О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр.Горна Оряховица, 24.11.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти
ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Илина Джукова
като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 495 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.140 ГПК.
Производството е
образувано по предявени от „ЮБЦ“ ЕООД срещу Р.А.А. искове за заплащане на
сумите 66,65 лв. – цена на потребени далекосъобщителни услуги в периода
15.09.2017 г. – 14.11.2017 г. по договор № М02337058/16.05.2017 г. и 146,15 лв.
– неустойка за предсрочно прекратяване на същия договор. Направени са
доказателствени искания за приемане на приложените към исковата молба писмени
доказателства.
Ответникът, чрез
назначения му особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, с
който заема становище за неоснователност на иска. Не се правят доказателствени
искания.
Съдът, като
съобрази, че са налице всички положителни процесуални предпоставки за
съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и че не са налице
процесуални за това, намира предявеният иск за допустим. Исковата молба
отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК, поради което е редовна.
Съдът счита, че в
настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след
него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени от страните,
поради което и на основание чл.140,
ал.3 ГПК изготвя проект за доклад по делото в следния смисъл:
Ищецът „ЮБЦ“ ЕООД твърди, че „Теленор България“ ЕАД сключил с ответника Р.А.А.
Договор за мобилни услуги с индивидуален клиентски номер М02337058/16.05.2017 г.,
съгласно който й били предоставени далекосъобщителни услуги чрез абонатен номер
********** при избран тарифен план „Стандарт“ с месечна абонаментна такса 9,99
лв. с ДДС за 24 месеца. Твърди се, че в периода 15.09.2017 г. – 14.11.2017 г.
ответницата потребила чрез абонатния номер далекосъобщителни услуги на стойност
66,65 лв., за което били издадени фактури № **********/15.10.2017 г. и №
**********/15.11.2017 г. Ответницата не заплатила сумите по тях, в общ размер
66,65 лв., в уговорения в Общите условия срок – посоченият във фактурата, но не
по-късно от 18 дни от издаването й. Съгласно клаузите на общите условия и
индивидуалния договор, това неизпълнение обусловило едностранно прекратяване на
договора от страна на „Теленор България“ ЕАД и начисляване на неустойка за това
в размер на сумата от стандартните месечни абонаментни вноски до края на срока
в размер на 146,15 лв.
Ищецът твърди, че с договор за цесия от 12.09.2019 г. „Теленор България“
ЕАД прехвърлило на „Иновативни финанси“ ООД вземанията си по посочения договор
от ответника, като след това – с договор за цесия от 29.11.2019 г. „Иновативни
финанси“ ООД му ги прехвърлило. Към исковата молба прилага уведомление за
цесиите от „Иновативни финанси“ ООД, като пълномощник на „Теленор България“ ЕАД
и като цедент по втората цесия, с което счита, че длъжникът е уведомен за
цесиите.
Ответникът не въвежда твърдения за факти.
Като съобрази
твърденията и отправеното искане, съдът намира, че е сезиран с обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД.
Няма общоизвестни
или служебно известни на съда обстоятелства, които да се явяват ненуждаещи се
от доказване.
Няма обстоятелства,
по които страните не спорят.
В тежест на ищеца е
да установи, че между „Теленор България“ ЕАД и ответника е сключен договор за
мобилни услуги с твърдяното от него съдържание; че през периода 15.09.2017 г. –
14.11.2017 г. „Теленор България“ ЕАД е предоставил чрез абонатен номер **********
на ответника далекосъобщителните услуги, чиято цена е начислил, за което не
сочи доказателства; че на 12.07.2019 г. „Теленор България“ ЕАД е
прехвърлило вземанията си от ответника на „Иновативни финанси“ ООД; че на
29.11.2019 г. „Иновативни финанси“ ООД е прехвърлило вземанията на ищеца; че
ответникът е уведомен за двете цесии.
Ответникът може да
проведе насрещно доказване за тези факти.
В тежест на
ответника, предвид твърденията в исковата молба, е установяването, че е
заплатил 66,65 лв. за потребените далекосъобщителни услуги в периода 15.09.2017
г. – 14.11.2017 г. и 146,15 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на същия
договор, за което не сочи доказателства.
На основание
чл.143, ал.3 ГПК на основание на ищеца следва да се даде възможност да уточни
твърденията си, като посочи вида, количеството и съдържанието на
далекосъобщителните услуги, които твърди да са ползвани от ответника.
Съдът счита за
допустими, относими и необходими направените от искания за приемане на
приложените към исковата молба писмени доказателства, поради което те следва да
бъдат уважени. Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседание, като на страните се връчи препис от настоящото определение.
Мотивиран така и на
основание чл.140 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 15.01.2021 г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си доклад по делото, включен в мотивите
на определението.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в срок до насроченото съдебно
заседание да уточни твърденията си като посочи вида, количеството и
съдържанието на далекосъобщителните услуги, които твърди да са ползвани от
ответника.
ДОПУСКА събирането на писмени доказателства – договор № PLA16528/12.07.2019 г.; потвърждение от „Теленор
България“ ЕАД за прехвърляне на вземания; договор за цесия от 29.11.2019 г.,
ведно с опис на съдържанието на приложенията към договора и извлечение от
приложение № 1; пълномощно от „Теленор България“ ЕАД; уведомление за цесия; договор
за мобилни услуги от 16.05.2017 г. по заявка № *********; приложение – ценова
листа за абонаментни планове към 16.05.2017 г.; декларация – съгласие от 16.05.2017
г., фактура № **********/15.10.2017 г.; фактура № **********/15.11.2017 г.; фактура
№ **********/15.01.2018 г.; общи условия на „Теленор
България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище във връзка с дадените
указания и проекта на доклада по делото, като предприемат съответните
процесуални действия в тази връзка, най-късно
до първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че ако в този срок не представят писмени доказателства
или не поискат да се допуснат други доказателства за установяване на
обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не
сочат доказателства, те губят възможността
да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца, че в случай, че не изпрати процесуален представител в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба
и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да
поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу него на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към постигане на спогодба, като им разяснява, че по този
начин ще направят по-малко разноски и ще уредят по-бързо правния спор, предмет
на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време
на процеса, като съдът може да я одобри, ако не противоречи на закона или
добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: