РЕШЕНИЕ
№ 238
гр. Б.град, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.ГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГергА. М. Симеонова
при участието на секретаря Илина В. Г.а
като разгледа докладваното от ГергА. М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20241210200500 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН..
Образувано е по жалба, подадена от „Макс Канстръкшън” ЕООД с ЕИК
********* против Наказателно постановление № 01-2300689 от 22.02.2024 г, издадено
от директора на Дирекция "Инспекция по труда"- Б....... с което на дружеството на
основание чл.414, ал.3 КТ е наложена "имуществена санкция" в размер на 2000лв. за
нарушение на чл.63, ал.2 КТ.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно
постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на
процесуалните правила. Оспорва се териториалната компетентност на наказващия
орган, като се сочи, че мястото на извършване на нарушението е седалището на
санкционираното дружество. Навежда се, че не били изяснени обстоятелствата, при
които е извършено нарушението. Твърди се, че в съставения АУАН и издаденото НП
липсва подробно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и
доказателствата, които го потвърждават. Поддържа се, че словесното описание на
нарушението съответствало на нарушение, извършено чрез допустителство, каквото не
било възможно да бъде санкционирано на основание чл.414, ал.3 КТ. Подчертава се, че
доказателствата по делото установявали, че между дружеството и Н. К. е сключен
трудов договор, който е регистриран в НАП, като в АУАН и НП не било отразено дали
същите са изискани и предоставени по време на извършената проверка по работни
места. Сочи се, че служителят е имал сключен трудов договор в деня на постъпването
си на работа и извършване на проверката, и е разполагал с него, като регистрация в
НАП представлявало техническа процедура, което не засягала трудовите права на
работника. Навежда се необоснованост на констатацията за извършено нарушение на
чл.63, ал.2 КТ и несъответствие с правната квалификация и санкционната норма .
Посочва се, че НП е издадено в нарушение на Закона за ограничаване на
1
административното регулиране и административния контрол върху стопанската
дейност.
Поддържа се и маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 ЗАНН.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление и се претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебното заседание наказаното дружество, се представлява от адв.К., който
поддържа депозирА.та жалба. Акцентира на множеството проверки извършени в
стопанисвания от дружеството търговски обект. Допълва, че по време на извършената
проверка, с К. е провеждано своеобразно интервю, включващо и изпитване на
двигателните му навици. Последвалото сключване на трудов договор и неговата
регистрация представлявало реакция на дружеството на извършваните проверки от
ДИТ .
Въззиваемата стрА., редовно призовА. се представлява от юрк.С....... която
излага А.лиз на доказателствата и счита за установено извършването на нарушението
от дружеството. Прави искане за потвърждаване на наказателното постановление като
правилно и законосъобразно и присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление,
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено
от фактическа стрА. следното:
По повод констатирани при предходна проверка нарушения на трудовото
законодателство, на 10.11.2023 г. Л. Д., А. М., В. Н. и Б. И. - служители на Дирекция
"Инспекция по труда" – Б.........извършили в обект „R......... находящ се в гр.Б.......
стопанисван от „Макс Канстръкшън” ЕООД. На намиращите се в обекта на проверка
служители били предоставени за попълване Декларации по образец.
В попълнената от свидетеля Н. Б. К. декларация, същият собственоръчно
отразил, че от 10.11.2023 г. работи в „Макс Канстръкшън” ЕООД като се обучава за
барман с работно време от 17.00ч. до 19.00ч. На гърба на декларацията К. написал, че
на 10.11.2023 г. бил на обучение на бара и се „учел на работния процес“, изпълняване
на поръчки и миене на чаши.
До „Макс Канстръкшън” ЕООД на основание чл. 45, ал.1 АПК била изпратена
призовка, в която са указани документите, които дружеството следва да представи на
проверяващите органи.
В Дирекция „Инспекция по труда “- Б......е представена вътрешно фирмената
документация, като за Н. К. бил представен сключен на 10.11.2023 г. писмен трудов
договор, регистриран в ТД на НАП в 19.37ч. на 10.11.2023 г.
От така направените констатации, служителите на ДИТ- Б.......приели, че „Макс
Канстръкшън” ЕООД в качеството си на работодател допуснал на 10.11.2023 г. Н. Б. К.
с ЕГН ********** да извършва трудова дейност в о...........бект „R., стопанисван от
дружеството без да му е предоставен екземпляр от сключен в писмена форма трудов
договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 КТ, като
по този начин е извършило нарушение на чл.63, ал.2 КТ.
На 14.12.2023 г. свидетелят Д. в присъствието на В. Н. и отсъствието на
представител на дружеството съставил АУАН № 01-2300689. На 15.12.2023 г. актът е
предявен и връчен на упълномощен представител на дружеството, който го подписал
без да обективира възражения.
В предвидения с чл. 44, ал.1 ЗАНН срок пред наказващия орган са постъпили
писмени възражения.
2
Въз основа на АУАН, при идентичност на словесното описание и правната
квалификация на нарушението е издадено обжалваното наказателно постановление,
което е връчено на управителя на дружеството жалбоподател на 21.03.2024г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните от съда свидетели: Л. Д., А. М., В. Н., Б. И. и Н. К. от приобщените към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: писмо от
Дирекция "Инспекция по труда" Б....изх. № 24034151/23.04.2023 година с приложение
пълномощно, Писмо от Дирекция "Инспекция по труда" Б.......изх. №
24025143/08.04.2024 Година, известие за доставка №......Заповед №3-0693 от 15.08.2022
г.на ИА „Главна инспекция по труда" – С..... Акт за установяване на административно
нарушение №01- 11, Протокол за извършена проверка с Изх №
ПР2343233/29.11.2023г., ведно с известие за доставка № .......Призовка с изх.№
23094616/10.11.2023 г., Декларация на Н. Б. К., Трудов договор № 438/10.11.2023 г.,
ведно с Протокол за постъпване на работа към ТД №438/10.11.2023 г., Длъжностна
характеристика на длъжността „Барман", Справка за приети и отхвърлени уведомления
по чл.62, ал.5 от КТ от 10.11.2023 г., ведно с Уведомление по чл.62, ал.5 о КТ, ПокА. с
Изх.№ 23097878/29.11.2023 г., ведно с известие за доставка № ЕВ 030 450 462 BG,
Идентификационна карта на „МАКС КАНСТРЪКШЪН" ЕООД, Протокол за неявяване
по ПокА. с изх.№ 23097878/29.11.2023 г., Извадка от книга за инструктаж на работното
място, Възражение на „МАКС КАНСТРЪКШЪН" ЕООД с вх.№ 23132443/ 28.12.2023
г., становище от Д"ИТ'-Б........Пълномощно с регистрационен № 1278/28.05.2018 г. и
Пълномощно с 20874/23.11.2023 г., Удостоверение от търговския регистър „МАКС
КАНСТРЪКШЪН".
При изграждане на фактическата обстановка съдът се довери на показанията на
свидетелите Д., М., Н. и И. предвид тяхната хронологична последователност и
подкрепата им от приетите по делото писмени доказателства. Високата
доказателствена стойност на показанията на тези свидетели се основава на
съдържащата се в тях конкретика за обстоятелства, относими към предмета на
доказване, както и липсата на вътрешни противоречия и логически несъответствия.
Показанията на служителите на ДИТ - Б......а източник на доказателствена
информация за обстоятелствата около извършените на 10.11.2023 г. проверка по
работни места, последвалата проверка по документи, и направените при тях
констатации.
От показанията им съдът установи реда, по който е проведена проверката по
работни места, предоставянето на декларации на установените в обекта на проверката
лица, както и че К. не е имал затруднения, свързани с тяхното попълване. Показанията
на тези свидетели съдържат данни, че при извършената на 10.11.2023 г. проверка по
работни места свидетелят К. миел чинии зад бара на търговския обект.
При А.лиза на показанията на К. съдът отчете, че санкционираното дружество е
било негов работодател. С оглед горното и като съпостави показанията на К. с
доказателствената съвкупност по делото, съдът намира, че показанията му следва да
бъдат кредитирани частично.
Като достоверни следва да се приемат показанията на К. в частта им, че към
времето на извършената проверка по работни места от служителите на ДИТ – Б........
между него и дружеството не е имало сключен трудов договор, като такъв е сключен
след проверката на ДИТ, както и че към този момент бил зад бара на търговския обект.
В тази им част показанията му са последователни и непротиворечиви и се подкрепят от
показанията на проверяващите, попълнената от него декларация и справката от НАП.
3
Показанията на К. в частта им, че на 10.11.2023г. не извършвал трудова дейност,
а бил на обучение, което включвало проверка на уменията му, след което управителят
на дружеството щял да извърши преценка дали да бъде сключен трудов договор, се
приемат от съда като част от защитната позиция на санкционираното дружество,
доколкото се опровергава от показанията на контролните органи и противоречи на
съдържанието на попълнената от свидетеля декларация. Посочената декларация е на
разбираем език и не съдържа неясна за К. терминология, която да създаде объркване
при нейното попълване. Не се установи и попълването на съответните данни да е било
против волята на свидетеля.
Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени
доказателства, които не се опровергават от доказателствената съвкупност по делото.
Справката от НАП е доказателствен източник за часа и датата на подаване на
уведомление по чл.62, ал.5 КТ и регистрирането на трудовия договор, сключен между
„Макс Канстръкшън” ЕООД и Н. К.. Трудовият договор установява датата на
сключването му, датата на връчването му на К. и датата, на която последният се е
задължил да постъпи на работа.
От показанията на служителите на ДИТ - Б.град, кредитираните части на
показанията на свидетеля К. и приетите писмени доказателства се установяват всички
съществени елементи на инкриминираното нарушение /допускането от дружеството на
К. до работа, преди да му бъде предоставен екземпляр от сключен в писмена форма
трудов договор и уведомлението по чл.62, ал.3 КТ /, дата, място и обстоятелства около
неговото извършване .
При така установеното от фактическа стрА., съдът прие от правна стрА.
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за
обжалване съгласно чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 21.03.2024 г., а жалбата е от
03.04.2024 г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-
наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
РазгледА. по същество жалбата е частично основателна, по следните
съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд
е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка
относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
посочени от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от
актосъставител по смисъла на чл.416, ал.1 КТ, а атакуваното НП е издадено от
компетентен орган по смисъла на чл. 416, ал.5 КТ във връзка със Заповед № З-
0058/11.02.2014 г., т.4 на Изпълнителен директор ИА"Главна инспекция по труда".
Съгласно съдържащото се в АУАН и НП словесно описание на нарушението,
същото е извършено в стопанисвания от дружеството търговски обект, поради което
актосъставителят и наказващият орган са разполагали с компетентността да установят
нарушението и да санкционират неговия извършител.
Двата акта отговарят на предвидените към съдържанието им изисквания, като е
налице съответствие между словесното описание на нарушението, правната му
квалификация и приложената санкционна норма. Административното нарушение е
описано точно и ясно, като са посочени всички елементи от неговия състав. Спазени са
и сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
С оглед изложеното съдът счита, че административнонаказателното
4
производство е проведено съобразно регламентираните в ЗАНН процесуални
изисквания, като не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до неотстраними пороци на обжалваното наказателно постановление или
ограничаващи правото на защита на наказаното дружество и предпоставящи отмяна на
санкционния акт.
По същество преценката на административнонаказващия орган, че
санкционираното дружество е нарушило забрА.та на чл. 63, ал.2 КТ е правилна.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2 КТ работодателят няма право да допуска до
работа работника или служителя, преди да му предостави екземпляр от сключен
трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 КТ,
заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
„Макс Канстръкшън” ЕООД има качеството на работодател съгласно легалната
дефиниция на това понятие, дадена с §1 от ДР на КТ, според която такова е всяко
физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго
организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение,
организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други
подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение. Ето защо наказаното дружество е адресат на разпоредбата на чл. 63,
ал.2 КТ и като такъв е следвало да спазва установените с нея задължения.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че
„Макс Канстръкшън” ЕООД в качеството си на работодател, на 10.11.2023 г. е
допуснал до работа служителя Н. К. да извършва трудова дейност в стопанисвания от
дружеството търговски обект „R......... находящ се в гр. Б.......преди да му е предоставил
екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор и копие от уведомлението по
чл. 62, ал.3 КТ.
От кредитирА.та част на показанията на К. и приетите по делото писмени
доказателства се доказва по безспорен начин, че към момента на проверката, не му е
бил връчен сключен трудов договор, както и че уведомлението до ТД на НАП е
регистрирано в 19.37ч. на 10.11.2023 г., което е след извършената от служителите на
ДИТ – Б.град проверка по работни места.
Контролните органи обосновано са приели, че между К. и „Макс Канстръкшън”
ЕООД е възникнало трудово правоотношение, доколкото видно от попълнената от него
декларация и констатираното при извършената на 10.11.2023 г. проверка по работни
места са налице определено работно място, длъжност, а работодател е именно
жалбоподателят, като към датата на извършената проверка проверяващите са
установили извършването на трудова дейност от К..
Ето защо с оглед наличието на задължителни елементи на трудово
правоотношение, същото е следвало да бъде уредено в съответствие с изискванията на
чл.63, ал.2 КТ, което не е сторено в настоящия случай, предвид липсата на регистрация
на процесния трудов договор преди започването на работа и предоставянето му на
работника ведно с уведомлението чл.62, ал.3 КТ, заверено от ТД на НАП- Б.град.
Изпитване на уменията на работника е възможно да бъде сторено при сключване
на предвидения с чл.70, ал.1 КТ договор с изпитателен срок, който обаче също следва
да бъде сключен с работника или служителя преди да бъде допуснат до работа.
Неоснователно е въведеното с въззивната жалба оплакване, че деянието, за което
е санкционирано дружеството - жалбоподател е извършено при форма на
изпълнителното деяние допустителство.
Съгласно разпоредбата на чл.10 ЗАНН допустителството е наказуемо само в
предвидените в закона случаи. Допустителството по своя обхват предполага действия
5
или бездействия на лицето, което е довело до определено поведение на трети лица и
съответно до настъпване на събитието, което съставлява административно нарушение.
Доколкото допустителството представлява непопречване на извършване на нарушение,
от друго лице, то юридическо лице не може да носи отговорност за допустителство, т.е.
за непопречване на извършването на нарушение. Такава отговорност съгласно чл.24,
ал.2 от ЗАНН би могла да се носи от ръководителя на учреждение, организация или
предприятие, като физическо лице, който може да бъде санкциониран за нарушения,
допуснати от негови подчинени
Имуществените санкции на юридическите лица по чл. 83, ал.1 ЗАНН се налагат
за неизпълнени техни задължения към държавата при осъществяване на дейността им,
без да се изследва субективната стрА., вкл. евентуалния умисъл от допустителя и
общността на този умисъл с този на извършителя на улесненото или улесняваното,
извършено или довършено нарушение. (в този смисъл е и Решение № 531 от 22.03.2019
г. по к.а.н.д. № 528 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Б....... и Решение
№ 7660 от 8.12.2015 г. на АдмС - С... по к.а.н.д. № 9169/2015 г).
С оглед това, че в случая е ангажирА. отговорност на юридическо лице,
работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, съдът не следва да обсъжда
субективната стрА. и въпроса за вината, предвид обстоятелството, че отговорността на
юридическите лица е обективна и безвиновна.
Санкционираното нарушение не може да бъде определено като маловажно
такова, предвид това че чл.415в, ал.1 КТ, се явява специална по отношение на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Ето защо за тези нарушения, дори формално да са
налице кумулативно дадените чл. 415в, ал.1 КТ предпоставки /за нарушение, което е
отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от
което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100.00 до 300.00 лева, а
виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50.00 до 100.00 лева./, не може да е
налице маловажност, а те се санкционират с наказанията, предвидени в съответната
санкционна норма, тъй като ал.2 на чл.415в КТ въвежда изрично изключение по
отношение приложимостта на тази норма по отношение на нарушенията по чл.63, ал.2
КТ.
В този смисъл са и задължителните указания на ТР № 3 от 10.05.2011 година по
т. д. № 7/2010 година на ВАС, според което чл. 415в КТ изключва приложимостта на
общата разпоредба на чл.28 ЗАНН. Според посоченото тълкувателно решение,
разпоредбата на чл.415в КТ представлява привилегирован състав спрямо този на
чл.414, ал.3 от КТ и изброените в него административни нарушения.
Съгласно санкционната разпоредбата на чл.414, ал.3 КТ в случаите на
извършено от работодател нарушение на разпоредбата на чл.63, ал.2 КТ се налага
имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лева
При преценка размера на наложеното с обжалваното НП наказание настоящият
съдебен състав счита, че същото необосновано е индивидуализирано в размер на 2000
лева, който е над минимално предвидения такъв, като са налице предпоставки за
ревизиране размера на определеното наказание. По делото не са ангажирани
доказателства за извършени и установени с влезли в законна сила актове други
нарушения на трудовото законодателство от стрА. на „Макс Канстръкшън” ЕООД,
като не се констатират и други отегчаващи отговорността на дружеството
обстоятелства.
С оглед горното районният съд намира, че размерът на наложената имуществена
санкция се явява прекомерен и същият следва да бъде намален до предвидения в закона
6
минимален такъв от 1500лв, който се явява справедлива санкция за така извършеното
нарушение и ще постигне необходимия превантивен и предупредителен ефект към
спазване на установения в стрА.та правов ред.
Предвид изложените съображения и доколкото от доказателствената съвкупност
е доказано извършването от стрА. на дружеството-жалбоподател на нарушение на
чл.63, ал.2 КТ, обжалваното НП следва да се измени единствено в санкционна му част,
като се намали размерът на наложената имуществена санкция от 2000 лева на 1500
лева.
За прецизност на изложението, съдът намира за необходимо да посочи, че
извършени от контролните органи нарушения при изпълнение на служебните им
задължения, извън тези засягащи законосъобразността на акта и наказателното
постановление, не следва да бъдат разглеждани в настоящето производство.
Дружеството разполага с възможността да сезира за такива нарушения компетентните
за това органи за ангажиране на дисциплинарна или наказателна отговорност.
При този изход на делото, право на разноски възниква и за двете страни с оглед
размера на наложената имуществена санкция и изменението му от настоящата съдебна
инстанция.
Жалбоподателят претендира заплащането на разноски в размер на 600лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Предвид размера на санкцията след изменението от настоящия съдебен състав,
на дружеството жалбоподател следва да бъдат присъдени 150лв, който размер е
определен съобразно уважената част по правилото на чл.78, ал.1 ГПК, към която
разпоредба препраща чл.144 АПК.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест
на ДИТ- Б.....което е юридическото лице, съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗНАП, в чиято
структура е включен административният орган – издател на оспореното наказателно
постановление.
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. На основание ал.5 размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 ЗПП. Съгласно чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че делото
не представлява фактическа и правна сложност, изискваща специални процесуални
усилия по поддържане на обвинителната теза на наказващия орган, съдът намира, че за
производството пред Районен съд-Б......на ДИТ- Б....... следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е
от Наредба за заплащане на правната помощ, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева. В
съответствие с правилото на чл. 78 ал. 3 вр. с ал. 1 ГПК, в полза на наказващия орган
следва да се присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение,
намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната
санкция, което възлиза на 60,00лв
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т.1 ЗАНН, Районен съд – Б.........
НО, 7-ми състав
РЕШИ:
7
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 01-2300689 от 22.02.2024 г, издадено
от директора на Дирекция "Инспекция по труда"- Б.........., с което на „Макс
Канстръкшън” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С.....
представлявано от управителя М...... М....на основание чл.414, ал.3 КТ е наложена
"имуществена санкция" в размер на 2000лв. за нарушение на чл.63, ал.2 КТ като
НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 2000лв/ две хиляди
лева/ на 1500лв /хиляда и петстотин лева/.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН „Макс Канстръкшън” ЕООД с ЕИК
*********, представлявано от управителя М. М...... да заплати на Дирекция
"Инспекция по труда"- Б.... сума в размер 60, 00 лева (шестдесет лева), представляваща
направени в хода на съдебното производство разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.3 ЗАНН ДИТ- Б...... да заплати на „Макс
Канстръкшън” ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя М.....М..... сума
в размер 150.00 лева (сто и петдесет лева), представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд - Б........., в 14-дневен срок от получаване на съобщението
от страните.
Съдия при Районен съд – Б.град: _______________________
8