Р Е Ш Е Н И Е
№………/…………..
Гр. София, 11.11.2019г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
при участието на секретаря СНЕЖАНА А. и в присъствието на прокурора …. като разгледа т.д.№ 7532 по описа за 2015г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 422 от ГПК.
Ищецът „К.т.б.“
АД / в несъстоятелност/ поддържа, че с договор за банков кредит от 02.07.2007г.
на ответника – „Ю.Б.– П.-К.“ ООД е отпуснат кредит в размер на 175 000
евро, като 120 000 евро са били предвидени за покупка на описания имот –
магазин, находящ се в гр. София, ул.“*********, с две паркоместа, а другите
55 000 евро – за други плащания. Сочи се в исковата молба, че крайният
срок за погасяване на кредита е бил 10.07.2019г., но е бил обявен за предсрочно
изискуем с нотариална покана под № 272. Твърди се, че по гр. д. № 49845/2015г.
на СРС, 29-ти състав е издаден изпълнителен лист от 02.09.2015г. за дължимите
суми по договора за кредит, като длъжникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК, поради което ищецът претендира да се признае за установено, че ответникът
му дължи сумата от 71 832,01 евро, включваща описаните просрочена
главница, лихви, неустойки, а именно 61 965 евро – редовна главница,
7 290 евро – просрочена главница за периода от 10.11.2014г. до
22.04.2015г., просрочени лихви върху редовна главница 1904, 87 евро за периода
от 25.11.2014г. до 25.03.2015г., просрочени лихви върху просрочена главница в
размер на 214,02 евро за периода от 29.12.2014г. до 25.03.2015г., текущи лихви
върху редовна главница в размер на 329,81 евро за периода от 25.03.2015г. до
22.04.2015г., текущи лихви върху просрочена главница в размер на 82,05 евро за
периода от 25.03.2015г. до 22.04.2015г., както и неустойка върху просрочена
лихва в размер на 46,26 евро. Ищецът е посочил, че счита, че възраженията на
ответника за недължимост на сумите са неоснователни, тъй като към датата на
отнемане на банковата лицензия ответникът е имал вземане по разплащателната си
сметка в размер на 15 325,72 евро, но по силата на чл.6, ал.2 от ЗГВБ от
размера на гаранцията е приспаднат размера на задълженията, поради което няма
подадена сума за изплащане към Фонда. Твърди, че ответникът е подал възражение,
което не е уважено и е заведено дело под № 751/2015г. на СРС, VІ-13-ти състав,
което е спряно, макар определението да е обжалвано. Твърди, че макар да е
подадено уведомление от цедента М.И.К. с вх.№ 11502/10.11.2014г. за цесия на
сумата от 39 337,54 евро и сумата от 58 014,72 лв., то се оспорва и е
заведен иск за обявяване на недействителността на прихващането, по който е
образувано т.д.№ 2707/2015г. на СГС, VІ-7 състав. Оспорва се като неоснователно
и възражението на ответника, че банката не е изпълнила служебно задължението си
за събиране на вземанията от средствата по банковите сметки на дружеството,
като се твърди, че по действащата Наредба № 3 от 16.07.2009г. не са налице
условията за т.нар. директен дебит. В допълнителната искова молба от
29.02.2016г. ищецът поддържа доводите си по възраженията на ответника. В хода
на съдебното производство поддържа исковите си претенции чрез процесуалните си
представители – адв. К. и мл.адв. Й., като претендира и присъждане на разноски.
Ответникът „Ю.Б.– П.-К.“ ООД оспорва исковата молба като
недопустима и неоснователна по съображения, подробно изложени в писмения
отговор от 08.02.2016г. и допълнителния отговор от 01.04.2016г. Твърди, че няма
данни за спазване на срока по чл. 415 от ГПК. Счита, че спорът по т.д.№
2707/2015г. на СГС, VІ-7 състав е преюдициален за настоящото дело, тъй като
решаването на въпроса за действителността на прихващането има значение за
дължимостта на сумите по договора за банков кредит. Твърди, че липсва
задължение, тъй като е извършено прихващане по подробно описания начин, като не
оспорва, че задълженията на дружеството възлизат на 69 000 евро към
06.11.2014г., но счита, че са погасени поради прихващане. Твърди и недължимост
на сумите поради незаконосъобразно и недобросъвестно изпълнение на задълженията
на банката, като се поддържа, че към датата на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем е имало вземане по сметка в размер над 15 000 евро,
като по силата на чл.18, т.1 от договора за кредит е имало съгласие да се
блокират същите за погашение на вноските, като се позовава и на чл. 24 от договора
за особен залог на вземания от 02.07.2007г. Твърди се, че е извършено
едностранно сторниране на операции от банката, след 06.11.2014г., което е
незаконно поради отнемането на лиценза на банката. Допълнителни доводи развива
и във втория отговор, като твърди, че в решение № ЗБН 66-55 от 15.012016г. се
съдържа признание от страна на синдиците на банката, че цесията и прихващането
са осчетоводени, с което се компроментира истинността на представеното
извлечение от счетоводни книги за размера на вземането по договора за банков
кредит. В хода на производството поддържа оспорването чрез процесуалния си
представител – адв. К..
Съдът като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното с писмо на
стр. 219 и следващите от делото, производството по ч.гр.д.№49845/2015г. на СРС,
29 състав е образувано по заявление от „КТБ“ АД с вх.№3055501/20.08.2015г., по
чл. 417 от ГПК с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу
ответника за вземанията по договор за банков кредит от 02.07.2017г. общо в
размер на 71 832,01 евро, като на 02.09.2015г. СРС е издал заповед за
сумата от 61 965 евро – главница, ведно със законната лихва от 20.08.2015г.,
просрочена главница в размер на 7290 евро за периода от 10.11.2014г. до 22.04.2015г.,
просрочени лихви върху редовна главница 1904, 87 евро за периода от
25.11.2014г. до 25.03.2015г., просрочени лихви върху просрочена главница в
размер на 214,02 евро за периода от 29.12.2014г. до 25.03.2015г., текущи лихви
върху редовна главница в размер на 329,81 евро за периода от 25.03.2015г. до
22.04.2015г., текущи лихви върху просрочена главница в размер на 82,05 евро за
периода от 25.03.2015г. до 22.04.2015г., както и неустойка върху просрочена
лихва в размер на 46,26 евро, както и сумата от 2809,82 лв. – държавна такса, а
на 13.10.2015г. СРС е издал заповед и за сумата от 2671,22 лв. – възнаграждение
за един юрисконсулт, което е след молба за допълване от 11.09.2014г. С молба с
вх.№3056708 от 25.08.2015г. ответникът „Ю.б.“ ООД е посочил, че е узнал за
заведеното заповедно производство и е посочил, че липсва основание за издаване
на заповед, тъй като позовавайки се на приложения договор за цесия от
04.11.2014г. и изявление за прихващане, няма задължения към банката. На
13.10.2015г. е подадено и възражение по чл. 414 от ГПК, като видно от
приложената ПДИ същата е връчена на 06.10.2015г. С разпореждане от 05.11.2015г.
СРС е дал указания на заявителя по чл. 415 от ГПК, като съобщение за същите е
връчено на 17.11.2015г., поради което заведената по настоящото дело искова
молба по чл. 422 от ГПК е в законоустановения едномесечен срок.
Не се спори и се установява от
представения договор за банков кредит от 02.07.2007г., че ищецът се е задължил
да предостави на ответника заемна сума в
размер 175 000 EUR, от която сума 120 000 евро
за покупка на описаните имоти – магазин и две паркоместа, а сумата от
55 000 евро – за други плащания във връзка със закупените имоти, като
съгласно чл. 17.1 от договора крайният срок за погасяване е до 10.07.2019г., освен ако кредитът не бъде
обявен за предсрочно изискуем. Съгласно чл.17.2 ответникът се е задължил да
възстанови главницата на 144 равни
месечни вноски по 1255 EUR всяка на 10 – то число от
съответния месец. В чл.9 е уговорено заплащането на 7% годишна договорна
възнаградителна лихва, платима на 25 – то число от съответния месец. Съгласно
чл.12 от Договора, при просрочие на главницата се начислява наказателна
надбавка от 10% годишно върху просрочената главница. Съгласно чл.13 от Договора
при просрочие на договорна лихва, същата се отнася в отделна сметка и върху нея
се начислява неустойка от 10% годишно. Съгласно чл.18.1 от Договора с
подписване на договора, кредитополучателят е дал писменото си
неотменимо съгласие при наличието на средства по банковите сметки, банката да
блокира 5 дни преди падеж необходимата сума за погасяване на вноска или такса и
служебно да я използва за погасяване на дълга по предоставения кредит без
писмена покана към кредитополучателя. В чл. 19 е уговорено, че неиздължаването
на погасителна вноска или начислена лихва прави незабавно изискуем целия
кредит, като се прилагат клаузите за увеличение на обезпечението. Обезпеченията
са уговорени в раздел VІІ, като по делото е представен и сключения на
02.07.2007г. договор за особен залог на вземания. С нотариален акт №12, т.ІІІ,
рег.№5945, дело №365/2007г. е учредена и договорна ипотека за обезпечение на
процесния кредит.
На стр.28 и следващите е
представена нотариална покана от „КТБ“ АД до ответника, която видно от
удостовереното от нотариус А. е връчена на 04.08.2015г. на ответника, с която
го уведомяват, че кредитът е нередовен и просрочен за описаните суми и го
обявяват за предсрочно изискуем. С отговор на поканата с писмо с
вх.№3429/11.08.2015г. ответникът е посочил, че счита, че липсва безспорност и
изискуемост на вземането на банката поради висящия спор по т.д.№751/2015г. на
VІ-13 състав и по т.д.№2707/2015г. на VІ-7 състав, като твърди, че просрочието
не е по негова вина, тъй като по сметката към процесната дата е била налице
сума в размер, превишаващ 15 000 евро и е следвало погашението да се
извърши чрез нея. Сочи, че не са уведомявани, че имат просрочена вноска по кредита.
Съгласно представения сключен с
нотариална заверка на подписите договор за цесия от 04.11.2014г. цедентът М.И.К.
е прехвърлил на цесионера „Ю.Б.– П.-К.“ООД свое вземане в общ размер
69 000 EUR към длъжника „КТБ“АД, която сума
включва цялото вземане на цедента по депозит
в EUR
(39337,54 EUR към 03.11.2014г.) и част от
цялото вземане на цедента по депозита в BGN (29662,46 EUR, представляващи 58014,72 BGN). Подадено е уведомление
№ 11502/10.11.2014г. от М.К. до „КТБ“АД – стр.66 от делото и уведомление
за прихващане № 11503/10.11.2014г. от „Ю.Б.– П.-К.“ООД до „КТБ“АД.
На стр. 76 и следващите е
представен договор за разплащателна сметка от 02.07.2007г., разкрита на
ответника в „КТБ“ АД под № 109299 и втори такъв под № 109386, съответно в лева
и евро, като са представени извлечения от сметки ъм 06.11.2014г., от което е
видно ,че към датата е имало наличност 15 313,07 евро, която е олихвена и
събрана такса, а по втората сметка – 66,72 лв.
Съгласно представеното решение №
ЗБНБ -55 от 15.01.2016г., по възражението по чл. 66, ал.1 от ЗБН, което е
подадено от ответника, синдиците са приели, че същото е неоснователно, тъй като
цесията и прихващането са осчетоводени и прихващането е действително и
основателно.
На стр. 109 и следващите от
страна на банката са представени извлечения от сметките по кредита, от
разплащателната сметка, бордера за извършено сторно.
По
делото са представени заповеди на квесторите на „КТБ“ АД, първата под № 3-3 т
06.01.2015г., с която е наредено преустановяване на събирането на вземания
срещу длъжници на банката чрез дебитиране на разплащателни и други сметки, а в
случай че от датата на отнемане на лицензията до заповедта са вземани такива
счетоводни операции, да се вземат сторниращи операции по възстановяване на
кредита, респ. депозита преди дебитирането на сметката. С втората заповед №
3-24 от 14.01.2015г. е наредено с цел разграничаване на новопостъпващите
средства на клиентите да се разкрива нова, безлихвена счетоводна сметка 1716,
по която да се осчетоводяват постъпилите суми, като тези сметки се въвеждат
като обслужващи кредитните, а по т.3 е наредено да се спре автоматичното
издължаване на кредити от всички останали пасивни сметки с цел недопускане на
автоматични операции по тях.
На стр.
378 от делото е представено банково удостоверение от 06.07.2017г., в което се
сочи, че по процесния договор за кредит няма задължения към датата, а е
представено и извлечение от сметка, от което е видно, че са постъпвали
описаните суми от изпълнително дело под № 20158380407843, като преводите са от
октомври 2015г. до декември 2016г.
На
стр.421 и следващите са представени от банката уведомленията от инспекторите за
сторниране, съответните бордера и референции, както и писмо с изх.№
9236/11.12.2014г., изпратено от квесторите до ответника, с което го уведомяват,
че предвид отнетата лицензия на банката и разпоредбата на чл. 3, ал.2 не могат
да се извършват действия и сделки, поради което ако искат да погасяват
задълженията си по кредити, следва да го извършват по посочените сметки.
Представена е опис-сметка №777/13.2.2014г. на „Български пощи“, с което се
поддържа, че е изпратено писмото. Последното е до адрес в ж.к.“Красна поляна“.
Ответникът е представил писмо-уведомление до „КТБ“ АД с вх.№11030/05.11.2014г.,
с което е уведомил банката, че иска кореспонденцията по договора да бъде
изпращана на посочения адрес в кв. Бояна. С оглед установяване връчването на
писмото съдът е изискал справка от „Български пощи“ ЕАД, като с писмо с
№11-01-481/24.09.2019г. е уведомен, че няма информация за процесната пратка,
тъй като съгласно списък на записите, същите се пазят 24 месеца и срокът е
изтекъл.
С молба
от ответника са представени решение № 874/03.05.2016г. на СГС, VІ-7 състав по
т.д.№2707/2015г., с което съдът е отхвърлил иска по чл. 3, ал.3 от ЗБН за
процесното прихващане, но е обявил за недействително на основание чл. 59, ал.3
във връзка с ал.4 от ЗБН по отношение на кредиторите процесното изявление за
прихващане. Съгласно представеното решение на САС № 1605/10.07.2017г. съдът е
отменил решението на СГС в частта, в която е обявена недействителността на
прихващането и е отхвърлил предявения иск. Съгласно отбелязването решението на
САС е влязло в сила на 15.05.2018г.
На
стр.464 и следващите след изискване от ответника, ищцовата банка е представила
трудовите договори, допълнителните споразумения към тях и длъжностните
характеристики на лицата Р.С.и М.А..
По делото е изслушано заключение
на съдебно-счетоводна експертиза от 07.03.2019г., изготвена от вещото лице П.Д.,
което се кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и компетентно
дадено. Експертът сочи, че освен материалите по делото е проверил при ищеца и
счетоводна справка за усвоени и погасени суми по главницата; извлечения по
кредитни сметки за просрочена главница; лихви върху редовна главница; лихви
върху просрочена главница; задбалансови просрочени лихви върху просрочена
главница; присъдена главница; задбалансови лихви върху редовна главница;
присъдена лихва върху главница; задбалансово присъдени лихви; разчети с клиенти
в лева; Хронологични извлечения по сметки: Заеми за придобиване на дълготрайни
активи от търговски дружества; Вземания
по начисления за лихви във валута;
условни вземания по начислени лихви във валута; вземания по просрочени лихви
във валута; присъдени и признати вземания; разни разчети с клиенти; просрочени
заеми за придобиване на ДА; условни вземания по просрочени лихви във валута;
извлечения за период 01.11.2014г. – 31.12.2018г. от
банкови сметки с IBAN *** *********01 в EURс титуляр М.И.К.; Заповед № 3-24/14.01.2015г. и Заповед № 3-3/06.01.2015г. на Квесторите на
банката; уведомление с изх.№ 9236/11.12.2014г.
от „КТБ“АД до кредитополучателя.
Вещото лице е установило, че съгласно договор за банков кредит от 02.07.2007г.
ищецът се е задължил да предостави заемна
сума в размер 175 000 EUR за
срок до 10.07.2019г., а ответникът - да възстанови главницата на 144 равни месечни вноски по 1255 EUR всяка на 10 – то число от съответния месец. Договорено е
заплащането на 7% годишна договорна възнаградителна лихва, платима на 25 – то
число от съответния месец. Съгласно чл.12 от Договора, при просрочие на
главницата се начислява наказателна надбавка от 10% годишно върху просрочената
главница. Съгласно чл.13 от Договора при просрочие на договорна лихва, същата
се отнася в отделна сметка и върху нея се начислява неустойка от 10% годишно.
Съгласно чл.18.1 от Договора , кредитополучателят е дал писмено съгласие при
наличието на средства по банковите сметки, банката да блокира 5 дни преди падеж
необходимата сума за погасяване на вноска или такса и служебно да я използва за
погасяване на дълга по предоставения кредит без писмена покана към
кредитополучателя. Вещото лице е установило, че в изпълнение на горепосочения
договор за кредит, на 10.07.2007г. по банкова сметка *** *** „Ю.Б.– П.-К.“ООД е усвоена заемната
сума в размер 175 000 EUR. Експертът е установил, че в
периода от 10.07.2007г. до 27.10.2014г.
са извършени плащания в общ размер 168
473,10 EUR, които са послужили за
погасяване на задължения за месечни вноски за главница и договорна лихва,
подробно посочени в ПРИЛОЖЕНИЕ 1, а в обобщен вид са, както следва: Погасена
главница с падежи от 10.08.2007г. до 10.10.2014г.вкл.: 105745,00 EUR -/Приложение 1, колона 6/; Погасена договорна
възнаградителна лихва с падежи от
25.07.2007г. до 27.10.2014г.вкл.: 62514,08 EUR. Експертът сочи, че всички необходими суми за вноските са били
предварително (преди падеж), налични по
разплащателната сметка на ответника и не е имало абсолютно никакви закъснения,
поради което и няма начислени наказателни лихви до 27.10.2014г. След извършеното
погасяване на 27.10.2014г. по разплащателната сметка е останала парична
наличност в размер 15 313,07 EUR, към 06.11.2014г.
(датата на отнемане лиценза на банката) сумата е била е 15 325,72 EUR, а към
22.04.2015г. наличността е 15 332,79 EUR. Тази сума не е използвана за погашения по кредита. Вещото лице сочи, че му е
представено е изпратено от „КТБ“АД уведомление с изх.№ 9236/11.12.2014г., в
което е посочено, че съгласно чл.3, ал.2 от Закона за банковата несъстоятелност,
от датата на решението на БНБ за отнемане лицензията на „КТБ“АД не могат да се
извършват действия и сделки, насочени към
събиране на вземания срещу банката, както и към изпълнение на нейни
парични задължения, независимо от начина на изпълнение. „КТБ“АД е посочило, че
всички задължения на „Ю.Б.– П.-К.“ООД, произтичащи от сключените договори за
кредит, следва да се погасяват по сметките на „КТБ“АД в „У.Б.“АД: с IBAN ************04 в EUR, като се
впише основание: „погашение по договор за банков кредит от дата…, кредитна
сделка №…, сключен между КТБ“АД и „Ю.Б.– П.-К.“ООД“. Според вещото лице няма
допълнително извършени плащания от ответника по горепосочения начин (след
отнемане на лиценза на банката) чрез
банковите сметки на „КТБ“АД в „У.Б.“АД. Не са заплатени главниците с
падежи от 10.11.2014г. до 14.04.2015г. вкл.(7290 EUR), договорните лихви с падежи от 25.11.2014г. до 26.03.2015г.вкл.(1904,87 EUR), поради което на 22.04.2015г. е осчетоводена предсрочна
изискуемост, на 20.08.2015г. е подадено
Заявление по чл.417 от ГПК, а на
02.09.2015г. е издаден изпълнителен лист. Експертът сочи, че размерът на
незаплатените суми по процесния договор
за кредит към 02.09.2015г.(датата на
издаване изпълнителен лист) е, както следва: неплатена главница в размер на 69 255,00 EUR, формираща се по следния начин (175 000 EUR усвоена главница - 105745,00 EUR заплатена главница = 69 255,00 EUR неплатена главница, в която са включени 7290 EUR падежирали вноски + 61965 EUR непадежирали вноски); неплатена
договорна възнаградителна лихва с падеж
от 25.11.2014г. до 22.04.2015г. в общ размер 2234,68 EUR; неплатена наказателна лихва върху просрочена главници за период от 29.12.2014г. до 22.04.2015г. в общ размер 296,07 EUR; неплатена неустойка върху просрочени договорно – възнаградителни лихви за
период до 22.04.2015г. в размер на 46,26
EUR, или общият размер на всички
неплатени суми е 71 832,01 EUR. В отговор на задачите на
ответника, вещото лице сочи, че изплащането на сумите от ответника е извършвано
единствено по банкова сметка *** *** „Ю.Б.– П.-К.“ООД, като всички
необходими суми за вноските са били предварително (преди падеж) налични по разплащателната
сметка на ответника и са извършвани платежни операции с използване на директен
дебит, по-специално плащания с предварително съгласие на титуляра на сметката,
което е посочено в чл.21 от Наредба № 3
на БНБ за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване
на платежни инструменти. Вещото лице е посочило, че във връзка с отнемането на
лиценза за банкова дейност на „КТБ“АД е
извършена промяна в начина на изплащане на сумите по кредита, като кредитополучателят
е следвало да заплаща погасителната сума по една от двете общи сметки на „КТБ“АД в „У.Б.“АД: с IBAN ************04 в EUR, като
впише съответното основание;на всеки клиент на „КТБ“АД е открита специална
вътрешна счетоводна сметка; Служебно от банката
се извършва прехвърляне на заплатената сума от съответната
обща сметка на „КТБ“АД в „У.Б.“АД
към вътрешната счетоводна сметка на съответния кредитополучател; Погасителната
сума се прехвърля от вътрешната счетоводна сметка на съответния
кредитополучател към кредитната сметка и се извършва погасяване на
задължението. След отнемане на лиценза на „КТБ“АД
е прекратено извършването на платежни операции от банковите сметки на клиентите на банката.
Задълженията е следвало да се изплащат по начина, посочен по-горе. Експертът е
установил, че вноските за главници с падежи 10.11.2014г. и 10.12.2014г. са били
вписани като платени с банкови бордера №
613808/10.11.2014г и № 70096/10.12.2014г. поради обстоятелството, че директният
дебит се извършва автоматично от сметката. На 29.12.2014г. (след отнемане на
лиценза на банката) двете банкови бордера са сторнирани (унищожени).
Сторнировъчните бордера са представени на л.146 и л.148 от делото.
Сторнировъчните операции са извършени на основание: „съгласно инспекторско
уведомление от Р.Стойчев от 29.12.2014г.“ След сторнирането вноските за главници с падежи 10.11.2014г. и 10.12.2014г. са продължили да се водят като неплатени, поради
което са отписани от сметка „Заеми за придобиване на дълготрайни
активи“ и са прехвърлени в сметка „Просрочени заеми за придобиване на
дълготрайни активи“. Според вещото лице за главницата с падеж 10.01.2015г. първоначално е взета счетоводна операция, че е платена, но
веднага същата е анулирана – т.е. операцията е невалидна. Главницата с падеж 10.01.2015г. е останала неплатена,
поради което е отписана от сметка „Заеми за придобиване на дълготрайни
активи“ и е прехвърлена в сметка „Просрочени заеми за придобиване на
дълготрайни активи“ на основание: „Отнасяне в просрочие редовна главница
съгласно инспекторско уведомление от М.А. от 13.01.2015г.“ За главниците с падежи от 10.02.2015г. до 10.08.2015г. вкл. в
извлечението е вписано основание“ издължаване на кредит“. Тук не става въпрос
за плащане на суми, а поради просрочие тези главници са отписани от сметка „Заеми за придобиване на дълготрайни
активи“ и са прехвърлени в сметка „Просрочени заеми за придобиване на
дълготрайни активи“. Експертът е установил, че на 10.09.2015г. всички неплатени
главници с падежи от 10.11.2014г. до
10.08.2015г. вкл. на обща стойност 12 150,00 EUR са прехвърлени от сметка „Просрочени заеми за придобиване на дълготрайни
активи“ в сметка „Присъдени и признати
вземания“, като на 10.09.2015г. и
останалата незаплатена непадежирала
главница в размер 57 105,00EUR е прехвърлена от сметка „Заеми за придобиване на дълготрайни активи“ към
сметка Присъдени и признати вземания“. Операцията е извършена на основание:
„Съгласно уведомление от кредитен
инспектор С.Георгиева от 10.09.2015г. във връзка с получено Заявление по чл.417
от ГПК и получен Изпълнителен лист от 02.09.2015г.“. В отговор на въпрос на
ответника вещото лице е посочило, че на гърбовете на параметричните справки има
отбелязани дати и часове, като в редица случаи часът на извършване на
операциите е след 18,00ч. Експертът по изложените доводи е посочил, че само
операциите извършени във връзка със заплатените главници с падежи от 10.08.2007г. до 10.10.2014г. вкл.
са извършени на база съгласието на ответника за извършване на директен дебит, а
останалите счетоводни операции са извършени от банката. Вещото лице пояснява какво
се има предвид счетоводно под сторниране и сочи, че ро разплащателна сметка
с IBAN ***, по която е обслужван процесния кредит са извършени три
сторнироващи операции, както следва: 1. главницата с падеж 10.11.2014г. на стойност 1215 EUR е била вписана като платена. На 29.12.2014г. (след отнемане на лиценза на
банката) банковото бордеро е сторнирано,
но с вальор 10.11.2014г..
Сторнировъчната операция е извършена
от лице от ищцовото дружество на основание: „съгласно инспекторско
уведомление от Р.Стойчев от 29.12.2014г.“ ; 2. главницата с падеж 10.12.2014г. на стойност 1215 EUR е била вписана
като платена. На 29.12.2014г. (след отнемане на лиценза на банката) банковото бордеро е сторнирано, но с вальор
10.12.2014г. Сторнировъчната операция е извършена от лице от ищцовото дружество на основание:
„съгласно инспекторско уведомление от Р.Стойчев от 29.12.2014г.“ 3. Договорната
лихва с падеж 25.11.2014г. на стойност
373,51 EUR е била вписана като платена. На
29.12.2014г. (след отнемане на лиценза на банката) банковото бордеро е сторнирано, но с вальор
25.11.2014г. Сторнировъчната операция е извършена от лице от ищцовото дружество на основание:
„съгласно инспекторско уведомление от Р.Стойчев от 29.12.2014г.“ Експертът сочи,
че заповед № 3-3/06.01.2015г. и Заповед №3-24/14.01.2015г. на квесторите на
банката са издадени в началото на
2015г., а вальорите на сторнировъчните операции са 10.11.2014г., 10.12.2014г. и
25.11.2014г. и предхождат датите на заповедите. По разплащателна сметка с IBAN ***, по
която е обслужван процесния кредит е извършена една анулираща операция, както
следва: На 12.01.2015г. главницата с падеж 12.01.2015г. е вписана като платена.
На същата дата е установена грешката, поради което веднага операцията е
анулирана – т.е. обявена е за невалидна. Съгласно Договор за цесия от 04.11.2014г. М.И.К.
(цедент) прехвърля на „Ю.Б.– П.-К.“ООД (цесионер) вземане в общ размер
69 000 EUR към длъжника „КТБ“АД. Сумата
включва цялото вземане на цедента по депозит
в EUR
(39337,54 EUR към 03.11.2014г.) и част от
цялото вземане на цедента по депозита в BGN (29662,46 EUR, представляващи 58014,72 BGN). Подадено е
Уведомление № 11502/10.11.2014г. от
М.К. до „КТБ“АД и Уведомление за
прихващане № 11503/10.11.2014г. от „Ю.Б.– П.-К.“ООД до „КТБ“АД. Във връзка
с горепосочената цесия в „КТБ“АД са
извършени осчетоводявания, така както е отразено в таблиците на стр. 12 от
заключението, а именно по сметките на М.К. и на ответника. Според вещото лице цесията
е осчетоводена на 10.11.2014г., като прехвърлената сума включва цялото вземане
на цедента по депозит в EUR (24 603,63 EUR към 10.11.2014г.) и част от цялото вземане на цедента по
депозита в BGN (29662,46 EUR, представляващи 58 014,72 BGN), като общия размер на осчетоводената цесия 54 266,09 EUR, но има разлика в сумата на осчетоводената цесия
(54 266,09 EUR) и на цесията, посочена като
осчетоводена в Решение № ЗБН6655 от 15.01.2016г. на синдиците на банката
(69 000 EUR). Разликата произтича
от обстоятелството, че в договора за цесия от 04.11.2014г. и уведомленията за
прихващане от 10.11.2014г. са посочени точни суми за
прехвърляне от всяка банкова сметка ***,
спрямо наличността към 03.11.2014г. Цесията е осчетоводена от „КТБ“АД на 10.11.2014г., когато вече са били прехвърлени суми към ФГВБ и наличностите по банковите сметки са били други, а именно по
банковата сметка на М.К. в EUR е
фигурирала наличност 24603.63 EUR, която изцяло е прехвърлена към
цесионера, така както е посочено в договора за цесия и уведмленията; по
банковата сметка на М.К. в BGN е
фигурирала наличност 279 845,21 BGN, но от
нея е прехвърлена сума 58014,72
BGN, т.к. това е
сумата изрично посочена в договора за
цесия и уведомленията. Експертът сочи, че на 10.11.2014г. ответникът е изпратил
до ищеца Уведомление за прихващане с вх.№ 11503/10.11.2014г. В
счетоводството на „КТБ“АД не е извършено прихващане между насрещните вземания, не
са извършени операции по прихващане. Ако прихващането беше осчетоводено след
10.11.2014г., то „КТБ“АД би следвало да извърши следните счетоводни операции: Издаване
на протокол за прихващане на насрещни
вземания; По банковата сметка на ответника
в EUR към 10.11.2014г. фигурира задължение към „КТБ“АД в размер 69 255 EUR главница; По специалните счетоводни сметки на ответника
към 10.11.2014г. е осчетоводено вземане
на ответника към „КТБ“АД в размер 54 266,09 EUR; Задължението на ответника към
„КТБ“АД се прихваща с вземането на ответника към „КТБ“АД до пълният размер на вземането
54 266,09 EUR; По специалните счетоводни
сметки на ответника изцяло се закрива вземането на ответника към „КТБ“АД; По банковата сметка на
ответника в EUR към 10.11.2014г. остава да
съществува задължение към „КТБ“АД в
размер 14988,91 EUR главница. Вещото лице сочи, че на 27.10.2014г. е последното погасяване на вноска от ответника, като няма извършени
погашения по кредитната партида на
ответника след 10.11.2014г. Според
експертизата размера на неплатени просрочени падежирали главници с
падежи от 10.11.2014г. до 10.08.2015г. включително е 12 150,00 EUR, незаплатена непадежирала главница е в размер 57 105,00EUR, което прави общо сумата 69 255,00 EUR. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице уточнява, че счетоводният
запис означава нанасяне на данни от счетоводителя в счетоводната система, като
данните зависят от това каква счетоводна операция се изпълнява. Може да се
извърши операция за заприходяване на стоки, по изписване на стоки, по плащане
на суми, прехвърляне от счетоводни сметки. Счетоводните записи винаги се
извършват на база на счетоводни документи, т.е. трябва да има първичен
документ, който да произведе нуждата от извършване на счетоводен запис. Всички
счетоводни документи, които са му представени, са индивидуално изброени в
официално писмо, което е подписано под синдиците на банката и е с печат на
банката. Сочи, че сторнираните суми са на база на инспекторско уведомление от
Р. Стойчев от 29.12.2014 г., това е основанието, което е вписано при
сторнирането в самата кредитна сметка и това е основанието, което е посочено в
самите сторнировачни бордера, които се намират по делото на лист 146 и 148 от
делото, като същото се отнася и за уведомленията на М. А. и С. Георгиева. В допълнителното заключение от 01.07.2019г. вещото лице Д. сочи, че в извлечение от
счетоводна партида 2265 978 126340 01 0 „Заеми за придоливане на ДМА“
(л.109 – л.111 от делото) със знак Дебит е посочена общата усвоена сума на
10.07.2007г. в размер 175 000 EUR (представляваща пълното задължение по партидата), а със
знак Кредит са посочени всички месечни
вноски за главници, с които е намалена усвоената сума по сметката (представляващи намаляване
задължението по тази партида) за периода от
10.08.2007г. до 20.08.2015г. В
извлечението от счетоводна партида 2265 978 126340 01 0 „Заеми за
придоливане на ДМА“ фигурират 7 броя банкови бордера с вальори от 10.02.2015г. до 10.08.2015г. за
извършени операции със знак Кредит и на основание: „издължаване на кредит“.
Съгласно изискани копия на горепосочените банкови бордера в тях е налична следната информация:
***************************************************
Според експерта при горепосочените 7 броя банкови бордера
е извършена една и съща счетоводна операция: Дебит сметка „Просрочени заеми за придобиване на
ДМА“ / Кредит сметка „Заеми за придобиване на ДМА“, което означава, че със
съответната сума е намалено задължението по сметка „Заеми за придобиване на
ДМА“, но е увеличено задължението по сметка „Просрочени заеми за придобиване на
ДМА“(поради неплащане на съответната сума/. Експертизата въз основа на
изисканите 32 броя банкови бордера за
извършени за периода от 12.03.2012г. до
10.10.2014г. за извършени операции със
знак Кредит и на основание: „издължаване на кредит“, обобщава данните в
следната таблица:
***************************************
Според вещото лице видно от горната таблица, че при
горепосочените 32 броя банкови бордера е извършена една и съща счетоводна
операция: Дебит сметка 1814 978 126340 01 0 „Разплащателна сметка“ (с IBAN ***)/ Кредит сметка „Заеми за придобиване на ДМА“. Тази
счетоводна операция означава, че със съответната сума е намалена наличността по разплащателната сметка (поради плащане на
задължението) и същата сума е послужила за намаляване задължението по сметка
„Заеми за придобиване на ДМА“.Експертът сочи, че в параметричната справка по партида *********** „Заеми за придоливане на
ДМА“ (л.112 – л. 114 от делото) са отразени горепосочените кореспонденции с
други счетоводни сметки: От № 57 до № 88вкл. (колона 1 на л.113 – л.114 от
делото) са горепосочените 32 броя банкови бордера извършени със знак Кредит и
на основание: „издължаване на кредит“, като в
колона 6 е посочена кореспондиращата партида по Дебит сметка 1814 978
126340 01 0 „Разплащателна сметка“ (при
плащане сумата); От № 96 до № 102 вкл. (колона 1 на л.114 от делото) ) са
горепосочените 7 броя банкови бордера извършени със знак Кредит и на основание:
„издължаване на кредит“, като в колона 6
е посочена кореспондиращата партида по Дебит сметка „Просрочени заеми за
придобиване на ДМА“(при неплащане сумата/. В Извлечение от
счетоводна партида 2265 978 126340 01 0 „Заеми за придобиване на ДМА“
(л.109 – л.111 от делото) със знак Дебит е посочена общата усвоена сума на
10.07.2007г. в размер 175 000 EUR (представляваща пълното задължение по партидата), а със
знак Кредит са посочени всички месечни
вноски за главници, с които е намалена усвоената сума по сметката (представляващи намаляване
задължението по тази партида) за периода от
10.08.2007г. до 20.08.2015г. Според
вещото лице при извършените 32 броя банкови операции за периода от 12.03.2012г. до 10.10.2014г. е намалено
задължението по счетоводна сметка 2265 978 126340 01 0 „Заеми за придобиване на
ДМА“, като със съответната сума е
намалена паричната наличност
по разплащателната сметка (поради
плащане на задължението), а при извършените 7 броя банкови операции за периода от 10.02.2015г. до 10.08.2015г. е
намалено задължението по счетоводна
сметка „Заеми за придобиване на ДМА“, но
със съответната сума е увеличено задължението по сметка „Просрочени
заеми за придобиване на ДМА“(поради неплащане на задължението). Основанието „издължаване на кредит“ фигурира във всички горепосочени
счетоводни операции, т.к. има операции
по Кредит, представляващи намаляване задължението по счетоводна партида 2265
978 126340 01 0 „Заеми за придобиване на ДМА“. Всички банкови
бордера с падежи от 10.11.2014г. (след
отнемане на лиценза на Банката не следва да се извършват операции „директен
дебит“) до 10.08.2015г. са осчетоводени като незаплатени и съответните суми са
отнесени по сметка „Просрочени заеми за придобиване на ДМА“(при осчетоводяване
на неплащане). При банковите бордера
от 10.11.2014г., 10.12.2014т.,
25.11.2014г. и 12.01.2015г. първоначално са допуснати грешки при
осчетоводяването (поради автоматичното извършване на „директен дебит“), поради
което е извършено сторниране и анулиране. При банковите бордера с вальори от
10.02.2015г. до 10.08.2015г. не са допускани грешки при осчетоводяването,
поради което няма операции по сторниране и анулиране. При банковите бордера с вальори от
10.02.2015г. до 10.08.2015г. не са допускани грешки при осчетоводяването,
поради което няма операции по сторниране и анулиране. При горепосочените 7 броя банкови бордера е
извършена една и съща счетоводна операция: Дебит сметка „Просрочени заеми за придобиване на
ДМА“ / Кредит сметка „Заеми за придобиване на ДМА“.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е процесуално
допустим, тъй като е заведен в законоустановения едномесечен срок от уведомяването
на ищеца, в чиято полза като заявител по ч.гр.д.№49845/2015г. на СРС, 29 състав
е издадена заповед по чл. 417 от ГПК за процесните суми, предмет на същата, които
са по договор за банков кредит от 02.07.2017г. Страните по делото не спорят
относно сключването на договора за кредит и предоставянето на сумата, както и
че същият е бил редовно обслужван до отнемането на лицензията на банката. Установи
се също така, че по договор за цесия от 04.11.2014г. цедентът М.И.К. е
прехвърлил на цесионера „Ю.Б.– П.-К.“ООД свое вземане в общ размер 69 000 EUR към длъжника „КТБ“АД, като е уведомление № 11502/10.11.2014г. от М.К.
до „КТБ“АД за извършената цесия и уведомление за прихващане с вх. №
11503/10.11.2014г. от „Ю.Б.– П.-К.“ООД до „КТБ“АД. Изслушаната по делото
съдебно-счетоводна експертиза е установила, че прихващането не е осчетоводено,
но ако е било, то „КТБ“АД би следвало да извърши следните счетоводни операции: издаване
на протокол за прихващане на насрещни
вземания; по банковата сметка на ответника
в EUR към 10.11.2014г. фигурира задължение към „КТБ“АД в размер 69 255 EUR главница; по специалните счетоводни сметки на ответника към 10.11.2014г. е осчетоводено вземане на
ответника към „КТБ“АД в размер 54 266,09 EUR; задължението на ответника към
„КТБ“АД се прихваща с вземането на ответника към „КТБ“АД до пълният размер на вземането
54 266,09 EUR; по специалните счетоводни
сметки на ответника изцяло се закрива вземането на ответника към „КТБ“АД; по банковата сметка на
ответника в EUR към 10.11.2014г. остава да
съществува задължение към „КТБ“АД в
размер 14988,91 EUR главница. Според експерта след извършеното погасяване на 27.10.2014г. по
разплащателната сметка е останала парична наличност в
размер 15 313,07 EUR, към 06.11.2014г. (датата на отнемане лиценза на
банката) сумата е била е 15 325,72 EUR, а към 22.04.2015г. наличността е
15 332,79 EUR, която не е използвана за
погашения по кредита.
Съдът намира, че по делото се
установи безспорно, че част от задължението по процесния договор за кредит е
погасено чрез прихващане, което е извършено от ответника с уведомление за
прихващане с вх. № 11503/10.11.2014г., въз основа на прехвърленото му по
договор за цесия вземане, за която ищецът е уведомен с уведомление № 11502/10.11.2014г.
от цедента М.К.. С оглед влязлото в сила съдебно решение по т.д.№ т.д.№2707/2015г.
на СГС, VІ-7 състав, процесното прихващане не е недействително по чл. 3, ал.3
от ЗБН, а с решението на САС е отхвърлен и иска по чл. 59, ал.3 във връзка с
ал.4 от ЗБН. С оглед зачитане на силата на пресъдено нещо по горепосоченото
дело, до приключване на което настоящото е било спряно, следва да се приеме, че
спорът относно валидността и действителността на процесното прихващане е
приключил. Възраженията на „КТБ“ АД относно същото са отхвърлени, следователно
е налице валидно извършено и действително прихващане, поради което още към 10.11.2014г.
част от задълженията на ответника по процесния договор за кредит са били
погасени чрез прихващане, а именно както се установи от съдебно-счетоводната
експертиза, задължението на ответника към
„КТБ“АД се прихваща с вземането на ответника към „КТБ“АД до пълният размер на вземането
54 266,09 EUR, като по банковата сметка на
ответника в EUR към 10.11.2014г. остава да съществува задължение
към „КТБ“АД в размер 14988,91 EUR главница. Крайният срок за погасяване на кредита по сключения договор е
бил до 10.07.2019г., а към датата на извършеното прихващане не е имало
неплатени задължения по кредита, т.е. с извършването на прихващането са
погасени задълженията по кредита до последните няколко вноски, формиращи общия
размер на разликата над 14 988,91 евро, но към датата -10.11.2014г. тези
вноски не са били изискуеми. Следователно след прихващането не е имало
изискуеми текущи вноски към ноември 2014г., тъй като тогава е прихванато
задължение в размер на 54 266,09 евро. Предвид горното съдът намира, че неправилно
банката е приела, че има просрочена главница, считано от 10.11.2014г.
Същевременно с обявяването на банката в несъстоятелност, на основание чл. 23, ал. 1 във вр.
чл. 13, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност всички парични и непарични
задължения на банката стават изискуеми, което от датата на решение
№ 664/22.4.2015 г. на СГС, ТО, VI - 4 първоинстанционен състав по т.д.н. №
7549/2014 г., с което ищцовото дружество "К.т.б. " АД е обявено в
несъстоятелност, като са прекратени дейността на предприятието и правомощията
на органите на банката, потвърдено с решение № 1443/03.07.2015 г. на САС, ТО по т.д.н. № 2216/2015 г. / само с изменение на началната
дата/. Това, обаче, е последващо и е станало след подаване на заявлението по
чл. 417 от ГПК, като към онзи момент с оглед прихващането не е имало изискуеми
и непогасени вноски. Не е имало просрочени вноски и основание за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, като ответникът се позовава и на това, че предвид
уговореното в чл.18.1 от договора, а именно писменото неотменимо съгласие на
кредитополучателя при наличието на средства по банковите сметки, банката да
блокира 5 дни преди падеж необходимата сума за погасяване на вноска или такса и
служебно да я използва за погасяване на дълга по предоставения кредит без писмена
покана към кредитополучателя, поради което а по другата разплащателна сметка е
имало наличност за покриване на вноските и банката е следвало да извърши
погасяването им чрез т.нар. директен дебит съгласно чл. 6 от Наредба №3. Към момента на падежа на съответните вноски, Наредба № 3/29.09.2005 г.
за паричните преводи и платежните системи, която е била в сила при сключване на договора за
кредит, е
отменена, считано от 1.11.2009 г. с приемането на Наредба № 3 от 16.07.2009 г. за
условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни
инструменти. В чл. 21 от действащата Наредба № 3 от 16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение
на платежни операции и за използване на платежни инструменти е предвидено, че в
случай че доставчикът на платежни услуги и получателят са едно и също лице,
доставчикът на платежни услуги може да събира по открита при него платежна
сметка суми, дължими от титуляра на сметката, въз основа на негово
предварително писмено съгласие. Безспорно се установява от вписаните в ТР обстоятелства, че с решение от 20.06.2014 г.
на УС на БНБ е забранено на "КТБ" АД да извършва дейностите, включени
в лиценза й, а с решение от 06.11.2014 г. на УС на БНБ лицензът на банката е
отнет на основание чл. 36, ал. 2, т. 2 ЗКИ, тъй като собственият капитал на
банката е отрицателна величина. С решение от 22.04.2015 г. по т.д.н. №
7549/2014 г. на СГС "КТБ" АД е обявена в несъстоятелност. В чл.
13, ал. 1 от Закона за кредитните институции е предвидено, че за извършването
на банкова дейност се изисква лиценз, издаден от БНБ. Отнемането на лиценза може да се
предхожда от поставянето на банката "под специален надзор" по чл. 115
ЗКИ чрез забрана извършване на дейностите, включени в издадения на банката
лиценз. Следователно
с отнемането на лиценза банката вече не е могла да извършва директен дебит,
какъвто безспорно представлява банкова операция. Ето защо с основание от страна
на ищеца са сторнирани сумите, които първоначално са погасили вноски по кредита
чрез директния дебит. Неоснователни са възраженията на ответника, че банката не
го била уведомила, тъй като отнемането на лиценза на банката и
преустановяването на дейността й са общоизвестни факти. Предвид горното, макар
банката да е предприела действия по уведомяване на страната чрез представеното
писмо, което не се установи да е връчено, въпреки положените усилия по
установяване на този факт, включително изискването на информация от „Български
пощи“, а и при отчитане на факта, че е подадено заявление за друг адрес, то е
безспорно, че се касае за законоустановена последица от отнемането на лиценза,
която следва да е известна на всички, тъй като се касае за приложение на закон,
а незнанието му е ирелевантно. Предвид горното, макар и да не е уведомила
кредитополучателя, банката с основание е извършила сторниране на извършените
чрез директен дебит три плащания, като е анулирала четвъртото. Но независимо от
горното, предвид настъпилото прихващане, което е валидно и действително, с
оглед отчитане на силата на пресъдено нещо по преюдициалното дело, в рамките на
което не се установи недействителност на прихващането, към процесния период,
когато се сочи да е обявен кредита за предсрочно изискуем от банката не е имало
просрочени вноски, напротив чрез прихващането е погасена много по-голяма част
от кредита от общо посочените просрочени вноски в размер на просрочена главница
в размер на 7290 евро за периода от 10.11.2014г. до 22.04.2015г., нито
основание за начисляване на лихви върху просрочени вноски. Предвид горното към
момента на подаване на заявлението не е била налице просрочена главница с оглед
настъпилото на 10.11.2014г. прихващане. Към настоящия момент по делото не се
спори и се установява, че процесният кредит е погасен изцяло, в която насока е
и представеното на стр. 378 от делото банково удостоверение от 06.07.2017г., в
което се сочи, че по процесния договор за кредит няма задължения към датата на
издаването му, а е представено и извлечение от сметка, от което е видно, че
всички задължения са погасени. Горното съдът е длъжен да отчете съгласно чл.
235 от ГПК. Предвид горното съдът намира, че по делото не се установява
наличието на задължения на ответника към ищеца по процесния договор за кредит,
поради което искът следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора на ищеца
не се следват разноски. Не може да се приеме, че повод за завеждане на иска е
ответника, тъй като той още преди издаване на заповедта за изпълнение, която е
оспорвал, е възразил срещу изискуемостта на вземанията на банката, позовавайки
се на извършеното прихващане. Именно несъобразяването от страна на ищеца с
прихващането е довело както до образуване на заповедното производство, така и
на исковото, а е безспорно установено /
с формираната по преюдициалното дело СПН/ че има действително и валидно
прихващане. С оглед горното разноски следва да бъдат присъдени на ответника,
като от същия се установява, че е заплатен депозит за ССЕ в размер на 300 лв.
по вносен документ от 28.06.2016г. и 250 лв. по вносен документ от 15.04.2019г.
В отговора и допълнителния отговор ответникът е заявил искане за присъждане на
разноски за адвокат или юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 745
лв., но съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК се присъждат само реално заплатените, т.е.
извършени разходи. В хода на делото ответникът е представляван от адвокат, за
който е представен договор за защита, с уговорено възнаграждение, но няма
доказателства за реалното заплащане на тази сума. Самото уговаряне на
възнаграждение, без доказателства за извършено плащане, не обозначава реално
извършени разноски. Предвид горното съдът намира, че разноските на ответника
възлизат на сумата от 550 лв. – депозити за експертизата.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска
по чл. 422 от ГПК, предявен от „К.т.б.“ АД / в несъстоятелност/, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление *** срещу „Ю.Б.“ ООД, ЕИК********, с адрес ***,
за признаване за установено, че му дължи описаните по издадената по гр. д. №
49845/2015г. на СРС, 29-ти състав заповед по чл. 417 от ГПК и издаден
изпълнителен лист от 02.09.2015г. за дължимите суми по договор за кредит от
02.07.2007г., обчщо от 71 832,01 евро, включваща описаните просрочена
главница, лихви, неустойки, а именно 61 965 евро – редовна главница,
7 290 евро – просрочена главница за периода от 10.11.2014г. до
22.04.2015г., просрочени лихви върху редовна главница 1904, 87 евро за периода
от 25.11.2014г. до 25.03.2015г., просрочени лихви върху просрочена главница в
размер на 214,02 евро за периода от 29.12.2014г. до 25.03.2015г., текущи лихви
върху редовна главница в размер на 329,81 евро за периода от 25.03.2015г. до
22.04.2015г., текущи лихви върху просрочена главница в размер на 82,05 евро за
периода от 25.03.2015г. до 22.04.2015г., както и неустойка върху просрочена
лихва в размер на 46,26 евро, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК „К.т.б.“
АД / в несъстоятелност/, ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на „Ю.Б.“ ООД, ЕИК********, с адрес ***, сумата от 550 лв. / петстотин
и петдесет лева/ - съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: