Р Е Ш Е
Н И Е
гр.
К., 27.08.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд - К., гражданско отделение, в
публично съдебно заседание на 26.08.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 1357 по описа за 2019 година на Районен съд - К., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Гражданско
дело № 1357/2019 г. по описа на Районен съд-К. е образувано по предявен иск от
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕИК *********,
чрез адв. В.П.Г., САК, против О.Х.К.,
с ЕГН: ********** *** баня, с правно
основание: чл. 415 вр. чл. 422 ГПК, вр чл. 92 и чл.79 ЗЗД и цена на иска: 1
147,72 лв.
Ищецът, чрез процесуалния си
представител сочи, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу О.Х.К.
било образувано ч.гр.д №***/2019 г., описа на РС-К.. Против длъжника била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 1147,72 лв,
която била връчена при условията на
чл.47, ал.5 ГПК.
Сочи, че
ответникът бил абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски
номер №******и титуляр по предпочетения мобилен номер *********с избрана
абонаментна програма Резерв с уговорен срок на действие от 24 месеца до
08.02.2018г.
Сочи, че на 15.11.2016 г.
ответникът подписал допълнително споразумение
за мобилен номер *********с абонаментен план НонСтоп
30,99 със срок до 15.11.2018 г., като взел на изплащане мобилно устройство на
изплащане за 23 месечни вноски в размер на 44,59 лева.
Сочи, че
ответникът ползваните услуги, като потреблението било фактурирано под клиентски
номер на абоната № *********.
За
потребените от абоната-ответник услуги за периода 01.11.2016 г. до 31.03.2017
г. Теленор издал: фактура № *********/01.12.2016
г. за отчетен период 01.11.2016 г. – 30.11.2016 г. за сумата от 76,94 лева;
фактура № *********/01.01.2017 г. за отчетен период
01.12.2016 г. – 31.12.2016 г. – за сумата от 71,96 лева; фактура № *********/01.02.2017
г. за отчетен период 01.01.2017 г. – 31.01.2017 г. за
сумата от 69,57 лева.
Сочи, че абонатът потребил, но
не заплатил мобилни услуги на обща стойност 218,47 лева. С кредитно известие № *********/01.03.2017
г. била извършена корекция на дълга и сторнирана сумата от 7,14 лева, била
начислена дължимата лизингова вноска в размер на 44,59 лева
и бил отразен незаплатения баланс в размер на 255,92 лева.
Сочи, че
съгласно договора, мобилният оператор
прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника и издал крайна фактура № *********/01.04.2017
г. с начислена сума за плащане 1691,60 лева, от които неустойка в размер на
543,88 лева; незаплатени лизингови вноски в размер на 891,80 лева и 255,92 лева
– сума за потребени мобилни услуги. Поради прекратяване на договорите за
мобилни услуги, месечните вноски за предоставянето на абоната мобилно
устройство били обявени за предсрочно изискуеми.
Моли съда да се произнесе с
решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника О.Х.К., с ЕГН: **********, че към него
съществува изискуемо вземане на ищеца „Т.Б." ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от Д.К.К. и М.С., в размер на 255,92
за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №******за периода от
01.11.2016 г. до 31.03.2017 г., ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното
плащане на сумата.
Моли съда
да осъди ответника О.Х.К., с ЕГН: ********** да заплати на ищеца „Т.Б."
ЕАД, ЕИК ********* сума в размер на 891,80, представляваща незаплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг от 15.11.2016 г. за устройство марка Sony Xperia X Black, взето във
връзка с мобилен номер *********за периода след м.04/2017 г. до м.10/2018г. с
абонатен номер №*********.
Претендира за разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е
постъпил писмен отговор от ответника. На същия са редовно връчени препис от
исковата молба и приложенията към нея.
Ищецът „Т.Б.“ ЕАД,
редовно призовани за датата на съдебното заседание, не изпращат представител в
откритото съдебно заседание. Пълномощникът на дружеството адв. В.Г., САК, депозира становище, в което заявява, че
поддържа исковата претенция, като претендира
за постановяване на неприсъствено решение при наличие на условията затова.
Редовно призован за датата на съдебното заседание,
ответникът не се явява и не изпраща
процесуален представител, не депозира молба за гледане на делото в негово
отсъствие.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, заверени копия
на: Допълнително
споразумение за мобилни услуги от дата 08.02.2016 г.; Допълнително споразумение
за мобилни услуги от дата 15.11.2016 г.; Договор за лизинг от 15.11.2016 г.; 5
броя фактури за предоставени мобилни услуги; Общи условия на „Т.Б.“ ЕАД.
Съдът
като съобрази събраните по делото доказателства и процесуалното поведение на
страните намира, че са налице предпоставките, предвидени в чл. 238, ал. 1 и чл.
239 ГПК за постановяване по делото на неприсъствено решение, поради следните
съображения:
С протоколно определение от 26.08.2019
г., съдът е приключил съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК
неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да
се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не
е представил писмен отговор. Ответникът е редовно призован за съдебното
заседание, като не изпраща процесуален представител и не е направил искане делото
да бъде гледано в негово отсъствие.
От върнатите по делото призовки е
видно, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
Освен това исковете се явяват
вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и
2 ГПК, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу
ответника, като предявените искове бъдат уважени изцяло.
На основание чл. 239,
ал. 2 от ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.
Относно разноските в
заповедното и исковото производство:
Съгласно решението по т.12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по
тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по
реда на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
С оглед горното и
предвид пълното уважаване на предявения установителен иск, съдът счита, че
разноските, сторени в заповедното производство, следва да бъдат присъдени
изцяло, за което следва да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца-заявител по ч.гр.д. № ***/2019 г. по
описа на РС-К. съдебни и деловодни разноски в размер на 222,32 лв.
С оглед изхода на спора
и на осн. чл. 78 ал. 1 и чл. 80 от ГПК ответникът следва за заплати на ищеца направените в настоящото
производство съдебни и деловодни разноски в размер на 270,12 лева, от които
75,00 лева за държавна такса и 195,12
лева за адвокатско възнаграждение.
Предвид горното, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О.Х.К. с
ЕГН ********** с адрес: ***, че дължи на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от законния представител Д.К.К.,
заедно с М.С. (чрез пълномощника адвокатско дружество „Г. и П.“, Булстат
*********, представлявано от адв. В.Г. ЕГН **********, съд. адрес: *** по
Заповед за изпълнение № 356/26.02.2019 г. по ч.гр.д. № ***/2019 г. по описа на
РС-К. следните суми: 255,92 лв. (двеста петдесет и пет лева и 92
ст.) – главница по издадена Запис на заповед от 26.02.2019 г. и законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.02.2019
г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА О.Х.К. с ЕГН ********** с адрес: ***, да
заплати на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от законния представител Д.К.К., ,
заедно с М.С. (чрез пълномощника адвокатско дружество „Г. и П.“, Булстат
*********, представлявано от адв. В.Г. ЕГН **********, съд. адрес: *** сумата
от 891,80 лева /осемстотин деветдесет и
един лева и 80 ст./, представляващи незаплатени лизингови вноски по Договор
за лизинг от 15.11.2016 г. за устройство марка Sony
Xperia X Black, взето във връзка с мобилен номер *********за периода след
м.04/2017 г. до м. 10/2018 г. с абонатен номер № *********.
ОСЪЖДА О.Х.К. с ЕГН ********** с адрес: ***,
да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от
законния представител Д.К.К., заедно с М.С. (чрез пълномощника адвокатско
дружество „Г. и П.“, Булстат *********, представлявано от адв. В.Г. ЕГН **********,
съд. адрес: *** сумата от 492,44 лева
/четиристотин деветдесет и два лева и 44
ст./ за направените съдебно и деловодни разноски по ч.гр.д. ***/2019 г. и
по настоящото производство.
На осн. чл. 239, ал. 4 ГПК, Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да
се приложи по ч.гр.д. № ***/2019 г. по описа на РС-К..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ