О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21.05.2020 г. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД , ІII-ти граждански състав
на 21 май 2020
година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА СТОЕВА
секретар
като разгледа докладваното от съдия Р.СТОЕВА
гражданско дело №203 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е
образувано по исковата молба на М.Б.М. с
ЕГН ********** ***,
депозирана чрез адв.Р.М. от САК против ЗК "ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ" АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул."Света София" №7, с която е поискано
осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 150 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на дъщеря
й Я. М.М., настъпила в резултат на ПТП от
06.06.2019 г., причинено от автомобил,
управляван от водач застрахован при ответника по застраховка "ГО",
ведно със законната лихва от 23.07.2019 г. до окончателното плащане на сумата,
както и направените по делото разноски.
В ИМ е направено искане с правно
основание чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване на ищцата от заплащане на
държавна такса и разноски по делото, мотиви за което не са изложени. Към ИМ е
приложена декларация по чл.82, ал.2, т.2 от ГПК за семейно и материално
положение и имуществено състояние от ищцата.
С разпореждане от 23.04.2020 г.,
по повод направеното искане, съдът е дал указания на ищцата за представяне на
доказателства за обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК, т.к. само представената
декларация не е достатъчна за обосноваване на искането.
С молба, вх.№2419/20.05.2020
г., в изпълнение указанията на съда, ищцата отново е представила същата
декларация по чл.82, ал.2, т.2 от ГПК за семейно и материално положение и
имуществено състояние, която вече е приложена към ИМ. Искането е мотивирано с
твърдения за ниския доход на ищцата, обстоятелството, че е вдовица и страда от
болно сърце и хипертония, а и с оглед сключения договор за безплатна правна
помощ с адвоката.
Настоящия съдия - докладчик, като
се запозна с искането на ищцата с правно основание чл.83, ал.2 от ГПК за
освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по делото, ангажираните доказателства и
съобрази закона, намери следното:
Молбата с искане за освобождаване
от държавна такса и разноски е с правно основание чл.83, ал.2 ГПК, допустима е, а преценена по същество се
намери от настоящия съд за частично основателна.
Съображенията са следните:
Съгласно нормата на чл.83, ал.2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които
е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като при
разглеждане на молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето
и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация;
семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта;
други констатирани обстоятелства. Така посочената законова разпоредба е
императивна и не подлежи на разширително тълкуване. При анализа й следва, че за
да бъде освободено едно лице от такси и разноски в съдебното производство,
същото следва по категоричен и несъмнен начин да установи наличието на
горе-изброените предпоставки.
В практиката на ВКС, обективирана
в определение №603/02.10.2014 г. на ВКС по ч.т.д.№2139/2014 г., II т.о.;
определение №573/12.07.2011 г. по ч.т.д.№230/2011 г. на ВКС, II т.о.;
определение №612/12.08.2010 г. по ч.т.д.№564/2010 г. на ВКС, II т.о.,
определение №496/10.07.2013 г. по ч.т.д.№2492/2013 г. на ВКС, II т.о. и други,
е прието че при молба на страната за освобождаване от държавна такса и разноски
на основание чл.83, ал.2 ГПК съдът
следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на
молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за
имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст,
здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими
към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на
държавна такса и разноски за производството по делото. След изясняване на
общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената
на иска/исковете и пълния размер на дължимата държавна такса и разноски и въз
основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства към момента на искането, за да заплати
дължимата държавна такса или част от нея и разноските по делото.
Преценката на представените
доказателства (единствено декларация по чл.82, ал.2, т.2 от ГПК), обуславя
извод, за наличие на предпоставките за освобождаването на ищцата от задължение
за заплащане на ДТ по делото на основание чл.83, ал.2 ГПК. Така от данните по
делото се установява, че ищцата е на навършени 60 години, вдовица е и
единствения й доход е от получавана пенсия в деклариран размер от 160 лв.,
както и е декларирала, че не разполага с доходи от друг източник или с
имущество, което да послужи или да способства за заплащане на дължимата по
делото ДТ. Същевременно с оглед цената на предявения иск, дължимата ДТ е в
размер на по 6000 лв. Този размер на ДТ според настоящия съд би бил непосилен
за ищцата и задължаването й да внесе ДТ в такъв размер би означавало отказ от
правосъдие, поради което съдът
прие, че са налице условията на чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване на ищцата от заплащане на ДТ и молбата
й в тази посока следва да бъде уважена.
За неоснователна се прецени
молбата на ищцата за освобождаване от заплащане на разноските по делото. На
първо място към настоящия момент не е възможно да се определи приблизителния
размер на разноските по делото, за да може съдът да прецени доколко заплащането
на този размер би затруднило съществено ищцата. На следващо място и както вече
се посочи за относимите, съобразно нормата на чл.83, ал.2 ГПК обстоятелства
ищцата е представила само декларация. Същевременно и независимо, че декларира
доход само от пенсия, ищцата е в трудоспособна възраст, а по делото липсват
каквито и да било доказателства за здравословното й състояние (графата за
здравословно състояние в декларацията е непопълнена), нито пък е ангажирала
доказателства да е инвалидизирана или да страда от някакво заболяване,
изключващо възможността да полага труд. Ето защо и настоящия съд намери, че
молбата на ищцата за освобождаване от заплащане на разноските по делото следва
да бъде оставена без уважение.
Въз основа на изложеното, ЯОС
О П Р Е Д Е Л И :
ОСВОБОЖДАВА М.Б.М. с ЕГН ********** ***, действаща чрез пълномощника адв.Р.М. от задължение за внасяне
на държавна такса
по гр.д.№203/2020 г. по описа на ЯОС.
НЕ УВАЖАВА искането
на М.Б.М. с ЕГН ********** ***, действаща чрез пълномощника адв.Р.М. за освобождаване от задължение за
внасяне на разноски за производството по гр.д.№203/2020 г. по описа на ЯОС.
Определението, в частта, с която е
оставена без уважение молбата с правно основание чл.83, ал.2 от ГПК за
освобождаване от заплащане на разноски по делото, подлежи на обжалване с частна
жалба пред БАС в едноседмичен срок от връчването му.
Препис от определението да се
връчи на ищцата, чрез пълномощника й - адв.Р.М. на посочения електронен
адрес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: