Р Е Ш Е Н И Е
№: 639 28.04.2021г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На петнадесети април,
две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина
Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: К. Л.
Прокурор: Дарин Христов
като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 634 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е
по касационна жалба, подадена от А.Д.К., ЕГН-**********,
с адрес: ***, против решение № 260092/08.02.2021г., постановено по НАХД № 5265/2020г.
по описа на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно
постановление (НП) № 251а-678/29.10.2020г., издаденото от директора на Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР)-Бургас, с което на за
нарушение на чл.209а, ал.1, вр. чл.63, ал.1 от Закона за здравето (ЗЗ), вр. т.I,
подт.9 от заповед № РД-01-124/13.03.2020г., допълнена със заповед №
РД-01-197/11.04.2020г. и изменена със заповед № РД-01-236/24.04.2020г. на министъра
на здравеопазването, на основание чл.209а, ал.4, вр. ал.1 от ЗЗ, му е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лева.
Касаторът иска отмяна на оспореното
съдебно решение и на потвърденото с него НП, като незаконосъобразно. Заявява,
че нарушената разпоредба на чл.209а,
ал.1 от ЗЗ, препраща към чл.63, ал.4 и 7 или чл.63а, ал.1 и 2 от ЗЗ, а в НП
като нарушена е посочена нормата на чл.63, ал.1 от ЗЗ, която няма касание и не
осъществява изписаното словом нарушение. Поради това намира, че неправилно е
определена правната квалификация на деянието. Посочените в касационната жалба
оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради
противоречие с материалния закон. В подкрепа на твърденията не са
посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът се представлява от
редовно упълномощения адвокат И.Р. ***, който поддържа жалбата на изложените
основания и пледира за уважаването й с присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
Ответникът по касация – ОДМВР-Бургас,
чрез пълномощника си юрисконсулт Гергана Владимирова, представя писмено
становище по жалбата в което оспорва същата.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас
дава заключение за правилност и законосъобразност на решението на Районен съд -
Бургас, поради което пледира за оставянето му в сила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна
страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за
неоснователна по следните съображения:
От доказателствата по делото се установява, че на 27.04.2020г. около 13.30
часа, касаторът А.К. бил на открито обществено място – гр.Българово
на ул.1-ви май, без поставена защитна маска за лице или друго средство,
покриващо носа и устата. С деянието си К. нарушил въведената в т.1, подт.9 от
заповед № РД-01-124/13.03.2020г., (вж. https://www.mh.government.bg/
media/filer_public/2020/03/13/rd-01-124-vuvejdane-protiepidemichni-merki.pdf), допълнена със заповед № РД-01-197/11.04.2020г., изменена със заповед № РД-01-236/24.04.2020г., трите на министъра на здравеопазването,
противоепидемична мярка по чл.63, ал.1 от ЗЗ, а именно: „Всички лица, които се
намират на закрити или открити обществени места ... са длъжни да имат поставена
защитна маска за лице... или друго средство, покриващо носа и устата“. Това
деяние било квалифицирано като нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, за което на
място против К. бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№ 434а-387, бл.№ 454997 от 27.04.2020г. Същият бил предявен на нарушителя,
който го подписал записвайки изрично, че няма възражения. Въз основа на акта
било издадено оспореното пред районния съд НП № 251а-678/29.10.2020г. с
описаното по-горе съдържание.
Недоволен от издаденото срещу него наказателно постановление А.К. го
обжалвал пред районния съд с мотив, че бил сам на улицата. Маската му била в
джоба. Боледувал от язвен гастрит и му пресъхвала устата. Безработен бил от
месец март, издържали го родителите му и не разполагал със средства.
Пред районния съд като свидетел по делото разпитан актосъставителя В.Г.,
служители на Второ РУ при ОДМВР-Бургас, който е установил обстоятелствата по
нарушението, които между впрочем не се оспорват и от нарушителя.
При тези факти районният съд приел, че при съставянето на АУАН и издаването
на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, като е спазен и материалният
закон. Както АУАН, така и НП, съдържат установените в ЗАНН реквизити за
редовността им, а направеното в тях фактическо описание на нарушението е пълно
и ясно, съответства на посочената като нарушена законова разпоредба, точно е
описана нарушената противоепидемична мярка и с кои подзаконови нормативни
актове – конкретните заповеди на министъра на здравеопазването, е въведена.
Счетено е, че нарушението е доказано от обективна и субективна страна и не може
да се квалифицира като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. Поради това НП е било
потвърдено.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Касационната жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от Закона за здравето, действала към
момента на нарушението (изм. и доп. ДВ, бр.98 от 2010г., в сила от 1.01.2011г.,
изм. бр.15 от 2013г., в сила от 1.01.2014г., доп. бр.23 от 2020г., в сила от
14.03.2020г., бр. 28 от 2020г., в сила от 13.03.2020г.), при възникване на
извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда
противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион.
Впоследствие, с изменението на тази норма в ДВ, бр.44 от 2020г., в сила от
14.05.2020г., се предвиди, че при непосредствена опасност за живота и здравето
на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл.61, ал.1, с
цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна
епидемична обстановка. По-нататък в ал.3 са предвидени хипотези на
непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, а ал.4, предоставя
правомощие на министъра на здравеопазването да въвежда със заповед временни
противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за
територията на страната или за отделна област, при обявена извънредна
епидемична обстановка по ал.1.
С цитираната заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на министъра на
здравеопазването, в сила от 13.03.2020г., допълнена със заповед №
РД-01-197/11.04.2020г., изменена със заповед № РД-01-236/24.04.2020г., впоследствие
изменяна многократно и отменена със заповед № РД-01-263/14.05.2020г., в сила от
14.05.2020г., бяха въведени противоепидемични мерки на територията на Република
България до 13.05.2020г., във връзка с епидемичната обстановка, създадена от
разпространението на COVID-19 и обявеното с решение от 13.03.2020г. на
Народното събрание извънредно положение. Цитираните заповеди на министъра на
здравеопазването са общи административни актове, които са надлежно публикувани
на интернет-страницата на министерството и са задължителни за спазване от
гражданите. Въведената противоепидемична мярка за
носене на маска на посочените места, има за цел да ограничи разпространението
на заразата, застрашаваща живота и здравето на хората. Тази мярка по правило
има временен характер. Срокът на действието й е бил до издаването на заповед №
РД-01-263/14.05.2020г., с която са въведени друг вид мерки. Но до отмяната й
заповед № РД-01-124/13.03.2020г. е била валиден общ административен акт,
установяващ задължение за гражданите да носят маски на посочените места, чието
неспазване е било скрепено със съответната санкция.
Съгласно приложената санкционна разпоредба на чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето, действала към момента на извършване на нарушението (Нов ДВ, бр. 28 от
2020г., в сила от 13.03.2020г., изм. ДВ, бр.34 от 2020г., в сила от
9.04.2020г., бр.44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г.), който наруши или не
изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или 2,
освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000
лв., а при повторно нарушение от 1000 до 2000 лв. След гореописаното изменение
на чл.63 от ЗЗ, с ДВ бр.44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г., беше извършено
изменение и на чл.209а, ал.1, според което който наруши или не изпълни въведени
от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или 7 и чл.63а, ал.1 или 2,
освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до
1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв. Т.е. след изменението
ъна чл.209а, ал.1 от ЗЗ изпълнителното деяние и санкциите останаха същите, а
единствено се промени препращането към нарушената норма, предвид изменението на
чл.63 от ЗЗ.
Безспорно по делото е установено, че на посочените време и място А.К. е бил без поставена защитна маска или друго предпазно средство, покриващо
носа и устата, въпреки съществувалото за това задължение за гражданите. С това той е осъществен описания състав на
нарушение при форма на вината пряк умисъл, като са правилни са изводите на
районния съда в тази насока, включително, че в хода на
административно-наказателното производство не са били допуснати съществени
процесуални нарушения. Законосъобразна е и правната квалификация на деянието. В
тази насока не може да бъде споделено възражението на касатора направено в
настоящото производство. Правилно в НП като нарушена разпоредба е посочен
чл.63, ал.1 от ЗЗ, заради редакцията му към датата на установяване на
нарушението – 27.04.2020г. Същият текст – на чл.63, ал.1 от ЗЗ, е вписан и в
съставения по случая АУАН, в който смисъл няма противоречие между изписаната в
двата акта правна квалификация, а органът при издаването на НП е длъжен да
посочи правната квалификация на нарушението съгласно съставения АУАН. Процесуално
нарушение би било ако органът беше посочил новата редакция на чл.63 от ЗЗ,
защото тогава щеше да е налице противоречие между правната квалификация на
нарушението в НП и АУАН.
При така изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното съдебно
решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната
му. Същото е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в
сила.
При този резултат на делото в полза на касатора не могат да се присъдят
претендираните от него разноски, а ответната страна, която има право на
разноски, съгласно нормата на чл.63, ал.3 и 5 от ЗАНН в приложимите редакции, не
е поискала присъждането на юрисконсултско възнаграждение в представеното по
делото писмено становище.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260092/08.02.2021г., постановено по НАХД №
5265/2020г. по описа на Районен съд - Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.