Решение по дело №1171/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.215 във вр. с чл.62, ал.10 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и чл.48, ал.1 от Наредба на Общински съвет - * за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на Община *, приета с решение на Общински съвет-* № ****-8/14/701 от 2.04.2009г., вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалбата на „МАК Н.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.*, ***, представлявано от управителя Ю. Н. Н., подадена чрез адв. С.К., против Заповед № ***/13.04.2023г. на зам. кмета на Община-*, с която по заявление с рег.№ ***/15.06.2021г., на основание чл.44, ал.1 и ал.2 ЗМСМА, чл.53 от Наредба за изграждане, контрол и опазване на зелената система на територията на Община - *, и в изпълнение на Решение № 1400/02.11.2022г. на Адм.съд-* по адм.д. № 1487/2021г., на дружеството е отказано издаването на разрешение за премахване на 7 бр. дървесна растителност от вида „атласки кедър“, находяща се в УПИ І-*** „за смесено предназначение“, в кв.142а по плана на 29-ти м.р., р-н А., общ. *, за имот с ид.***, с административен адрес ул. „***“ **.

Жалбоподателят твърди нищожност на обжалваната заповед, тъй като е издадена в хипотеза на делегация, компетентен да я издаде е зам. кмета Х. И. и неправилно в същата като издател е посочен кмета на Община-*. По същество сочи, че производството по чл.148, ал.12 ЗУТ, вр. чл.47, ал.1 от Наредбата за зелената система, е отделно от това по одобряване и съгласуване на инвестиционни проекти, вкл. тези по част „Паркоустройство и благоустройство“. Настоящото производство започва едва след като са налице одобрени и съгласувани от главния архитект инвестиционни проекти. Не е възможно и липсва ред, по който кмета/зам. кмета на общината да върне вече одобрените проекти отново във фазата на одобрението им за получаване на заверка по чл.25, ал.2 от Наредбата. Твърди, че за изпълнение на изискванията на наредбата следи главния архитект и при условие че същият е одобрил и съгласувал техническия проект във всичките му части, вкл. относно озеленяването, липсва възможност проектът да бъде върнат за ревизия и то от друг административен орган. В тази връзка твърди, че дори част от инвестиционното проектиране да страда от пороци, същите са санирани в момента, в който главният архитект е удостоверил преценката си с полагането на подпис и печат „Одобрил и съгласувал“, в който смисъл е определението в § 3, т.6 от Наредба № 4/21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Сочи и че дори да се приеме, че в производството по чл.148, ал.12 ЗУТ - при констатирано несъответствие и с оглед задължителните указания на съда - е допустимо кметът на община * да върне инвестиционния проект във фаза „Паркоустройство и благоустройство“ на одобряващия орган, то съгласно чл.27, ал.4 от Наредбата, специализираната общинска служба по озеленяване е следвало да върне проекта на възложителя за преработка, със становище, че проектът не отговаря на минималните изисквания за озеленяване като му даде възможност да го приведе в съответствие с нормативните изисквания. Едва след реализиране на тази възможност и съобразяване на възложителя със становището на специализираната администрация по озеленяване, последната е следвало да завери проекта и да го изпрати на кмета на общината за преценка на предпоставките по чл.47 ал.2 от Наредбата. Твърди и че специализираната общинска служба не се е съобразила с разпоредбата на чл.29 от Наредбата, а директно е посочила, че предвидените зелени площи не отговарят на нормативните изисквания. Оспорва като неправилен и извода в обжалваната заповед по отношение на минималната зелена площ, като твърди, че при изготвяне на проекта в част „Паркоустройство и благоустройство“ са спазени всички нормативни изисквания, както и тези на ОУП и правилата и нормите за неговото прилагане. Оспорва като неправилен извода, че не са налице изключения от забраната по чл.47, ал.1 от Наредбата.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. К., която поддържа жалбата. В допълнение към нея сочи, че не са събрани доказателства зам. кметът на Община-* да е изпълнил разпореждането на съда, а именно да представи инвестиционните проекти на специализираната общинска служба по озеленяване за съгласуване и одобряване на проекта в част „Паркоустройство и благоустройство“, което означава, че ответникът не е изпълнил указанията на съда и е формирал извод, по който не е компетентен. Счита, че няма пречка административният орган да постанови отказ като се позове на становище на специализирания орган, но такива доказателства не са представени. От друга страна счита, че в производството по издаване на разрешение за премахване на дървесна растителност, административният орган не може да ревизира вече одобрени от главния архитект проекти. Дори същите да са страдали от някакъв порок, същият е саниран в момента, в който главният архитект е дал своята преценка за законосъобразност на проектите. Евентуална проверка на законосъобразността на инвестиционните проекти би могла да бъде направена единствено в съдебно производство по обжалване на разрешението за строеж, респ. на съпътстващите го инвестиционни проекти. Твърди и че изводите на административния орган, че не са спазени изискванията за минимална зелена площ, са необосновани, тъй като не е ясно по какви критерии е преизчислена зелената площ, респ. площта, заета от дървесна растителност. По изложените съображения иска отмяна на обжалваната заповед. Претендира присъждане на разноски съгласно списък по чл.80 ГПК.

Ответната страна - зам. кметът на Община-*, чрез юрк. Р.С., оспорва жалбата по съображения в молба С.д. № 15793/07.11.2023г. Оспорва заключението по СТЕ по т. ІV, отговор на въпрос № 1, като сочи, че в тази част изводът на вещото лице е неправилен. В случая не е спазена именно разпоредбата на чл.11 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, тъй като същата изисква показателят за процент на озеленяване на урегулиран поземлен имот, да е отношението на площта под естествена растителна покривка спрямо площта на имота, изразено в процент. Инвестиционният проект не отговаря на тази норма. Постигнатият процент озеленена площ е посредством решетъчни плочи на тревна фуга, за които не може да се използва посочения от вещото лице коефициент. Отделно сочи, че никъде в проекта не е изследвана възможността за запазване изцяло или частично на наличната дървесна растителност, която е с висока декоративна стойност. Растителността съгласно проекта е организирана основно върху покривната плоча на пешеходния пасаж, разпределена в кашпи, като тези растения при развитието си не биха постигнали биологичен потенциал на дървесна растителност, тъй като са храстова такава, следователно компесаторният елемент изобщо липсва. Не е налице каквато и да било обоснованост за приложение на изключението от правилото на чл.47, ал.1 от Наредбата за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на Зелената система на територията на Община - *. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение - в случай че е в размер по-висок от предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004г. минимум.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

С рег. № ***/26.10.2020г. „МАК Н.“ ООД подало до директора на Дирекция ИИБ на Община-* молба за издаване на заповед за компенсирано премахване на съществуващата в собствения на дружеството имот - УПИ І-***, кв.142а по плана на 29 м.р. висока дървесна растителност, подробно описана в дендрологична експертиза, приложена към одобрен проект по вх. № *** за обект „сграда със смесено предназначение“ в посочения УПИ.

Според приложената Експертна оценка на растителността, част „Паркоустройство и благоустройство“ за обект „Сграда със смесено предназначение в УПИ І-***, кв.142а по плана на 29 м.р.“ и Таблица 1 към нея, кедрите и туята са в добро и много добро състояние, но попадат в петното на бъдещата сграда, поради което не могат да бъдат запазени, а поради размера и възрастта, не могат да бъдат преместени.

С рег. № ***/15.06.2021г., на основание чл.48 от Наредбата за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на Община-*, „МАК Н.“ ООД подало до кмета на Община-* заявление за издаване на писмено разрешение за премахване на дървесната растителност в УПИ І-*** „за смесено предназначение“ в кв.142а по плана на 29-ти микрорайон, район „А.“, за имот с ид. ***, с административен адрес ул. „***“ **. Заявлението е обосновано с факта, че на 22.10.2020г. главният архитект на Община-* е одобрил и съгласувал инвестиционен проект за сграда със смесено предназначение в посочения УПИ. Към проекта била приложена дендрологична експертиза, според която в имота има висока дървесна растителност, поради което, за да продължи инвестиционния процес, същата следва да бъде премахната - необходимо условие, по аргумент от чл.148, ал.12 ЗУТ. Посочено е също, че са налице предпоставките по чл.47, ал.2 от Наредбата, т.к. е одобрен инвестиционен проект за строителство на сграда и не съществува възможност за запазване на дървесната растителност. Към заявлението били приложени: копие от дендрологична експертиза, копие на инвестиционния проект /ИП/ и извадка от ПУП относно застроителните линии на сградата.

По заявлението е формиран мълчалив отказ, който е обжалван пред Административен съд – * и отменен с Решение № 1400/02.11.2022г. по адм.д. № 1487/2021г., влязло в сила на 24.11.2021г. Със същото преписката е върната на зам.кмета на Община - * за ново произнасяне по заявление рег. № ***/15.06.2021г., при спазване на указанията, дадени с решението - инвестиционните проекти да се предоставят на специализираната общинска служба по озеленяване за съгласуване и одобряване на проекта по част „Паркоустройство и благоустройство“ по реда и условията в чл.27 и сл. от Наредбата за изграждане, контрол и опазване на зелената система на територията на Община - *.

Със Заявление рег. № ***_011ВН/10.02.2023г. до зам. кмета на Община-* Х. И., „МАК Н.“ ООД представило заверен препис от Решение № 1400/02.11.2022г. по адм.д. № 1487/2021г. на Адм.съд-* и заявило искане за произнасяне по рег. № ***/15.06.2021г. съобразно постановеното от съда.

Със Заповед № ***/19.04.2023г. зам. кметът на Община-* постановил отказ по заявление рег. № ***/15.06.2021г. от оспорващото дружество.

В заповедта е прието, че след направения специализиран оглед е потвърдена експертната оценка на л.арх. С. Х.ва за налична растителност в имота. Установени са дълготрайни декоративни иглолистни дървета от вида атласки кедър в много добро състояние. Констатирано е, че не са спазени изискванията на чл.30 от Наредбата на ОбС-* за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на Община-*, а именно - разрешение за отсичане на дървесна растителност при строителство се издава само въз основа на одобрен при условията и по реда на тази наредба инвестиционен проект, съобразен със становището и предписанията на специализираната общинска служба по озеленяване. Представената експертна оценка на растителността, изготвена от л.арх. С. Х.ва, не е одобрена от експерти по озеленяване към Община-*. Не е представено и проектно решение за запазване - напълно или частично, на наличната дървесна растителност, която е в много добро състояние и да се удовлетвори нормативното изискване за минимална част от озеленената площ с дървесна растителност 1/3, което в случая е 102,70 м²/3 = 34,23 м².

Отделно, в контекста на предвижданията на ОУП, ПУП и проекта по част „Парко и благоустройство“ (10% озеленяване да се постига чрез: решетъчни плочи на тревна фуга 148м² х к =0,8 = 118м², като не е конкретизиран вида на решетъчната плоча, но за плочки за паркинг съгласно БДС EN ****-стандартен тип паркинг решетки с размери 40/40/10 и 60/40/10 за които коефициентът е 0,3 или преизчислено 148м² х к=03=44,4м.; кашпи 31 бр. х 0,38м² к 0,8 = 9,30м². При развитието на тези растения иглолистни и широколистни кашпи същите не биха постигнали биологичния си потенциал на дървесна растителност и тези растения се считат за храстова растителност ; или озеленяване = (44,4 + 9,3)/1027,м² * 100 = 5,23 %.), е прието и че не е налице изключение от забраната по чл.47, ал.1 от Наредбата, и дървесната растителност не следва да бъде премахвана, т.к. не е изпълнено условието за осигуряване на 10 % озеленена площ, както и за минималната 1/3 от него озеленена площ с дървесна растителност, с което не са изпълнени изискванията на чл.11, ал.1 от Наредба № 7 /22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и ОУП на гр.*, одобрен със Заповед №***/03.09.2012г. на министъра на РРБ. и „Показатели за устройство из застрояване към правилата и нормите за прилагане на плана“ към него, а именно - показател за процент на озеленяване на УПИ е отношението на площта под естествена растителна покривка спрямо площта на имота, изразено в процент. Посоченият показател за озеленяване (10%) е минималният при застрояване на конкретния имот, но не е абсолютен, т.к. с оглед предвижданията на ОУП не са предвидени максимални показатели за озеленяване. По изложените съображения е прието, че следва да се приложи разпоредбата на чл.47, ал.1 от Наредбата.

По делото е работила СТЕ с в.л. ландшафтен архитект, по която е прието заключение С.д. № 15349/30.10.2023г., от което се установява следното:

В одобрения и съгласуван инвестиционен проект е изпълнено условието за осигуряване на минимум 10% озеленена площ (осигурената озеленена площ е 12,4%). Проектът предвижда засаждане на дървесна растителност, като 1/3 от озеленената площ е заета с дървесна растителност, съгласно изискванията на чл.11, ал.1 от Наредба № 7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и ОУП на гр.*, одобрен със Заповед № ***/03.09.2012г. на министъра на РРБ и „Показатели за устройство и застрояване към правилата и нормативите за прилагане на плана“ към него. За УПИ І-*** „за смесено предназначение“ в кв.142а по плана на 29-ти микрорайон, район А, община *, област *, за имот с ид. **** па КККР има одобрен и съгласуван инвестиционен проект. Към същия има одобрена част „Паркоустройство и благоустройство“. Съгласно ИП, се налага премахване на дървесна растителност, както е описано в него. След запознаване на място с вида, възрастта и размерите на съществуващата дървесна растителност на територията на обект и проведени разговори с фирми, лицензирани в преместването на едроразмерна дървесна растителност, вещото лице е дало заключение, че нейното преместване, присаждане и успешно прихващане на новото място е невъзможно. Приложената към ИП експертна оценка на растителността, ведно с таблица, съвпада по брой, видове, възраст и размери с тази, установена на място. Наличната в имота дървесна растителност не е картотекирана в публичния регистър на озеленените площи на гр.*, съгласно изискванията на чл.16 и 17 от Наредба № 1 от 10.03.1993г. за опазване на озеленените площ и декоративната растителност, в т.ч. за вида на дървото, височина, обиколка на стъблото и възраст. Дърветата, находящи се на обекта, не са обявени за исторически, за вековни, за забележителни или защитени. Намират се в обект, който е частна собственост, и като такива не представляват част от зелената система за широко обществено ползване /паркове, градини, улично озеленяване/. Публичният регистър на Община - * не съдържа данни в съответствие с изискванията на чл.16 и 17 от Наредба № 1/1993г., в т.ч. за вид на дървото, височина, обиколка на стъблото, възраст. Санитарното състояние на дърветата е описано в експертната оценка към ИП и съвпада с констатацията на вещото лице, и е различно за отделните екземпляри - варира между средно, добро и много добро.

При изслушване на заключението в с.з. на 07.11.2023г, във връзка с оспорването му от ответника в частта на отговора по въпрос № 1, вещото лице посочва, че действително разпоредбата на чл.11 от Наредба 7 третира какво се разбира под площ за озеленяване, но никъде не е определено какво е естествена растителна покривка.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.215, ал.4 ЗУТ, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

При извършване на задължителната проверка по чл.168 АПК, съдът констатира следното:

Съгласно чл.48, ал.1 от Наредбата за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на Община *, приета с Решение на Общинския съвет - * № ****-8(14)701 от 02.04.2009г., на основание чл.62, ал.10 от ЗУТ, писмено разрешение за преместване и премахване на дървесна и храстова растителност се издава от Кмета на Община * или оправомощено от него длъжностно лице, въз основа на експертно становище, придружено с картен материал на картотекираната растителност.

В случая със Заповед № ***/25.11.2019г. кметът на Община-* е делегирал правомощията си по чл.48, ал.1 от Наредбата на зам. кмета на Община-* Х. И. – който и е подписал обжалваната заповед, поради което обжалваният изричен отказ е постановен от компетентен орган. Ирелевантно е обстоятелството, че в заповедта като издател е посочен кметът на общината И. П., т.к. изрично е отбелязано, че заповедта се подписва от зам. кмета Х. И. на основание Заповед № ***/25.11.2019г.

Обжалваната заповед отговаря на изискванията на чл.59, ал.2 АПК и съдържа фактическите и правни основания за постановения отказ, поради което не се констатират формални пороци, влечащи нейната нищожност.

Основателно обаче жалбоподателят поддържа, че в административното производство по издаване на заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно е приложен материалния закон.

Административните производства по издаване на разрешения за премахване на растителност (дървесна и храстова) най-общо са уредени в ЗУТ като, съгласно чл.148, ал.12 от същия закон общинските органи по озеленяване изготвят констативни актове за дървесната растителност преди започване и след завършване на строителството, а разрешението за строеж се издава след издаване на разрешение за премахване на засегнатата от строителството дървесна растителност при условия и по ред, определени с наредбата по чл.62, ал.10. Последната разпоредба предвижда, че общинският съвет приема наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на общината. За територията на Община * такава наредба е приета с Решение на Общинския съвет - * № ****-8(14)701 от 2.04.2009 г., впоследствие изменяна (последно изменение 29.07.2019г.) - Наредба за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на Община * /НИСКОЗСТОВ/.

Между страните в настоящото производство липсва спор, че, съгласно ОУП на гр.*, одобрен със Заповед № ***/03.09.2012г. на Министъра на РРБ и „Показатели за устройство и застрояване към правилата и нормите за прилагане на плана“, имотът на оспорващото дружество попада в устройствена зона „Жс“ (жилищна устройствена зона с преобладаващо средно застрояване) със следните устройствени показатели: максимална плътност на застрояването – 50%; максимален КИНТ – 2,00; минимална озеленена плащ - 40%; максимална част на озеленената площ с дървесна растителност – 1/3; максимална кота корниз в м. – 15 м. за жилищни сгради и 20 м. за обществени сгради; начин на застрояване – свободно, групово, сключено.

Липсва спор и относно обстоятелството, че от зам.кмета на Община * е издадена Заповед № Г-***/ 30.08.2016г. за изменение на действащия ЗРП за процесния имот, собственост на оспорващото дружество „МАК Н.“ ООД. С него за урегулирания поземлен имот е определен нов идентификационен номер - УПИ І-***. Променено е и отреждането му – „за смесено предназначение“ като едновременно с това са определени и конкретните показатели на застрояването му.

Не се спори също, че на 20.10.2020г. главният архитект на община * е съгласувал и одобрил във всичките му части внесения от собственика на имота инвестиционен проект за строеж „Сграда със смесено предназначение“. Инвестиционният проект е одобрен от главния архитект и в частта „Паркоустройство и благоустройство“, доколкото върху нея също е поставен печат на Община * „Съгласувам и одобрявам“, без към този момент да е налице становище на специализираната общинска служба по озеленяване.

В тази част проектът съдържа Експертна оценка на растителността, изготвена от проектант с пълна проектантска правоспособност по специалност ландшафтен архитект. Одобряването и съгласуването на проекта е станало факт с поставяне на съответния печат и подписа на компетентния орган – главният архитект на общината, по аргумент от т.6 и т.7 на § 3 от ДР на Наредба № 4/ 21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти.

От изложеното следва, че както фазата по изменение на ПУП за имота, така и тази по съгласуване и одобряване на инвестиционния проект, вече са приключили. Това се потвърждава и от заключението по изготвената по делото СТЕ, в т.2 и т.4 от която е посочено, че за УПИ І-*** „за смесено предназначение“ в кв. 142а, по плана на 29-ти м.р., район А., Община *, има одобрен и съгласуван инвестиционен проект, в т.ч. и в частта „Паркоустройство и благоустройство“.

Изложените от ответника аргументи в заповедта, с които е мотивиран оспореният отказ - за неспазване изискванията на чл.11, ал.1 от Наредба № 7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони както и на чл. 30 от НИСКОЗСТОВ - по естеството си представляват доводи за ревизия на влезлия в сила ПУП за имота, както и за ревизия на производството по съгласуване и одобряване на инвестиционния проект, каквито правомощия не са делегирани на зам.кмета на община * Х. И., съобразно текста на приложената на л.91 от делото Заповед № ***/25.11.2019г. Липсва законова регламентация такава ревизия да се извърши по административен ред и по-специално в производствата по издаване на заповеди за премахване на дървесна растителност в частен имот. Това не е в правомощията и на съда в производства по обжалване на заповеди от рода на процесната. Възможност да се констатират допуснати нарушения в инвестиционното проектиране съществува в съдебно производство по оспорване на издадените разрешения за строеж, каквото настоящото производство не е.

Разглежданият случай попада в приложното поле на чл.47 от НИСКОЗСТОВ. Според ал.1 на цитираната разпоредба, на територията на Община * се забранява унищожаване на декоративни дървета и храсти, независимо от собствеността им. В следващата алинея (ал.2) разпоредбата е доразвита като в точки от 1 до 4 вкл. са посочени изключенията от тази забрана, като се допуска растителността да се премахва при следните случаи: 1/ При наличие на изсъхнали и болни дървета, издънкова и самонастанена растителност, особено в основи на сгради и съоръжения, както и дървета, застрашаващи сигурността на гражданите, безопасността на движението, сградите, съоръженията и инженерната инфраструктура; 2/ При реконструкция на съществуващата растителност съществуващата растителност и зелени площи по утвърдени проекти, съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗУТ; 3/ При строителството на сгради, съоръжения, пътища и обекти на инженерната инфраструктура при доказана невъзможност за запазването им, след одобряване на инвестиционния проект; 4/ При премахване на последици от природни бедствия, производствени аварии, в т.ч. аварийни ремонти на подземни комуникации и инженерни съоръжения.

Анализът на ал.2 сочи, че тя дава предимство на инвестиционните намерения на инвеститора, като не допуска при наличие на одобрени инвестиционни проекти, съществуването на дървесна растителност в строителното петно да е единствена и непреодолима пречка за реализиране на строежа.

Предвид инвестиционни намерения на жалбоподателя „МАК Н.“ ООД за реализиране на строителство на обект „Сграда със смесено предназначение“ в собствения на дружеството имот - УПИ І-*** „за смесено предназначение“, в кв. 142а, по плана на 29-ти м.р., район А., Община *, по съгласуван и одобрен от Главен архитект на Община * инвестиционен проект, в т.ч. и по част „Паркоустройство и благоустройство“ /но без становище на специализираната общинска служба по озеленяване/, е налице хипотезата на чл.47, ал.2, т.3 от НИСКОЗСТОВ и регламентираната в посочената норма възможност, по изключение да бъде разрешено премахване на дълготрайната декоративна растителност при строителството на сгради, съоръжения, пътища и обекти на инженерната инфраструктура при доказана невъзможност за запазването им, след одобряване на инвестиционния проект.

Според чл.47, ал.2, т.3 от НИСКОЗСТОВ, релевантен за изхода на административното производство, а и на спора пред съда, се явява единствено фактът на доказана невъзможност за запазване на дървесната растителност.

В разглеждания случай това условие е налице. Още при изготвяне на инвестиционния проект ландшафтният специалист - арх. С. Х., работила по част „Паркоустройство и благоустройство,“ е посочила в експертната оценка, че намиращите се в имота 9 бр. дървета – по 1 бр. от вида топола и източна туя и 7 бр. атласки кедър, намиращи се в различно фитосанитарно състояние, попадат в строителното петно, поради което не могат да бъдат запазени, а поради размера и възрастта си не могат да бъдат преместени. Това състояние на дърветата е непроменено и към датата на изготвяне на експертизата за нуждите на настоящото съдебно производство, видно от приетото от съда заключение по СТЕ.

От горепосоченото следва извод, че е налице нормативно предвиденото материалноправно основание по чл.47, ал. 2, т.3 от НИСКОЗСТОВ и съответно липсва законово регламентирана материалноправна пречка за издаване на заявеното разрешение за премахване на дълготрайна растителност в имота на „МАК Н.“ ООД. Още повече че компетентният орган - зам. кмета на общината, след като не разполага с правомощия да ги ревизира, се явява обвързан от съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти и, доколкото е налице посоченото изключение по смисъла на чл.47, ал.2, т.3 от Наредбата, е бил длъжен да издаде исканото разрешение.

Допълнителен аргумент в посочения по-горе смисъл е и обстоятелството, че тази дървесна растителност не е картотекирана, дърветата не са обявени за исторически, за вековни, за забележителни или защитени, поради което не се ползват със специална защита по смисъла на чл.63, ал.2 и ал.3 от ЗУТ. Доколкото се намират в имот – частна собственост и не представляват част от зелената система за широко обществено ползване /паркове, градини, улично озеленяване/, тази растителност не е предмет на публичния регистър на озеленените площи в Община *, видно от заключението на изготвената по делото експертиза, която в тази част не е оспорена от страните.

В заключение следва да се посочи, че при издаване на оспорената Заповед № ***/13.04.2023г. ответникът е нарушил принципа за съразмерност, съгласно чл.6, ал.1 от АПК, който задължава административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Нарушен е и принципът по чл.13 АПК за последователност и предвидимост в административните производства, т.к. всички пречки за издаване на исканото разрешително, които е констатирал административният орган, е следвало да бъдат установени в предходните производства - по одобряване изменението на ПУП и одобряване на инвестиционните проекти - така в Решение на ВАС № 10521/02.11.2023г. по адм.д. № 4954/2023г.

Изложените по-горе съображения налагат извод за материална и процесуална незаконосъобразност на оспорената заповед и като такава същата следва да се отмени.

Доколкото съдът не разполага с правомощия да се произнесе по същество по искането на заявителя, след отмяна на оспорения акт, на основание чл.173, ал.2, пр.2 АПК делото следва да се върне на ответника за ново произнасяне съобразно указанията по приложение на материалния закон, дадени в мотивите на настоящото решение.

При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК следва в полза на жалбоподателя да се присъдят сторените в производството разноски, които съгласно представения списък по чл.80 ГПК се претендират общо в размер на 1850,00 лв., от които 50,00лв. за държавна такса, 600,00лв. депозит за вещо лице и 1200,00лв. адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства - преводно нареждане от 06.11.2023г., че е заплатено изцяло по банков път.

Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, т.к. възнаграждението е определено и изплатено под минималния размер, определен в чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.2, вр. чл.173, ал.2, пр.2 второ АПК, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на „МАК Н.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.*, ***, представлявано от управителя Ю. Н. Н., Заповед № ***/13.04.2023г. на зам.кмета на Община-*, с която по заявление с рег.№ ***/15.06.2021г., на основание чл.44, ал.1 и ал.2 ЗМСМА, чл.53 от Наредба за изграждане, контрол и опазване на зелената система на територията на Община - *, и в изпълнение на Решение № 1400/02.11.2022г. на Адм.съд-* по адм.д. № 1487/2021г., на дружеството е отказано издаването на разрешение за премахване на 7 бр. дървесна растителност от вида „атласки кедър“, находяща се в УПИ І-*** „за смесено предназначение“, в кв.142а по плана на 29-ти м.р., р-н А., общ. *, за имот с ид.***, с административен адрес ул. „***“ **.

ВРЪЩА преписката на зам.кмета на Община *, за ново произнасяне по заявление рег.№ ***/15.06.2021г. на „МАК Н.“ ООД, ЕИК *********, гр.*, при спазване на указанията по тълкуване и приложение на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Община - * да заплати на „МАК Н.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.*, ***, представлявано от управителя Ю. Н. Н., разноски за производството в размер на 1850,00 /хиляда осемстотин и петдесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: