротивлява.
На 15.11.2019 г. подсъдимият И. и свид. Д. за
пореден път заедно потеглили за Република Гърция, в 20.57 ч. се явили на ГКПП
„Кулата – Промахон“, преминали българо-гръцката държавна граница и навлезли на
територията на Република Гърция. Придвижвали се в автомобил „Ауди“. С тях
пътувал и свид. Е.К.Ю.. Свид. Ю. познавал подс. Й.И.И. и семейството му, както
и свид. Н.В.Д.. Знаел, че тя проституира за подсъдимия И. и че пътуват за
Република Гърция с тази цел.
Пътуването, обаче, било преустановено след разговор
на И. с неустановено лице, в резултат на който на следващия ден той и свид. Н.Д.
се върнали в Република България.
Веднага след завръщането им на българска територия
на **.11.2019 г. подсъдимият И. настанил свид. Н.
Д. ***, след което предприел осъществяването на същата дейност като Р Гърция. Под
цялостното ръководство и организация на подсъдимия
И., св. Д. предоставяла сексуални услуги
срещу заплащане. Подс. И. намирал клиентите, водел свидетелката при тях и
получавал парите за извършената дейност. Това се случвало в гр. Сливо поле,
където тя осъществявала полови актове срещу заплащане с различни мъже, сред
които свид. С.А.С. /прокурорът се е отказал от св. Б.Т. Б./*** където тя
правила секс срещу заплащане с различни мъже, сред които свид. Н.Р.Д.. Цялото
семейство на обвиняемия било запознато със случващото се и извършваната от него
дейност.
В края на 2019 г. подсъдимият И. настанил свид. Н.
Д. ***, в обща стая с негови познати - свид. В.Н.А., която също проституирала и
нейния приятел свид. Л.Н.З.. По инициатива на подсъдимия И., свид. А.
регистрирала свид. Д. в интернет сайта „Адам и Ева“. По този начин и двете си
намирали клиенти, на които да предоставят сексуални услуги срещу заплащане. Тъй
като решили, че заплащането на престоя в хотела увеличава „режийните“ им
разходи
след няколко дни свидетелите Д., А. и З. се
преместили в апартамент под наем на ул. Б.№ ** в гр. Русе.
През цялото време докато била настанена по този
начин в хотел „Парадайз“ и в квартирата на ул. „Борисова“ тя осъществявала
полови актове с различни мъже срещу заплащане. Възнагражденията от тях
получавала лично, но ги събирала и ги предоставяла на подсъдимия И..
Това продължило до 31.12.2019 г., когато св. Н.В.Д.,
без да казва нищо на подсъдимия И. или на св. В.Н.А. и свид. Л.Н.З. излязла от
квартирата уж за малко и
избягала, и се прибрала в гр. Бяла, обл. Русе.
При това ключовете за жилището и за входната врата на жилижния блок останали в
нея. След като осъществила бягството свид. Н.В.Д. се обадила по телефон на
свид. В.Н.А. и й казала, че е избягала от подсъдимия И., защото не искала да
бъде проститутка, но се страхувала да му каже.
Известно време свидетелката Н.В.Д. прекарала в
дома си.
В края на месец януари 2020г. подсъдимия И. отново
отишъл при св. Н. Д. ***, взел я със себе си и я закарал в къщата си в гр.
Сливо поле. Това направил с оглед последващото й транспортиране и извеждане
извън границата на страната, където тя да проституира за него. Той продължавал
да я заблуждава, че със спечелените пари ще й купува всичко, което тя поиска.
На 02.02.2020 г. подсъдимият Й.И.И. и свидетелката
Н. Д. за пореден път заедно потеглили за
Република Гърция, като в 00.10 часа на 03.02.2020г. се явили на ГКПП „Кулата -
Промахон“, преминали българо-гръцката граница и влезли на територията на
Република Гърция. Придвижвали се с автомобил марка „Опел“. С тях пътувал и
свид. С.Р.С., известен и с малко име С..
В Република Гърция подсъдимият И. отново настанил
свидетелката Д. в хотел „Авокадо“, находящ се в района на село Манолада. Там тя,
аналогично на преревдходните периоди, предоставяла сексуални услуги на
неограничен кръг от лица срещу заплащане. Това било изцяло организирано и
ръководено от подсъдимия Й.И.И., който получавал парите.
На 06.03.2020г. подсъдимият И. и свид. Д. отново
се върнали в Република България. Д. пътувала в един автомобил със свид. С.Р.С.,
а подс. И. пътувал отделно.
След завръщането си в страната,
по указание на подс. И., свид. С.Р.С. откарал
свид. Н.В.Д. в имота в гр. Сливо поле, обл. Русе, ул. „Г. M.“ № 2, собственост,
както се посочи, на баща му – подс. И. Д.Ц.. Свид. Н.В.Д. искала да се прибере
в дома си в гр. Бяла и казала това на подс. И., но той не се съгласил.
На 06.03.2020 г., противно на волята й,
подсъдимият И. настанил свид. Н. Д. в пристройката, където живеел неговия дядо,
като тя и възрастния мъж обитавали една стая. И. не й позволявал да излиза от
къщата и й казвал, че ще стои затворена вътре докато не тръгнат отново за
Гърция. Свидетелката се страхувала от него и затова не правила опити да избяга.
Тя молела подсъдимия да я пусне да се прибере в гр. Бяла, но той не се
съгласявал. През цялото време свид. Д. не разполагала с никакви пари.
Продължавала да държи в себе си мобилен телефон без сим-карта и когато успеела
да се свърже със свободна интернет мрежа комуникирала с майка си по месинджър. При
тези контакти
свидетелката не се осмелявала да сподели на майка
си какво се случва с нея и да потърси помощ, тъй като подсъдимият И.
многократно я бил заплашвал, че в противен случай ще навреди на семейството й.
Цялото семейство на подсъдимия И., вкл. и /баща
му/ подсъдимия Ц., много добре познавали свид. Н.В.Д. и знаели какви са
отношенията между нея и подс. И., както и че тя не е в дома им по собствено
желание и няма възможност да го напусне, а е принуждавана да стои там от страна
на И.. Това било известно и на св. Е. Кътев, комуто, наред с други лица,
пострадалата била предлагана от подсъдимия за сексуални актове срещу заплащане.
На 27.03.2020г. свид. Н.В.Д. споделила с майка си,
че е в град Сливо поле, където я държат насила. От своя страна майка й - свид. Н.Г.Д.
веднага подала сигнал в ОД на МВР - Русе. В резултат
на 28.03.2020г. в къщата в гр. Сливо поле била
извършена проверка от полицейски служители при ОД на МВР-Русе, след които Б. Б.
/св. показания на свидетелите -
полицейски служитнели Б. Б., П. В., И. И./, при която
било установено местонахождението й там. Свид. Б.
установил, че пострадалата Н. Д. се намира в дома на подсъдимите Ц. и И.. Всеки
от подсъдимите Ц. и И. / първоначално отказвал тя да се намира там /показ. на
св. Б. Б. и П. В./, но след като се уверили, че полицейската проверка ще
продължи, подс. И. извел пострадалата пред полицаите. Преди да я изведе
настоятелно я предупредил да укрива с какво се е занимавала и да твърди, че
била в имота за да се грижи за живеещия там болен баща и дядо на двамата
подсъдими. Д. била отведена в РУ - МВР Сливо, където с нея били проведени беседа,
а след това и легитимен разпит в качеството на свидетел и други процеусално-следствени
действия и след това свидетелката се прибрала в дома си в гр. Бяла.
Съгласно неоспореното заключение на
съдебно-медицинската експертиза по делото по гореописания начин при отвличането
на св. М.М.Н. от подсъдимите Ц. и М. в с. Въбел на 20.10.20** г. тя е е
получила охлузвания по лицето и кръвонасядане на дясна предмишница, които са
резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и могат да бъдат
получени при инцидент на 20.10.20** г. /както е описано по-горе/. Същите са
причинили на Н. болка и страдания – лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 НК.
От заключенията на комплексните
съдебно-психиатрични и психологични експертизи по делото, вкл. дадените в
съдебно заседание разяснения,
по делото е установено следното относно годността на пострадалите от
процесните деяния свидетелки М.М.Н. и Н.В.Д.
да възпроимат и възпроизвеждат дотоверно относимите факти и обстоятелстнва по
делото:
При М.М.Н. е налице несъответствие между
календарната възраст и интелекта, и личностовото развитие. Последното е
обусловено на количествени нарушения, които не водят до качествени такива.
Наличното несъответствие не нарушава цялостното социално функциониране на Н.. В
периода, относим към предмета на разследване - м. юни 20**г. - м. октомври 20**г.,
с оглед психическото и физическо състояние на Н., тя не е била с нарушени
годности – тоест била е в състояние правилно да възприема, запаметява и
възпроизвежда фактите от значение за делото.. Понастоящем Н. също е в състояние
правилно да възприема фактите от значение за делото и да дава достоверни и правдиви
показания за тях, ако желае.
Видно
от комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза Н.Д. не страда от психични заболявания.
Същата не е с нарушени психични годности и е в състояние правилно да възприема
факти, имащи значение за досъдебното производство и да дава достоверни и
правдиви показания за тях. Изложените фактическите констатации, следвайки
ангажиращите съда за проверка и произнасяне твърдения в обстоятелствената част
на обвинителния акт и базирайки се, както и останалите, на надлежно събрани и
проверени по делото доказателства,
обхващат и гореописаните дейности
и времеви периоди извън конкретно
инкриминираните от прокурора за всеки от подсъдимите. Макар и незаявени в
случая като съставомерни, те имат
значение за наказателната отговорност на всеки от тях /чл. 102 т. 3 от НПК/,
специално за презицирането на тежестта на евентуалната санкция на всеки от тях,
тъй като сочат на мотивите /користни/, утвърдените навици да се обогатяват със
запретени от закона дейности и то при безскрупулна, жестока, опасна и вредна за
физическото и психическото състояние и експлоатация на трафикираните лица.
Съдът прие изложената фактическа обстановка за
установена по несъмнен и категоричен начин въз основа на събраните и приложени
по делото гласни, писмени и от експертен порядък доказателства /основната част
посочени в хода на гореизложеното/ както следва: обясненията на подсъдимите в
достоверните им части, показания на свидетелите М.М.Н., Н.В.Д., Е.М.М., Г.О.М.,
Г.И.А., П.А.С., Д.М.Д.С.В.Д., Н.Г.Д., А.К.Е., Е.К.Ю., Б.Г.Б., Г.И.И., Н.Н.Ф., П.П.В., Г.Д.А., В.С.Ш., С.Р.И., И.Н.И.,
В.М.А., В.Н.А., Л.Н.З., С.И.И., Н.Р.Д., С.А.С., /св. по обв. акт Б.Т.Б. и С.Р.С.
са заличени по искане на прокурора, споделено като основателно и от защитата/, Б.Ц.М.,
М.П.Й., Р.Р.К., Н.И.Ф., А.А. Х.и И.М.А., С.М.К., вкл. надлежно приобщени по
реда на чл. 279 и 281 от НПК обяснения и показания от досъдебното производство
както и от приложените по делото доказателства и
доказателствени средства - докладни записки, справки от проведени ОИМ, писма,
фотоалбуми, протоколи за разпознаване, протоколи за личен обиск, справки от
сектор БДС, писмо от РЦ 112, копия на регистър за български граждани от хотел „Парадайз“, справки от АИС
КАТ, справки от ДМОС, съдебномедицински експертизи, 3 бр. Комплексни
съдебно-медицински психиатрични псиохологически експертизи /СМППЕ/, технически
експертизи, справки за съвместни пътувания на лица и МПС, докладна записка,
протоколи за разпит пред съдия от РОС, протоколи за доброволно предаване, веществени
доказателства: 1 бр. мобилен телефон
марка Samsungсъс златист на цвят панел и черен кейс IMEI : 353118098143954;1
бр. таблет с черен гумиран протектор марка Xiaomi, с множество пукнатини по
дисплея, IMEI 864166033757943, IMEI 2:864166033757958; 1 бр. мобилен телефон
марка IPHONE 11, IMEI 1: 3539881086404**,
IMEI 2 : 353988108674325, ведно със СИМ карта № 89359011870588389**, с номер за разговори
**********, ведно с черен пластмасов калъф на гърба с надпис „Аuto Focus“; 1 бр.настолен компютър
,черен на цвят , със стикер с №
09120100070,ведно със СД марка
LG; 1 бр. DVR устройство, марка Dahua,бяло на цвят , сер.№
3К05083PAZ66E97,ведно със захранващ кабел;1 бр. пакет,запечатан със стикер на
БНТЛ при ОДМВР-Русе, съдържащ 3 бр. ДВД –R, изготвени при извършване на
техническа експертиза № 428/26.06.2020г,; 1бр.метална халка, на която са
закачени 2 бр. секретни ключа-единият с кръгла, а другият с правоъгълна глава и
1 брой син на цвят чип за отключване в овална форма- предадени с протокол за
доброволно предаване от 03.06.2020г. , техническа експертиза на мобилен
телефон, справка за идентичност на лице с различни имена, протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум, протокол за полицейски предупреждения, справки
от мобилни оператори, фотоснимки, справка от „Еконт Експрес“, копия на
товарителница и клиентски картон, разписки за върнати вещи, характеристични
справки, протокол за личен обиск, медицински документи, протокол от следствен
експеримент, съдебни определения и разпореждания, справки за съдимост,
автобиографии, декларации и другите приложени доказателства, удостоверения и
справки от МВР и АИС „БДС“.
Всеки от подсъдимите /на съдебното следствие
частични обяснения са давали само Й. и Ц., за тримата са четени тези от
досъдебното производство съгл. чл. 279 ал. 2, вр. ал. 1 т. 4 от НПК/ е оспорил
от фактическа /на тази база и правна/ страна обвиненията и конкретно изложената
фактическа обстановка в частите й както следва:
Подсъдимите Й. и Ц., като признават
познанствотото си със св. Н. Д.и М.Н., както и пътуванията и пребиваванията си
в Гърция, вкл. със свидетелките, твърдят, че работили там, както и свидетелките
сезонна работа. Получавали доходи и от превозване на такива лица за Гърция, а Ц.
и шофирал, като използувал собствени МПС. Отричат останалите инкриминирани
обстоятелства, вкл. описаните инициаторска, организационна и ръководна роли на
подс. Й. по отношение на упражняваната от Н. Д. проституция в Гърция /първите
му две обвинения/ и България /Русе, Сливо поле и Борисово съгл. третото му
обвинение/, а също и вмененото им по обвиненията им в съучастие за
противозаконното лишаване от свобода на св. Н. Д.. По последното признават
престоя на пострадалата в периода 6-и до 28-и март по описания начин в
жилището, собственост на подс. Ц., но твърдят, че това станало по уговорка с
нея да се грижи за болния баща на Ц. срещу заплащане. Дори на 8.03.2020 г. я
взели с цялата им фамилия дапрзнуват в заведение в Тутракан. Подс. Ц., както и
подс. М. отричат изцяло вменените им инкриминирани действия на 10-и юни и 20-и
октомври 2021 г. Ц. твърди, че участвувал в събитията на 10-и юни единствено по
молба на трето лице. да я превози за Гърция, което, вкл. като за вземането на Н.
*** станало с нейно и на приятеля и М. съгласие. За втория случай пък - на 20-и
октомври 20** г. твърди, че е отцъствувал от България. Намирал се в Германия,
за където тръгнал заедно с болния си баща за да го лекува. Баща му се върнал от
Румъния, тъй като му прилошало. Той самият, заменяйки при това лекия автомобилб
с който тръгнал с докаран му от приятел каимон,
продължил за Германия, където имал уговорка да купува гуми и лек
автомобил с болния си баща. Върнал се на
33-23.10.20** г. Като доказателство за последното е представил не доказателства
за медицински интервенции или поне изследвания, а фактура за закупени гуми от
съконтрахент Шутгард - Германия. М. категорично отрича участието си и в двете
деяния, както и да е пътувала за Гърция на 10-и юни 20** г.
Така
формулираните защитни тези по фактите в противовес на формулираното и поддържано по делото
обвинение,
се опровергават от останалите гласни, писмени,
веществени и от екпертен порядък доказателства по делото. Последните, освен че
са
непротиворечиви помежду си, взаимно подкрепящи и допълващи се, при това
съдържат и
са базирани на факти и обстоятелства от чисто обективен порядък, напълно потвърждаващи подробните и житейски и
логически издържани показания на пострадалите свидетелки Д. и Н., както и
тези на приятеля на втората М., приятелката и „спътничка/ на Н. – св. А.Е., майка
й – св. Н.Д., свидетелите Св. Д., П. С., Д. Д., П. В., Ив. И., Б. Б., /полиц. служители/,
Гюлн. А. и Гюрс. М., Л. З., В. А., Н. С., Н. Д., Е. К., събраните на
досъдебното производства справки относно задграничните пътувания, респ.-
придружаващи лица на свидетелките Н.Д. и М.Н., подсъдимите И., Ц. и М., както и изтребваните удостоверения от
МВР относно притежавани от подс. Ц. моторни превозни средства, движение на същите
през границата и обстоятелствата относно правоспособността и свидетелството за
правоуправление на подс. Й.,
детайлно и в различни аспекти установяващи
гореизложените инкриминирани действия на подсъдимите в пълнотата и хронологията
им съгласно формулиравката на обвинението.
Така
гореизложените съзнателни действия на подс. Й.,
визиращи вменените му престъпни деяния, се установяват по делото от подробните,
последователни и подкрепени от останалите горепосочени гласни, писмени и от
експертен порядък доказателства - показанията на св. Е., майка й Н. Д., В. А., Л. З., Н. Д., Е. Ю., полицейския
служител Б. Б., съдебно психиатричната-психологическа експертиза. Изразените в
съдебно заседание колебания и частично отричане на факти от страна на
пострадалата и останалите /Е. Ю./ свидетели се обясняват, по мнение на съдебния
състав, със страха, който пострадалата и останалите свидетели изпитват от
двамата подсъдими и свързани с тях лица, предвид многобройните данни в делото
за отправяни заплахи към семейството и имуществото на св. Н. Д., както и други
свидетели /С. С./ по делото вече в хода на досъдебното производство. Показанията
на св. Е. Ю. относно пътуването, дейността и взаимоотношенията на подс. И. с
постр. Д., дадени на досъсдебното производство /приолщени на съдебното
следствие кактно се посочи/, се отличават с конкретика и многообразие на
изнесените факти и обстоятелства, съвпадащи при това напълно с действителното
положение, вкл. относно името и вида на пострадалата, на автомобила на И., вида
на земеделската работа, местоположенията в Гърция и Сливо поле,
последователността и логиката на действията и взаимоотношенията на подсъдимия и
пострадалата, които не могат да се обяснят другояче освен с действителното им
възприемане от свидетеля, така както ги е възпроизмел пред разследващия орган.
Недостоверността и тенденциозността на защитната теза по отношение процесния
трафик с пострадала Н. Д. прозират, наред с другото, и от очевидно услужливото
отричане от свидетели от посочени или близки и роднини на подсъдимите на
бозспорни, заявени и от пострадалите обстоятелства, като простиуирането на св.
Н. Д. – св. Н. Исм. Ф., иначе два пъти ходил в инкриминирания период през 2016
г. до Гърция, Манолада с подс. И., лично познавал и видял там потрадалата Н.Д.,***,
детайли относно начина и местата на пътуването, не знае, с какво всъщност се е
занимавала свидетелката в Гърция.
Възраженията на И., че бил лишен от
правоуправление в инкриминирания период, освен че се опровергава от събраните
по делото доказателства /установяващи издаване
на дубликат поради изгубване и подновяване поради изтекъл срок СУМПС, получено
през м. август 2019 г./, всъщност не са в противоречие с горните констатации,
че е организатор на извършвания транспорт, а шофьор е бил баща му, както и при
безспорно и с приложените справки за задгранични пътувания негово придружаване
на св. Н. Д. на инкриминираните дати по процесните обвинения за трафик.
Изцяло подкрепени са показанията на Д. от тези на
св. Ю. и тези на полиц. служител Б., за насилственото й държане в имота на Ц. ***,
както и първоначалното му отричане да е виждал отдавна свидетелката, след което
/надлежно инструктирана със заплахи от подс. Й., тя излязла пред полицая. Св. Б.
установява как подс. Ц. е твърдял пред него, при предприетата по сигнал на
майката на Н. Д. проверка, на 28.03.2020 г., че Д. била заминала в Гърция,
докато тя се намирала в жилището му под контрола на подс. Й., който я извел
след като станало ясно, че пролицейските действия ще продължат. Както и че е
пътувала за Гърция със сина му - подс. Й., който пък твърди обратното. Пред
полицейския служител И. И., убеден от св. П. В. от РПУ-Бяла че Д. е в имота в
с. Сливо поле на 23.08.2020 г., подсъдимият И. също е твърдял, че Н. Д. не там,
преди лично да я изведе, като я предупредил и инструктирал преди това да отрича
истинското положение. Очевидна недостоверността на тези усилия на двамата
подсъдими да укрият присъствието и въобще естеството на отношенията си с Д. ако
последните са се свеждали до гражданско правни договорни взаимоотношение за
гледане на болния им възрастен баща.
При събраните по делото изрични свидетелски
показания за насилствено държане и предоставяне от подсъдимите за проституиране
в инкриминирания период 6-28 март 2020 г., както и безспорно установения
горепосочен начин по който тя е била открита и взета от там с намесата на
полицията
очевидно
недостоверни и тенденциозни в подкрепа на подсъдимите Й. и Ц. са показанията на
св. Г.И. /сестра на Ц. и леля на И./ и сина й Н.Ф. за доброволния и срещу
заплащане престой на Н. Д. за гледане на болния неин и на подс. Ц. баща. При
това свидетелката И. изрично установява, че друго такова наемано лице за
гледане на баща им не е било наемано преди или след този „престой“ на
пострадалата. Горепосоченият св. С.С., наред с изричното установяване на
известната в селото „сводническа“ дейност на Й. и конкретниите му инкриминирани
действия по отношение на св. Н. Д., изрично установява оказвано му неправомерно
въздействие, вкл. заплахи с бой от Й., чрез негови роднини, за да преиначи истината
за тези обстоятелства и специално да подкрепи гторепосочената версия, че Д.
била в Сливо поле за да се грижи за бащата на Ц.. В съдебно заседание
свидетелят, очевидно респектиран от подсъдимите, както и двете пострадали,
очевидно шищканиращо опитва да се дистанцира от тези си показания надосъдебното
производство, като твърди че не можел да чете добре на български, а само на
немски, като имал образование и СМУ придобити в Германия.
По отношение деянията на подсъдимите Ц. и М. на
10 юни и 20 октомври 20** г. са налице неопровергани от нищо преки
доказателства – показания на пострадалата М. Н. и приятеля й Е. М., с
извършени от тях двамата разпознавания – от Н. на
всеки от подсъдимите, а от М. - на подс. Ц.. Показанията на св. Н. изцяло се
подкрепят и от показанията на горепосочените свидетели полицейски служители /С.,
Д., С. Д./, полицейските справки при извършваните от последните действия след
обаждането на М. при отвличането на свидетелката през м. октомври,
съдебнотехническата експертиза на проведените при това телефонни разговори от
20-и о 22-и октомври при оаждането на св. Е. М. и след това от с. Сливо поле от
св. Г. Мехмедова, показанията на последната и на св. Г.А., приложените по делото справки за
задгранични пътувания и придружаващи лица, установяващи съвместното й пътуване
с подс. Ц. на 10-и юни 20** г. Показанията на св. Г. М.и Г. А. не оставят
съмнение относно изключителната уплаха на пострадалата – треперела, казала,
въпреки настояването на свидетелките, че няма да излезе от ТОТО-пункта, защото
нямало къде да отиде и настоявала да ес обадят в полицията. Очевидно това не е
поведение на доволно от напускането на приятеля си М. и по своя воля
петешествуващо в страната и чужбина момиче съгл. твърденията на подсъдимия Ц.. Св.
М. Н. е разяснила, че при отвличането й на 10.06.20** г., при обаждането по
телефона на горепосочения свидетел полиц. служител св. С., доден му от приятеля
на Н. Е. М., подсъдимата М. насила изтръгнала от ръката й телефона и
представяйки се за нея му дала информацията, довела до прекратяване на
полицейските деяствия в този случай /че била с неин батко, пътувала до роднина
и щяла да се върне следняколко дена/. Както се посочи, по делото е безспорно
установено, че не се върнала след няколко дена, а същия ден и била
транспортирана в р Гърция където, съгл. горното, в общество на Н. Д. и други
лица се занимавала с проституция под контрола на подск. Ц.. За разлика от този
случай
при второто инкриминирано отвличане по това
обвинение дата /20.10.20** г./, съгласно гореизложеното, действията на
полицията не са били прекратени, а след горепосоченото принудително отвеждане
/с престоой в х-л „Перъдайз“-Русе/ до отново имота на подс. Ц. ***,
заключването й там и успешното й бягство, свидетелите М. и А., както и
полицейските служители /св. Св. Б./ установяват изключителната й уплаха и
усещане за беззащитност. Св. Св. Б. възпроизвежда разказа на М.Н. при
откриването й на 20.10.20** г., че при отвличането останала с впечатлението, че
подсъдимите Ц. и М. са съпрузи, както и че те били в единия автомобил при
отвличането, а в другия бил подс. И..
При разпита и в съдебно заседзание, при всички
нейни притеснения и колебания, пострадалата Н. изрично е заявила, че „…за
проституцията е вярно“ и че „В Гърция не съм ходила доброволно … зетя на Е. ме
замъщкна, този когонто посочих преди малко /подс. Ц./.
Горепосочените твърденията на подс. Ц. за отцъствието му на 20-и октомври 20** г. от
една страна противоречат на показанията на пострадалата, подкрепени както се
посочи от многобройни други доказателства, в отделни техни съществени детайли
се опровергават от събраните доказателства и житейската логика. Съдът съобрази
преди всичко, че представената от него фактура за закупуване на гуми в Германия
/п. 6, л. 76 от ДП/ не носи атрибути, свързващи я с органи, технически способи
и пр., правещи посочената в нея дата на съставяне достоверна. Съобрази и
необичайната поредица от действия твърдяни от подсъдимия, да тръгне с болния си
до степен да се нуждае от медицинска помощ баща за Германия, но когато на
последния прилошало в Румъния, да го връчи на трето лице за да го върне обратно
в Бължария, а той да замине, сменяйки и превозното си средство с камион, за
Германия, за да купува гуми и лек автомобил. При това положение твърденията му,
че заминал на преди 19/20-и октомнври 20** г. и се върнал от Германия на 22-23
октомври е в противоречие с приложените справки за пътуванията му през граница
/л. 3 е 47 гърба, п. 4 от ДП/, от които е видно, че след като на 16-и октовмври
в 21,18 часа е излязъл от границите на Р България през ГКППР „Дунав мост“, на
18-и октомври в 2,27 часа през същия пункт се е завърнал в страната и
следващото му напускане, отново през ГКПП „Дунав мост“ е било едва на 25-и
октомври 20** г.
Че тезата е конструирана спекулативно личи и от
показанията на допуснатия по искането на защитата свидетел М.Й. /приятел с
подс. Ц. от детските години/, на когото, съгласно потказанията му, съпругата на
подс. Ц. „припомнила“ след задържането на подсъдимия, че на 20.10.20** г. той
бил при него Германия и закупил гуми, което свидетелят действително при
връщането си в Германия след разпоредена проверка установил, след като
„разровили“ досиетата със служителите му намерил и изготвир копие от фактура за
посочената дата и го изпратил на съпругата на Ц.. Показателно е, при това, че
въпросния документ /л. 76, п. 9 от ДП/ не личи да е копие, съдържа и мастилен
подпис и дата че е представен на разследващия орган, видно от
приемо-предавателния протокол на л. 75, не от съпругата на подсъдимия Ц.
/задържан под стража тогава, а от самия Ц., както и че в приемопредавателния
протокол на л. 75 е записано, че това е фактурата, която са му дали в Германия
при закупуването на гумите, а не че е впоследствие появило се и по неизвестен
начин попаднало в арестанските помещения при Ц. копие. Свидетелят Р.К.
пък /женен за дъщеря на подс. Ц., установява че е бил с подс. Ц. в Германия, в
Хамбург и след това, на 15-и октомври 20** г. в Шутгард, като са се върнали
на 18-и октомври. Германия ходили за гуми, били той, Ц. и И. и пътували с
автомобил „Фолксваген „Кади“. Действително купили гуми и се прибрали на 18-и
октомври 20** г. Тези дати съвпадат с горните данни от спхравките за
задрграничните пътувания на подс. Ц. /посочи се връщане на 18-и октомври и след
това заминаване през ГКПП „Дунав мост“ едва на 25-и. Подсъдимият Ц. не твърди
да е пътувал и купувал гуми на два пъти от Р България до ФР Германия, Шутгард
преди 18-и и след това на 20-и октомври 20** г., очевидна е и несъстоятелността
на подобна хипотеза. По нататък, за датата 20-и октомври 20** г., св. К.,
очевидно в подкрепа на тезата за неучастие и на св. М. в процесното деяние на
тази дата, твърди, че щял да пътува за
Германия с подс. М., което се променило поради пропадане на транспорта /лицето И./,
но на 20-и октомври „А.“ /М./ била на бензиностанция „Европа“ на международното
в гр. Русе /което впрочем също не изключва да е била на същата дата в с. Въбел,
Плевенско/. Противно на тези, очевидно тенденциозно-услужливи показания, самата
М. в обясненията си на доксадъбното производство /приобщени оп реда на чл. 279
ал. 2 вр. ал. 1 т. 4 от НПК, твърди, че
„уговорката“ и с „И.“ била за 21-и октомври и на тази именно дата,
вечерта, тя дошла в Русе, а след като И. я уведомил по телефона за отпадането
на пътуването, останала да спи в х-л „Перъдайз“, а на другия ден се прибрала в
Ценово.
Не води до различни от изложените констатации и изтъкнатото
от защитата на Ц. заявление за смяна на потребител с посочени неговите и на
пострадалата М. Н. имена /л. 125 п. 6 от ДП/, датирано към 7.06.20** г.
Документът е с неясна връзка с останалите приложени договори и декларации от
други дати и различен от посочените в тях телефонен номер, без посочен номер на
СИМ картата. Като се имат предвид и ноторно известната, както и установената по
делото специфика на формираните в процесния социум взаимоотношения, може да се
приеме, че се касае за несъществен и неотносим към предмета на делото детайл.
Документът се обсъжда от защитата на подсъдимия във връзка с въпроса дали Н. и Ц.
са се познавали или не преди инкриминираните събития. По делото е установена
/вкл. св. Е. М. и самия Ц./ връзка между тях през приятели и роднини в
Павликени и Сливо поле, което, особено в спецификата на общите им среди,
предполага неограничен брой несвързани с установяваните обстоятелства преки или
непреки взаимоотношения, чието историзиране не е нужно тук при наличие на
изложените събрани относими и непротиворечиви доказателства.
Очевидно спекулативна и шиканираща е тезата на
подс. Ц. и защитата му за обвързване на процесните обвинения за трафик с трети
лица, вкл. известни като „С.“, „Седат“, Айджан, за които по делото са налице
данни /С. И. и др./единствено за работа в Гърция като сезонни работници в
селското стопанство. За разлика от подсъдимите, ограничаващи се до
транспортирането, на тези трети лица срещу заплащане, а на пострадалите Д. и Н.
съгл. горното като част от процесния трафик с цел изпролзуване за развратни
действия. Другите им занимания /извън предмета на обвинението, но в контекста
на гословните и очевидно несъстоятелните твърдения, че също са сезонни
работници/, съгласно неоспорените по никакъв начин представени по делото
официални документи, са довели до издирването им в Р Гърция за извършени
престъпления.
Същото се относя до наведените от подс. Ц. и
защитата му обстоятелства за лицето С.Г.А. и проблемите на последния на границата
на 10.06.2021 г. – те с нищо не променят горните обстоятелства, вкл.
безспорното и удостоверено и с приложените справки за задграничните пътувания
на подс. Ц. че е придружавал пострадалата при пътуването й за Гърция на тази
дата /10.06.20** г., 22,18 часа на ГКПП „Кулата“/, както се изложи.
Горните констатации относно извършеното от подс. М.
на 10-и юни и 20-и октомври 20** г. при изложените преки /показания, протоколи
за разпознаване от св. М. Н./ и подкрепящи ги многобройни косвени доказателства
по делото не се опровергават от показанията на св. Ш. за това, че М. гледала
внучето си в с. Ценово, както и показанията на св. Б. М. за удостоверени
плащания по неин кредит, приключени при това с дати не 10-и, а 14-и юни 20** г.
Последния включва многобройни дати за плащания, при несъвпадащи дати на
фактическото плащане и удостоверяването, че е извършено При пет плащания
налична се е оказала само една квитанция за инкриминираната дата, при това
несъвпадаща с последната дата на плащане от досието и останалата относима
документация се аказва липсваща. Двете населените места с. Ценово и с. Въбел се
намират на недалечно разстояние в северната част на Р България и предвижването
от едното до другото очевидно е безпроблемно, вкл. и като време.
Страха и притесненията от подсъдимите на
пострадалата М. Н., както и Н. Д., са безспорно установени по делото от техните
показания, както и тези други разпитани по делото свидетели, вкл. респектирани
от подсъдимите или техни познати след образуването на досъдебното производство,
като са подкрепени и от изводиет на съдебно-психологическите – психиатрични
експертизи. Този страх, както и изтеклия значителен период от време и
очевидното желание на пострадалите да се освободят от преживяното, обяснява
спекулативно навежданите от защитата на колебания и частични пропуски при
възпроизвеждането на случилото се във фазата на съдебното следствие. Горните
изводи произтичат от преценка на всички показания на тези и останалите
свидетели оп делото, вкл. възпроизведените по реда на чл. 281 от НПК такива от
доксъдебното производство видно от протоколите на съдебните заседания по
делото, в комплекс с изложените останали гласни, писмени и от експертен порядък
доказателства.
При тази установеност съдът прие следното
ОТ МАТЕРИАЛНО-ПРАВНА СТРАНА:
I/ Подсъдимият Й.И.И.
е пълнолетно и вменяемо, следователно наказателно-отговорно лице.
1/ По описания начин, в периода 24.04.2016г. - 31.05.2016 г., в
гр.Бяла, обл. Русе и на ГКПП
Кулата-Промахон, Република България, в
условията на продължавано престъпление, на 2 пъти, подсъдимият И. набрал и транспортирал по см. на закона
отделно лице - Н.В.Д. ***, и я превел
през границата на страната, с цел да бъде използвана за развратни действия
в Република Гърци.
Тези две от законоустановените форми на
изпълнителното деяние по основния текст са осъществени от подсъдимия чрез действия. Така,
склонявайки, мотивирайки свид. Н.В.Д. да
проституира в Република Гърция, вкл. и обещавайки й, че от това тя ще спечели
много пари и ще се облагодетелства, И. осъществил изпълнителното деяние
набиране.
След това, на два пъти, на горепосочените дати,
подсъдимият пренесъл пострадалата с помощта на моторни превозни средства от гр.
Бяла през границата на страната в Република Гърция.
Налице е последователно извършване на две деяния
по транспортиране, които са извършени през период по-кратък от една година, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината. Това обуславя приложение на
чл.26, ал.1 НК.
Набирането и траспортирането е осъществено по см.
на закона независимо от съгласието на трафикираното лице – св. Д.. При
действуващата наказателно-правна уредба в страната даването или не на последното
е без значение за съставомерността на деянието, а единствено евентуално за
тежестта на санкцията.
Налице са тежко квалифициращите признаци по чл.
159а ал. 2 т. 6 пр. 1 и чл. 159б ал. 1 пр. 1 от НК - деянието е извършено чрез обещаване на облаги /както се
посочи получаване на много пари и закупуване с тях на много неща и свидетелката не получила такива, а
„спечелените“ от нея пари усвоявал подсъдимия/; набраната и транспортирана Д. е
преведена през границата на страната.
В съответствие с разясненията и задължителните
указания, дадени с ТР № 9/2009 г. на ОСНК на ВКС, съгласието на трафикираната,
първоначалнодадено от нея съгласно гореизложенето /а след това оттеглено с
последвалите процесни репресивни
действия на подсъдимия/ е без значение за съставомерността на деянията, а само
при отмерването на тежестта на санкцията. Разяснено е също, че деянието е
съставомерно и когато активната страна е била жертвата на престъплението,
че е достатъчно последната да е
обхваната от замислената и организирана от дееца дейност и по този начин
поставена в ситуация да бъде обект на сексуална експлоатация.
В същото търлкувателно решение е разяснено също,
че за да е налице и формата на изпълнителното деяние „транспортиране“ не е задължително деецът да шофира лично използуваното превозно средство , достатъчно
е да обезпечи транспортирането на лицето или групата от хора, както е станало в случая.
При така осъществените съставомерни обективни
признаци
и от субективна страна подсъдимият е осъзнавал изложените, визиращи обективните съставомерни
признаци факти и обстоятелства, превръщайки
всъщност, както и останалите подсъдими, трафикантската си
и сводническа дейност в начин на препитание. Деяниятаса извършени виновно, при
пряк умисъл, като подсъдимият съзнавал общественоопасния характер на деянието
си и предвиждал и искал настъпването на общественоопасните му последици. Той
целял последващото използване на свид. Д. за развратни действия и тази негова
цел била постигната.
Ето защо съдът прие за
доказано по несъмнен и категоричен начин и призна този подсъдим за виновен по
обвинението в престъпление по чл. 159б,
ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр. 1 вр. ал.1, пр. 1 и 2 НК.
При ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА на наказанието на този
подсъдим за това престъпление съдът отчете като смекчаващи отговорността му
обстоятелства чистото му съдебно минало и обективно даваното, макар и за кратки
периоди, съгласие на пострадалата за трафикирането й в Р Гърция, а като
отегчаващи: лошите характеристични данни, проявеното жестоко отношение към
постралата Д. при сломяването на многобройните й прояви на нежелание да
продължи да проституира, проявената упоритост и настойчивост при това и
останалите му процесни престъпления с пострадала св. Н.Д., користната цел.
При относителен превес на отегчаващите
отговорността му обстоятелства съдът определи размерите на предвидените в
закона наказания на осем години лишаване от свобода и 30000 лева глоба.
2/
По описания начин в периода 15.11.2019 г. – 03.02.2020г. в гр.Бяла, обл. Русе и ГКПП Кулата – Промахон, Република Гърция, в условията на продължавано престъпление
на 2 пъти, подсъдимият И. транспортирал
отделно лице – Н.В.Д. *** и я превел
през границата на страната, с цел да
бъде използвана за развратни действия в Република Гърция.Тази законоустановена
форма на изпълнителното деяние
осъществена от подсъдимия чрез
действия. Така, на два пъти, на посочените дати той пренесъл с помощта на
моторни превозни средства от гр. Бяла, обл. Русе през границата на страната в
Република Гърция пострадалата Н.В.Д., която вече бил убедил да проституира. Той
й обещавал, че тя ще спечели много пари и ще се облагодетелства финансово.
Налице е последователно извършване на две деяния
по транспортиране, които са извършени през непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината. Това обуславя приложение на
чл.26, ал.1 НК.
Траспортирането е осъществено по см. на закона
независимо от съгласието на трафикираното лице - св. Д.. При действуващата
наказателно-правна уредба в страната даването или не на последното е без
значение за съставомерността на деянието, а единствено евентуално за тежестта
на санкцията.
Деянието е извършено чрез обещаване на облаги - както се посочи получаване на много пари
и закупуване с тях на много неща. Както се изложи такива свидетелката не
получила, а „спечелените“ от нея пари усвоявал подсъдимия. Трафикираната е била
преведена през границата на страната.
При така осъществените сътавомерни обективни
признаци
и от субективна страна подсъдимият е осъзнавал изложените, визиращи обективните съставомерни
признаци факти и обстоятелства, превръщайки всъщност, както и останалите
подсъдими, трафикантската си и сводническа дейност в начин на препитание.
Деянията са извършени виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият
общественоопасния характер на деянието си и предвиждал и искал настъпването на
общественоопасните му последици.Той целял последващото използване на св. Д. за
развратни действия и тази негова цел била постигната, користната цел.
Ето защо съдът прие за доказано по несъмнен и
категоричен начин и призна този подсъдим за виновен по обвинението в
престъпление по чл. 159б, ал. 2,
вр. ал. 1, вр. чл. 159а, ал. 2 т. 6, пр. 1 вр. ал. 1, пр. 2 НК.
При ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА на наказанието на този
подсъдим за това престъпление съдът отчете като смекчаващи отговорността му
обстоятелства чистото му съдебно минало и обективно даваното, макар и за кратки
периоди, съгласие на пострадалата за трафикирането й в Р Гърция, а като
отегчаващи: лошите характеристични данни, проявеното жестоко отношение към
постралата Д. при сломяването на многобройните й прояви на нежелание да
продължи да проституира, проявената упоритост и настойчивост при това и
останалите му процесни престъпления с пострадала св. Н.Д..
При относителен превес на отегчаващите
отговорността му обстоятелства съдът определи размерите на предвидените в
закона наказания на девет години лишаване от свобода и 30000 лева глоба.
3/ По описания
начин в периода **.11.2019г. – 31.12.2019г. в
гр. Русе, гр. Сливо поле и село Борисово, обл. Русе, подсъдимият И. набирал
и транспортирал отделно лице - Н.В.Д. ***,
с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието
й.
Двете форми на изпълнителното деяние на
престъплението са осъществени от подсъдимите чрез действия:
Склонявайки, мотивирайки пострадалата Н.В.Д. да проституира като
предоставя сексуални услуги на различни мъже в гр. Русе, гр. Сливо поле и село Борисово, обл. Русе, той
осъществил изпълнителното деяние на престъплението набиране.
Впоследствие обвиняемият транспортирал
пострадалата Д., като я отвеждал с притежавания от него лек автомобил до
различни места в гр. Русе, гр. Сливо поле и село Борисово, обл. Русе, където,
съгласно тореизложеното, тя
била използвана за развратни действия на тези три
места в страната.
Престъплението е консумирано и от субективна
страна, като
от субективно-психическа страна подсъдимият е
осъзнавал горните визиращи съставомерните обективни признаци факти и
обстоятелства и
е действувал виновно, при пряк умисъл, като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си и предвиждал и искал настъпването на
общественоопасните му последици.Той целял използване на пострадалата Д. за
развратни действия и тази негова цел била постигната.
Ето защо
съдът прие за доказано по несъмнен и категоричен начин и призна този подсъдим
за виновен по обвинението в престъпление по
чл. 159а, ал. 1, пр. 1 и 2 НК.
При ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА на
наказанието на този подсъдим за това престъпление съдът отчете като смекчаващи
отговорността му обстоятелства чистото му съдебно минало и обективно даваното,
макар и за кратки периоди, съгласие на пострадалата за трафикирането й в Р
Гърция, а като отегчаващи: лошите характеристични данни, проявеното жестоко
отношение към постралата Д. при сломяването на многобройните й прояви на
нежелание да продължи да проституира, проявената упоритост и настойчивост при
това и останалите му процесни престъпления с пострадала св. Н.Д., користната
цел.
При относителен превес на отегчаващите
отговорността му обстоятелства съдът определи размерите на предвидените в
закона наказания на 5 години лишаване от свобода и 7000 лева глоба.
4/ По описания начин подсъдимият И. в периода
06.03.2020 г. - 28.03.2020 г., в гр. Сливо поле, обл. Русе, в съучастие като
извършител с подсъдимия И.Д.Ц.,
подпомогнат от И.Д.Ц., чрез предоставяне на жилище, където да бъде принудително
държана, противозаконно лишил от свобода
Н.В.Д., ЕГН: **********, като деянието е продължило повече от две денонощия.
От обективна страна подсъдимият осъществил
изпълнителното деяние на престъплението като първо, съгласно гореизложеното, настанил
противно на волята й пострадалата Н.В.Д. в една от пристройките в имота,
собственост на подс. Ц. ***. След това я лишил от възможност свободно да се
придвижва в пространството и сама да определя местоположението си, като й
забранявал да напуска къщата. Това направил като осъществявал психическо
насилие по отношение на жертвата на престъплението Н.В.Д., като се заканвал, че
ще навреди на нея и на семейството й, ако опита да си тръгне и се възползвал от
чувството на страх, което бил породил у нея.
Деянието е продължило повече от две денонощия, а
именно от 06.03.2020г. до 28.03.2020г. вкл., когато създаденото от подс. И.
фактическо положение е било преустановено в резултат на гореописаното успешно
бягство на пострадалата и намесата от органите на ОД на МВР - Русе.
Деянието на подсъдимият И. бил улеснено от
подсъдимия И.Д.Ц. чрез предоставяне от втория за тази именно цел на собственото
му жилище, в което била принудително държана пострадалата Н.В.Д..
По оспорените от подсъдимия факти и обстоятелства,
заявени с обвинителния акт, визиращи съставомерните признаци на това и
останалите вменени на подсъдимия престъпления, важи гореизложеното от
фактическа страна.
От субективна страна подсъдимият е осъзнавал
визиращите съставомерните обективни признаци факти и обстоятелства и е
действувал виновно, при пряк умисъл, като съзнавал както противоправността на извършеното деяние, така
и приноса на другия обвиняем в същото и целял настъпването на съответните
общественоопасни последици. Подсъдимият е осъзнавал и че при извършване на
престъплението е подпомаган от подс. Ц., действа при общност на умисъла и
преследваната крайна цел.
Ето защо съдът прие за доказано по несъмнен и
категоричен начин и призна този подсъдим за виновен по обвинението в
престъпление по чл. 142а ал.5 пр. 3, вр.
чл. 20, ал. 2 НК.
При ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА на наказанието на този
подсъдим за това престъпление съдът отчете като смекчаващи отговорността му
обстоятелства чистото му съдебно минало, а като отегчаващи: лошите
характеристични данни, проявеното жестоко отношение към постралата Д. при
сломяването на многобройните й прояви на нежелание да продължи да проституира,
проявената упоритост и настойчивост при това и останалите му процесни
престъпления с пострадала св. Н.Д., особено след вече многократно и категорично
изразения отказ на Д. от този начин на живот, користната цел.
При относителен превес на отегчаващите
отговорността му обстоятелства съдът определи размера на предвиденото в закона
наказание лишаване от свобода на 6 години.
На основание чл. 23 ал. 1 и 3 от НК съдът
определи на подсъдимия И. едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ ДЕВЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода,
към което присъедини изцяло и наказанието глоба в размер на ТРИДЕСЕТ ХИЛЯДИ
лева глоба.
Съдът счете за неоснователно искането на
прокурора за увеличаване на наказанието лишаване от свобода при условията на
чл. 24 от НТК, като взе предвид значителния принос на пострадалата за
осъществяването на процесните престъпления и чистото съдебно минало и
сравнително младата възраст на подсъдимия.
Причини за извършването на престъпленията са ниското
правосъзнание на подсъдимия, незачитането чуждите човешки права, склонността му
към обогатяване по незаконен начин, проявената житейска и морална слабост и
незрялост от страна на пострадалата, както и ноторно известните икономически и
социално-психологически проблеми, често тангиращи с мизерия и безизходица, в
страната.
II/ Подсъдимият И.Д.Ц. е пълнолетно и вменяемо, следователно
наказателноотговорно лице.
1/ По описания начин този
подсъдим за времето от 10.06.20**
г. до 20.10.20** г., в с. Въбел, общ. Никопол, обл. Плевен, и в гр. Русе в
условията на продължавано престъпление - на два пъти, в съучастие с подсъдимата
А.А.М., като извършител, отвлякъл
другиго М.М.Н.,***, като деянието е извършено
от две лица и отвличането е с цел лицето да бъде изведено извън границите на
страната – в Република Гърция.
От обективна страна изпълнителното деяние на това
престъпление е осъществено от подсъдимия с действия – като, съгласно гореизложеното,
принудително, чрез сила, изразяваща се в
дърпане и притискане /на 10.06.20**г./, както и хващане и вдигане на
пострадалата М.М.Н. /на 20.10.20** г./ я лишавал от възможност сама и по
собствена воля да се придвижва в пространството, насила я вкарал в
използуваните автомобили /и двата пъти/, „засичане“ и принуждаване на спиране
на движещия се велосипед с пострадалата и приятеля й М. на втората дата.
Едновременно с това променял местоположението й, като я вкарал в автомобилите,
от местата, на които се намирала, привеждал ги в движение и потеглял в
неизвестна за свидетелката посока.
Това, съгласно горното, правил заедно с подсъдимата
М., която сломявала съпротивата на Н., като я удряла по лицето /на 10.06.20**г./,
дърпала я и я притискала /и на двете дати/, за да влезе в автомобилите.
Отделните си действия двамата подсъдими извършвали едновременно и съгласувано и
като резултат постигали принудителното преместване на жертвата на
престъплението Н. в пространството. Затова деянието е извършено от две лица.
Деянието е извършено противно на волята на
жертвата на престъплението М.Н., която опитвала да се освободи и се дърпала, с
което ясно и недвусмислено завявала нежеланието си да тръгва с подсъдимите.
Подсъдимият Ц. извършил деянието с цел извеждане
на пострадалата извън границите на Р България, а именно в Република Гърция и с
оглед използването й за развратни действия там.
Налице е последователно извършване на две деяния
по принудително преместване на едно и също лице - пострадалата М.Н. в
пространството, които са извършени през непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината. Това обуславя приложение на
чл. 26, ал. 1 НК.
От субективна страна подсъдимият е
осъзнавал изложените визиращи обективните
съставомерни признаци факти и обстоятелства и е
действувал виновно, при пряк умисъл, като е
съзнавал,че чрез използваната от него принуда св. Н. е напускала местата на
които се е намирала и че от нейна страна не е било налице съгласие за това.
Подсъдимият съзнавал също, че при извършване на
престъплението действа при общност на умисъла, заедно с подсъдимата М., че
техните действия са съгласувани и са насочени към посочената обща крайна цел.
Ето защо съдът прие за доказано по несъмнен и
категоричен начин и призна подсъдимия Ц. за виновен по обвинението в
престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2 и т. 7, пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Съдът не възприе като основателни доводите на
защитата на този подсъдим и подсъдимата М. относно невъзможността за
едновременно осъществяване в условията на съвкупност на това и второто вменено
им процесно престъпление /трафик с квалификацията изнеждане през границата/, в
какъвто смисъл следвало да се счита отпаднало значението на /очев. се има
предвид т. 3,1, изр. 2/ ТР № 2/2009 г. на ОСНК на ВКС. В тази насока настоящия
състав, освен че се възприема като оправомощен да ревизира неотменена
константна практика на ВКС, съобрази и очевидното непокриване на обхванатите в
основните и в квалифицираните хипотези на двете процесни престъпления - специалната цел за използуване за развратни
действия и отпадането на значението на евентуалното съгласие на жертвата при
трафика, съставомерността на отвличането само по себе си независимо от целта му
и пр. от обективан и субективна страна.
При ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА на наказанието на подсъдимия
Ц. за това престъпление съдът отчете като
смекчаващо отговорността му обстоятелство
единствено, че е семеен, с очевидната обструкция, че въпреки това е извършил
процесните аморални и безчовечни действия с пострадалото младо момиче - чужда
дъщеря, а
като отегчаващи - многобройните му осъждания, за
различни по вид, вкл. тежки умишлени престъпления, вкл. на ефективно лишаване
от свобода, очевидно недовело до целения от закона поправително-превъзпитателен
ефект, лошите му характеристични данни, проявената упоритост и жестокост в
отношенията му с пострадалата, користната цел. При значителен превес на
отегчаващите отговорността му обстоятелства
съдът определи размера на предвиденото в закона
наказание лишаване от свобода на 10 години години.
2/ По описания начин подсъдимия Ц. 10.06.20** г. в
с. Въбел, обл. Плевен и ГКПП Кулата - Промахон-Република Гърция в съучастие с подсъдимата
А.А.М., като извършител набрал и
транспортирал отделно лице - М.М.Н. и я
превел през границата на страната, с цел да бъде използвана за развратни
действия независимо от нейното съгласие в Република Гърция, като деянието е
извършено чрез отвличане.
Двете форми на изпълнителното деяние на
престъплението са осъществени от подсъдимия чрез действия:
Заедно с подсъдимата М., той отвлякъл
пострадалата М.М.Н.. След това я отвел в чужда страна, на непознато за нея
място, където я държал противно на волята й, без тя да има пари, лични
документи и телефон и без да може да излиза самостоятелно и да потърси помощ.
По този начин той осъществил специфично въздействие върху психиката на
свидетелката с оглед мотивирането й да участва в развратни действия на
територията на Република Гърция. По този начин подс. Ц. осъществил
изпълнителното деяние набиране.
Освен това, на посочената дата подсъдимият
пренесъл пострадалата с помощта на горепосоченото моторно превозно средство от
с. Въбел, обл. Плевен през границата на страната в Република Гърция. По този
начин осъществил изпълнителното деяние транспортиране.
Деянията са извършени от подсъдимия в условията
на съучастие - съизвършителство - с подсъдимата М., която, съгласно подробно
гореизложеното, участвала в набирането, респ. отвличането на пострадалата М.М. Николована
10.06.20** г.
Пострадалата, съобразно изложеното, е преведена
през границата на страната и настанена в Р Гърция за използуване на развратни
действия.
От субективна страна
подсъдимият е осъзнавал гореизложените визиращи
обективните съставомерни признаци факти и обстоятелства и е
действувал виновно, при пряк умиксъл, като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си и предвиждал и искал настъпването на
общественоопасните му последици.
Осъзнавал е , също така, че при извършване на
престъплението действа при общност на умисъла, заедно с подсъдимата М., че техните действия са съгласувани и са
насочени към постигане на посочената обща крайна цел.
Ето защо съдът прие за доказано по несъмнен и
категоричен начин и призна подсъдимия Ц. за виновен по обвинението в
престъпление по чл. 159б, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 159а, ал. 2
т. 3, пр.1 ,вр. ал.1, пр.1 и 2, вр. с чл.
20, ал. 2 НК.
При ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА на наказанието на подсъдимия
Ц. за това престъпление съдът отчете като смекчаващо отговорността му
обстоятелство единствено, че е семеен, с очевидната обструкция, че въпреки това
е извършил процесните аморални и безчовечни действия с пострадалото младо
момиче - чужда дъщеря, а като отегчаващи – многобройните му осъждания, за
различни по вид, вкл. тежки умишлени престъпления, вкл. на ефективно лишаване
от свобода, очевидно недовело до целения от закона поправително-превъзпитателен
ефект, лошите му характеристични данни, проявената упоритост и жестокост в
отношенията му с пострадалата, користната цел.
При тези предпоставки определи размерите на предвидените
в закона наказания както следва: лишаване от свобода на 7 години и глоба - 35000
лева
3/ По описания начин подсъдимия Ц. в периода 06.03.2020 г. - 28.03.2020 г., в гр. Сливо
поле, обл. Русе, в съучастие с подсъдимия - негов син - Й.И.И.,*** - като
помагач, съзнателно подпомогнал последния
да лиши от свобода Н.В.Д. - чрез предоставяне на жилище, където да бъде
принудително държана, като деянието е продължило повече от две денонощия.
Подсъдимия
Ц. улеснил подсъдимия Й.И.И. в извършване на описаното по-горе престъпление
като му предоставил притежаваното от него жилище, в което принудително да държи
пострадалата Н.В.Д. именно с тази цел.
По
оспорените от подсъдимия факти и обстоятелства, заявени с обвинителния акт,
визиращи съставомерните признаци на това и останалите вменени на подсъдимия
престъпления, важи гореизложеното от фактическа страна.
От субективна страна подсъдимият Ц. осъзнавал
изложените визиращи обективните съставомерни признаци факти и обстоятелства и
действувал виновно, при пряк умисъл, като
осъзнавал че с действията си улеснява осъществяването на престъплението от И.
като извършител и че двамата преследват обща цел - противозаконно лишаване на
пострадалата от свобода, за да бъде използувана, както се изложи, за
упражняване на проституция по ръководството и в полза на сина му И..
Ето защо съдът прие за доказано по несъмнен и
категоричен начин и призна подсъдимия Ц. за виновен по обвинението в
престъпление по чл. 142а, ал. 5, пр. 3, вр. с ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 НК.
При ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА на наказанието на подсъдимия
Ц. за това престъпление съдът отчете като
смекчаващо отговорността му обстоятелство
единствено, че е семеен, с очевидната обструкция, че въпреки това е извършил
процесните аморални и безчовечни действия с пострадалото младо момиче - чужда
дъщеря, а
като отегчаващи - многобройните му осъждания, за
различни по вид, вкл. тежки умишлени престъпления, вкл. на ефективно лишаване
от свобода, очевидно недовело до целения от закона поправително-превъзпитателен
ефект, лошите му характеристични данни, проявената упоритост и жестокост в
отношенията му с пострадалата, користната цел. При значителен превес на
отегчаващите отговорността му обстоятелства
съдът определи размера на предвиденото в закона
наказание лишаване от свобода на 5 години.
На основание чл. 23 ал. 1 и 3 от НК съдът
определи на подсъдимия Ц. едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ десет лишаване от свобода, към
което присъедини изцяло и наказанието глоба в размер на 35000 лева.
Съдът не възприе доводите за увеличаване на
наказанието на този подсъдим по реда на чл. 24 от НК, като взе предвид
безспорно установените му по делото тежки и многобройни заболявания /сърдечно
съдови, диабет и пр./ и приноса на пострадалите за процесните престъпления.
Причини за извършването на престъпленията са
ниското правосъзнание на подсъдимия, незачитането чуждите човешки права,
склонността му към обогатяване по незаконен начин и очевидно затвърдените му
престъпни навици, както и ноторно известните икономически и
социално-психологически проблеми, често тангиращи с мизерия и безизходица, в
страната.
Подсъдимата А.А.М. е пълнолетно и вменяемо, следователно
наказателно-отговорно лице.
1/ По описания начин, за времето от 10.06.20** г.
до 20.10.20** г., в с. Въбел, общ.
Никопол, обл. Плевен, и в гр. Русе в условията на продължавано престъпление -
на два пъти, в съучастие с И.Д.Ц. ***, като извършител, подсъдимата М. отвлякла другиго - М.М.Н. *** , като деянието е извършено от две лица и
отвличането е с цел лицето да бъде изведено извън границите на страната – в
Република Гърция.
От обективна страна изпълнителното деяние на това
престъпление е осъществено от подсъдимата с действия - като, съгласно
гореизложеното, сломявала съпротивата на
Н., принудително, като я удряла по лицето /на 10.06.20**г./, дърпала я и я притискала
/и на двете дати/, за да влезе в използуваните горепосочени автомобили ,
лишавайки я от възможност сама и по собствена воля да се придвижва в
пространството.
Това, съгласно горното, подсъдимата М. правила
заедно с по Ц., който чрез сила, изразяваща се в дърпане и притискане /на
10.06.20**г./, както и хващане и вдигане на пострадалата М.М.Н. /на 20.10.20**
г./, едновременно с това променяйки местоположението й, като я вкарал в
автомобилите, от местата, на които се намирала, привеждал ги в движение и
потеглял в неизвестна за свидетелката
посока.
Отделните
си действия двамата подсъдими извършвали едновременно и съгласувано и като
резултат постигали принудителното преместване на жертвата на престъплението Н.
в пространството. Затова деянието е извършено от две лица.
Деянието е извършено противно на волята на
жертвата на престъплението М.Н., която опитвала да се освободи и се дърпала, с
което ясно и недвусмислено завявала нежеланието си да тръгва с подсъдимите.
Подсъдимата М. извършила деянието с цел извеждане
на пострадалата извън границите на Р България, а именно в Република Гърция и с
оглед използването й за развратни действия там.
Налице е последователно извършване на две деяния
по принудително преместване на едно и също лице - пострадалата М.Н. в
пространството, които са извършени през непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината. Това обуславя приложение на
чл. 26, ал. 1 НК.
В съответствие със задължителните указания дадени
в ТР № 2/2009 г. на ОСНК на ВКС поради двуактния характер на това престъпление
досттъчно е за съставомерността на деянието участието само в един от
елементигте, в случая отвличането на пострадалата в с. Въбел като част от
общата деятелност и с цел вкл. превеждане през границата за отдаване за
развратни действия, без да е необходимо М. да е преминавала границата заедно с
подс. Ц. и пострадалата Н. при извеждането на последната на 10.06.20** г.
Важи и гореизложеното за неоснователността на
доводите относно невъдзможност за извършване в условията на съвкупност на двете
процесни престъпления /отвличатне и трафик/ както са вменени
От субективна страна подсъдимата е
осъзнавала изложените визиращи обективните
съставомерни признаци факти и обстоятелства и е
действувала виновно, при пряк умисъл, като е
съзнавала, че чрез използваната от нея принуда св. Н. е напускала местата на
които се е намирала и че от нейна страна не е било налице съгласие за това.
Подсъдимата съзнавала също, че при извършване на
престъплението действа при общност на умисъла, заедно с подсъдимия Ц., че
техните действия са съгласувани и са насочени към посочената обща крайна цел.
Ето защо съдът прие за доказано по несъмнен и
категоричен начин и призна подсъдимата М. за виновна по обвинението в
престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2 и т. 7, пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
При ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА на наказанието на подсъдимата
М. за това престъпление съдът отчете като
смекчаващо отговорността й обстоятелство
единствено чистото й съдебно минало, а
като отегчаващи -
проявената упоритост и жестокост по отношение на пострадалата,
користната цел. При относителен превес на отегчаващите отговорността й обстоятелства
съдът определи размера на предвиденото в закона
наказание лишаване от свобода на 8 години.
2/ По описания начин подсъдимата М. на 10.06.20**
г. в с. Въбел, обл. Плевен и ГКПП Кулата-Промахон-Р. Гърция, в съучастие с подсъдимия И.Д.Ц.,***, като
извършител, набрала и транспортирала отделно лице - М.М.Н. *** и я превела през границата на страната, с
цел да бъде използвана за развратни действия независимо от нейното съгласие в
Република Гърция, като деянието е извършено чрез отвличане.
Двете форми на изпълнителното деяние на престъплението
са осъществени от подсъдимата чрез действия:
Заедно с подсъдимия Ц., тя отвлякла пострадалата М.М.Н..
След това пострадалата била отведена в чужда страна, на непознато за нея място,
където била държана от подсъдимите противно на волята й, без тя да има пари,
лични документи и телефон и без да може да излиза самостоятелно и да потърси
помощ. По този начин, в съизвършителство с подсъдимия Ц., подсъдимата
осъществила специфично въздействие върху психиката на свидетелката с оглед
мотивирането й да участва в развратни действия на територията на Република
Гърция. По този начин подс М. осъществила
изпълнителното деяние набиране.
Освен това, на посочената дата подсъдимиата участвувала
в пренасянето на пострадалата с помощта на горепосоченото моторно превозно
средство заедно с подс. Ц. *** през границата на страната в Република Гърция.
По този начин осъществила изпълнителното деяние транспортиране.
Деянията са извършени от подсъдимата в условията
на съучастие - съизвършителство - с подсъдимия Ц., който, съгласно подробно
гореизложеното, участвал в набирането, респ.
отвличането на пострадалата М.М.Н. на 10.06.20** г.
Пострадалата, съобразно изложеното, е преведена през
границата на страната и настанена в Р Гърция за използуване на развратни
действия.
По оспорените от подсъдимия факти и обстоятелства,
заявени с обвинителния акт, визиращи съставомерните признаци на това и другото
останалите вменено на подсъдимата престъпления, важи гореизложеното от
фактическа страна.
От субективна страна
подсъдимата е осъзнавала гореизложените визиращи
обективните съставомерни признаци факти и обстоятелства и е
действувала виновно, при пряк умиксъл, като е
съзнавала общественоопасния характер на деянието си и предвиждала и искала
настъпването на общественоопасните му последици.
Осъзнавала е , също така, че при извършване на
престъплението действа при общност на умисъла, заедно с подсъдимия Ц., че
техните действия са съгласувани и са насочени към постигане на посочената обща
крайна цел.
Ето защо съдът прие за доказано по несъмнен и
категоричен начин и призна подсъдимия Ц. за виновен по обвинението в
престъпление по чл. 159б, ал. 2, вр. ал.
1, вр. чл. 159а, ал. 2 т. 3, пр.1 ,вр.
ал.1, пр.1 и 2, вр. с чл. 20, ал. 2 НК.
При ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА на наказанието на подсъдимата
М. за това престъпление съдът отчете като
смекчаващо отговорността й обстоятелство
единствено чистото й съдебно минало, а
като отегчаващи -
проявената упоритост и жестокост по отношение на пострадалата,
користната цел. При относителен превес на отегчаващите отговорността й обстоятелства
съдът определи размерите на предвиденете в закона
наказания както следва: лишаване от
свобода в размер на 6 години и глоба в
размер на 25000 лв.
На основание чл. 23 ал. 1 и 3 от НК съдът
определи на подсъдимия Ц. едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ 6 години лишаване от свобода, към
което присъедини изцяло и наказанието глоба в размер на 25000 лева.
Причини за извършването на престъпленията са
ниското правосъзнание на подсъдимата, незачитането чуждите човешки права и
склонността й към обогатяване по незаконен начин, както и ноторно известните
икономически и социално-психологически проблеми, често тангиращи с мизерия и
безизходица, в страната.
Веществените доказателства по делото ВД №1- 1 бр.
мобилен телефон марка Samsungсъс златист на цвят панел и черен кейс IMEI :
353118098143954, ВД №2-1 бр. таблет с черен гумиран протектор марка Xiaomi, с
множество пукнатини по дисплея, IMEI 864166033757943, IMEI 2:864166033757958, ВД
3-1 бр. мобилен телефон марка IPHONE 11, IMEI 1: 3539881086404**, IMEI 2 : 353988108674325, ведно със СИМ
карта № 89359011870588389**, с
номер за разговори **********, ведно с черен пластмасов калъф на
гърба с надпис „Аuto Focus“ , ВД 4- 1
бр.настолен компютър ,черен на цвят , със стикер с № 09120100070,ведно със СД марка LG, ВД №5- 1 бр. DVR устройство, марка Dahua,бяло на
цвят , сер.№ 3К05083PAZ66E97,ведно със захранващ кабел, ВД-6-1 бр.
пакет,запечатан със стикер на БНТЛ при ОДМВР-Русе, съдържащ 3 бр. ДВД
–R,изготвени при извършване на техническа експертиза № 428/26.06.2020г., ВД
№7-1бр.метална халка, на която са закачени 2 бр. секретни ключа-единият с
кръгла, а другият с правоъгълна глава и 1 брой син на цвят чип за отключване в
овална форма да се върнат на собствениците им след влизане в сила на присъдата.
Следва да бъдат просъдени деловодните разноски на
държавата.
Причини за извършване на престъпленията - ниско
правосъзнание, незачитане на чуждите права и интереси, склонност към
обожгатяване по нтезаконен начин.
По тези съображения съдът се произнесе с
присъдата си.
Председател: