№ 13
гр. София, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Атанас Н. Атанасов
Ирина Стоева
при участието на секретаря Даниела Ил. Пиралкова
в присъствието на прокурора В. Ал. Д.
като разгледа докладваното от Ирина Стоева Въззивно частно наказателно
дело № 20211100603533 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. XXI от НПК.
Постъпила е жалба, подадена от осъденото лице К. ИЛ. Т. чрез
защитника му – адв. Х.Н., срещу Определение № 20174531 от 20.08.2021 г.,
постановено по ЧНД № 4829 по описа за 2021 г. на СРС, НО, 111-ти състав, с
което съдът се е произнесъл по предложение на СРП за групиране на
основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК на наказанията по влезли в сила
присъди, постановени по НОХД № 18962/2013 г. и по НОХД № 13765/2020 г.
и двете по описа на СРС. С обжалваното определение съдът е определил
общи най-тежки наказания „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6
месеца при първоначален строг режим на изтърпяване и „глоба“ в полза на
държавата в размер на 5000,00 лева, и на основание чл. 24 от НК съдът е
увеличил определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ с
шест месеца и е постановил на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС
увеличеното наказание „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно ефективно
при първоначален строг режим. Със съдебния акт на основание чл. 59, ал. 1, т.
1 и т. 2 от НК е зачетено и приспаднато от определеното общо наказание
„лишаване от свобода“ времето, през което осъденият е бил задържан по
ЗМВР и с мярка за неотклонение „задържане под стража“.
В жалбата се оспорва законосъобразността и правилността на
постановеното определение. Посочва се, че критериите на СРС за
1
приложение на чл. 24 от НК са неясни. Твърди се, че извършената кумулация
била непълна – наказанието по присъда № 4 било постановена наложено при
условно осъждане, приведено в изпълнение с присъди № 5 и 6, но по присъди
№ 1 до 4 осъденото лице било търпяло задържане по взети мерки за
неотклонение, които е следвало да бъде взето предвид по отношение на
условната присъда. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и
извършване на ново групиране съобразно разпоредбите на чл. 23 и чл. 25 от
НК.
Не е постъпило писмено възражение от СРП по подадената жалба.
Пред въззивната инстанция не е било проведено съдебно следствие.
В открито съдебно заседание осъденото лице се е явило лично –
конвоирано от Затвора – гр. София, и е било представлявано от защитника си
– адвокат Х.Н.. На етап съдебни прения е поискано уважаване на
депозираната жалба. Осъденото лице е направило искане за същото.
Прокуратурата е изразила становище, че жалбата е неоснователна, а
мотивите на съда в атакувания съдебен акт – ясни, пълни и правилни.
Направено е искане за потвърждаване на обжалваното определение.
Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото и
обсъди наведените доводи и оплаквания, намира следното:
При служебна проверка на жалбата се установява, че същата е редовна и
допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване акт, от страна по
делото, имаща интерес да обжалва, и в преклузивния за това срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството пред първоинстанционният съд е било образувано с
предложение от СРП по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК. С обжалвания
съдебен акт на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК са групирани
наложените на осъденото лице наказания по влезлите в сила присъди по
НОХД № 18962/2013 г. и НОХД № 13765/2020 г. по описа на СРС, като са
определени най-тежки наказания „лишаване от свобода“ за срок от две
години и шест месеца, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим,
и „глоба“ в размер на 5000,00 лева. При условията на чл. 24 от НК
определеното най-тежко наказание „лишаване от свобода“ е било увеличено с
шест месеца, като е постановено увеличеното наказание да се изтърпи при
първоначален „строг“ режим. С акта СРС е зачел и приспаднал на основание
чл. 59, ал. 1, т. 1 и 2 от НК времето, през което осъденото лице е било
задържано по ЗМВР и НПК, както следва: от 22.01 до 17.12.2020 г., от
31.05.2013 г. до 04.03.2014 г., от 14.05.2013 г. до 15.05.2013 г. и 21.01.2020 г.
Видно от приложената справка и бюлетините за съдимост К. ИЛ. Т. е
бил осъждан, както следва:
С протоколно определение от 28.02.2006 г., постановено по НОХД №
6002/2005 г. по описа на СРС, е било одобрено споразумение, с което за
престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, извършено на 23.01.2005 г., му е
било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца,
изпълнението на което било отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за
срок от три години.
С определение от 16.01.2007 г., постановено по НОХД № 6003/2005 г. по
описа на СРС, е било одобрено споразумение, с което за престъпление
2
по чл. 194, ал. 1 от НК, извършено през месец март 2005 г., му е било
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца,
изпълнението на което е било отложено за срок от три години. На
основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1, предл. 2 от НК е било наложено
общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем
месеца измежду наложеното по това осъждане и това по НОХД №
6002/2005 г. по описа на СРС, чието изпълнение е било отложено по реда
на чл. 66 от НК за срок от три години.
С протоколно определение от 20.09.2010 г., постановено по НОХД № И-
3301/2010 г., е било одобрено споразумение, с което за престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.
18, ал. 1 от НК, извършено на 02.08.2010 г., му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение е било
отложено за срок от три години по реда на чл. 66 от НК.
С протоколно определение от 24.09.2012 г., постановено по НОХД №
7927/2012 г. по описа на СРС, е било одобрено споразумение, с което за
престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, вр. т. 1, пр. 1 от НК,
извършено на 25.10.2011 г., му е било наложено наказание „глоба“ в
размер на 500,00 лева и за престъпление по чл. 269, ал. 1, пр. 1 от НК,
извършено на 25.10.2011 г. – наказание „пробация“. На основание чл.
23, ал. 1 е било определено общи най-тежко наказание „пробация“ и на
основание чл. 23, ал. 3 от НК е било присъединено към него наказанието
„глоба“ в размер на 500,00 лева.
С присъда, влязла в сила на 18.11.2020 г. и постановена по НОХД №
18962/2013 г. по описа на СРС, е бил осъден за престъпление по чл. 155,
ал. 5, т. 2, пр. 1, вр. ал. 3, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26 от НК, извършено в
периода от 09.05.2013 г. до 11.05.2013 г., на „лишаване от свобода“ за
срок от две години и шест месеца при първоначален „строг“ режим и
„глоба“ в размер на 5000,00 лева. С присъдата е било приведено в
изпълнение наказанието „лишаване от свобода“ за срок от една година,
наложено по НОХД № И-3301/2010 г. по описа на СРС.
С определение от 17.03.2021 г., постановено по НОХД № 13765/2020 г.
по описа на СРС, е било одобрено споразумение, с което за
престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, извършено на 21.01.2020 г.,
му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една
година и осем месеца при първоначален строг режим и „глоба“ в размер
на 2000,00 лева.
В съответните актове е било постановявано на основание чл. 59, ал. 1 от
НК да се зачита времето, през което осъденият е бил задържан в рамките на
съответното производство по ЗМВР, съответно по НПК.
От приложеното по делото писмо от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ се установява, че към датата на справката (26.07.2021 г.)
осъденият се е намирал в затвора в гр. София (с начален момент от 17.12.2020
г.) за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, наложено му по
НОХД № И-3301/2010 г. със зачетен период от 02.08 до 20.09.2010 г.
Посочено е, че лицето ще търпи наказания „лишаване от свобода“, наложени
му по двете осъждания, за които се иска групиране, като изрично са
обозначени периодите на зачитане: от 22.01 до 17.12.2020 г., от 31.05.2013 г.
до 04.03.2014 г., от 14.05.2013 г. до 15.05.2013 г. и 21.01.2020 г.
Правилно и законосъобразно с атакуваното определение е извършено
групиране на наказанията по НОХД № 18962/2013 г. и НОХД № 13765/2020
г. и двете по описа на СРС, като е определено едно общо най-тежко наказание
„лишаване от свобода“ за срок от две години и шест месеца, което да се
3
изтърпи при първоначален „строг“ режим, и „глоба“ в размер на 5000,00 лева
съгласно разпоредбите на чл. 23, ал. 1 от НК. След самостоятелна преценка на
датите на извършване на деянията и датите на влизане в сила на крайните
съдебни актове по горепосочените наказателни производства, въззивният съд
намери, че са налице предпоставките по чл. 23, ал. 1 и 25, ал. 1 от НК –
деянията по тези наказателни производства са извършени преди за което и да
е от тях да има влязъл в сила съдебен акт, т.е. в условията на реална
съвкупност. Наложено е най-тежкото измежду определените наказания, а
именно това по НОХД № 18962/2013 г. по описа на СРС – наказание
„лишаване от свобода“ за срок от две години и шест месеца и наказание
„глоба“ в размер на 5000,00 лева.
Що се отнася до правилността на преценката на първоинстанционния
съд за приложение на чл. 24 от НК, следва да бъде отбелязано, че предвид
цитираната разпоредба, когато наложените наказания са от един и същи вид,
съдът може да увеличи определеното общо най-тежко наказание най-много с
една втора, но така увеличеното наказание не може да надминава сбора на
отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид
наказание. Съгласно ППВС № 4/1965 г. на ОСНК, когато еднородно с най-
тежкото наказание е определено и за други престъпления, включени в
съвкупността, съдът следва да обсъди въпроса дали определеното общо най-
тежко наказание съответства за всичките престъпления от съвкупността и
дали то не следва да се увеличи с оглед разпоредбата на чл. 24 НК.
Неоснователно е възражението в жалбата, че не са ясни мотивите на СРС за
увеличение на общото най-тежко наказание. Първоинстанционният съд
подробно и аргументирано е изложил съображения касателно съдебното
минало на осъденото лице до момента на извършване на деянията по
осъжданията (все за престъпления от общ характер), за които е постановено
групирането, както и спецификата на деянията по едно от групираните
осъждания, а именно по НОХД № 18962/2013 г. по описа на СРС -
престъпление по чл. 155, ал. 5, т. 2, пр. 1, вр. ал. 3, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26 от
НК, т.е. склоняване към проституция на лице, ненавършило пълнолетие,
осъществено с користна цел и при условията на продължавано престъпление,
разкриващо висока обществена опасност на деянието и дееца. Правилно СРС
е посочил, че другото осъждане, предмет на настоящото групиране, е за
извършено престъпление, свързано с противозаконно държане на
високорискови наркотични вещества, като за престъпление от същия вид
лицето е било осъждано и преди това. В действителност в справката за
съдимост на осъденото лице прави впечатление, че преобладаващата част от
осъжданията му са приключвали със споразумение, от което може да се
извлече евентуалното активно поведение на лицето да укаже съдействие за
бързо развитие и приключване на процесите, но това не може да омаловажи
другото налагащо се впечатление – че досегашните осъждания на К. ИЛ. Т. не
са изиграли своя превантивен ефект, поради което увеличаването по чл. 24 от
НК се явява справедливо и мотивирано. Видно от размера на увеличението (с
шест месеца) първостепенният съд е спазил изискванията на закона за
допустимите предели за определения размер съгласно чл. 24 от НК и предвид
максималните размери на наказанията по чл. 155, ал. 5, т. 2 от НК и чл. 354а,
ал. 3, т. 1 от НК. Въззивният съд също счита, че постановеното ще спомогне
за реализиране целите на генералната и индивидуалната превенция, за
поправяне и превъзпитание на осъдения и за приучаването му към
съблюдаване на правовия ред в страната.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС правилно е определен
първоначалният режим на изтърпяване както на общото най-тежко наказание
4
„лишаване от свобода“, така и след увеличението. Правилно и при
съобразяване на разпоредбата по чл. 25, ал. 2 от НК СРС е постановил да се
зачетат и приспаднат от определеното наказание „лишаване от свобода“
времето, през което осъденият е бил задържан по ЗМВР и във връзка с взети
мерки за неотклонение по производствата, по които осъждания се групират.
СРС правилно се е позовал на данните от приложеното писмо от Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ за определянето на времевите
периоди, а именно: от 22.01 до 17.12.2020 г., от 31.05.2013 г. до 04.03.2014 г.,
от 14.05.2013 г. до 15.05.2013 г. и 21.01.2020 г. Видно от същата осъденото
лице не е започнало да търпи никое от наказанията по обсъжданите
осъждания. Неоснователно е възражението за непълнота на групирането
касателно зачетените периоди по отношение на четвъртото по ред осъждане.
На първо място, видно от справката за съдимост на лицето, четвъртото по ред
осъждане е било това по НОХД № 7927/2012 г. по описа на СРС, с което на
основание чл. 23, ал. 1 и 3 от НК е било определено общо най-тежко
наказание „пробация“ с пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК
и наказание „глоба“ в размер на 500,00 лева. Противно на посоченото в
жалбата, тези наказания не са били отложени за изпълнение по реда на чл. 66
от НК, което и предвид вида на наказанията е процесуално недопустимо. За
пълнота следва да се отбележи, че с крайния съдебен акт по петото по ред
осъждане - НОХД № 18962/2013 г. по описа на СРС, на основание чл. 68, ал. 1
от НК е било приведено в изпълнение наказанието „лишаване от свобода“ за
срок от една година, наложено по НОХД № И-3301/2010 г. по описа на СРС и
явяващо се трето по ред осъждане. От една страна, това трето по ред
осъждане не е било предмет на настоящото производство, а от друга страна,
видно от справката от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,
осъденият е започнал да изтърпява наказанието „лишаване от свобода“,
наложено му по НОХД № И-3301/2010 г. със зачетен период от 02.08 до
20.09.2010 г. (посочено в справката без „И“ при изписване на номера на
делото, но доколкото липсва осъждане на лицето с номер със същите
останали цифри, следва да се приеме, че в справката се визира същото дело).
С оглед на изложеното, първоинстанционното определение следва да се
потвърди като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 20174531 от 20.08.2021 г.,
постановено по ЧНД № 4829 по описа за 2021 г. на СРС, НО, 111-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5