Решение по дело №679/2019 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 94
Дата: 20 март 2020 г. (в сила от 10 декември 2020 г.)
Съдия: Нели Иванова Каменска
Дело: 20197100700679
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

94 /20.03.2020 г., град Добрич

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

                                                                              

Административен съд - Добрич, в публично заседание на десети март, две хиляди и двадесета година, ІІІ състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Нели Каменска

 

при участието на секретаря Стойка Колева разгледа докладваното от председателя административно дело № 679 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодек (АПК) във връзка с чл.76, ал.1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ).

Образувано е по жалба на А.Д.Д., в качеството й на главен архитект на Община Балчик, с адрес в гр.Добрич, жк “Добротица“, бл.36, вх.Д, ет.2, ап.3, срещу Решение № РС-318-18-064 от 10.10.2019 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), в частта му, с която е установен конфликт на интереси, наложена е глоба в размер на 5 000 лева, отнета е в полза на Община Балчик сума в размер на 52,32 лева и е отнета в полза на Държавата сума в размер на 4 600 лева.

Жалбоподателят не е съгласен с решението в обжалваните му части, които счита за незаконосъобразни. Излага доводи, че решението е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материално-правни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Оспорващият счита за нарушен чл.74, ал.1 от ЗПКОНПИ, понеже решението не е постановено до два месеца от образуване на производството. В жалбата определя този срок като преклузивен и се позовава на съдебна практика на ВКС. Жалбоподателят се позовава на чл.7, ал.1 и чл.8, ал.1 от ЗПКОНПИ и изразява становище за невалидност на решението, поради постановяването му от нелегитимен състав. Оспорва и материалната законосъобразност на решението като оспорва наличието на кумулативните предпоставки по чл.2 от ЗПУКИ (отм.), при които се приема, че е налице конфликт на интереси. В тази връзка изтъква, че частният интерес не е повлиял на обективното и безпристрастното изпълнение на задълженията по служба на главния архитект. Самите правомощия на главния архитект на общината не позволявали частен интерес да влияе на обективното и безпристрастно изпълнение на задълженията му по чл.145, ал.2 от ЗУТ. Излага твърдения, че от събраните в административното производство пред Комисията доказателства било установено съответствие на одобрения инвестиционен проект с всички нормативни изисквания, т.е. че при одобряването на инвестиционния проект главният архитект на общината е приложил правилно закона. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв.Е.Н. (редовно упълномощена с пълномощно на л.400 от делото), заявява, че поддържа жалбата на посочените основания, представя подробни писмени бележки и моли решението, в оспорените му части, да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноските по делото по представен списък.

Ответникът, Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, наричана за краткост Комисията, представлявана от главен юрисконсулт, Н. Н., (редовно упълномощен от председателя, С.Ц., с пълномощно на л.406 от делото), изразява становище за законосъобразност на постановеното решение в оспорените му части и оспорва жалбата. Счита за неотносимо обстоятелството, че одобреният проект е съобразен с правилата на  ЗУТ Твърди, че в конкретния случай производството за установяване на конфликт на интереси е образувано по сигнал и не е приемано решение за откриване на производството. Изтъква, че жалбоподателят, в качеството си на главен архитект, е одобрил проект, изготвен от свързано с него лице. Счита за неотносимо обстоятелството, че дружеството, изготвило инвестиционния проект, не реализирало печалба. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Моли решението на Комисията да бъде потвърдено и да се присъдят разноските за юрисконсултско възнаграждение.

Решение № РС-318-18-064 от 10.10.2019 г., в оспорените му части, е издадено на основание чл.74 от ЗПКОНПИ, чл.35, ал.1 от Закона за предотвратяване и преустановяване конфликт на интереси (ЗПУКИ отм.) във вр. с чл.81, ал.1 и ал.2 от ЗПКОНПИ във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). С него Комисията е установила конфликт на интереси по отношение на А.Д.Д., в качеството й главен архитект на Община Балчик и лице, заемащо публична длъжност, за това, че на 15 декември 2017 г. е одобрила инвестиционния проект за обект „Сезонна жилищна сграда с магазини“ в УПИ ІV, кв.377 по плана на град Балчик в частен интерес на свързани с нея лица по см. на § 1, т.1 от ДР на ЗПУКИ (отм.) и в нарушение на забраната да участва в подготовката на акт в частен интерес по чл.8, изр.първо, хипотеза първа от ЗПУКИ (отм.). В резултат от горното на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 5 000 лева, на основание чл.35, ал.1 от ЗПУКИ (отм.), на основание чл.81, ал.1 и ал.2 от ЗПКОНПИ е постановено отнемане в полза на Община Балчик на сумата, представляваща нетното дневно възнаграждение, получено от деянието, породило конфликт на интереси от 52,32 лева и отнемане в полза на Държавата на 4 600 лева - равностойността на получената материална облага в резултата на конфликта на интереси,

С необжалваната част на решението Комисията е постановила, че не установява конфликт на интереси за това, че на 15 декември 2017 г. А.Д., в качеството си на главен архитект на община Балчик, е издала разрешение за строеж № 297/15.12.2017 по одобрения инвестиционен проект.

Административен съд -Добрич,  след като се запозна с жалбата, приетите по делото доказателства и становищата на страните намира, че жалбата е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

 І. От фактическа страна

Съдът приема за установено, че жалбоподателят, арх.А.Д.Д. е назначена на длъжност „главен архитект“ в Община Балчик с Трудов договор № 116/11.03.2013 г., сключен като безсрочен с кмета на общината, Н. Ангелов (л.73).

На 14.12.2017 г. търговското дружество, възложител на строежСезонна жилищна сграда с магазини“ в УПИ ІV, кв.377 по плана на град Балчик, „Блякстоун груп“ ООД, представлявано от К.Я.К., е подало заявление до главния архитект на Община Балчик, да съгласува и одобри инвестиционен проект. На следващия ден, 15.12.2017 г., възложителят на строежа е подал заявление за издаване на разрешение за строеж.

Главният архитект на Община Балчик, А.Д.,  е одобрила и съгласувала инвестиционния проект на 15 декември 2017 г., видно от положения подпис, печат и дата върху горния десен ъгъл на всяка една от частите на проекта - архитектурна, инженерно-геоложка, електрическа, геодезия, пожарна безопасност, ВиК, конструктивна (л.143, л.160, л.178, л.199, 205, 215, 237). Въз основа на одобрения проект главният архитект е издала и Разрешение за строеж № 297/15.12.2017 г.

 От инвестиционния проект е видно, че част „Архитектурна“ е изработена от архитект Д.Г.В.с Удостоверение за пълна проектантска правоспособност № 05041 за 2017 г., а част „Конструктивна“ е изработена от инженер Я.Д.Р.с Удостоверение за пълна проектантска правоспособност № 00021 за 2017 г.

От приложените по делото справки от регистъра на Национална база данни „Население“ (л.375, 376, 379) се установява, че архитект Д.Г.В.(с бащина фамилия В., а по съпруг Д.), изготвила архитектурната част от одобрения проект, е дъщеря на главния архитект на община Балчик, А.Д., а инженер Я.Д.Р., изготвил конструктивната част от проекта, е втори съпруг на А.Д..

Не е спорно между страните, че изготвянето на процесния технически инвестиционен проект „Блястоун груп“ ООД е възложило с договор от 02.08.2017 г., на  „Я.Р. – Консулт“ ЕООД с ЕИК *********. От справка в Търговския регистър (л.386) се установява, че управител и едноличен собственик на капитала „Я.Р. – Консулт“ ЕООД с ЕИК ********* е Я.Д.Р., съпруг на арх.Д.. В изпълнение на договора, на 21.12.2017 г. изпълнителят по него, Я.Р. – Консулт“ ЕООД, е издал фактура № ********** (л.354) за сумата от 12 000 лева и ДДС от 2 400 лева,  общо 14 400  лева на „Блястоун груп“ ООД.

От заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че по горепосочената фактура „Блястоун груп“ ООД е извършило плащане в полза на „Я.Р. -Консулт“ ЕООД на посочената в нея сума. Вещото лице дава заключение, че в резултат от сключения договор „Я.Р. -Консулт“ ЕООД е получило разполагаеми средства в размер на 4567,60 лева, но след отчитането на непреки разходи във връзка с формирането на финансовия резултата за 2917 г. е отчело загуба от 2601,68 лева.

Заключението не бе оспорено от страните и съдът го приема като компетентно изготвено и обосновано.

По горните фактически обстоятелства страните не спорят. Те са установени в административното производство и доказани по делото.

Спорът между страните е изцяло правен и е относно спазването на административно-производствените правила при провеждане на производството по установяване конфликт на интереси и съответствието на решението с материалния закон.

В тази връзка съдът приема за установено, че производството пред Комисията е образувано по Сигнал с вх. № ЦУ 01/С-308/17.07.2018 г.(л.54), подаден от няколко физически лица. Нарочен акт за образуване на производството за установяване на конфликт на интереси в преписката не се представя, а според изявление на процесуалния представител на ответника в първото съдебно заседание, такъв акт не е издаван.

Съдът приема, че производството пред Комисията е било образувано в момента на постъпването на сигнала, на 17.07.2018 г., тъй като на тази дата е възложена на съответния служител първата проверка, видно от поставените резолюции върху сигнала.

Изготвен е Доклад с рег. № ЦУ01-10494 от 22.08.2018 г. на Дирекция „Правна“, а на 12.09.2018 г. Комисията е взела решение (л.68) за продължаване срока на производството с 30 дни, до 17.10.2018 г.

От данните по делото е видно, че преди това и след решението на комисията са изисквани писмени доказателства от кмета на Община Балчик, от ДНСК, както и от възложителя на строежаБлястоун груп“ ООД.

Една част от исканите документи са представени от Община Балчик и от възложителя на строежа.

Административната преписка съдържа данни, че по повод разрешеното строителство пред органите на РДНСК, Окръжна прокуратура-Добрич и Апелативна прокуратура Варна са извършени множество проверки, приключили със заключение, че процесният инвестиционен проект е в съответствие с изискванията на ЗУТ и на техническите правила и норми по специалните закони.

 Видно от писмо на заместник-началника на ДНСК с изх. № Д-1613-01-471 от 08.04.2019г. (л.334-335) на Комисията не са били представени всички изискани от ДНСК заверени копия на документи. С цитираното писмо  заместник-началникът на ДНСК е разпоредил в тридневен срок подчинените му служители и структури- началниците на РДНСК-СИР и РД НСК-СИР да представят в ДНСК изисканите от КПКОНПИ документи.

На 31.05.2019 г. КПКОНПИ е отправила покана за изслушване до главния архитект на Община Балчик (л.336). Поканата е връчена на 03.06.2019 г. (л.337). На 06.06.2019 г. при КПКОНПИ е постъпило писмо (л.338)от арх.А.Д., с което тя е поискала да се запознае с преписката и върху писмото е удостоверила, че на 10.06.2019 г. е получила копие от преписката.

На 12.06.2019 г. е проведено изслушване, видно от Протокол № 892/12.06.2019 г., (л.339 и сл.) На изслушването са присъствали четирима от петимата членове на КПКОНПИ. Според протокола председателят на Комисията, Пламен Георгиев, е отсъствал поради ползване на  отпуск.

На 20.06.2019 г. арх. Д. е представила писмени възражения срещу откритото срещу нея производство по установяване конфликт на интереси.

На 18.10.2019 г. Комисията уведомява арх.Д. с писмо (л.373), че е установила конфликт на интереси. Към писмото е приложено и процесното Решение № РС-318-18-064 от 10.10.2019 г.

Решението е получено от арх. Д. на 21.10.2019 г. Жалбата срещу решението е постъпила в Административен съд Добрич на 04.11.2019 г., т.е. в законоустановения 14 –дневен срок за оспорване.

ІІ. От правна страна

Жалбата е неоснователна.

Съдът извърши служебно проверка на всички основания по чл.146 от АПК, при която намира следното:

1.     Компетентност на издателя на акта

В жалбата се възразява, че решението не е валидно, тъй като е взето от четирима членове на комисията: заместник председателят А.С.и членовете А.Ц., П.Ц.и С.К..

Съгласно чл.8, ал.1 от ЗПКОНПИ, Комисията е колективен орган, който се състои от петима членове - председател, заместник-председател и трима други членове. Съгласно чл.13, ал.2, изр.1 от ЗПКОНПИ, решенията на Комисията се приемат с мнозинство повече от половината от всички членове и се мотивират. Специални изисквания за кворум при вземане на решение от Комисията в закона не са установени.  В случая е формирано изискуемото по чл.13, ал.2 от ЗПКОНПИ мнозинство с четири положителни гласа, поради което решението не нищожно, а е валиден административен акт, постановен от компетентен колективен орган.

2.     Спазване на установената форма

Специалната норма на чл.13, ал.2, изр. 2 от ЗПКОНПИ изисква в  мотивите на решението да се посочат фактите, доказателствата, въз основа на които те са установени, както и направените правни изводи. Разпоредбата на чл.74, ал.2 от ЗПКОНПИ изисква решенето да съдържа определени реквизити. Тези специални норми не се различават от общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове, установени в 59, ал.1 и ал.2 от АПК.

В мотивите и диспозитива на решението е допусната явна фактическа грешка, изразяваща се в некоректно изписване на първото име на жалбоподателя, Ана, вместо А.. Това нарушение не може да се определи като съществено и опорочаващо изискванията за форма на акта. Името на лицето, заемащо публична длъжност, е публично известно и явните неточности при изписването му не водят до объркване и съмнение кой е адресатът на издадения административен акт.

 Съдът приема, че решението отговаря на установените общи и специални изисквания за форма, тъй като съдържа задължителните реквизити по чл.74, ал.2 от специалния закон. Съдържа фактически и правни основания, от които може да се разбере, какви са съображенията на административния орган да приеме, че е налице конфликт на интереси. Всички относими в производството обстоятелства са обсъдени в решението.

3.     Наличие на съществени процесуални нарушения

3.1 Относно възражението, че Комисията не се е произнесла с изричен акт за откриване на производството

Съдът счита същото за неоснователно.

Изричен акт за откриване на производството би имал значение в случаите, в които е необходимо да се отбележи началния момент на административното производство.

Нормата на чл.71, ал.1 от ЗПКОНПИ, указва начините за откриване на производството пред комисията - по сигнал, подаден до Комисията, по решение на Комисията или по искане на лицето, заемащо висша публична длъжност. По делото се установява, че производството пред Комисията е образувано по сигнал и в момента на постъпване на сигнала, на 17.07.2018 г., тъй като тогава е разпоредено извършването на първото действие по него. Затова съдът намира, че може да се установи кога е образувано и липсата на изрично решение на Комисията за откриване на производството, образувано по сигнала,  не е процесуално нарушение.

3.2 Относно възражението, че срокът по чл. 74, ал.1 от ЗПКОНПИ е преклузивен и че същият не е спазен

Според чл. 74, ал.1 от ЗПКОНПИ, Комисията се произнася с мотивирано писмено решение в срок до два месеца от образуване на производството, а при случаи на фактическа и правна сложност срокът е два месеца и 30 дни.

От фактическа страна не е спорно, че производството пред Комисията е образувано в момента на постъпване на сигнала на 17.07.2018 г., а решението е постановено на 10.10.2019 г., т.е. след изтичане на общо тримесечния срок след извършеното удължаване с 30 дни.

Съдът не споделя становището на процесуалния представител на жалбоподателя, че този срок е преклузивен, т.е. че след изтичането на общо трите месеца, считано от образуване на производството, Комисията не дължи произнасяне или губи възможността да се произнесе за резултатите от проведеното производството. В този смисъл е практиката на административните съдилища по ЗПКОНПИ ( адм.дело № 11666/2018 г., адм.дело № 6410/2018 г. и адм.дело № 10233/2019 г., всички на Административен съд София-град, адм.дело № 356/2019 г. на Административен съд –Шумен, адм.дело № 661/2019 г. на Административен съд - Хасково), както и в практиката на ВАС по адм.дело № 13 944/2015 г. и адм.дело № 3582/2013 г. по ЗПУКИ (отм).

В жалбата се извършва позоваване на практика на ВКС по отношение характера на срока. Съдът установи, че с Определение № 256/18.07.2018 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, по гр.д.1348/ 2018 г., е констатирал своя противоречива практика по отношение характера на сроковете по чл.15, ал.2 от ЗОПДИППД(отм), чл.27, ал.1 от ЗОДНПИ (отм.), чл.112, ал.1 и ал.2 от ЗПКОНПИ, имащи значение за възникването, съществуването и надлежното упражняване на правото на иск за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. Затова е образувано тълк.дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС, по което към настоящия момент няма произнасяне. Видно е, че практиката на ВКС не е свързана с настоящата производство по установяване конфликт на интереси, а с друго производство по същия закон.

От тълкувателната практика на Върховния административен съд се извежда принципното разбиране, че сроковете за произнасяне на решаващия орган в административното производство по правило са инструктивни. В някой случаи може да се приеме, че има и изключения, които се допускат при съобразяването на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК.

Изхождайки от това разбиране и поради липса на изрична правна норма за характера на сроковете, съдът намира, че сроковете имат инструктивен характер, когато производството е образувано по сигнал или по искане на лицето, заемащо висша публична длъжност, тъй като Комисията в тези случаи не е инициатор на производството и винаги дължи произнасяне. Пропускането на срока за произнасяне, когато производството е образувано по сигнал или по искане на лицето, заемащо публична длъжност, може да се разглежда само като процесуално нарушение, но не преклудира възможността на Комисията да се произнесе, понеже обратното разбиране би довело до засягане на обществения интерес и до засягане на личния интерес на лицето, заемащо публична длъжност по негово искане да се установи дали е в конфликт на интереси или не е.

Когато производството е образувано по инициатива на Комисията, т.е. служебно, съобразявайки принципа за съразмерност по чл.6 от АПК, сроковете по чл.74, ал.1 от закона могат да се разглеждат като преклузивни.

В случая срокът е инструктивен, тъй като производството пред Комисията е образувано по сигнал на граждани, който сигнал Комисията е длъжна да разгледа в обществен интерес и да постанови решение по него. След като срокът не е преклузивен, неговото неспазване не се отразява върху валидността на решението, а представлява процесуално нарушение на чл.74, ал.1 от ЗПКОНПИ, за което следва да се извърши преценка дали е съществено.

От доказателствата по делото се установява, че произнасянето на Комисията се е забавило по обективни причини. Видно е, че одобреното и разрешено от главния архитект на Община Балчик строителство на обект „Сезонна жилищна сграда с магазини“ в УПИ ІV, кв.101 по плана на гр.Балчик е предизвикало подаването на множество сигнали и жалби от трети лица, които се считат за засегнати одобрения проект и разрешеното строителство. По тези сигнали и жалби, едновременно с производството пред Комисията, са образувани множество други административни и съдебни производства пред органите на РДНСК-СИР Варна и РО НСК-Добрич, Административен съд Добрич (последните, служебно известни на съда и на страните по настоящото дело), а също пред Окръжна прокуратура – Добрич. От данните по настоящото дело се установява също, че органите на РДНСК-Североизточен район Варна не са представили изисканите от Комисията документи, поради което те са изискани с писмо от 08.04.2019 г. на  заместник-началника на ДНСК и представени на Комисията след тази дата(л.334-335).

По тези съображения съдът приема, че допуснатото процесуално нарушение, изразяващо се в неспазване на срока за произнасяне по чл.74, ал.1 от ЗПКОНПИ, не може да се квалифицира като съществено, тъй като се дължи на обективни причини.

Преклузивни са сроковете по чл.73 от ЗПКОНПИ, според който производството за установяване на конфликт на интереси, както и за нарушения по чл. 68 и 69 се образува в срок до 6 месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на нарушението. В случая деянието е извършено на 15.12.2017 г., производството пред Комисията е образувано на 17.07.2018 г.,  а решението  е постановено на 10.10.2019 г., т.е. преклузивните срокове по чл.73 от ЗПКОНПИ са спазени.

Производството пред Комисията е проведено по реда, указан в чл.72, ал.1-7 от ЗПКОНПИ. Връчена е покана за изслушване, по искане на арх.Д. са й предоставени събраните от Комисията писмени доказателства, проведено е изслушване, за което е съставен протокол, приети са представените от арх.Д. допълнителни писмени доказателства. По този начин и осигурено спазването на правото на защита пред административния орган.

4.Съответствие на решението с материалния закон и целта на закона

Действието по одобряване на инвестиционния проект за процесния строеж е извършено на 15.12.2017 г. при действието на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, обн. ДВ бр.97/2010 г., отменен с ДВ бр.7 от 19.01.2018 г.

За да е осъществен конфликт на интереси по смисъла на чл. 2, ал.1 от ЗПУКИ (отм.), действал към момента на извършване на деянието, следва да се докаже, че лицето, заема публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията му по служба, и че лицето е упражнено властническо правомощие, повлияно от частния интерес. Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗПУКИ (отм.), частен е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение. Съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗПУКИ (отм.) облага е всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на привилегия или почести, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие. С идентично съдържание са и разпоредбите на чл.52 - 54 от ЗПКОНПИ, действащ към датата на издаване на оспореното решение.

Доказателствата по делото установяват наличието на трите предпоставки по чл.2, ал.1 от ЗПУКИ (отм.).

Както бе посочено по-горе, по делото не се спори, че главният архитект на Община Балчик, арх. А.Д., е съгласувала и одобрила инвестиционен проект, чието изготвяне е възложено с договор на дружество, чийто едноличен собственик на капитала и управител е съпругът й инж. Я.Д.Р.. Не се спори също, че част „Архитектурна“ от инвестиционния проект е изготвена от арх.Д.Г.В., която е дъщеря на арх.Д., а част „Конструктивна“ е изготвена от съпруга на арх.Д., инж.Радев. Не се спори, че за извършената работа дружеството е получило заплащане от възложителя на строежа, съответно заплащане са получили и роднините на арх.Д., изготвили съответните части от проекта.

Всички тези фактически обстоятелства, по които страните не спорят, са достатъчни да квалифицират извършеното от арх.Д. като неспазване на забраната по на чл.8 от ЗПУКИ(отм.), според която лице, заемащо публична длъжност, няма право да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове, да изпълнява контролни или разследващи функции или да налага санкции в частен интерес.

Главните архитекти на общините са лица, заемащи публични длъжности по см. на чл.3, т.25 от ЗПУКИ (отм.), а според чл.6, ал.1, т.32 са лица, заемащи висши публични длъжности.

 Установена е свързаността, по см. на § 1, т.1 от ДР на ЗПУКИ (отм.) на арх.Д. от една страна със съпруга й и дъщеря й, изготвили съответните части от одобрения от нея инвестиционен проект, и свързаността и от друга страна с дружеството, поело ангажимент и организирало изготвяне на проекта, чийто собственик на капитала, управляващ и представляващ е съпругът на арх.Д., инж.Я.Р..

Със съгласуването и одобряването на инвестиционния проект, възложен и изготвен от свързаните с арх.Д. лица, тя  в качеството си на лице, заемащо публична длъжност, е извършила нарушение на чл. 8 от ЗПУКИ (отм.), като не се е съобразил със забраната да участва в издаването на актове при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба, когато по конкретен повод е налице частен интерес.

Изводът за наличие на частен интерес произтича от обстоятелството, че изготвеният, от свързаните с арх.Д. лица, инвестиционен проект е пряко свързан с получаването на облага от материален характер- уговореното и извършеното от възложителя на строежа „Блякстоун груп“ ООД плащане по договора в полза на свързаните лица. Законът не изисква облагата да е незаконна или да е в резултат на неправомерно упражняване на правомощия или задължения от страна на лицето, заемащо публична длъжност.

За съда е несъмнено, че наличието на този частен интерес не може да не повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията и задълженията  по ЗУТ на главния архитект. В случая не съществува законова пречка свързаните с арх.Д. лица, нейната дъщеря и съпруг, притежаващи пълна проектантска правоспособност, да упражняват професионалната си дейност, вкл. и на територията на Община Балчик с оглед задължението на главния архитект да не допуска конфликт на интереси като се отведе по реда на чл.19, ал.1  от ЗПУКИ (отм.) във вр. с § 1, ал. 4 от ДР на ЗУТ. При съгласуването и одобряването на инвестиционния проект по реда на чл.142, чл.143 във вр. с чл.145, ал.1, т.1 от ЗУТ, главният архитект на Община Балчик е следвало да се отстрани от изпълнение на правомощията си по ЗУТ, поради наличие на частен интерес по конкретен повод, както е предвиждала действащата към този момент норма на чл. 19, ал. 1 от ЗПУКИ (отм.) А нормата на § 1, ал. 4 от ДР на Закона за устройства на територията предоставя правната възможност, когато главният архитект е възпрепятстван да упражни свои правомощия по ЗУТ, да ги предостави на други длъжностни лица от общинската администрация, притежаващи пълна проектантска правоспособност или които имат необходимия стаж за придобиването ѝ.

Частният интерес по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗПУКИ (отм.) е повлиял върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията и задълженията по служба на главният архитект на Община Балчик, в качеството му на лице, заемащо публична длъжност, при съгласуването и одобряването на инвестиционния проект. Интересът на едноличния собственик на капитала на търговското дружество, съпруг на арх.Д., се изразява в това, изготвеният от него проект да бъде одобрен и съгласуван от главния архитект на общината, за да изпълни ангажиментите си към  възложителя на строежа по сключения с него договор. Видно е, че фактурата, по която е осъществено плащането на сумата от 14 400 с ДДС, е издадена от дружеството, изготвило проекта на възложителя на строежа, на 21.12.2017 г., няколко дни след като проектът е бил съгласуван и одобрен от арх.Д..

Тези обстоятелства пораждат основателни съмнения, че публичната длъжност се упражнява не в интерес на общината и нейните граждани, а в личен интерес, в интерес на семейството на главния архитект.

В своите решения Върховният административен съд нееднократно при тълкуване на разпоредбите на чл. 2 и чл. 8 от ЗПУКИ (отм.)  посочва, че законодателят не изисква доказване на факта дали в действителност и как упражнените властнически правомощия са повлияни от установения частен интерес. Конфликт на интереси е налице, ако съответният частен интерес на лицето, заемащо публична длъжност или на свързаното с него лице, е във връзка с упражняването на неговите властнически правомощия. За съставомерността на деянието по ЗПУКИ (отм.) е достатъчно да е налице формално нарушение на посочената разпоредба, водещо до съмнение в начина, по който се осъществяват съответните публични длъжности. Не е необходимо да бъде доказано резултатно деяние с реални негативни последици. Затова в случая е без значение дали одобрения от главния архитект проект съответства или несъответства на правилата на ЗУТ.

Без значение е и обстоятелството дали от реализирания договор дружеството, свързано с арх.Д. е реализирало или не е реализирало печалба. От значение е единствено това, че то е получило заплащане за изработването на документ, който, за да породи своите правни последици (разрешаване на строителството), следва да бъде съгласуван и одобрен от главния архитект Д..

Производството по установяване на конфликт на интереси е напълно различно от производствата по ЗУТ, тъй като целите на двата закона са различни. Поради различните цели на двата закона в ЗУТ не се съдържа изрична забрана главният архитект да одобрява инвестиционни проекти, изготвени от свързани с него лица. Това не означава, че ограниченията и забраните по ЗПКОНПИ са неприложими в производствата по ЗУТ.

ЗПКОНПИ не допуска фактически ситуации, в които лице, заемащо публична длъжност, би могло да повлияе в частен интерес, като по този начин компрометира публичната длъжност, реда и начина, по който се осъществяват функциите, възложени на съответната община. Целта на закона е предотвратяването на съмнения, че лицата, заемащи публични длъжности, осъществяват правомощията си на база на лични и роднински отношения, а не на база законоустановените критерии (в този смисъл решение № 115 от 06.01.2016 г. по адм. д. № 1439/2015 г., решение № 6945 от 23.05.2014 г. по адм. д. № 1791/2014 г., решение № 17114 от 13.12.2019 г. по адм. д. № 9250/2019 г., всички дела по описа на ВАС).

Горните фактически и правни съображения мотивират съда да приеме, че решението, с което Комисията е установила конфликт на интереси по отношение на А.Д.Д. е правилно и законосъобразно. Жалбата в тази част следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Определените с решението санкционните последици са акцесорни, тъй като се определят само ако бъде установен конфликт на интереси.

Нормата на чл.74, ал.2, т.3 от ЗПКОНПИ изисква в диспозитива на решението да се наложи глоба по чл. 171 като се прецени нейния размер и да се постанови отнемане по чл. 81 от закона.

Съгласно чл.81, ал.1 от ЗПКОНПИ, възнаграждението, получено от правоотношението или деянието, породило конфликт на интереси, за периода, през който конфликтът на интереси е бил укрит, се отнема в полза на държавата или общината. По този ред е постановено отнемане в полза на Община Балчик на сумата от 52,32 лева, представляваща нетното дневно възнаграждение, получено от деянието .

А по реда на чл.81, ал.2 от ЗПКОНПИ е постановено отнемане в полза на държавата на сумата от 4 600 лева, определена от административния орган като равностойността на получената материална облага. При определяне размера на глобата по чл.171 от ЗПКОНПИ за лице , заемащо висша публична длъжност по см. на чл.6, ал.1, т.32 от ЗПКОНПИ, административният орган е приел, че следва да я наложи по реда на  чл.35, ал.1 от ЗПУКИ (отм.), който е преценил за по-благоприятен закон.

Съдът не установи нарушения на материалния закон при определянето на акцесорните последици от установяването на конфликт на интереси. Наложената глоба и постановеното отнемане в полза на на Община Балчик са предвидени изрично в закона и са постановени в посочените размери. Решението следва да се измени в частта, с която е определен размера на подлежащата за отнемане сума по реда на чл.81, ал.2 ЗПКОНПИ като се намали до размера на установените по делото със заключението на вещото лице разполагаеми средства от 4567,60 лева.

При този изход на спора следва да бъде уважена и своевременно заявената претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В производството пред настоящата съдебна инстанция страната е представлявана от юрисконсулт, а искането за присъждане на възнаграждение е направено своевременно. Възнаграждението е дължимо съгласно чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим на основание чл. 144 от АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. дело № 5/2009 г. на ОСС на ВАС. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ  и  чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ като на КПКОНПИ се присъди сумата от 100 лева.

Мотивиран така и на основание чл.76, ал.1, чл.79 от ЗПКОНПИ и чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Добрич

 

                                       Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ Решение № РС-318-18-064 от 10.10.2019 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество в частта му, с която е постановено отнемане в полза на Държавата на сума в размер на 4 600 лева като определя сумата 4567,60 лева, представляваща равностойността на получената материална облага по чл.81, ал.2 от ЗПКОНПИ.

ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата част.

ОСЪЖДА А.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, сумата от 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: