ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр. София, 03.05.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI -3 съста, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа
докладваното от съдия Цветкова ч.гр.д. №
5829/2019 г., установи от фактическа и правна
страна следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано по жалба на А.– А АД,
ЕИК : *******срещу действия на съдебен изпълнител, както следва:
- налагане
на запор върху вземанията на длъжника по банковите сметки на жалбоподателя
- налагане
на възбрана върху всички недвижими имоти на длъжника и
- размера
на определената пропорционална такса по изпълнителното дело.
Жалбоподателят
излага подробни съображения в жалбата. Прави искане за спиране на
изпълнителното производство.
В
мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че
жалбата е недопустима, а в частта срещу определената пропорционална такса - неоснователна.
Взискателят
СО – Дирекция Ревизии и събиране на вземанията не изразява становище по
жалбата.
Изпълнителното
производство е образувано въз основа на Възлагателно писмо от Столична община
за задължения за данък недвижими имоти, такси битови отпадъци и лихви. Присъединен
взискател в производството е Държавата чрез НАП и ипотекарнния кредитор –
ПроКредит Банк България АД.
Жалбата
е недопустима в частта, в която предмет на обжалване са действия на съдебен
изпълнител по налагане на запор върху вземанията на длъжника по
банковите сметки на жалбоподателя и налагане на възбрана върху всички недвижими
имоти на длъжника, доколкото посочените
действия не попадат в обхвата на нормата на чл. 435, ал. 2 ГПК. На основание
чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК, допустима би била жалбата срещу действия по насочване
на изпълнението върху имущество на длъжника /вкл. налагане на запор/, но само в
случай, че длъжникът го смята за несеквестируемо. В случая, твърдения в тази
насока няма. Няма твърдения и за наличието на хипотезата на чл. 435, ал. 2, т.
3 ГПК.
Жалбата
в частта относно определената пропорционална такса е просрочена.
Същата
е определена във връчената на 10.04.2017 година призовка за доброволно
изпълнение. Същата е редовно връчена по реда на чл. 50, ал. 3 ГПК. Срокът по
чл. 436, ал. 1 ГПК, съответно е изтекъл на 17.04.2017 година. Длъжникът не е
отправял искане за изменение на обективираното в ПДИ постановление за
разноските, няма и последващо такова постановление на ЧСИ.
Няма
основание за спиране на изпълнителното производство по редан ачл. 438 ГПК.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 56984 на А.– А АД,
ЕИК: *******срещу действия на частен съдебен изпълнител рег. № 789 по
изпълнително дело № 20167890400400, както следва: по налагане на запор върху
вземанията на длъжника по банковите сметки на жалбоподателя, по налагане на
възбрана върху всички недвижими имоти на длъжника и срещу размера на
определената пропорционална такса по изпълнителното дело по чл. 26 ТТРЗЧСИ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за
спиране на изпълнението по реда на чл. 438 ГПК.
Определението
подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Софийски апелативен съд.