Р Е Ш Е Н И Е
№ 260033
гр.Варна, 02.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски
апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено
на трети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ
ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при
участието на секретаря Виолета Тодорова, като разгледа докладваното от съдия
М.Маринова в.гр.д.№470/20г. по описа
на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по подадена въззивна и насрещна въззивна жалба, както
следва.Въззивна жалба, подадена от „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД, гр.София чрез
процесуалния му представител адв.П. Д., против решение №260095/20.07.2020г.,
постановено по т.д.№1634/19г. по описа на ВОС, т.о., в частите му, с които: 1/
„ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД е осъдено да заплати на М.Ц.В.: а/ сумата, представляваща разликата над 10 000лв. до
25 000лв., представляващи остатък от неизплатена разлика
над определено от застрахователя сборно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди като болки и страдания, понесени поради телесни увреждания /счупване на 6 ребра и
кръвонасядания по гърди, корем, седалище и крайници/, обездвижване и
възстановяване за 3-4 месеца и емоционален стрес, и психическа травма
/генерализирана тревожност/, резултат от ПТП на 30.07.2018г., причинено от водач, признат за виновен извършител на престъпление по
НОХД №2571/19г. по описа на ВРС, застрахован за риск „гражданска отговорност“ с полица №06/1180
01832045/23.06.2018г за управление на
л.а. „Опел Астра“ рег.№В7748СТ, ведно със законната лихва за забава от
предявяване на иска - 02.10.2019г. до окончателно изплащане на обезщетението,
на осн. чл.499 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД; б/
сумата, представляваща разликата над 402,77 лв. до 1 006, 94лв., представляваща обез -щетение за забавеното изплащане на тази
главница/разликата над 10 000лв. до 25 000лв./ в периода от
11.05.2019г. до 02.10.2019г., на осн. чл. 493, ал.1, т.5 от КЗ, вр.
чл.84 от ЗЗД; 2/ „ДЗИ-Общо
застраховане”ЕАД е осъдено да заплати на адвокат С.Б.С. сумата, представляваща разликата над 394, 93лв. до 987, 32лв., представляваща част, съразмерна
на тази част от исковете/за разликата над 10 000лв. до 25 000лв. и за
разликата над 402,
77лв. до 1 006, 94лв./ от възнаграждение за
безплатно предоставена на ищеца М.Ц.В. адвокатска услуга за
процесуално представителство, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв, вр. чл.78, ал.1
от ГПК; 3/ „ДЗИ-Общо
застраховане”ЕАД е осъдено да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на
Окръжен съд - гр.Варна следните суми: а/ сумата, представляваща разликата над 450 лв. до 1 050 лв.,
представляваща дължима по делото държавна такса за тази част от иска, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК; б/ сумата, представляваща разликата над
62, 53лв. до 156, 31лв., представляваща авансирани от бюджета разходи за
допуснати експертизи, съразмерно на основателна претенция, на осн. чл.78, ал.6
от ГПК.
В жалбата и уточняващата молба към нея от
26.08.2020г. се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като
постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост по
изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени,
съответно за разликата над 10 000лв. до 25 000лв. и за разликата над
402, 77лв. до 1 006, 94лв.Претендират се
разноски.
Въззиваемата М.Ц.В. в депозирания отговор по
жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.С.С.
поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ВОС в
обжалваните му от дружеството части да бъде потвърдено.
Насрещна въззивна жалба, подадена от М.Ц.В.
чрез проце -суалния й представител адв.С.С., против решение №260095/20.07.2020г.,
постановено по т.д.№1634/19г. по описа на ВОС, т.о., в частите му, с които: 1/ е
отхвърлен предявеният от М.Ц.В. против „ДЗИ-Общо застрахо -ване”ЕАД иск за
заплащане на сумата, представляваща разликата над 25 000 лв. до 60 000 лв., претендирана като
неизплатен доброволно остатък от обезщетение за неимуществени вреди от същото застрахователно събитие; 2/ е отхвърлен предявеният от М.Ц.В.
против „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД иск за заплащане на законна лихва върху
главницата, представляваща разликата над 25 000лв. до 60 000лв. за
периода 05.09.2018г.-02.10.2019г.-сумата от 3 820, 83лв.; 3/ е отхвърлен предявеният от М.Ц.В. против „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД
иск за заплащане на законна лихва върху присъдената
главница от 25 000лв. за периода от 05.09.2018г. до 10.05.2019г. - сумата
от 1722, 23лв./сумите по пункт 2 и 3 - общо 5 543, 06лв. са отхвърлени с общ
диспозитив, а именно: за горницата над 1006, 94лв. до 6 550лв./; 4/ М.Ц.В. е осъдена да заплати на
„ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД сумата от 1 783, 16лв.,
представляваща част от направените от ответника по делото разноски, съответна
на отхвърлена част от исковете, на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК.В
жалбата и уточняващата молба към нея от 13.11.2020г. се твърди, че решението в
обжалваната му част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния
закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни
съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с
което исковите претенции бъдат уважени изцяло. Претендират се съдебно-деловодни
разноски.
Въззиваемата страна „ДЗИ-Общо
застраховане”ЕАД, редовно уведомена, не е депозирала отговор по насрещната
въззивна жалба в срока по чл.263, ал.3 от ГПК.В о.с.з. поддържа становище за
нейната неоснователност и моли решението на ВОС в обжалваните му от М.В. части
да бъде потвърдено.
За да се произнесе, съдът взе предвид
следното.
В исковата си молба, уточняващата такава към
нея от 10.10.2019г. и допълни -телната си искова
молба ищцата М.Ц.В. излага, че на 30.07.
2018г., водачът на л.а.“Опел Астра“ с д.к.№В7748СТ М. В. Х.,
движейки се на пътен участък от третокласен път - 904 в района между гр.Долни
чифлик и с.Пчелник, нарушил ЗДвП и неправомерно навлязъл в насрещната лента за
движение, следствие от което настъпил челен удар с л.а.“Шкода Октавия“ с д.к.№
В5073РА, управляван от В. Ф. В.В резултат от удара ищцата получила следните
травматични увреждания - счупване на 6 бр. ребра в областта на лявата гръдна
половина, кръвонасядания в предната повърхност на гръдния кош с дължина
21см./4-5 см., кръвонасядане по дясната и предната повърхност на корема над
пъпа с дължина 18см./4, 5-5 см., кръвонасядане по предно странична лява
повърхност в горна трета на корема с дължина 21см./5 см., кръвонасядания по
задна дясна седалищна повърхност с диаметър 6см., кръвонасядания по предна
повър -хност на дясна мишница в горна трета и дясна предмишница в горна трета с
диаметър 6 см. и 5 см., кръвонасядания по вътрешната повърхност на лявото бедро
в долна трета в областта на лявото коляно с диаметър 6-7 см.В резултат от
получените травматични увреждания и на претърпяното ПТП, бавното
възстановяване, невъзможността да води нормален социален живот и да комуникира
със своите близки и познати, ищцата преживяла и тежък емоционален стрес -
затворила се в себе си, нарушен бил обичайния й ритъм на живот, често сънувала
кошмари, свързани с катастрофата, появил се страх от возене в автомобил, при
новини, свързани с катастрофи, лесно се разстройвала.С влязло в сила на
16.07.2019г. споразумение по НОХД №2571/19г. по описа на ВРС М. В. Х. е признат
за виновен за извършено престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, пр.2, вр. ал.1,
б.“б“, пр.2 от НК.Предявила на 15.08.2018г. застрахователна претенция по реда
на чл.380, ал.1 от КЗ пред ответника „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, с когото към
момента на настъпване на ПТП за л.а.“Опел Астра“ с д.к.№В7748СТ е имало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с полица
№118001832045 със срок до 22.06.2019г.Обезщетение не й било заплатено. Предвид
гореизложеното претендира ответникът „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД да бъде осъден
да й заплати сумата от 60 000лв., представляваща обезщетение за
претърпените в резултат от ПТП неимуществени вреди - физически болки и
страдания, емоционален стрес и негативни психически изживявания, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 05.09.2018г. /изтичане на 15
дневния срок по чл.497 от КЗ след уведомяването на застрахователя/ до датата на
исковата молба-02.10.2019г. в размер на 6 550лв., както и ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
Ответникът „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД в
депозирания писмен отговор в срока по чл.367, ал.1 от ГПК и допълнителен
отговор в срока по чл.373 от ГПК оспорва предявените искове и моли да бъдат
отхвърлени.Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение, възникнало
от договор по задължителна застра -ховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите за л.а. „Опел Астра”, д.к.№ В7748СТ, собственост на М. В. Х.,
настъпването на описаното в иско -вата молба ПТП, както и обстоятелството, че
на 15.08.2018г. е получил отправената от ищцата писмена извънсъдебна
застрахователна претенция, по повод която е била образувана преписка, заведена
под №43072951800176.Представените от ищцата документи: пълномощно, констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, епикриза и медицинско удостоверение са били
разгледани от експертна комисия, но преценени като недостатъчни, за да се
произнесе застрахователя, предвид което е изискано от пострадалото лице да
представи протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, скица на ПТП,
протоколи от разпит на свидетели, протоколи от химически експертизи на кръвта
на двамата водачи, както и заключение по назначена автотехническа експертиза,
на осн. чл.106, ал.3 от КЗ.За периода от 30.08. 2018г. до 15.11.2018г. не са
постъпили изисканите от М.В. документи, поради което и с писмо от 15.11.2018г.
ответникът е уведомил ищцата, че не са налице основания за удовлетворяван на
претенцията й.За нуждите на образуваната щета и на осн. чл.107 от КЗ ответникът
е изпратил писмо на 16.08.2018г. до ОП-Варна с молба да му бъдат предоставени
материалите по ДП №111/18г. по описана ОСлО при ОП-Варна.Последните, изпратени
от ВОП, са постъпили при застрахователя на 15.04.2019г.На 28.05.2019г. ищцата е
уведомена, че й е определено обезщетение в размер на 15 000лв. за причинените
й неимуществени вреди при настъпилото на 30.07.2018г. ПТП, което й е заплатено,
като така са репарирани вредите, причинени й при застрахователното събитие в
техния неимуществен аспект.Подържа, че претендираната от ищцата сума в размер
на 60 000лв. е изключително завишена, неотговаряща, с оглед обществения
критерии за справедливост, на действително търпените като следствие от ПТП
вреди и на съдебната практика по аналогични случаи.
Решението на първоинстанционния съд в частите
му, с които предявеният иск за присъждане обезщетение за неимуществени вреди до
размера от 10 000 лв., ведно със законна лихва от датата на исковата
молба-02.10.2019г. до окончателното изплащане, както и искът за законна лихва
върху тази главница, считано от 11.05. 2019г. до 02.10.2019г. в размер на 402,
77лв., са уважени, ведно със съответните им разноски, е влязло в сила.
Съдът, след като съобрази събраните по делото
доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна
страна следното.
Предявени са искове с пр.осн. чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Между страните не е спорно, а и се установява
от представеното споразумение №358/16.07.2019г. по НОХД №2571/19г. по описа на
ВРС, че М. В. Х. е признат за виновен в това, че на 30.07.2018г. на пътен
участък от третокласен път-904 между гр.Долни Чифлик и с.Пчелник, при
управление на МПС - л.а.“Опел Астра“ с д.к.№В7748СТ нарушил правилата за
движение - чл.5, ал.1, т.1, чл.8, ал.1, чл.15, ал.1 и чл.20, ал.1 от ЗДвП и с
това по непредпазливост причинил средни телесни повреди на В. Ф. В. и на М.Ц.В.,
конкретно на последната - счупване на 6
ребра в лява гръдна половина, довело до трайно затрудняване на движението на
снагата за период от 1-2 месеца - престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, пр.2,
вр. ал.1, б.“б“, пр.2 от НК.Не е спорно и, че към 30.07.2018г. за л.а.„Опел
Астра“ с д.к.№ В7748СТ е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите с полица №118001832045 с начална дата на покритие
23.06.2018г. и крайна дата на покритие 22.06.2019г. с ответника „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД.На осн. чл.432,
ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, има
право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност” при спазване изискванията на чл.380 от КЗ.Въззиваемата е отправил
писмено към въззивното дружество своята застрахователна претенция /за заплащане
обезщетение за претърпени неимущест -вени вреди в размер на 60 000лв/,
получена с вх.№94-С-103815.08.2018г.
Съгласно разпоредбите
на чл.429 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определе -ната в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за при -чинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, като застра -хователят заплаща
обезщетение, включително за пропуснати ползи, които пред -ставляват пряк и
непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава/при
определени условия/, когато застрахованият отговаря за тяхното пла -щане пред
увреденото лице.Обект на застраховане по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, съгласно чл.493 от КЗ, е
граждан -ската отговорност на застрахованите лица за причинените от тях на
трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в
движението по пъти -щата, вреди вследствие на притежаването или използването на
моторно превозно средство по време на движение или престой, вкл.
неимуществените и имуществе - ните вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт
Съгласно
заключението на СМЕ от 10.06.2020г. на в.л.Д.Д., изслушано пред
първоинстанционния съд, кредитирано от настоящата инстанция като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, и обясненията на в.л. в о.с.з. на
18.06.2020г., от представената по делото медицинска документация/медицинско
удостоверение №764/13.08.2018г., издадено от МБАЛ „Св.Анна-Варна“АД, Отделение
„Съдебна медицина“ и епикриза, издадена от МБАЛ „Св.Анна-Варна“АД, Отделение
„Гръдна хирургия“/ и проведения от в.л. клиничен преглед на 09.06.2020г. се
установява, че на 30.07.2018г. в резултат от ПТП като пътник на предна дясна
седалка в л.а. М.В. е получила счупване на 4, 5, 6, 7, 8 и 9 леви ребра, както
и кръвонасядания в областта на гръдния кош, корема, седалището, десния горен и
левия долен крайници.Счупването на ребрата обуславя трайно затруднение на
движението на снагата за период не по-малък от 3 месеца.Не са касае за престой
на легло в този период, а за затруднение в движенията за този период с
изпитване на болки докато започне и завърши окончателното зарастване на
фрактурите, като в първите няколко дни е била нужда чужда помощ и за
предвижване, имала е и затруднено дишане.В своята съвкупност останалите
травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.Проведено е консервативно лечение-обезболяващи, физиологичен
разтвор.Не е било необхо - димо извършването на някаква специализирана
физиотерапевтична или рехаби - литационна процедура.Обичайно след посочения
период и при липса на усложнения е налице възстановяване на движенията в пълен
обем.Към датата на прегледа М.В. е физически възстановена, няма оплаквания,
няма възникнали услож - нения, няма данни за трайни благоприятни последици.
Съгласно
заключението на СПЕ от 29.05.2020г. в.л.Н.М., изслушано пред първоинстанционния
съд, кредитирано от настоящата инстанция като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните, и обясненията на в.л. в о.с.з. на 18.06.2020г.,
психотравменото преживяване на ПТП е нарушило психичния баланс на въззиваемата,
като е повлияло на преживяванията й - настроение и емоции, волева дейност, въздействало
е върху самооценката й/понижена/, създало е малоценостови изживявания, повишило
е страховата готовност/вкл. страх да се вози в автомобил и понастоящем/,
продължава да изпитва натрапчиви спомени и емоции.Към датата на прегледа се
констатира разстройство в адаптацията-генера -лизирана тревожност, което
създава психологичен дискомфорт в ежедневието й. Състоянието й, теоретично, би
могло да се овладее и без медикаментозно лечение и да отзвучи при добра
психологична терапия, каквато до момента не е провеждана.
Съгласно
показанията на св.В.В./съпруг на въззиваемата, ценени при условията на чл.172
от ГПК, но и като непротиворечиви на останалия събран по делото доказателствен
материал/ М.В. и понастоящем изпитва стрес поради преживяното ПТП, отказва да
се вози в лека кола, страхува се, не може да спи вечер.Около 6 месеца имала
затруднения в ежедневното си обслужване поради счупените множество ребра,
свидетелят й помагал, и понастоящем понякога изпитва болка, на контролните
прегледи й обяснявали, че зарастването върви нормално.
Предвид цитираните заключения и свидетелски
показания съдът прима, че търпените от въззиваемата неимуществени вреди,
изразяващи се във физически болки и психични страдания, установени с тези
доказателства, са в пряка причинно -следствена връзка с осъщественото от
застрахованото по см. на чл.477, ал.2 от КЗ лице виновно противоправно деяние,
за които вреди има право на обезщетение.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.Понятието
"справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на
обезщетението-ППВС №4/23.12.1968г.При определяне на справедли -вото обезщетение
за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай
установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта
на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и
емоционални болки и страдания, а така също и икономи- ческото състояние в
страната към момента на увреждането, израз на което е и минималната
застрахователна сума по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди в следствие увреждане или
смърт.Като паричен еквивалент на претърпените болки и страдания справедливите
обезщетения за неимуществени вреди изискват съоб -разяване на конкретните
икономически условия, чийто обективен белег са и посочените лимити, макар да
нямат самостоятелно значение по отношение на критерия за справедливост.От своя
страна икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие се влияят от множество фактори, като минимална
работна заплата/към момента на деликта 510лв./, инфла- ционни процеси/2, 7% за
2018г./, нарастване на цените и др.
На първо място съдът съобразява броя и вида
на травматичните увреждания.В настоящия случай те се изразяват в: закрито
счупване на 6 броя ребра/причинена средна телесна повреда съгласно
споразумението пред наказателния съд, задължи- телно за гражданския съд
съгласно чл.300 от ГПК относно деянието, противоправ- ността и виновността на
дееца/, без данни за хемо/пневмоторакс, налагащ опера -тивно лечение, с престой
в болнично заведение от 3 дни с консервативно лечение /обезболяващи/, както и в
множество травматични отоци и кръвонасядания по цялото тяло, а имено по
предната повърхност на гръдния кош, дясната и предната повърхност на корема, предно
странична лява повърхност на корема, задна дясна седалищна повърхност, предна
повърхност на дясна мишница и дясна предмиш -ница, вътрешната повърхност на лявото бедро и в
областта на лявото коляно, обус- ловили временно разстройство на здравето, неопасно
за живота.Счупването на шест ребра е наложило трайни затруднения в ежедневието
на въззиваемата за срок поне от 3 месеца.Изпитвала е в началото силни физически
болки/около един месец докато започне да се образува костен калус-новообразувана костна тъкан при зазд -равяване на счупена кост/,
имала е затруднения при дишането, дискомфорт и неудобства, не е можела да се
обслужва самостоятелно, разчитала е на помощта на близките си.Протекъл е обаче
обичайният за този вид травми няколкомесечен/3-4 месеца/ оздравителен процес,
без данни за настъпили физически усложнения, с възстановени движения в пълен
обем.Съобразява се възрастта на пострадалата - на 41 години при настъпване на
ПТП, в активна трудоспособна възраст.Съобразява се начинът, по който събитието,
с произтеклите физически травми, се е отразило на психичното й състояние -
установени в производството нарушен психичен баланс, натрапчиви спомени и
емоции, актуално и понастоящем/повече от две години след инцидента/
разстройство в адаптацията - генерализирана тревожност с разнообраз -ни
вегетативни симптоми /треперене, мускулно напрежение, изпотяване, замайване,
сърцебиене, световъртеж, епигастрален дискомфорт/.Продължаващи /въпреки
полаганите от нейна страна усилия за овладяване на негативните емоционални състояния/
малоценностовите изживявания, свързани с това, че е била поставена в зависимост
от близките си и не можела да се грижи спокойно и организирано за семейството
си, вкл. малолетното си дете, както го е правила пред ПТП, повишена
сензитивност, свързана с инцидента и последиците от него.Съгласно обясненията
на в.л. в о.с.з. дори и да е била проведена психотерапия след инцидента, би се
блокирала моментната емоция, но не би могло да се обоснове извод, че
задължително би се постигнал достатъчно траен положителен ефект.В тази връзка и
съдът приема за неоснователни оплакванията на въззивника в жалбата му, че, ако
въззиваемата би положила минимална грижа за психичното си състояние чрез
намирането на адекватна и навременна психологична помощ, вредите биха били в
по-малък размер.От една страна подобни възражения не са наведени в отговора на
исковата молба и допълнителния такъв, а от друга същите не са доказани надлежно
в производството, доколкото експертът клиничен психолог не дава категорично
заключение в тази насока.
Съобразявайки всички горепосочени
обстоятелства, както и обществено-икономическите условия в страната и лимита на
застрахователно обезщетение към датата на ПТП, съдът приема, че обезщетение в
размер на 35 000 лв. представлява справедлив еквивалент на претърпените от
въззиваемата неимуществени вреди.Не е спорно между страните, а и от
представените по делото писмени доказателства се установява, че въззивникът е
изплатил обезщетение общо в размер на 25 000лв. /15 000 лв. на
27.05.2019г. и 10 000лв./по необжалваната част от решението на ВОС/ на
07.08.2020г./.Остават дължими 10 000лв.
Предвид частичното несъвпадане изводите на
настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението на ВОС в
частите му, с които исковата претен- ция е уважена за разликата над
20 000лв. до 25 000лв., следва да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което в тази част искът се отхвърли.За присъде -ната
разлика над 10 000лв. до 20 000лв. решението следва да бъде потвърдено,
така и в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 25 000лв. до
60 000лв.
Претендира се присъждане на законна лихва
върху обезщетението, считано от 05.09.2018г. до датата на исковата
молба-02.10.2019г.Съгласно формираната съдебна практика - решение
№167/30.01.2020г. по т.д.№ 2273/18г. по описа на ВКС, ІІ т.о. и решение
№128/04.02.2020г. по т.д.№2466/18г., ВКС, І т.о. /по последното допуснато
касационно обжалване на осн. чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса включват ли се
в застрахователната сума по застраховка „ГО” на осн. чл.429 от КЗ лихвите за
забава за периода от настъпване на застрахователното събитие до уведомяването
на застрахователя, респект. до предявяване на прекия иск от увре -деното лице/
по отношение на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в чл.493, ал.1, т.5 от КЗ е предвидено, че застрахователят
покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2 от КЗ,
т.е. при ограниченията на чл.429, ал.3 от КЗ - само в рамките на
застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на застрахователя
за настъпване на застра -хователното събитие, респ. предявяване на претенция от
увреденото лице.В чл.494, т.10 от КЗ изрично се изключват от застрахователното
покритие всички разноски и лихви извън тези по чл.429, ал.2 и ал.5 от КЗ при
спазване на условията по чл.429, ал.3 от КЗ, т.е. не се покриват лихви за
периода от датата на деликта до датата на уведомяване на
застрахователя.Разликата в периодите по отношение на дължимото спрямо
увреденото лице обезщетение за забава от делинквента на осн. чл.86, вр. чл.84,
ал.3 от ЗЗД и от застрахователя по застрахователния договор се извежда не само
с оглед изричното правило на чл.429, ал.3, изр.2 от КЗ, но и предвид въведената
с новия КЗ абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск на
увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента по застраховка „ГО” на
автомобилистите на осн. чл.498, ал.3, вр. чл.432, ал.1 от КЗ - отправянето на
писмена застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда на чл.380 от КЗ.След предявяване на претенцията по чл.498 от КЗ за застрахо -вателя е налице
нормативно предвиден срок за произнасяне по чл.496 от КЗ, като непроизнасянето
и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с: 1/ изпадане
на застрахователя в забава - чл.497, ал.1, т.1 и т.2 от КЗ, в който случай той
дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност увре -деното лице да
предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на осн.чл.498, ал.3, вр. чл.432,
ал.1 от КЗ.
В настоящия случай уведомяването на застрахователя
е на 15.08.2018г.По отношение забавата на застрахователя е приложим
тримесечният срок по чл.497, ал.1, т.2 от КЗ, т.к. по реда на чл.106, ал.3 от КЗ не са искани доказателства, които увреденото лице да е било в обективна
възможност да представи към този момент -
30.08.2018г., когато е получено уведомлението от съпруга на ищцата,
изпратено от дружеството на 23.08.2018г.От нея е изискано да се представят и
протоколи от разпит на свидетели, скица на ПТП, автотехническа и медицински
експертизи, каквито доказателства няма данни/при настъпило на 30.07.2018г. ПТП/
да са същес - твували към посочената дата по следственото дело.Следователно
тримесечният срок изтича на 15.11.2018г., т.е. забавата на застрахователя е от
16.11.2018г. Независимо от обстоятелството, че за периода от датата на
уведомяване -15.08.2018г. до 15.11.2018г. застрахователят не е в забава на осн.
чл.497, ал.1 от КЗ, за този период той дължи законна лихва за забава върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, но на основание чл.429, ал.3 от КЗ, вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, доколкото лихвите,
прибавени към обезщетението за неимуществени вреди, не надхвърлят
застрахователната сума.Тези лихви застра -хователят дължи не за собствената си
забава, а за забавата на застрахования делинквент, с оглед функционалната
обусловеност на отговорността на застрахо -вателя от отговорността на
делинквента.Съгласно чл.429, ал.3, изр. 2-ро от КЗ, вр. чл.493, ал.1, т.5 и
чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за
забавата на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност”, считано от
по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице,
вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите
да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от
размера на застрахователната сума.В случая, поради липса на други данни по
делото съдът приема, че застрахователят е уведомен за застрахователното събитие
на 15.08. 2018г. с предявяване на застрахователната претенция поради което за
периода след 15.08.2018г. и до датата на исковата молба-02.10. 2019г.
дружеството дължи законна лихва за забава върху застрахователното обезщетение
за неимуществени вреди.В настоящия случай претенцията на ищцата е от
05.09.2018г., поради което и от тази дата обезщетение за забавено плащане
следва да бъде присъдено.
Законната лихва върху главницата от
20 000лв. за периода от 11.05.2019г. до 02.10.2019г. е в размер на 805,
56лв.Решението на ВОС в обжалваната му част касателно присъдените лихви следва
да бъде потвърдено за разликата над 402, 77лв. до 805, 56лв. и съответно
отменено за разликата над 805, 56лв. до 1006, 94лв. Законната лихва върху главницата
от 20 000лв. за периода от 05.09.2018г. до 10.05.2019г. възлиза на
1 377, 78лв.В тази си част искът е отхвърлен в рамките на глобалната сума над 1006, 94лв.
до 6 550лв./включваща както лихвата върху главницата, представляваща разликата
над 25 000 до 60 000лв.,
възлизаща на 3 820, 83лв., така и лихвата върху присъдената от ВОС
главница от 25 000лв. за периода 05.09.2018г. до 10.05.2019г., възлизаща
на 1 722, 22лв./.Решението следва да бъде отменено за разликата над 1006,
94лв. до 2 384, 72лв./сумата от 1377, 78лв./, представляваща законна лихва
върху главницата от 20 000лв.
за периода от 05.09.2018г. до 10.05.2019г. и в тази част искът уважен, като
дружеството се осъди и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК да заплати дължимата държавна
такса, възлизаща 27, 55 лв. За отхвърлената разлика над 2 384, 72лв. до
6 550лв. решението следва да бъде потвърдено.
Решението следва да бъде потвърдено и в
частта му, с която е присъдено възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 от
ЗА за разликата над 394, 93лв. до 842, 17лв./последната сума съответна на
основателната част от исковата претенция за 20 000лв. главница и
2 183, 34лв. лихви до датата на исковата молба/, и трябва да бъде отменено
за разликата над 842, 17лв. до 987, 32лв.Досежно авансираните от бюджета разходи,
присъдени от ВОС в размер на 156, 31лв., съразмерно на основателната част от
исковите претенции, установени от настоящата инстанция, същите възлизат на 133,
33лв., като за обжалваната част следва да се потвърдят за разликата над 62,
53лв. до 133, 33лв. и отменят за разликата над 133, 33лв. до 156, 31лв.В частта
за присъдената по сметка на ВОС държавна такса решението следва да се потвърди
за разликата над 450лв. до 887, 33лв./последната сума дължима д.т. за
20 000лв. главница и лихви до датата на исковата молба от 2 183,
34лв./, съответно да се отмени за разликата над 887, 33лв. до
1 050лв.
Въззивното дружество претендира разноски,
сторени пред настоящата инстан- ция, представляващи д.т. в размер на 325лв. и
адв.възнаграждение в размер на 1 040лв. или общо сумата от 1
365лв.Съразмерно на материалния интерес пред настоящата инстанция/сумата от 56
147, 22лв./ и неоснователната част от
исковите претенции/34 366, 53лв./ му се следва сумата от 835, 49лв.Допълнително
за първа инстанция с оглед частичното отхвърляне на исковата претенция от
настоящата инстанция се следват още 168, 17лв./наред с присъдените 1 783,
16лв., доколкото общият размер при този резултат възлиза на 1 951, 33лв./
или общо за двете инстанции 1003, 66лв.Въззиваемата претендира присъждане на
адв.възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.Съобразно материалния интерес
пред настоящата инстанция/сумата от 56 147, 22лв./ и основателната част от
исковите претенции/21 780, 57лв./ се следва сумата от 859, 01лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№260095/20.07.2020г., постановено по т.д.№1634/19г. по описа на ВОС, т.о., в частите му, с които: 1/ „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД е осъдено
да заплати на М.Ц.В.: а/ сумата, представляваща разликата
над 20 000лв. до 25 000лв., представляващи
остатък от неизплатена разлика над определено от застрахователя сборно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди като болки и страдания, понесени
поради телесни увреждания /счупване на 6 ребра и кръвонасядания по гърди, корем,
седалище и крайници/, обездвижване и възстановяване за 3-4 месеца и емоционален
стрес, и психическа травма /генерализирана тревожност/, резултат от ПТП на 30.07.2018г., причинено от водач, признат за виновен извършител на престъпление по
НОХД №2571/19г. по описа на ВРС,
застрахован за риск „гражданска отговорност“ с полица №06/1180 01832045/23.06.2018г. за
управление на л.а. „Опел Астра“
рег.№В7748СТ, ведно със законната лихва за забава от предявяване на иска -
02.10.2019г. до окончателно изплащане на обезщетението, на осн. чл.499 от КЗ,
вр. чл.45 от ЗЗД; б/ сумата,
представляваща разликата над 805, 56лв. до 1 006, 94лв., представляваща обез -щетение за забавеното изплащане на тази
главница/разликата над 20 000лв. до 25 000лв./ в периода от
11.05.2019г. до 02.10.2019г., на осн. чл. 493, ал.1, т.5 от КЗ, вр.
чл.84 от ЗЗД; 2/ „ДЗИ-Общо
застраховане”ЕАД е осъдено да заплати на адвокат С.Б.С. сумата, представляваща разликата над 842,17лв. до 987,32лв.,
- възнаграждение за безплатно предоставена на ищеца М.Ц.В. адвокатска услуга за процесуално представителство, на основание
чл.38, ал.2 от ЗАдв, вр. чл.78, ал.1 от ГПК; 3/ „ДЗИ-Общо
застраховане”ЕАД е осъдено да заплати на заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - гр.Варна
следните суми: а/ сумата,
представляваща разликата над 887, 33 лв. до 1 050 лв., представляваща дължима
по делото държавна такса за основателния размер на исковете, на осн. чл.78,
ал.6 от ГПК; б/ сумата,
представляваща разликата над 133, 33лв. до 156, 31лв., представляваща
авансирани от бюджета разходи за допуснати експертизи, съразмерно на
основателна претенция, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК; 4/ е
отхвърлен предявеният от М.Ц.В. против „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД иск за заплащане
на обезщетение за забавено плащане за разликата над 1006, 94лв. до 2 384,
72лв./сумата от 1377, 78лв., представляваща законна лихва върху главницата от 20 000лв. за
периода от 05.09.2018г. до 10.05. 2019г./, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от М.Ц.В., ЕГН **********, против „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД, ЕИК
*********, иск с пр.осн. чл.432, ал.1 от КЗ в частта му разликата над 20 000лв. до 25 000лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Ц.В., ЕГН **********, против „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД, ЕИК
*********, иск с пр.осн. чл.86 от ЗЗД в частта му разликата над 805, 56лв. до
1 006, 94лв., представляваща обезщетение за
забавеното изплащане на тази главница/разликата над 20 000лв. до
25 000лв./ за периода от 11.05.2019г. до
02.10.2019г.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо
застраховане”ЕАД, ЕИК *********, да заплати на М.Ц.В., ЕГН **********, сумата, представляваща разликата над 1006,
94лв. до 2 384, 72лв./1377, 78лв./, представляваща обезщетение за забавено
плащане върху главницата от 20 000лв. за периода от 05.09.2018г. до
10.05.2019г.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо
застраховане”ЕАД, ЕИК *********, да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на сметка на Апелативен съд-Варна, сумата от 27,
55лв., представляваща държавна такса, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№260095/20.07.2020г., постановено по т.д.№1634/19г. по описа на ВОС, т.о., в частите му, с които: 1/ „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД е осъдено
да заплати на М.Ц.В.: а/ сумата,
представляваща разликата над 10 000лв. до 20 000лв., представляващи остатък от неизплатена разлика над определено от
застрахователя сборно обезщетение за претърпени неимуществени вреди като болки
и страдания, понесени поради телесни увреждания /счупване на 6 ребра и кръвонасядания
по гърди, корем, седалище и крайници/, обездвижване и възстановяване за 3-4
месеца и емоционален стрес, и психическа травма /генерализирана тревожност/, резултат от ПТП на 30.07.2018г., причинено от водач, признат за виновен извършител на престъпление по
НОХД №2571/19г. по описа на ВРС,
застрахован за риск „гражданска отговорност“ с полица №06/1180 01832045/23.06.2018г. за
управление на л.а. „Опел Астра“
рег.№В7748СТ, ведно със законната лихва за забава от предявяване на иска -
02.10.2019г. до окончателно изплащане на обезщетението, на осн. чл.499 от КЗ,
вр. чл.45 от ЗЗД; б/ сумата,
представляваща разликата над 402, 77лв. до 805, 56лв., представляваща обез -щетение за забавеното изплащане на тази
главница/разликата над 10 000лв. до 20 000лв./ в периода от
11.05.2019г. до 02.10.2019г., на осн. чл. 493, ал.1, т.5 от КЗ, вр.
чл.84 от ЗЗД; 2/ „ДЗИ-Общо
застраховане”ЕАД е осъдено да заплати на адвокат С.Б.С. сумата, представляваща разликата над 394,93лв. до 842,17лв.,
представляваща част, съразмерна на основателната част от исковете,
възнаграждение за безплатно предоставена на ищеца М.Ц.В.
адвокатска услуга за процесуално представителство, на основание чл.38, ал.2 от
ЗАдв, вр. чл.78, ал.1 от ГПК; 3/ „ДЗИ-Общо
застраховане”ЕАД е осъдено да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - гр.Варна следните суми: а/ сумата, представляваща разликата над
450 лв. до 887, 33лв., представляваща дължима по делото държавна такса по основателния
размер на исковете, на осн. чл.78, ал.6
от ГПК; б/ сумата, представляваща
разликата над 62, 53лв. до 133, 33лв., представляваща авансирани от бюджета
разходи за допуснати експертизи, съразмерно на основателна претенция, на осн.
чл.78, ал.6 от ГПК; 4/ е отхвърлен предявеният от М.Ц.В. против
„ДЗИ-Общо застрахо -ване”ЕАД иск за заплащане на сумата, представляваща
разликата над 25 000 лв. до 60
000 лв., претендирана като неизплатен доброволно остатък от обезщетение за неимуществени вреди от същото
застрахователно събитие; 5/ е
отхвърлен предя -веният от М.Ц.В. против „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД иск за
заплащане на обезщетение за забавено плащане за разликата над 2 384, 72лв.
до 6 550лв.; 6/ М.Ц.В. е
осъдена да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД сумата от 1 783, 16лв., представляваща част от направените от ответ -ника по
делото разноски, съответна на отхвърлена
част от исковете, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА ДЗИ-Общо
застраховане”ЕАД, ЕИК *********, да заплати на адвокат С.Б.С., ЕГН **********, сумата от 859, 01лв.,
представляваща възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ на М.Ц.В.
пред въззивна инстанция, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА М.Ц.В., ЕГН **********, да заплати на „ДЗИ-Общо
застраховане”ЕАД, ЕИК *********, сумата от 1003, 66лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски, сторени пред първа и въззивна инстанция, на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване при
условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: