Решение по дело №4269/2018 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 811
Дата: 7 ноември 2018 г. (в сила от 7 ноември 2018 г.)
Съдия: Ина Милчева Генжова
Дело: 20181420104269
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 септември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№…………

гр. Враца, 07.11.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ВРАЦА, гражданска колегия, първи състав, в публично съдебно заседание на десети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА

 

при участието на секретаря Бойка Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Генжова гр.д. №4269 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.330 от ГПК.

Постъпила е молба от М.С.С. с ЕГН ********** и С.М.С. с ЕГН ********** с правно основание чл.50 от СК. Молителите твърдят, че са сключили граждански брак на 19.07.1997г., като от брака си имат едно ненавършило пълнолетие дете – И.С.М., ЕГН **********. Сочат, че помежду им е налице сериозно и непоколебимо съгласие за развод. Към молбата е приложено споразумение по чл.51 от СК. Молят да бъде прекратен бракът им с развод и да бъде одобрено постигнатото между тях споразумение. В съдебно заседание молителите се явяват лично и заявяват, че поддържат молбата и споразумението, както и че съгласието им за развод е сериозно и непоколебимо.

 ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на молителите, и прецени събраните по делото доказателства и постигнатото между молителите споразумение по чл.51 от СК, намира следното:

Видно от приложеното по делото удостоверение за сключен граждански брак С.М.С. с ЕГН **********, и М.С. Ж. с ЕГН **********, са сключили граждански брак на 19.07.1997г. в гр. Монтана, за което е съставен акт за граждански брак №139/19.07.1997г. на Община Монтана. Съпругата е приела фамилното име С..

Молителите са родители на И.С.М., ЕГН **********, родена на ***г., което се установява от представените удостоверения за раждане №442213 от 25.09.2000г.

Установява се от представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №36, том I,  рег. №662, дело №228 от 1999г. на нотариу Б.П., нотариус с рег. №133 при НК, район на действие РС-Монтана, че молителите са придобили по време на брака си – на 02.02.1999г. апартамент, находящ се в гр. Монтана, ********с площ от 61 кв.м.

Съпрузите са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да се разведат. При извършената служебна проверка на постигнатото между тях споразумение съдът констатира, че то е изчерпателно и законосъобразно, отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК, не противоречи на добрите нрави и на нормите на СК.

На основание чл.235, ал.3 от ГПК съдът взема предвид и фактите, които са от значение за спора, настъпили след предявяване на иска. Видно от представеното удостоверение за раждане серия №442213 от 25.09.2000г. на Община Монтана И.С.М. е родена на ***г., като същата е навършила 18 години на 20.09.2018г., един ден след подаването на исковата молба, от който момент е пълнолетно лице. Съдът като съобразява този факт, счита че не следва да се произнася по включените в споразумението за прекратяване на брака с развод по взаимно съгласие въпроси за упражняване родителските права спрямо И.С.М., тъй като същата е пълнолетена към момента на приключване на съдебното дирене по делото.  С оглед обстоятелството, че роденото от брака дете е пълнолетно, съдът не дължи произнасяне по реда на чл.59, ал.1 СК.

На основание чл.330, ал.3 от ГПК, след като се убеди, че съгласието на съпрузите да се разведат е сериозно и непоколебимо, и намери, че постигнатото споразумение по чл.51 от Семейния кодекс не противоречи на закона, съдът намира, че следва да бъде прекратен бракът между молителите с развод и да бъде утвърдено постигнатото помежду им споразумение по чл.51 от СК, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака.

На основание чл.6, т.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК следва да бъде определена окончателна държавна такса за допускане на развода в размер на 40 лева. Окончателната държавна такса за допускане на развода се поема от Мариела С.С., съгласно постигнатото споразумение.

На основание чл.330, ал.5 от ГПК решението не подлежи на обжалване.

Водим от горното,  Районен съд-Враца,

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА, сключен на 19.07.1997г. с акт за граждански брак №139/19.07.1997г. на Община Монтана, между М.С.С. с ЕГН ********** и С.М.С. с ЕГН **********, поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между М.С.С. с ЕГН ********** и С.М.С. с ЕГН **********, споразумение по чл.51 от СК, както следва:

Страните нямат ненавършили пълнолетие деца от брака.

Страните нямат претенции за разпределяне на движими вещи.

ПОЛЗВАНЕТО  на семейното жилище в гр. Монтана, ************* което е придобито от страните по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност, се предоставя на С.М.С. с ЕГН **********.

Страните не си дължат издръжка.

След прекратяване на брака М.С.С. с ЕГН **********  ще носи брачното си фамилно име - Колева.

ОСЪЖДА М.С.С. с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд – Враца окончателна държавна такса за допускане на развода в размер на 40 лева /четиридесет лева/, както и 5 лева /пет лева/, дължими само в случай на служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за доброволно изпълнение.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: