№ 287
гр. Шумен , 05.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в закрито заседание на пети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Нели Г. Батанова
Светлин Ем. Стефанов
като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Въззивно частно гражданско
дело № 20213600500319 по описа за 2021 година
Производството е с основание чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Настоящото въззивно дело е образувано по частна жалба на ПЛ. Г. Й., ЕГН –
********** от гр. Ш... против Определение № 731/07.07.2021 г., постановено по ч. гр. д. №
1870/2021 г. по описа на РС- Ш., с което е оставено без уважение заявлението му против длъжника
Кооперация „Шуменска заря“ с ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр. Ш..., с
председател ПЛ. Г. Й. за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и
изпълнителен лист на парично вземане за сумата от 15 359,79 лева, представляваща неизплатени
трудови възнаграждения за периода от 1 август 2020г. до 30 юни 2021година и производството по
ЧГД № 1870/2021г. по описа на ШРС е прекратено.
Частният жалбоподател излага подробни фактически и правни доводи за
необоснованост на първоинстанционния акт и противоречащ на съдопроизводствените правила.
Счита, че РС е превишил правомощията си в заповедното производство, и че в конкретния случай
се ограничава постигането на основни цели, заложени в производството. Твърди, че е ограничена
възможността на страните да упражнят правата си и евентуално в бъдещ исков процес да
установят истината. Счита, че са налице предпоставките за издаване на заповедта, тъй като
заповедното производство е опростено, ускорено и ефективно, което има за цел да установи дали
твърдяното вземане е спорно. Моли настоящия въззивен състав да отмени обжалваното
определение и да постанови издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
претендираните суми.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба, данните от
първоинстанционното дело, мотивите на атакувания първоинстанционен съдебен акт и
приложимите по казуса материалноправни и процесуалноправни норми, намери за установено и
доказано следното:
Първоинстанционното производство е образувано въз основа на писмено заявление по
чл. 410 от ГПК от заявителя ПЛ. Г. Й., с ЕГН ********** от гр. Ш. въз основа на заявление за
1
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Кооперация „Шуменска заря“, с
ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр. Ш..., с председател ПЛ. Г. Й. за сумата от 15
359,79 лева, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода от 1 август 2020г. до
30 юни 2021г.
В заявлението е посочено, че вземането произтича от неизплатени трудови
възнаграждения за периода от 1 август 2020г. до 30 юни 2021г. Приложени са извлечения от
разчетно платежната ведомост и ведомост за договори за управление и контрол на Кооперация
„Шуменска заря“. С обжалваното определение районния съд е оставил без уважение заявлението
му против Кооперация „Шуменска заря“ с ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр. Ш..., с
председател ПЛ. Г. Й. за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и
изпълнителен лист на парично вземане за сумата от 15 359,79 лева, представляваща неизплатени
трудови възнаграждения за периода от 1 август 2020г. до 30 юни 2021година и производството по
ЧГД № 1870/2021г. по описа на ШРС е прекратено. Районния съд е приел, че така направеното
искане противоречи на Закона за кооперациите. По отношение на вземането предвид качеството на
страните и характера на вземането следва да намерят приложение специалните разпоредби на
Закона за кооперациите. Съгласно чл.25 от ЗК когато съдебния спор е между кооперацията и
нейния председател, кооперацията се представлява от избрани от общото й събрание едно или
няколко лица. По делото не е представен документ за избрани от общото събрание на
кооперацията, едно или няколко лица, които да я представляват по повод депозираното заявление
от нейния председател, поради което съдът е постановил и така обжалваното определение.
При така установените обстоятелства, настоящият въззивен съд направи следните
правни изводи:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния 1- седмичен
срок от легитимирано да обжалва лице/заявител/, поради което по нея въззивният съд следва да се
произнесе по същество на направеното оплакване.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, тъй като съгласно разпоредбата на чл.
411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.
127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована
вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република
България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република
България съгласно чл. 411, ал. 2 от ГПК.
Заповед за изпълнение не се издава, ако искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това. Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съдът
е задължен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на
добрите нрави.
В конкретния случай въззивният съд констатира, че са налице пречките по смисъла на
чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, тъй като заявителят претендира вземане срещу Кооперация „Шуменска
2
заря“, ЕИК ...., на която самия той е председател. Видно от справката в търговския регистър,
законен представител на посочения в заявлението, длъжник е именно ПЛ. Г. Й., обстоятелство,
което е посочено и от самия заявител.
Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател, че заповедният РС бил
превишил правомощията си в заповедното производство, преценявайки че така направеното
искане противоречи на Закона за кооперациите. Напротив - съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.
2, т. 2 от ГПК, съдът е длъжен да извърши проверка дали искането за издаване на заповед за
изпълнение не противоречи на закона и на морала. Относно противоречието със закона тази
проверка изисква заповедният съд да прецени дали е налице нарушаване на императивната правна
норма, което на практика означава да прецени в този аспект валидността на правната сделка, от
която заявителят черпи права и валидността на отделните нейни клаузи.
Изводът е, че в тази хипотеза направеното искане противоречи на Закона за
кооперациите и е основание съдът да откаже издаването на заповед за изпълнение. Съгласно чл.25
от ЗК когато съдебния спор е между кооперацията и нейния председател, кооперацията се
представлява от избрани от общото й събрание едно или няколко лица. По делото не е представен
документ за избрани от общото събрание на кооперацията, едно или няколко лица, които да я
представляват по повод депозираното заявление от нейния председател. В случая липсва
процесуална възможност заявителя да търси правата си срещу кооперацията, тъй като липсват
доказателства за надлежно избрано по реда на чл.25 от ЗК, лице, което като представител на
насрещната страна /длъжника/ да получава книжа и реализира правата на длъжника. Липсата на
лице, което да представлява надлежно длъжника е пречка заповедното производство да се развие
по законосъобразен начин. Освен това не е представен и самия договор, от който произтича
вземането с оглед преценка на неговата редовност – с оглед забраната за договаряне на сам със
себе си. Представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си,
нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представлявания е дал съгласието си за
това. Това е особено необходимо при органното представителство, тъй като ЮЛ не формира
самостоятелна правно валидна воля, а извършва правни действия чрез волеизявленията на
представителя си. При наличието на сочената нередовност на заявлението съдът следва да се
произнесе по същество с съдебен акт за отхвърляне на заявлението, както е процедирал и районния
съд. В заповедното производство с оглед принципа на бързина съдът не дава указания за
поправяне недостатъци на заявлението /с изключение на хипотезата на неизползвано заявление по
образец или използване на неправилен образец – чл.425, ал.2 ГПК/, а директно се произнася с акт
за отхвърлянето му, ако същото е нередовно. Горното следва и от разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1
от ГПК, според която съдът не издава заповед за изпълнение, ако искането не отговаря на
изискванията на чл. 410 ГПК.
По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното определение е
правилно, поради което следва да бъде потвърдено със законните последици от това, тъй като
искането за издаване на заповед противоречи на закона и на добрите нрави съобразно чл. 411, ал.2,
т.2 от ГПК.
Това въззивно съдебно Определение е окончателно и не подлежи на самостоятелно
обжалване пред по-горен съд.
3
Ето защо водим от горните мотиви и на осн. чл. 278, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 413, ал. 2
от ГПК, въззивният ОС- Ш.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 731/07.07.2021 г., поставено по ч. гр. д. №
1870/2021 г. по описа на РС- Ш., с което е оставено без уважение заявлението на ПЛ. Г. Й., с ЕГН
********** от гр. Шумен против Кооперация „Шуменска заря“ с ЕИК .... със седалище и адрес на
управление гр. Ш..., с председател ПЛ. Г. Й. за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК и изпълнителен лист на парично вземане за сумата от 15 359,79 лева, представляваща
неизплатени трудови възнаграждения за периода от 1 август 2020г. до 30 юни 2021година и
производството по ЧГД № 1870/2021г. по описа на ШРС е прекратено.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4