Р Е Ш Е Н И Е № 201
Гр. Сливен, 09.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от съдия Иглика
Жекова административно дело № 309 по описа на Административен съд гр. Сливен за
2019 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от „ГИХ К.“ ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Д.“ № ** срещу Заповед за налагане
на принудителна административна мярка № ФК-184-0311049/17.06.2019 г., издадена
от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“,
Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване
на търговски обект – к. у., находящ се в гр. Сливен, бул. „Х. Д.“ № **, стопанисван
от „ГИХ К.“ ООД, ЕИК ******** и забрана за достъп до него за срок от 15 дни на
основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС) и чл. 187 ал. 1 от с.з. Оспорването намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 186 ал. 4 от ЗДДС, като образуваното
производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния
акт. Твърди се, че към момента на издаване на оспорения акт не е образувано
административнонаказателно производство. Счита за недопустимо прилагане на ПАМ
преди издаване на наказателно постановление, а самата заповед била
немотивирана. Налагането на ПАМ, изразяваща се в запечатване на обекта, в който
е извършено нарушението не отговаряла на нито една от целите на закона. Счита
още, че доколкото нарушението е довършено към момента на неговото установяване,
запечатването не би довело до неговото предотвратяване или преустановяване.
Същото не съставлявало продължавано нарушение, за да се предотврати неговото
продължаване, а и самата мярка не би могла да предотврати или поправи вредните
последици за фиска от неотчитане на продажбата. Твърди, че докато е
възпрепятстван да упражнява търговска дейност, адресатът на мярката ще бъде
лишен от възможността да реализира някаква печалба, с която да изплати
евентуалната имуществена санкция. Моли съда да отмени атакуваната
административна заповед.
В с.з. оспорващото дружество „ГИХ К.“ ООД, редовно и своевременно
призовано, се представлява от надлежно упълномощен адв. Д. Д. ***, който
поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Изтъква, че случаят е маловажен, тъй
като се касае за неиздаден касов бон за щета с нищожна стойност от 0,30 лв.
Нарушението било единствено за дружеството, но можело да се приеме, че е налице
увреждане на фиска при суми от 100 или 200 лева. Оборотите на дружеството също
били малки и по никакъв начин тази санкция от 15 дни нямало да спомогне, тя
унищожавала този бизнес. Счита още, че периодът от 24 часа, в който търговския
обект е бил запечатан преди съдът да се произнесе по спирането на
предварителното изпълнение, е достатъчен.
В с.з. административният орган Началник отдел „Оперативни дейности“
Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ
на НАП, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от
надлежно упълномощен ст. юрк Ст. Д., който оспорва жалбата и моли съда да я
отхвърли. Заявява материална и процесуална законосъобразност на оспорената
заповед.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 06.06.2019 г. длъжностни лица при ЦУ на НАП – инспектори по
приходите извършили проверка за спазване на данъчно – осигурителното
законодателства в търговски обект – к. у., находящ се в гр. С., бул. „Х. Д.“ №
**, стопанисван от „ГИХ К.“ ООД. В 12:09
ч. проверяващите извършили контролна покупка на 3 бр. к. на д. на стойност 0,30
лв., заплатена в брой, като плащането било прието от С. Н. Х.. За плащането не бил
издаден фискален касов бон от монтираното и въведено в експлоатация фискално
устройство. Започнала проверка, при която било установено, че разлика в
касовата наличност не е установена. Резултатите от проверката били обективирани
в Протокол за извършена проверка № 0311049/06.06.2019 г., с час на приключване
на проверката 12:55 ч.
На 17.06.2019 г. Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция
„Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП издал Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № ФК-184-0311049, с която
разпоредил запечатване на търговски обект – к. у., находящ се в гр. Сливен,
бул. „Х. Д.“ № **, стопанисван от „ГИХ К.“ ООД, ЕИК ******** и забрана за достъп
до него за срок от 15 дни на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187 ал. 1 от с.з. Заповедта била
обжалвана по административен ред пред Директора на Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, който отхвърлил жалбата с
Решение № ГДФК-65/01.07.2019 г., връчена на търговеца на 04.07.2019 г.
Към доказателствата по делото е приобщена Заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г., издадена от Изпълнителния директор на НАП, с която на
началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в
главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са определени правомощия за
издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка запечатване
на обект по чл. 186 от ЗДДС, включително да отнемат в полза на държавата
ползваното фискално устройство и да отнемат правото на лицето да използва
интегрираната автоматизирана система за управление на търговската дейност по
чл. 186 ал. 2 от ЗДДС.
Жалбата срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№ ФК-184-0311049/17.06.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас,
дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е
подадена до настоящия съд, чрез административния орган на 19.07.2019 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства,
включително приложените към административната преписка писмени доказателства,
които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има правен
интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи на
съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна
инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се
налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите
реквизити, което го прави валиден. Обжалваната заповед е издадена от Началник
отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, действащ при спазване на териториалните
предели на правомощията си и в рамките на предоставената му със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018
г. на Изпълнителния директор на НАП материална компетентност по чл. 186 ал. 3
от Закона за данъка върху добавената стойност. Като издадена от компетентен
орган и в предписаната от закона писмена и предметна форма и съдържание, съдът
приема оспорената заповед като валиден акт. Освен като валидна, при преценка и
анализ на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по делото като
неоспорени от страните, обжалваната заповед се преценява от настоящата съдебна
инстанция и като издадена в съответствие с относимите материалноправни норми и
при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
Оспорената заповед
е издадена с правно основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ от Закона за данък
върху добавената стойност. Разпоредбата на чл. 3 ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин вменява
императивно задължение всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги. Съобразно нормата на чл. 25 ал. 1 т. 1 от същата
наредба, независимо от документирането с първичен счетоводен документ,
задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. От събраните по
делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че
оспорващият търговец не е изпълнил задължението, вменено с чл. 3 ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, както и че е нарушил императива на чл. 25
ал. 1 от същия нормативен акт, нарушение, съставляващо от обективна и
субективна страна неиздаване на фискална касова бележка от фискалното
устройство за извършена продажба. Същественото в случая е, че извършването на
продажбата е установено, доколкото за закупената стока е заплатена сума от 0,30
лв. в брой при извършената контролна покупка. Това обстоятелство се установява
от Протокол за извършена проверка № 0311049/06.06.2019 г., който е съставен по
установения ред, в предписаната съобразно чл. 50 ал. 2 от ДОПК форма и
съдържание и от компетентни длъжностни лица. Същият е официален документ и се
ползва с материална доказателствена сила, съобразно чл. 50, ал. 1 от ДОПК.
Съгласно тази разпоредба, протоколът, съставен по установения ред и форма от
орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е
доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените
факти и обстоятелства. В процесния случай протоколът е съставен в присъствието
на търговеца и е подписан от лицето без възражения. Следователно, така
съставеният протокол като официален документ се ползва с материална
доказателствена сила досежно вписаните в същия констатации от фактическа страна
и предвид липсата на ангажирани доказателства в обратната насока, съдът намира,
че правилно административният орган е приел, че са налице предпоставките за
налагане на принудителна административна мярка, обективирана като запечатване
на обект и забрана за достъп до него за определен срок.
Неиздаването на
надлежен фискален документ за извършено плащане по реализирана продажба е
абсолютна предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по
реда на чл. 186 от ЗДДС. Съгласно посочената като правно основание за издаване
на процесната заповед разпоредба на чл.
186 ал. 1 т. 1 б. „а“ от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване
на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не спази реда за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Следователно,
за прилагането на тази норма е необходимо да е налице извършено нарушение на
установения ред за документиране и отчет на извършваните продажби от търговски
обект, който ред, по арг. от чл. 3 ал. 1 и чл. 25 ал. 1 т. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ вменява задължение за регистриране на продажбите чрез
издаване на фискална касова бележка от фискалното устройство в обекта. В случая
такова е било налично и в изправност, но представителят на търговеца не е издал
касов бон за извършената продажба на 3 бр. к. на д. на стойност 0,30 лв. при
извършената контролна покупка и реално заплащане на същата в брой. Ето защо
съдът приема, че при издаване на оспорената заповед са били налице нормативно
изискуемите предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка.
Последната е съобразена като естество с относимата норма на чл. 186 ал. 1 –
„запечатване на обект“ и като срок - наложена е за 15 дни, т.е. в рамките на
законоустановения такъв (до 30 дни). В тази връзка настоящата съдебна инстанция
не споделя довода на жалбоподателя, че липсата на мотиви относно определения от
административния орган срок за запечатване е съществен порок, водещ до
незаконосъобразност на заповедта. Съдът намира, че излагането или неизлагането
на мотиви от такова естество не е нито нормативно изискуемо, нито би могло да
повлияе на пълноценното реализиране правото на защита на търговеца.
Процесната принудителна
административна мярка е от категорията на превантивните административни мерки,
чието предназначение е предотвратяване на противоправно деяние, респ.
закононарушение и неговите вредни последици. Същата, съобразно текста на чл.
186 ал. 1 т. 1 от ЗДДС не съставлява административно наказание и няма
санкционен характер. Съставянето на АУАН, респ. провеждане на
административнонаказателно производство по реда на ЗАНН (по арг. от чл. 186 ал.
1 от ЗДДС) има самостоятелен характер и не е правно обвързано с прилагането на
принудителна административна мярка, поради което и наведеният в жалбата
отменителен довод, сочещ твърдение за липса на съставен акт към датата на
издаване на процесната заповед, се явява неотносим към законосъобразността на последната.
Неоснователно е и
възражението за маловажност на нарушението. Същото би било относимо в производството
по оспорване на НП в контекста на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Настоящото
производство е различно, има за предмет проверка на законосъобразността на
административен акт – ПАМ, поради което коментираната норма е неотносима.
Отделен е въпросът доколко стойността на нерегистрираната чрез издаване на
фискален бон продажба би имала решаващо значение за квалифициране на
нарушението като маловажно. Наложената ПАМ е с оглед целта на закона - за
предотвратяването и преустановяването на административни нарушения, както и за
предотвратяване на вредните последици от тях по арг. от чл. 22 ЗАНН.
Преследваната от закона превантивна цел в случая е налице, тъй като към момента
на постановяването на заповедта търговецът не е преустановил дейността си, т.е.
съществува възможност за извършването и на друго нарушение, свързано с
неиздаване на документ за извършено плащане. Досежно възражението относно срока
на наложената мярка съдът намира, че същият се определя по целесъобразност от
органа, като в настоящия случай преценката е упражнена в рамките на закона - за
15 дни. Този срок е определен при съобразяване, че с нарушението е засегнат
утвърдения ред за данъчна дисциплина, който трябва да осигурява пълна отчетност
на извършваните от лицата продажби, тяхната регистрация и последващата
възможност за проследяване на реализираните обороти. Този срок е необходим и с
оглед създаване на нужната организация за законосъобразно отчитане дейността на
търговеца. Противно на твърдяното от жалбоподателя, в процесната заповед продължителността
на срока на наложената принудителна мярка също е обоснован с конкретни
фактически основания, наложили именно определения от органа срок на действие,
съобразно изискването на чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК. Във връзка с размера на
срока са изложени мотиви относно упражняването на правомощието на органа по
приходите по целесъобразност да определи срок за действие на мярката. При
упражняване на правомощието за определянето му, административният орган действа
при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол
подлежи единствено съответствието на акта с целта на закона и спазването на
пределите на оперативната самостоятелност. В случая определеният срок за
налагане на ПАМ от седем дни е в рамките на законоустановения срок, като в
обжалвания акт са изложени мотиви, позволяващи преценката за съответствие с
целта на закона. Неизпълнението на задължението за регистриране и отчитане на
приход от продажби чрез фискално устройство безспорно засяга държавни интереси,
свързани с отчитането на приходите от задължените лица и плащането на данъците
върху действително реализираните обороти. Изложените в заповедта мотиви
отговарят на изискването на чл. 186 ал.3 ЗДДС за мотивиране на акта и са
достатъчни, за да може да се извърши проверката за законосъобразност на
оспорената заповед на всички основания по чл. 146 АПК, включително за
съответствието на заповедта с целта на закона.
По изложените по –
горе съображения настоящата съдебна инстанция намира, че Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-184-0311049/17.06.2019 г., издадена от
Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“,
Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е разпоредено
запечатване на търговски обект – к. у., находящ се в гр. Сливен, бул. „Х. Д.“ №
**, стопанисван от „ГИХ К.“ ООД, ЕИК ******** и забрана за достъп до него за
срок от 15 дни на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187 ал. 1 от с.з. е валидна и издадена в
съответствие с относимите материалноправни норми и при спазване на всички
съществени административнопроизводствени правила. Подадената срещу същата жалба
се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ГИХ К.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „Д.“ № ** срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-184-0311049/17.06.2019 г., издадена от Началник
отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на
търговски обект – к. у., находящ се в гр. Сливен, бул. „Х. Д.“ № **,
стопанисван от „ГИХ К.“ ООД, ЕИК ******** и забрана за достъп до него за срок
от 15 дни на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187 ал. 1 от с.з., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на
РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: