№ 99
гр. София, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Митева
Членове:Татяна Грозданова
Димитрина Ангелова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Татяна Грозданова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241000600714 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по глава ХХІ НПК.
Образувано е по жалба на защитника на подс. Е. Ц. Д. срещу присъда №
6/12.04.2024 година, постановена по НОХД № 494/2023 година, с която ОС
Кюстендил го е признал за виновен в извършването на престъпление по чл.
242, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК
му наложил наказание пет години лишаване от свобода, които да изтърпи при
първоначален „Общ“ режим след приспадане на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2
НК на времето, през което е бил с мерки за неотклонение „Задържане под
стража“ и „Домашен арест“.
Със същата присъда ОС Кюстендил оправдал подс. Д. по повдигнатото
му обвинение за извършено и второ престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК и се
произнесъл по веществените доказателства по делото и по направените в
наказателното производство разноски, които е възложил на подсъдимия Д..
1
Според защитника присъдата била неправилна и незаконосъобразна.
Твърди се, че съдът не е обсъдил и неправилно не е кредитирал изнесените от
подсъдимия в съдебното заседание пред първата инстанция данни, че се
касаело за усложнена престъпна дейност, към която той самият не бил
съпричастен и която била извършена от други неустановени по делото лица, в
чиято фактическа власт се е намирал преди предприетото от него пътуване за
Република Северна Македония лекият автомобил, в който бил укрит
предметът на престъплението. С отказа си да удовлетвори искането на
подсъдимия да му се даде време, за да посочи адреса на автосервиза и имената
на майсторите, осъществили ремонта на лекия автомобил, първостепенният
съд нарушил чл. 13, чл. 15 и чл. 303, ал. 1 НПК – обективната истина по
делото останала неразкрита, правото на подсъдимия на защита било
ограничено, а присъдата почивала на предположения.
В жалбата се настоява за извършване на допълнително съдебно
следствие, което да осигури конституционно гарантирания достъп до
правосъдие на подс. Д..
Към въззивния съд е отправено искане в условията на алтернативност да
отмени обжалваната присъда в осъдителната й част и да оправдае подс. Д. по
обвинението по чл. 242, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК или да върне делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, ако при въззивната
проверка се констатира наличието на допуснати процесуални нарушения.
Проведено бе въззивно съдебно следствие и извършен повторен разпит
на св. П. Д. с оглед установяването на автомонтьора, за който подс. Д. твърди,
че извършил ремонта на управлявания от него лек автомобил „Фолксваген
Голф“, в който е открито инкриминираното наркотично вещество. Изслушани
бяха и обясненията на подс. Д..
В съдебни прения прокурорът от САП дава становище за
неоснователност на въззивната жалба и моли за потвърждаване на
обжалваната присъда, която счита за правилна и законосъобразна. Сочи, че
след ремонта лекият автомобил се е намирал във фактическата власт на
подсъдимия. В подкрепа на авторството му са показанията на митническите
служители М. и М., които подробно са разяснили кога и при какви
обстоятелства е извършена проверката, кой е управлявал автомобила, къде са
открили наркотичното вещество и какво е било поведението на подс. Д..
2
Счита, че съдът подробно е мотивирал съдебния си акт, а определеното
наказание, което е индивидуализирано при условията на чл. 55 НК, е
съответно на извършеното, като са отчетени смекчаващите отговорността на
подсъдимия обстоятелства.
Според защитника досъдебното производство е водено насочено и
едностранчиво, подзащитният му искал да дава обяснения, имал е данни, с
които се разкривала съвсем различна фактическа обстановка, но бил
възпрепятстван от служебния защитник, срещу който бил депозирал и жалба.
Сочи, че от обясненията на подсъдимия и свидетеля Д. се установявало, че
той не е знаел за инкриминираното вещество, открито в автомобила му, че е
жертва на международна мрежа за наркотрафик и майсторът, който е
извършил ремонта на лекия автомобил, е знаел на коя дата за къде ще пътува
и в кой хотел ще спи. Счита, че първостепенният съд не бил положил
достатъчно усилия да проведе разследване, поради което прави искане за
отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане, за
да се проведе такова обективно разследване или подзащитният му да бъде
оправдан от въззивния съд.
В своя защита подс. Д. пледира, че е обикновен добросъвестен и
дисциплиниран гражданин, баща и съпруг, който не си е позволявал да
оспорва заключенията на държавни институции и държавни служители. Не
разбира защо е изправен пред българския съд. Оспорва твърдението на един
от свидетелите митничари, че се е държал притеснено и че е дал обяснение, че
е тръгнал на разходка. Заявява пространни оплаквания, че служебният
защитник и митническите служители били ограничили с манипулативни
действия правото му да даде обяснения и така да се изясни, че не се е докосвал
до вещта, открита в колата и да се установи кой е нейният реален притежател.
Въпреки че не искал да има защитник и желаел да даде показания,
служебният му защитник го излъгал, че не може да откаже неговата защита.
Смята, че досъдебното и съдебното производство били водени целенасочено и
изцяло срещу него. В последната си дума моли да бъде оправдан или делото
да се върне за доразследване.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД като прецени доводите на
страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на
3
първостепенния съд и като служебно провери изцяло правилността на
атакувания съдебен акт, извършвайки собствена преценка на събраните
доказателства и доказателствени средства както от първата инстанция, така и
във въззивното производство, намери за установено следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 319, ал. 1
НПК, но е неоснователна.
Първостепенният съд въз основа на събраните и проверени от него
писмени, гласни и веществени доказателства и доказателствени средства
вярно е установил фактическата обстановка, която не се отличава с някаква
усложненост. Установено е по делото по несъмнен начин, че на 12.03.2023
година около 20.30 часа подс. Д., който управлявал л.а. „Фолксваген“, модел
„Голф“ с рег. № ******** с нотариално заверено на 11.03.2023 година
пълномощно от собственика Н. П. В., пристигнал на трасе „Изходящи
автомобили“ на ГКПП Гюешево, за да напусне територията на Република
България и да влезе в Република Северна Македония. Дежурни нощна смяна
от 20.00 часа на 12.03.2023 година до 08.00 часа на 13.03.2023 година били
служителите на Агенция „Митници“ – свидетелите М. М. и Р. М.. Св. М.
пристъпил към обработка на документите на подс. Д.. Направило му
впечатление, че пълномощното, с което подсъдимият управлявал автомобила,
е заверено от нотариус предния ден, който бил събота, както и че подсъдимият
бил неспокоен и притеснен, когато отрекъл да има за деклариране стоки от
търговски характер, валута, ценности и забранени за износ стоки. На въпроса
за къде пътува подс. Д. отговорил, че отива на разходка до Скопие, за да се
разведри, тъй като този ден бил погребал майка си. Обяснението за
пътуването и поведението на подс. Д. събудили съмнения у св. М., който
решил да пристъпи към извършването на щателна митническа проверка
(ЩМП) на лекия автомобил. За целта първо въвел ЕГН на Д. в системата на
Агенция „Митници“ за регистриране на извършените физически проверки
„ОРИ“ и констатирал, че Д. е въведен в нея през 2009 година като заподозрян в
трафик на наркотични вещества. Тогава св. М. извикал колегата си св. М. и
автомобилът, управляван от подс. Д., бил отклонен в хале за извършване на
ЩМП. При извършената в присъствието на подс. Д. проверка в предната
дясна врата на автомобила свидетелите открили 50 бр. мостри за електронни
4
цигари с надпис „GOLD VAPE“, за които подсъдимият обяснил, че са за негов
контрагент в Република Северна Македония. Митническите служители
проверили фабричните кухини на автомобила с техническо средство –
ендоскоп. При щателния оглед констатирали, че по винтовете, закрепващи
жабката към бордното табло, са видими следи от развиването им, а в
облегалката на предна дясна седалка имало отвертка. Затова с ендоскопа
проверили фабричната кухина зад жабката и констатирали наличието на
пакет. Уведомили за находката началника на сектор „Борба с наркотрафика“ –
Гюешево И. Т.. Когато тя пристигнала, в нейно присъствие свидетелите
демонтирали жабката и извадили черен пакет, облепен с тиксо, съдържащ
розово-бяло прахообразно вещество, което премерили с електронна везна пред
подсъдимия и тествали с полеви наркотест, който реагирал на амфетамин.
Съставен бил и протокол за извършената митническа проверка, като
митническите служители уведомили за резултата от ЩМП дежурния
разследващ митнически инспектор и дежурен прокурор. Извършен бил оглед
на лекия автомобил, който бил иззет заедно с открития в него пакет с
наркотично вещество, което било подложено на експертно изследване.
Изземването било одобрено от Кюстендилския окръжен съд.
От заключението на физико-химичната експертиза, което не е оспорено
от страните и е прието от първата инстанция по реда на чл. 282, ал. 3 НПК, се
установява, че брутното тегло на пакета е 388,2 грама, а нето масата на
веществото е 345,5 грама и представлява смес между амфетамин и кофеин.
Стойността на наркотичното вещество амфетамин, за което не се изисква
определяне на процентното съдържание съгласно приложение 1 към член
единствен от Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 година (ред. ДВ, бр.
14/18.02.2000 година) за определяне на цени на наркотичните вещества за
нуждите на съдопроизводството, възлиза на 10365 лв.
Фактическата обстановка, която САС намира за доказана от показанията
на свидетелите Р. М. и М. М., включително тези, дадени от втория свидетел на
досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 НПК,
частично от обясненията на подс. Д. и показанията на св. Д., дадени пред
първата инстанция и във въззивното производство, протокола за извършена
митническа проверка, пълномощното, издадено от Н. В. на подс. Д.,
регистрационния талон на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ********,
протокола за оглед на веществени доказателства и фотоалбум към него,
5
заключението на назначената ФХЕ, изготвено от вещото лице К., не се
отличава от тази, която първата инстанция е приела за установена по
несъмнен начин.
Окръжният съд е подложил на внимателен анализ доказателствената
съвкупност, като е обсъдил всички доказателствени източници поотделно и в
тяхната взаимовръзка. Фактическите изводи са изведени от процесуално
валидни доказателства и доказателствени средства, чието съдържание е вярно
интерпретирано, при спазване на правилата на формалната логика.
Първостепенният съд е отделил нужното внимание на дадените от подс. Д.
обяснения и е следвал верния процесуален подход да прецени дали и в кои
части те съставляват достоверно първично доказателствено средство и в кои
части – средство за защита като ги съпостави във взаимовръзката им с
останалите доказателствени източници.
САС изцяло споделя оценката на първия съд на показанията на
свидетелите М. и М. като достоверни първични гласни доказателства, тъй като
те са последователни, логични, взаимнодопълващи се и
вътрешнонепротиворечиви и са в синхрон с обясненията на подс. Д. по
въпросите кога е пристигнал и с какво превозно средство на митническия
пункт Гюешево и как е протекла извършената щателна митническа проверка
на лекия автомобил, какво техническо средство е използвано при нея и къде в
автомобила е открит процесният пакет с наркотичното вещество. Правилна е и
оценката на контролираната инстанция, че за тези обстоятелства, както и за
това кога е починала майка му, обясненията на подс. Д. също следва да бъдат
кредитирани като достоверно доказателствено средство, а не като средство за
защита, тъй като се подкрепят от показанията на свидетелите и представения
препис-извлечение от акт за смърт. Според състава на САС показанията на св.
М. по въпроса какво е обявил подс. Д. като причина за пътуването на
Република Северна Македония - да се разходи, тъй като този ден е погребал
майка си, не са изолирани и се подкрепят и от представения от подсъдимия Д.
едва пред първата инстанция наред с препис-извлечение от акт за смърт
некролог на М. П.. От него се установява, че опелото й е било насрочено за
12.03.2023 година от 13.00 часа, т.е. на датата, на която подсъдимият е
предприел пътуването си за Република Северна Македония. Свидетелят М.
няма как да знае тези обстоятелства по служба и да ги разкаже още в първия
6
си разпит, с който е започнало на 13.03.2023 година по реда на чл. 212, ал. 3
НПК досъдебното производство, освен ако те не са били съобщени от самия
подсъдим при отговора на поставения му от свидетеля въпрос каква е целта на
пътуването му. Затова САС прецени като недостоверни обясненията на
подсъдимия Д. в частта им, според която той бил съобщил на проверяващите
го митнически служители само, че има среща със свой контрагент, на който
да предложи като мостри за бъдеща продажба носените от него електронни
цигари вейп.
САС се съгласява изцяло с отказа на Кюстендилския окръжен съд да
кредитира като достоверна версията на подс. Д., че откритото във фабричната
кухина зад жабката на арматурното табло на автомобила наркотично вещество
е поставено от извършили ремонта на колата му лица, с които той е влязъл в
конфликт за цената на ремонта, че той не е имал знание за него и е станал
жертва на международна мрежа за наркотрафик, преценявайки обясненията му
като средство за защита. За разлика от първата инстанция, която въз основа на
обясненията на подс. Д. и показанията на св. Д. е счела за установен по делото
факт, че в период, предхождащ датата на деянието, на автомобила, ползван от
подс. Д., е бил извършен ремонт в автосервиз, САС счита, че събраните по
делото доказателства не позволят да бъде направен по несъмнен начин
подобен извод. В представеното от подс. Д. ксерокопие на документ, в който е
посочена дата „14.02.2023“ и са вписани операции и сменени части на обща
стойност 1390 лв., не са попълнени реквизитите, които позволяват този
документ да бъде отнесен към управлявания от подс. Д. автомобил – липсва
регистрационния номер на автомобила, името на собственика му, освен това
липсват данни кой издава този документ и е очевидна линията, образувана от
закриването с лист на „шапката“ на документа при неговото ксерокопиране,
така че да не може да бъде установено в кой автосервиза са извършени
вписаните в документа операции и сменени части. Затова правилно
решаващият съд е приел, че представеният от подсъдимия документ не може
да бъде кредитиран като достоверно писмено доказателство. Фактът на
извършения ремонт, кога е станало това и в кой сервиз, не може да бъде
установен и от обясненията на подсъдимия и показанията на св. Д.. Те се
припокриват единствено в твърдението, че е имало такъв ремонт и че това е
станало в сервиз в кв. Горубляне, който бил препоръчан на подс. Д. от св. Д..
Освен това както правилно е констатирал първостепенният съд налице са
7
противоречия в обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля по
обстоятелствата как се казват автомонтьорите (според св. Д. – те били „И.“ и
„Н.“, а според подсъдимия – „Г.“ и Н.) и кога автомобилът е взет от
подсъдимия от сервиза (според него това е станало на 16-17 февруари 2023
година, когато е заплатил и поисканата му цена от 1400 лв. за ремонт, а според
Д. - през месец март 2023 година). От друга страна, макар в обясненията си,
дадени пред първата инстанция, подсъдимият да твърди, че във връзка с
ремонта на автомобила е поддържал връзка по телефон с лицето Н.,
провеждал е многократни разговори и чрез него е комуникирал и с лицето
Геле, той не посочва телефонния номер на Н., който е логично да е запазил в
паметта на телефона си. Вместо това с цел установяването на лицето „Н.“ по
искане на подсъдимия бе повторно разпитан св. Д., който пред САС посочи
като „Н.“ А. Г. Л., съобщи неговият ЕГН и телефонен номер, както и че тези
данни е взел от сервиза в кв. Горубляне. Направените от САС справки в НБД
„Население“ сочат, че съществува само едно лице А. Л., което е починало
преди датата на инкриминираното деяние – през 2022 година и неговите ЕГН
и бащино име се различават от съобщените от св. Д.. Установява се, че не
съществува и не е съществувало лице, чийто имена са Н. Л.. Неуспешни са и
многобройните опити за призоваване на лицето „Н.“ и на посочения от
свидетеля телефонен номер, за който мобилният оператор съобщава, че няма
връзка с този номер, че е извън покритие или е изключен. Затова САС изцяло
споделя оценката на първостепенния съд, че обясненията на подсъдимия Д.,
включително и тези, дадени във въззивното производство, по въпроса как се е
озовал пакета с инкриминираното наркотично вещество в автомобила му, не
са достоверно доказателствено средство, а средство за защита, чрез което се
лансира неубедителна от гледна точка на формалната логика защитна позиция
– да бъде отмъстено на подсъдимия, той да бъде „сглобен“ от автомонтьори,
заради спор относно цената и качеството на извършения ремонт по
автомобила.
С основание решаващият съд се е доверил на заключението на
назначената ФХЕ, което установява количеството и вида на откритото
наркотично вещество, преценявайки го като изготвено от компетентно лице,
чийто знания и добросъвестност не са подложени на съмнение и което не е
оспорено от страните. САС констатира обаче разминаване в описанието на
инкриминираното наркотично вещество по цвят и консистенция според
8
протокола за извършена митническа проверка № 8386/12.03.2023 година,
протокола за оглед на лекия автомобил с рег. № ********, фотоалбума към
него и заключението на физико-химичната експертиза, но счете, че не може да
бъде поставено под съмнение, че откритото от митническите служители
вещество е различно от изследването. Внимателното проследяване на
съдържанието на цитираните протоколи и описанието на постъпилия за
изследване обект налагат извода, че нито митническите служители, нито
разследващият митнически инспектор са нарушили в значителна степен
опаковката на наркотичното вещество извън необходимото да изземат
минимално количество от него за двукратно извършената проверка за наличие
на наркотици с полеви тест. Едва при извършеното експертно изследване,
когато вещото лице е отстранило опаковката на веществото, за да извърши
прецизното измерване на нето теглото му, е установено, че се касае за розово
на цвят, а не бяло вещество, което освен това не е прахообразно, както е
посочено в двата протокола, а на бучки. Идентичността между откритото при
ЩМП вещество и изследваното по експертен път се установява и от
описанието на обекта, постъпил за изследване, отразено в заключението на
физико-химичната експертиза – вещество, опаковано под формата на топка с
помощта на хартиено тиксо, увито в черен полиетилен и завито с помощта на
черно тиксо, поставено в прозрачен полиетиленов плик с цип и запечатан в
полиетиленов плик с етикет „Министерство на финансите Агенция
„Митници“ с ръкописен надпис с описание, подписи на две поемни лица, мл.
експерт и разследващ митнически инспектор, което съответства в пълна
степен на вписаното в протокола за оглед на лекия автомобил, с който е иззето
наркотичното вещество, опаковане на вещественото доказателство.
При вярно установената фактическа обстановка, проверяваната
инстанция правилно е приложила материалния закон като е признала подс. Д.
за виновен в извършването на престъпление по чл. 242, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1
НК и го е оправдала по обвинението да е извършил и второ престъпление с
предмет иззетото наркотично вещество по чл. 354а, ал. 1 НК.
Престъплението контрабанда е довършено от момента на фактическото
пренасяне на предмета на престъплението през държавната граница, което
настъпва след преминаването на паспортния контрол, осъществяван на ГКПП.
Насочвайки се с управлявания от него автомобил с укритото в него
наркотично вещество към преминаване на предхождащия паспортната
9
проверка преди напускането на границата на Република България митнически
контрол, подсъдимият Д. е започнал осъществяването на изпълнителното
деяние по чл. 242, ал. 2 НК, тъй като се е насочил към пренасяне на
инкриминираното количество амфетамин през границата на страната, но след
като то е открито при щателната митническа проверка, престъплението е
останало в стадия на опита по чл. 18, ал. 1 НК. От обективна страна
установено е, че предметът на престъплението е високорисково наркотично
вещество – амфетамин, чиято стойност възлиза на 10365 лв. и че за
пренасянето му през границата на страната подсъдимият не е разполагал с
надлежно разрешително, каквото той не би могъл и да получи, тъй като
амфетаминът е забранен за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина, включен е в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ЗКВНВП,
подлежи на контрол съгласно закона и Единната конвенция за упойващите
вещества на ООН от 1961 година, Конвенцията на ООН за психотропните
вещества от 1972 година, ратифицирани от Р България и е включен съответно
в Приложение №1 и към чл. 3, ал. 2, стр. 24 на ЗКНВП като „растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве” поради вредния
ефект от злоупотреба с тях. Верен е и изводът на решаващия съд, че
установените по делото обстоятелства, свързани със собствеността и
ползването на автомобила, мястото на укриване на наркотика и достъпа до
това място, дадените от подсъдимия пред митническите служители обяснения
за целта на предприетото пътуване, очертават субективната съставомерност
на деянието на подс. Д. като извършено при пряк умисъл.
Срещу оправдателната част на присъдата не е подаден протест, поради
което въззивният състав не намира за необходимо подробно да излага
съображения за нейната правилност. Достатъчно е да се посочи, че
решаващият съд вярно е приложил материалния закон, като е оправдал подс.
Д. по обвинението по чл. 354а, ал. 1 НК за държането на същото наркотично
вещество на ГКПП „Гюешево“, приемайки че съставът на чл. 242, ал. 2 НК е
специален по отношение на състава на чл. 354а, ал. 1 НК при форма на
изпълнителното деяние „държане“. Друг би бил въпросът, ако на подс. Д. с
обвинителния акт е било повдигнато обвинение пред съда за някоя от другите
форми на изпълнителното деяние по чл. 354а, ал. 1 НК или ако обвинението се
отнасяше до държане на наркотичното вещество, но от момента, когато е
установил фактическата власт върху него до пристигането с автомобила на
10
ГКПП „Гюешево“.
Със сезиращата въззивна жалба и в съдебните прения подс. Д. и
защитника му не излагат доводи за несправедливост на наложеното наказание
като алтернатива на исканията за отмяна на присъдата и връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на ОС Кюстендил или за отмяна на присъдата
и оправдаване на подс. Д. от въззивния съд. В рамките на служебния въззивен
контрол и при липсата на подаден протест срещу наложеното на подс. Д.
наказание САС счита, че контролираната инстанция е взела предвид
обществената опасност на конкретното деяние и на личността на подсъдимия,
всички други смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства,
причините и мотивите за извършеното и съобразявайки се и с
обстоятелството, че престъплението е останало в стадия на опита, правилно е
индивидуализирал наказанието при условията на 58, б. „а“, вр. чл. 55, ал. 1, т.
1 и ал. 3 НК, като определил наказание в чувствителен размер под
законовоопределения минимум от 10 години – 5 години лишаване от свобода
и не е наложил кумулативно предвидена глоба в размер от 100 000 лв. до
200 000 лв. Изцяло се споделят и аргументите на КОС, че следва да се търси
баланса между генералната и специалната превенция, така че
общопревантивната функция на наказанието да не се превърне в неоправдана
репресия срещу подсъдимия и така да бъдат компроментирани целите на
наказанието да се въздейства на дееца възпиращо, предупредително и
поправително. САС намира, че по-нататъшно смекчаване на така
определеното наказание е невъзможно, защото би било проява на прекомерна
снизходителност към деянието на подс. Д. и неговата висока степен на
обществена опасност и би довело до компроментиране на предупредително-
възпитателното въздействие на наказанието по отношение на другите членове
на обществото. Правилно и в съответствие със закона е определен режимът,
при който следва да бъде изтърпяно от подс. Д. наказанието от пет години
лишаване от свобода, както и приложеното приспадане на времето, през което
той е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ или „домашен
арест“.
САС счете за неоснователни релевираните във въззивната жалба
оплаквания за допуснати от първостепенния съд нарушения на чл. 13, чл. 15 и
чл. 303, ал. 1 НПК. Фактическите изводи са изведени от годни
11
доказателствени източници, достатъчни по обем за разкриване на обективната
истина и присъдата не почива на предположения. Не отговаря на
действителното положение по делото и оплакването, че съдът не е положил
усилия да разкрие обективната истина. Кюстендилският окръжен съд е
допуснал разпита на поискания от подсъдимия свидетел и подробно е обсъдил
показанията му във взаимовръзката му с останалите доказателства по делото.
Обстоятелството, че от тях и от обясненията на самия подсъдим, съдът не е
възприел лансираната пред него версия, според която Д. е жертва на
усложнена престъпна дейност, към която той сам не бил съпричастен, не може
да обоснове нарушение на чл. 13, ал. 1 НПК, а е несъгласие с фактическите и
правни изводи на решаващия съд и в този смисъл – оплакване за нарушение на
чл. 14, ал. 1 НПК. Както вече бе посочено обаче, оценъчната дейност на
контролираната инстанция не страда от пороци, тъй като са обсъдени всички
доказателства и доказателствени средства както поотделно, така и в тяхната
взаимовръзка, никое от тях не е игнорирано, нито пък му е било придадено
съдържание, каквото няма. Съдът изцяло е спазил изискванията на чл. 305,
ал. 3 НПК и е изложил убедително съображенията си във връзка с
констатираните от него противоречия в гласните доказателствени източници
защо дава пълен кредит на доверие на показанията на свидетелите М. и М. от
една страна и в кои части счита за достоверни и в кои за опровергани
обясненията на подс. Д. и показанията на св. Д..
САС не констатира нарушения на процесуалните правила, които да са
довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия както в
досъдебната, така и в съдебната фаза на наказателния процес. Подс. Д. е бил
привлечен като обвиняем по досъдебното производство за извършено
престъпление по чл. 242, ал. 2 НК, за което законодателят е предвидил
наказание от десет до петнадесет години лишаване от свобода, поради което е
налице хипотезата на задължителната защита по чл. 94, ал. 1, т. 3 НПК. Щом
обвиняемият не е упълномощил свой защитник, разследващият орган е бил
длъжен по силата на процесуалния закон да предостави правна помощ на подс.
Д. чрез назначаването на служебен защитник. Видно е от материалите по
досъдебното производство, че редът за определянето на служебния защитник е
спазен – той е посочен от АК Кюстендил и е назначен с постановление от
разследващия орган. Затова оплакването на подс. Д., че той не е искал да има
адвокат, а служебният защитник го е излъгал, че не може да откаже защитата
12
му, е неоснователно.
САС счете за неоснователно и оплакването на подсъдимия, че е бил
лишен от правото да даде обяснения по обвинението на досъдебното
производство. Обвиняемите лица могат да дават обяснения във всеки момент
на разследването и съдебното следствие (чл. 115, ал. 3 НПК) и никой не може
да ги ограничи или лиши от това тяхно право. Затова ако подсъдимият е
искал, независимо от дадения му от защитника правен съвет да не дава
обяснения по обвинението, винаги е можел да даде такива. Отделно от това -
досъдебната фаза на наказателното производство е подготвителна за
прокурора, докато съдебната фаза е централна - чл. 7 НПК и в нея както пред
първата инстанция двукратно, така и във въззивното производство подс. Д. е
давал обяснения каквито намери за уместно. По тези съображения САС счита,
че искането на подсъдимия и защитника за отмяна на обжалваната присъда и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда с цел
провеждането на разследване за разкриване на обективната истина, е
неоснователно.
При установените по несъмнен начин с годни доказателствени
източници факти, които очертават обективната и субективна съставомерност
на деянието на подс. Д. като престъпление по чл. 242, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК
искането за постановяването на оправдателна присъда и за това престъпление,
наред с престъплението по чл. 354а, ал. 1 НК, за което е бил оправдан от
Кюстендилския окръжен съд, е неоснователно.
При въззивната служебна проверка САС установи, че проверяваната
инстанция е пропуснала да констатира наличието на очевидна фактическа
грешка и да укаже отстраняването й по реда на чл. 248а НПК. Касае се за
допусната от прокурора грешка в обстоятелствената част на обвинителния акт
и диспозитива му при посочването на рег. № на лекия автомобил, в който е
било укрито наркотичното вещество, която грешка е възпроизведена и в
мотивите и диспозитива на обжалваната присъда.
Несъмнено протоколът за извършената ЩМП, протоколът за оглед и
фотоалбума към него, регистрационният талон на лекия автомобил и
изготвеното от собственика му пълномощно в полза на подс. Д. да го
управлява сочат, че регистрационният номер на л.а. Фолксваген Голф е
********, а не ********. Двукратно на досъдебното производство
13
регистрационният номер на лекия автомобил, собственост на Н. П. В., е бил
посочен вярно – ********, в предявените на подс. Д. постановления за
привличане в качеството на обвиняем от 13.03.2023 година (ДП, л. 10) и от
17.05.2023 година (ДП, л. 100). За съставомерността на престъплението по чл.
242, ал. 2 НК няма значение как е осъществено изпълнителното деяние по
пренасянето на наркотичното вещество през границата на страна, поради
което е без значение дали това е станало чрез укриването му тайник на
превозно средство и съответно – какъв е регистрационният номер на това
превозно средство, тъй като не е елемент от престъпния състав. Писмените и
гласните доказателства и доказателствени средства еднопосочно установяват
кой е лекият автомобил, в който наркотичното вещество е било укрито и
подсъдимият не е оспорил този факт, а само фактът дали е знаел за него,
респективно – дали той го е укрил. Затова САС счете, че се касае за допуснато
процесуално нарушение, което обаче не е от категорията на съществените, тъй
като не е ограничило по никакъв начин правото на подсъдимия да разбере в
какво престъпление е обвинен и да се защити срещу него, поради което и не
може обуслови отмяната на присъдата и връщането на делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
При цялостната въззивна проверка Софийският апелативен съд не
установи основания за отмяна или изменение на обжалвания съдебен акт,
поради което и на основание чл. 338 НПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 6/12.04.2024 година, постановена по
НОХД № 494/2023 година по описа на Окръжен съд - Кюстендил.
Решението подлежи на касационно обжалване/протестиране в 15-дневен
срок от съобщаването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14