№ 9455
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20211110163647 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Г. В. Ж., ЕГН ********** с
постоянен адрес: гр. С, чрез процесуален представител адв. С. Х.в, със съдебен адрес гр. С
против П. Б. Н., ЕГН ********** с адрес: с. В, чрез процесуален представител адв. Х. Я., със
съдебен адрес: гр. Б
Ищецът твърди, че на 02.11.2016г. в открито съдебно заседание по н.о.х.д.№
7408/2015г. по описа на 17 с-в, Н.О. при СРС ответникът е нанесъл обиди и клевети по адрес
на ищеца.
Ищецът претендира обезщетение за нанесени неимуществени вреди.
Твърди се, че ответникът е твърдял, че ищецът е агент на Държавна сигурност, нарекъл
го е „агент В“ и „агент В на Шести отдел на ДС“. Посочените нарицателни били повторени
шест пъти. Твърди се, че ответникът, в качеството си на подсъдим по посоченото
наказателно производство, се е позовавал на неистински документ, на който е придаден вид,
че е издаден от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност
на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската
народна армия.
Твърди се, че обидите са изречени на публично място - в присъствието на районен
съдия, съдебен секретар, районен прокурор и адвокат на ищеца. Обидите засегнали дълбоко
ищеца, като уязвили личното му достойнство и чест на публично място. Твърди се, че
твърдените факти от ответника по адрес на ищеца не са верни.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди П. Б. Н., ЕГН
********** с адрес: с. В да заплати на Г. В. Ж., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. С
сумата от 1200 (хиляда и двеста) лева, представляваща обезщетение за нанесените
неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане чрез нанасяне на шест обиди,
които представлявали и клевети, които унижили, уронили честта, достойнството и доброто
1
име на Г. В. Ж., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. С, ведно със законната лихва от деня
на деликтите до окончателно изплащане на обезщетението за неимуществени вреди.
Прави се искане за присъждане на разноски в настоящото производство.
С отговора на исковата молба ответникът оспорват исковите претенции на ищеца по
основание и размер.
Ответникът твърди, че исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127 ГПК -
липсва яснота на петитума, както и липса на банкова сметка или друг начин на плащане,
предвид подадения осъдителен иск. Съдът счита, че не са налице условията за оставяне на
исковата молба без движение. Съгласно чл. 129, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да остави
исковата молба без движение в случай, че не са изпълнени изискванията на чл. 127, ал. 1
ГПК и чл. 128 ГПК. Изискването за посочване на банкова сметка от ищеца е посочено в чл.
127, ал. 4 ГПК и то не е част от абсолютните предпоставки за редовност на исковата молба.
Относно възражението за неяснота на заявения от ищеца петитум - като цена на иска е
посочена сумата от 1200 лева, при направената разбивка от ищеца в исковата молба, сборът
на сумите се равнява на 1200 лева. Нееднозначно ищецът е конкретизирал искането си,
макар да е посочена във формулирания петитум сума със сто лева по-малко в петитума.
Ответникът в отговора по чл. 131 ГПК дава становище по основателността и
обстоятелствата, на които се основава иска и твърди, че иска е неоснователен и моли съда
да го отхвърли изцяло.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност.
Твърди се, че представеното по делото пощенско клеймо с дата 02.11.2021г. не е годно
доказателство за достоверна дата.
Твърди се от ответника, че посочените от ищеца думи, които последния счита за
обидни и клеветнически, са истина. Ответникът не отрича обстоятелството, че е нарекъл
ищеца с думите, които последния намира за обидни.
Твърди се, че не са доказани всички елементи на деликтната отговорност.
Иска се съдът да отхвърли исковата претенция като неоснователна изцяло.
В съдебно заседание, в което е приключено съдебното дирене – ищецът – редовно
призован, не се явява лично, представлява се от процесуален представител.
Ответникът в съдебното заседание – редовно призован, не се явява лично,
представлява се от процесуален представител.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз основа на чийто
анализ поотделно и в тяхната съвкупност и при приложението на чл.12 от ГПК, съдът е
мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:
От представения по делото Протокол от открито съдебно заседание, проведено на
02.11.2016 г., по н. о. х. д. № 7408/2015 г. по описа на 17 с-в, Н.О. при СРС се установява, че
ответникът е изрекъл твърдените от ищеца изрази.
По делото са представени като писмени доказателства от ищеца Писмо с изх. № 94-8-
74/10.08.2022 г., издадено от „Б“ ЕАД с информация относно приемането на препоръчана
пратка № PS1000496LSE на 02.11.2021 г. и Известие за доставяне. Ответникът представя
като писмено доказателство Известие за доставяне на отговора на исковата молба, изпратен
на 13.06.2022 г. и доставен на 15.06.2022 г.
Ищецът представя като писмени доказателства и Писма от Комисията за разкриване на
документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна
сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия с изх. № КИ-К-15-
2
2172/12.02.2015 г. и с изх. № КИ-Ч-15-7982/09.07.2015 г. С описаните писма се посочва, че
не са открити документи, установяващи принадлежност на ищеца към органите на
Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
По делото е представено като писмено доказателство от ответника Писмо от
Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български
граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна
армия с изх. № КИ-К-22-14850/03.11.2022 г., от което става ясно, че не са открити
документи, установяващи принадлежност на ищеца към органите на Държавна сигурност и
разузнавателните служби на Българската народна армия. В писмото е посочено, че са
налични документи, установяващи събиране на информация по отношение на ищеца.
С постъпило по делото Писмо от Комисията с изх. № КИ-Ч-22-16204/30.11.2022 г. е
представена Справка ДОИ, а. е. 169444, отнасяща се за ищеца. Представено е и Решение на
Комисията № 2-532/29.06.2016 г., с което по отношение на ищеца се обявява принадлежност
към чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА. С постъпило по делото Писмо от Комисията с изх. № КИ-
П-23-14783/12.09.2023 г. е уточнено, че гореописаното решение обявява принадлежност на
ищеца по чл. 26, ал. 1, т. 2 ЗДРДОПБГДСРСБНА, във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 12
ЗДРДОПБГДСРСБНА, като заемащ някоя от следните публични длъжности:
изпълнителните директори на изпълнителни агенции и ръководителите на държавни
институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, и техните
заместници. Представена е по делото и снимка, за която не се доказва, че изобразява ищеца.
По делото е допуснато гласно доказателство – разпит на свидетеля И, който посочва,
че познава Г. Ж. от близо 30 години, че двамата са приятели. Свидетелят посочва, че знае П.
Н. да е твърдял, че Г. Ж. е бил агент на ДС с псевдоним В от IV отдел на ДС. Свидетелят
твърди, че е видял процесния протокол в предаването „Б“ в интернет, където твърди, че
ищецът е показал въпросният протокол. Свидетелят отбелязва, че е успял да се запознае със
съдържанието на протокола. Свидетелят твърди, че отражението на казаното от ответника
върху Г. Ж. се изразява в обстоятелството, че ищецът е „чувствителен на тема
антикомунизъм, агенти, доносници, офицери на ДС“. Свидетелят посочва, че Г. Ж. е водил
предаването „Б“ по телевизия Скат за периода 2004-2009 г., а след това от 2009 г. го водел в
интернет. Свидетелят посочва, че това обвинение изнервило ищеца, той бил бесен, за него
това било „кръвна обида“. Свидетелят твърди, че Г. Ж. е посещавал Комисията по досиета в
неговите предавания, показвал е досиета на политици, както и че „той като каже за някой, че
е агент на ДС, значи е проверил“. Свидетелят посочва, че не познава лично ответника,
виждали се в съдебни заседания и знае кой е „по физиономия“.
По делото е допуснато гласно доказателство – разпит на свидетеля Р, който посочва, че
познава ищеца от повече от 20 години, твърди, че двамата са близки приятели. Свидетелят
твърди, че лично не е чул някой да нарича ищеца агент, но бил запознат от него, че в
съдебна зала е бил наричан от ответника. Свидетелят посочва, че ищецът лично му показал
документи от съда, в които бил наричан така. Свидетелят посочва, че „доста афектирано
състояние беше и до ден днешен е, тъй като той е доста чувствителен на тази тема, започне
ли тази тема става по-емоционален, по-изнервен“. Свидетелят твърди, че не познава
ответника, виждал го е във видеоклип. Свидетелят твърди, че целият живот на ищеца „е да
се занимава с това да разобличава агенти на Държавна сигурност и че е антикомунист“.
Посочва, че животът на ищеца „се върти в това да разобличава и да изкарва истината на бял
свят“. Свидетелят твърди, че ищецът „се бори с този тип хора“ и да го наклеветят и да го
сложат „в тази графа хора“ е „доста неприятно“. Свидетелят твърди, че ищецът се
почувствал обиден.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът е мотивиран да стори
следните правни изводи:
3
В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно
съединяване по реда на общия исков процес следните искови претенции:
- по иска за сумата от 1200 лева - представляваща стойност за нанесени неимуществени
вреди на ищеца от ответника - правната квалификация е чл.45 от ЗЗД;
- по иска за изтекла лихва за забава върху главницата - правната квалификация е чл.86
от Закона за задълженията и договорите;
Заявеното възражение за погасителна давност е такова по смисъла на чл.110 от Закона
за задълженията и договорите.
По същество
Накърняването на честта, достойнството и доброто име на физическите лица е
поначало противоправно, тъй като защитата на честта, достойнството и доброто име на
физическите лица от посегателства е въздигната в конституционно задължение на държавата
– чл. 32, ал. 1, изр. 2 КРБ. Това си задължение тя изпълнява чрез предвидената в НК
отговорност за престъпленията клевета и обида – раздел VII на глава II. Изпълнява го и
посредством предвидения в чл. 45 ЗЗД състав на генерален деликт, съгласно който
виновното и противоправно накърняване на всяко защитено от правото благо, което
причинява вреди, води до възникване на задължение за поправянето на тези вреди. Честта,
достойнството и доброто име на едно физическо лице са именно такива блага.
В настоящото производство ищецът твърди, че деликтната отговорност на ответника
се изразява в казването на обиди и клевети. Разрешаването на настоящия казус налага
разграничаване на двете противоправни деяния, доколкото те се реализират при наличието
на различни фактически състави. При реализиране на отговорността за клевета от значение
са фактите и твърденията на делинквента, които следва да се съпоставят с обективната
действителност. Доколкото за реализиране на отговорност за осъществен фактически състав
на обида е ирелевантно дали противоправното поведение на делинквента се изразява в
изричането на неверни твърдения, за тази отговорност от значение са мненията и оценките
на делинквента по отношение на личността на пострадалия. Обидата се изразява в казване
или извършване на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово
присъствие, което предполага ответникът да е употребил думи и/или изрази, които са
обективно обидни. Реакцията на пострадалия на конкретното поведение и неговото
субективно възприятие на изречените думи като позорни или обидни сами по себе си не
биха могли да обосноват ангажиране на отговорност, ако деянието обективно не е
противоправно. Унизителният характер на казаното следва да се преценява на основата на
приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, за зачитане на
честта и достойнството на всекиго, като без значение е обстоятелството дали казаното
отговаря на действителността и дали направената от дееца оценка е основателна. Обидата
може да се осъществи както устно, така и писмено, като е необходимо обидните думи да се
възприемат от пострадалия. Само по себе си, обаче, мнението, ако не е неприлично,
непристойно отнасяне срещу някого не представлява обида. За да е налице обида, следва да
бъдат казани думи, обективно годни да накърнят достойнството на пострадалия, които
според господстващия морал са неприлични, вулгарни и цинични. Следователно, обидата е
лично унизяващо отнасяне към някого, докато мнението представлява лично становище, с
което се изразява позиция или оценка на личности и събития. В конкретиката на случая
съдът не извежда обидни твърдения по отношение личността на ищеца, които да уронват
неговото име и чест. От събраните по делото доказателства се установява, че казаното от
ответника в открито съдебно заседание по н. о. х. д. № 7408/2015 г. по описа на 17 с-в, Н.О.
4
при СРС Не съставлява оценка или мнение по отношение на личността на ищеца. Същото не
съставлява унизително поведение спрямо честта, достойнството и доброто име на същия.
Обстоятелството, че ищецът приема изречените в съдебното заседание изрази за обидни не
води до извод, че същите са именно такива, доколкото те не са обективно обидни.
Основателността на иска предполага сочените от ищеца засегнали го твърдения да са
по своя характер клеветнически по смисъла на разпоредбата на чл. 147 НК. Клевета
представлява разгласяването на невярно, неотговарящо на обективната действителност,
позорно обстоятелство или приписването на неизвършено престъпление.
За да бъде осъществен фактическия състав на клеветата, разгласяването следва да бъде
доведено до знанието на трето лице. Безспорно по делото е, че ответникът е разгласил
твърденията си в открито съдебно заседание по н. о. х. д. № 7408/2015 г. по описа на 17 с-в,
Н.О. при СРС на което са присъствали прокурор, съдия, съдебни заседатели и други
участници в процеса.
За да е осъществен фактическият състав на деликта, на първо място, е необходимо
твърдението да не отговаря на обективната действителност. В тежест на ответника съгласно
чл. 154, ал. 1 ГПК е да докаже, че твърденията в Протокола от съдебното заседание,
проведено на 02.11.2015 г., по н. о. х. д .№ 7408/2015 г. по описа на 17 с-в, Н.О. при СРС са
истина. В случая ответникът не доказа изнесените от него фактически твърдения да
отговарят на обективната действителност.
На второ място, изнесената информация е клеветническа ако освен невярна е и
позоряща. Разгласяването на неверни твърдения относно дадено лице макар и морално
укоримо не ангажира деликтната отговорност на друго лице, освен ако по характера си е
позорящо и уронващо престижа. Разгласяването е довеждане до знанието на трето лице на
определено несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на
пострадалия. Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт,
свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро
име в обществото.
Дали едно твърдение е позорно за личността на пострадалия следва да се преценява от
съда за всеки конкретен казус, като е ирелевантно дали е морално укоримо от обективна
страна. В настоящия случай, от представените по делото показания на свидетелите И и Р,
които съдът кредитира като достоверни, последователни и непротиворечиви, се установява,
че ищецът се ползва в обществото с политически виждания, опозиционни на твърденията
отправени от ответника. Свидетелят И твърди, че ищецът е „чувствителен на тема
антикомунизъм, агенти, доносници и офицери на ДС“, както и че ищецът е познат в
медийното пространство като водещ на телевизионно предаване „Б“ по телевизия Скат за
периода 2004 2009 г., за което твърди, че продължава да се води в интернет. Свидетелят Р
определя ищеца като „ антикомунист“. Твърди, че ищецът „се занимава с това да
разобличава агенти на Държавна сигурност“, както и че „животът му се върти в това да
разобличава и да изкарва истината на бял свят“. От събраните по делото доказателства,
съдът, след като ги прецени по вътрешно убеждение и в съвкупност, счита, че твърденията
на ответника са позорни за личността на ищеца, доколкото същите са от естество да
накърнят неговото име в обществото. От събраните по делото доказателства се установява,
че ищецът е познат в медийното пространство, където изразява позиции, които са в разрез с
твърдяното от ответника. Твърденията на ответника, доколкото за същите не се доказа да
отговарят на обективната действителност, биха довели до необосновано съмнение на
обществото в позициите, изразявани от ищеца. В този смисъл съдът счита, че разгласеното
от ответника в открито съдебно заседание по н. о. х. д. № 7408/2015 г. по описа на 17 с-в,
Н.О. при СРС представлява позорно твърдение с оглед личността на ищеца.
На трето място, за да е клеветническо твърдението трябва да е поднесено от
разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за фактите. Необходимо е разгласяващото
5
лице да претендира, че знае обстоятелствата да са реализирани в обективната
действителност и да са верни. Твърдението трябва да е ясно и да съдържа информация,
която да бъде поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за съдържащите
се в нея факти, т. е. необходимо е разгласяващото лице да съобщи свои твърдения, такива,
които изхождат лично от него и зад които застава с думите си, претендирайки, че знае, че
тези обстоятелства са безспорен факт. В този смисъл, неоснователно е твърдението на
ответника, че за него е съществувало обосновано предположение за истинност на
твърдените от него факти, доколкото същото представлява елемент от фактическия състав
на деликтната отговорност за изречена клевета, с което твърдение ответникът признава
неизгодни за себе си факти. Обстоятелството, че ответникът по свое вътрешно убеждение е
приемал казаните от него в открито съдебно заседание по н. о. х. д. № 7408/2015 г. по описа
на 17 с-в, Н.О. при СРС факти за отговарящи на обективната действителност не доказва
липсата на виновно поведение, което да изключи деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД.
Предвид гореизложеното съдът счита, че ответникът не е доказал в условията на пълно и
главно обратно доказване липсата на виновно поведение от негова страна при извършване
на противоправното поведение, с което да обори презумпцията, прогласена в чл. 45, ал. 2
ЗЗД.
Доказва се от свидетелските показания, че ищецът е претърпял вреди, изразяващи се
във влошаване на емоционалното му състояние. От гласните доказателства по делото се
установява, че ищецът се почувствал обиден и унизен от твърденията, бил афектиран и
изпитвал гняв Съдът, след като съобрази събраните доказателства и по свое вътрешно
убеждение и в тяхната съвкупност прецени, че вредите са пряка и непосредствена последица
от клеветническите твърдения на ответника в открито съдебно заседание по н. о. х. д. №
7408/2015 г. по описа на 17 с-в, Н.О. при СРС.
С оглед на изложеното до тук съдът намира, че в случая е налице виновно
противоправно поведение, изразяващо се в разгласяване на неверни позорящи ищцата
обстоятелства.
На основание чл. 52 от ЗЗД размера на неимуществените вреди следва да бъде
определен от съда по справедливост. При определяне на размера на причинените вреди
съдът взе предвид всички горепосочени обстоятелства, взе предвид, че ответникът е изрекъл
клеветнически твърдения общо шест пъти в кратък период от време, както и
продължителността на претърпените вреди. Съдът взе предвид и ефекта на клеветата върху
емоционалното състояние на ищеца според събраните по делото доказателства, както и
влиянието, което същата има по отношение на обществения образ на ищеца. Съдът намира,
че сумата в размер на 600,00 лева е справедливо обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, вследствие разгласените неверни позорящи ищеца обстоятелства.
Предвид изложеното и доколкото предявеният иск се явява частично основателен,
следва да бъде разгледано и релевираното с отговора на исковата молба възражение за
погасяване по давност на претенцията на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 3 ЗЗД вземането от непозволено увреждане
възниква от деня на откриване на дееца, както и че от същия момент то става и изискуемо,
тъй като от този момент длъжникът изпада в забава съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД. В настоящия
казус, моментът на откриване на делинквента съвпада с момента на извършване на деликта,
тоест датата, от която започва да тече погасителната давност е 02.11.2016 г. Законът
предвижда, че за вземания, за които не е предвиден различен давностен срок, се прилага
петгодишната погасителна давност – чл. 110 ЗЗД. Вземанията, произтичащи от непозволено
увреждане се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок. Следователно в
настоящия случай, давността за събиране на вземането би била изтекла на 03.11.2021 г.
Доколкото искът е предявен на 02.11.2021 г., възражението на ответника за изтичане на
погасителната давност следва да се отхвърли като неоснователно.
6
Неоснователно се явява възражението на ответника, че пощенското клеймо не е
достоверна дата за подаване на исковата молба. Съгласно разпоредбата на чл. 125 ГПК
искът е предявен с постъпването на исковата молба в съда, от който момент настъпват
материалноправните последици на неговото предявяване. Те се изразяват в прекъсване на
погасителната и придобивната давност, спиране на давността, право на законни лихви и на
добиви от вещта. В настоящото производство исковата молба е подадена по пощата и в
случая е приложима разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ГПК. Доколкото съгласно посочената
разпоредба срокът не се смята за пропуснат, когато исковата молба е подадена по пощата и
от обстоятелството, че върху пощенското клеймо е отбелязана дата 02.11.2021 г., съдът
счита, че това е датата, на която искът е предявен. От този момент погасителната давност е
спряна до постановяване на съдебното решение.
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи
възникването на главния дълг. Доколкото искът за главното вземане е частично основателен,
следва, че искът за заплащане на акцесорното вземане е също частично основателен, като
дължимата се законна лихва се присъди върху уважения размер на иска, считано от датата
на деликта – 2.11.2016 година до окончателното изплащане на сумата.
По разноските
При този изход на спора по делото, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски, както следва: 800.00 лв. – адвокатско възнаграждение,
50.00 лв. – държавна такса и 5 лв. – такса за издаване на удостоверени, за които представя
списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът претендира разноски в размер на 600.00 лв. – адвокатско възнаграждение,
за които представя списък по чл. 80 ГПК.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати сума в размер на 300.00 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски, както следва: 400.00 лв. –
адвокатско възнаграждение, 25.00 лв. – държавна такса и 2.50 лв. – такса за издаване на
удостоверение, съразмерно на уважената част от иска – в размер на общо 300,00 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите,
и на основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, и на основание чл. 110 от
Закона за задълженията и договорите и на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Б. Н., ЕГН ********** с адрес: с. В да заплати на Г. В. Ж., ЕГН
********** с постоянен адрес: гр. С – сумата от 600.00 лева, обезщетение за
неимуществени вреди на основание чл. 45 ЗЗД, изразяващи се в изречена на публично място
клевета, с което е причинено засягане на честта, достойнството и доброто име на ищеца Г.
В. Ж., ЕГН **********, причинени от разпространени в открито съдебно заседание по н. о.
х. д. № 7408/2015 г. по описа на 17 с-в, Н.О при СРС клеветнически твърдения: „агент на
Държавна сигурност“, „агент В“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
2.11.2016 година до окончателното й изплащане,
като над този размер до първоначално претендирания от 1200,00 лева, т.е. за
разликата от 600,00 лева за обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
7
лихва за разликата – отхвърля исковата претенция като неоснователна, като отхвърля
исковата претенция и в частта по отношение на иска за вреди от „обида“.
ОСЪЖДА П. Б. Н., ЕГН ********** с адрес: с. В да заплати на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК Г. В. Ж., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. С сумата в размер на 427.50 лв.,
представляваща сторените разноски в исковото производство по гр. дело № 63647/2021
година по описа на Софийски районен съд, съобразно уважения размер на исковата
претенция.
ОСЪЖДА Г. В. Ж., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. С да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на П. Б. Н., ЕГН ********** с адрес: с. В сумата в размер
на 300.00 лв., представляваща сторените разноски в исковото производство по гр. дело №
63647/2021 година по описа на Софийски районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8