Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Н.Светославова, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 10328 по описа
за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от „Б.Д.“ ЕАД против Н.И.К. и М.Г. С.-К.кумулативно обективно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 и
ал.2 от ТЗ и при условията на евентуалност искове с правно основание чл.430,
ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 30.11.2009 г. сключил с ответниците договор за ипотечен кредит за сумата от 21 000 евро със срок на
погасяване на дълга от 360 месеца, считано от датата на усвояване - 11.12.2009 г.
Ответниците допуснали забава в плащанията на четири вноски през периода
05.10.2012 г. – 05.01.2013 г., поради което на 08.01.2013 г. кредитът бил
обявен за предсрочно изискуем. Ответниците дължали следните суми: 20 503.20
евро/главница/, 2330.54 евро/договорна лихва за периода 14.10.2012 г. - 30.01.2014
г./, 1858.20 евро /наказателна лихва за периода 04.03.2013 г.-30.01.2014 г./,
403.77 евро - заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 31.01.2014 г. до окончателното изплащане. За посочените суми ищецът се
снабдил със заповед по чл.417 от ГПК по чгр.д. № 5313/2014 г. на СРС, ГО, 64
състав, срещу която ответниците възразили, поради което заповедта не могла да
влезе в сила. В случай, че съдът приеме, че не е настъпила предсрочна
изискуемост преди датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, твърди,
че с връчването на препис от исковата молба на ответниците е обявена предсрочна
изискуемост на кредита. Моли съда да приеме за установено по отношение на
ответниците, че дължат солидарно сумите, за които е издадена заповед по чл.417
от ГПК: 20 503.20 евро/главница/, 2330.54 евро/договорна лихва за периода
14.10.2012 г.-30.01.2014 г./, 1858.20 евро/наказателна лихва за периода
04.03.2013 г. - 30.01.2014 г./, 403.77 евро – заемни такси, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 31.01.2014 г. до окончателното изплащане.
При условията на евентуалност, в случай, че съдът не уважи установителните
искове, моли да бъдат осъдени ответниците солидарно да заплатят вземания,
определени при предсрочна изискуемост на целия дълг, обявена с исковата молба,
както следва: 3 028.38 евро/главница/, 166.36 евро/договорна лихва за периода
16.03.2016 г. - 19.08.2016 г./, 3.93 евро/наказателна лихва за периода
05.05.2016г.-19.08.2016 г./, 12.11 евро – заемни такси, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 19.08.2016 г. до окончателното изплащане./уточняваща
молба от 03.05.2018 г. по отношение на главницата и заемните такси, уточняваща
молба от 16.01.2019 г. по отношение на договорната и наказателната лихва/. Претендира направените в исковото и в
заповедното производство разноски.
Ответниците оспорват исковете, като правят следните възражения: твърдят, че
част от вземанията, посочени в отговора, били погасени; без основание били
начислявани заемни такси; не бил спазен чл.60, ал.2 от ЗКИ; едностранно и без
съгласието на потребителите ищецът увеличил лихвите, което довело до промяна на
погасителните вноски; договорът бил сключен в условията на крайна нужда;
твърдят, че били нарушени императивни правни норми, които не са цитирали в
отговора, нито уточняват в хода на делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа
и правна следното:
По предявените искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ:
За да бъдат уважени тези искове, трябва да е доказан следният ФС:
1/съществуването на договор за кредит и неговото съдържание, както и
обстоятелството, че кредитът е бил предоставен; 2/да е настъпила предсрочна
изискуемост на кредита; 3/размерът на задълженията да е определен, съгласно
условията на договора.
В тежест на ответниците е да ангажират доказателства за извършените
плащания по договора. Видно
от договор за жилищен и ипотечен кредит от 30.11.2009 г., сключен от кредитора
„Б.Д.“ЕАД от една страна и ответниците по делото от друга страна като кредитополучатели,
кредиторът е поел задължение да предостави на ответниците сумата от 21 000 евро,
а кредитополучателите са поели задължение да върнат кредита при условията на
договора. Кредитът е отпуснат при следните параметри на кредитното задължение:
цел на кредита – за покупка на недвижим имот; срок за погасяване – 360 месеца,
считано от датата на неговото усвояване; кредитът се усвоява по сметка,
посочена в договора, на името на П.Р.П.и Б.В.П., а се погасява по разплащателна
сметка на кредитополучателите с месечни вноски, съгласно погасителен план; падежна
дата на месечните вноски за главница и лихва – 5 число на месеца; годишен лихвен
процент - променлив процент, който към датата на сключване на договора е в размер
на 8.79 % и е съставен от две величини - 4.69 % /базов лихвен процент, определян
периодично от банката/ и надбавка 4.10 %. Съгласно т.12 кредитополучателите заплащат
такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК
прилага по извършвани услуги на клиента/Тарифата/, която е в сила към деня на
съответното плащане.
Представен е погасителен план от 30.11.2009 г., който предвижда плащане на общо
360 месечни вноски, лихвен процент от 8.79
% и размер на дължимата месечна такса за
управление на кредита./л.8 - 14/.
Представени са Общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити
от 30.11.2009 г. и извлечение от
Тарифата за таксите по жилищни и ипотечни кредити.
Съгласно чл.20.1 от ОУ, при забава на плащането на месечната вноска от
деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската,
представляваща главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с
наказателна надбавка от 3 процентни пункта. Ако кредитополучателят погаси
дължимата месечна вноска до 7-я ден след падежната дата, наказателната надбавка
не се прилага.
Съгласно чл.20.2 от ОУ, при допусната забава в плащанията на главница и/или
лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се
отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред
остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта.
В т.24.1 и т.24.2 от ОУ са уредени дължимите от кредитополучателите такси.
Съгласно т.24.3 от ОУ,
кредиторът има право едностранно да
променя базовия лихвен процент и таксите, за което уведомява кредитополучателя
по подходящ начин. Промяната може да бъде извършена при наличие на някое от
следните условия: а/при изменение от поне 1 % за месец от стойностите на LEONIA, EURIBOR, LIBOR; б/при изменение от поне 1% за
месец на валутен курс евро/лев или евро/щатски долар; в/при изменение от поне
0.5 % за месец на индекса на потребителските цени в България; г/въвеждане на
рестрикции от страна на Централната банка върху банковата система и/или върху
Банка ДСК; д/промени в нормативните актове, както и в регулациите на
Централната банка, засягащи функционирането и изискванията към банките; е/при
изменение от поне 10 % за месец на стойностите на средните годишни пазарни
лихвени нива по привлечените депозити от нефинансови институции, обявени в
статистиката на Централна банка; ж/съществена промяна в паричната политика на
Централната банка, като премахване на валутния борд, обезценка на лева,
деноминация на лева, смяна на парите.
Представени са условия за ползване на преференциален лихвен процент по
програма „ДСК Уют“.
По искане на „Б.Д.“ ЕАД на 06.02.2014 г. е издадена
заповед по чл.417 от ГПК по чгр.д. № 5313/2014 г. на СРС, ГО, 64 състав, с
която е разпоредено длъжниците Н.И.К. и М.Г. С.-К.да заплатят солидарно на „Б.Д.“
ЕАД сумата от 20 503.20 евро – главница по договор за кредит от 30.11.2009г., ведно
със законна лихва от 31.01.2014 г. до изплащане на вземането, заемни такси в
размер на 403.77 евро, договорна възнаградителна лихва в размер на 2330.54 евро
за периода 14.10.2012 г. – 30.01.2014 г., наказателна лихва в размер на 1858.20
евро за периода 04.03.2013 г. до 30.01.2014 г., 1922.49 лв. – разноски по
делото.
Срещу заповедта за незабавно изпълнение са подадени възражения от Н.И.К. и М.Г.
С.-К.на 21.05.2015 г. в срока по чл.414 от ГПК.
От основната счетоводна експертиза се установява, че на 11.12.2009 г.
сумата по договора за ипотечен кредит е преведена по сметката, обслужваща
кредита и на същата дата е използвана за покупка на имот. В периода 05.01.2010 г.
– 05.03.2013 г. ответниците са заплатили суми по кредита в размер общо на 6
102.59 евро, които са послужили за погасяване на следните задължения: 496.80
евор/погасена главница с падежи 05.01.2010 г. – 05.10.2012 г./, 5193.97 евро/погасена
договорна лихва с падежи 05.10.2010 г. – 05.01.2012г./, 1.55 евро/погасена
санкционна лихва върху просрочена главница/, 324.95 евро /погасена наказателна
лихва/ и 85.37 евро - погасени такси. До
08.01.2013 г./дата на възприета от банката предсрочна изискуемост на кредита/
не са били заплатени вноски с падежи 05.10.2012 г., 05.11.2012г., 05.12.2012 г.
и 05.01.2013 г. Съдът не кредитира
заключението на основната експертиза в останалата част, тъй като при
изчисленията размерът на задълженията на ответниците е определен при настъпила автоматично
предсрочна изискуемост на 08.01.2013 г. и във втори вариант - при настъпила
предсрочна изискуемост към датата на получаване на препис от исковата молба /13.03.2017г./,
но и при двата варианта са взети предвид плащания, събрани по принудителен ред
по изпълнително дело, образувано въз основа на ИЛ, издаден на основание заповедта
за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК. Съгласно т.9 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
плащанията, събрани по принудителен ред, въз основа на издадената заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителния лист, не следва да бъдат
съобразявани при определяне размера на задължението по предявения иск по
чл.422, ал.1 от ГПК, тъй като при евентуално отхвърляне на иска тези суми
подлежат на връщане./чл.422, ал.3 от ГПК/
Съдът изцяло кредитира допълнителното заключение
на счетоводната експертиза от 26.10.2020
г. Видно от същото платената от ответниците сума по погасителния план към
договора, без едностранни изменния на лихвения процент, като се вземат предвид
всички извършени от тях доброволни плащания, без да се отчитат плащания,
събрани по принудителен ред, е общо 12 225.04 евро /6 102.59 евро - заплатени суми
преди заявлението по чл.417 от ГПК и 6 122.45 евро – заплатени суми по
доброволен ред след заявлението по чл.417 от ГПК/. С тези суми са погасени
следните задължения: погасена главница с падежи 05.01.2010 г. - 05.09.2015 г. -
1121.59 евро, 10 461.69 евро/погасена договорна лихва за периода 05.01.2010 г.
- 05.10.2015 г./, 622.92 евро - погасени годишни такси за управление до
05.12.2014 г. и 18.84 евро /погасена санкционна лихва върху просрочена главница
до 04.06.2015 г./. Не са заплатени месечни вноски с падежи от 05.10.2015 г. до
26.10.2020 г./датата на изготвяне на заключението/. Непогасените задължения към датата на изготвяне на заключението /26.10.2020г./
са както следва: 1546.58 евро/незаплатени главници с падежи 05.10.2015 г. -
05.10.2020 г./, 8514.97 евро/незаплатена договорна лихва с падежи 05.10.2015 г.
- 26.10.2020 г./, 385.53 евро – незаплатени годишни такси за управление с
падежи 05.12.2015 г., 05.12.2016 г., 05.12.2017 г., 05.12.2018 г., 05.12.2019 г./
и 421.68 евро/незаплатена санкционна лихва върху просрочена главница за периода
05.10.2015 г. – 25.10.2020 г.
Така обсъдените доказателства установяват, че на 30.11.2009 г. е сключен договор за жилищен и ипотечен кредит, в изпълнение на който „Б.Д.“ ЕАД е превела на
11.12.2009 г. сумата от 21 000 евро, която е усвоена от ответниците за
закупуване на недвижим имот. Към датата на изготвяне на последното допълнително
заключение/26.10.2020 г./ не са погасени главници с падежи 05.10.2015 г. - 05.10.2020
г. в размер общо на 1546.58 евро, не е заплатена договорна лихва с падежи 05.10.2015
г. - 26.10.2020 г. в размер на 8514.97 евро, не са заплатени годишни такси за
управление за периода 05.12.2015 г. - 05.12.2019 г.
в размер на 385.53 евро и 421.68 евро/санкционна лихва върху просрочена
главница за периода 05.10.2015 г. – 25.10.2020 г./.
Съдът приема, че са неравноправни клаузите на чл. 7.1 от договора и чл.24.3 от ОУ,
тъй като предвиждат едностранна промяна на лихвения процент от банката.
Видно от съдържанието на
договора за жилищен и ипотечен кредит се касае за потребителски договор, като
ответниците имат качеството на потребители по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Съгласно чл.7.1 от договора, за предоставения
кредит кредитополучателят заплаща лихва в размер, равен на базов лихвен
процент, „периодично определян“ от кредитора, и надбавка. Към
датата на сключване на договора базовият лихвен процент е 4.69 %, а надбавката – 4.10 %.
Съгласно т.24.3 от ОУ, кредиторът
има право едностранно да променя базовия лихвен процент и таксите, за което
уведомява кредитополучателя по подходящ начин. Промяната може да бъде извършена
при наличие на някое от следните условия: а/при изменение от поне 1 % за месец
от стойностите на LEONIA, EURIBOR, LIBOR; б/при изменение от поне 1% за месец на валутен
курс евро/лев или евро/щатски долар; в/при изменение от поне 0.5 % за месец на
индекса на потребителските цени в България; г/въвеждане на рестрикции от страна
на Централната банка върху банковата система и/или върху Банка ДСК; д/промени в
нормативните актове, както и в регулациите на Централната банка, засягащи
функционирането и изискванията към банките; е/при изменение от поне 10 % за
месец на стойностите на средните годишни пазарни лихвени нива по привлечените
депозити от нефинансови институции, обявени в статистиката на Централна банка;
ж/съществена промяна в паричната политика на Централната банка, като премахване
на валутния борд, обезценка на лева, деноминация на лева, смяна на парите.
Тези клаузи противоречат на чл.143, ал.1 от ЗЗП, тъй
като не е посочено по какъв начин, по каква
конкретната формула, банката ще променя едностранно лихвеният процент.
Съгласно чл. 143, ал.1 от ЗЗП,
неравноправна е всяка уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Клаузите трябва да бъдат формулирани по ясен и
недвусмислен начин и потребителят предварително да е получил достатъчно
конкретна информация как търговецът на финансови услуги може едностранно да
промени цената.
В конкретния случай от самото съдържание
на оспорените договорни разпоредби е видно, че те не са индивидуално уговорени,
а са стандартни, изготвени предварително типови условия на банката. Пълната непредвидимост и на практика неограничения кръг от основания, при които кредиторът може да промени едностранно
уговорката за лихва сочат, че клаузите са
типови и кредитополучателите не са могли да влияят на тяхното съдържание.
При уговорка за едностранна промяна на лихвения
процент следва ясно да бъде указано кога/при какви условия/ и как /по каква формула/
ще бъде променена лихвата. Методът за
изчисляване на лихвата,
респ. БЛП, се явява съществен елемент от договора за кредит, което само по
себе си изключва възможността този
елемент да бъде едностранно променян
от банката след сключване на кредитния договор,
независимо дали се касае до фиксиран или променлив лихвен процент. Когато потребителят не е получил предварително достатъчно
конкретна информация относно това кога/при какви условия/ и как/по каква формула/ кредитодателят едностранно може да промени цената
на доставената му финансова услуга, за да може на свой ред да реагира по
адекватен начин, съобразно своите интереси, както и когато методологията,
създадена от банката – кредитор, като нейни
вътрешни правила, не е част от кредитния договор, кредитодателят не може да се счита за
добросъвестен по смисъла на общата дефиниция за
неравноправната клауза по чл. 143 ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП.
Следователно, задълженията на кредитополучателите
трябва да бъдат определени по първоначалния погасителен план от 30.11.2009 г.
Спорен въпрос е дали договорът за жилищен ипотечен кредит
е сключен от ответниците при условията на крайна нужда.
Тежестта на доказване на това
възражение е върху ответниците, но те не ангажираха никакви доказателства в
подкрепа на твърденията си, поради което възражението не бе доказано.
Спорен въпрос е дали е настъпила предсрочна изискуемост.
Съгласно чл.20.2 от ОУ,
при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият
остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие.
Видно от таблица 1 към допълнителното заключение
на счетоводната експертиза, което съдът кредитира, към датата на подаване на
исковата молба, която съвпада с датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК /31.01.2014 г./, няма непогасени задължения за главница и договорна лихва.
Следователно, към датата
на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК/31.01.2014г./, която дата, съгласно
чл.422, ал.1 от ГПК, се счита и за дата
на подаване на исковата молба, не са осъществени предпоставките на чл.20.2 от
ОУ за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, тъй като не се установява да
е допусната забава за плащане на главница или договорна лихва за период повече
от 90 дни.
Дори и да бе допусната
забава в плащанията, кредиторът е бил длъжен да отправи писмено изявление до
кредитополучателите, че обявява кредита за предсрочно изискуем, а по делото
липсват доказателства преди 31.01.2014 г. да е връчено такова писмено изявление
на ответниците.
От допълнителното
заключение на счетоводната експертиза, което съдът приема, се установява, че кредитополучателите
не са заплатили вноски с падежи 05.10.2015 г. до 26.10.2020 г. /датата на
изготвяне на заключението/.
С подаването на исковата молба е отправено
изявление от банката до ответниците за обявяване на кредита за предсрочно
изскуем. Препис от исковата молба по чл.422, ал.1 от ГПК е връчен на ответниците
на 13.03.2017 г., поради което към тази дата следва да се счита, че
предсрочната изискуемост на кредита е обявена./разписка от съобщение за връчване на ИМ – л. 45 и 46/.
Спорен въпрос е какъв
е размерът на задълженията.
По размера на иска за
главницата:
Общият размер на усвоения от ответниците кредит е
21 000 евро.
От допълнителното заключение на счетоводната
експертиза, което съдът кредитира, се установява, че ответниците са заплатили
по погасителния план от 30.11.2009г. главница с падежи
05.01.2010 г. - 05.09.2015 г. в размер на
1121.59 евро, като са останали неплатени главници с падежи 05.10.2015 г.
- 05.10.2020 г. в размер на 1546.58 евро.
Тъй като съдът прие, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита след
връчване на препис от ИМ на ответниците, на 13.03.2017 г., то неизплатеният
размер на главницата възлиза на 19 878.41 евро /21 000 евро – 1121.59 евро/, до
който размер искът е основателен, а в
останалата част, до пълния предявен размер от 20 503.20 евро следва да бъде
отхвърлен.
По размера на договорната лихва:
При настъпила предсрочна изискуемост ответниците
дължат договорната лихва за периода до датата на предсрочната изискуемост, не и
за периода след тази дата.
Съдът прие, че предсрочната изискуемост е
настъпила на 13.03.2017 г., когато е
връчен препис от исковата молба на ответниците.
Ищецът е предявил установителен иск за договорна
лихва за периода 14.10.2012 г. - 30.01.2014 г. От допълнителното заключение на
счетоводната експертиза, което съдът приема, се установява, че договорната
лихва за тови период е напълно изплатена
от ответниците, поради което предявеният установителен иск за договорна лихва е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По размера на наказателната лихва:
Ищецът претендира наказателна лихва за
периода 04.03.2013 г. – 30.01.2014 г.
От допълнителното заключение на счетоводната
експертиза, което съдът приема, се установява, че наказателната лихва за този
период е напълно изплатена от ответниците, поради което предявеният иск по
чл.422, ал.1 от ГПК за наказателна лихва следва да бъде отхвърлен.
По претенцията за заплащане на заемни такси:
В молба от 16.10.2017г./л.87/ ищецът уточнява, че претендира такси по чл.12
от договора, вр чл. 24.1.1 от ОУ – такси за управление на кредита.
В същата молба е посочил, че за ответниците се е породило и задължение по
чл.13, т.5 и т.6 от ОУ да застраховат в полза на кредитора вещните обезпечения
по договора за кредит и да подновяват договора за застраховка до изтичане на
крайния срок на договора, като съгл.26 и чл.26.1 от ОУ са дали съгласие при
неизпълнение на задължението за подновяване на имуществена застраховка на обезпечението
и неизпълнение на задължение за плащане на застрахователна премия, кредиторът
да извърши тези действия от тяхно име и за тяхна сметка.
Ищецът е посочил, че съгласно чл.24.1.6 от ОУ, кредитополучателят дължи и
други обявени такси и комисионни, както и всички други разходи по обслужване на
задължението и принудителното му събиране.
По претенцията за такса за управление на кредита:
Съгласно чл.24.1.1 от ОУ и погасителния план, кредитополучателите заплащат
месечно на падежна дата такса за управление на кредита.
Видно от представения погасителен план от 30.11.2009 г., подписан от
ответниците, в него в отделна колона е посочен размер на месечните такси за
управление на кредита.
Падежната дата е 5 – то число на месеца, съгласно чл.6 от сключения договор,
а кредитът е бил усвоен от ответниците на 11.12.2009 г. и от тази дата за тях се е
породило задължение за заплащане на месечните погасителни вноски.
Съгласно чл.10 а, ал.2 от ЗПК (Нова разпоредба - ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), кредиторът
не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Тази разпоредба обаче
влиза в сила от 23.07.2014 г., поради което е неприложима в отношенията между
страните по установителния иск, тъй като ищецът претендира заплащане на такса,
дължима до 31.01.2014 г./датата на
подаване на исковата молба, която по аргумент от чл.422, ал.1 от ГПК съвпада с
датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК/.
От допълнителното залючение на счетоводната
експертиза, което съдът приема, се установява, че дължимите към датата на
исковата молба – 31.01.2014 г. заемни такси за управление са напълно изплатени
от ответниците.
По отношение на останалите заемни такси:
Съгласно чл.24.1 от ОУ, кредитополучателите дължат следните такси: 1/административна
такса за обслужване на кредита, която се внася при подписване на договора за
кредит; 2/такса за управление на кредита; 3/такса при предсрочно прекратяване;
4/такса за изискуем дълг по кредита чрез рефинансиране от друга банка; 5/разходи
за преоценка на обезпечение в случаи на т.18; 6/други обявени от кредитора
такси и комисионни, както и всички други разходи по обслужването на
задължението и принудителното събиране на вземането.
Според т.24.2 от ОУ, кредиторът прилага такси и комисионни, съгласно Тарифа
на „Б.Д.“ ЕАД за таксите и комисионните – Приложение №3 към договора.
По делото не бе доказано, че се дължат други такси, освен таксата за
управление. Не се твърди, а и не е установено предсрочно погасяване на кредита
или на част от него, не са представени доказателства за рефинансиране на дълга
със средства от друга банка, не се установява дължимост на която и да е от
таксите по т.24.1, подточки 3 до 6 от ОУ.
По отношение на таксите за
принудително събиране на вземането – принудителното събиране на дълг не може да
бъде определено като услуга, за която потребителят да дължи такса. Дори и да се
приеме, че банката търси свои разходи за принудително събиране на вземането, то
тези разходи не могат да бъдат определени като такса за услуга. Дори и
разходите по събиране на дълга да са предизвикани от поведението на длъжника по
договора, те се покриват от неговата отговорност за неизпълнен договор, а ЗПК
ограничава размера на това обезщетение до законна лихва, затова други разходи
не могат да се търсят. /чл.33 от ЗПК/.
С оглед на изложените доводи, съдът приема, че за ответниците се е породило
задължение за заплащане единствено на такса за управление на кредита, а дължимата
такса към датата на подаване на исковата молба – 31.01.2014 г. е напълно
изплатена, поради което предявеният иск за заемни такси следва да бъде
отхвърлен.
По евентуалните осъдителни искове:
С ИМ са предявени при условията на евентуалност
осъдителни искове за заплащане на сумата от 3028.38 евро (главница), 166.36 евро (договорна лихва за периода 16.03.2016 г. - 19.08.2016 г.), 3.93 евро(наказателна лихва за периода 05.05.2016 г.-19.08.2016
г.), и 12.11 евро(заемни такси)./уточняваща молба от 03.05.2018 г. по отношение
на главницата и заемните такси – л.112, уточняваща молба от 16.01.2019 г. по
отношение на договорната и наказателната лихва – л.122)
По евентуалния осъдителен иск за главница:
Евентуалният осъдителен иск за главница е недопустим,
на основание чл.130 от ГПК, тъй като е предявен за същото вземане за главница,
за което е предявен и установителният иск по чл.422, ал.1 от ГПК.
Ищецът е
заявил, че искът е евентуален, тъй като желае да бъде разгледан, в случай, че
бъде отхвърлен искът за главница по чл.422, ал.1 от ГПК. С допълнителната
искова молба от 11.05.2017 г./л.58 - 60/ твърди, че този иск имал различно
основание от установителния иск по чл.422, ал.1 от ГПК, тъй като бил основан на
ново обстоятелство, а именно – настъпване на предсрочна изискуемост към датата
на връчване на препис от исковата молба
на ответниците, която дата се явявала последваща, спрямо датата на издаване на заповедта по
чл.417 от ГПК.
За да е допустим евентуален осъдителен иск е необходимо той да се основава
на въведено друго, различно основание
за възникването и съществуването на вземането.
В настоящия случай не е въведено друго основание. Видно от ИМ ищецът свързва възникването и съществуването на спорното право с неизпълнение на един и същ договор за ипотечен кредит, от който произтича вземането за главница, основано на настъпила
предсрочна изискуемост.
Различната правна квалификация, която ищецът сам е дал на иска, не
означава разлика в основанието, от което произтича вземането. Касае се за едно и също вземане за главница, предмет и на заповедно производство, като кредиторът в исковото производство се позовава на същото основание /договора
за ипотечен кредит/, от който произтича вземането и по установителния иск, и по осъдителния
иск.
В тази насока са и мотивите към ТР № 8 от 02.04.2019 г. по т.д.№ 8/2017г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит няма за
последица изменение на основанието, от което произтича вземането.
Поради изложените доводи, производството по
евентуалния осъдителен иск за главница, на основание чл.130 от ГПК, следва да
бъде прекратено.
По евентуалния осъдителен иск за договорна лихва за периода 16.03.2016 г.-19.08.2016
г.
Този иск е допустим, тъй като с него се търси
договорна лихва за друг период, различен от периода по установителния иск по
чл.422, ал.1 от ГПК.
С оглед на изложените по-горе мотиви, съдът прие,
че е настъпила предсрочна изискуемост на 13.03.2017 г., когато е връчен препис
от исковата молба на ответниците, поради което те дължат договорна лихва за
периода до 13.03.2017 г. От допълнителното заключение на счетоводната
експертиза, което съдът приема, се установява, че вещото лице е определило
размера на неплатената договорна лихва, в случай, че не е настъпила предсрочна
изискуемост, за периода 05.10.2015 г. - 26.10.2020 г./датата на изготвяне на
заключението/. Както вече бе посочено, съдът прие, че предсрочната изискумост е
настъпила на 13.03.2017г., до която дата се дължи договорна лихва. От таблицата
1 към допълнителното заключение на счетоводната експертиза – колона „неплатени
суми“ за „договорна лихва“, на основание чл.162 от ГПК, съдът изчисли размера
на договорната лихва за посочения от ищеца период 16.03.2016 г. – 19.08.2016
г. на 721.96 евро. Тъй като ищецът
претендира договорна лихва в по-малък размер – 166.36 евро, предявеният иск
следва да бъде уважен изцяло.
По евентуалния осъдителен иск за наказателна лихва за периода 05.05.2016 г.
– 19.08.2016 г.
Този иск е допустим, тъй като с него се търси наказателна
лихва за друг период, различен от периода по установителния иск по чл.422, ал.1
от ГПК.
Тъй като предсрочната изискуемост е настъпила на
13.03.2017 г., когато е връчен препис от исковата молба на ответниците, и не са
заплатени вноски за периода 05.10.2015г. до датата на настъпване на предсрочна
изискуемост, ответниците дължат дължат наказателна
лихва до 13.03.2017 г. От таблица 1 към допълнителното заключение на
счетоводната експертиза, колона „неплатени суми“ за „лихва просрочие“, на
основание чл.162 от ГПК, съдът установи размера на незаплатената наказателната лихва
за процесния период 05.05.2016 г. – 19.08.2016
г. от 54.70 евро. Ищецът претендира наказателна лихва за посочения период в
по-малък размер от 3.93 евро, поради което предявеният иск следва да бъде
уважен изцяло.
По евентуалния иск за заемна такса, дължима към 19.08.2016 г.:
По претенцията за такса за управление на кредита:
По съображенията, изложени по-горе в мотивите,
съдът прие, че за ответниците със сключване на договора за кредит се е породило
задължение за заплащане на такса за управление.
Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК (Нова разпоредба - ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Тази
разпоредба влиза в сила от 23.07.2014 г., а с предявения евентуален осъдителен
иск ищецът претендира такси за управление на кредита, дължими към датата на
подаване на исковата молба по осъдителния иск – 19.08.2016 г.
От допълнителното заключение на счетоводната
експертиза се установява, че таксите за управление на кредита са изцяло погасени до 05.12.2014
г., а след тази дата до датата на
подаване на исковата молба – 19.08.2016 г. има непогасена такса за управление
на кредита с падеж 05.12.2015 г., но към 05.12.2015 г. е в сила чл.10а, ал.2 от ЗПК, съгласно която разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси
и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, поради
което съдът прие, че таксата за управление на кредита с падеж 05.12.2015 г. е
недължима и предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло.
По отношение на останалите заемни такси по чл.24.1 от ОУ:
По делото не бе доказано, че се дължат други
такси, освен таксата за управление.
Не се твърди, а и не е установено предсрочно
погасяване на кредита или на част от него, не се установява рефинансиране на
дълга със средства от друга банка, не се установява дължимост на която и да е
от таксите по т.24.1, подточки 3 до 6 от ОУ.
По
отношение на таксите за принудително събиране на вземането – принудителното събиране
на дълг не може да бъде определено като услуга, за която потребителят да дължи
такса. Дори и да се приеме, че банката търси свои разходи за принудително
събиране на вземането, то тези разходи не могат да бъдат определени като такса
за услуга. Дори и разходите по събиране на дълга да са предизвикани от
поведението на длъжника по договора, те се покриват от неговата отговорност за
неизпълнен договор, а ЗПК ограничава размера на това обезщетение до законна
лихва, затова други разходи не могат да се търсят. /чл.33 от ЗПК/.
По изложените съображения, предявеният осъдителен
иск за такси следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят
на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените в исковото и в заповедното
производство разноски в размер на 2829.83 лв., съразмерно на уважената част от
исковете.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответниците, на основани чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в
размер на 72.76 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на адвокат
Б.Г.Л. ***, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер
на 832.61 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИEМА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, по отношение на Н.И.К., ЕГН **********, и М.Г. С.-К.,
ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, адвокатско дружество “В.и Л.“ – за адв.Л.,
че дължат солидарно на „Б.Д.“
ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
главния изпълнителен директор В.М.С.и от изпълнителния директор М.Д.П.– К., сумата от 19 878.41 евро /главница по договор за жилищен и ипотечен кредит от
30.11.2009 г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.03.2017
г. до окончателното изплащане, за което задължение е издадена заповед по чл.417 от ГПК по чгр.д. № 5313/2014 г. на СРС, ГО, 64 състав, като иска за главницата до пълния предявен
размер от 20 503.20 евро, иска за договорна лихва за сумата от 2330.54 евро за периода 14.10.2012 г. - 30.01.2014 г., иска за
наказателна лихва за сумата от
1858.20 евро за периода 04.03.2013 г. - 30.01.2014 г., иска за заемни такси в размер на 403.77 евро, както и иска в частта за законна лихва върху
главницата за периода 31.01.2014 г. до 13.03.2017 г., като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.130 от ГПК, производството
по делото в частта на предявения от „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК*********, против Н.И.К., ЕГН **********, и М.Г. С.-К., ЕГН **********, осъдителен иск с
правно основание чл.430, ал.1 от ТЗ, за заплащане на сумата от 3 028.38 евро/главница по договор за жилищен и ипотечен кредит от 30.11.2009 г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.08.2016 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Н.И.К., ЕГН **********, и М.Г.С., ЕГН **********, солидарно
да заплатят на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК*********, на основание чл.430, ал.2 от ТЗ,
вр.79, ал.1 от ЗЗД, сумата от 166.36
евро/договорна лихва за периода 16.03.2016 г. - 19.08.2016 г.,
дължима по договор за жилищен и ипотечен
кредит от 30.11.2009 г./, сумата от 3.93 евро/наказателна лихва за
периода 05.05.2016 г. - 19.08.2016г., дължима по договор за жилищен и ипотечен кредит от 30.11.2009 г./.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК*********, против Н.И.К.,
ЕГН **********, и М.Г. С.-К., ЕГН **********, иск с правно основание чл.430,
ал.1 от ТЗ, вр.79, ал.1 от ЗЗД, за солидарно осъждане на ответниците да
заплатят заемни такси, дължими към 19.08.2016 г. по договор за жилищен и ипотечен кредит от 30.11.2009 г.
ОСЪЖДА Н.И.К. и М.Г. С.-К.да заплатят на „Б.Д.“ ЕАД, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, направените в исковото и в заповедното производство разноски в
размер на 2829.83 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Б.Д.“
ЕАД да заплати на Н.И.К. и М.Г.
С.-К., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 72.76 лв., съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Б.Д.“
ЕАД да заплати на адвокат Б.Г.Л. ***, с адрес за призоваване: гр.София, ул.“********,
на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение
в размер на 832.61 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: