Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 11.03.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на пети декември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА
ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 2 354
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
§22 от Преходните и заключителните разпоредби на
Кодекса за застраховането във връзка с чл. 226, ал. 1 от Кодекса за
застраховането /отм./.
Ищецът – С.И.И.
твърди, че на 25.06.2015г. около 20. 33 часа, в светлата част на деня и при
добра видимост, на обособено трамвайно трасе, успоредно на ул.“Скопие“ е бил
ударен от трамвай, модел „Т8М-503“, с № TR 508”. Ищецът поддържа, че виновен за
настъпване на произшествието е водачът на превозното средство, който не е
проявил достатъчно внимание към пешеходците и го блъснал. Непосредствено след
процесното ПТП ищецът е откаран по спешност в УМБАЛСМ „Н.И.П.“ЕАД, където
лекарите установили следните травматични увреждания: смазване и травматична
ампутация на ниво между коляното и глезена в дясно и повърхностна травма в
областта на окосмената част на главата. Поради тежкото състояние, в което е
приет, на 29.06.2016 г. му е извършена реампутация на ниво средна трета на
подбедрицата. На 03.07.2015г. ищецът е изписан от болничното заведение. За времето
от 04.07.2015г. до 13.07.2016г. е престоял в отделението по рехабилитация,
където му е проведена кинезитерапевтична програма. На 14.07.2016г. ищецът
твърди, че отново е постъпил в УМБАЛСМП"‘Н.И.П.“, където на 17.07.2016 г.
е претърпял отново оперативна интервенция. След изписването му от болничното
заведение е продължил лечението си в домашни условия, където денонощно бил
обгрижван от човек, който следял здравословното му състояние, като
придвижването му било възможно само и единствено с помощни средства -
първоначално правил опит за придвижване с патерици, а впоследствие поради
продължаващи болки и настъпили усложнения се е придвижвал само с инвалидна
количка. Поради настъпили усложнения вследствие на настъпилата ампутация на
дясна подбедрица се образувала рана в областта на ампутационния чукан, което
наложило на 30.01.2016г. ищецът отново да бъде приет в УМБАЛСМ”Н.И.П.” ЕАД,
където му е извършена оперативна интервеция за отстраняване и почистване на
образувала се рана. Ищецът твърди, че вследствие на изживения шок, претърпените
оперативни интервенции и ампутация на крака, е изпаднал в депресия и тежко
психично разстройство, придружено с нежелание за живот и контакти с хора.
Посочва, че към настоящия момент се предвижва с протеза, което му създава
ежедневни неудобства и чести болки в областта на ампутирания крайник. Посочва,
че в резултат на уврежданията от настъпилия пътен инцидент, е освидетелстван с
75% намалена работоспособност, която е пожизнена. В исковата молба се твърди,
че относно трамвай модел „Т8М-503“, с № TR 508” към датата
на ПТП е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответника. Моли да бъде постановено
съдебно решение, с което се осъди ответникът да му заплати:
- 1 000 лева, като част от общия
размер на дължимото обезщетение от 300 000 лева – представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП, заедно със законната лихва от
25.06.2015г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. В последното съдебно заседание по делото
процесуалният представител на ищеца е депозирал списък на претендираните
разноски съгласно чл. 80 от ГПК. По делото е депозирана писмена защита от
ищеца.
Ответникът – ЗДА „Б.В.И.Г.”, в определения
от закона срок е депозирал писмен отговор. В него признава настъпването на
следните факти:
- наличието на застрахователно
правоотношение по договор застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите относно
описания в исковата молба трамвай, със застраховател - ответното дружество, който договор е валиден към датата на настъпило застрахователно събитие – 25.06.2015г.
Поддържа, че пострадалият сам е създал
предпоставки и се е поставил в опасност, като с поведението си единствен е
допринесъл за получените от него наранявания, като е нарушил разпоредбите на
чл.113, чл. 114 и чл.108 от ЗДвП. Счита, че претендираното застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди е недоказано по размер от една
страна, а от друга - е прекомерно завишено. Оспорва се и искането за присъждане
законна лихва от датата на непозволеното увреждане, като твърди, че лихвата за
забава застрахователят ще дължи евентуално от датата на уведомяване за ПТП за
причинените на ищеца телесни увреждания с получаването на застрахователната
претенция, а не от датата на ПТП. Посочва, че ищецът не е предявил претенция към него
преди датата на завеждане на исковата молба. Моли да се постанови съдебно решение, с което се
отхвърли предявения иск. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение, за което е депозиран списък
съгласно чл. 80 от ГПК в последното съдебно заседание. По делото е депозирана писмена защита от процесуалния представител на
ответника.
В проведеното на 06.02.2018г.
открито съдебно заседание по гр.д. № 72 243/2016г. по описа на СРС, 154
състав, съдът е допуснал увеличение на размера на предявения иск от 1 000 лева
на 30 000 лева, като частичен от 300 000 лева, прекратил е производството
по делото и изпратил същото по подсъдност на СГС.
В проведеното на 10.10.2018г. открито
съдебно заседание съдът е допуснал увеличение на размера на предявения иск от
30 000 лева на 90 000 лева, като част от 300 000 лева. В това
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е признал, че е налице
съпричиняване от страна на доверителя му, като поддържа, че неговият процент е
не повече от 70%.
В проведеното на 05.12.2018г. открито съдебно заседание
съдът е допуснал увеличение на размера на предявения иск на 100 000 лева,
като частичен иск от иск в пълен размер от 300 000 лева.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Относно описаното в исковата молба ПТП
е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица№ К525 от 26.06.2015г.
/страница 7 от делото/.
Относно описаните в исковата молба
престой в болница след настъпване на процесното ПТП по делото са представени: епикриза
по ИЗ № 22221/2015 на УМБАЛСМ „Н.И.П.“ ЕАД, за периода 25.06.2015г. - 03.07.2015г.,
епикриза по ИЗ № 23094 на УМБАЛСМ „Н.И.П.“ ЕАД за периода 04.07.2015г. - 13.07.2015г.,
епикриза по ИЗ № 24261/2015. за периода 14.07.2015г. – 17.07.2015г. и епикриза
по ИЗ № 3866/2016 на УМБАЛСМ „Н.И.П.“ ЕАД за периода 30.01.2016г. –
02.02.2016г. В описаните медицински документи са вписани посочените в исковата
молба общо три оперативни интервенции, извършени по отношение на ищеца.
По делото е представено експертно
решение № 2351 от зас. № 132 от 06.10.2015г. на ТЕЛК общи заболявания ІV МБАЛ
София ЕАД – Втори състав, съгласно което на ищеца е определена 75% трудово
намалена работоспособност пожизнено, поради общо заболяване: травматична ампутация
на десен долен крайник. Върху документа е отбелязано, че същият е влязъл в
сила.
Безспорно
е между страните, че към датата на процесното ПТП по отношение на процесния трамвай
е бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилисти“, страна по който е ответното застрахователно дружество.
По
делото е прието заключение на допуснатата по искане на ищеца съдебно-медицинска
експертиза, което не е оспорено от
страните и съдът кредитира, като
компетентно, обективно изготвено и пълно. В него е посочено, че при
изготвянето му освен приложената по делото медицинска документация е извършен и
личен преглед на ищеца от вещото лице. В заключението е посочено, че в резултат
на процесното ПТП на ищеца са причинени: травматична ампутация на дясната
подбедрица, контузия и разкъсно-контузна рана в лявата задна теменна област на
главата. По повод ампутацията пострадалия е бил на рехабилитационно лечение и
двукратно на последващо болнично лечение по повод отваряне на раната,
почистване и последващи зашивания. Вещото лице е посочило, че уврежданията на
дясната подбедрица са свързани с изпитване на силни болки и страдания, като от
тях пострадалия е имал силно затруднение в ежедневното си обслужване, което до
вертикализирането му, е налагало придружител. Сега пострадалия се придвижва с
протеза и съобщава, че сутрин при събуждане крака е по-оточен, а впоследствие
след раздвижването отока намалява. Отразено е, че изпитвал болки при
претоварване на крайника, както и при промяна на времето. Не е бил по-вече от
10 часа с протеза, въпреки, че уплътнява с чорапи, които оплаквания могат да се
обяснят с полученото увреждане. Раната в задната теменна област на главата е
зараснала с образуване на ръбец (белег), който има траен, постоянен характер и
ще остане също за цял живот, като с времето ще избледнее. В проведено на 04.04.2017г.
открито съдебно заседание вещото лице е обяснило, че фантомните
болки, които са в областта на ампутираната част, представляват усещане на
пациента за болка или сърбеж. Те са с различен интензитет, но не са постоянни.
Може да продължат дълго време.
По
искане на ищеца е разпитан свидетелят Х.М.И. – негова майка. Свидетелят
посочва, че по време на болничния престой непосредствено след ПТП - то болките
били жестоки, като най - силните са били когато затворили чукана. Тогава на
синът й са давали тремал - силно лекарство, по - силно дори и от морфина. В
този период той не е могъл да се обслужва и имал нужда от помощ. През целият му
престой в болницата, тя била с него. За възстановяването на сина й в домашни
условия, медицинските сестри я обучили да прави сама превръзката на чукана. За
нея било шокиращо и сложно. Правила сама превръзките, като слагала
медикаментите, които били изписани. Поставили временна протезата 3 месеца след
това зарастване на раната. Но се е появило ново възпаление, което наложило
синът й отново да постъпи в болница. Бил сцепен където е самата централна кост,
за да може да не се предизвика по - силни абсцеси, без да бъде шит. Два месеца
и половина раната била отворена. Наложило се допълнително след това да се
взимат наново мерки за протезата, тъй като кракът отслабнал страшно много и
нямало никакъв механизъм, за да може да носи каквото и да било. Кракът изтънял
и между двата крака имало огромна разлика. Наложило се да направи нови
интервенция. Ходил на рехабилитация, за да се стимулира мускулатурата. 8-9
месеца след инцидента му поставили постоянна протеза. Свидетелката заявява, че
към момента синът й се движи добре. Когато се измори, се получава отток и
трябва да се измие със специален препарат, с който третира чукана, за да се
успокои. В началото били силни фантомните болки, изтръпвали му пръстите. Искал
да му обуе чорап. Сега по отшумяват болките. Психически забелязва промяна в
поведението, защото той бил много лъчезарно дете. Този инцидент му повлиял доста
на психиката. Започнал да става асоциален, да се дистанцира от приятели и с нея
не споделя. Той е млад и умен мъж, и се надява, че ще успее да се пребори с
това. Съдът кредитира показанията на свидетелят, включително и след преценката
им по реда на чл. 172 ГПК, тъй като неговите възприятия са лични, вътрешно
непротиворечиви и не се опровергават от събраните по делото доказателства.
По
искане на ищеца е допусната съдебно-психологическа експертиза, чието заключение
не е оспорено от страните и съдът кредитира като изготвено обективно и
компетентно. При изготвянето й вещото лице е извършило преглед на ищеца. В
заключението е прието, че ищецът е претърпял психическата травма от преживяното
ПТП. Психологическите последици от това са: ограничаване на контактите и
дейностите в ежедневието, предвид затрудненията в предвижването, избягва да
посещава обществени места, като напр. посещения на плаж. Ежедневните трудности
са отключили усещането у ищеца, че не е като другите. Всичко това дълбоко се
отразява и върху неговия личен интимен живот. Преди травмата той е шофирал, след
инцидента не е в състояние да управлява автомобил, не усеща крака си и се
притеснява, че може да навреди на хора. Към настоящият момент ищецът не се е
възстановил от психическата травма, стресът от преживяното следва да бъде
преработен.
Пред съда е
изслушан и свидетелят Н.Г.К.– шофьор на
трамвая. Свидетелят посочва, че на 25.06.2015г. бил на работа с трамвайна
мотриса 805. Потегляйки от спирка „Щросмайер“ по посока „Подполковник Калитин“
се движел по обособено трасе за трамвай. От дясната страна няма пътни платна,
няма тротоар, а само висока обезопасителна бетонна стена. Минавайки от там към
21:33 ч. по ДЖИ ПИ ЕС системата на градския транспорт, внезапно забелязал, че
от дясната страна на високо, има силует на човек, който скача към трамвайната
линия. Свидетелят заявява, че предприел аварийно спиране, но въпреки това в
предната дясна част на трамвая човекът се ударил. След като трамвая спрял, се
обадил на централен диспечерски пункт и по инструкция те се обаждали в
полицията и бърза помощ. Свидетелят К. сочи в показанията си, че отворил първа
врата и видял, че от дясната страна лежи човек и от глезена му тече кръв,
извадил колана си и му стегнал крака около коляното, за да спре кръвотечението.
Пострадалият постоянно викал за помощ, крещял, че умира. След 10 мин.
пристигнала аварийна кола.С.поискал да наберат номера му, за да се види къде е
паднал телефонът му. Човекът зад него набрал номера и се сменили, той хванал
колана, а свидетелят взел телефона. При позвъняването намерили телефона, оказал
се до релсата. Ищецът се обадил на приятелката си и й казал, че го е блъснал
трамвай, а после се обадил и на мъж - баща му може би. И на него му обяснил, че
го е блъснал трамвай. Свидетелят сочи, че ищецът е заявил пред всички, че
заради този телефон е скочил. Според свидетеля трамвай се е движел с около 20
км. в час. Посочва, че трамвай е бил празен, а и с ищеца не е имало някой. В
тази част трамвайното трасе е неосветено, отдясно няма платна, а от лявата
страна е насрещно идващия трамвай. Те са две трамвайни линии. Фаровете на
трамвая работили нормално. Трамвая се движи само с къси светлини, този който
карал е такъв. Видял само силует и не може да отговори с коя страна или с кой
крак е скочил, станало за секунди.
Пред съда е
изслушан и свидетелят В.Г.М., който посочва, че е свидетел на процесното ПТП.
Посочва, че е видял човек, ровел в тревата на трамвайните линии. Помислил, че е
дилър или наркоман, защото коментирали със съпругата му. Тръгнал на дясно и
отгоре се движел трамвая. Разминал се с трамвая, малко преди човека. Трамваят
спрял, чули се викове. Помислил, че се карат, не е съобразил, че го е ударил
трамвай. Наблюдавал от 15-20 м. Трамваят се движел бързо, доста шумен бил.
Трамвайната отсечка е права. Човекът бил наведен и се изправил. Виждал му
ръцете. Човекът бил облечен в сив анцуг - долно с дълъг панталон.
По делото на страници 104 – 107 е представено
постановление за прекратяване на наказателното производство от 28.10.2016г. по
пр.пр. №26 358/2015г. по описа на СРП, което не е обжалвано и е влязло в
сила. В него е посочено, че наказателното производство е прекратено на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като е прието,
че от техническа гледна точка ватманът не е могъл да предотврати удара на
трамвай с пешеходеца.
По
делото по искане и на двете страни е допусната съдебно-автотехническа
експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и съдът кредитира като
изготвено обективно и компетентно. В заключението вещото лице е посочил, че скоростта
на движение на участниците в ПТП, в случая на трамвайната мотриса и на
пострадалия, не може да бъде определена по технически път. Една от причините е,
че не може да бъде определен моментът в който ватманът е реагирал за спиране,
независимо от това, че е известно мястото където е спрял трамвая. Също така не
може да бъде определена скоростта и по важно времето изминало от момента на
скачане на пострадалия от стената, до момента на удара с трамвайната мотриса. Траекторията
на движение на трамвайната мотриса се определя от трамвайната линия, която в
района на произшествието е прав пътен участък. Пострадалият към момента на
удара не е бил в движение. Произшествието е настъпило на 25.06.2015г. към 21:33
часа. Вещото лице е посочило, че на тази дата слънцето е залязло в 21:08 часа,
около 30 минути след този час настъпва тъмната част на денонощието.
Следователно произшествието е настъпило в края на здрачаването и около 5 минути
преди началото на тъмната част. Според протокола за оглед произшествието е в
прав пътен участък. Сухо време, без дъжд. Ватманът е управлявал трамвая на къси
светлини. При горните данни може да се приеме, че видимостта на ватмана пред
трамвайната мотриса е била около 50-60 метра. Вещото лице е посочило, че в
момента в който ватманът е могъл да възприеме пострадалият като опасност,
предната част на трамвайната мотриса се е намирала от мястото на удара на около
5,5.... 11 метра, според показанията на свидетеля Н.К. и на около 56 метра
предвид показанията на свидетеля М.. Разстоянието от бетонната стена от която
се приема, че е скочил пострадалия до дясната трамвайна релса на трамвайната
линия за посоката на движение на трамвая е 0,7 метра. Следователно се получава,
че приземяването на пострадалия съвпада със стъпването му на трамвайното трасе.
Свидетелят М. съобщава, че в първия момент когато е видял пострадалия, той е
ровел в тревата на трамвайните линии. Следователно следва да се приеме, че времето
минимум 5 секунди е време изминало след приземяването на трамвайното трасе, до
момента на удара. В момента, в който пешеходецът за първи път е навлязъл на
трамвайната линия, предната част на трамвая се е намирала на около 3...8 метра
от мястото на удара при показанията на К. и на около 56 метра предвид
показанията на свидетеля М.. Експертът е приел, че опасната зона за спиране на
трамвайната мотриса в конкретната пътна обстановка и условия при скорост на
движение 20 км/ч е била около 16 метра,
при скорост 40 км/ч - около 44 метра. Следователно при първият вариант -
ударът е бил непредотвратим и технически предотвратим при втория вариант. Вещото
лице е посочило, че материалите по
делото показват, че произшествието настъпило на прав участък на трамвайното
трасе, в края на здрачаването, а трамвайната мотриса се е движила на къси
светлини. При тези данни светлините на трамвая са могли да бъдат забелязани от
пешеходеца на разстояние повече от 100 метра. От разстояние минимум 50-60 метра
пешеходецът е имал техническа възможност да възприеме наличието на ППС на
трамвайното трасе. Не е имало елементи от архитектурната среда, които да
препятстват видимостта между двамата участници в процесното ПТП. В съдебното
заседание вещото лице е посочило, че няма обективни данни, въз основа на които
да приеме скорост на движение на трамвай с 40 км/ч, а е разработило този
вариант с оглед събраните свидетелски показания на свидетеля М..
По искане на
ответника по делото е назначена комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и съдът кредитира като
изготвено обективно и компетентно. Експертите са посочили, че от медицинската
документация находяща се в делото става ясно, че долната част на крака е притиснат
и са описани уврежданията, но няма откъснат крайник. Това дава основание експертизата
да приеме, че няма преминаване на колело на мотриса през крака на пострадалия,
а има притискане. От фактът, че пострадалият не е губил съзнание след
произшествието, в експертизата е прието, че травмите най - вероятно са получени
разделно или премазването на ходилото на пострадалия е получено от елементи на
трамвая, а раната на главата да е получена от терена, като се има предвид вида
на терена - релсов път поставен на траверси върху строшен камък с едрина между
4 и 7 см. с остри ръбове. От протокола за оглед, съставен на мястото на
произшествието, вещите лица приемат, че ударът е станал с предната част на
трамвая и то от дясно. Няма деформации върху трамвая,от което може да се
направи извод за скорост на движение до около 40 км/час. Намерено тялото
непосредствено след произшествието е по гръб, което също дава основание да се приеме,
че раната на главата е от падане на тялото (главата) върху терена. Експертите
са приели и предполагаем механизъм на ПТП, съгласно който пострадалият е бил
прав към момента на удара, който е осъществен с предния десен ръб на торпедото,
където е закръглен прехода на ламарината от челната към страничната част на
трамвая в дясно, вследствие на удара от трамвая пострадалия е отхвърлен напред
и в дясно с значителна сила, при което движение изпадат обувките на пострадалия
и следващо падане върху терена.
Относно предявения иск
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
увреденият, спрямо който причинителят е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя на причинителя на вредите. За да се уважи
така предявения иск в изпълнение на задължението си по чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е указал на ищеца, че негова доказателствена тежест е да установи
настъпването на следните факти:
- механизъм на процесното ПТП,
- вина за настъпването на ПТП –
то,
- причиняване на описаните в
исковата молба телесни увреждания на ищеца,
- причинно – следствена връзка
между описаните в исковата молба увреждания на ищеца и процесното ПТП,
-
период на възстановяване, съществуване на трайни последици за ищеца в резултат
от настъпилите увреждания и
-
претърпяване на описаните в исковата молба неимуществени вреди.
Първите два
факта, посочени по-горе, са спорни между страните в настоящото производство.
Ответникът поддържа, че вина за настъпване на процесното ПТП има и ищецът. От
описаното постановление на прокурор при СРС, който представлява акт на орган на досъдебното
производство, се установява, че не се е развило наказателно производство
относно процесното ПТП, тъй като е прието, че деянието не съставлява
престъпление, доколкото за водача на трамвая, ударът е бил непредотвратим, с
оглед установения механизъм на настъпване на ПТП – то. Съгласно константната
съдебна практика, актовете на органите на досъдебното производство, макар да са
официални документи по смисъла на чл. 179 ГПК, не представляват в
производството по предявен пряк иск по чл. 226, ал.1 КЗ/ отм./ доказателство за
механизма на пътно-транспортното произшествие и за поведението на участниците в
него /решение № 63 от 04.06.2018г. по описа на ВКС, II отделение, ТК,
т.дело№2192/2017година/. Те нямат
задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици на
деянието и не следва да бъдат ценени. Съгласно императивната норма на чл. 300 ГПК, такава сила е придадена само на влязлата в сила присъда на наказателния
съд и то единствено относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Всички останали факти, които имат
отношение към гражданските последици на деянието следва да бъдат установени
конкретно със съответните допустими от ГПК доказателствени средства
непосредствено в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело.
Относно механизма на настъпване
на процесното ПТП са събрани следните доказателства, които са описани по-горе в
мотивите на настоящото решение: свидетелски показания, авто – техническа
експертиза и комплексна медицинска и авто – техническа експертиза. Съгласно приетата по делото и неоспорена от
страните авто – техническа експертиза,
опасната зона за спиране на трамвайната мотриса в конкретната пътна
обстановка и условия при скорост на движение 20 км/ч е била около 16 метра, при
скорост 40 км/ч - около 44 метра. Причината, за да се изработят двата варианта
на експертизата са противоречията в свидетелските показания на водача на
трамвай и на втория свидетел. Първият посочва, че се е движел със скорост не
по-висока от 20 км/ч, а вторият, че трамваят се е движел бързо, защото е издавал
голям шум, без да конкретизира приблизителна скорост. Същевременно този
свидетел посочва, че се е разминал с трамвая, малко преди удара с човека и
същевременно твърди, че е видял, че човекът е престоял около 1 минута на
мястото преди сблъсъка. Това са две взаимно изключващи се твърдения, тъй като
при скорост от 20 км/ч и ако се приеме, че ищецът е престоял 1 минута на
мястото преди удара, следва, че трамваят е бил на около 334, 34 метра от него,
а при скорост от 40 км/ч – 666, 67 метра. Тоест достатъчно отстояние, за да
види ватманът човекът на трамвайното платно и да реагира, тъй като съгласно
заключението видимостта на трамвая е 50 – 60 метра, а опасната зона при 20 км/ч
– 16 метра, а при 40 км/ч – 56 метра. Това време е достатъчно и за самия ищец,
за да види приближаващият се трамвай и да реагира, като напусне мястото на
удара. Но нито един от двамата не е направил това, нито се твърди от ищецът да
е имал възможност да предприеме такова действие. Вторият свидетел не е
конкретен относно друг важен факт във връзка с процесното ПТП – час на
настъпване /а посочва времето след 20 – 20.30 часа/ и не помни дали трамвая е
бил със включени светлини. Допълнително посочва, че е наблюдавал на разстояние
от 15 – 20 метра, без да е конкретизирано улицата, на която се е намирал,
посока на движение и коя е причината, за да престои повече от 1, 5 минути, за
да може да наблюдава мястото на удара поне 1 минута и съответно да продължи да
бъде на това място и след случая, защото посочва, че е чул хора да се карат. С
оглед на така посочените неясноти, непълноти и противоречия в показанията на
втория свидетел, настоящият съдебен състав не кредитира неговите показания,
поради което и не обсъжда втория вариант изработен от авто – техническата
експертиза, тъй както и самото вещо лице в съдебно заседание е посочило, че липсват обективни данни
относно движение на трамвай със скорост 40 км/ч, а единствено основание за това
са посочените показания на втория свидетел. За пълнота следва да се посочи, че
относно скоростта на движение на трамвай отново този свидетел не е конкретен,
независимо, че е водач на лек автомобил, а само е посочил „трамвая се движеше
бързо, доста шумеше”, поради което съдът не може да обоснове своите изводи
върху тези показания. В подкрепа на този извод е и фактът, че по трамвая няма
нанесени щети, което предвид неговия вид, производител и използван материал,
може да бъде само при малки скорости до около 40 км/ч /съгласно отговор на
задача 3 от комплексната експертиза/.
От другите посочени доказателства
събрани относно механизма на настъпване на процесното ПТП се установява, че
около 21. 33 часа на 25.06.2015г. трамвайна мотриса 805 минавайки покрай
обезопасителната бетонна стена, която се намира в посока след спирката
„Щросмайер” и преди спирката „подполковник
Калитин” е блъснала ищеца, който се е намирал на прав на обособеното за трамваи
шосе, с предна дясна част на трамвая.
От
представените по делото медицински документи, заключенията на съдебно –
медицинската експертиза и съдебно- психологичната експертиза се установяват
причинените на ищеца телесни увреждания описани в исковата молба, предприетите
действия за възстановяването им, наличието на трайни последици за това лице –
загуба на крайник, предвижване чрез поставена протеза на този крайник,
установена трайна, пожизнена нетрудоспособност в размер на 75 % и съответно
непреодоляна към настоящия момент психологическа трамва и причинно –
следствената връзка между установения механизъм на настъпване на процесното ПТП
и описаните увреждания на ищеца.
Предвид
изложеното съдът приема, че ищецът е доказал всички предпоставки, за да бъде
ангажирана отговорността на застрахователя по застраховка „гражданска
отговорност” относно участвалото превозно средство в процесното ПТП относно
претърпените неимуществени вреди от процесното ПТП.
Обезщетението за неимуществени вреди в
хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл. 45 от ЗЗД се определя от
съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. Това
означава, че съдът следва да съобрази
всички установени факти по делото и съответната икономическа обстановка в
страната. В конкретния случай това са вида, характера и тежестта на травмите,
възрастта на ищеца към момента на настъпване на увреждането – 24г.,
продължителният лечебен и възстановителен период от около 8-9 месеца след претърпяното
ПТП, извършените общо три операции на ищеца, интензитета на болките, които са
били най – интензивни в първите месеца след загубата на крака, изживения стрес
от инцидента и от настъпилата загуба на крайник, които и към настоящия момент
не е отшумяла и преживяна от ищеца /въпреки, че са изминали повече от две
години към датата на изготвяне на съдебно- психологическата експертиза/,
претърпените неудобства от личен и битов характер, включително и тези, свързани
със затрудненото самообслужване, които ще продължават и за в бъдеще,
отражението на произшествието върху психо-емоционалното му състояние –
ограничаване на неговите контакти и дейности в ежедневието, предвид
затрудненията в предвижването, затруднения в интимния му живот, невъзможността
повече да шофира, както и
обстоятелството, че настъпилите нарушения на здравословното състояние на ищеца
са тежки и невъзвратими – загуба на крак, което обуславя и определена трайна нетрудоспособност в размер
на 75 %, съдът намира, че сумата от 240
000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от ПТП.
Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди
неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в резултат на непозволеното
увреждане. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се основава на доказателствата по
делото и на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ съгласно
което понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесните увреждания са характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания.
Относно възражението за съпричиняване по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
За да е
налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до
увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване
от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на
пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да
бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за
произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за
съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия
е създал предпоставки за възникване на вредите.
В
конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел
възражение за съпричиняване по см. на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като е посочил, че пострадалият е нарушил чл. 108,
чл. 112 и чл. 114 от Закона за движение по пътищата. Предвид приетия и описан
по-горе механизъм за настъпване на процесното ПТП, настоящия съдебен състав,
приема, че е доказано направеното от ответника възражение – ищецът внезапно е
навлязъл на трамвайното шосе, при което ударът между него и приближаващият се
трамвай е бил непредотвратим.
Предвид
изложеното съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на определеното
обезщетение, като процентът на съпричиняване от страна на ищеца, предвид
допуснатото от него нарушение – внезапно навлизане на трамвайното платно, без
да се съобрази с приближаващото се пътно превозно средство, следва да се
определи на 70%. При отчитане на приетото съпричиняване от 70% като причинен
принос, обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде намалено на 72 000
лв.
При
така изложените мотиви следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 72 000 лева, за който размер е
основателен предявеният иск, като над тази сума до предявения размер от 100 000
лв. искът се отхвърли като недоказан.
Предвид основателността на главния иск до сумата от 72
000 лева следва да се уважи и акцесорната претенция за законна лихва за забава
върху посочената главница, считано от датата на деликта – 25.06.2015г. до
окончателното й изплащане.
Относно направеното от ответника възражение за началната дата, от която
се претендира обезщетение за забава върху обезщетението за неимуществени вреди,
съдът счита същото за неоснователно. Прякото
право на увредения, установено със закона - чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, възниква едновременно с правото на деликтно
обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от него, то
застрахователят, като пряко задължено лице, отговаря в обема, в който отговаря
и причинителят на вредата. Това означава, че отговорността му е ангажирана и за
законната лихва върху присъденото обезщетение от датата на настъпилото
непозволено увреждане и аргумент в подкрепа на изразеното разбиране е нормата
на чл. 223, ал. 2 КЗ. / в този смисъл Решение №
238 от 20.06.2008 г. на ВКС по т. д. № 924/2008 г., II о., ТК/.
Относно направените по делото разноски
Право на
разноски имат и двете страни, като съгласно чл. 78 ГПК разноските се присъждат
съразмерно на уважената/отхвърлена част на иска.
На основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1
за минималните размера на адвокатските възнаграждения ответникът следва да бъде
осъден да заплати на упълномощения представител на ищеца А.Д.„Г.и П.” адвокатско възнаграждение в размер на 3 228 лева
с вкл. ДДС, съразмерно на уважената част от иска.
Ищецът
в настоящото производство е направил разноски в размер на 630 лв., от които 50
лв. – заплатена държавна такса пред СРС, 200 лв. – депозит за допуснатата
съдебно – медицинска експертиза, 150 лв. – депозит по допуснатата съдебно –
психологична експертиза, 30 лв. – депозит за свидетел и 200 лв. – депозит за
допуснатата авто – техническа експертиза. Относно посочените в списъка за
разноски 10 лв. – такси за издаване на две съдебни удостоверния, съдът
констатира, че по делото няма приложени документи за този разход. Предвид
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 453, 60 лв.
Направените
от ответника разноски са в размер на 100 лв. - депозит по допуснатата авто –
техническа експертиза, 30 лв. – депозит за свидетел и 700 лв. – заплатен
депозит по допуснатата комплексна съдебна медицинска и авто – техническа
експертиза. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът
следва да бъдат осъден да заплати на ответника
сумата 232, 40 лв., съставляваща съдебно-деловодни разноски,
пропорционално на отхвърлената част от иска и 450 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението
за внасяне на държавна такса по делото съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК за
сумата над 50 лв., ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено
да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 2 830 лв.
С тези мотиви
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.г.“ АД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***, пл.“********да заплати на С.И.И.,
ЕГН - ********** *** - чрез адвокат С.С. на основание §22 от Преходните и
заключителните разпоредби на Кодекса за застраховането във връзка с
чл. 226, ал.1 от КЗ /отм/ сумата от 72 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 25.06.2015г. в гр.
София, на
обособено трамвайно трасе, успоредно на ул.“Скопие“, при което това лице е било
ударено от трамвай, модел „Т8М-503“, с ***, ведно със законната лихва, считано от 25.06.2015г.
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 72 000 лв. до предявения размер от 100 000 лв., който
иск е частичен от иск в пълен размер от 300 000 лв.
ОСЪЖДА „З. „Б.В.И.г.“ АД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***, пл.“********да заплати на С.И.И., ЕГН -
********** *** - чрез адвокат С.С. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 453, 60 лева.
ОСЪЖДА „З. „Б.В.И.г.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, пл.“********да
заплати на А.Д.„Г.и
П.”, БУЛСТАТ – ******** със седалище и адрес на управление:***3 А, офис 2А на основание чл. 38, ал.
2 от ЗА сумата от 3 228 лв.
с вкл. ДДС адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.И.И., ЕГН - ********** ***
- чрез адвокат С.С. да заплати на „З. „Б.В.И.г.“
АД, ЕИК******** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 682, 40
лв.
ОСЪЖДА „З. „Б.В.И.г.“ АД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***, пл.“********да заплати на Софийски
градски съд с адрес: гр. София, бул. ********на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
сумата от 2 830 лв.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: