Р Е Ш Е Н И Е
гр. Лом, 21.09.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, трети
граждански състав в публично съдебно заседание на 21 юли, две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
Председател : Боряна Александрова
при секретаря Росина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 925 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск по чл. 422, ал.1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „Топлофикация-София“ ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от К.Г. – Изпълнителен директор, чрез процесуалния им
представител И.Г. срещу Б.Ц.П., ЕГН **********, с която моли съда да постанови
решение по силата на което да признае за установено по отношение на ответницата,
че същата дължи на „Топлофикация-София“ ЕАД сумата за консумирана топлинна
енергия в общ размер на 967,22 лв., от които 809.35 лв. – главница,
представляваща стойност на неизплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.5.2015г.
– м.06.2016г. и 157.87 лв. –лихва за
забава от 15.09.2016г. до 19.10.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 31.10.2018г., датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане
на сумите. Претендират се и направените разноски по делото.
С Определение , на основание чл.219, ал.1 от ГПК съдът е допуснал и
конституирал като трето-лице помагач на страната на ищеца „НЕЛБО” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Тинтява” № 15,
който в указания двуседмичен срок не е депозирал отговор.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК ответницата е депозирала писмен отговор
по допустимостта и основателността на предявения иск от особеният представител
, назначен от съда. В съдебно заседание се явява лично адв.Б. и заявява, че не признава
иска, поддържа възражението си за изтекла погасителна давност по чл.111 б“в“ ЗЗД.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
В полза на ищцовото дружество, срещу ответницата
е издадена заповед от 16.01.2019г.. за изпълнение на парично задължение по реда
на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№61/2019 г. по описа на ЛРС за сумите от общо 967,22 лв., (деветстотин шестдесет и седем лв. и 22 ст.), от които
главница в размер на 809,35 лв. (осемстотин
и девет лв. и 35 ст.), лихва в размер на 157,87
лв. (сто петдесет и седем лв. и 87 ст.) за периода от 15.09.2016г. до
19.10.2018., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението - 31.10.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направените по делото разноски в размер на 125,00 лв. (сто двадесет и пет
лева), от които 25,00 лв. (двадесет и пет лева) - държавна такса и 100,00 лв.
(сто лева) юрисконсулско възнаграждение.
Ответницата в качеството си на длъжник не е намерена на посочения адрес,
поради което е указано на заявителя да депозира ИМ, което е изпълнено.
Поради липсата на спор между страните относно договорните им отношения и
дължимата по тях от ответницата цена за доставена от ищцовото дружество за
процесния имот и период топлинна енергия, съдът счита, че не следва да обсъжда
останалите приложени по делото писмени доказателства, удостоверяващи именно
тези безспорни обстоятелства.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
По делото не е налице спор относно наличието на облигационно отношение
между страните за доставката на топлинна енергия за посочения имот на
ответницата, както и за размера на дължимата от нея главница и лихви за
доставената и разпределена топлинна енергия през процесния период, за който е
издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№61/19г. по описа на ЛРС.
Относно възражението на ответницата за погасяване на вземането поради изтекла давност,инкорпорирано в
депозираният отговор по реда на чл.131 ГПК - възражение ,съдът намира ,че
същото е допустимо и основателно.
Според задължителната съдебна практика правото на ответника да направи
възражение за погасяване по давност на вземането – предмет на иска, се
преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Договорът за доставка на топлинна енергия е с периодично /трайно/
изпълнение, тъй като предполага еднотипни и повтарящи се във времето престации
и от двете страни. Топлофикационното дружество се задължава да доставя до имота
на абоната топлинна енергия, а той поема задължение да заплаща същата съобразно
потреблението си и съобразно методиката за дялово разпределение на топлинната
енергия в сгради етажна собственост. Тъй като престациите са еднородни и се
дължат от двете страни през точно установен период от време не става дума за
отделни вземания, произтичащи от отделни сделки. Обстоятелството, че
количеството на предоставената от дружеството топлинна енергия, респективно дължимата
от абоната сума за нея не са постоянни величини, не обосновава извод, че
договорът не е с периодично изпълнение. Това е така защото за всеки отделен
период е налице еквивалентност на престациите дължими от доставчика на топлинна
енергия и абоната / първият дължи предоставяне на такова количество топлина,
колкото е необходимо да потреби чрез инсталацията си абоната, а той от своя
страна следва да заплати потребената за месеца енергия по фиксираните от
регулаторния орган цени/.
С оглед изложеното по-горе относно периодичния характер на договора, спрямо
вземането на дружеството ищец за цената на доставената топлинна енергия ще е
приложим не общият петгодишен давностен срок, а давността по чл.111, б.”в” ЗЗД,
според който вземанията за наем, лихви и други периодични плащания се погасяват
с изтичане на тригодишна давност / в този смисъл са указанията дадени с
Тълкувателно решение №3/2011г. на ВКС, ОСГТК
/.
Съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. В настоящия случай ответникът е следвало да
заплаща дължимите суми месечно, не по късно от 30 дни, след края на периода за
който се отнася потреблението. Изискуемостта следователно е настъпвала тридесет
дни, след издаване на съответната фактура за начисленото количество топлинна
енергия което, видно от представените
писмени доказателства, е ставало в последния ден на съответния месец.
Предмет на иска са вземания на дружеството ищец за периода от м.5.2015г. до м.6.2016г.
включително. Издадена е фактура от 31.07.2015г. , като давността е изтекла на
31.08.2018г., тъй като вземането по нея е станало изискуемо на 31.08.2018г.
включително, а заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 31.10.2018г., ,което
означава ,че към датата на подаването му давността е била изтекла . Същото се
отнася и за вземането за лихвите.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422,
ал.1 от ГПК, че Б.Ц.П., ЕГН ********** не
дължи на „Топлофикация София “ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от К.Г.–
Изпълнителен директор , сумите, за които
е издадена Заповед от 16.01.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№61/2019г. по
описа на ЛРС, поради погасяването им по давност.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „НЕЛБО” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Тинтява” № 15
Решението подлежи на въззивно обжалване пред МОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Районен
съдия: