Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Враца, 29.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански
районен съд, V граждански състав в публичното заседание на двадесет и трети
септември през две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: Калин Тодоров
при секретаря М. Б., като разгледа докладваното от съдия
Тодоров гр. дело № 1150 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по субективно съединени искове за присъждане на издръжка на ненавършили
пълнолетие деца с правно основание чл. 143, ал.2 във връзка с чл.149 от СК за
присъждане на издръжка за минало време.
В исковата молба ищците А.М.А.Д.,
роден на *** г., и Я.-Ф.А.Д., родена на *** г., чрез тяхната майка и законна
представителка П.А. ***, твърдят, че са родени в резултат на съвместното
съжителство на тяхната майка с ответника А.Н. ***. Поддържат, че повече от осем
години родителите им не живеят заедно, като майка им сама е поела отглеждането
и възпитанието им. Сочат, че и двамата учат в ОУ "Хр. Ботев", с.
Баница. Посочват, че баща им живее в гр.Роман и до подаване на исковата молба в
продължение на осем години не е плащал никакви средства за издръжката им.
Изтъква, че поради липса на работа майка им не работи и единствените им доходи
са помощите от Дирекция ,,СП,, - гр.Враца, които не са достатъчни за издръжката
на тримата. Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника А.Н.Д.
да им заплаща, чрез тяхната майка и законна представителка П.А. Б., месечна
издръжка в размер по 150.00 лв. за всяко едно дете ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска и до настъпване на обстоятелства за нейното изменение
или прекратяване, както и на основание чл.149 от СК издръжка за една година
назад, считано от датата на предявяване на иска, а именно: от 01.06.2019 г. до
31.12.2019 г. по 140.00 лв. за всяко едно дете; от 01.01.2020 г. до 01.06.2020
г. по 160.00 лв. за всяко едно дете, както и да им присъди направените
съдебно-деловодни разноски.
Ответникът А.Н. ***, в писмения
отговор на исковата молба и в писмена защита, оспорва предявените искове, като
неоснователни. Твърди, че не работи от дълго време на трудов договор, няма
постоянен месечен доход и не разполага с финансова възможност да покрие по
размер претендираната от ищците издръжка. Посочва, че полага грижи като
настойник на четирите си внучета, които остават сирачета след смъртта на своята
майка и баща при автомобилна катастрофа през 2016г., че от деня, в който загива
Г. Д., същият не е на себе си, не може да се съвземе както психически, така и
финансово. Поддържа, че освен получаваните помощи за децата няма други доходи,
поради което към настоящия момент няма възможност да отделя парични средства в
поискания от ищците размер.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото и се
установи от представените удостоверения за раждане, че ищците А.М.А.Д., роден
на *** г., и Я.-Ф.А.Д., родена на *** г., са деца на П.А. Б. и ответника А.Н.Д..
Установи се също, от представените
по делото удостоверения изх. №№ РД-02-138 и РД-02-139, и двете от 29.05.2020г.,
издадени от ОУ „Христо Ботев”, с.Баница, общ. Враца, че децата А.М.А.Д. и Я.-Ф.А.Д.
са записани за ученици за учебната 2019/2020г. и посещават редовно занятията.
Видно е от удостоверение изх. №
59 от 30.03.2020г., издадено от Община Враца, че в първото шестмесечие на
2019г. П.А. Б. е получила общ доход 3273, 53 лв., а от удостоверение изх. №
0602-94П-00-2040-1 от 28.05.2020г., издадено от Д"СП" - Враца, се
установява, че в периода 01.07.2019г. - 31.05.2020г. на П.А.Б. са изплатени
помощи/добавки в общ размер 1264, 50 лв.
От представените с отговора на
исковата молба 4 бр. удостоверения, издадени на 09.03.2017г. от Органа по
настойничество и попечителство при Община Роман се установява, че ответникът А.Н.Д.
е назначен за настойник/попечител на Н. Г. А., П. Г.А., В. А. В. и А. Г.А.,
всички от гр.Роман.
Видно от служебна бележка изх. №
60-05-09-47292 от 11.09.2020г., издадена от Дирекция "Бюро по труда"
- Мездра, Филиал-02, че А.Н.Д. е регистриран като търсещо работа лице в
различни периоди, включително от 13.03.2019г.
Установи се също, от разпита на
свидетелите Б. Б. и К. Б., чичовци на ищците по делото, чиито показания съдът
кредитира като непосредствени, пълни, обективни и непротиворечиви, че майката П.
сама се грижи за двете деца и ги издържа. С А. - бащата на децата, П. не
поддържа никаква връзка и същият не й е изпращал пари за издръжката на децата. Свидетелите
установиха, че от 8 години бащата не е виждал децата и не поддържал връзка и по
телефона с тях. Според свидетеля Б. Б. понастоящем П. получава 220 лева месечно
социални помощи общо с детските надбавки и работи от време на време, когато я
извикат, но парите не стигат за издръжката на децата.
По делото е
представен социален доклад на Дирекция “Социално подпомагане”, отдел “Закрила
на детето” към Община Враца, изготвен на
базата на проведена среща и разговори на социален работник с майката П.А.Б. и децата А.М.А.Д.
и Я.-Ф.А.Д.. От доклада се установява, че от фактическата
раздяла на родителите основни
грижи за децата полага тяхната майка с помощта на своят брат Б. А.. Пред социалния работник двете
деца са споделили, че не помнят
баща си и не поддържат контакт с него. Роднините на децата по бащина линия също не се интересуват
от тях. В момента майката П. Б. е безработна, подпомагана е от ДСП
Враца във връзка със ЗЗСПД и работи
на частни начала на повикване. Потребностите на децата са задоволени
изцяло от майката с помощта на нейният брат и няма данни за наличие на проблеми,
свързани с отглеждането на децата.
Не се установи родителите на
децата да имат други ненавършили пълнолетие деца, към които да имат алиментни
задължения.
С оглед изложеното, от правна
страна съдът намира за обосновани следните изводи:
Родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно чл.143, ал.2 от СК, независимо от
обстоятелството дали живеят заедно с тях. Задължението на родителите е
безусловно, що се касае до получаването на издръжка от децата. Следователно за основателността
на иска е необходимо ищецът да не е навършил пълнолетие към деня на предявяване
на иска и ответникът да е негов родител.
По делото се установи, че ищците А.М.А.Д., на 13г., и Я.-Ф.А.Д.,
на 11 г., са деца на ответника А.Н.Д.. Към момента на предявяване на исковете и понастоящем
същите са малолетни, поради което са налице предпоставките на закона за
присъждане на издръжка.
За установяване на нуждите
на ищците по делото не се представиха доказателства, поради което, съдът
преценява нуждите на децата като обичайни за тяхната възраст, като съобрази
необходимите средства за закупуване на дрехи, храна, обувки, учебници и учебни
помагала и други ежедневно необходими разходи, необходими за правилното им
физическо, интелектуално и духовно развитие. Тези разходи следва да се поемат
от родителите на децата съобразно доходите и възможностите им.
Съдът
отчита обстоятелството, че майката на децата няма други доходи освен тези,
получавани като социални помощи и добавки, че с оглед фактическата раздяла с
другия родител, единствено тя полага грижи за децата, поради което е в
обективно затруднение за осигуряване издръжката на същите, с оглед техните
нужди.
Съгласно закона и добрите нрави
ответникът-баща следва да поеме своята отговорност като родител и да заплаща
издръжка, позволяваща адекватно да се задоволяват потребностите на децата, като
присъждането на такава е изцяло в интерес на потребностите на децата и ще
гарантира задоволяването на нуждите им в по-голяма степен. Обстоятелството, че
ответникът е безработен и не получава никакви доходи не го освобождава от
задължението да плаща издръжка на малолетните си деца, т.е. липсата на доходи
не е основание за неплащане на издръжка.
Съгласно чл. 142 от СК размерът на издръжката се
определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите
на лицето, което я дължи, като минималната издръжка на едно дете е равна на
една четвърт от размера на минималната работна заплата. С Постановление на МС №
350 от 19.12.2019г. е определен от 01.01.2020г. нов размер на минималната
месечна работна заплата за страната 610 лв. С оглед на това минималната
издръжка на едно дете месечно е 152, 50 лв. Тъй като претендирания от ищците
размер на издръжката е под установения в закона минимум, съдът, с оглед защита
интересите на децата, следва да присъди месечна издръжка в минималния размер от
152, 50 лв. на всяко едно от децата.
Останалите необходими средства ще
се дават от майката, която ще продължи да полага преки и непосредствени грижи
по възпитанието и отглеждането на децата.
При този анализ на доказателствата по делото исковете
по чл. 143, ал.2 от СК са доказани в минималния размер от 152, 50 лева месечно
за всяко едно от децата, считано от предявяването им - 02.06.2020г., и за този
размер следва да се уважат, като основателни. Издръжката следва да бъде
изплащана до настъпване на законоустановени причини за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законоустановената лихва върху всяка просрочена вноска,
съобразно падежа й.
Претендира се от ищците и
издръжка за минало време, считано за една година назад от датата на завеждане
на исковата молба (от 01.06.2019г.) до 31.12.2019г. в размер по 140 лв. на
всяко дете, а от 01.01.2020г. до 01.06.2020г. - в размер по 160 лв. на всяко
дете. Изчислена претендираната издръжка е в размер 980 лв. за периода от
01.06.2019г. до 31.12.2019г. (седем месеца по 140 лв.) и в размер 800 лв. за
периода от 01.01.2020г. до 01.06.2020г. (пет месеца по 160 лв.) или общо за
целия едногодишен период - по 1 780 лв. на всяко дете.
Съгласно чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси най-много
за една година преди предявяването на иска. Началният срок на издръжката при
този иск е от деня на неизпълнението, но не повече от една година преди
завеждането на иска. За основателността на тази претенция освен предпоставките,
визирани в чл.143, ал.2 СК, е необходимо още ответникът да не е осигурявал до
този момент доброволно издръжка на ищеца или осигуряваната такава да не е била достатъчна
да покрие нуждите му. Ищецът не е длъжен да доказва нуждите си за този период.
Ако ответникът твърди, че доброволно е доставял издръжка, той би следвало да го
докаже (Виж. Проф. д-р Л. Н., Семейно право на РБ, ІІ изд., с.472, изд. Софи-Р,
1994г.).
По делото се установи, че фактическата
раздяла на родителите на ищците е настъпила преди 8 години, т.е. преди повече
от година преди завеждане на исковете за издръжка, и че в този период децата са
живеели при майката, като само тя е полагала грижи по тяхното отглеждане и
възпитание и ги е издържала. По делото ответната страна не представи
доказателства за плащане на издръжка на ищците за едногодишния период до
подаване на исковата молба в съда, поради което претенцията за заплащане на
издръжка за минало време е основателна за периода от 01.06.2019г. до
предявяване на иска – 02.06.2020г.
Размерът на издръжката, която
следва да заплати ответника за целия едногодишен период на ищците съдът
определя съгласно претенцията на ищците - по 1 780 лв. на всяко дете.
Следователно, претенцията на ищците за присъждане на издръжка за минало време е
доказана и основателна за периода от 01.06.2019г. до 01.06.2020г. в
претендирания размер и следва да се уважи изцяло.
С оглед претенцията на ищците за заплащане на разноски и изхода на делото,
ответникът следва да заплати на ищците разноски в размер 150 лева общо за
адвокатско възнаграждение.
Ответникът следва да
бъде осъден да заплати и държавна такса върху присъдената издръжка за бъдеще
време в размер на 4% върху тригодишните платежи в размер на 439,20 лв., а върху
издръжката за минало време - сумата 142, 40 лева, изчислена съгл. чл. 1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК – 4% върху
уважените размери на исковете, но не по-малко от 50 лева, както и 5 лева при
служебно издаване на изпълнителни лист.
Водим от гореизложените мотиви,
на основание чл.143, ал.2 вр. с чл.149 от СК, съдът:
Р Е Ш И
ОСЪЖДА А.Н.Д. с ЕГН ********** с
адрес ***, ДА ЗАПЛАЩА на А.М.А.Д., ЕГН **********, роден на *** г., и Я.-Ф.А.Д.,
ЕГН **********, родена на *** г., чрез тяхната майка и законен представител П.А.
Б. с ЕГН **********,***,,Ал. Стамболийски” № 66, по 152, 50 (сто петдесет и два
лв. и 50 ст.) лева месечна издръжка на всяко едно от децата, считано от
02.06.2020г., до настъпване на законоустановени причини за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законоустановената лихва върху всяка просрочена
вноска, съобразно падежа й.
ОСЪЖДА
А.Н.Д. с ЕГН ********** с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на децата А.М.А.Д., ЕГН **********,
роден на *** г., и Я.-Ф.А.Д., ЕГН **********, родена на *** г., чрез тяхната
майка и законен представител П.А.Б. с ЕГН **********,***,,Ал. Стамболийски” №
66, ИЗДРЪЖКА ЗА МИНАЛО ВРЕМЕ в размер по 1 780 лв. на всяко дете за периода от
01.06.2019г. до 01.06.2020г. включително, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 02.06.2020 г.,
до окончателното изплащане на задължението, както и да им заплати сумата 150
лева общо разноски за адвокатско възнаграждение
ОСЪЖДА А.Н.Д.
с ЕГН ********** с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Врачански районен съд сумата 439,20 лв., представляваща дължима
държавна такса върху присъдената издръжка за бъдеще време, както и сумата 142,
40 лв., представляваща дължима държавна такса върху присъдената издръжка за
минало време, както и 5 лева при служебно издаване на изпълнителни лист.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението относно присъдената издръжка на основание
чл.242, ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок,
считано от 07.10.2020г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: