№ 81
гр. Благоевград, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Миглена Кавалова-Шекирова
Крум Динев
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Въззивно
гражданско дело № 20241200501217 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по депозирана въззивна жалба
с вх. №7311/27.08.2024г. от адв. Г. К., в качеството й на пълномощник на П. П.
Т., против Решение № 265/09.08.2024 г., постановено по гр.д. №1417/2023 г. по
описа на Районен съд – гр. Петрич и въззивна жалба с вх. № 7838/17.09.2024
г. от адв. С. К. Б. в качеството й на процесуален представител на П. П. Т. и Г.
П. Т. против Решение № 265/09.08.2024 г., постановено по гр.д. № 1417/2023 г.
по описа на Районен съд – гр. Петрич.
Във въззивните жалби се навеждат оплаквания за недопустимост,
неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Моли се да
бъде постановено решение, с което първоинстанционното решение да бъде
обезсилено, като недопустимо, евентуално да бъде отменено и вместо него
постановено друго такова, с което да бъдат отхвърлени исковите претенции.
Претендират се и направените разноски за всяка инстанция.
Препис от въззивните жалби са връчени на въззиваемата страна, като в
установения от закона срок е подаден отговор и на двете въззивни жалби от
процесуалния й представител, в които се изразява становище за
неоснователност на въззивните жалби и се иска потвърждаване на
атакуваното в настоящото производство решение.
В проведеното по делото открито съдебно заседание пред въззивния съд
жалбоподателите П. Т. и Г. Т. редовно и своевременно призовани, не се явяват,
1
представляват се от адв. Б., която поддържа въззивната им жалба по
съображенията, изложени в нея.
Жалбоподателят П. Т., редовно и своевременно призован, не се явява и
не се представлява.
Въззиваемата страна не изпраща представител, депозира молба за
откритото по делото съдебно заседание, в която заявява, че поддържа изцяло
отговора на въззивната жалба, оспорва въззивните жалби по изложените в
отговорите им съображения.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши
проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 271,
ал. 1 от ГПК , при съвкупната преценка на доказателствата по делото,
намира за установено следното от фактическа страна:
Производството пред районния съд е образувано въз основа на искова
молба, подадена от изпълнителния директор на Национална агенция за
приходите на Република България, действаща чрез главен публичен
изпълнител при ТД на НАП С., срещу П. П. Т., ЕГН **********, адрес: гр.
Петрич, ул. „***“ № 7, вх. А, ет. 3, П. П. Т., ЕГН **********, адрес: гр. С., ул.
„***“ № 009, вх. Б, ет. 02, ап. 052 и настоящ адрес гр. Петрич, ул. „***“ № 7,
вх. А, ет. 3 и Г. П. Т., ЕГН **********, адрес: гр. Петрич, ул. „***“ № 7, вх. А,
ет. 3.
Ищецът твърди, че на 13.12.2018 г. между П. П. Т. /баща/ като продавач и
П. П. Т. /син/ като купувач е сключен договор за продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт № 068, том IV, рег. № 15318, дело № 603/2018 г.
по описа на нотариус № 510 на НК К.Т., с район а действие района на Районен
съд - Петрич, дв. вх. рег. № 2834, вх. рег. № 2835/13.12.2018 г., им.п. 29136, по
описа на АВ Петрич, както и че на 06.12.2022 г. между П. П. Т. /баща/ като
дарител и Г. П. Т. /дъщеря/ като надарена е сключен договор за дарение на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 24, том IV, рег. № 12812,
дело № 581/2022 г. по описа на нотариус № 510 на НК – К.Т., с район на
действие района на Районен съд - Петрич, дв. вх. рег. № 2897, вх. рег. №
2904/06.12.2022 г., том 11, акт 26 по описа на АВ Петрич.
Твърди се, че П. П. Т., осъществяващ дейност като ЕТ „П. Т.-Р.“ ЕИК
********* е бил обект на ревизия с обхват Данък върху годишна данъчна
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2013 г., като
ревизионното производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия
/ЗВР/ № Р – 22002218000226-020 001/11.01.2018 г., връчена лично на лицето
на 25.01.2018 г. Издадени били и Заповед за изменение на заповед за възлагане
на ревизия /ЗИЗВР/ с № Р 22002218000226-020-002/23.04.2018 г., връчена
лично на лицето на 25.04.2018 г. и ЗИЗВР № Р-22002218000226-020-
003/23.05.2018 г., връчена лично на лицето на 06.06.2018 г. Издаден бил
ревизионен доклад /РД/ № 22002218000226-092-001/12.07.2018 г. Сочи се, че
ревизията е приключила с издаден Ревизионен акт № 22002218000226-091-
001/07.09.2018 г., с който били установени задължения на ревизираното лице
2
/РЛ/ към 07.09.2018 г. в размер на 54 930, 63 лева, от която 36 102, 91 лева
главница и 18 827, 72 лева. Сочи се, че ревизионният доклад и ревизионният
акт били връчени на ревизираното лице по реда на чл. 32 от ДОПК.
Ревизионният акт не бил обжалван и влязъл в сила. Ищецът твърди, че
горепосочените сделки са сключени с цел увреждане на НАП като кредитор.
Сочи, че първият ответник е баща на втория ответник /син/ и третия ответник
/дъщеря/. Твърди, че е налице свързаност по смисъла на §1 от ДР на ДОПК, т.
3, б. „а“. Счита, че по отношение на процесното дарение е налице хипотезата,
визирана в чл. 216, ал. 1, т. 1 от ДОПК. Сочи, че дарението е безвъзмездна
сделка с имуществени права на длъжник. Твърди, че към датата на сключване
на сделката от 13.12.2018 г. Държавата в лицето на НАП е имала качеството
кредитор на П. П. Т., осъществяващ дейност като ЕТ „П. Т.-Р.“ ЕИК *********,
който както към онзи момент, така и към датата на предявяване на исковете,
има установени и неплатени публични задължения към Държавата в размер на
73 337, 36 лева, представляващи формирани задължения по ЗДДФЛ,
установени с Ревизионен акт № 22002218000226-091-001/07.09.2018 г., от
която сума 35 861, 77 лева главница и лихва в размер на 18 827,72 лева към
07.09.2018 г. и /37 475,59 лева към 30.08.2023 г./. Твърди, че към датата на
втората сделка /06.12.2022 г./ освен задълженията по процесния ревизионен
акт лицето има и други задължения към бюджета, представляващи формирани
задължения по ЗДДФЛ по подадени годишни данъчни декларации /ГДД/ и
задължения за задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ за фондове: ДОО;
УПФ и ЗО по подадени от него справки - образец 6, като същите са
декларирани пред приходната администрация със следните изпълнителни
титули както следва: Декларация Обр. 6 с вх.№ 010022004014098/27.04.2020 г.
– главница 856, 24 лева и лихва 300, 11 лева; Декларация Обр.6 с вх.№
010022104132454/ 04.05.2021 г. – главница 959, 10 лева и лихва 237, 57 лева;
Декларация Обр. 6 с вх. № 01002203846569/ 21.04.2022 г. – главница 1 139, 04
лева и лихва 166, 79 лева; ГДД по ЗДДФЛ с вх.№ 28500239/22.04.2019 г. – за
календарната 2018 г. главница 1 674, 00 лева и лихва 756, 93 лева; ГДД по
ЗДДФЛ с вх.№ 0100И0386327/ 28.04.2020 г. - за календарната 2019 г. –
главница 898, 00 лева и лихва 314, 75 лева; ГДД по ЗДДФЛ с вх.№
0100И0537454/ 28.04.2022 г. - за календарната 2021 г. –главница 62, 00 лева и
лихва 9, 11 лева.
Твърди се, че в посочените декларации образец 6 и ГДД по ЗДДФЛ
задълженото лице П. П. Т., осъществяващ дейност като ЕТ „П. Т.-Р.“ ЕИК
*********, само е определило размера на задълженията си, но не ги е внесло в
законово определените срокове. Твърди, че задълженията не са погасени към
датата на предявяване на исковете /25.10.2023 година/. Твърди, че ответникът
П. П. Т. е имал задължения към бюджета за предходни години по подадени
декларации - образец 6, които са погасени по давност заради
недобросъвестното му отношение – нежелание да погаси същите в законово
установените срокове, предвид факта, че справките – образец 6 генерират и
осигурителни права. Сочи се в молбата, че за събиране на непогасените
3
задължения на П. П. Т. е изпратено съобщение за доброволно изпълнение по
изп. дело № 722/2006 г. по описа на ТД на НАП-С., офис Благоевград,
образувано на 24.01.2006 г. По делото били издадени множество
разпореждания за присъединяване, постановления за налагане на
обезпечителни мерки. От отговорите на банките се установило, че в
запорираните сметки няма авоари. Ищецът релевира твърдения, че при
извършените сделки /процесните/ лицето П. П. Т. е попълнило декларации по
чл. 264 ДОПК с невярно съдържание като е посочило, че няма непогасени
задължения, подлежащи на принудително изпълнение, за данъци мита и
задължителни осигурителни вноски. Счита, че извършените действия и
сделки са в нарушение на чл. 264 ДОПК, а по аргумент на ал. 5 от същата
законова разпоредба са непротивопоставими на Държавата и Общината. С
последното обосновава тезата за извършване на процесните сделки от лицето
длъжник с намерение за увреждане на кредитора. Предвид гореизложеното
ищецът обосновава становище за наличие на правен интерес от предявяване
на претенциите. Иска се от съда да постанови решение, с което да обяви за
недействителни по отношение на Държавата следните отчуждителни сделки:
Договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 068, том IV,
рег. № 15318, дело № 603/2018 г. по описа на нотариус № 510 на НК – К.Т., с
район на действие района на Районен съд - Петрич, дв.вх. рег. № 2834, вх.рег.
№ 2835/13.12.2018 г., им.п. 29136, по описа на АВ Петрич, до размер на ½
/една втора/ идеална част от правото на собственост – предмет на
сделката, на основание чл. 216, ал. 1, т. 4 и т. 6 от ДОПК; Договор за дарение
обективиран в нотариален акт № 24, том IV, рег. № 12812, дело № 581/2022 г.
по описа на нотариус № 510 на НК – К.Т., с район на действие района на
Районен съд - Петрич, дв.вх.рег. № 2897, вх.рег.№ 2904/06.12.2022 г., том 11,
акт 26 по описа на АВ Петрич, до размер на ½ /една втора/ идеална част от
правото на собственост – предмет на сделката, на основание чл. 216, ал. 1,
т. 1, т. 4 и т. 6 от ДОПК.
В срока за отговор на исковата молба ответниците П. П. Т. и Г. П. Т.,
оспорват предявените искове като неоснователни. Оспорват всички
обстоятелства, с които са обосновани претенциите. Твърдят, че процесните РД
и РА не са надлежно връчени на П. Т., с което обосновават теза за нищожност
на РА, при евентуалност – унищожаем РА. Считат, че в казуса не е приложен
законосъобразно редът по чл. 32 ДОПК, тъй като не са били изчерпани всички
допустими способи за връчване. Не било извършено връчване по пощата с
обратна разписка, нито чрез трети лица или по месторабота. Не било
отправено искане до тези лица приемат ли задължението да уведомят П. П. Т.
или задължават ли се да предадат съобщенията до него. С това обосновават
теза за липса на предпоставка по чл. 216 ДОПК. Твърди се, че предявените
искове са недопустими за задължения за социални осигуровки и глоби.
Твърдят, че с процесните сделки длъжникът не е намалил имуществото си и
не е затруднил удовлетворяването на кредитора си. Ответникът Г. Т. твърди, че
не е знаела и не е предполагала, че П. Т. уврежда ТД на НАП, тъй като й бил
4
дарен целия имот, а не само притежаваната от баща й ½ идеална част.
Ответницата придобила имота със съзнанието, че имотът е наследствен на
баща й и нейната леля, и това била последната воля на техния наследодател
/дядо на ответницата/. Заявява възражение за симулативност на сделката за
дарение, като твърди, че договорът прикрива договор за издръжка и гледане.
Твърди, че действителната воля на страните по договора за дарение била
прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка и гледане. Ответникът
П. Т. релевира възражение, че не е имал знание, че със сделката се уврежда
публичния взискател, тъй като имотът му бил прехвърлен, за да го обработва
и ползва съобразно предназначението му. П. Т. имал знание, че продажбата
била сключена, тъй като имотът бил наследствен и волята на неговия дядо /по
бащина линия/ била да му се прехвърли собствеността. Сочи, че продажбата е
възмезден договор, срещу недвижимия имот П. Т. е придобил еквивалентна
престация - пари, предвид на което не е налице разминаване в стойностите на
даденото и полученото. С горното обосновават становище, че процесните
сделки не препятстват възможността на публичния взискател да се
удовлетвори от имуществото на първия ответник. Сочат, че съгласно справка
от имотния регистър върху имущество на П. Т. има наложени обезпечителна
мерки – запор на банкови сметки и възбрана върху поземлен имот.
В срока за отговор на исковата молба ответникът П. П. Т., действащ чрез
пълномощник, депозира писмен отговор, с който оспорва предявените искове.
Релевира възражение за недопустимост на предявените искове. Счита
исковете за неоснователни. С възражение за липса на намерение за увреждане
на кредитора/ищеца относно иска с предмет процесния договор за продажба
обосновава теза за неоснователност на претенцията. Относно иска с предмет
договора за дарение релевира възражение за липса на субективен елемент –
намерение за увреда на кредитора.
Установява се по делото, че П. П. Т., осъществяващ дейност като ЕТ „П.
Т.-Р.“ ЕИК ********* е бил обект на ревизия с обхват Данък върху годишна
данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2013 г.
- ревизионното производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия
№ Р – 22002218000226-020- 001/11.01.2018 г.
Видно от разписка на лист 14 от първоинстанционното дело заповедта за
възлагане на ревизия е връчена лично на адресата й на 25.01.2018 г., като във
връзка със започналото ревизионно производство са издадени и Заповед за
изменение на заповед за възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ с № Р-22002218000226-
020-002/23.04.2018 г., връчена лично на ответника П. Т. на 25.04.2018 г. /
заповед и разписка за връчване на листи 15, 16 и 17 в делото/ и ЗИЗВР № Р-
22002218000226-020-003/23.05.2018 г., връчена лично на ответника П. Т. на
06.06.2018 г. /заповед и разписка на листи 18, 19 и 20 в делото/. Издаден е
ревизионен доклад /РД/ № 22002218000226-092-001/12.07.2018 г., ревизията е
приключила с издаден Ревизионен акт № 22002218000226-091-001 /
07.09.2018 г., с който били установени задължения на ревизираното лице /РЛ/
към 07.09.2018 г. в размер на 54 930, 63 лева, от която 36 102, 91 лева главница
5
и 18 827, 72 лева /на листи 21 и 40 в кориците на делото/. Съгласно съобщение
за връчване /на лист 41 в делото/ ревизионният доклад и ревизионният акт са
връчени на ревизираното лице по реда на чл. 32 от ДОПК. Ревизионният акт
не бил обжалван и влязъл в сила. Съгласно неоспорените от ответниците и
необорени от останалите доказателства по делото справки - образец 6,
подадени от П. Т., осъществяващ дейност като ЕТ „П. Т.-Р.“ ЕИК *********,
пред приходната администрация, последният е определил като съществуващи
и други задължения към бюджета, представляващи формирани задължения по
ЗДДФЛ /по подадени годишни данъчни декларации / и задължения за
задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ за фондове: ДОО; УПФ и ЗО, а
именно: Декларация Обр. 6 с вх.№ 010022004014098/ 27.04.2020 г. – главница
856, 24 лева и лихва 300, 11 лева; Декларация Обр. 6 с вх. №
010022104132454/ 04.05.2021 г. – главница 959, 10 лева и лихва 237, 57 лева;
Декларация Обр. 6 с вх.№ 01002203846569/ 21.04.2022 г. – главница 1 139, 04
лева и лихва 166, 79 лева; ГДД по ЗДДФЛ с вх. № 28500239/22.04.2019 г. – за
календарната 2018 г. главница 1 674, 00 лева и лихва 756, 93 лева; ГДД по
ЗДДФЛ с вх.№ 0100И0386327/ 28.04.2020 г. - за календарната 2019 г. –
главница 898, 00 лева и лихва 314, 75 лева; ГДД по ЗДДФЛ с вх. №
0100И0537454/ 28.04.2022 г. - за календарната 2021 г. – главница 62, 00 лева и
лихва 9, 11 лева. По делото не се спори, а събраните доказателства
установиха, че горепосочените задължения на П. Т., осъществяващ дейност
като ЕТ „П. Т.-Р.“ ЕИК *********, към бюджета не са заплатени в законово
определените срокове, нито към датата на предявяване на исковете /25.10.2023
година/ и/или към датата на приключване на съдебното дирене.
Ответникът П. П. Т. е баща на ответниците П. П. Т. и Г. П. Т..
Съгласно Договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт
№ 068, том IV, рег. № 15318, дело № 603/2018 г. по описа на нотариус № 510
на НК – К.Т., с район на действие района на Районен съд - Петрич, дв. вх. рег.
№ 2834, вх.рег. № 2835/13.12.2018 г., по описа на АВ Петрич, ответникът П. П.
Т., ЕГН ********** и съпругата му Р.М. Т. са продали на 13.12.2018 г. на сина
си П. П. Т., ЕГН ********** недвижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор 56126.421.14 по КККР на гр. Петрич, с адрес на имота гр.
Петрич, местност „Козлек“ с площ по кадастрална скица от 760 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, на цена 300 лева, при данъчна
оценка на имота 116, 19 лева.
Съгласно Договор за дарение обективиран в нотариален акт № 24, том
IV, рег. № 12812, дело № 581/2022 г. по описа на нотариус № 510 на НК К.Т., с
район на действие района на Районен съд гр. Петрич, дв. вх.рег. № 2897, вх.
рег.№ 2904/06.12.2022 г., том 11, акт 26 по описа на АВ Петрич, ответникът П.
П. Т., ЕГН ********** и К.П.Ф. /сестра на първия ответник П. Т./ са дарили на
06.12.2022 година Г. П. Т., ЕГН **********, придобитото от прехвърлите по
наследство от П. Г. Т. /баща/, починал на 19.11.2013 г./, правото на собственост
върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56126.602.1360.1.3 по КККР на гр. Петрич, с адрес гр. Петрич,
6
ул. „***“ № 7, с предназначение на самостоятелния обект жилище/апартамент
с площ по документи – няма, и декларирана площ 120 кв.м., както и
самостоятелен обект в същата сграда, с идентификатор 56126.602.1360.1.5, с
предназначение на самостоятелния обект: гараж, с площ в документи – няма, с
декларирана площ 15 кв.м., с данъчна оценка на имотите 21 925, 70 лева.
Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетелката К. Т.,
която сочи, че недвижимите имоти, предмет на двете процесни сделки са
придобити по наследство от техните /на свидетелката и ответника П. Т./
родители. Сочи, че се при прехвърляне на имотите с процесните сделки, те -
свидетелката К. и ответникът П. Т., изпълнили родителската повеля
земеделският имот да бъде прехвърлен в собственост на ответника П. П. Т., а
имотът - жилище – да бъде прехвърлен в собственост на ответника Г. П. Т.. Не
знае брат й да е имал задължения във връзка с упражняваната от него
дейност, нито дали децата му са знаели. Имали уговорка Г. Т. да им помага
когато прехвърли чрез дарение апартамента на Г., ако има нужда.
Пред въззивния съд не са събирани други доказателства.
При така установеното от фактическа страна, районният съд е уважил
предявените искове.
При горното, въззивният съд намира следното от правна страна:
По допустимостта на въззивната жалба:
Депозираната въззивна жалба отговаря на изискванията по чл. 260 и 261
ГПК, депозирана е в срока по закон, от страна в първоинстанционното
производство, с интерес от обжалването, срещу акт, подлежащ на обжалване,
съответно е допустима.
По основателността на въззивните жалби:
По арг. от разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата като следи служебно за спазването на императивните
материалноправни норми, по указанията на т. 1 на ТР № 1/2013 г. ОСГТК на
ВКС.
С оглед горното при извършената служебна проверка на обжалваното
решение, съдът счита, че то е валидно и допустимо.
По доводите във въззивната жалба:
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК, ищецът следва да докаже по иска с
правно основание чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК, че атакуваната в настоящото
производство сделка е сключена след датата на деклариране или на
установяване на публичното задължение, съответно след връчването на
заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени
публични задължения, извършена е във вреда на ищеца и че по нея страна е
свързано с длъжника лице, по иска чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, ищецът следва да
докаже, че атакуваната сделка в рамките на процеса е сключена след датата на
7
деклариране или на установяване на публичното задължение, съответно след
връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията
са установени публични задължения и е сключена с намерение да се увреди
ищеца.
Ответниците от своя страна следва да докажат онези свои възражения -
правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и
правопогасяващи възражения, от които черпят изгодни за себе си правни
последици.
По исковете с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 6 и чл. 216, ал. 1, т. 4
ДОПК:
Съгласно посочената разпоредба – чл. 216, ал. 1 ДОПК в редакцията й, в
сила от 01.01.2021г. недействителни по отношение на държавата, съответно на
общините, са сключените след датата на деклариране или на установяване на
публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане
на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения,
сделки, извършени във вреда на публичните взискатели, по които страна е
свързано с длъжника лице, съответно по т. 4 на ал. 1 на чл. 216 ДОПК - сделки
или действия с намерение да се увредят публичните взискатели. Редакцията
на разпоредбата преди 01.01.2021г., а именно в сила от 01.01.2006г. сочи, че
недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са
сключените след датата на установяване на публичното задължение,
съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в
резултат на ревизията са установени публични задължения, сделки,
извършени във вреда на публичните взискатели, по които страна е свързано с
длъжника лице, съответно сделки или действия с намерение да се увредят
публичните взискатели. Предвид датата на сключване на атакуваната в
настоящото производство сделка за покупко - продажба – 13.12.2018г. – преди
редакцията на нормата, на която ищецът основава исковете си по чл. 216, ал.
1, т. 6 и чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК в сила от 01.01.2021г., от която дата, за да е
налице недействителността на сделката е възможно освен установяване
съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в
резултат на ревизията са установени публични задължения, и деклариране на
длъжника на публичното задължение, съдът намира, че правилно районния
съд е уважил предявените искове – тази сделка е извършена след връчването
на заповедта за възлагане на ревизия и в резултат на ревизията са установени
публични задължения и на длъжника.
В съдебната практика е поставен въпросът следва ли да се уважи иск по
чл. 135 ЗЗД и по отношение на съпруга – недлъжник, ако задължението не е за
задоволяване на общи нужди на семейството, а е за лично задължение на
единия съпруг. В Решение № 967/08.03.2010г. по гр.д.№ 3336/08г. І г.о.,
Решение № 229/08.06.2010г. по т.д.№ 37/09г. ІІ т.о. и Решение №
566/18.06.2010г. по гр.д.№ 1473/2009г. на ІV г.о. е прието, че когато се атакува
сделка, чийто предмет е имот в режим на съпружеска имуществена общност,
8
може да се обезпечава само солидарно задължение на съпрузите, но не и
личен дълг на единия съпруг. При обезпечаване на дълг на единия от
съпрузите, който не е за задоволяване на нуждите на семейството, с
имущество в режим на съпружеска имуществена общност, обезпечението на
задълженията му се покрива само от ½ идеална част от общото имущество на
съпрузите, поради което и относителната недействителност не може да
обхваща разпореждането и на другия съпруг. С успешното провеждане на иска
по чл.135 ЗЗД излезлият от имуществото на длъжника актив все едно се
завръща в това имущество и кредиторът – ищец има право да се удовлетвори
от него по реда на изпълнителното производство. С вещи в режим на
съпружеска имуществена общност може да се обезпечава само солидарно
задължение на съпрузите, като съображенията, изложени в Решение
229/08.06.2010г. по т.д.№ 37/09г. ІІ т.о. са: - ТР № 2/2001г. – едноличният
търговец отговаря с имуществото, включено в търговското предприятие и с
половината от имуществото – съпружеска имуществена общност. Павловият
иск служи за обезпечаване удовлетворяването на кредитора, а не да се
извършва прекратяване на съпружеската имуществена общност по време на
брака и решението по чл. 135 ЗЗД няма вещно-прехвърлително действие и не
създава сила на пресъдено нещо между съпрузите за дяловете в нея.
Последиците от Павловия иск са свързани и обезпечаване на материалните
предпоставки за законност на последващия изпълнителен процес, каквато е
принадлежността на обекта, към който е насочено изпълнението. В тези
хипотези относителната недействителност се обявява на ½ ид.ч. от имота,
предмет на разпоредителната сделка, т.е. за личен дълг на единия съпруг
разпоредителната сделка с имот, притежаван в режим на съпружеска
имуществена общност, се обявява за относително недействителна по реда на
чл. 135 ЗЗД за ½ идеална част от имота. Така и ТР 5/2013 по т. дело 5/2013г.
Предвид изложеното неоснователни са доводите във въззивната жалба, че
исковата молба е нередовна, респ. решението е недопустимо, поради това че
исковата молба е насочена срещу ½ идеална част от предмета на процесния
договор за покупко – продажба. Съгласно Решение № 85 от 8.07.2014 г. на
ВКС по т. д. № 1266/2013 г., II т. о., ТК страни по иска по чл. 216 ДОПК са
държавата като ищец, а като ответници трябва да бъдат конституирани
длъжникът и третото лице, с което той е договарял.
По възражението във въззивната жалба, депозирана от П. П. Т. относно
липсата на субективния елемент за увреждане: намерението за увреждане,
като елемент от фактическия състав по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, не включва
такова намерение и у лицето, с което длъжникът е договарял, когато
разпоредителната сделка е сключена след връчването на заповедта за
възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични
задължения. Този отговор изключва въпроса дали това намерение у лицето, с
което длъжникът е договарял, се презюмира или подлежи на доказване – така
решение № 69 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 534/2011 г., I т. о., ТК. В
случая, на ответника П. Т. лично е връчена заповедта за възлагане на ревизия
9
на 25.01.2018г., поради което възраженията във въззивните жалби в тази
насока са неоснователни. Нормата на чл. 216 ДОПК сочи именно връчване на
заповедта за възлагане на ревизия, поради което възраженията във въззивните
жалби относно невръчване на ревизионния доклад и акт, съответно
неприложомостта на чл. 32 АПК спрямо РД и РА са неоснователни.
Връчването на ревизионния доклад и акт не са част от фактическия състав на
нормата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК. С оглед спецификата на правните
субекти-кредитори, имащи право на този иск и вида на вземанията
/публични/, чиято събираемост е в обществен интерес, законодателят е дал
принципно по - силна защита на тези кредитори в сравнение с тази на
кредиторите по общия отменителен иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД: в хипотезатата
на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК е без значение знанието на приобретателя за
увреждането, а е достатъчно намерението на отчуждителя за това - Решение
№ 84 от 1.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 601/2019 г., II т. о., ТК. Настоящият
съдебен състав приема, че е налице успешно проведено косвено доказване на
факта на намерението на длъжника да увреди кредитора /в случая държавата/
въз основа на две обстоятелства, приети за установени: обстоятелството, че
разпоредителната сделка е сключена в кратък период от време след узнаването
от страна на длъжника за започналото ревизионно производство, и
декларираните от самия него публични задължения в размер на десетки
хиляди левове. Извършвайки продажба на собствена движима вещ длъжникът
е намалил имуществото си, което съгласно нормата на чл. 133 ЗЗД служи за
общо обезпечение на кредиторите. Свободата на избор върху кое имущество
да се насочи принудителното изпълнение, дава основание на
неудовлетворения кредитор, докато вземането му съществува, да иска да се
запази в патримониума на длъжника всяко едно притежавано имущество.
Разпоредбата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК се явява специален закон по
отношение на общата разпоредба за обявяване на относителна
недействителност по чл. 135 ЗЗД и не предвижда, когато атакуваното
разпоредително действие на длъжника е възмездно, третото лице, с което
длъжникът е договарял също да е знаело за увреждането, а когато
разпоредителната сделка е сключена след връчване на заповедта за възлагане
на ревизия, е достатъчно да се установи само намерение за увреждане у
длъжника. Ирелевантно е намерението за увреждане у купувачите, доколкото
в хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК за разлика от общата норма на чл. 135
от ЗЗД намерението за увреждане у третото лице не е елемент от фактическия
състав и според решение № 69/22.06.2012 г., постановено по т. д. № 534/2011
г. на І т. о.
Съдът намира за неотносими възраженията на ответника Г. Т., че
дарението прикривало договор за издръжка и гледане именно по изложените
по – горе съображения за намерението за увреждане съгласно практиката на
ВКС по исковете с правно основание чл. 216 ДОПК, а и те се явяват
недоказани с оглед показанията на св. К. Филчева, съгласно които ответника –
въззивник Г. Т. и К. Филчева имали устна уговорка от време на време и ако
10
има нужда Т. да полага грижи за Филчева. Следователно с извършеното
разпореждане имуществото на длъжника е било намалено, което също
обосновава извод за намерение за увреждане. Увреждащо кредитора действие
е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили
или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника.
Така, увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество,
намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на
кредитора.
Втората процесна сделка е сключена при действието на чл. 216, ал. 1
ДОПК /ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г. /, а именно на 06.12.2022
г., поради което за отмяната на атакуваната сделка е достатъчно да се
установи, че сделката е била сключена след деклариране на публичните
задължения. Според нормата на чл. 105 ДОПК задълженията по декларация,
по която задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък и/или
задължителните осигурителни вноски, се внасят в сроковете, определени в
съответния закон. Нормата на чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК предвижда, че
принудително изпълнение се предприема въз основа на декларация, подадена
от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или
задължителни осигурителни вноски. Систематическото тълкуване на
посочените по-горе норми на ДОПК обуславя извода, че подадената от
данъчно задълженото лице декларация служи за установяване на неговите
публични задължения, без да е необходимо органът на данъчната
администрация да издава нарочен установителен акт. В този случай
подадената от данъчно задълженото лице декларация има качеството на
предвидено в закона основание за започване на принудително изпълнение за
събиране на посочените в нея публични задължения - чл. 209, ал. 2, т. 2
ДОПК. След като нормата на чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК допуска принудително
изпълнение да се предприеме въз основа на декларация, подадена от
задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни
осигурителни вноски, то няма никакво съмнение, че такава декларация служи
за установяването на публични задължения. По делото е представена издадена
от НАП справка, която има качеството на официален документ по смисъла
на чл. 179, ал. 1 ГПК, който притежава обвързваща съда доказателствена сила
по отношение на удостоверените в справката факти. Този официален документ
не е оспорен от ответниците и не са събрани доказателства, които да оборват
верността му. Напротив - събраните по делото доказателства подкрепят
осъществяване на удостоверените в справката факти. В този смисъл са
неоснователни възраженията на въззивника П. Т. относно невъзможността да
се насочва принудително изпълнение за декларираните от него публични
задължения.
Относно възражението на въззивника П. Т. за погасяване на
задълженията му към въззиваемата страна по давност:
Съдът намира същото за неоснователно, доколкото не е изтекъл
давностният срок с оглед разпоредбата на чл. 171, ал. 2 ДОПК и предвид
11
установеното от приложените към исковата молба доказателства за
извършвани изпълнителни действия, прекъсващи давността по образуваното
за задълженията на въззивника П. Т. към въззиваемата страна изпълнително
производство.
При така изложените съображения и съвпадението на изводите на
въззивния съд с тези на първоинстанционния такъв, атакуваното в настоящото
производство решение следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход от делото, разноски се следват на въззиваемата страна,
която е претендирала такива за юрисконсултско възнаграждение. Съдът счита,
че такова й се следва в размер на 150, 00 лева, определено при условията на
чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ
предвид процесуалните действия, извършени от юрисконсулта пред въззивния
съд - същият е депозирал отговори на въззивните жалби, но не се явил в
проведеното съдебно заседание.
По обжалваемостта на съдебния акт:
Настоящото съдебно решение подлежи на касационен контрол,
съобразно императивната разпоредба на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му пред Върховния касационен съд при спазване на изискванията
на чл. 280 и 284 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 265/09.08.2024 г., постановено по гр.д. №
1417/2023 г. по описа на Районен съд – Петрич.
ОСЪЖДА П. П. Т., ЕГН **********, адрес: гр. Петрич, ул. „***“ № 7,
вх. А, ет. 3, П. П. Т., ЕГН **********, адрес: гр. С., ул. „***“ № 009, вх. Б, ет.
02, ап. 052 и настоящ адрес гр. Петрич, ул. „***“ № 7, вх. А, ет. 3 и Г. П. Т.,
ЕГН **********, адрес: гр. Петрич, ул. „***“ № 7, вх. А, ет. 3 да заплатят на
Национална агенция за приходите на Република България, действаща чрез
главен публичен изпълнител при ТД на НАП - С. сумата в размер на 150, 00
лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение пред
възиивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните при
наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
12
1._______________________
2._______________________
13