Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 18 състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети
септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Антоанета
Д., като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 1*** по описа за 2020 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по субективно съединени искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявени от Б.И.М., Г.М.И., И.М.Д. и М.Д.Д.,
против Д.А.П. и Х.А.Х., Г.Й.Й., Д.Й.Д., С.Т.Б., В.К.В., Т.К.В., Р.С.И., С.И.С.,
И.Д.И., С.Д.Б. и Я.П.Я., за приемане за установено в отношенията между страните
по делото, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор *****по
КККР на гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, одобрени със Заповед №
РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на
КККР, засягащо поземления имот със Заповед № 18-10292/03.10.2019 г. на
Началника на СГКК-Варна, с адрес: гр. Варна, район *****, с.о. „*****“, с площ
от 723 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин а
трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план: *****, при съседи:
*****, *****, *****, *****, *****, *****.
В хода на процеса ищцата Г.М.И. е починала, като нейни правоприемници се
явяват ищците Б.И.М. и И.М.Д..
Ищците твърдят, че са придобили собствеността върху процесния поземлен имот
по следния начин:
Въз основа на договор за замяна, обективиран в Нотариален акт № *****г., В.Х.К. придобила от Д.****“ правото на
собственост върху хавра с площ от 666 кв. м. в местността „****“, **** землище,
при граници: път Д.**, Д.** и Р.Х., срещу отстъпеното от нея лозе от 0.7 дка,
находящо се в местност „*********“. На 13.09.1994 г. същата прехвърлила на сина
си Д.М.К. 2/4 от имота срещу задължение за гледане и издръжка с Нотариален акт
№ *******г. След смъртта на В.К.била извършена съдебна делба на процесния имот,
допусната с решение от 29.07.1995 г. по гр. дело № 3**/1995 г. по описа на ВРС.
В рамките на делбеното производство между съделителите била постигната
спогодба, одобрена в проведено на 28.03.1996 г. открито съдебно заседание. Със
същата имотът бил поставен в дял и изключителна собственост на Г.М.И., В. И.Д.
и Б.И.М., като същите заплатили на съделителите Д.М.К. и Н.С.К.общо сумата от
187 500 лева за уравнение на дяловете.
Заявяват, че след като на
Поддържат, че е налице пълна идентичност между придобити по замяна от В.К.имот
и процесния поземлен имот с идентификатор *****по КККР на гр. Варна. Твърдят,
че имотът не попада в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и не подлежи на
възстановяване на бивши собственици.
Сочат, че имотът е ограден от 1971 г., същият е с трайно установени
граници, които никога не са променяни и единствено те и праводателите им са
упражнявали фактическа власт върху него. Заявяват, че имотът е деклариран и за него са
заплащани дължимите данъци.
Уточняват, че имотът е ограден заедно с друг имот, като помежду си двата са
разделени от пътека. Достъпът до двата имота се осъществява през порта, ключове
за която имат ищците и собственикът на другия имот. В процесния имот има трайни
насаждения – дръвчета и лози, няма постройка. Фактическата власт върху имота
първоначално била осъществяване от В.К., а след смъртта й – от нейните
наследници. Понастоящем фактическата власт се осъществява от ищците, като
основно Б.М. се грижи за имота, тъй като живее най-близо – в гр. ***.
По делото са постъпили писмени отговори от Д.А.П., Г.Й.Й., Я.П.Я. и С.Т.Б.,
като единствено последният е подаден в срока по чл. 131 ГПК.
В постъпилите отговори на исковата молба ответниците релевират следните
общи оспорвания:
Оспорват ищците да са собственици на процесния поземлен имот с
идентификатор *****по КККР на гр. Варна, както и че същият е бил част от Д.****“,
респ. че последното е могло да се разпореди със същия в полза на В.К..
Оспорват идентичността на процесния имот с имота, притежаван от ищците
съгласно представените с исковата молба писмени доказателства /Нотариален акт
за собственост по замяна № *****г. на Варненски нотариус; Нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № ***** г.;
Решение по гр. д 3**/ 1995 г. на ВРС, Протокол от съдебна делба от 28.03.1996
г. по гр. д. 3**/1995 г. на ВРС; Протокол от съдебна делба от 28.03.1996 г. по
гр. д. № 3**/1995 г. на ВРС/. Сочат, че процесният имот се е намирал в местност
„*****“, а не в посочената в документите на ищците местност „****“, като
заявяват, че двете местности са значително отдалечени една от друга.
Оспорват съществуването на описания в Нотариален акт за собственост по
замяна № ***** г. на Варненски нотариус протокол, а в условията на евентуалност
– че описаният в него имот е идентичен с процесния.
Оспорват и твърдението, че имотът не попада в територия по § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ и не е следвало да бъде възстановяван.
Оспорват, че ищците владеят или са владели процесния имот, че същият е
деклариран и за него са заплащани данъци и такса смет, както и че от 12.02.1971
г. имотът е ограден и единствено ищците и техните праводатели имат достъп и
полагат грижи него.
Оспорват ищците да са придобили правото на собственост върху имота на друго
правно основание.
В подадения писмен отговор ответницата Д.А.П. твърди, че тя и брат й –
ответникът Х.А.Х., са собственици на 353 кв.м идеални части от поземлен имот с
идентификатор *****по КККР на гр. Варна, като същия са придобили по наследяване
от баща им А. Х.Й.. Излага, че по силата на решение на Поземлена комисия, гр. Варна
№ ***/ 15.02.1999 г. на основание чл. 18ж, ал. 1 и чл. 18з, ал. 1 ППЗСПЗЗ, на А.
Х.Й. е възстановен имот в съществуващи стари реални граници, а именно: лозе от
3.181 декара, находящо се в терен по § 4, местност „*****“, представляващ имот
№ *** по кадастралния план, като имотът е установен с Нотариално завещание № ****г.
Поддържа, че тъй като решението на поземлената комисия е постановено преди
30.07.1999 г., т.е преди въвеждане на двуфазното производство, същото има
характер на констативен нотариален акт.
Твърди, че с протокол за съдебна делба от 09.03.1936 г., одобрен с влязло в
сила Определение от 16.03.1936 г. по ч. гр. дело № 369/1935 г. на Варненския
околийски съд, Х.Й.Х., баща на А. Х.Й., е придобил следния имот: лозе, находящо
се в местността „*****“, при съседи: К.Г., Д.Й., В.П.и Д.К.. Въз основа на
Нотариално завещание № ******г. на Варненски нотариус имотът е придобит от А. Х.Й.,
който през 1958 г. е влязъл в ТКЗС „****“, с. ****, като е внесъл притежаваните
от него имоти, включително и този имот.
Твърди, че считано от 15.02.1999 г. А. Х.Й., а след смъртта му – Д.А.П. и Х.А.Х.,
са владели 353 кв. м. идеални части от процесния имот и прави възражение за
придобиване на посочената част от имота по давност, като присъединява
владението на праводателя си А. Х.Й..
Ответникът Г.Й.Й. твърди, че той и брат му – ответникът Д.Й.Д. са
собственици на 260 кв. м идеални части от процесния имот, придобити по
наследство от техния баща Й. Д.Й.. Заявява, че с Решение на Поземлена комисия, гр. Варна № 4**/20.10.1997 г.
на основание чл. 18ж, ал. 1 и чл. 18з, ал. 1 ППЗСПЗЗ на Й. Д.Й. е възстановен
имот в съществуващи стари реални граници, а именно: лозе от 1.648 декара,
находящо се в терен по § 4 в местността „*****“, представляващ имот № **** по
кадастралния план от 1956 г., при граници: от северозапад - пл. номер ****,
югозапад - ****, югоизток - ****, североизток - пл. № ****, като имотът се
състои от две части: I част с площ 0.692 дка, представляваща част от пл. № ***,
***, при граници североизток - пл. № ***, северозапад № ***, югоизток: частите
от имотите с пл. №***, ***; II част с площ от 0.956 дка, представляваща разликата над
0.600 дка, незаплатени от ползвателите, както следва: от пл. № *** -0,477дка;
от пл. №*** - 0,284дка, от пл. №*** - 0,195дка. Сочи, че решението е
постановено на 20.10.1997 г., т.е преди въвеждането на двуфазност в реституционната
процедура, поради което има силата на констативен нотариален акт за
собственост.
Със същото решение на ПК-Варна, на Й. Д.Й. е отказано възстановяването на
част от заявения имот под № * от преписката, а именно: Лозе от 0.803 дка,
пета категория, имот №****, като е посочено, че правото на собственост не се
възстановява поради следното: „0,569 дка се владеят с нотариален акт по замяна
на ТПС комисия, представляващи имоти пл. № ***, ***, а останалите 0.234 дка са
ползвани права по § 4а“. Предвид изложеното, твърди, че ако имотът, описан в
приложените към исковата молба документи, попада в местност *****, същият
съвпада с имот с пл. номер *** от преписката и с кадастрален идентификатор *****.***.
Твърди, че с протокол за съдебна делба от 09.03.1936 г., одобрен с влязло в
сила определение то 16.03.1936 г. по частно гр. дело 3**/1935 г. по
описа на Варненския околийски съд, на Д.Й.Х., баща на Й. Д.Й., е придобил имот,
представляващ 2 дка място откъм Х. от лозето в местността *****, при съседи на
тая част: Д. К., В.П., Х.Й. и И.Й.. През 1958 г. Й. Д.Й. е внесъл притежаваните
от него земи в ТКЗС „****“, с. ****.
Излага, че баща му Й. Д.Й. е владял 260 кв.м. идеални части от процесния
имот, считано от 20.10.1997 г. до смъртта си, като владението му е продължено
от двамата му синове /ответниците Г.Й.Й. и Д.Й.Д./, като прави възражение за придобиване
на имота по давност.
Ответниците Я.П.Я. и С.Т.Б. твърдят, че заедно с останалите наследници на И.Й.Х.
са собственици на 109 кв. м. идеални части от процесния недвижим имот, придобит
на основание земеделска реституция и наследяване от И.Й.Х..
Сочат, че с Решение на Поземлена комисия, гр. Варна № 8**/19.12.2001 г.
на основание чл. 18ж, ал. 1 и чл. 18з, ал.1 ППЗСПЗЗ, на наследниците на И.Й.Х.
е възстановен имот в съществуващи стари реални граници, а именно: лозе от 2.158
декара, находящо се в терен по § 4 в местността „*****“, представляващ имот № ***
по кадастралния план от 1956 г., който имот включва част от пл. номер: ***, ***,
***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и път.
Излагат, че с протокол за съдебна делба от 09.03.1936 г., одобрен с влязло
в сила определение от 16.03.1936 г. по частно гр. дело 3**/1935 г. по
описа на Варненския околийски съд, на И.Й.Х., е дадено в дял лозе от 2 дка до Д.Й.,***,
цялото от 10 дка, при граници на тази част: Д.Й.Х., П.К., В.П.и Д.К.. Имотът
бил внесен в ТКЗС „****“, ****.
Твърдят, че считано от 19.12.2001 г. 109 кв. м. идеални части от имота се
владеят от наследниците на И.Й.Х., като правят възражение за придобиването му
по давност.
В съдебно заседание ответниците поддържат,
че първоначално Й. Д.Й. бил въведен в целия имот, като след приемане на
решенията на ПК през 2001 г. и за другите наследници, те започнали да ползват
имота заедно с него. Имотът първоначално бил ограден със стара телена ограда,
но тъй като можело да се влезе през нея, а и нямало порта, имотът не бил
заключван. Всеки един от ответниците
имал достъп до този имот и заедно обработвали лозето, като всеки се включвал,
когато имал възможност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Към исковата
молба е приложен Нотариален акт за собственост по замяна № ***** г., издаден на
12.02.1971 г. от нотариус при Варненския народен съд /л. 11/, с който В.Х.К.е
призната за собственик на хавра от 666 кв. м. в местността „****“, ****
землище, при граници: път, Д.**, Д.** и Р.Х., придобит по замяна от Д.****“.
Към писмените доказателства по делото е приобщен протокол от 02.09.1970 г. /л.
52/, въз основа на който е издаден нотариалният акт.
На 13.09.1994
г. по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № *******г. на нотариус при
Варненския районен съд /л. 12-13/, В.Х.К.е прехвърлила на Д.М.К. 2/4 идеални
части от имота, придобит с гореописания нотариален акт от 12.02.1971 г.
По силата на
решение от 29.07.1995 г. по гр. д. № 3** по описа за 1995 г. на Варненския
районен съд /л. 16-20/ е допуснато да бъде извършена делба на хавра с площ 666
кв. м., находяща се в местност „****“ в землището на гр. Варна в зона за
земеделски нужди между съсобствениците при следните квоти: ¼ идеална
част за Д.М.К., ½ идеална част общо за Д.М.К. и Н.С.К.и по 1/12 идеална
част за Г.М.И., В. И.Д. и Б.И.М.. Видно от съдържанието на протокол от
проведено на 28.03.1996 г. открито съдебно заседание /л. 21-22/, между съделителите
е постигната спогодба, по силата на която Г.М.И., В. И.Д. и Б.И.М. са получили
в дял гореописания имот, находящ се в местност „****“.
От
представеното с исковата молба удостоверение за наследници изх. №
1588/10.07.2015 г., издадено от Столична община /л. 10/, се установява, че В. И.Д.
е починала на 16.06.2014 г. и оставила като наследници своя съпруг М.Д.Д. и
сина си И.М.Д. /ищци в настоящото производство/.
В хода на
процеса, на 22.04.2021 г. е починала ищцата Г.М.И., като нейни наследници се
явяват ищците Б.И.М. и И.М.Д. – видно от писмените доказателства, приложени на
л. 282 и 283 от делото.
Към
писмените доказателства по делото е приобщено Решение № ***/15.02.1999 г. на
Поземлена комисия, гр. Варна /л. 207/, с което е признато правото на
собственост на А. Х.Й. в съществуващи стари реални граници на лозе от 3.181
дка, находящо се в терен по § 4 във ****, местност „******“, имот № ****.
От удостоверение изх. № 1583/08.01.2021 г. на Община Варна /л. 133/ става
ясно, че А. Х.Й. е починал на 10.07.2005 г., като негови наследници са
съпругата му В.Н.Й., както и ответниците Д.А.П. и Х.А.Х. /низходящи от първа
степен на А. Й./. Видно от съдържанието на документа, В.Н.Й.е починала на
23.08.2006 г., като не е оставила други наследници освен Д.А.П. и Х.А.Х..
Съгласно Решение № 448/20.10.1997 г. на Поземлена комисия, гр. Варна /л.
216-218/ е възстановено правото на собственост на Й. Д.Й. в съществуващи стари
реални граници на лозе от 1.648 дка, пета категория, находящ се в терен по § 4
на ****, местност „*****“, имот № **** от кадастрален план, изработен 1956 г.,
при граници: северозапад – пл. № ****, югозапад – пл. № ****, югоизток – пл. № ****,
североизток – пл. № ***, северозапад – пл. № ***, югоизток – частите от пл. № ***
и ***.
С Протокол № 4**/17.03.1998 г. на ПК-Варна /л. 219-220/ Й. Д.Й. е въведен във владение на
имот с площ от 0.728 дка, находящ се в землището на кв. ****, местност „******“,
представляващ части от пл. № *** и *** по КП „*****“. С Протокол № 4** от същата дата
/л. 221-222/ Й. Д.Й. е въведен със владение на имот с площ от 0.408 дка,
находящ се в землището на кв. ****, местност „******“, представляващ части от
пл. № *** и *** по КП „*****“.
Видно от удостоверение за наследници изх. № 2003/08.01.2021 г., издадено от
Община Варна /л. 132/, Й. Д.Й. е починал на 23.05.2008 г., като е оставил за
наследници двамата си синове – ответниците Г.Й.Й. и Д.Й.Д..
От
приложеното на л. 242 от делото Решение № 849/19.12.2001 г. на Поземлена
комисия, гр. Варна се установява, че на наследниците на И.Й.Х. е признато
правото на собственост върху лозе от 2.158 дка, находящо се в терен по § 4 на ****,
местност „*****“, имот № *** от кадастралния план, изработен 1956 г.
Съгласно
удостоверение за наследници изх. № 1315/08.01.2021 г., издадено от Община Варна
/л. 130-131/, наследници на И.Й.Х., починал на 06.03.1965 г., се явяват следните лица, конституирани
като ответници в настоящото производство: С.Т.Б., В.К.В., Т.К.В., Р.С.И., С.И.С.,
И.Д.И., С.Д.Б. и Я.П.Я..
Към писмените доказателства по делото е приобщен Протокол от 09.03.1936 г.
/л. 228 и сл./, от съдържанието на който се изяснява, че е извършена делба
между наследниците на Й. Х., починал на 28.04.1923 г. При делбата Х.Й.Х. е
придобил 2 дка от северната страна на лозе, находящо се в местността „*****“,
при съседи: К.Г., Д.Й., В.П.и Д.К.. Д.Й.Х. е придобил имот, представляващ 2 дка
място откъм Х. от лозето в местността *****, при съседи на тая част: Д. К.,
В.П., Х.Й. и И.Й., а на И.Й.Х., са дадени в дял 2 дка от лозе в местност „*****“,
цялото от 10 дка, при граници на тази част: Д.Й.Х., П.К., В.П.и Д.К..
Установява се, че Х.Й.Х. е починал на 17.01.1976 г., като негови наследници
се явяват дъщеря му И.Х.Я., и синовете му Й. Х.Й. и А. Х.Й. /наследодател на
ответниците Д.А.П. и Х.А.Х./.
От приложеното на л. 299 от делото удостоверение изх. № 280/14.06.2021 г.
става ясно, че Д.Й.Х. е починал на 19.11.1993 г., като е оставил за наследници М.П.Д./внучка/
и Й. Д.Й. /син/ - баща на ответниците Г.Й.Й. и Д.Й.Д..
Към писмените доказателства по делото са приобщени заявления за членство на
кооператори в ТКЗС „****“, с. ****, на А. Х.Й., Й. Д.Й. и И.Й.Х. /л. 303-306/,
като в заявленията си те са посочили, че внасят в ТКЗС всички обработвани от
домакинството им земи в землището на с. ****, в т. ч. лозя съответно с площ 8,
4 и 6 дка. Първите двама са участвали в учредяването на ТКЗС на 08.03.1958 г.,
а третият е приет за член на 10.03.1958 г., видно от приложените на л. 307-311
протоколи. Съгласно писмо от Дирекция „Регионален държавен архив“ – Варна към
Държавна агенция „Архиви“ /л. 302/ липсват данни за точното местонахождение на
внесените от тях земеделски земи в ТКЗС „****“.
По делото
са ангажирани специални знания посредством назначаването на съдебно-техническа
експертиза, заключението по която съдът кредитира като компетентно изготвено,
обективно и обосновано. От него става ясно, че по кадастралния план от 1956 г.
процесният имот с идентификатор *****по КККР на гр. Варна попада в части от
границите на имоти с пл. № ****, **** и ****, записани в разписния лист
съответно на И.Й., Й. Д.Х. и А. Х.Й., а впоследствие – на ТКЗС. По кадастралния
план от 1987 г. имотът попада в границите на имот пл. № *** и в разписния лист
е записан на В.К., при граници: от запад – пл. № *** /записан на П.К.Г./, от
север – пл. № *** /записан на Д.К.М./, от изток – пл. № *** /записан на Р.Х.Г./,
от юг – път. По същия начин имотът е отразен и в КП на ползвателите към ПКП на
местност „*****“. По ПКП на селищно образувание „*****“ процесният имот попада
с части в три стари имота с номера ****, 3900 и *** /съвпадащи с имоти по КП от
1956 г., както следва: ****, ****, ****/, като в таблицата същите са записани
съответно на А. Х.Й., Й. Д.Х. и И.Й.Х.. По Плана на новообразуваните имоти на
местност „*****“, интегриран в кадастралната карта, процесният имот е идентичен
с № *** и записан на наследници на А. Х.Й., Й. Д.Х. и И.Й.Х..
Въз основа на анализа на коментираните планове вещото лице е достигнало до извода, че процесният имот е идентичен с имота, описан в представените към исковата молба нотариален акт за собственост по замяна, нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, решение и протокол по гр. д. № 3**/1995 г. Изрично вещото лице сочи, че е налице съвпадение на имота по запис на лицето /В.К./, местонахождение, приблизителна площ и по две граници. По отношение на възстановените на наследодателите на ответниците имоти вещото лице посочва, че процесният имот попада с площ от 353 кв. м. в имот № ****, предмет на Решение № ***/15.02.1999 г. на ПК, с площ от 260 кв. м. в имот № ****, предмет на Решение № 4**/20.10.1997 г. на ПК и с площ от 109 кв. м. в имот № ***, предмет на Решение № 8**/19.12.2001 г. на ПК.
Изрично
вещото лице заявява, че процесният недвижим имот попада в територия по § 4 от
ЗСПЗЗ.
Въз основа
на извършения оглед на процесния имот вещото лице излага, че същият няма трайно
материализирана граница от изток /т.е. откъм имот ***/. На терена има само една
врата, която вещото лице предполага, че не е за процесния имот. Към момента на
извършване на огледа /22.08.2022 г./ имотът не се обработва и в същия няма
постройки.
От показанията на разпитаните по делото
свидетели, преценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, се установяват
следните обстоятелства:
Съгласно изложеното от свидетеля П.В.П.през 1971 г. майка му и трите й сестри /една от
които бабата на ищеца Б.М./ получили по замяна четири парцела. Процесното място
било дадено на бабата на Б.М., като до преди 7-8 години било обработвано от
чичото на ищеца М.. В имота имало лозе, дръвчета, а в миналото и зеленчукови
насаждения. Св. П. посочва, че същият е заграден с телена мрежа от три страни,
а от четвъртата граничи с мястото на другата братовчедка на ищците на име О..
Уточнява, че двата имота имат обща ограда и достъпът до тях се осъществява през
врата, разположена в имота на О., за която ключове имат Б. и О.. До преди 6-7
години имотите се обработвали отделно от братовчедите, а понастоящем двете
места се обработват от зетя на О. по уговорка с Б.. Последният и понастоящем
посещава имота периодично, но тъй като живее в *** и работи в *** и няма
възможност да обработва имота, се е уговорил със зетя на О. той да го поддържа,
като го плеви и коси. Св. П. посочва, че от години живее през един имот от
процесния и никога не е виждал други лица да го обработват.
Свидетелят Г.В.
Г. излага, че процесният имот граничи с имот, принадлежащ на майката на
неговата съпруга – О.. Заявява, че от 15 години се грижи за семейния имот и го
посещава два-три пъти месечно. Уточнява, че между имота на неговото семейство и
процесния няма ограда, а двата са разделени от пътека. Двата имота са оградени
с телена мрежа, като достъпът до тях се осъществява през врата, разположена в
имота на О.. Преди процесният имот се обработвал от човек на име Д., като след
впоследствие ищецът Б.М. помолил св. В. да се грижи за него, тъй като не е от
гр. Варна и няма възможност да го посещава редовно. Уточнява, че грижите
предимно се изразяват в пръскане с отрова за премахване на тревата пролетно
време. Заявява, че когато има намерение да прави нещо в имота, първо се уговаря
с Б.. Сочи, че няма как други лица освен Б. да влизат в имота, за да го
обработват, тъй като портата се заключва с катинар и само той разполага с
ключове за него. Спрямо имота е имало посегателства, но само през зимния период
и никой не го е обработвал. Уточнява, че старото име на местността, където е
разположен имотът, е „****“.
Свидетелят Е.С.
А. заявява, че консултирал ответника Г.Й. и семейството му по повод притежавани
от тях недвижими имоти. Излага, че преди две години огледали два имота по пътя
за **** – един неограден с площ около 700 кв. м., разположен близо до път, и
един дълъг и тесен парцел, ограден с телена ограда. Вторият имал стара врата с
катинар, която ответникът Г.Й. отключил. Св. А. описва този втори парцел като
градина. Посочва, че в него нямало сгради, като видял няколко реда лози, както
и плодни дръвчета. Имотът бил поддържан, почистен и в него можело да се влезе,
по средата имало пътека. Свидетелят заявява, че не е виждал документи за
собственост на имота, но Г.Й. му обяснил, че е наследствен. Уточнява, че имотът
бил с площ около 700 кв. м. и се намирал в местност „*****“.
Настоящият
съдебен състав в пълнота кредитира показанията на свидетелите на ищците /П. и Г./
като подробни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи както помежду си, така
и със заключението на съдебно-техническата експертиза. И двамата свидетели имат
непосредствени наблюдения върху имота – първият от тях живее в близост, а
вторият се грижи за него. Те описват имота по сходен начин – посочват, че е
ограден заедно със съседния имот, като достъпът до тях е през обща врата,
разположена в съседния на процесния имот. Последното се потвърждава и от
констатациите на вещото лице, извършени при огледа.
Макар да
няма основание да се постави под въпрос достоверността на изложеното от се. А.,
неговите показания са твърде общи и от тях не може да се достигне до
категоричен извод, че имотът, който описва свидетелят, е именно процесният.
Наред с изложеното следва да се подчертае, че свидетелят е посещавал имота, за
който говори, еднократно, няма непосредствени впечатления относно лицата, които
са се грижили за имота и са го обработвали, а изложеното досежно собствеността
върху него му е известно от един от ответниците.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Безспорно
ищците имат правен интерес от провеждането на иск по чл. 124 ГПК. Същият е
породен от поведението на ответниците, които оспорват правото им на собственост
върху процесния поземлен имот, като предявяват самостоятелни права върху него.
Следователно искът е допустим.
За да бъде
уважен предявеният положителен установителен иск, следва ищците в условията на пълно и главно доказване да установят, че са собственици на процесния имот.
В случая ищците черпят права от техния общ наследодател – В.К., която
твърдят, че е придобила имота по силата на договор за замяна от Д.****“. В
подкрепа на своите твърдения с исковата молба са представили Нотариален акт за собственост по замяна № ***** г., издаден на
12.02.1971 г. от нотариус при Варненския народен съд, съгласно който същата е
придобила имот, описан като хавра от 666 кв. м. в местността „****“, ****
землище, при граници: път, Д.**, Д.** и Р.Х.. От заключението по
съдебно-техническата експертиза се потвърждава, че имотът, предмет на
горепосочения нотариален акт, както и на по-късно съставените договор за
прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, решение за
допускане на съдебна делба и протокол за съдебна спогодба, представени с
исковата молба, съвпада с процесния. Следва обаче да се има предвид, че
цитираният документ по съществото си съставлява констативен нотариален акт за
собственост. Поради изложеното при релевираното от ответниците оспорване, че Д.****“ не е било собственик на имота, поради
което извършените от него разпоредителни действия не са могли да произведат
целения вещно-прехвърлителен ефект, ищците е
следвало в условията на пълно и главно доказване да установят, че праводателят
на наследодателя им действително е бил собственик на имота. Въпреки
разпределената им доказателствена тежест досежно посочените обстоятелства обаче
те не са го сторили. По делото липсват каквито и да било данни имотът да е бил
собственост на Д.****“. Тъкмо напротив – от съвкупния анализ на представените писмени
доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза се установява,
че наследодателите на ответниците са били собственици на имота преди включването
му в ТКЗС, като именно те са вписани в първия кадастрален план от 1956 г. Категорично
вещото лице посочва, че имотът е разположен в категория по § 4 от ЗСПЗЗ и потвърждава, че същият попада в имотите,
възстановени на наследодателите на ответниците с представените по делото
решения на поземлената комисия.
Предвид
горното твърденията на ищците, че техният общ наследодател е бил собственик на
имота въз основа на сключен договор за замяна се явяват недоказани.
Същевременно,
ангажираните от ищците гласни доказателства водят до категоричен извод, че от
70-те години на миналия век именно тяхното семейство упражнява фактическа власт
върху процесния имот. Съгласно показанията на свидетелите П.В.П.и Г.В. Г.
понастоящем ищецът Б.М., чрез св. Г., се грижи за имота, а преди него чичо му го
е обработвал. В миналото в него е имало лозе, като към настоящия момент имотът
не се обработва, но ищецът Б.М. е възложил на св. Г. да го почиства и поддържа.
И двамата свидетели са категорични, че имотът е ограден, портата, през която се
влиза в него, се заключва, и достъп има само семейството на ищците, както и
техните братовчеди, които са собственици на съседното място. И двамата
категорично отричат други лица да са обработвали имота или дори да са имали
достъп до него през годините. Техните показания не са опровергани от
показанията на свидетеля на ответниците, който има само инцидентни впечатления
от имота, който описва. От друга страна, твърденията на ответниците, че те са
се грижили за имота и са го обработвали, след като им е бил възстановен, са
неподкрепени с убедителни доказателства.
Въз основа на така обсъдените доказателства може да се достигне до
категоричен извод, че е изтекъл период от над 10 години, в който ищците са
упражнявали непрекъсната и необезпокоявана фактическа власт върху процесния
имот с намерение за своене, считано от одобряване на ПНИ за процесната
територия /което е сторено със Заповед №
РД-06-7706-20/24.01.2006 г. на Областния управител на Област Варна, видно от
приложените на л. 45, 70, 75 от делото писмени доказателства/ и по този начин те са го придобили по давност.
Поради така изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен
като основателен.
По разноските:
При този
изход на делото и предвид направеното искане на ищците следва да бъдат
присъдени сторените по делото разноски, както следва: 135.25 лева – държавна
такса за образуване на производството, 15 лева – държавна такса за издаване на
съдебни удостоверения, 13.32 лева – държавна такса за вписване на исковата молба,
32 лева – държавна такса за издаване на заверени преписи; 300 лева – депозит за
СТЕ, както и адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между ищците Б.И.М., ЕГН **********, с
постоянен адрес:***, И.М.Д., ЕГН **********,
с постоянен адрес:***, и М.Д.Д., ЕГН **********,
с постоянен адрес:***, и ответниците
Д.А.П., ЕГН **********,***, Х.А.Х., ЕГН **********,***,
Г.Й.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, Д.Й.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, С.Т.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, В.К.В., ЕГН **********, с
адрес: ***, Т.К.В., ЕГН **********, с адрес: ***, Р.С.И., ЕГН **********, с
адрес: ***, С.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***, И.Д.И., ЕГН **********, с
адрес: *** 2, С.Д.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, и Я.П.Я., ЕГН **********, с
адрес: ***, че ищците са собственици на
поземлен имот с идентификатор *****по
КККР на гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, одобрени със Заповед №
РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на
КККР, засягащо поземления имот със Заповед № 18-10292/03.10.2019 г. на
Началника на СГКК-Варна, с адрес: гр. Варна, район *****, с.о. „*****“, с площ
от 723 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин а
трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план: *****, при съседи:
*****, *****, *****, *****, *****, *****, на основание
чл. 124, ал. 1 ГПК
ОСЪЖДА
Д.А.П., ЕГН **********,***,
Х.А.Х., ЕГН **********,***, Г.Й.Й.,
ЕГН **********, с адрес: ***, Д.Й.Д., ЕГН: **********,
с адрес: ***, С.Т.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, В.К.В., ЕГН **********, с
адрес: ***, Т.К.В., ЕГН **********, с адрес: ***, Р.С.И., ЕГН **********, с
адрес: ***, С.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***, И.Д.И., ЕГН **********, с
адрес: *** , С.Д.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, и Я.П.Я., ЕГН **********, с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Б.И.М., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, И.М.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:***,
и М.Д.Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес:***, СУМАТА ОТ 1295.57 лева /хиляда двеста деветдесет и
пет лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща разноски в
първоинстанционното производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: