РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Силистра, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шестнадесети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Теодора В. В.
Членове:Добринка С. Стоева
Натали Яс. Жекова
при участието на секретаря Ели Ст. Николова
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско
дело № 20243400500072 по описа за 2024 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 187/29.09.23г., пост. по гр.д. № 83/2023г. по описа на
ТРС, е признато по отношение на Х. М. Х., че И. В. Д. притежава правото на
индивидуална собственост, придобито чрез договор за покупко-продажба по
време на брака им при липса на негов принос, на дворно място в с. Преславци
с площ от 1 577 кв.м., заедно с построената в него масивна едноетажна сграда
и масивна едноетажна второстепенна постройка към сградата. Осъден е Х. М.
Х. да заплати на И. В. Д. направените от нея по делото разноски в размер на
833,17 лв. и е определен на страните шестмесечен срок за отбелязването на
решението в СлВп - Тутракан на основание чл. 115, ал. 2 ЗС.
Недоволен от постановеното решение, е останал Х. М. Х., който го
обжалва в законоустановения срок. Счита, че същото е неправилно, поради
което моли съда да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което да
отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на деловодни разноски.
1
Ответната страна по жалбата И. В. Д. изразява становище, че жалбата е
неоснователна и моли съда решението на ТРС да бъде потвърдено.
СОС като съобрази становищата на страните и данните по делото, прие
за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
Предявен е иск с правно основание чл. 21,, ал.4,т. 1 СК.
И. В. Д. претендира право на индивидуална собственост върху
придобито по време на брака й с Х. М. Х., при липса на принос от негова
страна за придобиването, дворно място, находящо се в с. Преславци, общ.
Тутракан, обл. Силистра, ул. „Първа“ № 11, с площ 1,577 кв. м.,
представляващо урегулиран поземлен имот IV-61 в кв. 3 по плана на с.
Преславци, одобрен със Заповед № РД-02-14-1543/14.08.1999 г. на МРРБ, ЧИ
на регулационния план, одобрен със заповед № 295/12.09.2001 г. на Община
Тутракан, при граници: улица - УПИ V-62, УПИ VIII-59, УПИ IX-64 и УПИ
III-60, заедно с построените в имота жилищна сграда на един етаж с площ 69
кв. м. и второстепенна постройка на един етаж с площ 64 кв.м. Ищцата
твърди, че с ответника и настоящ жалбоподател са сключили брак на
19.01.2022 г., като непосредствено след сключването му ответникът е
напуснал семейното жилище и е преустановил всякакви контакти с нея.
Твърди, че на 10.03.2022 г. е сключила договор за кредит за текущо
потребление с „Банка ДСК“ ЕАД в размер на 55 000 лв., чиито ежемесечни
вноски по погасяването му изплаща сама, като средствата от кредита са
усвоени за закупуване на процесния имот на 11.03.2022 г. и за извършване на
подобрения в него.
Х. М. Х. не оспорва, че на 19.01.2022 г. е сключил граждански брак с
ищцата, но твърди, че след това съпрузите заедно са заминали за Германия,
гр. Бретен, където той имал квартира. Твърди също, че през м. януари 2022 г.
е имал среща с Е. М. от с. Преславци по повод закупуването на процесния
имот и през м. февруари 2022 г. постигнали споразумение за продажна цена
от 7 500 евро, като това наложило Д. да се завърне в България сама, преди
което ответникът й дал 5 000 евро за закупуването на имота, тъй като
уговорката с продавачите била останалите 2 500 евро да бъдат заплатени
впоследствие. Твърди също, че 5 000 евро от общата цена са лични негови
средства, като признава, че останалите 2 500 евро са средства, получени от
2
ищцата в резултат на сключения от нея договор за кредит.
Безспорно установено по делото е, че страните са сключили
граждански брак на 19.01.2022 г.
От обясненията на страните и ангажираните доказателства се
установява, че към този момент ищцата Д. е живеела с Гошо - бащата на
второто и третото й дете, както и че през м. януари 2022 г. съпрузите ,заедно
със свид. Алилова, отпътували от България за Германия, като свид. Алилова и
ищецът се запознали при пътуването. Видно от представения по делото
договор за наем /стр. 95/, на 27.01.2022 г. ответникът наел жилище в гр.
Бретен, ФРГ, като в жилището, освен него, се нанесли ищцата Д. и свид. А..
Според показанията на св. Б.А. на работа ходел само Х., а тя и ищцата
Д. не ходели на работа, като и тя именно перяла дрехите на работещия,
готвила и чистила. Св. А. заявява, че присъствала на разговор между
страните, в който ответникът предложил на Д. да закупят къща в с. Преславци
и тя се съгласила, като Х. уговорил по телефона условията с продавача за
продажна цена от 7 500 евро на разсрочено плащане, с първа вноска от 10 000
лв., и за целта дал на ищцата сумата от 5 000 евро за закупуването на къщата
и тя на 18-ти или 19.02.2023 г. отпътувала от за България.
Видно от представения на стр. 9 от първоинстанционното дело договор
за отпускане на кредит за текущо потребление, на 10.03.2022 г. между ищцата
и „Банка ДСК”, в гр. Варна, е сключен договор за отпускане на кредит за
текущо потребление в размер на 55 000 лв. Видно от представеното
извлечение, сумата е усвоена на същата дата, като с част от нея е
рефинансиран стар кредит (около 18 000 лв.), друга част е изтеглена в брой на
каса -17 000 лв.
От представения по делото Нотариален акт № 146/11.03.2022 г.
Нотариус № 648 /стр.6/ се установява, че на 11.03.2022 г. е сключен договор
за покупко - продажба, съгласно който ищецът Д. закупува процесното
дворно място и сгради за сумата от 3 000 лв.
Правилно ТРС е приел, че действителната договорена цена обаче е 15
000 лв., като този факт не се спори от страните и се потвърждава от всички
събрани писмени и гласни доказателства. Видно от представеното уд-е за
търпимост /стр.7/, процесните сгради са търпими строежи по смисъла на § 16,
ал. 1 от ПР на ЗУТ. Продавачът по сделката - св. Али, твърди че при
3
изповядването й ищцата заявила, че ще заплати цялата сума, като видно и от
операционната бележка на стр.19 и извлечението на стр. 94, на същата дата
от сметка на Д. по сметка на единия от продавачите - св. Алиева, е преведена
сумата от 15 000 лв. с основание: „покупко продажба на имот”, което се
потвърждава и от св. Валентина Веселинова Димитрова, присъствала на
превеждането на сумата. Св. Алиева също потвърждава, че сумата й е
преведена по банков път, но твърди, че ищецът Д. е носила сума в брой - 5
000 или 10 000 лв. От обясненията на ищцата и показанията на св. Али се
установява, че е носела сумата в брой (17 000 лв., които бил изтеглила
предходния ден), но продавачите държали да бъде извършен банков превод. В
тази връзка от банковото извлечение (стр. 93) е видно, че началното салдо по
сметката в началото на 11.03.2022 г. е било 14 097,50 лв. Ищцата е внесла 6
000 лв. чрез ATM, след което е имала достатъчно наличност, за да осъществи
вътрешнобанковия превод от 15 000 лв. по сметката на св. Алиева.
Според св. А. през м. май 2022 г. ищцата Д. отново е посетила
ответника във ФРГ, като този път е останала една седмица, но впоследствие
отношенията между страните се влошили поради факта, че в България ищцата
продължавала да живее заедно с Г./в гр. Варна/, тъй като той отказвал да даде
разрешение децата им да напуснат страната.
По делото липсват доказателства, установяващи ответникът да е
изпращал пари на ищцата в тази период. Комуникацията между страните се е
осъществявала чрез св. А., като и именно на нея Д. съобщила, че желае да се
разведе с Х. и тя трябвало да го убеди да подпише документите.
Настоящият състав напълно се солидаризира с извода на ТРС, че не е
безспорно установено по делото, че ответникът е предал на ищцата сумата от
5 000 евро за закупуването на процесния имот, предвид обстоятелството, че
единственото доказателство в тази насока са показанията на св. Алилова, но
те не могат да бъдат кредитирани като категорични в тази им част, тъй като тя
не само, че не е сигурна за точната сума, която е предадена, а е видяла
„пачка”, като е чула ищецът да казва, че сумата е 5 000 евро, без тя лично да я
е броила, но и показанията й като цяло са непоследователни и объркани.
Свидетелката твърди, че първоначално договорената сума за къщата била 7
000 евро, която била намалена на 5 000 евро, а всъщност заплатената от
ищцата продажна цена е 15 000 лв. (7 500 евро).
4
Освен това, правилно ТРС е съобразил, че отношенията между
ответника и свид. Алилова са неясни и будят сериозни съмнения относно
нейната пристрастност. Свидетелката сочи, че тя е перяла дрехите на
ответника и чистела по време на съвместно съжителство между страните във
ФРГ в началото на 2022 г., докато неговата съпруга - ищцата Д., живееща в
същата квартира, е пиела по „24 часа на ден” (заедно със самата А.). А и св. А.
заявява, че ищцата се обаждала на нея от България и тя предавала след това
информацията на ответника. Правилно първоинстанционният съд е отчел, че
свидетелката често използва местоимението „ние”, като има предвид нея и
ответника: „Ние и казахме, че ако няма пари, ще и дадем.” [...] „Тя от нас
пари, нищо не прие.”, което налага извода, че свидетелката по - скоро
възприема отношенията между нея и ответника като семейни, а не тези между
страните по делото. Именно поради тази причина тя се е изненадала при
запознаването й с ищеца и настоящ жалбоподател:„Аз в колата видях И. и го
питах коя е тази. Той каза: „Аз съм сключил граждански брак, това е жена ми.
“. На мен ми стана странно. [...] Х. ме извика да живея при тях. Те преди да
сключат граждански брак с И., ние имахме уговорка с него. Той щеше да ме
вземе. И. откъде излезе?!”.
Нещо повече, предоставянето на сумата от 5 000 евро, както заявява
свидетелката Алилова, не кореспондира с факта, че Д. впоследствие е
сключила договор за кредит за 55 000 лв. и е заплатила продажната цена на
имота - 15 000 лв. от предоставените й средства по кредита. Логиката води на
извод, че ако ищцата действително е разполагала с 5 000 евро тя би изтеглила
по - малък кредит или поне част от продажната цена да бъде заплатена в брой
с предоставените й от ответника средства.
Съгл. чл. 21, ал. 1 от СК вещните права, придобити по време на брака в
резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи,
независимо от това на чие име са придобити. Съгл. ал. 3 от същата разпоредба
съвместният принос се предполага до доказване на противното. Липса на
принос може да е налице и при наличието на фактическа раздяла между
съпрузите, но само когато тя е прекъснала всякакви духовни, физически и
икономически връзки между съпрузите и е изключен какъвто и да било
принос в придобиванията на единия съпруг от страна на другия (ТР № 35 от
14.06.1971 г. на ВС, ОСГК).
5
В конкретният случай по делото е безспорно установено, че съпрузите
реално по време на брачното си съжителство са живели заедно около месец и
една седмица в Германия, като през останалото време И. Д. е живяла в гр.
Варна с бащата на второто и третото си дете и именно в този период е взето
решение за закупуването на процесния имот, който обаче изцяло е заплатен
със средствата от предоставения на Д. кредит. По делото липсват данни,
установяващи жалбоподателят да е изпращал парични средства от чужбина за
издръжката на съпругата си в периодите, в които тя е пребивавала в България,
както да е заплащал вноски по кредита. Единственото ангажирано
доказателство – показанията на св. А., както бе посочено по-горе, не могат да
се кредитират като категорично, безпристрастно и безспорно доказателство.
Съобразявайки всичко това, правилно ТРС е приел, че по време на
брачното си съжителство страните не са изградили отношения, свързани със
същинско семейно съжителство, включително и такива от имуществен и
личен характер (напр. полагайки грижи един за друг, за общи деца, за
домакинство, предоставяйки средства един на друг за покриване на
ежедневни потребности, придобиване на движими и недвижими вещи с общи
средства и др.), а и периодът от един месец съжителство и то редом с още
една жена, е крайно недостатъчен, за да бъде отчетен като фактор в
семейните им отношения. Ето защо се налага изводът, че по аргумент на
обратното от чл. 21, ал. 3 от СК, приносът на съпруга Х. в придобиването на
процесния имот е изключен, поради което искът се явява основателен.
Като е достигнал до същия краен извод, ТРС е постановил правилно
решение, което следва да бъде потвърдено.
В контекста на гореизложеното несъстоятелни се явяват доводите във
въззивната жалба, че осигуряването на средствата за по-голямата част от
стойността на имота и уговорката за плащането й на продавача е извършено
единствено от жалбоподателя, без никакво участие на ищцата.
Несъстоятелен е и доводът, че Д. не е имала намерение, нито мотив да
купува имота и че по уговорка с продавача останалата част от продажната
сумата е следвало да се изплати след 2-3 месеца и то от Х.. От показанията на
продавача - св. Али, не се установяват подобни обстоятелства.
Следва да се отбележи също, че е ирелевантен фактът, че с част от
средствата от изтегления настоящ кредит ищцата е рефинансирала друг свой
6
кредит, изтеглен преди брака. От значение е, че с останалите средства от този
кредит тя е финансирала покупката и напълно обосновано ТРС е приел, че
това представлява неин принос.
Доводът на жалбоподателя, че продавачите били обещали именно на
него да продадат имота, а не на всеки, който им даде парите, не намира опора
в представения по делото нотариален акт за покупка на имота, съгласно който
купувач е именно Д. и то не действаща като пълномощник на Х..
Що се касае до довода, че липсват доказателства по делото съпрузите
да са се уговаряли Д. да изтегли кредит, нито пък с част от него да се
закупува договорения имот, то той е още едно потвърждение, че техните
отношения не са били като съпружески. А ако ответникът и настоящ
жалбоподател е предавал някакви средства на ищцата с определени уговорки
между тях, които тя не е изпълнила, той разполага с друг правен ред да си ги
претендира от нея.
Предвид изхода на процеса пред настоящата инстанция, на
жалбоподателя не следва да се присъждат деловодни разноски, а ответната
страна не претендира такива.
Водим от горното, ОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 187/29.09.23г., постановено по гр.д. №
83/2023г. по описа на ТРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7