РЕШЕНИЕ
№ 1630
град Пловдив, 29.09.2022 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛОВДИВ, XXIII състав, в публично съдебно заседание на петнадесети
септември през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретар Христина Николова и участието на
прокурор Петър Петров, като разгледа КАНД № 1543/2022г. по описа на съда, докладвано от съдия Вълчев, за да се
произнесе съобрази следното:
Производство по
чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба от М.А.И. ***
срещу Решение №881/27.04.2022г., постановено по АНД №20225330201520/2022г. по
описа на Районен съд – Пловдив, ХVI н. състав, с което е потвърден Електронен фиш /ЕФ/ Серия К №4795711 за наложена му
административно наказание глоба в размер на 950 лева за нарушение на чл.21 ал.2
вр. ал.1 ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство на ОД на МВР –
Пловдив. Със същото решение жалбоподателят е осъден и да заплати на ОД на МВР –
Пловдив сумата в размер на 80 лева разноски.
В
жалбата се сочи, че решението е неправилно, като се развиват доводи за
допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на
всички наведени с жалбата възражения и се настоява за отмяната му и отмяна на издадения
ЕФ. Не се претендират разноски.
Ответникът
по касационната жалба – ОД на МВР – Пловдив, чрез процесуален представител
юриск.Б., в писмено становище оспорва жалбата и моли решението на Районния съд
да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата
страна чрез участвалия представител на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва
становище за неоснователност на така подадената касационна жалба и счита, че
първоинстанционният съдебен акт като законосъобразен, следва да бъде оставен в
сила.
Касационният
състав, като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни
основания, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните за това
съображения:
Пловдивският районен съд е бил
сезиран с жалба предявена от М.А.И. против процесния ЕФ сер.К № №479571, издаден от ОД на МВР-Пловдив. Обективираните
в акта констатации се свеждат до това, че на 29.04.2022год. в 18.31ч. на
Републикански път II-64 км 49+500 в
посока с.Труд, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60
км/ч чрез използвано АТСС „Кордон М2“ №MD1196
и отчетен толеранс в полза на водача от 3 км/ч е установено превишение от 39
км/ч на скоростта на предвижване на водач на лек автомобил Ауди С8 с ДК №********,
собственост на МАИ Груп Холдинг ООД, което е административно нарушение на чл.21
ал.2 вр. ал.1 ЗДвП. Към ЕФ е приложен само снимков материал на номера на
автомобила, справка за собственост,протокол за използване на АТСС №18444 от
11.05.2021г. със снимков материал на АТСС, заповед за оправомощаване, протокол
за техническа изправност на АТСС от БИМ. В хода на първоинстанционното съдебно
производство не са събирани други доказателства. За да потвърди обжалваният ЕФ,
районният съд е приел, че по категоричен и несъмнен начин е изяснен автора на
административното нарушение, законосъобразно е посочена правната квалификация
на вмененото административно нарушение, механизма на неговото осъществяване и
не са допуснати съществени нарушения на проведения административно – наказателен
процес. Същевременно съдът не е обсъдил и пред него не е стоял като спорен
въпросът с мястото на извършеното административно нарушение и необходимостта от
проверка на обстоятелствата, касаещи въведеното с пътен знак В26 ограничение на
скоростта, които обстоятелства са релевантни за разглеждане на спора по
същество.
Така постановеното решение на
районния съд е неправилно, постановено
при неизяснена фактическа обстановка и при непълнота на доказателствата.
Съображенията на касационната инстанция за това са следните:
По
други подобни съдебни спорове в същият участък от републикански път II-64 км 49+500 в посока с.Труд е стоял като спорен
проблемът с изясняване на обстоятелствата, касаещи въведеното ограничение на
скоростта от 60 км/ч. По тях са били приложени категорични писмени
доказателства на Областно пътно управление -Пловдив, с които се е установявало
действието на посочения в ЕФ пътен знак В26. Изяснено е, че на посоченият пътен
участък км.49+500 липсва законосъобразно въведено ограничение на максималната
допустима скорост от 60 км/ч., т.к. посоченият в обжалваният административен
акт пътен знак В26 не е бил поставен по съответният за това ред, а е ситуиран
от търговско дружество „Рефан
България“ ЕООД,
без това му действие
да е съгласувано със стопанина на пътя – ОПУ Пловдив. Съобразно разпоредбите на
чл. 26, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 б. „в“ от ЗП, за дейности извън специалното
ползване на пътищата се забраняват в обхвата на пътя поставянето на пътни знаци
без разрешение от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от
управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища, и
от кметовете на съответните общини - за общинските пътища. В настоящият случай
пътният знак е поставен произволно, по решение на други органи, които нямат
компетентността да поставят ограничения с пътни знаци. ОПУ-Пловдив към
АПИ е единствено компетентната институция, която може да наложи ограничение на
даден участък от републиканската пътна мрежа със законосъобразно поставен знак
към дадена дата и да определи каква е зоната му на действие. Тази му
компетентност произлиза от разпоредбата на чл.4 от Наредба № 1 от 17 януари
2001 г. за организиране на движението по пътищата, издадена от МРРБ, в която се
сочи, че стопанинът на пътя отговаря за организацията на движението,
включително и поставянето на пътна сигнализация по даден пътен участък. В чл.
17 от същата Наредба №1 е предвидено, че проектът за организация на движението
за републикански пътища II и III клас се одобрява от директора на съответното
областно пътно управление. В чл. 12, ал.1, т.3, б. „з“ от същата Наредба №1 е
посочено, че подлежащият на одобрение проект за организация на движението
включва и организацията на скоростните режими, което съгласно чл. 2, ал.3 от
Наредбата следва да стане и посредством поставяне на съответната пътна
маркировка и пътни знаци. Абсолютно същото е предвидено и в глава VII от
Наредба № 3 от 16 август 2010 г. за временната организация и безопасността на
движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и
улиците, чл. 80 и сл. от която е установен режим на съгласуване и получаване на
разрешение от стопанина на пътя дори и за временно поставяне на знаци и пътна
маркировка във връзка с извършвани строителни или ремонтни дейности. Доколкото
процесният път, видно от наименованието му е Втори клас, то компетентен да
одобри плана за организация на движението по него (независимо дали при
постоянна или временна организация) е именно Директора на ОПУ-Пловдив на АПИ.
Доколкото процесното място на нарушението е на републикански път, втори клас,
то поставянето на знака, без предварителното съгласуване и разрешение на
Директора на ОПУ на АПИ би било изцяло незаконосъобразно и въз основа на него
не може да бъде ангажирана административно - наказателната отговорност на
водачите по пътя. При това, липсата в материалите от първоинстанционното
производство на официално писмо от стопанина на пътя, че е налице
законосъобразно поставен пътен знак в процесния участък към процесната дата,
настоящият състав намира, че първоинстанционният съд се е произнесъл при липса
на съществени доказателства, наличието на които би оборило констатациите на
административният орган за извършено административно нарушение от
жалбоподателя. При непопълване на делото с доказателства в тази насока, не е
възможно да се упражни ефективен правораздавателен контрол, поради което на
осн. чл. 107, ал. 2 от НПК, съдът е следвало
служебно да събере същите, като едва при евентуалното им непредставяне и
с оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест, да реши
повдигнатия пред него спор, когато същите са приобщени по делото. Като не е
сторил това, първоинстанционния съд е постановил решение при неизяснена
фактическа обстановка и в нарушение на процесуалните правила, което налага
неговата отмяна. Делото следва да бъде върнато на друг съдебен състав за ново
разглеждане, при което да бъдат събрани цитираните по-горе писмени
доказателства, въз основа на които да се направи преценка за това има ли
съществено нарушение на административно – наказателните правила и за извод дали
са налице обстоятелства по осъществено от съответното лице административно
нарушение.
С
оглед изхода от спора и разноски се дължат на касационният жалбоподател, който
не е направил своевременно искане за тяхно присъждане, поради което съдът не
дължи произнасяне по тях.
Ето защо по тези мотиви и на осн. чл.
222, ал. 2 от АПК вр. чл. 63 от ЗАНН Пловдивският Административен
съд – ХХIII състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №881/27.04.2022г., постановено по АНД №20225330201520/2022г. по описа на
Районен съд – Пловдив, ХVI н. състав
ВРЪЩА делото на друг състав на районния съд за
ново разглеждане при спазване указанията даване в мотивната част на настоящото
решение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.