№ 3800
гр. София, 21.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно
наказателно дело № 20241110209585 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на ****************** против Наказателно постановление № 22-
2200445/11.11.2022 г., издадено от директора на ДИТ-София, с което, на основание чл. 414, ал. 3
КТ, на жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в размер на 3 000 лева за нарушение
на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 КТ.
НП е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за процесуални нарушения (липса на
материална и териториална компетентност на актосъставителя и наказващия орган; неяснота,
касателно дата и място на извършване; непрецизно описание; изтекли преклузивни срокове;
необсъдено възражение); за обективна несъставомерност (договор за изработка); за маловажност на
случая; за прекомерност на санкцията. Моли се за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява. Оспорва
жалбата, като взема отношение по направените възражения. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 29.07.2022 г. контролни органи на Инспекция по труда извършили проверка на място в
обект: автомобилен път, находящ се в ************.
При проверката на обекта, на място бил установен Ц., който в същия момент извършвал
дейност по подготовка на работни инструменти за работа, след обедна почивка. Проверяващите
предоставили на Н. декларация по чл. 402 КТ, в която работникът заявил предоставяне на своята
работна сила на ****************** (с посочена длъжност – общ работник), както и конкретни
1
параметри на работно време, почивки и възнаграждение на седмична база.
Към същата дата, Н. нямал сключен трудов договор с дружеството-жалбоподател.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетеля А. П.; АУАН; НП; протокол за проверка; декларация от работник; заповед за
компетентност.
В настоящия случай, страните спорят и по приложението на материалния закон, и по
отношение на установената от контролните органи и възприета от административнонаказващия
орган фактическа обстановка.
Водещи за установяването й са гласните доказателства, подкрепени и от писмените
такива. Пред скоби следва да се отбележи, че актосъставителят е служител на
административнонаказващия орган, т. е потенциално от него би могла да се очаква известна
тенденциозност. Прави впечатление, че показанията на св. П. са подробни, последователни и
логични. В тях се съдържа подробен разказ за хронологията на проверката. Тя лично е имала
възможност да възприеме непосредствено как Н. извършва действия, характерни за обект от
строителния бизнес, и то – с обезпечен непосредствен физически достъп до работни иструменти, т.
е. на място, за което трудно би могло да бъде направено обосновано предположение за случен
минувач (какъвто Н., в своите показания, твърди да е бил, към момента на проверката). Предвид
всичко гореизложено, налага се категоричният фактически извод, че на инкриминираната дата
работникът е предоставял работна сила срещу заплащане (данни за каквото се извличат от
декларацията) в проверения строителен обект, като обстоятелство е заявил в доброволно
попълнена декларация, като е сторил това по инициатива на контролните органи и без данни за
въздействие или конкретни указания за попълване от тяхна страна.
Изискването за разкриване на обективната истина неминуемо налага (и е наложило)
непосредствен разпит и на самия Ц. Н. – доколкото същият се явява очевидец на процесните
събития. Отново пред скоби, уместно е да се отбележи, че същият добросъвестно заявява наличие
на действащо трудово правоотношение с дружеството-жалбоподател. Разбира се, аналогично на
актосъставителя, това не прави a priori казаното от него недостоверно, но не би могла и да бъде
изначално зачеркната икономическата му зависимост от дружеството, в контекста на потенциални
негативни последици, при потвърждаване на неизгодни за работодателя обстоятелства. За да не
кредитира показанията на цитирания свидетел, съдът се позовава не на горецитираната зависимост
от работодател или на формалното противоречие със съдържанието на декларацията, своя подпис
върху която той потвърждава, а на тяхната противоречивост и разнопосочност. От една страна, пред
настоящия съдебен състав той твърди, че на датата на проверката не е полагал труд на обекта; нещо
повече – че такава възможност изобщо му е била отказана, поради липса на личен документ. От
една страна, това е в противовес на заявените от св. П. обстоятелства (която лично е възприела
негови конкретни действия, описани в разказа й). От друга страна, то остро противоречи на
представения от самото дружество договор за изпълнение на СМР от 21.07.2022 г. (б. а. датиран
повече от седмица, преди датата на проверката), по силата на който се твърди, че на Н. е било
възложено извършването на конкретни фактически действия на същата строителна площадка.
Нещо повече – в хода на съдебното следствие Н. твърди, че за първи път договор с него е бил
сключен, едва след като се е сдобил с валидно издаден личен документ (какъвто заявява, че преди и
2
към 29.07.2022 г. не е притежавал), което основателно поставя въпроса с автентичността на
поставената върху договора за изработка дата (нещо повече – дали същият не е съставен, изцяло за
целите на процеса). От друга страна, за съда тотално неясно (извън хипотезата на тенденциозност,
граничеща с лъжесвидетелстване) остава вътрешното противоречие в показанията на разпитания
свидетел: от една страна твърди, че му е било предложено – на следващия ден (б. а. 30.07.2022 г.) да
започне работа, след като получи валиден личен документ, а същевременно заявява, че такъв е
получил едва на 07.12.2023 г. (т. е. повече от четири календарни месеца по-късно, при срок за
издаване при стандартна поръчка – един месец) и едва тогава му е бил изготвен договор (при
представен такъв по преписката, с дата – от преди проверката). Отново в този ред на мисли, нито
съдът, нито дори свидетелят е в състояние да даде смислен отговор на въпроса – ако действително
му е било отказано полагането на труд на обекта, докато не придобие валиден личен документ
(както той твърди в началото на разпита си), по каква причина към момента на проверката (която
той добросъвестно потвърждава, че е започнала не по време на преговорите му за започване на
работа, с впоследствие) все още се е намирал на строителната площадка. По така изложените
съображения, съдът намира свидетеля Н. за дискредитиран и в този смисъл нищо от казаното от
него не се ползва с доказателствена стойност, при решаване на спора по същество.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна
– наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо
на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Не са налице твърдените от жалбоподателя процесуални нарушения. Налице са изрични
твърдения за датата и мястото, на които жалбоподателят е бил заварен да полага труд на
строителния обект, като въпросите с териториалната и материалната компетентност, оспорени от
3
жалбоподателя, намират контрапункт в наличните по преписката заповеди за компетентност. В
допълнение, връчването на АУАН няма отношение към преклузивните срокове по чл. 34, ал. 1
ЗАНН (същите касаят съставянето му, доколкото неговото връчване е винаги и всякога едно
бъдещо, относително несигурно събитие – аргумент от разпоредбата на чл. 43, ал. 6 ЗАНН), а
необсъждането на подадено възражение, макар да заслужава административна критика, не
съставлява самостоятелно отменително основание (Р 6404/2014 АССГ, I кас. с-в; Р 1770/2023
АССГ, II кас с-в; Р 1770/2023 г. АССГ, II кас с-в и др.).
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че на инкриминираната дата работникът е престирал
работна сила, без да е налице регистриран подписан трудов договор.
Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат
само като трудови правоотношения. Въпросът за нарушаването на чл. 62, ал. 1 от КТ е свързан с
въпроса за наличието на трудово правоотношение между работника или служителя и работодател.
Предметът на трудовото правоотношение включва предоставянето от физическо лице на
работна сила, като съвкупност от физически усилия, професионални знания и практически умения
за изпълнение на определеният вид работа срещу трудово възнаграждение. Като условие, за да се
приеме, че е налице престиране на труд, без да е сключен трудов договор в писмена форма, следва
да съществува и съответно да е доказано по делото съдържанието на едно трудово
правоотношение, а именно, че лицето предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид
работа, при определен работен режим, заплащане и работно време. Съдът намира, че по несъмнен
начин се доказа наличие на фактическо трудово правоотношение между “*********” *** и Ц. Н.
към момента на извършване на проверката в обекта на 29.07.2022 г.
Съгласно § 1, т. 1 КТ “*********” *** представлява работодател, по отношение на Н.,
тъй като е юридическо лице, което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение. По отношение на Ц. Н., налице са фактическите предпоставки, за да се счете едно
правоотношение за трудово: месторабота (която за работника е била фиксирана), продължителност
на работния ден и работната седмица, периодично (в случая – седмично – 240 лв.) възнаграждение.
Тези реквизити бележат отличие от гражданския договор, при който изпълнителят сам определя
работното си време и място (дискреция, която Н. не твърди - да е имал), както и
продължителността на работния ден (отново предварително фиксиран за процесния работник).
Това е и причината по време на работа на граждански договор да се признава само осигурителен
стаж, а трудов – не, защото не е изпълнено условието посочено в чл. 351 ал.1 – 2 от КТ, а именно -
„Трудов стаж по смисъла на този кодекс е времето, през което работникът или служителят е
работил по трудово правоотношение“. Всички коментирани специфики на организацията на
работата на Ц. Н. налагат извод, че правоотношението има подчертано трудов характер.
Предвид изложеното, съдът намира, че от обективна страна жалбоподателят
“*********” *** е осъществил състава на чл. 414, ал. 3 КТ, като не е сключил трудов договор в
писмена форма с работника, при наличие на фактическо трудово правоотношение между тях и в
нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 2 КТ, установено при проверката на
29.07.2022 г. на място в проверения строителен обект, без да се налага обсъждане на субективна
страна, с оглед безвиновния характер на отговорността на юридическите лица.
4
Едновременно с това, не са налице условията на чл. 28 ЗАНН, тъй като разпоредбата на
чл. 415в, ал. 2 КТ изрично изключва от възможността за прилагане на привилегированата
разпоредба за случаите на нарушения на чл. 62, ал. 1 КТ.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
По размера на имуществената санкция
Съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 3 КТ, работодател, който наруши разпоредбите на
чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1 500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1 000 до 10 000
лв., за всяко отделно нарушение. В конкретния случай, не се установява наличие на предходни
издавани постановления, спрямо дружеството-жалбоподател. Налице са, обаче, данни за още три
лица, чиито фактически трудови правоотношение не са били надлежно уредени, поради което и
законосъобразно санкцията е била отмерена, между специалния законов минимум и средния
размер.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и изрично
отправената претенция пред всяка от инстанциите, с оглед защитата от юрисконсулт,
жалбоподателят следва да поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на съществена
фактическа и правна сложност на делото, размерът следва да бъде определен между минималния и
средния по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал.
1 от Закона за правната помощ, а именно – 100 лева за всяка инстанция.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и, като такова, следва
да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-2200445/11.11.2022 г., издадено от
директора на ДИТ-София, с което, на основание чл. 414, ал. 3 КТ, на ****************** била
наложена имуществена санкция, в размер на 3 000 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2
КТ.
ОСЪЖДА ******************, ЕИК ******** да заплати на Главна инспекция по труда
сумата от 300 лева – деловодни разноски за три инстанции.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6