№ 4
гр. Велики Преслав, 08.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елена С. Геренска
при участието на секретаря Марияна П. Василева
като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно
наказателно дело № 20213610200364 по описа за 2021 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН образувано въз основа на
въззивна жалба от Община ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, *****, представлявана от Я.С.Й. - кмет на общината,
срещу Наказателно постановление №НЯСС-196/01.09.2021 г., издадено от
Председателя на ДАМТН, гр.София, с което е наложено административно
наказание „имуществена санкция" в размер на 1000 лв.(хиляда лева), за
неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2, вр.ал.1, т.3 от Закона за водите
В жалбата са изложени доводи за отмяна на наказателното
постановление, аргумент за което се сочи обстоятелството, че процесният
язовир е отдаден под наем, като неизпълнението на предписанията било с
оглед извънредната обстановка в страната, забавила отстраняване на
констатираните нередности в дадения от контролните органи срок. Изтъква
се, че след получаване на АУАН е извършена проверка от собственика на
водоема установила изпълнение на предписанията.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се и
представлява.
Въззиваемата страна не се явява и не се представлява, като от нейна
страна е депозирано писмено становище за неоснователност и недоказаност
на жалбата, като се излагат подробни мотиви в тази връзка. Претендират се и
разноски.
Призованата на осн.чл.62 от ЗАНН Районна прокуратура-Шумен не
изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 12.10.2020 г. при извършване на проверка на язовир „*****“,
1
находящ се в поземлен имот №000306 по КВС в землището на с.Златар,
Община ****, служителите на ДАМТН, ГД“Надзор на язовирните стени и
съоръженията към тях“, РО НЯСС „Североизточна България“, свидетелят Р.Р.
и И.И. при оглед и обход на язовирната стена и съоръженията към нея
установили, че долната третина на въздушния откос, както и терена около
петата на язовирната стена са гъсто обрасли с храстовидна и дървесна
растителност, което не позволявало извършването на обстоен оглед на цялото
съоръжение. Предвид така направените констатации, бил съставен КП с
предписание за извършване на почистване на въздушния откос и терена около
основата на откоса в посочената му част със срок за изпълнение - до
03.01.2021 г. При извършена на 25.01.2021 г. контролна проверка на водния
обект, св.Р. и И.И. констатирали, че долната третина на въздушния откос,
както и терена около петата на язовирната стена са гъсто обрасли с
храстовидна и дървесна растителност, както и че в непосредствена близост до
петата на откоса има преувлажнен участък, без възможност за установяване
причината за същия, предвид наличната растителност. Контролните органи
установили, че към момента на проверката, от страна на собственика на
язовира, а именно – Община ****, съгласно Акт за собственост
№897/30.10.2009 г. не били предприети каквито и да е действия за изпълнение
на даденото и обективирано в КП от 13.10.2020 г. предписание. За
извършената проверка бил съставен КП 05-03-02/27.01.2021 г., връчен на
Община ****.
След преценка от административнонаказващия орган касателно
констатираното бил съставен и АУАН за неизпълнение на посоченото
предписание, на осн.чл.190а, ал.1,т.3 от Закона за водите, с което Община
**** в качеството си на собственик на язовир „*****“ нарушила чл.190а, ал.2
от Закона за водите. Въз основа на акта било издадено обжалваното НП, с
което на жалбоподателя за посоченото нарушение на осн.чл.83 от ЗАНН, във
вр. с чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите е наложена
имуществена санкция в размер на 1 000.00лв.
Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа
на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на
настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие.
Свидетелските показания депозирани от разпитания свидетел – св.Р. са
напълно безпротиворечиви, взаимно допълващи се и в кореспондираща
връзка помежду си, като колерират и с писмените доказателствени средства,
като поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът възприема с
доверие и кредитира както показанията на разпитаните свидетели считайки ги
обективни и достоверни, така и писмените доказателствени източници.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е
издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от
връчването на НП. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като
съображенията за това на настоящата инстанция са следните:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на чл.201,
ал.11 и ал.12 от ЗВ, вр.чл.47, ал.1, б. „б“ от ЗАНН и Заповед №А-
237/08.06.2020 г. на Председателя на ДАМТН. При съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 34,
2
ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на
административнонаказатените процесуални правила, които да налагат отмяна
на последните. Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52, ал. 4
от ЗАНН за преценка на възраженията, събраните и представени
доказателства. Спазена е процедурата по съставянето и връчването им и
съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.42 и чл.57 от
ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението, обстоятелствата,
като е посочена и конкретната нарушена административна норма от Закона за
водите.
При тази фактическа установеност и с оглед събрания доказателствен
материал съдът приема, че от страна на жалбоподателя е осъществен по
безспорен и категоричен начин състава на вмененото административно
нарушение.
В АУАН и в НП подробно са описани всички елементи от състава на
нормата, проявлението на които сочат на съставомерност на деянието по
приложения от административно наказващия орган
административно-наказателен състав. Безспорно установено е, че към
процесната дата не е изпълнено даденото такова предписание, собственика да
предприеме действия за осъществяване почистване на долната третина на
въздушния откос, както и терена около петата на язовирната стена от
обрасването им с гъста храстовидна и дървесна растителност, съгласно
даденото му предписание, със срок на изпълнение до 03.01.2021 г. поради,
което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя. Самото нарушение е едно – неизпълнение на задължително
предписание, и като такова изпълнителното деяние се осъществява чрез
непредприемане на дължимите действия (бездействие). Жалбоподателя е
адресат на задължение да изпълнява дадените предписания по Закона за
водите и Наредбата по чл.141, ал.2 от същия закон, с чието неизпълнение е
нарушена разпоредбата на чл.190а, ал.2 от Закона за водите.
Съгласно чл.141, ал.2 от ЗВ, условията и редът за осъществяване на
техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на
съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им
състояние, се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на
Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.
Такава е именно Наредба за условията и реда за осъществяване на
техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на
съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им
състояние приета с ПМС №12 от 28.01.2020 г., обн., ДВ, бр. 9 от 31.01.2020 г.,
в сила от 31.01.2020. Както изрично се сочи в приложимия подзаконов
нормативен акт, в последната се урежда приложението досежно язовирните
стени и съоръженията към тях за язовирите, определени вчл.141а от Закона за
водите. Също съгласно Наредбата, правата и задълженията на собствениците
и операторите на язовирни стени и съоръженията към тях са точно разписани.
Община **** , е собственик на язовир „*****“, като подзаконовия
нормативен акт предписва в тази връзка изискуемите действия. Според чл.4
собственикът на язовира стопанисва, поддържа, организира, провежда,
ръководи и осъществява техническата и безопасната му експлоатация и
опазването на околната среда. Т. е. предписанието е дадено на основание
Наредбата по чл.141, ал.2, която е следвало да бъде изпълнено от Община
****, като собственик на язовира. В случая по безспорен начин е установено
3
липсата на предприети към момента на проверката на 12.10.2020 г. действия
на жалбоподателя за осъществяването на констатираното от контролните
органи касателно наличието в долната третина на въздушния откос, както и
терена около петата на язовирната стена, на гъста храстовидна и дървесна
растителност, съгласно даденото предписание, като в този смисъл е
осъществено поведението изразило в бездействие по отношение на
съществуващото му задължение за активно поведение релевантно към
задълженията му по отношение на посочения язовир. Изпълнителното деяние
на нарушението по 200, ал.1, т.39, вр. чл. 190, ал. 2 от Закона за водите се е
изразило в неизпълнение на посоченото задължение от страна на Община
****, като собственик на яз.“*****“.
Констатациите от контролните органи, обективирани в КП, АУАН и
предпоставили издаването на обжалваното пред настоящия съд НП, отразяват
фактически данни, които на практика не са оспорени от жалбоподателя, който
възразява единствено досежно свързаността на неизпълнението от страна на
наемателя на язовира с извънредната обстановка в страната, възражение
несъстоятелно според настоящия съд, доколкото от една страна даденият срок
за изпълнение на предписанието, съотнесен към обема на необходимите
действия по почистване -единствено на част от откоса на язовира е оптимален
и съобразен с нивото на степен на класифициране на язовира и с неговата
потенциална опасност. От друга страна обстановката в страната, доколкото
същата е с продължителен вече характер може да бъде отчетена като фактор,
аргументиращ съотв.възражения, но при съотнасянето й към всеки отделен
случай, като с оглед настоящата конкретика по делото, съдът намира за
ирелевантно посоченото от жалбоподателя, като следва в тази връзка и да се
добави, че същият няма данни да е оспорил по съдебен ред направеното
предписание, което да обоснове и с така релевираните пред настоящия съд
възражения и в този смисъл е налице и влязъл в сила административен акт,
който подлежи на изпълнение/ Определение № 2157/18.02.2021 г. по адм. д.
№ 1319/2021 г. по описа на ВАС на Р България/.
С оглед изложеното, съдът намира, че от обективна страна са
осъществени признаците на състава на административно нарушение по чл.
200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, както правилно деянието е квалифицирано от
административнонаказващия орган. Вмененото нарушение е формално, на
просто извършване, чрез неизпълнение на задължение за предприемане на
определено действие, което е безпротиворечиво установено.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е
приел, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай, поради
което разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима. Касае се за нарушение,
осъществявано трайно във времето и свързано пряко с осигуряване
безопасността на населението, като бездействието на нарушителя за
продължително време би я е застрашило. При определяне на маловажните
случаи при административните нарушения следва да се съобразяват
разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93, т. 9 от НК. Действително в случая
не се установява да са настъпили някакви вредни последици за хората,
околната среда или инфраструктурата от така извършеното нарушение, но
това само по себе си не води автоматично до маловажност на нарушението,
още повече че законодателят не диференцира това дали едно неизпълнено
предписание е нарушение или не според това дали е свързано с настъпването
на някакви вредни последици. За да се прецени приложението на чл. 28 от
ЗАНН релевантни са не само липсата на вредни последици или тяхната
4
незначителност, но и другите обстоятелства, които могат да обосноват изводи
в тази насока. В случая безспорно обаче вредни последици, при това
значителни и касаещи живота и здравето на хората, могат да настъпят
вследствие бездействие за поддържане в изправност на язовира доколкото и
степента на потенциална опасност на яз.“*****“, съобразно оценката на риска
от човешки жертви, икономически, социални и екологични щети е
изключително висока, като в този смисъл и посоченото от жалбоподателя
твърдение че към момента на съставяне на акта – 18.03.2021 г. предписанието
е изпълнено от наемателя е ирелевантно както касателно приложимост на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, така и досежно съставомерността на
извършеното.
Съдът намира, че отговорността на жалбоподателя правилно е
ангажирана от административнонаказващия орган, при отчитане на
предвидените в чл. 27, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН критерии и според настоящия
състав, същата съответства на характера на извършеното нарушение и би
постигнала визираните в ЗАНН цели на наказанието, като с оглед
конкретните обстоятелства по делото и във връзка с проверка на
материалноправната законосъобразност на наказателното постановление, в
частта за наложената санкция настоящият състав намира, че определеното
наказание имуществена санкция в размер на 1 000 лева е обосновано
определена.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. В настоящото производство са претендирани разноски от
въззиваемата страна, при определянето на които следва на основание чл. 144
от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК и в частност нормата
на чл.78 от ГПК . В контекста на приложението на цитираната разпоредба
към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на
процесуалния представител на въззиваемата страна. Съгласно чл. 37, ал. 1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е
приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не представлява
фактическа и правна сложност и процесуалния представител не е участвал в
съдебното заседание намира, че на страната следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата
на чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от 80 /осемдесет/ лева.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №НЯСС-196/01.09.2021
г., издадено от Председателя на ДАМТН, гр.София, с което на Община ****,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, *****,
представлявана от Я.С.Й. - кмет на общината, е наложено административно
наказание „имуществена санкция" в размер на 1000 лв.(хиляда лева), за
неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2, вр.ал.1, т.3 от Закона за водите.
ОСЪЖДА Община ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на
5
управление: гр. ****, *****, представлявана от Я.С.Й. - кмет на общината ДА
ЗАПЛАТИ на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Д-р Г. М. Димитров " №
52А, сумата от 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Шумен по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
6