Р Е Ш Е Н И Е
Номер 23.12.2020
г. Град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 08.12. 2020
г.
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: Даниела
Калчева
като разгледа
докладваното от съдията ТАНЕВА
в.т.д. № 1556
по описа за 2020 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Обжалвано
е решение № 260091/14.09.2020г., постановено по гр.д. № 1341/2020г. по описа на
РС – Стара Загора, с което е осъдено „Е.г” ЕАД да заплати на „В.” ЕООД сумата в
размер на 805,63 лева, представляваща недължимо платена сума за такса пренос по ел. разпределителната
мрежа до обект на ниско напрежение - помпена станция „О.”, ИТ № ***, за периода
от 01.04.2015 г.
до 30.04.2015 г., представляваща разликата между стойността на ел.
енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и ниво средно напрежение по
данъчна фактура № **********/30.04.2015 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда – 22.04.2020г. до окончателното й
изплащане.
Във въззивната жалба въззивникът ’’Е.Г” ЕАД, излага
съображения за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение.
Развити са подробни съображения във връзка с направените оплаквания. Направено
е искане да се отмени решението на Районния съд и да се постанови друго, с
което да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендират се
разноските пред двете инстанции, като е представен списък. Прави искане на
основание чл.78, ал.5 ГПК, в случай, че размера на претендираното адвокатско
възнаграждение е
прекомерно, същото да се намали
до минималните размери съгласно Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
В
законния срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия „В.” ЕООД, с който се
взема становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени
са съображения по направените във въззивната жалба оплаквания. Моли съда да
потвърди обжалваното решение като законосъобразно и правилно. Няма направени
доказателствени искания. Претендират се разноските по делото, като е представен
списък с разноските и договор за процесуално представителство. Направено е
възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на другата
страна. Посочва банкова сметка, ***.
Окръжен
съд - гр. Стара Загора, в настоящия състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред
първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Ищецът
„В.” ЕООД моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД да осъди ответника „Е.Г” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***да заплати на „В." ЕООД, ЕИК ***, сумата 805,63 лева, представляваща недължимо платена сума за такса пренос
до ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „О.”,
ИТ № ***, за
периода 01.04.2015 г. до 30.04.2015г. по
фактура №
**********/30.04.2015 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане
на исковата молба в съда до датата на връщане на сумата от ответното дружество
на ищцовото дружество.
Ответникът
„Е.Г” ЕАД Пловдив представя писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който
взема становище, че оспорва изцяло предявения иск както по основание, така и по
размер.
Процесният
обект на ищеца с ИТН *** - Помпена станция „О.” е бил присъединен към
електропреносната система посредством Електропровод „В." 20 kV и
измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществявало на ниво
ниско напрежение до 19.11.2015г., когато е променено меренето на ниво средно
напрежение /констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства
за търговски измерване №238715 от 19.11.2015г./. Ищецът бил собственик на
обекта Помпена станция „О.”, с. О., което обстоятелство не се оспорвало от
ответника. Обектът бил включен в капитала на дружеството от 1995г.
Видно е
от Заповед №135/12.12.1995г. на Кмета на гр. Т., Акт за приемане и предаване на
основни средства, Инвентаризационен опис, характеристика на ДМА - трафопост „О.",
акт обр.16 за електропровод „В." 20 kV, помпена станция „О." с.О., на
помпена станция „Кап. Петко Войвода", разрешение за ползване, че ищецът е
собственик на електропровода, помпените станции и намиращите се в тях ЗРУ
/закрити разпределителни уредби/ от 1995г.
По
делото е представена и кореспонденцията между страните във връзка със
собствеността на процесния трафопост и процедурата по смяна на нивото на
мерене, съгласно която „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД с писмо
изх. №6053-30/24.09.2008г. уведомява „ВиК“ ЕООД Стара Загора, че съгласно
решение №Ц-021 от 26.06.2008г. на ДКЕВР тече проект по идентифициране на обекти
на клиенти, които са присъединени със собствени електропроводи към електрически
подстанции, чието мерене се осъществява в подстанцията и че за клиентите, които
са изпратили необходимите документи, ЕВН ЕР вече не начислява цена за пренос за
съответните обекти, считано от влизане на решението на ДКЕВР в сила. В писмото
е посочено, че „ЕВН България Електроразпределение АД“ все още не е получило от
ищеца документи, удостоверяващи собствеността му върху електропроводи,
присъединени към електрически подстанции. В отговор на писмото, ищецът е
изпратил писмо с изх.№1784/23.10.2008г. относно идентифициране на обекти,
присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието
мерене се осъществява в подстанциите, сред които и обект, захранен от
Подстанция Т. - извод „В.”, като са посочени документите за собственост,
обсъдени по-горе. С писмо до „ЕВН България Електроразпределение“ АД с изх.№2013/05.12.2008г.,
ищецът заявява желание да бъде изместено поле мерене от ниско напрежение в
самите обекти на средно напрежение 20 kV в Подстанция гр.Т. на ИТ №*** ПС „О.”,
с.О. и на ИТ №2939033 ВиК с. Капитан Петко Войвода, като е посочено, че
обектите се захранват от ел. провод 20 kV „В.”, собственост на „ВиК“ ЕООД, за
което с писмо изх. №1784/23.10.2008г. са представени всички необходими
документи за собственост. С писмо изх.№01/09.01.2009г. ЕВН ЕР отново изисква
документи за собственост на ел.провод 20 kV извод „В.” и сочи, че след
представянето им ще даде становище за промяна на мястото на мерене от ниско на
средно напрежение. На 19.11.2015г. е променено меренето от страна на ниско
напрежение на средно напрежение, за което е съставен Констативен протокол за
техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №238715 от
19.11.2015г.
Представеното
по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, прието от съда като
компетентно и добросъвестно изготвено в частта, в която вещото лице прави
изводи от своята компетентност, се установява, че през периода от 01.04.2015 г. до 30.04.2015 г.
измерването на потребената от ищеца ел. енергия по процесните фактури за обект
Помпена станция „О.” ИТН *** се е извършвало на ниво ниско напрежение в ЗРУ
20kV/400V в Помпена станция „О.”, собственост на ищеца. Вещото лице сочи, че
ако се приеме, че електропровод „В." 20 kV, изходящ от подстанция „Т.",
е бил собственост на ищеца през процесния период, границата на собствеността му
са изводите на електропровод „В." в ЗРУ на подстанция „Т." на ниво
средно напрежение; ЕВН ЕР е трябвало да монтира в подходящо ел. табло
измервателна група на средно напрежение, включваща токови и напреженови трансформатори
за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за дистанционен
отчет, на изводите средно напрежение 20 k V на електропровод „В." в
подстанция „Т." чрез обособяване на отделно поле „мерене" или в
съществуваща килия. Вещото лице сочи също, че дължимите суми за пренос до
електроразпределителната мрежа се формират, като определената при сключването
на договора за електроснабдяване на процесния обект предоставена мощност, се
умножи по броя на дните в календарния месец и по определената от КЕВР цена за
достъп за процесния период. Затова дължимата сума за пренос до
електроразпределителната мрежа не зависи от нивото на напрежението, на което
става измерването на ел. енергията. Ако електроразпределителната мрежа е
собственост на ищеца, то ЕВН ЕР ЕАД няма никакви права и задължения по тази
мрежа. В останалата част заключението съдържа правни изводи относно дължимостта
на такса пренос от ищеца.
Заплащането
за пренос до електроразпределителната мрежа има за цел да компенсира електроразпределителното
предприятие за разходите по осигуряването на непрекъснато електроснабдяване и
оперативно управление на присъединителните и електроразпределителните
електросъоръжения. Ако електроразпределителната мрежа е собственост на ищеца,
включително оборудваната с електроприсъединителни съоръжения килия в подстанция
„Т.", към която е присъединен електропровод „В." и кабелните
електропроводи, с които помпените станции на ищеца са присъединени към мрежата
НН в ЗРУ 20 kV, съответно монтажът, поддръжката и ремонтът на присъединителните
съоръжения са за негова сметка. Освен това ЕВН ЕР ЕАД няма никакви задължения и
права по осигуряването на непрекъснато електроснабдяване и оперативно
управление на присъединителните и ел.разпределителните електросъоръжения на
ищеца, тъй като подстанция „Т." е собственост на ЕСО и всички задължения и
права по нея също. ЕВН ЕР ЕАД няма достъп до подстанция „Т." с изключение
на дейността по отчитане и поддържане на електромерите си. Тогава електроразпределителното
предприятие ответник по делото няма разходи по преноса до ел.разпределителната
мрежа, в конкретния случай не би имало разходи по преноса и на електропровод „В."
и няма основание да калкулира на ищеца цена за достъп нито на ниво средно
напрежение, нито на ниво ниско напрежение.
Дължимите
суми за пренос до електроразпределителната мрежа се формират като определената
при сключването на договора за електроснабдяване на процесния обект
предоставена мощност се умножи по броя на дните в календарния месец и по
определената от КЕВР цена за достъп за процесния период. Затова дължимата сума
за пренос до електроразпределителната мрежа не зависи от нивото на
напрежението, на което става измерването на ел.енергията за обекта на ищеца.
Количеството
консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените или
нормативно определените, не може да бъде основа за изчисляване на цената за пренос.
При измерване на количеството консумирана енергия на място, различно от
нормативно определеното, този елемент на цената на електрическата енергия е
недължим.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза, неоспорено от
страните се установява, че сумата по горепосочената фактура, включва и
такса пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение ПС ”О.” ИТН *** за процесния период в размер на
1073,46 лева без ДДС (платена от ищеца). Вещото лице е изчислило, че разликата
в стойността на отчетените в процесния обект количества ел.енергия при
измерване на ниско напрежение и при измерване на средно напрежение за процесния
период е 805,63 лева.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Въззивникът
’’Е.Г” ЕАД е краен снабдител по смисъла на чл.92, т.2 ЗЕ и като такъв продава
електрическа енергия на клиентите си при публично известни Общи условия -
чл.98а ЗЕ. С решение на ДКЕВР №ОУ-013/10.05.2008 г. Общите условия на ’’Е.Г”
ЕАД на договорите за продажба на електрическа енергия са одобрени и на
основание чл. 98а, ал. 4 ЗЕ публикуваните Общи условия влизат в сила за
потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без
изрично писмено приемане. С оглед горепосочените норми съдът приема, че Общите
условия са задължителни за потребителите на ел.енергия, какъвто се явява ищеца.
В
настоящия случай отношенията между страните се регламентират от нормите на Закона
за енергетиката, Наредба № 6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители
и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи (отм.); Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи, Правила за търговия с ел.енергия /ДВ 66/26.07.2013
г./.
Съгласно
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД полученото без основание подлежи на
връщане. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по
предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД ищецът следва да
докаже, че е заплатил процесната сума, представляваща разлика между платената
от него такса "ниско напрежение" и такса "средно
напрежение", каквато според него е дължима при положение, че собственият
му трафопост извършва преобразуването от средно в ниско напрежение. Въззивният
съд споделя изразеното в решение № 227/11.02.2013 г. по т. д. № 1054/2011 г.,
ВКС, II т. о., становище относно значението на точката за присъединяване и
мястото на правомерно поставяне на СТИ, а оттук и дължимостта на цената за достъп
до електроразпределителната мрежа и пренос по последната. По тези съображения
съдът намира, че релевантният по делото въпрос е дали потребеното количество
ел. енергия е измерено в местата, определени съобразно Наредба 6/09.06.2004 г.
за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи.
Съгласно
решение №75 от 25.03.2013г. по гр.д. №864/2012г. I г.о. на ВКС, също
постановено по реда на чл. 290 ГПК, „границата на собственост върху електрическите
съоръжения“ по смисъла на чл.120 ал.2 ЗЕ във вр. с чл.127 ЗЕ и чл.28 ал.1 от
Наредба №6/09.06.2004г.(отм.) за присъединяване на производители и потребители
на електрическа енергия към преносната и разпределителната електрическа мрежа
визира границата между електрическите съоръжения, собственост на
разпределителното предприятие и тези, собственост на потребител на електрическа
енергия.
Към
момента на изграждането си процесният трафопост е бил свързан към страна ниско
напрежение, като към същия момент е липсвала нормативна уредба, която да
определя задължителни места на измерване на доставяната електрическа енергия.
Впоследствие
съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия/ 2007 и
2013 г., отм./, е предвидено, че при отдаване на електрическа енергия от
електропреносната /електроразпределителната /мрежа към потребител, мястото на
измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на
потребителя или в мястото на присъединяване на потребителя към мрежата.
Предпоставките за присъединяване на потребител към електропреносната мрежа на
средно напрежение са потребителят да бъде собственик на електрическа уредба /трафопост/
и тя да се намира в границите на собствеността на имота на потребителя, които в
настоящия случай са безспорно установени. Ако съоръжението /трафопоста/ и
кабелите за пренос са на съответното електроразпределително предприятие,
доставката и меренето се извършва на ниско напрежение, като СТИ се поставя на
страната на ниското напрежение. Поради това в случая следва да се установи
границата на собственост на електрическите съоръжения, както и мястото на СТИ.
Съгласно
разпоредбата на чл.27 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. (отм.) за присъединяване
на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителната мрежа, границата на собственост между електрическите
съоръжения на преносното предприятие и тези на потребителя се определя от
начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване. Съгласно
чл.29, ал.1, т.1 от Наредбата границата на собствеността следва да се определя
от мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата. Така в
хипотезата на присъединяване на потребител чрез собствен електропровод от
значение за определяне на мястото на търговско измерване е единствено границата
на собственост на електрическите съоръжения.
В
настоящия случай от заключението на съдебно - техническата експертиза се
установява, че граница на собствеността са изводите на електропровод „В.“ в ЗРУ
на подстанция „Т.“ на ниво средно напрежение. Ответникът е трябвало да монтира
в подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови
и напреженови трансформатори за средно напрежение, средство за търговско
измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на
електропровод „В." в подстанция „Т." чрез обособяване на отделно поле
„мерене" или в съществуваща килия. Поради това въззивният съд приема, че в
случая СТИ, отчитащо в частта ниско напрежение е било неправилно разположено.
Следователно
количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от
нормативно установените, не може да обуслови начисляване на цена за пренос. При
това положение съдът намира, че извършеното от разпределителното дружество
измерване е неправомерно, несъобразено с Наредба 6/09.06.2004 г./отм./ и поради
това и ищецът не е имал задължение да заплаща начислената му от ответното
дружество цена за пренос през разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение
и остойностеното количество ел. енергия по цени за ниско напрежение. С
начисляване цена за "достъп ниско напрежение и пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа" в приложените фактури, на
практика ответникът е получил нещо без основание и се е обогатил за сметка
обедняването на ищеца. „Е.Г” ЕАД е формирал дължимата от „В.” ЕООД цена за
консумираната от него ел. енергия въз основа на параметри на напрежение, което
не отговаря на установеното от закона. Поради това, за ответното дружество не е
налице основание за получаване на такси за посочените услуги, поради което
платената сума е недължима и на основание чл.55, ал.1 пр.1 от ЗЗД подлежи на
връщане.
Предвид
гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
По
отговорността за разноски:
Въззивникът
„Е.Г” ЕАД е направил възражение за прекомерност на заплатеното от „В.” ЕООД адвокатско възнаграждение във
въззивното производство, което е в размер на 360 лева с вкл. ДДС. Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата № 1, за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните:
при интерес до 1 000 лв. - 300 лв. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за
регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност се
начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част
от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай
адвокатско дружество “Милушев и съдружници” е регистрирано по ЗДДС и
направените разноски във въззивното производство се претендират с ДДС.
Ето
защо, размера на дължимото адвокатско възнаграждение, изчислено при спазването
на тези правила е в размер на 300 лв. х 20 % ДДС = 360 лв. В настоящия случай
въззиваемият „В.” ЕООД е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.
Поради това настоящата съдебна инстанция намира, че заплатеното от „В.” ЕООД
адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. не е прекомерно и не следва да
бъде намалено. Въззивникът „Е.Г” ЕАД следва да заплати на „В.” ЕООД направените пред настоящата съдебна
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.
С оглед
цената на иска в размер на 805,63 лв., настоящето решение, съгласно чл. 280,
ал. 3, т. 1 от ГПК не подлежи касационно обжалване.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260091/14.09.2020г.,
постановено по гр.д. № 1341/2020г. по описа на РС – Стара Загора.
ОСЪЖДА ’’Е.Г” ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр.***, представлявано от З.И.Б.и А.С.- заедно, ЕИК *** да
заплати на „В.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***
направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лв. по банкова сметка ***
“Централна Кооперативна банка” АД, IBAN - ***, BIC - ***.
РЕШЕНИЕТО е окончателно не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.