РЕШЕНИЕ
№ 2348
гр. Варна, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20243110103045 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 12 и сл. ЗЗДН.
Образувано е по молба на Г. И. Д., лично и в качеството й на майка и законен
представител на детето Й. П. Г., с която е отправено искане за налагане на мерки за защита
срещу домашно насилие по отношение П. Т. Г..
В сезиращата съда молба и уточняващата такава молителката твърди, че с ответника
били във фактическо съпружеско съжителство, от което имат родено дете – Й. П. Г..
Поддържа, че по време на съжителството на страните молителката била подложена на
постоянно психическо и физическо насилие, осъществявано от ответника. Конкретно се
твърди, че на 13.03.2024 г. молителката и детето се прибрали около 21:00 ч. Виждайки ги,
ответникът започнал да крещи защо единият фар на автомобила не свети. Докато Д.
опитвала да запали автомобила, за да види дали това е така, твърди, че ответникът взел
кирка, с която уварил фаровете и предното стъкло на моторното превозно средство, които се
натрошили. Излага, че докато била още в двора на къщата, ответникът започнал да изхвърля
торби и други вещи навън. Молителката се прибрала в жилището и предложила да сервира
вечеря. В резултат на това ответникът се ядосал още повече, отворил хладилника, взел
приготвената храна и я изсипал на пода, като едновременно с това не спирал да крещи, че не
се е прибрала по-рано, за да подреди жилището. Твърди, че Г. започнал да й нанася удари с
юмрук в областта на главата и гърдите, взел кухненски нож и го хвърлил по Д., дръжката на
който се ударила в бедрото й. От удара ножът отскочил и паднал в бебешкото легло, в което
в този момент било детето Й.. Сочи, че ответникът продължил да хвърля предмети по
молителката – пластмасова кана, като всичко това било придружено с крясъци от негова
1
страна, че до 9:00 ч. сутринта на следващия ден всичко в къщата и двора трябва да е
изчистено и подредено, а до 12:00 ч. – фаровете на автомобила и предното стъкло сменени.
Излага още и че я е заплашил, че ако не свърши това, кирката ще бъде забита в главата й, а
Й. ще остане сираче. След тези думи ответникът отишъл в друга стая на жилището. Към
22:15 ч., след като сготвила, молителката поканила ответника да вечеря. Същият й отказал с
думите, че не може да се храни в тази мръсотия. Около 03:00 ч., уверявайки се, че
ответникът е заспал, молителката, заедно с детето Й., напуснали жилището. Звъннала на тел.
112, като на място бил изпратен дежурен патрул, който ги отвел в Пето РУ на ОД на МВР –
Варна.
Поддържайки, че горното поведение на Живков не е изолиран случай, сезира съда с
искане за издаване на заповед за защита.
В проведеното по делото открито съдебно заседание молителката лично и чрез
процесуалния си представител поддържа молбата, като счита, че всички събрани по делото
доказателства са в подкрепа на изразените от тях твърдения за осъществени от ответника
актове на домашно насилие, като същите не се оспорват от последния. Моли на ответника да
бъдат наложени поисканите мерки за защита, с изключение на мярката ответника да не
приближава детето Й. П. Г.. Претендират се направените в производството съдебно-
деловодни разноски.
Ответникът се явява лично в проведеното открито съдебно заседание, като изразява
становище за основателност на молбата за защита от домашно насилие. Признава изцяло
изложените от молителката факти и обстоятелства, свързани с осъществените актове на
домашно насилие на посочената дата. Възразява се единствено срещу постановяване на
мярката да не приближава детето Й. П. Г., като изразява желание да осъществява контакти с
него.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Между страните не са спорни обстоятелствата, че същите са във фактическо
съпружеско съжителство, както и че имат общо дете – Й. П. Г., родено на 24.08.2023 г.
Не се оспорват от ответника също така твърденията на молителката за осъществени
актове на домашно насилие спрямо нея и общото им дете на дата 13.03.2024 г., в дома
страните в град *.
Към молбата е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, с която молителката Г. И.
Д. декларира, че на 13.03.2024 г., в дома страните в град *, ответникът осъществил актове на
домашно насилие над нея и детето, изразяващи се в удар в главата и областта на гърдите,
замерване с кухненски нож и кана и заплаха за удар в главата с кирка, ако не свърши това,
което иска. Декларацията съдържа също така посочени и предходни актове на домашно
насилие от ответника спрямо молителката.
От Писмо изх. № * от 29.03.2024 г. от УМБАЛ „*а се установява, че в болничната
информационна система няма данни Г. И. Д. и П. Т. Г. да са настанявани за лечение в
Психиатричните клиники на лечебното заведение.
2
От служебно изисканата справка за съдимост на ответника е видно, че същият е
осъждан.
От Писмо № * от 03.04.2024 г. от Пето РУ – Златни пясъци е видно, че по повод на
молбата, с която е инициирано настоящото производство, е образувано ДП № 95/2024 г.,
материалите по което са изпратени в РП – Варна.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Молбата изхожда от и е насочена срещу легитимирано лице по смисъла на чл. 8, т. 1 и
чл. 3, т. 1, предл. 1 ЗЗДН. Искането надлежно ангажира компетентността на сезирания съд,
съобразно разпоредбата на чл. 7 ЗЗДН, и удовлетворява изисквания за редовност и срочност,
по смисъла на чл. 9 и чл. 10, ал. 1 от същия закон. Представена е и декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН.
Разгледана по същество, молбата е основателна.
От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е извършил
действия, осъществяващи форма на домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. Същите се
изразяват в проява на физическо насилие /изразяващи се в удар в главата и областта на
гърдите, замерване с кухненски нож и кана/ и психическо насилие /заплаха за удар в главата
с кирка, ако не свърши това, което иска/, извършени в съвместно обитаваното от страните
жилище, находящо се в град *, на дата 13.03.2024 г.
За да достигне до този извод, съдът кредитира представената от молителката
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която представлява доказателствено средство, съгласно
разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН, а съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН,
когато няма други доказателства за конкретни факти и обстоятелства, съдът издава заповед
за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. .
В случая, декларацията е подкрепена и от признанията на ответника, направени лично
в проведеното по делото открито съдебно заседание, както и от Писмо № * от 03.04.2024 г.
от Пето РУ – Златни пясъци.
Поради изложеното, съдът намира, че е налице необходимост от постановяване на
мерки на защита, съобразени с фактическите отношения между страните, адекватни на
осъществяваното от ответника поведение и насочени към предотвратяване на
противоправни действия от негова страна за в бъдеще. Въз основа на посочените критерии,
съдът намира, че по отношение на ответника следва да се наложат следните мерки: по чл. 5,
ал. 1, т. 1 ЗЗДН - задължаване на П. Т. Г. да се въздържа от извършване на домашно насилие
по отношение на молителката Г. И. Д. и на детето Й. П. Г., както и по чл. 5, ал. 1, т. 3, предл.
1 и 2 ЗЗДН – забрана на П. Т. Г. да приближава Г. И. Д. и следните адреси: гр. * и гр. *, на
по-малко от 100 метра за срок от 15 месеца /при приспадане от максимално предвидения
срок на действие от 18 месеца на наложената мярка по издадената заповед за незабавна
защита по чл. 18 ЗЗДН, съгласно чл. 5, ал. 2 ЗЗДН/.
Настоящият съдебен състав, като съобрази естеството на извършените от ответника
действия, направеното от него признание по отношение на същите, изразеното желание да
осъществява контакти с детето и заявеното от страна на молителката съгласие с последното,
намира за неоправдано прилагането на мерки по чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН /забрана на
П. Т. Г. да приближава детето Й. П. Г./, по чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН /забрана на ответника да
осъществява контакт с пострадалата под каквато и да е форма/, както и по чл. 5, ал. 1, т. 5
ЗЗДН /временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при
3
родителя, който не е извършил насилието/. Аргумент в полза на извода на съда за липсата на
необходимост от постановяване на последната мярка е изрично заявеното от страна на
молителката и процесуалния й представител съгласие ответника да осъществява контакти с
детето Й. П. Г., което е и в интерес на детето, като при невъзможност за постигане на
съгласие по отношение на същите между родители, съответен режим на лични отношения
следва да бъде определен по реда на СК.
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на Районен съд - * държавна такса в размер на 25 лева,
дължима на основание чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
В полза на молителката, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да бъдат присъдени
сторените от същата разноски за адвокатско възнаграждение, като съгласно представения
договор за правна защите и съдействие същото е определено при условията на чл. 38 от
Закона за адвокатурата. Съдът, като съобрази последното, както и разпоредбата на чл. 22 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
броя на проведените открити съдебни заседания, ангажирания в производството
доказателствен материал и процесуалната активност от страна на представителя на
молителката, както и крайния изход на спора, намира, че адекватно на всичко посочено е
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА П. Т. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: град *, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА
от извършване на домашно насилие спрямо Г. И. Д., ЕГН ********** и детето Й. П. Г.,
ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на П. Т. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: град *, ДА
ПРИБЛИЖАВА Г. И. Д., ЕГН **********, и следните адреси: гр. * и гр. *, на по-малко от
100 метра за срок от 15 месеца, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 и 2 ЗЗДН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от Г. И. Д., ЕГН **********, лично и в
качеството й на майка и законен представител на детето Й. П. Г., ЕГН **********, за
налагане на мерки за защита от домашно насилие срещу П. Т. Г. , ЕГН **********, с
постоянен адрес: град *, В ЧАСТТА, касаеща налагане на мерки по чл. 5, ал. 1, т. 3, предл.
1 ЗЗДН по отношение на детето Й. П. Г., по чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН и по чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН,
за осъществени актове на домашно насилие на 13.03.2024 г.
ОСЪЖДА П. Т. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: град *, с настоящ адрес:
село *, ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд – *, държавна
такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
4
ОСЪЖДА П. Т. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: град *, с настоящ адрес:
село *, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат К. А. К., от АК – Варна, вписана в Единен регистър на
адвокатите с личен номер **********, сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение, представляваща възнаграждение за процесуално
представителство на адвоката, предоставил безплатната правна помощ на Г. И. Д., на
основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА.
Въз основа на настоящото решение ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, която
подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването на решението не спира изпълнението
ѝ.
В заповедта за защита да се посочи, че при неизпълнението , полицейският орган,
констатирал нарушението, ще задържи нарушителя и ще уведоми незабавно органите на
прокуратурата, на основание чл. 16, ал. 2 ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в 7-дневен срок
от деня, в който е посочено, че решението ще бъде обявено - 21.06.2024 г., съгласно чл. 17,
ал. 1 ЗЗДН.
ПРЕПИСИ от заповедта да се връчат на страните, както и на съответното
Районно управление на Министерство на вътрешните работи, съгласно чл. 16, ал. 3 ЗЗДН.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5