Р Е Ш Е Н И Е
№ 185
03.10.2023 година град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет
и първи септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка
Маринова
и с участието на прокурор Минчо Николов
като разгледа докладваното от съдия
Р. Тодорова КАН дело № 150 по описа за 2023г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба на Р.С.Т. с адрес ***, подадена чрез пълномощника му адв. М.Т. ***, срещу
Решение № 23 от 25.05.2023г., постановено по АНД № 205/ 2022г. по описа на Гълъбовския
районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № 22-0447-000457 от 14.11.2022г., издадено от Началника на Районно
управление – Гълъбово към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, в частта му,
с която на Р.Т. на основание чл.174, ал.3, предл. второ от ЗДвП са наложени
административни наказания: глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
В жалбата се съдържат
оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно
приложение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални
нарушения - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с
чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния
съд извод, че при реализирането на административно наказателната отговорност не
са допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа, че неспазването на процесуалните
и формалните изисквания, регламентирани в Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози, изцяло опорочава проведената административнонаказателна процедура.
Твърди, че в случая не са били изпълнени нормативно предвидените условия за
законосъобразност на проверката от гл.т наличието на основание за тестване на водача за употреба на наркотични вещества;
документирането на резултатите от проверката и мястото на извършване на
контрола. По подробно изложени
съображения е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде
отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 22-0447-000457 от
14.11.2022г. на Началника на РУ – Гълъбово към ОД на МВР – Стара Загора в
обжалваната му част.
Ответникът по касационната
жалба – Началник на Районно управление – Гълъбово към Областна Дирекция на МВР
– Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не
изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на
жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като
обосновано, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и
при липса на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, да бъде
оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като
обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт
е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата
е неоснователна.
Производството пред
Районен съд – Гълъбово се е развило по жалба на Р.С.Т. против Наказателно
постановление № 22-0447-000457 от 14.11.2022г., издадено от Началника на
Районно управление – Гълъбово към ОД на МВР – Стара Загора, в частта му, с
която въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ серия GА № 805354 от 22.10.2022г., на Р.Т. на основание чл.174, ал.3,
предл. второ от ЗДвП, са наложени административни наказания - глоба в размер на
2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 22.10.2022г., в 11.00
часа, в гр. Гълъбово, на бул. „Република“ до номер 125, Р.Т. управлява л.а с
рег. № ………., собственост на Р.П.А., като водачът отказва да бъде изпробван за
употреба на наркотични или упойващи вещества с техническо средство Дръг тест
5000 с фабричен номер ARМF 0096. Издаден талон за изследване № 099373 и е
използван холограмен стикер № А 051070.
Гълъбовският районен съд е потвърдил наказателното
постановление в обжалваната му част, по съображения за неговата процесуална и
материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на
АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН
формални изисквания и процесуални правила. Въз основа на събраните по делото и обсъдени в
решението доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен
начин е установена и доказана описаната в наказателното постановление
фактическа обстановка и извършването от санкционираното лице на съставомерно
деяние, правилно квалифицирано като административно нарушение по чл. 174, ал.3,
предл. второ от ЗДвП, за което на Р.Т. са наложени предвидените в закона по вид
и размер административни наказания.
Решението на Гълъбовския районен
съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.
Правилен е извода на
съда, че при реализирането на административно наказателната отговорност на Р.Т.
са спазени изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Противно на твърдяното в жалбата, разпоредбата на чл.5, ал.1 от
Наредба № 1 от 19.07.2017г. не ограничава извършването на проверка с техническо
средство за установяване употреба на наркотични и упойващи вещества от водачите
на МПС единствено при наличие на външни признаци, поведение или реакции на
водачите за употребата на наркотични вещества или техни аналози – извършването
на такива проверки е в изпълнение на нормативно възложените функции на
контролните органи на МВР и при упражняване на правомощия, предоставени им от
закона при осъществяване на контролната дейност по ЗДвП. В този смисъл нормата
на чл.5, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. не ограничава случаите, в които е
допустимо водачите на МПС да бъдат тествани за употреба на наркотични вещества
или техни аналози, а регламентира хипотезите, при които задължително се
извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване. Не
намира каквото и да е било нормативно основание твърдяното от касатора, че в
случая се е следвало съставянето на Протокол за извършване на проверка за
употреба на наркотични вещества или техни аналози (Приложение № 2 към чл.5,
ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г.). Доколкото такъв протокол, съгласно
въведеното с чл.5, ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. изискване, се попълва за
резултата от проверката за употребата на наркотични вещества или техни аналози,
очевидно при отказ на водача да бъде тестван с техническо средство, попълването
на протокола не се следва. Константна е и съдебната практика, че няма нарушение
на правилата за извършване на проверката, ако с цел осъществяване на тази
проверка водачът бъде отведен от мястото, където е спряно действието му по
управление на МПС, до място, където да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества или техни аналози. Доколкото осъществяването на тестването на водача
на МПС за употреба на наркотични вещества или техни аналози на мястото на
извършване на контрола /мястото на извършване на проверката от контролните
органи на МВР/, не е необходимо условие за законосъобразност на проверката,
неоснователно е възражението на касатора за незаконосъобразно процедиране при
установяване на нарушението. Изложените в обжалваното решение мотиви във връзка
с това възражение на санкционираното лице изцяло се споделят от касационната
инстанция и не е необходимо да бъдат повтаряни, при прилагането на чл.221,
ал.2, изр. второ от АПК. Несъответно на доказателствата по делото е и
твърдяното в касационната жалба, че в случая е налице отказ на водача да отиде
в РУ – Гълъбово, а не отказ да бъде тестван за употреба на наркотични вещества
или техни аналози – в саморъчно написаните и подписаните от санкционираното
лице писмени обяснения е обективирано изрично изявление на Р.Т., че отказва да
бъде тестван за употреба на упойващи вещества. С оглед на което правилен и
обоснован е извода на Гълъбовския районен съд че не са налице допуснати
нарушения на регламентираните в Наредба № 1 от 19.07.2017г. процесуални и
формални изисквания, които да опорочават проведената административнонаказателна
процедура.
Изцяло се споделя и извода
на въззивния съд, че административно наказателното обвинение за извършеното от Р.Т.
нарушение по чл. 174, ал.3, предл. второ от ЗДвП, е фактически, правно и
доказателствено обосновано. Изводът, че извършването на вмененото на
санкционираното лице нарушение е установено и доказано по несъмнен начин, е
направен след обсъждане и преценка на доказателствения материал, като при
формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са
установени порочни действия на въззивния съд. Обосновано от гл.т на
доказателствата и правилно от гл. т на закона въззивният съд е приел, че описаното
поведение на привлеченото към отговорност лице /изричен отказ на водача на МПС
да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози и обективиран с конклудентни действия отказ
(неизпълнено предписание) за извършване на химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози,
е съставомерно поведение, правните последици на което се свързват с отказ на
водача на МПС да бъде проверен за употреба на наркотични вещества или техни
аналози - административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, при осъществяване
и на двете предвидени в закона форми на изпълнителното деяние.
Касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на
обжалваното съдебно решение е посочено бланкетно – не са релевирани каквито и
да е било съществени нарушения на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3
от НПК и порочни съдопроизводствени действия на въззивния съд при разглеждане на
делото и постановяване на съдебното решение.
С
оглед на изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни
основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо,
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване
на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 23 от 25.05.2023г., постановено по АНД № 205/ 2022г. по описа на
Гълъбовския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.