О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ 339
град Велико Търново, 21.09.2018
г.
Административен съд – Велико Търново, IХ - ти състав, в закрито съдебно
заседание на двадесет и първи септември две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
като разгледа докладваното от съдия
Калчев адм. дело № 391/2018 г. по
описа на Административен съд – Велико Търново, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е
образувано по жалба с вх. № 3156/01.06.2018 г. по описа на АСВТ, подадена от П.Т.З. *** чрез *** Б. Б. *** против незаконосъобразни
действия на Община Велико Търново, в качеството на администратор на лични данни.
Жалбоподателят твърди, че на 12.05.2018 г. е установил, че в интернет
страницата на Община Велико Търново е публикуван Протокол № 34/30.11.2017 г. от
заседание на Общински съвет – Велико Търново, в който по т. 13 от дневния ред
на стр. 37 били разгласени личните му данни – трите имена, като оспорваща
страна по висящо съдебно производство по адм. дело № 623/2017 г. по описа на
АСВТ. Изтъква, че ответната община е регистрирана като администратор на лични
данни под идентификационен номер 2981 в ЕРАЛД в Комисията за защита на личните
данни и счита, че в това си качество е нарушила правилата на чл. 23, ал. 1, вр.
с чл. 1, ал. 2 и чл. 2, ал. 1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/. Заявява
претенция на основание чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД от съда да бъде обявена
незаконосъобразността на действието на ответника при публикуване на интернет
страницата на общината на Протокол № 34/30.11.2017 г. в частта, предоставяща
достъп и разкриваща лични данни за него, и ответникът да бъде задължен да
заличи личните му данни от публикувания протокол. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
С молба вх. №
4577/22.08.2018 г. жалбоподателят е поискал отвод на всички съдии от
Административен съд – Велико Търново, тъй като водените от него дела по ЗЗЛД в
АС – В. Търново с № 289 и 390 се разрешавали напълно тенденциозно и в нарушение
на процесуалния и материален закон.
След отводи на съдии от
АСВТ делото е разпределено на настоящия съдебен състав.
Същият, след като се
запозна с доводите на жалбоподателя намира, че не са налице предпоставките за
отвеждане на съдия Константин Калчев от разглеждане на настоящото дело по
следните съображения:
В случая не се твърди и
не се установява нито едно от основанията за отвод, предвидени в чл. 22, ал. 1,
т. 1-5 от ГПК вр. чл. 144 от АПК. Съгласно
разпоредбата на чл.
22, ал. 1, т. 6 от ГПК не може да участва като съдия по делото лице,
относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно
съмнение в неговото безпристрастие. Съдията е безпристрастен, когато е чужд на
правния спор и няма никакви други съображения при разрешаването му освен
извлечените от доказателствата по делото и закона, като в случая не са налице
основания да се счита, че съдията има предубеждения или предразсъдъци спрямо
личността на жалбоподателя. Обстоятелството, че по две дела, разгледани от състави
на АСВТ са постановени съдебни актове /невлезли в сила към настоящия момент/,
от които жалбоподателят не е удовлетворен, не може да се приеме като такова,
което да породи основателни съмнения по отношение на безпристрастното решаване
на съдебно-административния спор по адм. дело № 391/2018 г. Още повече,
настоящият съдебен състав не е взел участие при разглеждането на посочените
адм. д. № 289/2018 г. и адм. д. № 390/2018 г. по описа на АСВТ. Предвид това съдът намира, че посочените от
жалбоподателя основания за отвод не са такива, които да могат да се
квалифицират като особени отношения, които да пораждат основателно съмнение в
безпристрастието на съдия-докладчика.
След запознаване със
събраните доказателства съдът намира, че жалбата е недопустима, поради което
следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото –
прекратено по следните съображения:
От доказателствата по
делото се установява, че съгласно представеното пред съда писмо изх. № 3775/28.06.2018
г. от председателя на общинския съвет, имащо характер на удостоверение /л. 67
от делото/, Протокол № 34/30.11.2017 г. от заседанието на Общински съвет –
Велико Търново, съдържащ трите имена на жалбоподателя във връзка с извършено от
него оспорване на разпоредби от Наредбата за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги на територията на община Велико Търново /адм.
д. № 623/2017 г. по описа на АСВТ/, е бил публикуван на 07.12.2017 г. на
основание чл. 22, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 70, ал. 5 от Правилника за организацията
и дейността на Великотърновския общински съвет и на неговите комисии и за
взаимодействието му с общинската администрация. Това се потвърждава и от
приложената разпечатка на л. 68 от делото. Жалбата на П.З., по която е
образувано настоящото дело е подадена чрез пощенски оператор, на 31.05.2018 г.
и е заведена с вх. № 3156/01.06.2018 г. в деловодството на АСВТ.
При така установеното
от фактическа страна, съдът намира, че жалбата е недопустима, като просрочена и
следва да бъде оставена без разглеждане. Съгласно чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД, при
нарушаване на правата му по този закон, всяко физическо лице има право да
обжалва действия и актове на администратора по съдебен ред пред съответния
административен съд или пред Върховния административен съд по общите правила за
подсъдност. След влизане
в сила на изменението на чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД /обн. ДВ бр. 91 от 2006 г./, е премахнат
30-дневния преклузивен срок за оспорване действията и актовете на
администратора на лични данни, предвиден в посочената норма, във връзка с чл.
38, ал. 1 от ЗЗЛД, в редакцията, обнародвана в ДВ, бр. 30 от 11.04.2006 година. Към момента в ЗЗЛД не е визиран срок за съдебно
оспорване на актове и приравнените на тях действия на администратора на лични
данни, поради което са приложими общите правила, предвидени в дял трети на AПK,
в т.ч. и по отношение на сроковете за оспорване.
Съгласно чл. 149, ал. 1
от АПК, административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от
съобщаваното им. В случая по делото се установява публикуване на имената на
жалбоподателя на интернет страницата на Община Велико Търново на 07.12.2017 г.,
с твърдения в жалбата, че това публикуване му е станало известно на 12.05.2018 г.
Публикуването на даден материал на интернет страницата на съответния орган има
за цел осигуряване общодостъпност на информацията, а като правна последица –
презумпцията, че тази информация е доведена до знанието на неограничен брой
лица, вкл. на нейните адресати. Поради това, при доказано публикуване на дадена
информация на публично достъпната интернет страница на Община Велико Търново,
без правно значение е обстоятелството дали и кога конкретно лице се е запознало
с нея. Следва да се съобрази и че в конкретния случай оспорването по съдебен
ред на наредбата на ОбщС – Велико Търново, е извършено именно от жалбоподателя,
което предполага у него засилен в сравнение с обичайния интерес относно
последващите действия на общинския съвет в тази насока. Действително, към
жалбата е приложена разпечатка от дата 12.05.2018 г. с резултати от търсене в Google, но същата поначало не може да
представлява безспорно доказателство, че датата на изготвянето й съвпада с
действителната дата на узнаване на съответната информация, а и не може да бъде
установено кой е извършил въпросното търсене в интернет. Предвид това и обсъдената по-горе презумпция за знание на
общодостъпна информация, датата на узнаване от жалбоподателя за публикуването
на Протокол № 34/30.11.2017 г., съвпада с датата на която е извършено самото
публикуване – в случая 07.12.2017 г. /. От тази дата е започнал да тече и
срокът за обжалване на действията на администратора на лични данни. Както се
каза, жалбата е подадена по пощата на 31.05.2018 г. – значително след
изтичането на законоустановения 14-дневен срок. Същият е пропуснат дори да се
приемат за достоверни твърденията на лицето, че е узнало за действията на
администратора на 12.05.2018 г. – в такъв случай срокът за обжалване и изтекъл
на 28.05.2018 г. /първи присъствен ден след 26.05.2018 г./. При положение, че
жалбата е подадена след изтичането на определения от закона срок за оспорване,
то същата се явява просрочена. Срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК е преклузивен и
пропускането му погасява правото на обжалване по съдебен ред, което се явява
предпоставка за допустимостта на жалбата и разглеждането й от компетентния съд.
Спазването на сроковете е процесуална предпоставка от категорията на
абсолютните, за която съдът е длъжен да
следи и служебно във всяко положение на делото.
С оглед на горното
жалбата на оспорващия се явява процесуално недопустима, поради което същата
следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да бъде
прекратено.
Воден от горното и на
основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 159, т.
5 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
за отвод на настоящия съдебен състав от разглеждане на адм. д. № 391/2018 г. по
описа на АСВТ.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба
с вх. № 3156/01.06.2018 г. на АСВТ, подадена от П.Т.З. ***, срещу
незаконосъобразни действия на Община Велико Търново, в качеството на
администратор на лични данни.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 391/2018
г. по описа на Административен съд - Велико Търново.
Определението може да
се обжалва в частта, в която жалбата е оставена без разглеждане и
производството по делото е прекратено, с частна жалба пред Върховния
административен съд, в седмодневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: