№ 235
гр. Перник, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20211720201572 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 3220660 на ОД на МВР-
Перник, с който на ИВ. М. П., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр.
чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване
на чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на 04.12.2019г. в 11:57 часа, в с.
Драгичево, общ. Перник, път І-1 (Е-79), км 286+300, паркинг Бостваст, тъй
като в населено място при общо валидно ограничение на скоростта от 50 км/ч
е управлявал лек автомобил „Ауди А 4 Авант ” с рег. № ********** със
скорост от 75 км/ч, при което превишението е 25 км/ч и е установено с
автоматизирано техническо средство № 11743d0.
По изложени в жалбата доводи жалбоподателят ИВ. М. П. моли ЕФ да
бъде отменен, като издаден при неспазване на процесуалните правила и в
нарушение на материалния закон. Лично не участва в хода на съдебното
производство, в което се представлява от пълномощника си – адв. Я. С.а от
ПАК, която поддържа жалбата, като прави оплаквания за допуснати
1
съществени процесуални нарушения, свързани с отразените обстоятелства в
изготвения протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение, издадена от министъра на
вътрешните работи (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.). Иска присъждане
на направени разноски по делото.
Административнонаказващият орган ОД на МВР Перник – редовно
призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство. В
придружителното писмо е направено възражение за прекомерност на
претендираните разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес, като не се спори,
че това е станало в предвидения в закона срок, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна.
От фактическа страна:
На 04.12.2019г. в 11:57 часа на път І-1, км 286+300, паркинг Бостваст,
намиращ се в района на с. Драгичево, общ. Перник преносима система за
контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо
средство за измерване на скоростта № 11743d0 заснело лек автомобил „Ауди
А 4 Авант ” с рег. № ********** със скорост от 78 км/ч при общо разрешена
такава на движение в населено място от 50км/ч.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим
на движещите се МПС на посоченото място полицейският служител И.
Иванов изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г., който бил регистриран на 09.12.2019г. с рег. № 1158р-9637. В
същия било удостоверено използването на споменатото автоматизирано
техническо средство на процесната дата и в посоченото населено място,
периода от време, през който същото е работело - от 10:30 часа до 12:30 часа,
посоката на задействане (в двете посоки) при стационарен режим на
2
измерване, ограничението на скоростта в пътния участък от 50 км/ч, както и
липсата на монтиран пътен знак, променящ общо разрешената такава за
населено място.
При направена справка в централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства било установено, че цитираният автомобил, чиято
скорост на движение е отчетена, е собственост на ИВ. М. П., ЕГН
**********. В отсъствие на последния, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4
от ЗДвП е издаден срещу него процесния ЕФ. Във фиша, след приспадане на
толеранса от минус 3 км/ч, релевантен към максимално допустимата грешка
при измерване на скорост до 100 км/ч, отчетената скорост била редуцирана на
75 км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение
било с 25 км/ч, поради което и за нарушаване на чл. 21, ал.1 от ЗДвП му е
наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 100 лв. Жалбоподателят не се
възползвал по надлежния ред от правото си на възражения по чл.189, ал. 5 и
ал.6 от НПК, тъй като не подал писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство, нито предоставил данни последното да е обявено
за издирване или да е със специален режим на движението, като обжалвал
фиша с процесната жалба.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
Справката от централна база данни по регистрация на пътни превозни
средства доказва, че лек автомобил „Ауди А 4 Авант ” с рег. № ********** е
собственост на ИВ. М. П., което не се и оспорва от жалбоподателя. Същата
кореспондира с разпечатката от показанията на автоматизираното техническо
средство – статично изображение № 11743D0/0171030 от 04.12.2019г.,
установяваща, че на 04.12.2019г. в 11:57 часа лек автомобил с рег. №
********** е засечен със скорост от 78 км/ч, която съвпада с обективираната
такава от 75 км/ч в процесния фиш, предвид приспаднатия толеранст за
допустимата техническа грешка.
Съдебният състав кредитира към доказателствения материал
протокола от 04.12.2019г. за използване на автоматизираното техническо
3
средство, съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., ведно
с снимка, удостоверяваща неговото разположение, удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № 17.09.5125 от 07.09.2017 г. доказващо, че
преносимата система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е вписана
в регистъра на одобрените за използване средства за измерване под № 5126,
протокол за последваща проверка № 52-С-ИСИС от 30.09.2019г.,
приложение, издадено от производителя за техническите и метрологични
характеристика на процесната система, заповед № 313з-461 от 12.03.2018г. на
директора на ОД на МВР Перник и писмо изх. № 11-00-388 от 02.11.2021г. на
Областно пътно управление Перник, удостоверяващо, че км 286+300 на път І-
1, попада в рамките на населеното място с. Драгичево, общ. Перник, като в
района няма монтиран пътен знак В26, който да променя общото ограничение
от 50 км/ч.
От правна страна:
Съдът прие за безспорно доказано, че И.П. е субект на извършеното
нарушение по силата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП, тъй като към датата на
нарушението е легитимен собственик на превозното средство, с което
нарушението е извършено. От страна на жалбоподателя не се навеждат и
възражения, че друго лице е извършило нарушението, както и не са налице
доказателства за упражняване по надлежния ред, в законовия 14-дневен срок
от получаване на фиша, на правото по чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Съдът
прие като довод, че не са налице последно посочените хипотези, и самия
факт, че подадената жалба е именно срещу процесния ЕФ, поради което и
правилно в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 1 от
ЗДвП е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.
По делото се установи, че процесното нарушението е фиксирано с
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с
автоматизирано техническо средство № 11743d0, като същото е посочено
както в издадения ЕФ, така и в изготвения протокол по чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., където е индивидуализирано и мястото
на което е бил извършван контрола, респективно мястото на извършване на
нарушението – на път І-1, км 286+300, паркинг Бостваст, намиращ се в района
4
на с. Драгичево, общ. Перник, при което е било изготвеното статичното
изображение с № 11743D0/0171030 от 04.12.2019г. на което е заснет
процесния автомобил.
Безспорно приложеното по административнонаказателната преписка
удостоверение № 17.09.5126 от Българския институт по метрология
установява, че преносимата система за контрол на скоростта на моторни
превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
„ARH CAM S1” е одобрен тип средство за измерване, която е вписана в
регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под №
5126 и е със срок на валидност от 07.09.2017 г. до 07.09.2027 г. Същата работи
в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса от служител, който
само разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за
контрол и изключва същото при приключване на работа. Самата система
измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези,
движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния
номер на моторното превозно средство. В приложението, което е неразделна
част от удостоверението за одобрен тип като средство за измерване на
процесната система подробно е описана процедурата по обработване на
данните, които са получени от лазерния модул, като събраните данни не
могат да бъдат променени от човешки фактор. Същевременно контролният
орган е изпълнил в цялост изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г., тъй като контролът освен, че е осъществен със
АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващо
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, същото е било и
технически годно съгласно чл. 38 от Закона за измерванията, тъй като е
преминало последваща проверка за съответствие с техническите изисквания,
предвид приложения към административнонаказателната преписка протокол
за проверка № 52-С-ИСИС от 30.09.2019г. на отдел „Изпитване на средства за
измерване и софтуер” на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди ” на
Български институт по метрология. При наличието на тези доказателства
административнонаказващият орган е доказал по недвусмислен начин
установяването и заснемането на нарушението с годно за използване
техническо средство. Разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП е категорична, че
когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган на
5
нарушителя се издава ЕФ. Това е специална норма по отношение на
разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно
наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН.
Приобщеният снимков материал от записа, извършен със
стационарното автоматизирано техническо средство, удостоверява с
необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на ЕФ
обстоятелства съответстват на действителното положение, интерпретирани са
обективно и са оценени правилно, в съответствие с материалния закон.
Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП снимковия материал, изготвен с техническо
средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
съставлява годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес, поради което и посочената в
статичното изображение с № 11743D0/0171030 от 04.12.2019г. скорост от 78
км/ч, с която се е движел автомобилът на жалбоподателя към момента на
констатиране на нарушението, е точно измерената от автоматизираното
техническо средство. В ЕФ коректно е приспаднат в полза на нарушителя
толеранса от допустимата техническа грешка при измерването на скоростта,
като същата е редуцирана на 75 км/ч, като е конкретизирана и разликата
между засечената и разрешената скорост – 25 км/ч. Следва да се отбележи, че
в ЕФ изрично е посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а
установена стойност на скоростта, поради което и не е налице несъответствие
или неяснота при определянето на наказуемата скорост.
На снимковия материал се наблюдава именно автомобила визиран в
ЕФ, заснет при приближаващ трафик като наличието и на други превозни
средства на изображението не може да разколебае извода, че регистрираната
скорост на движението е именно на пътното превозно средство на
жалбоподателя, тъй като съгласно приетото приложение към удостоверение
за одобрен тип № 17.09.5126 на Българския институт по метрология,
превозното средство чиято скорост е измервал лазерния лъч на модула в
момента на заснемане на изображението е определяем от пресичането на
маркерите на четирите страни на изображението. В случая, пресечната точка
на маркерите е върху автомобила, посочен в ЕФ, който е ясно разпознаваем
6
по марка и регистрационен номер и е идентичен с посочения в ЕФ.
Не е спорно, че за използването на системата за видеоконтрол на
процесното място е изготвен приложения по административнонаказателната
преписка протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. От неговото съдържание се установява, освен мястото на което е
бил извършван контрола, но и времевия отрязък през който системата е
работила, режимът на измерване, който е бил стационарен, както и че
посоката на задействане на АТТС е била насочена в двете посоки, т.е същото
е заснемало както отдалечаващите се, така и приближаващите се автомобили,
което по никакъв начин не се отразява на законосъобразността на
процедурата, след като самият законодател е приел, че техническото средство
може да бъде насочено и в двете посоки и да заснема както приближаващи се,
така и отдалечаващи се автомобили. Конкретизираният по недвусмислен
начин времеви отрязък през който системата е работила налага извод, че
непосочването на конкретните номера на първото и на последното
изображение, които са били заснети, не съставлява достатъчно основание да
се приеме, че процедурата по издаване на ЕФ е опорочена или материалният
закон е приложен неправилно, след като възпроизведения час на заснемане на
процесната снимка – 11:59 часа е именно в периода през който системата е
била експлоатирана. В протокола изрично е отбелязано и обстоятелството, че
в процесния участък е важала общо разрешена скорост на движение от
50км/ч, както и че не е била налице сигнализация с пътен знак за различна от
тази скорост. Общото ограничение от 50 км/ч по несъмнен начин се доказва и
от писмо изх. № 11-00-388 от 02.11.2021г. на Областно пътно управление
Перник, удостоверяващо, че км 286+300 на път І-1, попада в рамките на
населеното място с. Драгичево, общ. Перник, което категорично потвърждава
и визираната от наказващият орган правна квалификация на нарушението
като такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Съдът констатира, че атакувания ЕФ съдържа надлежно описание на
нарушението, каквото изискване съдържа разпоредбата на чл. 189, ал.4 от
ЗДвП. Видно от съдържанието на обжалвания акт, в него недвусмислено е
посочено, че местоизвършването на нарушението е в населено място- път І-1,
км 286+300, намиращ се в района на с. Драгичево, общ. Перник, което е
напълно достатъчно да се индивидуализира и конкретизира този реквизит,
7
описващ твърдяното нарушение, поради което не може да се сподели като
основателно възражението на защитата на жалбоподателя за липса на яснота
относно този реквизит на ЕФ, водещ до съществено процесуално нарушение
при издаването му. За да е съществено едно нарушение, то следва да се
изразява в неизпълнение или нарушение на императивна законова норма или
да е от такова естество, че да е накърнило правото на защита на визираното
като нарушител лице, като при преценката на тези обстоятелства следва да се
изхожда от спецификите на всеки конкретен случай. В настоящият случай е
доказана идентичността между мястото на нарушението, посочено в
приложеното по административнонаказателната преписка изображение №
11743D0/0171030 от 04.12.2019г., където също е конкретизирана локацията,
която е отразена в издадения ЕФ като място на нарушението и която е
вписана и в изготвения протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. Този протокол е официален удостоверителен документ, тъй като
се съставя от длъжностно лице, в кръга на службата му. Същият съдържа
данни за физическото лице, което е попълнило отразените в него факти, като
с оглед кредитираните по делото писмени доказателства не е спорно, че
полицейският служител е преминал обучение за работа със стационарната
преносима система за контрол на скоростта, с която е извършено заснемането
и е включен в списъка на служителите от ОД на МВР Перник, които са
определени със заповед № 313з-461/12.08.2018г. да осъществяват дейност по
заснемане на нарушения с процесната система, последващ преглед,
валидизиране и генериране на ЕФ в АИС „АНД”, поради което и некоректни
са възраженията за неосъществен контрол по отношение на установеното
нарушение съгласно нормативните предписания и при посочените в
протокола обстоятелства.
Несподеляеми са и възраженията за непълно описание на
нарушението в ЕФ, свързани с неотразяване на посоката на движение на
автомобила, тъй като това не е задължителен реквизит съгласно чл.189, ал.4
от ЗДвП, поради което непосочването на това обстоятелство не води до
незаконосъобразност. Същевременно тази липса не съставлява и пречка за
определяне точното мястото на нарушението и за доказване чия скорост е
измерена с АТСС.
Вярно е отбелязаното от процесуалния представител на
8
жалбоподателя, че в представения протокол, удостоверяващ използването на
автоматизираното техническо средство за установяване на извършеното на
04.12.2019г. в 11:57 часа нарушение по ЗДвП, предмет на обжалвания ЕФ, не
е отразена посоката на насоченост на АТСС. Това, обаче, би имало значение,
ако на мястото на заснемане, като място на нарушението е действал режим за
максимална скорост, който е различен за движещите се в двете посоки
моторни превозни средства, т.е. ако за някоя от посоките за движение на
контролираните пътни превозни средства е действало допълнително
ограничение, извън общата забрана за максимална скорост на движение от 50
км/ч, валидно за населено място. В конкретния случай от приетото по делото
писмо изх. № 11-00-388 от 02.11.2021г. на Областно пътно управление
Перник се установява, че в процесния участък няма монтиран пътен знак В26.
Протоколът за използване на АТСС по ясен и категоричен начин
доказва, че контролът на скоростта на движение на пътните превозни
средства е осъществяван в двете посоки, тъй като това обстоятелство е
удостоверено както чрез подчертаване на направеният запис в протокола - „и
в двете посоки”, така и чрез ръкописно вписания, от полицейският служител,
който го е изготвил, символ „Д” в съответната графа, означаващ, че посоката
за задействане е била и в двете посоки. При това положение не е било
необходимо да се вписва в протокола посоката на движение на
контролираните моторни превозни средства, поради което и направения запис
в тази графа е бил ненужен. Макар и направено това вписване не представлява
самостоятелно съществено нарушение на процедурата по установяване на
нарушението, тъй като не внася непреодолимо противоречие досежно
мястото на контрол, установения скоростен режим, измерената скорост на
заснетото пътно превозно средство.
Вярно е, че в протокола не е попълнена частта, отнасяща се до
приемането на протокола, съответно удостоверяваща свалянето на статичните
изображения/видеозаписи от системата, и съдържаща посочване къде–
компютърна конфигурация/сървър в структура/звено, се съхранява свалената
информация от използваната АТС, но този пропуск не е съществен, тъй като е
извършена проверка от съответното структурно звено - в конкретния случай
от инсп. В. Батева от АСКПД, която чрез вписване на името си и със своя
подпис е удостоверила, че статичните изображения на установените
9
нарушения се съхраняват по надлежния ред и във вида, изготвен от АТСС на
компютърна конфигурация, тъй като системата включва стационарно
преносими уреди за контрол на скоростта, специализиран софтуер,
интегриран със софтуера за проверка и автоматизираната система
„Администратинонаказателна дейност” за обработка на нарушенията за
скорост и генериране на съответния ЕФ.
Предвид изложеното съдът намира, че при установяване на
нарушението са спазени разпоредбите, регламентиращи условията, реда и
начина на използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение, поради което е издаден законосъобразен
ЕФ.
По вида и размера на наказанието:
За констатираното нарушение - превишаване на разрешената
максимална скорост в населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата
на чл.182, ал.1 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в зависимост
от стойността на превишението на скоростта. В конкретния случай скоростта
е превишена с 25 км/ч (стойност, получена след приспадане на допустимата
техническа грешка при изчисляване скоростта на движение), поради което и
законосъобразно отговорността на ИВ. М. П. е ангажирана на основание чл.
189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП като му е наложено административно
наказание глоба в предвидения абсолютен размер от 100 лв (сто лева), поради
което и същият не може да бъде редуциран по силата на чл. 27, ал.5 от
ЗАНН.
С оглед горното съдът намира, че при издаването на обжалвания ЕФ не
е допуснато съществено нарушение на процесуалния и материалния закон,
поради което прие, че е законосъобразен, което води до неговото
потвърждаване.
Предвид изхода на делото – потвърждаване на ЕФ, неоснователни са
претендираните от страна на пълномощника на жалбоподателя разноски за
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното горното и на основание чл. 63 ал.1 и
ал.3 от ЗАНН съдът
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К, № 3220660 на ОД на МВР-
Перник, с който на ИВ. М. П., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр.
чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл.
21, ал.1 от същия закон, извършено на 04.12.2019г. в 11:57 часа, в с.
Драгичево, общ. Перник, път І-1 (Е-79), км 286+300, паркинг Бостваст, тъй
като в населено място при общо валидно ограничение на скоростта от 50 км/ч
е управлявал лек автомобил „Ауди А 4 Авант ” с рег. № ********** със
скорост от 75 км/ч, при което превишението е 25 км/ч и е установено с
автоматизирано техническо средство № 11743d0.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на сторени
разноски в настоящото производство от жалбоподателя ИВ. М. П., ЕГН
**********.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на
глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
11