№ 163
гр. Б., 17.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ц.Х.П..
при участието на секретаря И.С.Т.
като разгледа докладваното от Ц.Х.П.. Административно наказателно дело
№ 20221810200130 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Н. М. В. с ЕГН**********, с постоянен адрес с.В., ул.”**” №2,
чрез упълномощения от него адв.С.Г. от САК е обжалвала в законния срок
наказателно постановление №*** от ***г., издадено от Началник група при
РУ – гр.Б., упълномощен със заповед № ***/***г. на МВР, с което за
нарушение на чл.103 от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.4 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 200.00лева и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от три месеца. В жалбата се излага съображения за
незаконосъобразност и неправилност и моли наказателното постановление да
бъде отменено.
В съдебно заседание Н. М. В. адв.С.Г. от САК поддържат жалбата
и искат отмяна на атакуваното НП.
Въззивната страна – РУ - Б., редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
1
Съдът приема, че от приложените по делото писмени
доказателства: АУАН № *** г.; докладна записка; НП №***/***г.; справка за
нарушител/водач; заповед № ***/***г.- заверени ксерокопия и събраните
гласни доказателства – показанията на свидетелите ИЛ. ИВ. ИВ.–
актосъставител, на длъжност “мл. автоконтрольор ” в РУ – Б., М. ХР. П.,
Б.Н.М. и Ц.И.Я., се установява следната фактическа обстановка:
На 05.03.2021г. около 12.05ч. свидетелите ИЛ. ИВ. ИВ. и М.
ХР. П. – полицейски служители при РУ - Б. били на работа и изпълнявали
задълженията си по контрол на пътното движение на първокласен път 161 в
района на 32км. в землището на общинаБ., обл.Софийска. Тогава, по този път,
към гр.Б., Н. М. В. управлявал лек автомобил „Волво 460” с рег.№***, който
бил забелязан от двамата полицейски служители и св.И.И. предприел
действия по спирането му, като подал сигнал за спиране със стоп палка по
образец, тип „МВР”. Въпреки подадения сигнал Н. М. В. не спрял
управляваното от него МПС и продължил да се движи като се отправила в
посока към с.В., при което свидетелите И. и П. го последвали със служебния
автомобил но не успели да го застигнат с оглед интензивниото движение по
пътя за с.В., обл.Софийска. Същия ден свидетелите И. и П. посетили
централната част на с.В., обл.Софийска, където се намирал В. и същият бил
отведен в сградата на РУ – Б., където му бил съставен АУАН № ***г за това,
че не спира при подаден сигнал за спиране със стоп палка от контролните
органи. Актът бил подписан от жалбоподателя без възражения, като му бил
връчен екземпляр от него. По случая св.И. изготвил докладна записка.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното
наказателно постановление №*** от ***г. от Началник група на РУ – Б..
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
показанията на свидетелите И.И. и П., както и от приложения по делото
АУАН и докладна записка, които са непротиворечиви както вътрешно, така
и помежду си. Съдът кредитира изцяло показанията на св.И.И. и св.П. като
логични и последователни. Съдът не кредитира показанията, дадени от св.
Б.Н.М., в които той твърди, че жалбоподателят не е извършил твърдяното в
обжалваното НП нарушение, като на процесната дата не е управлявал МПС.
Показанията на М. противоречат на тези на разпитаните по делото
полицейски служители, на чиито показания съдът се доверява изцяло, като
2
счита че, същата като дъщеря на В. е заинтересована от изхода на делото и
цели неговото оневиняване. Св.П. и св.И.И. са категорични в показанията
си, че последният е подал ясен и от достатъчно разстояние сигнал за спиране
на В. със стоп палка по образец, както и че по това време същият е бил сам в
управлявания от него автомобил, което е отразено и в съставения АУАН.
Съдът не кредити и показанията на Ц.И.Я., като счита също и че тя като
позната на жалбоподателя е заинтересована от изхода на делото, както и че
същите не се подкрепят от други доказателства.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу
който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е частично
основателна.
Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй
като видно от приложената от въззиваемата страна заповед, приета в съдебно
заседание, издалото НП лице е компетентно. АУАН също е съставен от
компетентен служител. АУАН и НП са надлежно връчени на нарушителя.
Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП.
Съдът не констатира допуснати в хода на АНП съществени
процесуални нарушения. От друга страна съдът намира, че с доказателствата,
събрани по делото се доказа, че Н.В. е осъществил вмененото му нарушение
по чл.103 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.103 от ЗДвП е императивна и
задължава водача на пътното превозно средство при подаден сигнал за
спиране от контролните органи да спре плавно в най-дясната част на платното
за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол
място и да изпълнява неговите указания. За да бъде извършено нарушение на
тази разпоредба, следва от обективна страна водачът да не е изпълнил поне
едно от описаните две задължения, а именно да не е спрял да подаден сигнал
за спиране от контролните органи или макар и да е спрял да не е изпълнил
указанията на контролния орган. В случая по безспорен начин се установява,
че В. не е спрял при подаден сигнал от контролния орган – св.И.И., който е
предприел спирането му по законово определен начин /съгл. чл.170, ал.3 от
ЗДвП/ –подаване на своевременен и ясен сигнал чрез стоп палка.
3
Посочения от законодателя начин за спиране на движещо се ППС, гарантира
на водача му, че ще види и възприеме сигнала на служителят от органите за
контрол, за да може да го изпълни. От АУАН, а също и от показанията на
свидетелите И.И. и П. е видно, че на жалбоподателя, в момент на управление
от негова страна на лек автомобил „Волво 460” с рег.№***, е бил подаден
ясен и своевременен сигнал да спре.
Нарушението на чл.103 от ЗДвП е описано от фактическа и правна
страна, правилно е посочена нарушената норма, която кореспондира и с
приложената санкционна такава. За извършеното от жалбоподателя
нарушение на чл.103 от ЗДвП са му наложени административни наказания
глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП. Съдът намира, че размерът на
наложените наказания следва да бъде намален към минимално предвидените
от нормата на чл.175 ал.1 т.4 от ЗДП размери. За да стигне до този си извод
съдът взема предвид обществената опасност на нарушителя, липсата на
настъпили вредни последици, както и това, че не са налице доказателства
относно социалното и финансово положение на В.. Съдът отчете като
оттегчаващо отговорността обстоятелство наличието на множество други
извършени от страна на В. на други нарушения на правилата за движение по
пътищата, регламентирани в ЗДвП. Предвид горното обжалваното
постановление следва да бъде изменено, като размерът на глобата бъде
намален от 200 лв. на 100 лв., а срокът на лишаването от право да управлява
МПС от 3 месеца на 2 месеца. Съдът намира, че така определените наказания
се явяват съобразени с предпоставките на чл.27 ал.1-3 от ЗАНН и ще
спомогнат да се изпълнят целите на административното наказание по смисъла
на чл.12 от ЗАНН, поради което същите се явяват справедливи.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2 т.4 вр.
ал.7 т.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №*** от ***г., издадено
от Началник група при РУ – гр.Б., упълномощен със заповед № ***/***г. на
МВР, В ЧАСТТА, с която на Н. М. В. с ЕГН**********, с постоянен адрес
с.В., ул.”**” №2, са наложени административни наказания глоба в размер на
4
200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за
нарушение на чл.103 от ЗДП, на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДП, като
НАМАЛЯВА размера на глобата на 100 лв. и срока на лишаването от право
да управлява МПС на 2 месец.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-
дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5