Р Е Ш Е Н И Е № 45
гр. Сливен, 16.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Сливен в публично заседание на двадесети май
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
При участието на секретаря Радостина Желева и на прокурора Христо
Куков като разгледа докладваното от съдия Бозукова КАНД № 34 по описа на съда
за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания във връзка с чл. 208
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба от А.П. ***, подадена чрез адв. Д.Д. *** против Решение № 3
от 06.01.2020 г. постановено по АНД № 1480/2019 г. по описа на Районен съд гр. Сливен, с което е потвърдено НП № 19-0804-002206/11.09.2019
г. издадено от Началник РУ към ОДМВР Сливен,
с което на П. за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП е наложена
"глоба" в размер на 200 лева на основание чл.
175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП,
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети 10 контролни точки, за
нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1 предл.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева и за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП
и на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лева, като
законосъобразно.
В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е
неправилно и незаконосъобразно. Касационният жалбоподател счита, че мотивите на
РС са противоречиви относно действията на наказващия орган при определяне вида
и размера на наложените санкции. Сочи, че съдът необосновано е кредитирал единствено
показанията на актосъставителя и свидетеля по акта. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени решението на районния съд и да
отмени НП.
В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от адв. Д.Д. ***, който поддържа
жалбата. Прави искане съдът да уважи жалбата и да отмени НП.
Ответникът по касационната жалба – ОДМВР Сливен не изпраща представител в с. з. В писмено становище
оспорва жалбата и моли съда да остави в сила решението на РС Сливен. Прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Сливен дава становище, че касационната жалба е неоснователна и
обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл.
211, ал. 1 от АПК преклузивен
срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се
установява, че на 19.03.2019 г. около 15, 30 ч в с. П., общ. Сливен, в центъра до кметството служители на
ОДМВР Сливен спрели за проверка трактор „Булгар“ с двигател № ******, жълт на цвят, с прикачен към
него инвентар /тармък/, у. от А.П., като при
проверката било установено, че тракторът е без регистрационни табели и същият
не е регистриран по надлежния ред. Водачът не носил и свидетелство за
регистрация на МПС, което управлява, а тракторът не бил представен за ГТП. На
водача бил съставен АУАН № Д765994/19.03.2019 г. за нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП, чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП и чл.147 ал.1 от ЗДвП. Срещу акта няма постъпило възражение. Издадено е НП
№ 19-0804-002206/11.09.2019 г., с което на П. е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца
и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети 10 контролни точки; на
основание чл.183 ал.1 т.1 предл.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева
и на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба ва размер на 20 лева. С
обжалваното решение съдът е потвърдил изцяло НП.
За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че
жалбоподателят е извършил вменените му с НП нарушения. Същият като водач на трактор
е управлявал по път отворен за обществено ползване МПС, което не е регистрирано
по надлежния ред, не е представено за технически преглед и без свидетелство за
регистрация. Съдът приел, че АНО правилно е приложил санкционните норми и е
наложил минимално предвидените административни наказания. Обсъдил липсата на
основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. При горните мотиви съдът е потвърдил изцяло
НП.
Решението на районен съд Сливен е валидно, допустимо и постановено
при правилно приложение на материалния закон.
Касационният съд напълно споделя изводите на първоинстанционния
съд относно извършването на нарушенията, техния извършител и наложените
административни наказания.
По делото по категоричен начин
е установено от показанията на актосъставителя и
свидетеля по акта, че на посочената в АУАН и НП дата
и място жалбоподателят е управлявал колесен трактор
„Булгар“ с двигател № ******, жълт на цвят,
който не е бил регистриран по надлежния ред. Липсата на регистрация към момента
на нарушението не се оспорва, а и следва от изявлението на процесуалния
представител на жалбоподателя, направено в хода на съдебното производство. Съгласно
чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само МПС, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени
на определените за това места. Съгласно чл.1, ал.3 от Наредба №
15/07.04.2008г., издадена на основание чл.140, ал.6 от ЗДвП, движението
на колесни трактори,
тракторни ремаркета и друга самоходна техника по пътищата, отворени за
обществено ползване, се извършва при спазване на изискванията на
Закона за движение по пътищата, на Закона за пътищата, на Закона за регистрация
и контрол на земеделската и горската техника и издадените на тяхно основание
подзаконови нормативни актове. Условията и редът за регистрация на
земеделска и горска техника са уредени в ЗРКЗГТ и в издадената на
основание чл.11, ал.9 от закона Наредба № 2/03.02.2016 г. за
условията и реда за регистрация на техниката по ЗРКЗГТ, в сила на 09.02.2016 г.
на МЗХГ, като е установено по делото, че процедурата по регистрация на
управлявания от жалбоподателя колесен трактор
не е изпълнена. Ето защо, като е управлявал трактор по път, отворен за
обществено ползване, без да бил регистриран надлежно, жалбоподателят е нарушил
изискванията на чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което правилно е била ангажирана
административно-наказателната му отговорност. Безспорно установени са и другите
две нарушени – липсата на свидетелство за регистрация на трактора и
непредставянето му за технически преглед. В случая действително не са налице
предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като фактическите
обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН поради факта, че движението на такава техника
по пътищата, отворени за обществено ползване
създава по-големи затруднения за движението и нанасяне щети по пътното платно,
създава по-високи рискове от пътно-транспортни произшествия, поради по-големите
размери, маса, габарити на ППС от този вид, а от друга поради развиваната
по-ниската скорост, законодателно е ограничено движението им съгласно чл.1
ал.2 от Наредба № 15/07.04.2008г. и се допуска само по изключение-
при липса на селскостопански и/или горски пътища при придвижване до и/или от
мястото на работа, и то при спазване изискванията на ЗДвП, ЗП, ЗРКЗГТ и
издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове. Следва да се отчете
и обстоятелството, че с ДВ бр. 95 от 2016г. движението на нерегистрирани МПС е
инкриминирано в чл.345 ал.2 от НК като състав на престъпление, което също
навежда, че законодателят принципно третира тези деяния, като такива с
по-висока степен на обществена опасност.
Ето защо обосновано и правилно, при надлежно събиране на всички относими за спора писмени и гласни доказателства, РС е
приел в мотивите си, че в случая са налице безспорно установени административни
нарушения. Съдът правилно се е позовал на доказателствената сила на съставения
АУАН, което го е мотивирало да приеме, че извършените нарушения, вината на
нарушителя и фактическата обстановка съпътстваща извършването и установяването
на нарушенията са безспорно и точно установени от административнонаказващия
орган. В хода на съдебното производство пред районния съд не е оборена
доказателствената сила на АУАН. Правилни са изводите на съда и относно липсата
на нарушения на административнопроизводствените
правила. Съставеният акт и наказателното постановление съдържат всички законоустановени реквизити, разписани в чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН. Събраните в първоинстанционното производство
гласни доказателства кореспондират с констатациите в съставения акт. С оглед на
гореизложеното Районният съд, при правилно приложение на материалния закон,
обосновано е приел, че касационният жалбоподател е извършил описаните в акта
административни нарушения, за което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност с налагане на
съответното наказание в предвидения от закона размер. На основание чл.221,
ал.2, изр. последно от АПК настоящата инстанция се присъединява към мотивите на
районния съд, които са правилни и напълно съответстват на фактическата
обстановка установена по делото. Районният съд правилно е потвърдил процесното
наказателно постановление, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с
материалния закон решение, което не страда от пороците, сочени като отменителни основания, поради което същото следва да бъде
оставено в сила.
Ето защо на основание чл. 221, ал. 2 от
АПК Административен съд гр.
Сливен
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3 от 06.01.2020 г. постановено по АНД № 1480/2019
г. по описа на Районен съд Сливен.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: