Присъда по дело №66/2022 на Районен съд - Берковица

Номер на акта: 21
Дата: 14 юли 2022 г.
Съдия: Юлита Николова Георгиева-Трифонова
Дело: 20221610200066
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 март 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 21
гр. Берковица, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-

ТРИФОНОВА
при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-ТРИФОНОВА
Наказателно дело от общ характер № 20221610200066 по описа за 2022
година
при секретаря Нина Георгиева…………………………….и в
присъствието на прокурора Мария Соколова…………………като разгледа
докладваното от съдията Георгиева…………..………....НОХД № 66 по описа
за 2022 г……………………………………и след тайно съвещание съдът

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия СЛ. ЛЮБ. Д.- роден на 11.08.1994 г. в град
Берковица, живее в град ................. българин, български гражданин, основно
образование, женен, неосъждан, безработен, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН
в това, че на 30.12.2021г. в гр. Вършец, обл. Монтана по време на извънредно
положение, свързано със смъртни случаи, обявено на основание чл.84, т. 12 от
Конституцията на Република България с Решение от 13.03.2020г. на 44-то
Народно събрание на РБ, обнародвано в ДВ № 22/13.03.2020г. е нарушил
предписание за поставяне под карантина с изх.№ 211225/800391 от
25.12.2021г. на Директора на Регионална здравна инспекция гр. Видин,
издадено в изпълнение на въведените с т.4 от Заповед № РД-01- 977/26.1
1.2021 г. на Министъра на здравеопазването на територията на страната
противоепидемични мерки против разпространяването на заразна болест по
1
хората във връзка с усложняващата се епидемиологична обстановка, свързана
с разпространението на COVID-19 и цитираната Заповед на Министъра на
здравеопазването, като след пристигане на 25.12.2021 г. от рискова зона-
оранжева, не спазил срока на 10-дневната карантина да пребивава на адрес в
гр. ..............., като не изпълнил задължението си да не напуска дома си или
мястото за настаняване, на което е посочил, че ще пребивава за посочения в
предписанието срок, като деянието е извършено по време на пандемия и
извънредно положение, свързано със смъртни случаи от болестта COVID-19,
поради което на основание чл. 355, ал. 2, във връзка с чл. 355, ал. 1 от НК, във
връзка с чл. 55, ал. 1, т.2,б.“б“ от НК във връзка с чл. 42а, ал. 1 от НК го
ОСЪЖДА на «ПРОБАЦИЯ», като на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от
НК определя следните пробационни мерки:
1. Задължителна регистрация по настоящ адрес– в град ..................... – за
срок от 6 /шест/ месеца с периодичност 2 /два/ пъти седмично.
2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6
/шест/ месеца.
На основание чл. 55, ал. 3 от НК не налага на подсъдимия предвиденото
по-леко наказание глоба.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира пред ОС-Монтана
в 15 дневен срок от днес.

Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
2

Съдържание на мотивите


В РС-Берковица е внесен обвинителен акт срещу С. Л. Д.- роден на
******* г. в гр. Б**********, живее в гр.В********, ул. „**************,
българин, български гражданин, основно образование, женен, неосъждан,
безработен, ЕГН ********** по обвинение в това, че на 30.12.2021г. в гр.
Вършец, обл. Монтана по време на извънредно положение, свързано със
смъртни случаи, обявено на основание чл.84, т. 12 от Конституцията на
Република България с Решение от 13.03.2020г. на 44-то Народно събрание на
РБ, обнародвано в ДВ № 22/13.03.2020г. е нарушил предписание за поставяне
под карантина с изх.№ 211225/800391 от 25.12.2021г. на Директора на
Регионална здравна инспекция гр. Видин, издадено в изпълнение на
въведените с т.4 от Заповед № РД-01- 977/26.1 1.2021 г. на Министъра на
здравеопазването на територията на страната противоепидемични мерки
против разпространяването на заразна болест по хората във връзка с
усложняващата се епидемиологична обстановка, свързана с
разпространението на COVID-19 и цитираната Заповед на Министъра на
здравеопазването, като след пристигане на 25.12.2021 г. от рискова зона-
оранжева, не спазил срока на 10-дневната карантина да пребивава на адрес в
гр.В******** обл. М********* ул.**********, като не изпълнил
задължението си да не напуска дома си или мястото за настаняване, на което е
посочил, че ще пребивава за посочения в предписанието срок, като деянието е
извършено по време на пандемия и извънредно положение, свързано със
смъртни случаи от болестта COVID-19 – престъпление по чл.355, ал.2, вр.
ал.1 от НК.
В съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на ТО-
Берковица при РП Монтана, като се пледира прилагането на чл. 55 от НК .
Подсъдимият се явява в съдебно заседание лично и със защитник
адв.Р.М.,който пледира за оправдаване на подсъдимия.
След като се запозна с приобщените доказателства съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият С. Л. Д. е роден на ******* година в гр.Б******* Живее в
гр.В********, обл.Монтана, женен, с основно образование, безработен.Не е осъждан
и освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78А от НК.
На 30.12.2021г. около 14,00 часа полицейските служители на РУ-
Вършец, свидетелите И.Р. и С.М. били на работна смяна и извършвали обход
на кв. ******** гр.В*******, като на ул. ************** пред дом № 1
установили лицето С. Л. Д.. Същият фигурирал в списъка за лица, поставени
под карантина с предписания от РЗИ /Регионални здравни инспекции/,
предоставен им от РЗИ-Монтана. Свидетелите установили, че именно С.Д.
фигурира в цитирания списък, като бил поставен под карантина за срок от 10
дни, считано от 25.12.2021г. и следвало да изпълнява наложените му
карантиннни мерки в домът му на ул. ************** № 6, гр.В********.
Към този момент поради нестихващата пандемия от болестта COVID-
1
19, съгласно Решение № 629/26.08.2021г. на Министерски съвет на
територията на Република България е удължена извънредната епидемична
обстановка.
В тази връзка по повод усложняващата се епидемиологична обстановка
със Заповед № РД-01-977/26.11.2021г. на Министъра на здравеопазването е
въведена задължителна карантина/изолация за всички лица /граждани на РБ и
чужди граждани/, влизащи на територията на Република България от
„рискови“зони. За целта влизащите в страната попълват ПРЕДПИСАНИЕ, в
което посочват държавата, от която пристигат, личните си данни и мястото,
на което се задължават да пребивават за период от 10 дни, считано от
момента на пристигането си. Тази информация се подава от органите на МВР
на Регионалните здравни инспекции /РЗИ/ по местоизпълнението на
карантината, които от своя страна имат задължението да уведомят и
общопрактикуващите лични лекари, за да поемат наблюдението на
здравословното състояние на карантинираните лица за 10-дневния срок.
В конкретния случай важи Заповед № РД-01 -977/22.10.2020г. на
Министъра на здравеопазването, тъй като поставеното под карантина лице, а
именно подс. С.Д. е пристигнал от рискова оранжева зона и по този повод му
е наложена карантинната мярка, тъй като не е представил валиден COVID
сертификат за ваксинация, за преболедуване или за проведено изследване.
В изпълнение на така въведената процедура на подсъдимия С. Л. Д. е
издадено Предписание с изх.№ 211225/800391/25.12.2021 г. на Регионална
здравна инспекция гр.Видин. В цитираното предписание е посочено, че подс.
Д. се задължава да спазва ограничението да не напуска жилището на
посочения от него адрес на ул. ************** № * гр.В********, считано от
25.12.2021г. Предписанието е връчено по надлежния, като на Д. е дадено
време от 6 часа за придвижването му до адреса. С това е завършена и
процедурата по уведомяването на същия, както и за наказателната
отговорност, която носи по чл.355 от НК при неизпълнение на задължението
да не напуска адреса, на който е заявил, че ще пребивава за срока на
карантината.
Контролът върху изпълнението на карантинирани на различни
основания лица е възложен на служителите на съответното Районно
управление на МВР по местоживеене. В случая с Предписанието на подс. Д.
контрола е възложен на РУ гр.Вършец.
От разпита на свидетелите Р. и М. и двамата служители при РУ-Вършец
,от които на първия ,прочетени на основание чл.281 НПК и на М., дадени в
хода на съдебното производство, се установява, че на 30.12.2021г.
подсъдимия С.Д. не се намирал на адреса, на който следва да изпълнява
наложената му карантина, а се намирал на обществено място - на същата
улица,на която живее ,но пред друг дом.
Видно от писмо изх.№ 21-42-1/03.02.2022г. на РЗИ-Монтана /л.6 от ДП/,
то лицето С. Л. Д. е поставен под 10-дневна карантина с начална дата
25.12.2021г. на адрес в гр.В********, ул. ************** № *. Карантината е
наложена от РЗИ-Видин с основание „пристигане от рискова зона -
2
оранжева“.
Разпитан на ДП в качеството на обвиняем Серафим Крумов Тодоров не
се признал за виновен и е дал кратки обяснения.В съдебно заседание
обяснява,че отишъл да прибере коня на баща си ,тъй като се обадили,че е
излязъл. В съдебно заседание същият не признава вината си. Не отрича,че
бил излязъл от дома си,но твърди,че се намирал на улицата в близост до
къщата си,както и че спешно се наложило да излезе и да отиде до фермата,за
да прибере коня.заявява,че е знаел,че не бива да излиза от дома си,тъй като е
поставен под карантина. По искане на защитата е разпитан бащата на
подсъдимия и свид.Юри Костов,който видял избягалия кон и се обадил на
бащата на подсъдимия да го приберат.Обвинението се доказва по безспорен и
несъмнен начин от гласните и писмените доказателства по делото:протоколи
за разпит на свидетели приложени писмени документи-заповед на Министъра
на здравеопазването и предписание на Регионална здравна инспекция-
София,свидетелство за съдимост.
Между отделните доказателствени източници не са налице противоречия
по отношение на главния факт,а именно,че подсъдимия е установен на
улицата,т.е извън дома му.
При така изложената фактическа обстановка е видно , че:
На 30.12.2021г. в гр. Вършец, обл. Монтана по време на извънредно
положение, свързано със смъртни случаи, обявено на основание чл.84, т. 12 от
Конституцията на Република България с Решение от 13.03.2020г. на 44-то
Народно събрание на РБ, обнародвано в ДВ № 22/13.03.2020г. е нарушил
предписание за поставяне под карантина с изх.№ 211225/800391 от
25.12.2021г. на Директора на Регионална здравна инспекция гр. Видин,
издадено в изпълнение на въведените с т.4 от Заповед № РД-01- 977/26.1
1.2021 г. на Министъра на здравеопазването на територията на страната
противоепидемични мерки против разпространяването на заразна болест по
хората във връзка с усложняващата се епидемиологична обстановка, свързана
с разпространението на COVID-19 и цитираната Заповед на Министъра на
здравеопазването, като след пристигане на 25.12.2021 г. от рискова зона-
оранжева, не спазил срока на 10-дневната карантина да пребивава на адрес в
гр.В******** обл. М********* ул.**********, като не изпълнил
задължението си да не напуска дома си или мястото за настаняване, на което е
посочил, че ще пребивава за посочения в предписанието срок, като деянието е
извършено по време на пандемия и извънредно положение, свързано със
смъртни случаи от болестта COVID-19.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, подсъдимият
твърди,че е знаел,че е под карантина и не бива да напуска дома си .
Изпълнителното деянието е извършено по време на обявено извънредно
положение ,свързано със смъртни случаи .
Деянието си подсъдимият е извършил с пряк умисъл, като същият е бил
наясно , че следва да спазва карантина и да не напуска дома си , както и с
3
издаденото задължително предписание за спазване на карантина.
Извършеното деяние не е малозначително или с явна незначителна
обществена опасност по смисъла на чл. 9 ал.2 от НК.
Съдът намира за неоснователно възражението на защитника на
подсъдимия,че обществената опасност на деянието, извършено от него, е
явно незначителна. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК визира две хипотези,
при които деянието не е престъпно, макар и привидно да съдържа признаците
на определен състав на престъпление: когато то не е обществено опасно
въобще и в действителност не оказва никакво отрицателно въздействие върху
защитените обществени отношения, или когато обществената опасност на
деянието е явно незначителна, без да е напълно изключена. Съдът намира,че в
настоящия случай не е налице нито една от двете хипотези. В принципен
план, когато се обсъжда въпроса за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК следва
да се преценяват съвкупно всички елементи от състава на престъплението, в
т. ч. характера и обекта на посегателство, степента, в която той може да бъде
засегнат или застрашен, характеристиките на дееца, които намират отражение
върху обществената опасност на неговата личност, обществено опасните
последици от деянието.
На първо място, деянието по настоящето дело е извършено от
подсъдимия Д. много време след обявяване на извънредното положение на
територията на България, считано от 13.03.2020 г. във връзка с пандемията от
"Ковид 19". Тази ситуация не е нова и несвойствена за българските
граждани,тъй като е била изминала повече от година и половина.
Подсъдимият ,излизайки на улицата е поставил в опасност живота и здравето
на други лица. Не може да бъде подминато и обстоятелството, че причината
поради която е напуснал дома си по време на карантинирането му, е
прибиране на кон,което не е жизнено важно обстоятелство, както и не се
установида е бил взел всички необходими лични предпазни мерки -
поставена маска и ръкавици. С оглед на изложеното, съдът приема, че
осъщественото от подсъдимия деяние не е малозначително по смисъла на чл.
9, ал. 2 от НК.

При определяне размера на наказанието, което следва да се наложи
за извършеното престъпление, като смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства съда отчита чистото съдебно минало на подс. С.Д. към
инкриминираната дата, което определя същия като лице с невисока степен на
обществена опасност в качеството на деец; дадените от него обяснения при
разследването по досъдебното производство и в съдебно заседание, с които е
спомогнал за разкриване на обективната истина; направеното в тях
признание, че е напуснал адреса и се е намирал на улицата. Отегчаващи
вината обстоятелства съдът не констатира.
Преценявайки изложените по-горе данни поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намери, че са налице многобройни смекчаващи вината
4
обстоятелства, при чието наличие и най-лекото, предвидено от закона
наказание, би се явило несъразмерно тежко, дори и ако бъде определено в
неговия най-нисък размер за съответния вид. С оглед на това, след като
съпостави техния характер и естество, съдът прие, че при определяне на
самото наказание ще следва да се приложи нормата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б.
„Б”, пр. 1-во от НК, като замени предвиденото в чл. 355, ал. 2 във вр. с ал. 1
от НК наказание „Лишаване от свобода” с „Пробация”, налагайки на
подсъдимата визираните в чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК пробационни мерки
„Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от „Шест месеца”, и
“Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за същия по
размер срок, като прие, че по този начин, с такива определени по отношение
на тяхната продължителност и вид мерки, ще се създадат условия за
постигане целите на личната и генерална превенция на наказателната
репресия, посочени в нормата на чл. 36 от НК.
Въз основа на установените по делото факти и след като отчете целите,
преследвани с изпълнението на наложената пробационна мярка
„Задължителна регистрация по настоящ адрес”, на осн. чл. 42б, ал. 1 от НК
съдът определи периодичност за нейното изпълнение в рамките на
минимално възможния срок - „Два пъти седмично”.
Разпоредбата на чл. 355, ал. 2 от НК съдържа и друго (по-леко по
вид) наказание – “Глоба”, което е предвидено за налагане заедно с
наказанието “Лишаване от свобода”. При наличието на установената с чл. 55
ал.3 от НК възможност обаче това наказание не беше наложено чрез
постановената присъда, тъй като съдът прие, че предвиденото по-тежко по
вид наказание, каквото се явява отбелязаната в чл. 37, ал. 1, т. 2 от НК
„Пробация”, е напълно достатъчно да постигне целите по чл. 36 от НК.

Воден от изложеното съдът постанови присъдата си .


ПРЕДСЕДАТЕЛ......................
5
Съобщи за изтекли лични данни