Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, V граждански
състав в публичното заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Районен съдия: Калин
Тодоров
при секретаря М. Т., като разгледа докладваното от съдия
Тодоров гр. дело № 3007 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по обективно
съединени положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1 вр. с
чл. 410 ГПК вр. с чл.79 и с чл.200 и чл.86 от ЗЗД за съществуване на вземания за главница по договор
за продажба на стоки и обезщетение за забава.
В
исковата молба ищецът "АСМ" ЕООД, гр. Монтана твърди, че осъществява дейност в областта на селското стопанство, като търгува с
продукти за растителна защита, семена, торове, доставя горива за селското
стопанство и произвежда селскостопанска продукция. Поддържа, че при
осъществяване на дейността си през 2017 г. и 2018 г. е влязъл в търговски
отношения с ответницата ЗП Н. Р. А.от гр. Враца,
като й е продал и доставил, в качеството й на земеделски производител, семена,
торове и препарати за растителна защита, на обща стойност 20 408,56
лв. Посочва, че за предадените стоки са издадени фактури с
номера: 1. №
********** от 31.03.2017 г. на стойност 2447,64
лв., с падеж 30.09.2017 г., към която е съставен Приемо - предавателен протокол
с номер 065187 от 31.03.2017г.; лихвата върху сумата по фактурата към момента
на подаване на заявлението е в размер 722,05 лв.; 2. № ********** от
05.04.2018 г. на стойност 16 344,92 лв., с падеж 30.09.2018 г., към която е
съставен Приемо - предавателен протокол с номер 088162 от 05.04.2018г.; лихвата
върху сумата по фактурата към момента на подаване на заявлението е в размер
3164,56 лв.; 3. №
********** от 17.04.2018 г. на стойност 903,26 лв.,
с падеж 30.09.2018 г., към която е съставен Приемо - предавателен протокол с
номер 090173 от 17.04.2018г.; лихвата върху сумата по фактурата към момента на
подаване на заявлението е в размер 174,88 лв. и 4. № ********** от
03.05.2018 г. на стойност 712,74 лв., с падеж 30.09.2018 г., към която е
съставен Приемо - предавателен протокол с номер 093316 от 03.05.2018г.; лихвата
върху сумата по фактурата към момента на подаване на заявлението е в размер
137,99 лв. Изтъква, че за дължимите суми е подал в PC Враца заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и съдът е издал Заповед за
изпълнение № 1074 от 03.09.2020 г. по ч.г.д. № 2082/2020 г., срещу която
длъжницата ЗП Н. Р. А. е възразила, поради
което предявява установителен иск за вземанията си. Моли съда, след като установи
изложеното, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответницата ЗП Н. Р. А. от гр. Враца съществуването на
задължение към „АСМ“ ЕООД в размер 20 408,56
лв. - главница, както и лихва за забава върху главницата, в размер 4199,48
лв. за времето от падежа на фактурите до датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, които
суми са претендирани в ч.гр.д. № 2082/2020 г. по описа на PC Враца, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда до
датата на издължаване на дължимите суми, както и да му присъди направените в
производството разноски.
Ответницата
ЗП Н.Р. А. от гр. Враца, в писмения отговор по делото, в срока по чл.131 от ГПК, заявява, че не отрича обстоятелството, че действително е
получила от ищцовото дружество посочените в приемо-предавателните протоколи
стоки, които са на стойност, каквато е посочена в приложените към исковата
молба фактури. Поддържа, че от 2018г., вследствие на обстоятелството, че
няколко поредни години реколтата била слаба, не успявала да погасява всичките
си задължения и към края на годината прекратила дейността си като земеделски
производител. По този повод няколко пъти е провеждала разговори с представител
на „АСМ“ ЕООД, на когото обяснила, че не може категорично да каже кога и с какви
средства ще разполага, за да погаси задълженията си по фактурите, но и към
момента на подаване на отговора няма подписано споразумение помежду им.
Посочва, че към момента все още е регистрирана като земеделски производител, но
не извършва никаква земеделска или друга стопанска дейност. Изтъква, че поради
слаби реколти в няколко поредни години е изпаднала в невъзможност да изпълнява
задълженията си към фирми, имащи отношение към дейността й като земеделски
производител, което счита че е форсмажорно обстоятелство. Счита, че макар и да
има задължения по процесните фактури, е положила достатъчно усилия, за да може
да удовлетвори ищцовото дружеството, че се е съгласила да постигнат
споразумение по предложените от него условия, поради което счита, че не е дала
повод за образуване на настоящото дело. Моли съда да отхвърли предявените
искове, алтернативно, в случай на уважаването им, да не я осъжда за разноските
по настоящото производство, тъй като не е дала повод за образуване на делото.
В съдебното заседание ответницата ЗП Н. Р. А. от гр. Враца признава предявения
срещу нея иск като заявява, че дължи сумите, за които е подал иск ищеца - 20 408,56
лв. - главница и
4199,48 лв. лихва за забава върху
главницата. Обяснява, че е подала възражение срещу заповедта за изпълнение и
отговор по настоящото дело, тъй като са били в преговори с ищеца и търсили
начин за доброволно уреждане на отношенията им, както и че не е оспорвала
дължимостта на посочените суми.
С оглед
направеното от ответницата признание на иска, процесуалния представител на
ищеца в съдебното заседание поиска съдът да се произнесе с решение съобразно признанието, като уважи изцяло предявените
искови претенции, като основателни и доказани. Поради направеното признание на
иска съдът прекрати съдебното дирене и обяви на страните, че ще се произнесе с
решение, съобразно признанието на иска.
За да бъде
постановено решение по реда на чл. 237 ГПК, следва ответникът да признае иска,
признатото право да не противоречи на закона или на добрите нрави, както и да е
признато право, с което страната да може да се разпорежда. В случая всички
предпоставки са налице, поради което искането следва да бъде уважено.
По аргумент
от чл. 237, ал. 2 ГПК, решението не се мотивира по същество, като съдът само
следва да укаже, че то се основава на признанието на иска.
Предвид
гореизложеното, предявените искове следва да се уважат, като се признае за
установено по отношение на ответницата ЗП Н. Р. А. от гр. Враца
съществуването на вземане на „АСМ“ ЕООД в размер
20 408,56 лв. - главница, за която са издадени фактури №
********** от 31.03.2017 г.; № ********** от 05.04.2018 г.; № ********** от
17.04.2018 г. и № ********** от
03.05.2018 г. и 4199,48 лв. - лихва за
забава върху главницата за времето от падежа на фактурите
- 30.09.2017 г. и 30.09.2018 г., до 26.08.2020г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата от 31.08.2020г. - датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда, до датата на
издължаване на дължимите суми, които суми са присъдени със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1074 от 03.09.2020г., издадена
по ч.гр.д. № 2082/2020 г. по описа на PC Враца.
С
оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата ЗП Н. Р. А. от гр. Враца следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца разноски в размер 492, 16 лв. държавна такса.
С оглед
задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014
г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство дължи да
разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно
изхода от спора. В заповедното производство по ч.гр.д. № 2082/2020
г. на ВРС са присъдени разноски за държавна такса в размер 492, 16 лева
и за юрисконсултско възнаграждение в размер 50 лева, като с оглед изхода на
делото, тези суми следва да бъдат присъдени на ищеца в цялост.
Водим от горното, на основание чл.237
от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че ЗП Н. Р. А., ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, дължи на "ACM" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Монтана, ул. "Гоцо Митов" № 5, представлявано от
управителя К. Й. И., сумите
20
408,56 лв. -
главница, за която са издадени фактури №
********** от 31.03.2017 г.; № ********** от 05.04.2018 г.; № ********** от
17.04.2018 г. и № ********** от
03.05.2018 г. и 4199,48 лв. - лихва за
забава върху главницата за времето от падежа на
фактурите - 30.09.2017 г. и 30.09.2018 г., до 26.08.2020г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата от 31.08.2020г. - датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда, до
датата на издължаване на дължимите суми, които суми са присъдени със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1074 от 03.09.2020г., издадена
по ч.гр.д. № 2082/2020 г. по описа на Врачански районен съд.
ОСЪЖДА ЗП Н. Р. А., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ
на "ACM"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Монтана, ул. "Гоцо Митов" № 5, представлявано от управителя К. Й.
И., сумите 492,
16 лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение - разноски
в заповедното производство по ч.гр.д. № 2082/2020 г. по описа на Врачански
районен съд и сумата 492, 16 лева за държавна такса - разноски в настоящото
производство.
Решението може да се обжалва чрез Районен съд - Враца пред Окръжен съд -
Враца в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: