Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 10.09.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на осемнадесети юни
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА Мл.с. ЛЮБОМИР
ИГНАТОВ
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №124 по описа на СГС за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответника Военно формирование 44510 срещу решение от 20.10.2020 г. по гр.д. №8698/2020
г. на Софийския районен съд, 179 състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати
на С.К.Х. на основание чл.227 ал.1 ЗОВСРБ сумата от 6421,00 лв., представляваща
неизплатена част от обезщетение, и на
основание чл.199 ЗОВСРБ сумата от 800,85 лв., представляваща неизплатена част
от обезщетение за неизползван отпуск, ведно със законната лихва върху
присъдените суми, считано от 18.02.2020 г. до окончателното изплащане, както и
разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно – постановено в противоречие със закона, и немотивирано. Поддържа,
че претендирания период 01.01.1998 г. - 28.02.1998 г., през който ищецът е бил
на наборна военна служба, е трета категория на труд, което не е съобразено от първоинстанционния
съд. Сочи, че за периода 23.04.1999 г. – 14.08.2001 г. ищецът е бил със статут
на обучаващ се, т.е. не е изпълнявал кадрова военна служба, и това време също
не се зачита за трудов стаж първа категория. Предвид изложеното, жалбоподателят
моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло
предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна С.К.Х. в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на
първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и
правилно. Фактическа
обстановка е установено правилно от СРС, поради което въззивният съд не излага
собствена такава, а от правна страна намира следното:
Съгласно разпоредбата на
чл.227 ал.1 ЗОВСРБ, при освобождаване от
военна служба военнослужещите имат право на еднократно парично обезщетение в
размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години
имат, но не повече от 20, а съгласно чл.228 ал.1 ЗОВСРБ, за определяне размера на еднократното парично обезщетение
при освобождаване от военна служба се вземат предвид прослужените години без
приравнения трудов и служебен стаж.
Разпоредбата на чл.199
ЗОВСРБ забранява компенсиране на отпуските с парично
обезщетение освен при освобождаване от военна служба.
Съгласно разпоредбата на
чл.234 ЗОВСРБ, обезщетенията на военнослужещите по този закон
се определят на базата на брутното месечно възнаграждение, дължимо към датата
на освобождаването от военна служба, на отстраняването от длъжност, на
преместването, на увреждането или на смъртта на военнослужещия, което включва: основното месечно възнаграждение и допълнителни месечни възнаграждения за
продължителна служба, за специфични условия при изпълнение на военната служба с
постоянен характер и за образователна и научна степен „доктор“ или за научна степен „доктор на науките“.
По делото е спорно
единствено обстоятелството дали следва да бъдат зачетени за прослужени години
по смисъла на чл.227 ал.1 ЗОВСРБ, прослужените такива на кадрова военна служба
през периода 01.01.1998 г. – 28.02.1998 г. и периода 23.04.1999 г. – 14.08.2001
г.
Към датата на сключване на процесния договор
за кадрова военна служба в сила е бил ЗОВСРБ /обн., ДВ,
бр.112 от 27.12.1995 г. и отменен от 12.05.2009 г./.
Съгласно чл.115 ал.1 ЗОВСРБ
отм., кадровата военна служба
се изпълнява като професия в Българската армия, Министерството на отбраната и в
структурите на подчинение на министъра на отбраната при условия и по ред,
определени в този закон
и в сключения договор. Съгласно чл.120 ал.1 ЗОВСРБ
отм., приетите във военните училища за
нуждите на въоръжените сили сключват договори за кадрова
военна служба,
в чийто срок се включва срокът на обучението, а съгласно ал. 2 на същия член
срокът за кадровата военна служба след завършване на училището е не
по-малък от 10 години.
Съгласно разпоредбата на чл.237 ал.1 ЗОВСРБ
отм., кадровите военнослужещи при освобождаване от кадрова
военна служба
получават еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни
възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20, а съгласно чл.238 ал.1 ЗОВСРБ
отм., за определяне на размера на еднократното парично обезщетение при
освобождаване от кадрова военна служба се вземат предвид прослужените
години без приравнения трудов стаж.
Същата постановка е възприета и в сега действащия ЗОВСРБ, които са възпроизведени
в цитираните по-горе чл.227 ал.1 и чл.228 ал.1.
Или за определяне размера на дължимото се
обезщетение следва да се определят годините, които са се зачитали за трудов стаж, а не тези които са били приравнени
на такъв, т.е. при определяне размерът на дължимото се обезщетение следва да се
определят годините, които лицето е било на кадрова
военна служба.
В периода от приемането на закона - 1995
г. до изменението с ДВ, бр.122 от 1997 г., в сила от 01.01.1998 г. е действала
редакция на разпоредбата на ал.3 на чл.120
ЗОВСРБ отм., съгласно която на обучаващите се, които не са служили
наборна военна служба,
първите 18 месеца от обучението след
навършване на пълнолетие се зачитат за такава служба.
Срокът по тази разпоредба с изменението с ДВ, бр.122 от 1997 г., в сила от
01.01.1998 г. е намален на 12 мес.
Съгласно разпоредбата на чл.81 ал.1 изр.1
ППЗП отм., се зачита за трудов стаж от трета категория изслужената наборна военна служба
или приравнената към нея на курсанти и школници след навършване на пълнолетие
до размера на наборната служба за съответния род войски, съгласно действащото законодателство.
В т.3 от представената заповед
№ОХ-346/07.06.2010 г. изрично е посочено, че курсантската служба в периода 28.02.1996 г. - 23.04.1999
г. се зачита за кадрова военна служба по ЗОВСРБ отм. Изрично е посочено и
че този период от време се взема предвид при определяне размера на еднократното
обезщетение при освобождаване от военна служба по чл.227 ал.1 ЗОВСРБ
по отношение на лицата, които са били курсанти в периода по т.3 и са заварени
на кадрова военна служба при влизане в сила на новия ЗОВСРБ.
Дали те ще се считат за трудов стаж
или като приравнен такъв, дали ще се преобразуват в различни категории труд, е въпрос свързан с
прилагането на осигурителното законодателство и биха
имали значение за определяне на категорията
труд при пенсиониране, но не и за прослужените години по общия ред на чл.227 ал.1 от
ЗОВСРБ. Съгласно чл.211 ал.1 ЗОВСРБ
отм., при пенсиониране прослуженото време на кадрова
военна служба
се зачита за трудов стаж от първа категория,
но това важи само при пенсиониране и съответно е приравнен на трудов стаж.
Съгласно чл.58 т.2 Наредба за видовете
плащания на кадровите военнослужещи от поделенията в системата на отбраната,
при уволнение се изплаща еднократно обезщетение, в размер на толкова брутни
месечни възнаграждения, колкото прослужени години има лицето като кадрови
военнослужещ. Този извод се налага и от представените по делото заповеди на МО
на РБ, в които изрично е посочено, че курсантската/школническата служба в периода 28.02.1996 г. -
23.04.1999 г. след срока за наборна военна служба се зачита за кадрова военна служба по ЗОВСРБ отм.
При отменения ЗОВСРБ, при действието на
който е възникнало правоотношението с ищеца, съгласно чл.122 ал.1 от същия,
договорите за кадрова военна служба се сключват с министъра на
отбраната или с упълномощени от него длъжностни лица. Съгласно чл.120 ал.1
ЗОВСРБ отм. и чл. 41 от
Правилника за кадрова военна служба отм., че приетите във военните училища за нуждите на въоръжените
сили сключват договори за кадрова военна служба,
в чийто срок се включва срокът на обучението.
Съгласно чл.18 ал.2 Правилника
за кадрова военна служба, приет с Обн. в ДВ. бр.
6 от 20 Април 1999 г., в сила от 23.04.1999 г. и отменен от 12.06.2009 г., за
срока на обучение гражданинът, сключил договор за кадрова
военна служба,
е със статут на обучаващ се и се подготвя за изпълнение на кадровата военна служба,
а съгласно ал.3 на същия член срокът за обучение на курсантите, с изключение на
срока по чл.120 ал.3 ЗОВСРБ,
не се зачита за трудов стаж. Съгласно чл.142 ал.3 и от
сега действащия ЗОВСРБ, времето за обучение на курсантите не се
зачита за трудов стаж. Времето
на обучение на курсантите, което представлява изпълнение на кадрова военна служба, се
зачита за трудов стаж от първа категория до 11.05.2009
г., когато е отменен ЗОВСРБ /обн., ДВ, бр.112 от 27.12.1995 г.). Правилника за кадрова военна служба, предвиждащ в чл.18 ал.3,
че срокът на обучение, с изключение на този по чл.120 ал.3 ЗОВСРБ отм., не се зачита за трудов стаж,
не е в състояние да отмени мълчаливо действалата към същия момент норма на чл.211 ал.1 ЗОВСРБ отм., доколкото правилникът е нормативен акт от по-ниска
степен /ранг/. При приложение на разпоредбата на чл.15
ал.3 ЗНА, при преценка на колизията между чл.211 ЗОВСРБ отм. и чл.18 ал.3 Правилника за кадрова военна служба съдът следва да приложи по-високия по степен акт /ЗОВСРБ/ и в съответствие с него да приеме, че целият период,
през който жалбоподателят е изпълнявал кадрова военна служба като обучаващ се във военното училище следва да бъде
зачетен за трудов стаж.
Или от тук следва, че времето, което се
зачита за наборна военна служба, и времето по договор за кадрова военна
служба при статут на обучаващ се, се зачитат и за трудов стаж, поради което следва да се включат
при определяне размера на обезщетенията по чл.227 ал.1 ЗОВСРБ
и чл.199 ЗОВСРБ.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на
двете съдебни инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на
въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 ГПК се дължат разноски във
въззивното производство, но доколкото същият не е представил доказателства за
направени такива, то и не следва да му бъдат присъждани.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №20229978/20.10.2020 г., постановено
по гр.д. №8698/2020 г. по описа на СРС, ГО, 179 състав.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.