Р
Е Ш Е Н И Е №
436
03.04.2020
г., град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД - VI-ти граждански
състав
На 05.03.2020г.
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА
КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Елена
Димова
като
разгледа докладваното от съдия Куршумова в.гр.дело № 235 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 27/03.01.2020 г. постановено по гр.д.№10859/2018
г. на РС – Пловдив, V гр.с. се ОТХВЪРЛЯ предявените от БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., Париж чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София 1715, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София сгр.14 против Р.И.Б.,
ЕГН: **********, адрес: ***, искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД за
признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 1513, 40 лв.- главница,
представляваща незаплатена сума по
Договор за потребителски заем с номер CREX-14637622 от 21.03.2017 г.,
сумата от 708,16 лв.- възнаградителна лихва по договора за периода от 20.04.2017 г. до 20.03.2020 г., сумата от
99,61 лв.- мораторна лихва върху главницата за периода от 20.05.2017 г. до 11.01.2018 г., ведно със законна лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението – 22.01.2018 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1176 по описа за 2018 г. на ПРС, поради ненастъпване на предсрочната
изискуемост.; ОСЪЖДА Р.И.Б., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. –
клон България, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София 1715, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София
сгр.14 сумата от 1513,40 лв. –
главница, представляваща предсрочно
изискуема главница по Договор за
потребителски заем с номер CREX-14637622 от 21.03.2017 г., сумата от 542,49
лв.- договорна лихва за периода от 20.05.2017 г. до 20.11.2018 г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 06.12.2018 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 780 лв.- разноски по съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ
предявените от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. – клон България, против Р.И.Б.,
искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца разликата над сумата от
542,49 лв.- до пълния претендиран размер от
708,16 лв. – възнаградителна лихва за периода от 06.12.2018 г. до
20.03.2020 г. и сумата от 99,61 лв.- обезщетение за забава за периода от
20.05.2017 г. до 22.01.2018 г., както и ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
особения представител на ответника Р.И.Б. – адв. Г.К. за увеличаване на
определения депозит с по 100 лв. за всяко следващо съдебно заседание след
второто.
Недоволен от постановеното решение е останал ответникът Р.И.Б.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, който чрез особения представител адвокат Г.Р.К.,
обжалва решението в частта му, с
която е осъден да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон
България, сумата от 1 513, 40 лв. - главница, представляваща предсрочно
изискуема главница по договор за потребителски заем с номер № CREX-14637622/21.03.2017г., сумата от 542, 49 лв. -
договорна лихва за периода от 20.05.2017 г.до 20.11.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 06.12.2018г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 780 лв. - разноски по съразмерност. Във въззивната
жалба се излагат оплаквания за недопустимост на решението в обжалваната му част,
поради недопустимост на уважения евентуален
осъдителен иск с искане за обезсилване на решението в обжалваната част и за
прекратяване на производството.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България, представлявано от
юрисконсулт П.П. с пълномощно по делото, с който се оспорва жалбата като неоснователна
с искане да се остави без уважение и да се потвърди първоинстанционното
решение. Моли за присъждането на юрисконсултско възнаграждение на осн.чл.78,
ал.8 ГПК в размер на 100 лева.
Предмет на разглеждане във въззивното производство е и
частна жалба на Г.Р.К., в качеството си
на особен представител на жалбоподателя Р.И.Б., ЕГН: **********, против
определение, обективирано в решение № 27/03.01.2020 г. постановено по
гр.д.№10859/2018 г. на ПРС - V гр.с., с което
се оставя без уважение искането на особения представител за увеличаване
определения депозит за адвокатско възнаграждение с по 100 лв. за проведените
три съдебни заседания, след второто такова. В частната жалба се излагат
оплаквания за неправилност на обжалваното определение с позоваването на чл.7,
ал.8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималния размер на адвокатските
възнаграждения с искане да се отмени и да се измени определението, обективирано
в решението, като ищецът се осъди да заплати на особения представител сумата от
още 300 лева, представляващо допълнително адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
Ответната страна по частната
жалба „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България, представлявано пълномощника юрисконсулт П.П.,
с писмени отговор оспорва частната жалба като неоснователна с искане за
оставянето й без уважение.
Първоинстанционното решение не
е обжалвано в частта, с която се отхвърлят предявените установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. с
чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД, както и в частта, с която се отхвърлят
предявените осъдителни искове за разликата над 542,49 лв.- до пълния
претендиран размер от 708,16 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 06.12.2018 г. до 20.03.2020 г. и сумата от
99,61 лв.- обезщетение за забава за периода от 20.05.2017 г. до 22.01.2018 г.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си
по чл.269 от
ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
По въззивната
жалба против обжалваната част на
решението.
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран
с искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж чрез
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България, против Р.И.Б., за признаване за установено между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1513, 40 лв.- главница, представляваща незаплатена сума по Договор за потребителски заем с номер
CREX-14637622 от 21.03.2017 г., сумата от 708,16 лв.- възнаградителна лихва по
договора за периода от 20.04.2017 г. до
20.03.2020 г., сумата от 99,61 лв.- мораторна лихва върху главницата за периода
от 20.05.2017 г. до 11.01.2018 г., ведно
със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
22.01.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1176 по описа за
2018 г. на ПРС. Предявените искове се
основават на подписан между страните договор за
потребителски заем с номер
CREX-14637622, по силата на който ищецът е предоставил на ответника
кредит в размер от 1513,40 лв., договорен да се издължава на 36 месечни вноски,
всяка в размер от по 61, 71 лв., които вноски съставляват изплащане на
главницата по заема, ведно с оскъпяването й, съгласно годишния процент на
разходите 30,56 % и годишния лихвен процент 26,96 %, посочени в параметрите по
договора. Исковете се основават на настъпила предсрочна изискуемост на пълния
размер на кредита на осн.чл.3 от договора, поради просрочване на две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска,
т.е. от 20.05.2017 г. с твърдение, че предсрочната изискуемост е било обяване
на длъжника.
При условията на евентуалност са предявени осъдителни искове
за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата сумата от 1513,40 лв. –
главница, сумата от 708,16 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.05.2017
г. до 20.03.2020 г. и сумата от 99,61 лв.- обезщетение за забава за периода от
20.05.2017 г. до 22.01.2018 г. Осъдителните искове са предявени при условията
на евентуалност, в случай, че съдът приема, че предсрочната изискуемост не е
обявена преди подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, при
което ищецът моли да се приеме, че същата се обявява с връчване на препис от
искова молба.
При разглеждането на правния спор районният съд е изложил
съображения относно приложението на Тълкувателно решение № 8/2017г. от 02.04.2019
г. по т.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, според което предсрочната изискуемост
на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не
са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица
изменение на основанието, от което произтича вземането, тъй като вноските с
падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските,
станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание
- договора за кредит. Посочил е, че позоваването на предсрочната изискуемост не
е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с
настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за
кредит.
По съображения, че в
Тълкувателно решение № 8/2017 от 02 април 2019 г. по т.д. № 8/2017 г. не е
изследван въпросът „Може ли обявяването на кредита за предсрочно изискуем да
бъде извършено чрез връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК
и приложеното към нея изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и
представлява ли това факт, който трябва да бъде съобразен от съда по чл. 235,
ал. 3 ГПК ?“, районният съд се е позовал на приетото в т. 18 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, и след като
е намерил, че предсрочната изискуемост на кредита не е обявена на длъжника, е
отхвърлил главните установителни искове, в която част решението не се обжалва.
С обжалваната част на решението районният съд е уважил
предявените при условията на евентуалност осъдителни искове, кредитирайки факта
на връчване на уведомлението за обявяване предсрочната изискуемост на кредита с
връчване на препис на исковата молба на особения представител, при което
кредитът се счита за предсрочно изискуем съгласно Решение № 198 от 18.01.2019
г. по т.д. № 193 по описа за 2018 г. на ВКС, ТК.
При извършената служебна проверка на
решението съобразно правомощията
си по чл.269,
изр. първо от ГПК
съдът намери, че
същото е валидно
и допустимо. Оплакванията на жалбоподателя за недопустимост
на уважените осъдителни искове, преценени в конкретния казус, настоящият
съдебен състав на ПОС намира за неоснователни.
Съгласно задължителните разяснения в т.11б от Тълкувателно
решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТ, в
производството по чл.422 ГПК не намират приложение правилата за изменение на
иска по чл.214 ГПК, поради което с въвеждането на друго основание, от което
произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта
за изпълнение, може да се предяви осъдителен иск при условията на евентуалност.
Така според Решение № 198 от 18.01.2019
г. по т.д. № 193 по описа за 2018 г. на ВКС, ТК, условие за разглеждане на осъдителни искове,
съединени при условията на евентуалност с установителни искове по чл. 422 ГПК,
е отхвърлянето на установителните искове, поради ненастъпила предсрочна
изискуемост на вземанията по кредита преди заявлението по чл. 410 ГПК, като в
този случай се въвежда ново обстоятелство в исковата молба.
Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 8/2017 от 02.04.2019
г. по тълк.дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране
на силата на пресъдено нещо, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ.
В последното Тълкувателно
решение не е разгледана хипотезата, при която предсрочната изискуемост е обявена на длъжника
в хода на исковото производство, каквито са фактите по настоящото дело за обявяване на
предсрочната изискуемост с връчване на уведомлението за това с преписа на
исковата молба. Ето защо, с определение №
588 от 23.10.2019 г. постановено по т. дело №
16/2019 г. на ВКС, ТК, е допуснато касационното обжалване на
въззивно решение за отговора на въпроса: Може ли обявяването на кредита за
предсрочно изискуем да бъде извършено чрез връчване на препис от исковата молба
по чл. 422, ал. 1 ГПК и приложеното към нея изявление за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем и представлява ли това факт, който трябва да бъде
съобразен от съда по чл. 235, ал. 3 ГПК? По така допуснатия въпрос с Решение № 10 от 25.02.2020
г. на ВКС по т. д. № 16/2019 г., II т. о., ТК се
прие, че изявлението на банката за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем може да бъде инкорпорирано в исковата молба или в отделен
документ, който е представен като приложение към исковата молба. В тези случаи
изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с
приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице и
предвидените в договора за кредит обективни предпоставки за загубване
преимуществото на срока. Упражняването на това потестативно право на банката и
в този смисъл настъпването на предсрочната изискуемост на кредита в хода на
исковото производство представлява факт от значение за съществуването на
претендираното право на вземане за главница и възнаградителни лихви, който
следва да бъде взет предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. При
положение, че правното основание на заявената претенция е договорът за кредит,
и поради това, че решението следва да отразява материалноправното положение
между страните по делото, каквото е то към момента на приключване на съдебното
дирене, липсва основание да се отрече настъпилата в хода на исковото
производство предсрочна изискуемост на кредита.
Изложените разрешения, приложени към настоящия правен спор,
обосновават извода за основателността на исковата претенция, предявена по реда
на чл.422 от ГПК за установяване на вземането на кредитора за вноските с
настъпил падеж към датата на постановяване на решението. В случая обаче изложеното
не е могло да бъде взето предвид при постановяването на първоинстанционното
решение, доколкото при произнасянето от районния съд не е бил
даден отговор на разгледания с Решение № 10 от 25.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 16/2019 г., II т. о., ТК въпрос за обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника в хода на
исковото производство. Първоинстанционното решение, в частта, с която са
отхвърлени главните установителни искове не е обжалвано и е влязло в сила, при
което с оглед пределите на силата на присъдено нещо на решението, приетото с
цитираното решение на ВКС разрешение не би могло да бъде приложено по отношение
на главните установителни искове в настоящото производство. С оглед на тези конкретни
обстоятелства и предвид влизане в сила на решението, в частта, с която са
отхвърлени главните искове, настоящият съдебен състав на ПОС намира, че за ищеца
е налице правен интерес от разглеждането на предявените в производството
осъдителни искове. При съобразяване с фактите по делото, съдебният състав
намира, че осъдителните искове са допустими
и правилно са били уважени с обжалваната част на решението. В случая въззивният съд
е обвързан от онези фактически изводи на районния съд, за които във въззивната
жалба и отговора към нея липсват оплаквания. Пред въззивната инстанция не се
оспорва установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка - възникнало
договорно правоотношение между страните и
дължимост от ответника на присъдените суми, които са установени в
приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, както и за съответствието
на потребителския договор с поставените
изисквания в Закона за потребителския кредит, за което са изложени съображения
от районния съд и към които на осн.чл.272 от ГПК се препраща от въззивния
съд.
С оглед на изложеното се налага извод за неоснователност на
въззивната жалба, която следва да се остави без уважение, а решението на
районния съд следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
По частната жалба срещу определението, обективирано в
решението:
Частната жалба е подадена в
срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество частната жалба е неоснователна.
Особеният
представител на ответника Р.И.Б. - адвокат Г.К. е назначен в производството на
осн.чл.47, ал.6 от ГПК, за което първостепенният съд му е определил
възнаграждение в размер на 350 лв. Искането на особения представител, оставено
без уважение с обжалваното определение, е за увеличаване определения депозит за
адвокатско възнаграждение с по 100 лв. за проведените три съдебни заседания,
след второто такова. С частната жалба допълнителния размер на възнаграждението
се конкретизира в размер на 300 лв.
За да
остави без уважение искането за увеличаване на адвокатското възнаграждение на
особения представител, районният съд е приел, че възнаграждението в размер от
350 лв. напълно съответства на предвиденото в чл. 47, ал. 6 ГПК и на усилията
на защитата по осъществяване на процесуално представителство по делото. Също
така е приел, че първоначално определеното възнаграждение е съобразено с
фактическата и правна сложност на делото, както и че допълнителните три съдебни
заседания, на които особеният представител на ответника се е явил, са били
отложени поради липса на заключение и съответно не са извършвани никакви
действия от страна на представителя.
Определението
е правилно.
Съгласно
разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК, възнаграждението на особения представител се
определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като
размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид
работа съгласно чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от него. Изхождайки от
цитираната разпоредба, предвид предявената в производството искова претенция за
сумата от 2 321, 17 лв., минималният размер на възнаграждението на
особения представител възлиза в размер на 196, 24 лв. Производството не се
различава с правна и фактическа сложност, като в проведените три съдебни заседания,
за които се претендира допълнително възнаграждение от 300 лева, не са
извършвани процесуални действия, а са били отлагане поради непредставяне на
заключение от вещото лице. Предвид на това въззивният съд намира за
неоснователно искането на особения представител за завишаване на първоначално
определеното възнаграждение от 350 лв. с още 300 лева.
Изложеното по -горе налага извода
за неоснователност на частната жалба, която следва да се остави без уважение, а
определението на районния съд като правилно и законосъобразно ще бъде изцяло
потвърдено.
По разноските във въззивното производство: С оглед изхода
на делото основателно е искането на въззиваемата страна за присъждането на
разноските по делото, които се притендират в размер на 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение на осн.чл.78, ал.8 ГПК.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 27/03.01.2020 г. постановено по
гр.д.№10859/2018 г. на РС – Пловдив, V гр.с., в частта му, с която се осъжда Р.И.Б., ЕГН: **********,
адрес: *** да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1715, ж.к.
„Младост“ 4, Бизнес Парк София сгр.14,
сумата от 1 513,40 лв. – главница,
представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски
заем с номер CREX-14637622 от 21.03.2017 г., сумата от 542,49 лв.- договорна
лихва за периода от 20.05.2017 г. до 20.11.2018 г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 06.12.2018 г. до окончателното й изплащане, както
и сумата от 780 лв.- разноски по съразмерност.
ПОТВЪРЖДАВА определение, обективирано в решение № 27/03.01.2020 г. постановено
по гр.д.№10859/2018 г. на РС – Пловдив, V гр.с, с което се оставя без уважение искането на особения
представител на ответника Р.И.Б. – адв. Г.К. за увеличаване на определения
депозит с по 100 лв. за всяко следващо съдебно заседание след второто.
ОСЪЖДА Р.И.Б., ЕГН: **********, адрес: *** да
заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. – клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1715, ж.к. „Младост“ 4,
Бизнес Парк София сгр.14, сумата в размер на 100 лева – разноски за
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решение № 27/03.01.2020 г. постановено по гр.д.№10859/2018
г. на РС – Пловдив, V гр.с., в останалата необжалвана част е влязло в сила.
Решението
е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.