ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 29
гр. гр. София, 03.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, I-ВИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги В. Ушев
Членове:Стоян Людм. Тонев
Николай Д. Димитров
като разгледа докладваното от Николай Д. Димитров Въззивно частно
наказателно дело № 20221010600026 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава 22, чл.341 ал.2 и сл. НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор в СП срещу протоколно
определение от 15.12.2021г. по НОХД 2438/2021г. на СНС, с което било
отменена мярката за процесуална принуда „отстраняване от длъжност“
спрямо подсъдимите А. Й. Я.Ч., Б.С. Х., Г. С. Г., Д. Т. З., Е. А. Г., К. Я. И., Н.
Г. П., П. АЛ. Д..
В протеста се оспорва правилността на обжалваното определение.
Сочи, че все още са налице предпоставките за определяне на мярката за
процесуална принуда „отстраняване от длъжност“, тъй като служебното
положение на подсъдимите би препятствало разкриване на обективната
истина. Твърди се, че длъжностното качество на подсъдимите /инспектори в
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“/ създава риск от
административен натиск върху свидетелите по делото, което би попречило за
разкриване на обективната истина. Предлага се да бъде отменено атакуваното
определение.
По делото са постъпили възражения от подсъдимите Д.З. и Б. Х., чрез
защитника им адв. П. К., от Н.П., чрез защитника му адв. П. ТР., както и от
Г.Г., чрез защитника му адв. П. Н.. Във възраженията се сочи, че срокът на
приложение на мярката за процесуална принуда е изключително
1
продължителен, което е нарушило правото на труд на подсъдимите.
Акцентирано е върху чистото съдебно минало на подсъдимите и доброто им
процесуално поведение. Изложени са и аргументи, че подсъдимите не могат
да окажат въздействие на свидетелите, тъй като същите са били разпитвани
многократно, включително и пред съдия. Предлага се да бъде оставен без
уважение протестът на СП и да бъде потвърдено определението на СНС.
Първоинстанционният съд в определението си е приел, че срокът на
приложение на мярката за процесуална принуда „отстраняване от длъжност“
е продължителен, което е нарушило правото на труд на подсъдимите лица,
както и на разглеждане на делото в „разумен срок“. Направил е и извод, че
мярката за процесуална принуда е изиграла своята роля и по-нататъшното и
продължаване е необосновано и безсмислено.
Апелативният специализиран наказателен съд, след като съобрази
изложените в протеста доводи и материалите по делото, намира протеста за
допустим, подаден в срок, а по същество за неоснователен.
Настоящият въззивен състав се въздържа от оценка и анализ на
достоверността и достатъчността на доказателствените материали, правна
квалификация, авторство и вина, доколкото това са въпроси по същество и са
извън предмета на настоящото произнасяне. Като за целите на настоящото
производство, следва да се отбележи, че е налице разумно предположение за
евентуална съпричастност на подсъдимите А.Я., Б. Х., Г.Г., Д.З., Е.Г., К.И.,
Н.П., П.Д. към вменената им деятелност.
С определение от 14.05.2018 г. по ЧНД 1248/18 г. на СНС, потвърдено с
определение на АСНС от 22.05.2018 г. по ВНЧД 210/2018 г. е била взета
мярка за процесуална принуда „отстраняване от длъжност“ по отношение на
А. Й. Я.., Б.С. Х., Г. С. Г., Д. Т. З., Е. А. Г., К. Я. И., Н. Г. П., П. А. Д..
Спрямо подсъдимите А. Й. Я., Г. С. Г., Д. Т. З., К. Я. И., Н. Г. П., П. А.
Д. е внесен ОА, с който са им повдигнати обвинения по чл. 321, ал.3, пр.2 и 4,
т.2, вр.ал.2 от НК и по чл.301,ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, а на подсъдимите
Б.С. Х., Е. А. Г. по чл. 321, ал.3, пр.2 и 4, т.2, вр.ал.2 от НК. Всички
горепосочени обвинения са за умишлени престъпления от общ характер,
което обуславя наличието на формалните предпоставки за определяне на тази
мярка за процесуална принуда. В обвинителния акт се твърди, че
подсъдимите са осъществени престъпления свързани с тяхната работа, което
2
се явява другата предпоставка за приложение на конкретната мярка за
процесуална принуда. Към настоящия процесуален момент, АСНС не се
установява данни, които да сочат, че служебното положение на подсъдимите
ще създаде пречки за всестранното и обективно изясняване на
обстоятелствата по делото. Същото е внесено в съда и свидетелите по него са
разпитани, голяма част и пред съдия. По делото са били изискани и
приобщени относимите, според държавното обвинение, писмени и
веществени доказателства. Въззивният съд споделя и изводите на СНС, че
периодът на действие на мярката за процесуална принуда спрямо
подсъдимите А. Й. Я., Б.С. Х., Г. С. Г., Д. Т. З., Е. А. Г., К. Я. И., Н. Г. П., П. А.
Д. е значителен и засяга в прекалена степен регламентираните в чл. 48, ал 1 и
3 от Конституцията на РБългария право на труд, на свободен избор на
професия и място на работа.
Предвид гореизложеното, АСНС приема, че към настоящия момент не
са налице основанията за продължаване приложението на мярката за
процесуална принуда „отстраняване от длъжност“ по отношение на
подсъдимите А. Й. Я., Б.С. Х., Г. С. Г., Д. Т. З., Е. А. Г., К. Я. И., Н. Г. П., П. А.
Д. и същата следва да бъде отменена. В тази връзка, определението на СНС се
явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното АСНС,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 15.12.2021г. по НОХД 2438/2021г.
на СНС, с което било отменена мярката за процесуална принуда
„отстраняване от длъжност“ спрямо подсъдимите А. Й. Я., Б.С.Х., Г. С. Г., Д.
Т. З., Е. А. Г., К. Я. И., Н. Г. П., П. А. Д.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3