Решение по дело №1702/2018 на Окръжен съд - Пловдив

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 263

       

гр. Пловдив,  31.10.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на  двадесет и трети октомври  две хиляди и осемнадесета  година, в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА СТАНЕВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: МИГЛЕНА МАРКОВА

АТАНАСКА АНАСТАСОВА

 

                                                                     

В присъствието на секретаря Петя Петрова и прокурора Стефани Черешарова, след като разгледа докладваното от член - съдията Миглена Маркова ВНОХД №1702/2018г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното :

С присъда №19/13.06.2018г., постановена по НОХД № 99/2018г., Районен съд –А., ІV-ти наказателен състав, е признал подсъдимия: И.Х.Г. за виновен в извършване на престъпление по чл.202 ал.2 т.1, вр. с чл.201, вр. с чл.26 ал.1  от НК, за което  на осн. чл.202, ал.2, т.1, вр. с чл. 201, вр. с чл.26, ал.1 от НК, вр. с чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК го е осъдил на една година  лишаване от свобода.

На осн. чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание  чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски.

На основание чл.45 от ЗЗД  подсъдимият И.Х.Г., е осъден да заплати на гражданския ищец „****“ ЕООД гр. П., сумата в размер на 396 000 лева, съставляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от престъплението по чл.202, ал.2, т.1, вр. с чл.201, вр. с чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деликта, а именно 30.06.2010 г., до окончателното й изплащане.

Срещу постановената присъда е постъпила жалба от адв. С.П. - защитник на подсъдимия, в която се твърди, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна, постановена в нарушение  на материалния закон. Иска се присъдата да се отмени и вместо нея да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан или да се отмени присъдата и делото да се върне на държавното обвинение. В срока по  чл.320 ал.4 от НПК е постъпило допълнение към въззивната жалба, в което подробно се развиват съображения по изложените в жалбата аргументи.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция Адв.П. и подсъдимият Г. поддържат жалбата и допълнението към нея с наведените в тях доводи и искания.  

Представителят на ОП-Пловдив, счита постановеният съдебен акт за правилен и законосъобразен. Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а съдебният акт  потвърден.

Повереникът на гражданския ищец – адв.Д. изразява становище, че съдебния акт е правилен и законосъобразен, поради което счита, че следва да бъде потвърден.

Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото, изразеното от страните в жалбата и пред настоящия съдебен състав и съобразно правомощията си по чл. 313 и чл.314 от НПК, като провери изцяло правилността на присъдата по посочените от страните основания и извън тях, намира и приема за установено следното:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, подадена в срок, от процесуално легитимирани лица и е насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт.  Същата не следва да се разглежда по същество, налице са основанията на чл.335, ал.2 вр. с чл.334 т.1, вр. с чл.348, ал.3, т.2 вр. чл.354, ал.3, т.2, от НПК. При разглеждане на делото на съдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото е налице съществен недостатък на обжалвания съдебен акт - липса на мотиви, което налага съдебният акт на първоинстанционния съд да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане от друг състав.

Настоящият състав на ПОС счита, че изложените  от първостепенния съд фактически изводи не почиват на задълбочен  анализ на събраните по делото доказателства, в разрез с изискванията на чл.305 ал.3 от НПК, тъй- като доказателствените източници по делото не са обсъдени поотделно и по между си. Първостепенния съд се е задоволил да посочи, че събраните по делото гласни доказателства- показанията на свидетелите: К.К., Н. П., М. Ш., Д. В. са  непротиворечиви, поради което и се кредитират от съда. Впоследствие са изброени писмените доказателства и е направен кратък анализ на обясненията на подсъдимия. Заключението на назначената и изготвена в съдебното следствие експертиза е посочено, че се кредитира с доверие, тъй -като същото не противоречало на показанията на свидетелите и събраните писмени доказателства.

Този подход на първостепенния съд, на изброяване без анализ на доказателствата и без да е ясно, приетите правни изводи, въз основа на кои  доказателства са изведени, не се възприема като правилен от настоящия съдебен състав, доколкото не съставлява оценка и анализ на събрания по делото доказателствен материал. Събраните непосредствено от РС-А., гласни доказателства не могат да бъдат определени като непротиворечиви, доколкото са налице две групи показания, които излагат по различен начин, фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото. Същите обаче не са обсъдени нито помежду си, нито в съвкупност с други доказателства.

Налице са противоречия в дадените в съдебното производство показания на свид. Д. П. В., с показанията й от досъдебното производство, които не са констатирани от първостепенния съд, при разпита на свидетелката, съответно не са и обсъдени.

От този „анализ“ на доказателствата не става ясно  за въззивната инстанция, какво установяват показанията на свидетелите, така че да се кредитират с доверие едни, за сметка на други показания / обяснения/. Това прави невъзможно настоящия съдебен състав да установи начина, по който възприетите от съда факти се считат за установени и какви са правните съображения на съда за постановяване на съдебния му акт.

Гореизложеното налага извода, че в конкретния казус е  налице основанието на чл.348 ал.3 т.2 пр.1 от НПК, тъй като в съдебния акт липсват съображения по оценката и анализа  на доказателствения материал, а всякога, когато мотивите са неясни, непълни или противоречиви е налице процесуално нарушение, което е от категорията на съществените, тъй като представлява липса на мотиви- Решение № 89 от 17.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 121/2014 г., НК, III н. о.  Това е съществено процесуално нарушение, неотстранимо от настоящата инстанция, което налага атакуваната присъда да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Асеновградския районен съд, без да се обсъждат изложените възражения в жалбата на адв.П..

По изложените по-горе съображения и на основание чл.335 ал.2 вр. с чл.334 т.1, вр. чл. 348 ал.3 т.3 от НПК, Пловдивският Окръжен съд

 

                                          Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ изцяло Присъда №19/13.06.2018г., постановена по НОХД № 99/2018г., Районен съд – Асеновград,  ІV-ти наказателен състав и  ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

Да се уведомят страните, че решението е изготвено. 

          

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ :