Р Е Ш Е Н И Е
№ 121
Гр. Пловдив, 17.01.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо
отделение, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември
през две хиляди и осемнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р.,
като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 1680 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.266 от
Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл. 145 от АПК.
Настоящото съдебно производство е повторно пред
първоинстанционния съд, след като с решение № 1722 от 30.05.2018г. по адм. дело
№11517/2017г. на ВАС,VIII отделение е отменено в обжалваната част (с която е отказано частично право на
приспадане на данъчен кредит по фактура №00000000447/03.10.2015 г., издадена от
„Е.“ ЕООД в размер на 6 941,40 лв.)
Решение № 1287/17.07.2017г., постановено по адм. дело № 2711/2016г. на
Административен съд - Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на съда с указания при новото разглеждане
на делото съдът да изясни въпроса, включително и чрез назначаване на експерт,
относно това дали фактурираните безалкохолни напитки и минерална вода са
вложени в крайния продукт, който доставя ревизираното лице и с оглед на
представените доказателства да прецени законосъобразността на ревизионния акт в
тази част.
Образувано е по жалба на “Б.” ООД, с адрес по чл. 8 от ДОПК: гр. Пловдив, ул. „Т.А..” № 98, ЕИК по БУЛСТАТ: *., представлявано от
управителя Г.Д.К., против Ревизионен акт № Р-16001616001441-091-001 от
12.08.2016г., издаден от Н.Ж.К.– * и от З.Г.Т. - *, при ТД на НАП – гр.
Пловдив, офис Стара Загора, В ЧАСТТА, потвърдена с Решение № 741 от
31.10.2016г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП ,като ,както се посочи вече,в настоящото
производство се обжалва само частта, с която е отказано частично право на
приспадане на данъчен кредит по фактура №00000000447/03.10.2015 г., издадена от
„Е.“ ЕООД в размер на 6 941,40 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
525,05лв.
Според
жалбоподателя ревизионният акт в тази част е неправилен и незаконосъобразен. В
жалбата са изложени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването на акта. Иска се отмяната му и присъждане на направените по делото
разноски. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана
по делото писмена защита от пълномощника адв. А..
Ответникът Директор на Дирекция "Обжалване и
данъчно – осигурителна практика" - гр. Пловдив, чрез своя процесуален
представител юрисконсулт Р., намира, че
подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.
Подробни съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Пловдив,Първо
отделение, І състав след преценка на становищата на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна,
имаща право и интерес от обжалването, тъй като с оспорения ревизионен акт за
жалбоподателя се създават публични задължения.
Ревизионният акт е обжалван в срок пред горестоящия в
йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е
потвърдил в обжалваната в настоящото производство част. Изпълнението на
изискването за изчерпване на административното оспорване и подаването на жалба
до административния съд в рамките на предвидения в чл. 156, ал.1 ДОПК срок, налагат извод, че жалбата е ДОПУСТИМА, а разгледана по
същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:
Ревизията
е образувана със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001616001441-020-001/02.03.2016г.,
издадена от Н.Ж.К.– началник сектор „Ревизии” при ТД на НАП – гр. Пловдив. Органът
по приходите, възложител на ревизията, е надлежно упълномощен със Заповед №
РД-09-518 от 30.04.2014г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив /л. 4 и сл.
от адм. дело № 2711/2016г./.
Ревизията обхваща установяване на задължения за данък
върху добавена стойност от 01.10.2015г. до 30.11.2015г.
Съгласно ЗВР, срокът за извършване на ревизията е бил
определен на три месеца, считано от връчването й, което е осъществено електронно
на 10.03.2016г.
В законоустановения срок по чл. 117,
ал. 1 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад № Р-16001616001441-092-001 от
24.06.2016г., против
констатациите в който, в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК е подадено възражение
от 05.08.2016г., с приложени към него писмени доказателства. Възраженията са
обсъдени от органите по приходите, компетентни да издадат обжалвания ревизионен
акт. Констатациите на ревизионния доклад са дали основание да се издаде
процесният ревизионен акт № Р-16001616001441-091-001 от 12.08.2016г. от Н.Ж.К.–
* и от З.Г.Т. - *, при ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Стара Загора, с който не е
признат данъчен кредит в общ размер на 63 378,40лв., с прилежащи лихви в
размер на 4 371,92лв. РА е подписан от ревизиращите органи с ел. подпис,
валиден към датата на издаване на РА, установено от приетите по делото
удостоверения за ел. подпис – л. 57 – 59 и л. 7 - 9 по адм.дело № 2711/2016г./.
Същият е връчен по ел. път на 17.08.2016г., видно от Удостоверение за извършено
връчване – л. 53 по адм. дело № 2711/2016г.
С решение № 741 от 31.10.2016г. на директора на
дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив обжалваният ревизионен акт е отменен, в частта на
непризнат данъчен кредит в общ размер на 52 437лв., ведно с прилежащите
лихви в общ размер на 3 819,15лв. и потвърден, в частта на непризнат
данъчен кредит в общ размер на 10 941,40лв., ведно с прилежащите лихви в
общ размер на 552,77лв.
Извършените
процесуални действия и събраните доказателства са допустими по ДОПК и са
осъществени по реда, предвиден в кодекса. Спазени са основните принципи на
ДОПК. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл. 117, ал.
1 и чл. 119, ал.3 ДОПК и от компетентните органи по смисъла на чл. 118, ал.2 ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1,
т. 4 ЗНАП, в кръга на определените им правомощия по чл. 119, ал.
2 ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата, които следва
да издават ревизионния акт, и предвиждащ, че ревизионният акт се издава от
органа, възложил ревизията (определен за това с акт на директора на
компетентната териториална дирекция) и ръководителя на ревизията (определен със
заповедта за възлагане на ревизия). Изложеното налага извод, че в хода на
ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да обосновават
незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това основание.
В хода на ревизионното производство са направени
следните относими към предмета на делото фактически констатации:
От извършените процесуални действия от ревизиращия
екип, описани в констативната част на РД, представляващ неразделна част от РА
съгласно чл. 120, ал.2
от ДОПК, е установено, че ревизираното лице извършва дейности по
договор за наем от 03.08.2015г. като подизпълнител /наемодател/ на „Б. – И“ ООД
на собствена техника и свои оператори на машини за дейности по укрепване на
пътни откоси на път Н – 19 „Симитли – Разлог“ и на доставка на биопрепарати и
материали. „Б. – И ООД, от своя страна, е наемодател – изпълнител съгласно
договор за наем от 03.08.2015г., приложение № 1 и № 2 с възложител „Агромах“
ЕООД, с предмет: „отдаване на обект „Укрепване на пътни откоси на път ІІ – 19
„Симитли – Разлог – Гоце Делчев“ на територията на ОПУ Благоевград“.
В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на доставчика „Екотехнолоджис“ ООД,
документирана с ПИНП № П-16001616041557-141-001/22.03.2016г., при която е
установено, че доставчикът е доставил на жалбоподателя „Б.“ ООД всички стоки по
процесната фактура с предмет на доставката „доставка на материали по опис и
извършване на екоукрепителни дейности по договор от 03.08.2015г.“, изчерпателно
посочен в опис към фактурата /л. 144 и л. 220 от адм. дело № 2711/2016г./.
Констатирано е, че фактически стоките по договора за изработка са доставени с
приемо – предавателен протокол от 03.10.2015г., като са представени и фактури
от предходни доставчици на „Екотехнолоджис“ ООД, подробно описани на стр. 7 – 8
от ревизионния доклад /л. 63 – 63 гръб адм. дело № 2711/2016г./. Доставката на
стоки е последващо фактурирана от „Б.“ ООД на „Б. – И“ ООД с фактура №
42/04.10.2015г. с предмет на стопанската операция „доставяне на материали и
извършване на дейности по екоукрепване на откоси, съгласно договор от
03.08.2015г. по приложение № 1 към него“, с данъчна основа в размер на
87 055,47лв. и начислен ДДС в размер на 17 411,10лв. Констатирано е,
че са издадени и фактури с получател „Агромах“ ЕООД № 76/06.10.2015г. с предмет
различни почвообогатителни материали „по приложение № 1“ и № 77/19.10.2015г. с
предмет „окончателно разплащане по договор от 03.08.2015г. съгласно приложение
№ 2“.
След анализ на клаузите на сключения договор между
страните „Б.“ ООД /наемодател/ и „Агромах“ ЕООД /наемател/ ревизиращите органи
по приходите констатирали, че предмет на договора е предоставяне от наемодателя
на наемателя на временно и възмездно ползване на собствена техника, ведно с
квалифицирани оператори на машини на обект „Укрепване на пътни откоси на път Н
– 19 „Симитли – Разлог – Гоце Делчев на територията на ОПУ Благоевград“ на
конкретно посочени участъци /л. 64/, като в предмета на договора се включват и
дейности по отстраняване на дефекти в гаранционните срокове. Това означава, че бутилираната минерална вода и
напитки, като вид материали/стоки не са описани в проектното задание по договор
от 03.08.2015г. и в протокол от 19.10.2015г. със страни „Б.“ ООД и „Б. – И“ ООД.
Независимо, че е декларирано обстоятелството, че минералната вода и напитките
се използват за използване на BIOLIFE концентрат,
не е представена „инструкция за общо ползване“, съгласно изискванията на която
за концентратът е необходима нехлорирана вода /каквато не е чешмяната/, за да
не бъдат убити полезните бактерии. Същото се отнася и за напитките, които
съдържат значителни количества захар и служат за подхранване на бактериите в
концентрата. Най-общо казано, минералната вода и напитките са използвани за
третиране и обогатяване на почвата, в резултат на което по-добре се закрепват
растенията и се предпазва пътят от ерозия. По отношение запуканите 2бр.
вкоренени растения не се представят доказателства къде са засадени, предвид
обстоятелството, че прилагането на биоинженерна технология за превенция на
свлачища и ерозирали склонове се извършва чрез затревяване с нискостеблена
растителност, укрепваща повърхностния слой на почвата.
Извършена е
допълнителна проверка в информационния масив на НАП, при която е констатирано,
че по процесната фактура № 0…447/03.10.2015г. не е извършено разплащане, но
същата е включена в дневника за продажби на доставчика за данъчен период м. 10.2015г.
Основната икономическа дейност на „Екотехнолоджис“ ООД се състои в търговия на дребно
с нехранителни стоки и производство на азотни торове, като дружеството
разполага със склад, находящ се в с. Стряма. Пред м. 08.2015г. са сключени
трудови договори с 5 лица на длъжност „общ работник“ и 1 лице на длъжност
„шофьор“. От доставчика и получателя на стоките не са представени доказателства
за маршрута на движение на стоките, местата на натоварване и разтоварване и
лицата, фактически извършили дейностите по натоварване, разтоварване и
транспортиране.
При така установеното органите по приходите на
основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС не са признали право на приспадане на
данъчен кредит за данъчен период м. 10.2015г. в размер на 6 941,40лв. частично по фактура №
0…447/03.10.2015г., издадена от „Екотехнолоджис“ ООД, в частта й на минерална вода 5 163бр. на стойност
3 605,92лв., напитки 7 251бр. на стойност 10 446,93лв. и
растения вкоренени 2бр. на стойност 20 654,13лв., като са направили извод,
че за да възникне право на приспадане на данъчен кредит на получател по доставката,
получените доставки следва да бъдат използвани за независимата икономическа
дейност на лицето и съответно да бъдат надлежно документирани, които факти не
са доказани по надлежен ред при ревизионното производство.
При
първото разглеждане на делото са приети писмени доказателства, представени от
процесуалния представител на жалбоподателя, в хронологичен ред: основни
инструкции за използване на BIOLIFE концентрат,
продукт на американската фирма BIOLIFE TECHNOLOGIES, със седалище и адрес на управление гр. Далас, щат Тексас; лист с
данните за материална безопасност, издадени от американската фирма (на
английски език, в превод на български език, л. 453 – 462 от адм. дело №
2711/2016г.); удостоверение за регистрация на торове, подобрители на почвата и
хранителни субстрати № 0009 от 11.12.2006г., издадено от Национална служба за
растителна защита при Министерство на земеделието и горите на „Екотехнолоджис“
ООД (л. 473 и л. 475 от адм. дело № 2711/2016г.); счетоводни и други документи
на жалбоподателя „Б.“ ООД и доставчиците „Екотехнолоджис“ ООД и ЕТ „Д.К.“ във
връзка с извършването на съдебно – счетоводна експертиза, подробно описани в
молба вх. № 7601от 25.04.2017г. (л. 484 – 736 от адм. дело № 2711/2016г.);
счетоводна справка относно фактура № 447 и оборотна ведомост материални запаси
на склад (л. 748 – 750 от адм. дело № 2711/2016г.).
Пак при първото разглеждане
на делото от процесуалния представител на жалбоподателя са представени следните
писмени доказателства, по отношение на които е направено изрично възражение за
недостоверност на датата от процесуалния представител на ответника: справка за
движение на МЗ в склад 002 за периода 01.10.2015г. – 30.11.2015г. (л. 501 от
адм. дело № 2711/2016г.); оборотна ведомост на МЗ в склад 002 за периода
01.10.2015г. – 30.11.2015г. (л. 512 от адм. дело № 2711/2016г.), справка за
движение на МЗ в склад 002 за периода 01.10.2015г. – 30.11.2015г. (л. 522 от
адм. дело № 2711/2016г.), договор за наем на недвижим имот от 01.10.2015г. (л.
558 - 560 от адм. дело № 2711/2016г.), протокол за прихващане на вземания и
задължения от 31.12.2015г. (л. 564 от адм. дело № 2711/2016г.), пътен лист №
158910 (л. 577 от адм. дело № 2711/2016г.) и приемо – предавателен протокол от
31.11.2015г. (л. 581 от адм. дело № 2711/2016г.) и оборотна ведомост на
материалните запаси в склад 002 „Материали“ от 01.10.2015г. – 31.10.2015г. и
справка по фактура № 447 (л. 748 – 750 от адм. дело № 2711/2016г.).
При първоначалното разглеждане на делото е
изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице
Недялка Герджикова, оспорена от процесуалния представител на ответника в
частта, отнасяща се въпросите за редовността на счетоводството на жалбоподателя
„Б.“ ООД и на доставчика „Екотехнолоджис“ ООД.
Вещото
лице е посочило, че счетоводството на
жалбоподателя и на доставчика „Екотехнолоджи“ ООД е водено редовно. По
отношение на доставчика „Екотехнолоджис“ ООД експертът е констатирал, че
процесната фактура № 447/03.10.2015г. е издадена, когато дружеството е
регистрирано по ЗДДС лице, като фактурата е надлежно осчетоводена, като са
взети съответните счетоводни операции, посочени на л. 761 от адм. дело №
2711/2016г. В заключението е посочено, че разплащането по фактурата е извършено
чрез прихващане (на вещото лице е представен протокол за прихващане от
31.12.2015г. за сумата от 99 813,12лв.), като е останала неразплатена част
от фактурата в размер на 3 206,88лв. Икономическата дейност на
„Екотехнолоджис“ ООД е търговия на дребно с нехранителни стоки и търговия на
азотни торове в склад, находящ се в с. Стряма. Вещото лице няма специални
познания за да прецени дали укрепването на ерозирали склонове и пътни откоси
чрез полагане на ерозионни мрежи, полагане на компостни материали, засаждане на
растения и използване на тревни смески и търговията на дребно с нехранителни
стоки и търговия на азотни торове в склад са идентични като дейности, които
извършва лицето. Съгласно данните в ГДД за 2015г. основната дейност е
производство на азотни съединения.
На
следващо място, в заключението е посочено, че по отношение на доставчика
„Екотехнолоджис“ ООД са налице следните съпътстващи доставката документи:
приемо – предавателен протокол от 03.10.2015г. (л. 234 от адм. дело №
2711/2016г.) със следните реквизити: работа – извършени дейности по укрепване
на пътни откоси и ерозирали терени по главен път Симитли – Разлог с площ от
10 041кв.м, приета без възражения, приел: „Б.“ ООД, предал
„Екотехнолоджис“ ООД; пътен лист серия ВА № 158848 от 03.10.2015г. (л. 247 –
248 от адм. дело № 2711/2016г.) със следните реквизити: наименование на
издателя – „Екотехнолоджис“ ООД, ППС – „Мерцедес 313“ с рег. № 1133, водач –
Иван Кърчев, издал пътния лист – Г. Кърчовски, километропоказател – начален
211720 и краен 211395, маршрут – Пловдив – Симитли – Пловдив. Вещото лице е уточнило,
че жалбоподателят „Б.“ ООД и доставчикът „Екотехнолоджис“ ООД са свързани лица,
тъй като управителят на първото дружество е съдружник във второто. На следващо
място в експертизата е посочено, че съгласно данните в пътен лист (на л. 247 –
248 от адм. дело № 2711/2016г.) процесните стоки са транспортирани от
„Екотехнолоджис“ ООД с шофьор Иван Кърчев, назначен по трудов договор №
6/03.08.2015г. (неприложен по делото) с товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. №
1133, собственост на дружеството, съгласно счетоводен амортизационен план за
2015г. (непредставен по делото). В пътния лист и приемо – предавателния
протокол (на л. 234) са записани посочени маршрутите на движение на МПС, но не
и обектите и лицата, предали и приели стоките. При жалбоподателя няма изписано
гориво и взети счетоводни записи за транспорт, поради факта, че е за сметка на
доставчика „Екотехнолоджис“ ООД (свързано лице). При доставчика
„Екотехнолоджис“ ООД на вещото лице са предоставени счетоводен регистър
„Приход/Разход на материални запаси в склад 002 за периода 01.09.2015г. –
31.12.2015г., от данните в който е видно, че през този период е закупувано
гориво – дизел, в който в края на отчетния период е изписано. В счетоводството
на този доставчик разходите за гориво се осчетоводяват директно по дейности по
сметки от гр. 61, съгласно данните в счетоводен регистър на л. 572 от адм. дело
№ 2711/2016г. Горивото се осчетоводява по сметка 611, автоматично по статии на
калкулация, като се избира в един документ отнасянето по икономически елементи
от гр. 60. Това се извършва като с една счетоводна операция, наименована
„Номенклатура на статия на калкулацията от
сметка 601 до 609“ едновременно се осчетоводява разхода по икономически елемент
от гр. 60 и се разнася по дейности от група 61. Това е специфика на счетоводния
софтуер, която вещото лице е констатирало при извършената проверка на място.
По време на проверката
на вещото лице в счетоводството на жалбоподателя е поискано представянето на
проектно задание по договора от 03.08.2015г., като такова не е представено.
По отношение счетоводни
записвания във връзка с последващата реализация на стоките минерална вода –
5 163бр., напитки – 7 251бр. и растения вкоренени – 2бр. експертизата
е установила следното:
-при жалбоподателя стоките са заприходени през м.
10.2015г. като материали по сметка 302 „Материали“ и в същия месец са изписани
по сметка 611 „Разходи за основна дейност“ заедно с всички други процесни
материали по процесната фактура № 447/03.10.2015г. По време на проверката на
място в счетоводството на жалбоподателя допълнително се представиха оборотна
ведомост на материалните запаси в склад 002 Материали за периода 01.10.2015г. –
31.12.2015г, в която процесните материали са заприходени в аналитични партиди
по количество, единична цена и стойност. Съгласно счетоводен регистър
„Хронология по сметка 602“ услугата на стойност 8 680,74лв. е осчетоводена
като разход за външни услуги. Процесните материали и услугата са отнесени
счетоводно първо по икономически елементи по гр. 60 „Разходи“ и след това по дейности:
по сметка 601 „Разходи за материали“ за 77 169,81лв. и сметка 602 „Разходи
за външни услуги“ за 8 680,74лв.
-при доставчика „Екотехнолоджис“ ООД са направени
счетоводни записвания по счетоводен регистър на сметка 411 „Клиенти“ в
кореспонденция със сметка 453/2 „ДДС на продажбите“, сметка 702 „Приходи от
продажбата на стоки“ и сметка 703 „Приходи от продажбата на услуги“.
На следващо място,
вещото лице е посочило, че по счетоводни данни на жалбоподателя към
30.11.2015г. вкоренените растения на стойност 20 654,13лв. са посочени
като налични. При поискване на документи, свързани с наемането на лица по
трудови правоотношения, заплащане на заплати и осигурителни вноски на тези
лица, съответно командировъчни заповеди и транспортиране на работници до обекта,
на вещото лице не са представени такива с обяснението, че вкоренените растения
са засадени от работници на доставчика „Екотехнолоджи“ ООД. От страна на
„Екотехнолоджи“ ООД са представени РПВ за мм. 10 и 11.2015г., съгласно данните
в които през м. 10.2015г. са назначени по трудови правоотношения 7 лица, 6 на
длъжност „общ работник“ и 1 на длъжност „шофьор“, а през м. 11.2015г. – 2 лица,
на длъжности „общ работник“ и „шофьор“ (непредставени по делото). Не са
представени за проверка документи и счетоводни регистри за издадени
командировъчни заповеди и начислени в тази връзка разходи за транспортиране на
работниците до мястото на командировката.
В експертизата е посочено, че при доставчика
„Екотехнолоджис“ ООД процесната фактура № 447/03.10.2015г. е осчетоводена в
неговото счетоводство по сметка 411 - 01 „Клиенти“ – аналитична партида „Б.“
ООД (л. 191) в кореспонденция със сметка 453/2 „ДДС на продажбите“, сметка 702
„Приходи от продажба на стоки“ и сметка 703 „Приходи от продажба на услуги“,
като от счетоводна гледна точка извършеното осчетоводяване е съгласно
счетоводните стандарти.
В
счетоводството на жалбоподателя процесната фактура, издадена от
„Екотехнолоджис“ ООД е осчетоводена по следния начин: материалите и услугата от
фактурата от първия доставчик е отнесена счетоводно първо по икономически
елементи по гр. 60 „Разходи (по икономически елементи) и след това по дейности,
което е в съответствие със счетоводните стандарти. Разходите правилно са
отчетени за периода, но като част от себестойността на услугата е следвало тя
да бъде формирана от всички преки разходи за труд, материали и
общопроизводствени разходи (постоянни и променливи). Това става с подходящи
счетоводни документи, които дружеството само си подготвя, съобразно
изискванията на тт. 6 – 8 от СС 2 „Отчитане на стоково – материални запаси“. По
този начин се свързват конкретните вложени материали и труд с конкретната
извършена услуга. Тази обвръзка на процесните материали и труд в процесната
доставка не са направени в счетоводството документално.
В
разпита си в съдебното заседание на 08.06.2017г. по приемане на заключението
вещото лице е направило подробни пояснения (л. 784 гръб – 785), които се
свеждат до следното: транспортът на стоките, закупени от „Екотехнолоджис“ ООД
от гр. Пловдив до гр. Симитли е извършен от доставчика, като жалбоподателят „Б.“
ООД няма ресурса да го направи. Не са сключени договори между двете дружества с
предмет „транспортна услуга“, като само доставчикът е осчетоводил разход за
гориво. На вещото лице допълнително са предоставени проемо – предавателен
протокол и пътен лист от 31.11.2015г. за извършен транспорт на стоки, които са
с различни дати спрямо тези, представени на ревизиращия екип. Не са представени
товарителници, от данните в които да е видно какъв вид и какво количество товар
се превозва, кой е изпращачът и кой е получателят. Няма издадена заповед за
командироване и на лицето, за което се твърди, че е извършило транспорта – Г.К..
Част от предмета на доставката по фактура №
442/03.10.2015г., издадена от „Екотехнолоджис“ ООД и предмета на доставката по
трите процесни фактури, издадени от ЕТ „Д.К.“, а именно вкоренени растения, са
налични по счетоводни данни при жалбоподателя „Б.“ ООД. По счетоводни данни
това означава, че тези стоки не са предмет на последваща реализация към клиента
„Б. – И“ ООД, т.е. не може да се приеме, че са „засадени“ на посочените в
договора от 03.08.2015г. пътни откоси на пътя. Според обясненията, дадени на
вещото лице при проверката, наличните стоки на жалбоподателя се съхраняват в
склад, собственост на Д.К., баща на Г.К., управител на „Б.“ ООД. Същевременно,
на вещото лице не са представени документи, доказващи собствеността на склада
(по-точно магазин за хранителни стоки), както и оперативни документи за
приемането и предаването на стоката като складови разписки, приемо –
предавателни протоколи и др. подобни. Стоките не са заприходени и задбалансово
от лицето, което твърди да се намират в негово съхранение, а именно Д.К..
При проследяването на стоковата верига между
доставчика „Екотехнолоджис“ ООД, жалбоподателя „Б.“ ООД и последващия клиент „Б.
– И“ ООД се установява следното: доставчикът продава на жалбоподателя, с който
е свързано лице, стока и услуга, които при жалбоподателя са заприходени като
материал и услуга. След това правилно материалът се изписва като разход по
икономически елемент, но предвид твърденията на жалбоподателя, че материалите
(стоките) са част от услугата, същите следва да намерят отражение в
себестойността на услугата, съгласно изискванията на СС 2. Към своя клиент „Б.
– И“ ООД, който е последен във веригата, жалбоподателят фактурира само услуга,
в нарушение изискванията на СС 2. В ревизионния акт и ревизионния доклад е
обяснено, че изписването на една стока винаги се свързва с продажна фактура и
изписана съответна стойност на стоката, докато един материал формира себестойност.
Ако естеството на услугата не е само труд, а в нея се калкулират и материали,
съгласно изискванията на счетоводния стандарт себестойността се формира като
сбор от разходваните материали и използвания труд. В тази връзка, е налице
неспазване на определени изисквания на счетоводни стандарти при осчетоводяване
на последващата реализация от жалбоподателя към неговия клиент.
При новото гледане на делото, с оглед искане направено
от пълномощника на ответника и указанията дадени от ВАС, съдът е допуснал и
приел съдебно-агротехническа експертиза, изпълнена от вещото лице проф. С.Г., неоспорена
от страните. По отношение на технологията за добиването на
бактериален тор BIOLIFE и това какви продукти изисква да
бъдат вложени към съответния концентрат, за да се добие крайният продукт в
заключението е посочено, че „Е.“ ООД осъществява процеса по обогатяване
/производство /на бактериален тор- инакулант, като дружеството закупува
бактериален концентрат „Б." от американска компания, съдържащ живи
микроорганизми. Според вещото лице за обогатяването му дружеството е създало
съоръжение наречено БИОРЕАКТОР, който представлява центробежна мелачка за
пасиране на различни хранителни продукти. След това суровината се транспортира
с поточна лента в 3 кубиков смесител с бъркалка, задвижван от бензинов мотор. В
това съоръжение има поставени въздуходувки, свързани с малък компресор. От там
получената смес се прехвърля е траш-помпи през циклонна инсталация за отделяне
на гъстата от течната фракция. Посочено е, че двете фракции се съхраняват в два
двутонни полиетиленови цистерни. Течната фракция се отделя като концентрат,
филтрира се допълнително и се отделя, като инакулант. Гъстата фракция се смесва
с различни компостни суровини /слама, трици, торф и др./, която се използва
като компост или обогатен бактериален тор. Суровината в смесителя се изследва
за съдържание на въглерод, азот. фосфор, калий, както и някои микроелементи с
мобилна лаборатория /фотоспектрометър/. Следи се и рН-то на разтвора. Това се
прави за да се следи правилното развитие на групите микроорганизми. В
заключението е посочено, че според съдържанието на различните показатели се
предвижда използването на различни видове зеленчуци и други хранителни
продукти. Използват се по възможност плодове и зеленчуци, заради високото им
съдържание на аминокиселини.
Експертът е посочил, че по
инструкции от производителя, бактериалния концентрат се разрежда с нехлорирана
вода 1:100 и се добавят различни хранителни вещества. Разтворът престоява над
24 часа и е готов за третиране.
По втори въпрос вещото лице е посочило, че продуктите вложени по фактурата
на “Е.'" 447/03.10.2015 г. са подходящи за технологията за обогатяване на
бактериален тор (минерална вода и напитки). След запознаване с обекта на дейност:
пътни откоси Симитли-Разлог, вещото лице е посочило, че пътните откоси са
изключително стръмни със 70 градусов наклон и имайки предвид технологията,
която са използвали за укрепване на тези ерозирали откоси, е направило извод,
че количествата концентрат, използвани на обекта са напълно достоверни. На
посочените обекти експертът се уверил, че е използвано много голямо количество
компост и утайки, приблизително над 1 000 куб. м., които са били третирани с
бактериален тор. Но според експерта за прилагането на бактериалния тор е нужно
много голямо количество чиста вода за да действа пълноценно и по
предназначение. В заключението е направен извод, че количествата минерална вода
и напитки, описани по фактурите на фирмата са крайно недостатъчни, тъй като за
обработката на 1 куб. м. компост и утайка са нужни най-малко 200 л. вода, като
използваните количества компост и утайки са над 1 000 куб. м. за обработката на
които е нужно много голямо количество разтвор бактериален тор.
След
запознаване и с технологията на обогатяване вещото лице е установило, че са
използвани напитки и са добавяни допълнително въглехидрати за стартирането на
жизнените цикли на бактериите в бактериалния тор. Според експерта не са
ползвали други хранителни вещества, защото в компоста и утайките има
достатъчно, а са използвали само въглехидрати, което е първичната храна на
микроорганизмите. Изложено е, че след насипването на гореспоменатата смес по
пътните откоси, фирмата е направила още третирания с разтвор на бактериален
тор.
По
отношение на описаните във фактурата вкоренени растения вещото лице сочи, че
може да потвърди, че на въпросните обекти има засадени видове, които не са от
обичайната флора на региона, но не може да даде конкретна бройка и оценка на растенията,
тъй като са голямо количество, повечето имат прираст и фирмата твърди, че една
част са подменени по изискване на възложителя на поръчката.
В разпита си в
съдебното заседание на 22.11.2018г. по приемане на заключението вещото лице
пояснява, че този тор представлява концентрат, който се разрежда, като това е
много полезно за самите изпълнители, които закупуват този тор, тъй като след разреждане се използва за торене на
голяма площ. Сочи, че този тор се разрежда с нехлорирана вода, като трябва да се
направи едно разреждане с вода и то в доста големи количества - на 1 куб.м.
компост са необходими около 200 л. вода. Според експерта тъй като чистата вода
съдържа някакви микроорганизми, които могат да блокират или затруднят процеса в
началото, тъй като микроорганизмите са много деликатни, се препоръчва да бъде
използвана дестилирана вода или някакви други безалкохолни каквито в случая са
използвани. Сочи, че от този компост са използвани над 1 000 куб. м. компост,
за което е нужно много голямо количество вода, а доколкото е разбрала
дружеството е взело около 5 000 бр. минерална вода и около 6 000 – 7 000 бр.
безалкохолни напитки. Според вещото лице това разреждане се прави от „Е.“ въз
основа на тази технология, която американската компания препоръчва, а не го
получават разредено.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица като
компетентно и безпристрастно изготвени и доколкото същите се подкрепят от
кредитираните от съда писмени доказателства, като подробни съображения за това
ще бъдат изложени по-долу в мотивите на съдебния акт.
При така
установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи.
На първо място следва да се
съобрази разпоредбата на чл.68, ал.2 от ЗДДС, съгласно която правото на
приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък
стане изискуем, а данъкът е изискуем, към момента на възникване на данъчното
събитие (чл.25 от ЗДДС) и съответно като последица от изискуемостта, данъкът
следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към
момента на прехвърляне на правото собственост, респективно правото на
разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл.14, т.1 от Директива
2006/112/ЕО/ (фактическото предаване на стоката), а при доставката на услуги -
към момента на извършването им (чл.25, ал.2 от ЗДДС).
Изрично в решение от 06.12.2012 г. по дело С-285/11
Съдът на ЕС казва, че, за да се установи, че на основание на доставките на
стоки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери, дали
последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били
използвани за извършването на облагаеми сделки; запитващата юрисдикция е
задължена в съответствие с правилата за доказване, установени в националното
право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически
обстоятелства по това дело, за да определи, дали може да упражни право на
приспадане на основание на споменатите доставки на стоки; единствено и само в
случаите, в които при тази преценка се установи, че доставките са реално
осъществени и в последствие същите за използвани за целите на извършвани от
самото данъчно задължено лице облагаеми доставки, по принцип правото на
приспадане не би могло да му бъде отказано. Тоест във всички случаи, Съдът на
ЕС е категоричен, че за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит
следва да е доказано осъществяването на фактурираната доставка.
Съгласно
чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, доставка на стока по смисъла на този закон е
прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, а
съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, доставка на услуга е всяко извършване на услуга,
като услуга по смисъла на чл. 8 от закона е всичко, което има стойност и е
различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани
като платежно средство. Според чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка
доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от
данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията
на страната, а данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 от ЗДДС представлява доставката
на стоки или услуги, което възниква на датата, на която собствеността върху
стоката е прехвърлена или услугата е извършена (чл. 25, ал. 2 от ЗДДС).
Следва да се съобрази и общото правило на чл.154 ал.1 ГПК във връзка с §2 от ДР ДОПК, т.е. лицето, което претендира право на данъчен
кредит, следва да докаже по пътя на главно и пълно доказване, че са налице
законоустановените предпоставки по чл. 68 от ЗДДС и чл. 69 от ЗДДС за
възникване на правото на данъчен кредит. Лицето, което иска да приспадне ДДС,
следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това /т.37 от решение
на СЕС от 18.07.2013 г. по дело № С-78/12/. В тази връзка наличието на издадени
данъчни фактури и коректното им отразяване в счетоводството на ревизираното
лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките, превес следва да
се даде на изводите от съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства по
делото. В тежест на жалбоподателя е да установи по безсъмнен начин реалността
на всяка една от процесните доставки, и то по начина, по който същите са обективирани
в спорните първични данъчни документи, като предпоставка по чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС за възникване право на данъчен кредит. Правното
основание, въз основа на което не е признато право на приспадане на данъчен
кредит за данъчен период м. 10.2015г. в размер на 6 941,40лв. частично по фактура №
0…447/03.10.2015г., издадена от „Екотехнолоджис“ ООД, в частта й на минерална вода 5 163бр. на стойност
3 605,92лв., напитки 7 251бр. на стойност 10 446,93лв. и
растения вкоренени 2бр. на стойност 20 654,13лв. е
разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. А необходимостта от закупуване на посочените стоки - минерална вода, бира
и различни видове газирани напитки (кока – кола, спрайт, швепс, тоник и др.,
подробно описани в РД), както и на двете вкоренени растения е обоснована с
изпълнението на проектно задание по договор от 03.08.2015г. със страни „Б.“ ООД
и „Б. – И“ ООД с предмет укрепване на пътни откоси на път ІІ – 19 Симитли –
Разлог – Гоце Делчев.
На първо място следва да се
отбележи, че по процесната фактура № 447/03.10.2015г. с издател „Екотехнолоджи“
ООД предмет на доставката са материали и извършване на екоукрепителни дейности
по договор от 03.08.2015г. На жалбоподателя е признато правото на приспадане на
данъчен кредит, в частта на доставката на услуга и в частта на доставените
стоки, с изключение на стоките минерална вода 5 163бр., напитки
7 251бр. и вкоренени растения 2бр.
От органа по приходите е
направен извод, че от РЛ не са представени доказателства, че концентрат BIOLIFE се
ползва единствено в комбинация с бутилирана минерална вода и напитки.
Във връзка с тези изводи и със
задължителните указания дадени от ВАС, настоящия съдебен състав следва да
изясни въпросът дали
фактурираните безалкохолни напитки и минерална вода са вложени в крайния
продукт, който доставя ревизираното лице. Технологията
за добиването на бактериален тор BIOLIFE е
подробно обяснена от допуснатата и приета в настоящото производство съдебно-агротехническа експертиза, която, както бе
посочено по-горе в мотивите на настоящото решение, съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно изготвена. Според вещото лице, по инструкции от производителя бактериалният концентрат се разрежда с
нехлорирана вода 1:100 и се добавят различни хранителни вещества. Разтворът
престоява над 24 часа и е готов за третиране. По отношение на това дали фактурираните безалкохолни напитки и минерална
вода са вложени в крайния продукт, експертът е посочил, че продуктите, вложени по фактурата на “Е." ЕООД минерална вода и
напитки са подходящи за технологията за обогатяване на бактериален тор. След
запознаване с обекта на дейност: пътни откоси Симитли - Разлог, вещото лице е
посочило, че пътните откоси са изключително стръмни със 70 градусов наклон и
имайки предвид технологията, която са използвали за укрепване на тези ерозирали
откоси, като на посочените обекти експертът се уверил, че е използвано много
голямо количество компост и утайки, приблизително над 1 000 куб.м., които са били
третирани с бактериален тор. Но прави впечатление, че според експерта количествата
минерална вода и напитки, описани по фактурите на фирмата, са крайно
недостатъчни, тъй като за обработката на 1 куб.м. компост и утайка са нужни
най-малко 200 л. вода, като използваните количества компост и утайки са над 1 000
куб.м. за обработката на които е нужно много голямо количество разтвор
бактериален тор. Нещо повече, при разпита си в съдебно заседание вещото лице
отново сочи, че от този компост са използвани над 1 000 куб. м.,
за което е нужно много голямо количество вода, а доколкото е разбрала
дружеството е взело около 5 000 бр. минерална вода и около 6 000 – 7 000 бр.
безалкохолни напитки. Макар и не категорично, вещото лице заявява, че според
него това разреждане се прави от „Е.“ въз основа на тази технология, която
американската компания препоръчва, а не го получават разредено.
Пак във връзка следва да се
съобрази, че писмените обяснения,
дадени от жалбоподателя в хода на ревизионното производство, се твърди, че
транспортът е осъществяван от доставчика „Е.“ ООД. Представени са само пътни
листове от месец август 2015г., но непридружени от товарителници, от данните в
които да е виден видът на транспортираните стоки, техният изпращач и техния
получател, както и конкретния маршрут на извършване на транспорта.
Нещо повече, установи се, че жалбоподателят и
доставчикът „Екотехнолоджис“ ООД са свързани лица, като управителят на
жалбоподателя е съдружник при доставчика, а управителят на доставчика и
управителят на жалбоподателя са баща и син. В тази връзка, процесуалният
представител на ответника е оспорил част от представените в хода на съдебното
обжалване частни документи като такива с недостоверна дата и съставени именно
за целите на съдебното обжалване. Поради основаването му на документи с
недостоверна дата процесуалният представител на ответника е оспорил като
необосновано и заключението на вещото лице, в отделни негови части, включително
и в частта на констатацията за редовност на воденото счетоводство от доставчика
„Екотехнолоджис“ ООД.
Не на последно място следва да се съобрази и че за
произхода на материалите включени в описа към процесната фактура са представени
копия на фактури издадени от „Далия Дринкс“ ЕООД с получател „Е.“ ООД,
приложени на лист 257, 258, 265, 266, 267 и 267 гръб по адм. дело № 2711/2016г.,
като прави впечатление, че минералната вода, бирата и газираните напитки са в
малки разфасовки от 0,33 литра, 0,5 литра и 1,25 литра. Лишено от всякаква
логика при необходимост на огромни количества са разреждане (както посочва
вещото лице на 1 куб.м. компост и утайка са нужни най-малко 200 л.
вода), да се използват разфасовки от 0,5 литра или кенчета по 0,33 литра.
Отделно от това прави впечатление и изключителното разнообразие от различни
марки бира, както и разнообразните видове безалкохолни напитки.
Без съмнение от агротехническата експертиза следва, че
продуктите (минералната вода, бирата и газираните напитки) по фактурата на “Е.'" 447/03.10.2015г. са подходящи за
технологията за обогатяване на бактериален тор, но не може да се направи
категоричния извод, че именно те са
вложени в крайния продукт.
На следващо място
по отношение на закупените 2 броя вкоренени растения от органа по приходите е
направен извод, че РЛ не е дало никаква информация какъв вид са и къде са
засадени.
На
първо място съдът следва да отбележи, че нито в хода на ревизията, нито в
съдебното производство е установен
произходът на стоките при доставчика, който не е представил фактура за предходен
доставчик именно на такъв вид стока. Във времево отношение стоки от вида на
процесните са доставени по ВОП от Холандия, но получател на тези стоки е
различно дружество – ЕТ „Д.К.“ (протокол № 69 от 02.10.2015г. към инвойс №
90280271 от 02.10.2015г. с данъчна основа 1 090,83лв. и ДДС – 218,17лв.).
Инвойс фактурата не е представена с превод от чужд език на български език, но в
протокола изрично е посочено, че предмет на доставката са „цветя“. Дори да се
приеме, че е налице пропуск, състоящ се в неиздаване на документ за доставка на
стоки между ЕТ „Д.К.“ и „Екотехнолоджис“ ООД, които също са свързани лица, не
са представени доказателства в следствие на какви обстоятелства стойността на
стоките 2бр. вкоренени растения са достигнали стойност 20 654,13лв. В
приетата при първото гледане на делото съдебно-счетоводна експертиза вещото
лице е установило, че по счетоводни данни стоките са налични при жалбоподателя
и не са използвани в изпълнение на дейностите по приложение № 1 към договор от
03.08.2015г. Жалбоподателят излага твърдения, че растенията са засадени от
работници на доставчика, но тези твърдения не се подкрепят от представени по
делото доказателства (напр. командировъчни заповеди, начислени разходи за
транспорт и др. подобни). Още повече, че такива по вид материали не са описани
в проектното задание по договор от 03.08.2015г. и протокол от 19.10.2015г.,
двустранно подписани от „Б.“ ООД и „Б. – И“ ООД.
Следва
да се отбележи и че съгласно изготвената и приета по делото агротехническа
експертиза вещото лице е посочило, че на въпросните обекти има засадени видове, които не са
от обичайната флора на региона, но не може да даде конкретна бройка и оценка на
растенията, тъй като са голямо количество, повечето имат прираст.
Няма
данни какви са тези растения, къде и кога са засадени.
На
следващо място следва да се посочи, че в хода на ревизията е установено, че
доставката от „Екотехнолоджис“ ООД
по фактура № 447/03.10.2015г. е пряко свързана с издадената от „Б."
ООД към „Б.-И" ООД фактура № 42/04.10.2015г. с предмет „доставяне на
материали и извършване на дейности по екоукрепване откоси, съгласно договор от
03.08.2015г. по приложение № 1 към него“ с данъчна основа 87 055,47 лв.,
като от своя страна „Б.-И" ООД префактурира на „Агромах" ЕООД същите
материали и дейности. В тази връзка следва да се отбележи, че жалбоподателят
използва материалите и труд за извършване на доставка на услуга към своя
клиент, но в нарушение изискванията на СС 2 не формира себестойност на услугата,
а изписва стоките като разход по икономически елементи. Процесната фактура №
447/03.10.2015г. е издадена след приключване изпълнението на услуга по договор
за изработка от 03.08.2015г., за което е издаден приемо – предавателен протокол
от 03.10.2015г. Към момента на издаване на фактурата няма извършено разплащане
по доставката, което е извършено с протокол за прихващане от 31.12.2015г.
(извън процесния период), който е оспорен като документ с недостоверна дата от
процесуалния представител на ответника.
От изложеното по стоковата верига не може да се направи
несъмнен извод, включително и посредством представените при съдебното обжалване
писмени доказателства, непредставени при ревизионното производство, че
доставените от доставчика „Екотехнолоджис“ ООД стоки са в пряка и
непосредствена връзка с изпълнението на дейности по приложение № 1 към договор
от 03.08.2015г. Изводът на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза за
редовност на воденото от доставчика „Екотехнолоджис“ ООД счетоводство е
оспорена от процесуалния представител на ответника с твърдението, че на вещото
лице са представени за анализ документи, въз основа на които се твърди да са
взети счетоводни записвания във връзка с доставките към жалбоподателя „Б.“ ООД,
които са съставени за целите на ревизията. Процесуалният представител
обосновава оспорването си и с изготвено заключение на вещото лице, за което
самият експерт е заявил, че не поддържа, тъй като същевременно са представени
писмени доказателства от жалбоподателя, които подлежат на анализ и преценка и
вследствие на тях е необходимо преработване на заключението.
Независимо, че изготвеното
при първото гледане на делото експертно заключение е оспорено, то не дава
различен отговор на спорния между страните въпрос по делото, а именно използването
на част от стоките по процесната фактура № 447/03.10.2015г. за дейности,
различни от икономическата дейност на лицето, което обстоятелство следва да
бъде надлежно документирано. Не са спорни обстоятелствата на направените
счетоводни записвания при жалбоподателя и доставчика, включително такива,
направени извън ревизирания период и касаещи плащане по доставката чрез
прихващане, независимо, че вещото лице е изразило конкретна позиция относно
несъобразяване от жалбоподателя на осчетоводяване на закупените материали в
себестойността на предоставената от него услуга на неговия клиент.
С оглед
изложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, в частта й на непризнат
данъчен кредит в размер на 6 941,40лв. частично по фактура –
447/03.10.2015г., издадена от „Екотехнолоджис“ ООД, относно закупени от
жалбоподателя минерална вода 5 163бр. на стойност 3 605,92лв.,
напитки 7 251бр. на стойност 10 446,93лв. и вкоренени растения 2бр.
на стойност 20 654,13лв.
При
този изход на спора, предвид претенциите на страните за присъждане на разноски
по делото и указанията на ВАС в тази насока, съдът намира, че такива се следват
на ответника и същите се констатираха в общ размер 2 105,64лв., в т.ч. 874,83лв. на
основание чл.8 ал.1 т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и 703,32лв. на основание чл.8 ал.1 т.3 от същата
наредба за разглеждане на делото от първоинстанционния съд, както и на
основание чл.9 ал.3 от наредбата – 527,49лв.
Водим от горното, Административен съд –
Пловдив, Първо отделение, I състав,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на “Б.” ООД, с адрес по чл. 8
от ДОПК: гр. Пловдив, ул. „Т.А..” № 98, ЕИК по БУЛСТАТ: *., представлявано от
управителя Г.Д.К., против Ревизионен акт № Р-16001616001441-091-001 от
12.08.2016г., издаден от Н.Ж.К.– * и от З.Г.Т. - *, при ТД на НАП – гр.
Пловдив, офис Стара Загора, В ЧАСТТА, потвърдена с Решение № 741 от
31.10.2016г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с която е
отказано частично право на приспадане на данъчен кредит по фактура
№00000000447/03.10.2015г., издадена от „Е.“ ЕООД в размер на 6 941,40лв., ведно
с прилежащите лихви в размер на 525,05лв.
ОСЪЖДА “Б.” ООД, с адрес по чл.8 от ДОПК:
гр. Пловдив, ул. „Т.А..” № 98, ЕИК по БУЛСТАТ: *., представлявано от управителя
Г.Д.К. да заплати в полза на
Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” – гр. Пловдив при ЦУ на
НАП сумата в размер на 2 105,64лв. /две
хиляди сто и пет лева и шестдесет и четири стотинки/.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: