Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 63
гр. Пловдив, 07.03.2018 год.,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи наказателен състав,
на първи февруари две хиляди и осемнадесета година, в открито съдебно заседание
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАН
РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
с
участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и в присъствието на прокурора НИКОЛАЙ
БОЖИЛОВ, като разгледа докладваното от съдия ХРИСТО КРАЧОЛОВ, наказателно дело /В/ № 668
по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на гл. 33 НПК.
С присъда № 11/13. 04. 2017 г., постановена по НОХД
434/2016 г. С.ският районен съд е ПРИЗНАЛ
подсъдимата Л.Ф.К.,
със снета по делото самоличност, ЗА ВИНОВНА в това, че през периода от 08. 05.
2012 г. до 20. 11. 2013 г., при условията на продължавано престъпление, в гр. С.,
принуждавала Н.А.Г. да извърши нещо противно на волята й, като употребила за
това сила и заплашване, като деянието представлява престъпление по чл. 143 ал.
1 пр. 1 вр. чл. 26 ал. 1 и на основание чл. 143 ал. 1 вр. чл. 54 НК е НАЛОЖИЛ
на подсъдимата К. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, като на основание чл. 66 ал. 1 НК е
ОТЛОЖИЛ изтърпяването му с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Със същата присъда съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимата Л.К. за ВИНОВНА в това, че през периода от 08. 08.
2013 г. до 17. 09. 2013 г., при условията на продължавано престъпление, в гр. С.
принуждавала Р.Г.Х.– О., да извърши нещо противно на волята й, като употребила
за това заплашване – престъпление по чл. 143 ал. 1 пр. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК,
поради което и на основание чл. 143 ал. 1 вр. чл. 54 НК е НАЛОЖИЛ на подс. Л.К.
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, като на основание чл. 66 ал. 1 НК е ОТЛОЖИЛ изтърпяването
на наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл. 23 ал. 1 НК съдът е ОПРЕДЕЛИЛ на
подс. Л.К. едно ОБЩО най-тежко наказание за извършените две престъпления от
ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл. 66 ал. 1 НК Е ОТЛОЖИЛ
изтърпяването му с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
С присъдата си съдът се е произнесъл по приложените
веществени доказателства и направените по делото разноски.
С решение № 459/30. 10. 2017 г. по
ВНОХД № 34/2017 г., по описа на Окръжен съд гр. С., постановената присъда от
Районния съд № 11/13. 04. 2017 г. по НОХД 434/2016 г. е потвърдена.
Депозирано е искане за отмяна по реда за
възобновяване, на 21.11.2017 год. от Л.Ф.К., чрез нейния защитник с искане за
отмяна на присъдата, постановена от РС - С., потвърдена с решение по ВНОХД
34/2017 г. на ОС - С. и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново
разглеждане от друг състав.
Прокурорът даде заключение, че искането е неоснователно.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и
във връзка с направените оплаквания в искането, намира и приема за установено,
следното:
ИСКАНЕТО Е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Първоинстанционният и въззивния съд, след
задълбочено обсъждане на събраните по делото доказателства, са установили
фактическата обстановка, която на кратко се свежда до следното:
На 12.01.2012 г. св. Н.Г. постъпила на работа в „П. ООД гр. С.. Сключила трудов договор за
длъжността „оперативен счетоводител“. При подписването му Л.К. й представила
бланка от декларация за конфиденциалност, условия за лоялност, 9 броя празни
листове с изписани в горния десен и долния десен ъгъл гриф „подпис“.
Свидетелката доброволно ги подписала, включително и празните листи. Осъдената й
обяснила, че това са формални изисквания с оглед целите на ИСО.
Месец по-късно отношенията между тях се влошили. По
тази причина св. Н.Г. решила да напусне работа.
На 08.05.2012 г. тя представила на К. молба за прекратяване
на трудовия договор по взаимно съгласие. Същата е заведена с вх. № 23459 – 0 от
08.05.2012 г. В нея било посочено, че ако не бъде уважена, следва да се счита
за предизвестие. Осъдената се запознала с молбата и извикала свидетелката при
себе си. Заявила й, че не може да напусне понеже има подписани празни листове и
ще бъде дадена на „лихвари“. Заканила се, че с подписаният празен лист може да
я накара да работи цял живот за нея, за което е необходимо да предупреди и
семейството си. Всичко това притеснило свидетелката и тя оттеглила молбата.
На 05.01.2013 г. св. Н.Г. отново депозирала втора
молба за напускане, посочвайки, че е с влошено здравословно състояние, което се
отразява върху качественото изпълнение на работа. Л.К. отново заявила, че никой
не си тръгва безнаказано и Г. ще бъде дадена на „лихвари“. По тази причина
свидетелката отказала да напусне.
На 20.11.2013 г. тя подала трета молба за
прекратяване на трудовия договор. Този път взела решение окончателно да напусне
работа, независимо от последствията. Посочила, че желае трудовото й
правоотношеие да бъде прекратено, считано от 25.11.2013 г. Престанала да
посещава работното си място. Л.К. се свързала със своята служителка, отново я
предупредила за последствията за напускане включително, че има възможност да й
създаде пречки пред фирмите, с които ще работи, като имала възможност за такова
въздействие. Въпреки това свидетелката не се върнала на работа, а по-късно
получила заповед за дисциплинарно уволнение.
Според първоинстанционният и въззивния съд на
05.08.2013 г. св. Р.Х.– О. постъпила на работа в „П. ООД на длъжността „отчетник
производтво“, подписвайки трудов договор за неопределено време от 02.08.2013 г.
При постъпване на работа Л.К. й предоставила „длъжностна
характеристика“, декларация за конфиденциалност, празна бланка на договор за
заем и 4 броя бланки с гриф „подпис“ отгоре и отдолу. Договорът за заем не
съдържал данни за заемодателя и заемателя, а в чл. 1 било отразено, че има за
предмет предоставена сума от 10 000 лева. Свидетелката Р.Х.– О. подписала
договора за заем, въпреки, че не е получавала пърична сума. В празните листове
собственоръчно изписала името си и положила подписите си в горния ляв и долния
десен ъгъл. Договорът за заем и празните листове били подписани от нея, след
като получила уверението за работодателя си, че са формални и досега не се е
случвало да бъдат използвани.
След започване на работа отношенията между двете
се влошили и на 08.08.2013 г. свидетелката подала молба за прекратяване на
трудовия си договор, лично пред подсъдимата, но същата не била заведена. Л.К.
върнала молбата и заявила на свидетелката, че знае какви документи е подписала.
Ако иска да напусне ще трябва да плати сума, равняваща се на дължимото
обезщетение за предизвестие. Тя щяла да бъде в размер, какъвто К. прецени, тъй
като листовете са празни и в тях можела да попълни всичко. Свидетелката Р.Х.– О.
се притеснила от думите на подсъдимата, тъй като знаела, че последната вече е
постъпвала по този начин с други бивши служители и се отказала да напусне
работа.
Напрежението в офиса продължило да ескалира. На
21.08.2013 г., свидетелката депозирала молба за прекратяване на трудовия
договор, която занесла също лично на осъдената. Отново последвали заплахи за
използване на подписаните документи, включително, че те ще бъдат дадени на
„лихвари“. Поради тази причина тя отново се отказала да напусне работа.
На 17.09.2013 г. изготвила трета молба за
прекратяване на трудовия си договор. В този ден подсъдимата била в
командировка, поради което молбата била предадена на св. Р.У.. Тя отново не
била заведена, но запазена в трудовото досие на служителката. На същата дата
осъдената се обадила по телефона на свид. Р.Х.– О. и заявила, че ако не се
върне на работа ще изпълни заканите си и ще даде попълнените листове на хора,
които има за тази цел. Свидетелката не се явила на работното си място, след
което била дисциплинарно уволнена. Дисциплинарното уволнение било оспорено от
нея по съдебен ред, но искът й бил отхвърлен от съда.
Описаната по-горе фактическа обстановка и
първостепенният съд, и въззивният съд са установили след внимателен и
задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства.
В искането за възобновяване и в производството
пред настоящата инстанция защитата наведе възражения основно с твърдения за
неизяснена фактическа обстановка и противоречия между събраните гласни, писмени
и веществени доказателства. Пловдивският апелативен съд счита, че тези доводи
са свързани с обосноваността на съдебните актове, което не може да бъде
обсъждано в производството по възобновяване.
В контекста на твърденията за наличие на
процесуални нарушения настоящата инстанция счита, че в конкретния случай Смолянските
районен и окръжен съдилища не са допуснали нарушения, свързани с неизпълнение на
чл. 13, 14 и 15 от НПК.
При разглеждане на делото, както в първата, така и
във втората инстанция не са допуснати нарушения от категорията на съществените,
които да налагат и възобновяване на наказателното производство. И двете
инстанции по същество са изложили подробни, ясни и убедителни съображения при
постановяване на своите съдебни актове. По този начин е дадена възможност на
страните да проследят начина на формиране на тяхната воля и в пълен обем да
реализират своите права. Подсъдимата е била наясно срещу какви факти ще следва
да се защитава в съдебната фаза на процеса, тъй като и в обвинителния акт
изчерпателно е описана фактическата обстановка и същият изцяло отговаря на
изискваният ана чл. 246 от НПК. Поради това и поддържаният довод от защитата в
тази насока не може дабъде споделен.
Неоснователно е и възражението, направено в
искането по възобновяване, според което съдилищата са изградили своите правни
изводи върху приложения като веществено доказателство телефонен разговор, който
бил изготвен в противоречие с изискванията на НПК.
В хода на съдебното следтвие първоинстанционният
съд е събрал всички възможни доказателства, които са релевантни за случая.
Освен посочените в обвинителния акт свидетели, са допуснати до разпит и тези,
които са поискани от защитата. Събраните гласни доказателства, включително и
досежно проведения разговор, не са се ограничили само с въпросното веществено доказателство,
а всички те и цялата фактическа обстановка е била изградена след като са
преценени внимателно, задълбочено, както поотделно, така и в тяханата
съвкупност.
Всички доказателства са събрани по надлежния ред,
съдебното следствие пред първата инстанция е проведено обективно, всестранно и
пълно, съдът е изложил ясни и подробни съображеиня защо приема тезата на обвинението
и не кредитира представената защитна позиция на осъдената.
Във въззивното производство по искане на защитата
е разпитана още една свидетелка. Нейните показания също са били анализирани
прецизно и съпоставени с всички останали доказателсва по делото.
Поради тази причина Пловдивският апелативен съд
счита, че не може да се възприеме твърдението на защитата, че в тази насока са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да дават основание да се
приеме, че са налице предпоставките за възобновяване на наказателното
производство.
Не може да бъде споделено възражението на защитата
за допуснато процесуално нарушение при изготвяне протокола за претърсване и
изземване по време на досъдебното произвдство. Прави се довод, че в него са
описани папки по номера и не ставало ясно какви документи се съдържало в тях.
Видно от определение № 759/03.12.2013 год. по ЧНД
688/2013 г. претърсването е осъществено след предварително разрешение от съда.
В определението ясно и конкретно е посочено какви вещи от значение за делото се
счита, че се намират в офиса на „П. ООД. Органите на досъдебното производство
са изпълнили процедурата по чл. 163 ал.2 НПК и Л.К. сама е предала търсените
документи /л.5 т.2 ДП/. Нещо повече, в протокола за претърсване осъденото лице
само е дало обяснения за иззетите вещи, като изрично е пояснило, че е сторила
това, след като се е запознала с въпросното определение на районния съд.
Отразеното в протокола за претърсване и изземване се потвърждава и от надлежно
изготвения фотоалбум /л.11 и сл. т.2 ДП/.
Ето защо доводът на защитата за допуснато
съществено процесуално нарушения при извършване на това действие по разследване
не може да бъде споделен.
Не е основателен
доводът на защитата, поддържан в искането за възобновяване, според който
е допуснато процесуално нарушение относно противоречие между диспозитива на
обвинителиня акт, присъдата и въззивното решение. Както беше посочено по-горе
обвинителният акт изцяло отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК. Неговият
диспозитив е възприет и в диспозитива на присъда № 11 от 13.04.2017 . по НОХД
434 от 2016 г. първоинстанционният съдебен акт изцяло съответства на
изискванията, регламенитрани в чл. 301 НПК. Всички въпроси, посочени в този
текст са обсъдени в диспозитива и мотивите към атакуваната присъда.
Въззивният състав, с решение № 459 по НОХД №х34 от
2017 г. е приел, че няма основания за
отмяна или изменение на присъдата и в диспозитива е отразил единствено, че
потвърждава първоинстанционната присъда. Ето защо не може да се приеме
възражението на защитата, че има несъответствие между диспозитивите на
съдебните актове и този на обвинителния акт. Що се отнася до изразите,
използвани в мотивите на второинстанционното решение, то това е въпрос на
стилистична формулировка и в никакъв случай не може да се приеме, че е
допуснато твърдяното нарушение.
Не може да бъде споделено и възражението на
защитата пред апелативната инстанция за допуснато нарушение на материалния закон. И първоинстанционния съд,
и въззивният съдебен състав са изложили подробни съображения досежно наличието
на състамвомерните признаци от обективна и субективна страна на деянията,
предмет на обвинението.
Правилно е преценено, че осъдената Л.К. е
осъществила от обективна и субективна страна съставомерните признаци по чл. 143
ал.1 предл. 1-во вр. с чл. 26 ал. 1 по отношение на Н.А.Г. и идентично
престъпление по отношение на Р.Г.Х.– О.. Както е посочил Смолянският окръжен
съд, нормата на чл. 143 ал. 1 НК защитава обществените отношения досежно
правото на формиране на свободна воля на гражданите за определено поведение.
Принудата е свързана именно с противоправно мотивиране на пострадалия към
предприемане на поведение, което той не желае. Целта на дееца е да го застави
сда извърши, да пропусне или претърпи нещо противно на волята му. Въздействието
в конкретния случай е постигнато чрез заплашване, т.е. упражняване на
психическо въздействие, като по този начин се застрашава принудения с бъдещо
деяние.
Напълно правилни са изводите на въззивната
инстаниця, че за съставомерността на деянието е без значеине характерът на
заплахата, а дали тя е годна да внуши основателен страх. Всички тези
обстоятелства са налице по отношение и на двете пострадали. В тази насока Смолянският
окръжен съд е изложил достатъчно и убедителни съображения. Пространно е
анализирана и субективната страна на деянията. С основание е преценено, че Л.К.
е съзнавала общественоопасния характер на всяко едно от тях, а така също и
неговите последици, чието настъпване пряко е целяла. Също така законосъобразно
и двете деяния са квалифицирани, като
продължавано престъпление Отчетено е, че престъпленията са извършени спрямо
личността на различни граждани и правило е приложена хипотезата на чл. 26 ал. 6 НК.
Съдът се е съобразил и с изискванетот на нормата
на чл. 23 ал.1, която също е приложена правилно.
Останалите доводи, които се развиват в искането за
възобновяване и тези в съдебното заседание пред Пловдивският апелативен съд
касаят обосноваността на съдебните актове, което е извън предмета на настоящото
производство.
Полученото становище от повереника на
конституираната като частен обвинител в предходните инстанции Р.Х.– О.,
Пловдивският апелативен съд не следва да обсъжда, тъй като в производстовто по
възобновяване същата не е страна.
Що се отнася до представеното допълнително
становище от повереника на частния обвинител с приложени към него писмени
докщазателства, то Апелативният съд само отбелязва, че те са получени след приключване
на съдебното заседание, а и по посочените по-горе съображения е безпредметно да
бъдат коментирани.
Предвид на изложеното, Пловдивският апелативен съд счита, че искането за възобновяване е
неоснователно, поради което и
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Л.Ф.К.
за възобновяване на ВНОХД № 34/2017 г. с решение
№ 459/30. 10. 2017 г. по описа на Смолянския окръжен съд и НОХД 434/2016 г. с
присъда № 11/13. 04. 2017 г. по описа на Смолянския районен съд.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.