МОТИВИ:
Въззивното производство е
образувано по жалба от адв. Р.Б. *** – договорен защитник на подсъдимия А.А.И. ***,
и жалба от подсъдимия Л.Р.Х. *** против присъда /без номер/ от 17.02.2020 г. по
НЧХД № 230/2019 г. по описа на Районен съд – Севлиево.
С обжалвана присъда състав на Районен съд – Севлиево е признал подсъдимия А.А.И.
*** за виновен в това, че на 14.02.2019 г., около 19:30 часа, в гр. Севлиево, в
квартал Б.на улица И.в съучастие като извършител с Л.Р.Х. ***, чрез нанасяне на
удари с метална тръба и брадва, причинил на И.З.И. *** следните телесни
увреждания: контузия на главата с клинични данни за мозъчно сътресение,
болезнени отоци в дясната теменна и лявата теменно-тилна област; голяма
разкъсно-контузна рана в лявата челна област с отлепване на скалпа;
кръвонасядания на клепачите на двете очи; охлузвания и кръвонасядания в лявата
слепоочна област, прекъсваща рана във вътрешността и в горната предна част на
лявата ушна мида с остри ръбове в краищата /повърхностна посечна рана/; дълбоко
охлузване по лявата предмишница; контузия на лявата мишница; кръвонасядания по
задната повърхност на лявото рамо и на гърба в ляво, довели до временно
разстройство на здравето му, неопасно за живота /разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК/, с което е извършил престъпление по чл.
130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като на основание чл. 78а от НК го е
освободил от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
глоба в полза на държавата в размер на 1000 лв.
Със същата присъда съдът е признал подсъдимия Л.Р.Х. *** за виновен в това,
че на 14.02.2019 г., около 19:30 часа, в гр. Севлиево, в квартал Б.на улица И.в
съучастие като извършител с А.А.И. ***, чрез нанасяне на удари с метална тръба
и брадва, причинил на И.З.И. *** следните телесни увреждания: контузия на
главата с клинични данни за мозъчно сътресение, болезнени отоци в дясната
теменна и лявата теменно-тилна област; голяма разкъсно-контузна рана в лявата
челна област с отлепване на скалпа; кръвонасядания на клепачите на двете очи;
охлузвания и кръвонасядания в лявата слепоочна област, прекъсваща рана във
вътрешността и в горната предна част на лявата ушна мида с остри ръбове в
краищата /повърхностна посечна рана/; дълбоко охлузване по лявата предмишница;
контузия на лявата мишница; кръвонасядания по задната повърхност на лявото рамо
и на гърба в ляво, довели до временно разстройство на здравето му, неопасно за
живота /разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК/, с
което е извършил престъпление, за което на основание чл. 130, ал. 1, във вр. с
чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК го е осъдил на пробация, включваща пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК,
както следва: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест
месеца с периодичност на явяването и подписването пред пробационния служител
два пъти седмично и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от шест месеца, на основание чл. 42а, ал. 3, т. 1
от НК.
С обжалваната присъда подсъдимите А.А.И. и Л.Р.Х. са осъдени да заплатят солидарно
на И.З.И. сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за причинени му от
подсъдимите в следствие на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 14.02.2019 г. до
окончателното ѝ изплащане, както и направените от него разноски по делото
в размер на 1262 лв. Предявеният от И.И. против подсъдимите А.И. и Л.Х. граждански
иск е отхвърлен до размер на сумата от 6000 лв., като неоснователен и
недоказан.
Съдът се е произнесъл за вещественото доказателство, съставляващо един брой
брадва с дървена дръжка, като е разпоредил същото да се върне на подсъдимия Л.Х.
след влизане на присъдата в сила.
Съдът е осъдил подсъдимите А.И. и Л.Х. да заплатят солидарно по сметка на
Районен съд - Севлиево държавна такса върху гражданския иск в размер на 160 лв.
Във въззивната жалба на адв. Р.Б.
– договорен защитник на подсъдимия А.И., се твърди, че присъдата е неправилна и
постановена в противоречие с материалния и процесуалния закон. Излага се, че
съдебният акт се основава на противоречив доказателствен материал, при което не
е налице онази достатъчност, която да породи единствен и несъмнен извод за
виновността на жалбоподателя. Първоинстанционният съд бил пренебрегнал
обстоятелството за личността на частния тъжител, срещу когото се води
наказателно производство за „лихварство“. Неправилно била разтълкувана
фактическата обстановка и кредитирана обвинителната теза. Неправилно съдът
пренебрегнал едни свидетелски показания за сметка на други. Прави се искане за
отмяна на обжалваната присъда, а в условията на алтернативност – за намаляване
размера на присъденото обезщетение.
Във въззивната жалба на подсъдимия
Л.Х. се застъпват същите фактически и правни основания, каквито са посочени в
жалбата, изготвена от адв. Б.. Прави се искане за отмяна на обжалваната
присъда, а в условията на алтернативност – за намаляване размера на присъденото
обезщетение.
В съдебно заседание адв. Б. и
подсъдимият А.И. поддържат въззивната жалба, като представят допълнение към
нея, в което развиват подробно съображенията си против първоинстанционната
присъда.
Пред настоящия състав подсъдимият
Л.Х. заявява, че поддържа подадената от него въззивна жалба. В хода по
съществото на делото упълномощеният за тази съдебна инстанция договорен
защитник адв. Р.Б.излага пространни съображения в подкрепа на виждането си за
едностранно и немотивирано възприемане от състава на първоинстанционния съд на
тезата на обвинението, което е довело до постановяване на неправилен съдебен
акт.
При упражняване на правото си на
последна дума подсъдимите А.И. и Л.Х. изразяват очакванията си за
справедливост.
Частният тъжител И.И. и
поверениците му адв.Д.Д. и адв. В.И. оспорва въззивните жалби. Считат, че
постановената първоинстанционна присъда е правилна и законосъобразна, поради
което следва да се потвърди.
Настоящият въззивен състав
разгледа подадените въззивни жалби, взе предвид становищата на страните и
извърши цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл. 314 НПК.
Въззивните жалби са подадени от
страни по делото и в срока по чл. 319 от НПК, поради което са процесуално
допустими. Разгледани по същество, същите са основателни, по следните
съображения:
Наказателното производство е образувано по частна тъжба от И.З.И. ***
против подсъдимите А.А.И. и Л.Р.Х.,***, в която се излагат фактически
твърдения, обуславящи виждането на частния тъжител, че спрямо него е извършено
престъпление против личността, квалифицирано по чл. 130, ал. 1 от НК. По делото
е приет за съвместно разглеждане граждански иск от тъжителя И. против двамата
подсъдими за заплащане в условията на солидарност на обезщетение за причинени
от престъплението неимуществени вреди в размер на 6000 лв., ведно със законната
лихва, като частният тъжител е конституиран като граждански ищец.
Първоинстанционният съд е изградил фактическите си изводи въз основа на
следните доказателствени източници: гласни доказателства - обясненията на
подсъдимите А.И. и Л.Х.; показанията на свидетелите А.К.А., З.И.С., Б.Р.Ф., Б. З.И.,
А.А.М., И.Н.И., Е.А.И., Р.Д.К., С.Ю.С., Л.И.С., П.Ц.А.и М.Г.М.; писмените
доказателства – История на заболяването № 880/2019 г. на МБАЛ „Д-р С. Х.“***
във връзка с лечението на тъжителя И.З.И., неразделна част от което е епикриза
от хирургичното отделение на посоченото здравно заведение; препис от
съдебномедицинско удостоверение № 25/2019 г. за извършено на 20.02.2019 г.
освидетелстване на тъжителя И.И. от съдебния лекар д-р Я.К.; препис от
съдебномедицинско удостоверение № 16/2019 г. за извършен преглед от съдебния
лекар д-р Я.К. на подсъдимия А.И. и препис от лист за преглед на същия подсъдим
в спешното отделение на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – Габрово; препис от
съдебномедицинско удостоверение № 12/2019 г. за извършен преглед от съдебния
лекар д-р Я.К. на свидетелката Е.И.и препис от лист за преглед на същата
свидетелка в спешното отделение на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – Габрово;
амбулаторен лист и медицинско свидетелство от 14.02.2019 г. за извършен преглед
на подсъдимия Л.Х. от д-р К.– лекар-хирург; препис от съдебномедицинско
удостоверение № 17/2019 г. за извършен преглед от съдебния лекар д-р Я.К. на
подсъдимия Л.Х. и препис от лист за преглед на същия подсъдим в спешното
отделение на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – Габрово; справка от РП – Севлиево за
образувано наказателно производство за престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК с
пострадал Л.Р.Х.;***, ведно с преписи от доклад за проверени лица и превозни
средства на 14.02.2019 г., информационна карта за дейността на наряда за същата
дата и предупредителни протоколи; справка от ЕЕН 112, ведно със СД-носител със
запис на четири обаждания на спешния телефон, получени на 14.02.2019 г.;
заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от д-р Я.К., касаеща
състоянието на тъжителя И.И.. Въззивният съд, с оглед пълнотата и обективността
на разследването, назначи и изслуша съдебно-медицинска експертиза за състоянието
на подсъдимите А.И. и Л.Х.. При анализа на доказателствата, събрани от
първостепенния съд, както и на тези събрани и проверени в хода на въззивното
съдебно следствие, настоящият състав установи различна фактическа обстановка,
която е както следва:
Подсъдимият А.А.И. е роден на *** ***. Завършил е основно образование.
Реабилитиран е по две осъждания за извършени престъпления по чл. 183, ал. 1 от НК.
Подсъдимият Л.Р.Х. е роден на *** ***. Завършил е основно образование. Не е
осъждан. Наказван е по реда на чл. 78а от НК за престъпление по чл. 345, ал. 2,
вр. с ал. 1 от НК. Този подсъдим е във фактическо съжителство с дъщерята на
подсъдимия А.И. – свидетелката Е.А.И..
През месец февруари 2019 г. подсъдимият Л.Х. и тъжителят И.И. работели във
фирма ***в гр. Севлиево. На 13.02.2019 г., в края на работния ден, на
местоработата им, между двамата възникнал конфликт, който бил прекратен чрез
намеса на присъстващи техни колеги. След работа подсъдимият Х. отишъл в дома на
свидетелката И.Н.И. – съпруга на подсъдимия А.И., намиращ се във вилната зона
на К.над гр. Севлиево. По същото време там била съжителстващата с него
свидетелка Е.И.– дъщеря на подсъдимия А.И.. Малко след това до посочения вилен
имот отишли тъжителят И.И., придружен от баща си – свидетелят З.С., брат си –
свидетелят Б. И., и още едно-две неуточнени по делото лица. На това място на
подсъдимия Х. бил нанесен побой, авторството на който е предмет на изследване
по друго наказателно производство. В резултат на побоя на този подсъдим били
причинени телесни увреждания, изразяващи се в кръвонасядане и оток на лявата
длан и в основата на IV-ти пръст със счупване на основната фаланга
на IV-ти пръст на лявата
ръка; оток в тилната област на главата; рана на лявата ушна мида; кръвонасядане
и охлузване в областта на дясната плешка и охлузване на лявата хълбочна област.
Посочените увреждания са установени при извършения сутринта на 14.02.2019 г.
медицински преглед от лекар-хирург. Лявата ръка на Х., на която било установено
счупване на пръст, била обездвижена в областта на китката.
На 14.02.2019 г., след обяд, свидетелят С.Ю.С. (***) – роднина на
подсъдимия Х., отишъл до дома на доведения брат на тъжителя И. – свидетелят А.К.А.,
намиращ се недалеч от неговата къща на ул. „И.“ в гр. Севлиево. Там двамата се
скарали по повод нанесения предната вечер на Л.Х. побой от роднини на свидетеля
А.. Известно време след това свидетелят А. А. се обадил на съжителстващия с
майка му – свидетелката Б.Р.Ф., свидетел З.И.С.. Оплакал му се, че бил набит от
свидетеля С.. От своя страна, за да съобщи за случилото се, свидетелят С. се
обадил на сина си – тъжителят И.. Около 19 часа, свидетелят З.С., придружен от
съжителстваща с него свидетелка Б.Ф., сина си – свидетелят Б. И., и доведеният
си син - свидетелят А. А., отишли на ул. „И.“ № **, където живеел подсъдимия Л.Х.,
заедно с майка си – свидетелката Р.Д.К., и съжителката си – свидетелката Е.И..
Към тях се присъединил и тъжителят И.И.. Подсъдимият Х. бил в дома си, но бил
принуден да излезе на улицата. Последвали го майка му и свидетелката И.. Било
тъмно, а мястото на улицата не било добре осветено. Валял ситен дъжд, премесен
със сняг. Между оформилите се две групи започнала караница по повод
възникналите през последните два дни конфликти. Виковете на каращите се били
чути от съседи и преминаващи по улицата, които се събрали наоколо. Подсъдимият Х.
бил ударен многократно. Междувременно свидетелката Е.И.се обадила на баща, за
да го повика за помощ. Подсъдимият А.И. се отзовал, като пристигнал на мястото,
придружен от съпругата си – свидетелката И. И.. С идването му обстановката
допълнително се изострила. Започнал масов бой между двете групи с нанасяне на
удари с ръце и крака, както и с дървени и метални предмети. Поредица от
увреждания получили тъжителят И.И., свидетелят З.С., подсъдимите Л.Х. и А.И.,
свидетелката Е. И.. За случващото се бил подаден сигнал на ЕЕН за спешни
повиквания 112. Научавайки, че на мястото ще пристигне полиция, двете групи
започнали да се разпръскват. Тъжителят и баща му, придружени от свои роднини,
се отправили към ЦСМП – Севлиево. Към спешния център тръгнали и подсъдимите Х.
и И., както и свидетелката Е.И.и други техни роднини. В ЦСМП двете групи
продължили да се карат, което наложило намесата на полицейските служители –
свидетелите П.А.и М.М.. В резултат на това двамата подсъдими и свидетелката Е.И.посетили
ЦСМП – Габрово, където им била оказана необходимата медицинска помощ.
Според заключението на изготвената, изслушана и приета при провеждането на
първоинстанционното съдебно следствие съдебно-медицинска експертиза, тъжителят И.И.
е получил следните увреждания: контузия на главата с клинични данни за мозъчно
сътресение; болезнени отоци в дясната теменна и в лявата теменно-тилна област;
голяма разкъсно-контузна рана в лявата челна област с отлепване на скалпа;
кръвонасядания на клепачите на двете очи; охлузвания и кръвонасядания в лявата
слепоочна област; прекъсваща рана във вътрешността и в горната предна част на
лявата ушна мида с остри ръбове в краищата – повърхностна посечна рана; дълбоко
охлузване на лявата предмишница; контузия на лявата мишница и кръвонасядания по
задната повъхност на лявото рамо и на гърба в ляво. Според заключението,
травмата на главата със симптоми на мозъчно сътресение и поотделно раните с
нарушаване целостта на кожата, са довели до разстройство на здравето неопасно
за живота, а охлузванията, отоците и кръвонасяданията са причинили болка и
страдание. Експертът е приел, че уврежданията могат да се причинят чрез удари с
или върху твърди тъпи предмети – перпендикулярно или под ъгъл спрямо повърхността
на кожата, като раната на челото е по-вероятно да е причинена с твърд тъп
предмет с ограничена повърхност и частично тангенциално действие спрямо
повърхността на кожата, като може да е резултат от удар с метална тръба или
тъпата част на брадва. По отношение раната на лявата ушна мида, вещото лице
приема, че същата отговаря да е нанесена от твърд предмет с остър ръб или
дебело острие (посечна рана), като е възможно да е лек удар или повърхностно
плъзгане с острието на брадва или друг предмет с относително остър ръб.
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от
съдебния лекар д-р Я.К., изслушана и приета при провеждане на въззивното
съдебно следствие, след случилото се на 13.02.2019 г. и на 14.02.2019 г., при
подсъдимия Л.Х. се установяват следните увреждания: контузия на главата с
разкъсно-контузна рана в дясната теменна област; отоци по лицето и в тилната
област на главата; малка рана и болезненост на лявата ушна мида; контузия на
носа; контузия и охлузване на дясната плешка на гърба; охлузване на левия
хълбок; кръвонасядане и оток на лявата длан и в основата на IV-ти пръст със
счупване на основната фаланга на IV-ти пръст на лявата ръка; охлузване на
дясната подбедрица. Ръката е обездвижена с гипсова имобилизация за 30 дни.
Вещото лице пояснява, че счупването на пръста на ръката, отокът в тилната
област на главата, раната на лявата ушна мида, травмата в областта на дясната
плешка и охлузването в лявата хълбочна област датират от 13.02.2019 г. и са
описани от хирург в издаденото на 14.02.2019 г. медицинско свидетелство. Раната
в дясната теменна област и охлузването на дясната подбедрица явно са получени
на 14.02.2019 г., като на посочената дата подсъдимият Х. не е можел да си служи
с лявата ръка, поради счупването ѝ, придружено с оток и болки. Д-р К.
подробно е описал механизмите на получаване на всяко от уврежданията, като
относно тези, датирани като причинени на 14.02.2019 г. приема следното: раната
в дясната теменна област е резултат от удар с продълговат предмет с тясна и
ръбеста повърхност, а охлузването на дясната подбедрица е причинено при
тангенциално въздействие/удари с твърди тъпи предмети с ограничена повърхност.
Експертизата приема, че подсъдимият А.И. е получил следните увреждания:
контузия на главата с болезнен оток в дясната теменно-тилна област;
кръвонасядане и болезненост на челото вляво; клинични данни за мозъчно
сътресение; кръвонасядания по предната повърхност на лявото рамо с болезненост
в ставата, по дясната предмишница; болезнен оток на дясното коляно; посечна
рана на лявата длан. Механизмът за получаване на уврежданията е следния:
контузията на главата с болезнен оток в дясната теменно-тилна област е резултат
от удар с или върху твърд тъп предмет; кръвонасядането и болезненост на челото
вляво е резултат от удар с или върху твърд тъп предмет; мозъчното сътресение е
причинено от удар/удари в областта на лицето и главата (възможно е от травмите
в теменно-тилната и лявата челна област); кръвонасяданията по предната
повърхност на лявото рамо с болезненост в ставата са резултат от удар с твърд
тъп предмет с ограничена повърхност; кръвонасядането по дясната предмишница е
причинено от удар с твърд тъп предмет; болезненият оток на дясното коляно е
получен при удар с или върху твърд тъп предмет или при падане; посечната рана
на лявата длан е резултат от удар с предмет с остър ръб/острие (вероятно ъгъл
на острието на брадва или подобен вид предмет; не е от предмет с тънко острие с
порезно действие като нож). Експертът пояснява, че кръвонасядането на дясната
предмишница и посечната рана на лявата длан могат да се получат при самозащита
с ръцете от удари.
Посочените фактически изводи се извеждат от анализа на
събраните доказателства в първоинстанционното и във въззивното производство. Настоящият съд счита, че липсва
убедителна доказателствена основа, която да позволява да се отговори с
дължимата степен на несъмненост, че двамата подсъдими са извършили описаните в
тъжбата действия против телесната неприкосновеност на пострадалия, довели до
престъпния резултат.
По делото ясно са очертани две групи гласни доказателства – от една страна
са показанията на свидетелите З.И.С. – баща на
частния тъжител; А.К.А. – син на свидетелката Б.Ф.; Б.Р.Ф. – майка на свидетеля
А.К.А. и съжителстваща със свидетеля З.И.С.; Б. З.И. – брат на тъжителя; А.А.М.
– племенник на тъжителя; от друга - обясненията на подсъдимите Л.Х. и А.И.,
както и показанията на свидетелите И.Н.И. – съпруга
на подсъдимия А.И.; Е.А.И. – дъщеря на подсъдимия А.И. и съжителстваща с
подсъдимия Х.; Р.Д.К. – майка на подсъдимия Л.Х.; С.Ю.С. – роднина на
подсъдимия Х., и Л.И.С.. Свидетелите от първата група депозират
показания, които изцяло са в подкрепа на обвинението. Същите твърдят, че на съобщаваните
от тях дата и място, двамата подсъдими – Л.Х. чрез удари с метална тръба, а А.И.
чрез удари с брадва, са нанесли на тъжителя и неговия баща побой, причинявайки на
И.И. описаните в тъжбата и установени чрез заключението на медицинската
експертиза телесни увреждания. Единствено свидетелят А. А., въпреки че се
самоопределя като очевидец, депозира показания, в които изобщо не споменава
подсъдимия Х. като лице, което е съпричастно към увредите. Според втората група
гласни доказателствени източници нито един от двамата подсъдими не е удрял
тъжителя, като твърдят, че И.И., баща му, биологичния му брат Б. И. и
доведеният му брат А. А. отначало извлекли подсъдимия Х. от дома му и му
нанесли побой на улицата, а след пристигането на подсъдимия А.И. удряли и него,
включително с брадва.
Първоинстанционният съд изцяло е кредитирал с доверието си показанията на
свидетелите Ф., З.С., Б. И., А. А. и А.М., като е приел, че същите са
последователни, категорични, безпротиворечиви и логични, както и че
кореспондират на останалите доказателства по делото. Районният съд е приел, че
обясненията на подсъдимите съставляват защитна теза, която е опровергана, като
не е кредитирал и показанията на свидетелите И. И., Е.И., Р.К., С. С. и Л. С.а.
Настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е преекспонирал
доказателствената стойност на показанията на свидетелите на обвинението, като
не е проявил критичност към съдържанието на излаганата от посочените лица
информация и не я е съпоставил аналитично с останалите доказателства по делото.
Вярно е, че тези свидетели излагат твърдения за първично възприети от тях факти
и обстоятелства, свързани с предмета на доказване. Това обаче важи и за
свидетелите И. И., Е.И., Р.К., С. С. и Л. С.а. Със заключението, че съставляват
защитни тези, декларативно са елиминирани и обясненията на двамата подсъдими,
независимо, че същите освен средства за защита, съставляват и доказателствени
средства, които следва да се обсъдят и анализират. Настоящият състав отчита, че
свидетелите Ф., З.С., Б. И., А. А. и А.М. са от кръга на най-близките роднини
на частния тъжител, поради което при оценка на показанията им следва да се
отчита емоционалната им свързаност с пострадалото лице. Нещо повече, установява
се, че се води наказателно производство по общия ред за причинено телесно
увреждане на свидетеля З.С. при същите време, място и обстоятелства, като
възведени в частната тъжба. От изложеното следва, че посочените свидетели имат определено
изградено отношение към подсъдимите, което следва да се има предвид при оценка
на обективността на показанията им. Следва отново да се посочи, че свидетелят А.
А. никъде в показанията си не споменава за каквато и да е деятелност на
подсъдимия Х.. На следващо място, показанията на посочената група от свидетели,
които са определени като очевидци, очевидно не кореспондира на информацията,
която се извлича от приобщените по делото многобройни медицински документи,
както и на заключението на изслушаната от въззивния съд съдебно-медицинска
експертиза. Установява се, че на подсъдимия А.И. са били причинени множество
телесни увреждания, ситуирани по различни части на тялото, като някои от тях се
определят като получи при самозащита с ръцете. Увреждания са причинени и на
подсъдимия Х., който наред с това към този момент не е можел да си служи с
лявата ръка. Тази доказателствена информация напълно кореспондира с обясненията
на подсъдимите и показанията на свидетелите И. И., Е.И., Р.К., С. С. и Л. С.а,
според които пристигналите пред дома на подсъдимия Х. лица са нанесли побой
както на него, така и на появилия се по-късно подсъдим А.И..
Съгласно разпоредбата на чл. 303 от НПК, осъдителната присъда не може да
почива на предположения, а съдът признава подсъдимия за виновен, когато
обвинението е доказано по несъмнен начин. В производството по настоящото дело
не се доказаха по несъмнен начин твърденията от тъжбата. Всъщност, още в самата
тъжба се описва фактическа обстановка, която не намира своето основание в нито
едно доказателство по делото. Частният тъжител твърди, че на 14.02.2019 г.,
около 19 часа, му се обадил доведеният му брат А. А. и му казал „че го бият А.А.И.,
зетя на А. – Л.Р.Х., и чичото на Л. – ***“, след което пояснява, че „до дома на
А. ме закара братовчед ми А.С.И.…“. Още в този първи абзац на частната тъжба се
излага фактология, която изобщо не се установява по делото, защото събитията на
14.02.2019 г. се развиват не пред дома на А. А., а пред къщата на подсъдимия Х.
и в тази насока са доказателствата; липсва основания да се приеме, че трите
лица, посочени от тъжителя, са нанасяли побой на свидетеля А., доколкото и
самият свидетел казва, че е имал проблем само със свидетеля С. С. (***) и изобщо
не съобщава двамата подсъдими да са били там; сочи се, че А.И. биел А. А., а в
същото време по-нататък в тъжбата се обяснява, че той се появил по-късно.
По тези съображения и на основание на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 във
вр. с чл. 334, т. 2 от НПК, окръжният съд отмени изцяло присъда /без номер/ от 17.02.2020 г. по НЧХД №
230/2019 г. по описа на Районен съд – Севлиево, вместо което призна подсъдимите
А.А.И. и Л.Р.Х. за НЕВИННИ в това на 14.02.2019 г., около 19.30 часа, в гр.
Севлиево, в квартал Б.на улица И.в съучастие помежду си като извършители, чрез
нанасяне на удари с метална тръба и брадва, да са причинили на И.З.И. ***
следните телесни увреждания: контузия на главата с клинични данни за мозъчно
сътресение, болезнени отоци в дясната теменна и лявата теменно-тилна област;
голяма разкъсно-контузна рана в лявата челна област с отлепване на скалпа;
кръвонасядания на клепачите на двете очи; охлузвания и кръвонасядания в лявата
слепоочна област, прекъсваща рана във вътрешността и в горната предна част на
лявата ушна мида с остри ръбове в краищата /повърхностна посечна рана/; дълбоко
охлузване по лявата предмишница; контузия на лявата мишница; кръвонасядания по
задната повърхност на лявото рамо и на гърба в ляво, довели до временно
разстройство на здравето му, неопасно за живота /разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК/, поради което и на основание чл. 304 от НПК ОПРАВДА всеки от двамата по повдигнатото му с частната тъжба обвинение за престъпление
по чл. 130, ал. 1 от НК.
За съвместно разглеждане в наказателния процес е
приет граждански иск от частния тъжител И.И. против подсъдимите А.И. и Л.Х. за заплащане в
условията на солидарност на обезщетение за причинени от престъплението
неимуществени вреди в размер на 6000 лв., ведно със законната лихва. С атакуваната присъда районният съд е осъдил подсъдимите да заплатят
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4000 лв.,
ведно със законната лихва от датата на увреждането до нейното окончателно
изплащане, на основание чл. 45 от ЗЗД, като е отхвърлил иска до пълния
претендиран размер от 6000 лв., като неоснователен и недоказан.
Деянието,
предмет на обвинението, от което пряко и непосредствено са причинени вреди,
обуславя основанието за реализиране на гражданската отговорност по чл. 45 от ЗЗД. С постановената от окръжния съд нова присъда изцяло се отменя присъдата на
Районен съд – Севлиево, като подсъдимите са признати за невинни и оправдани по
обвинението за престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. При липса на осъществено деяние, което да е довело до причиняване на
неимуществени вреди на тъжителя, не са налице основания за уважаване на
гражданския иск. Поради това съдът отхвърли изцяло предявения от частния
тъжител И.З.И. против подсъдимите А.А.И. и Л.Р.Х. граждански
иск за заплащане в условията на солидарност на обезщетение за причинени от
деянието, предмет на обвинението, неимуществени вреди в размер на 6000 лв.,
като неоснователен и недоказан.
Когато
подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде
прекратено, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата,
а разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат
на частния тъжител. С новата присъда окръжният съд отмени присъдата на Районен
съд – Севлиево и в частта за възлагане на разноските и държавната такса.
С новата присъда съдът, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, осъди частния
тъжител И.З.И. да заплати в полза на държавата по сметка на Окръжен съд –
Габрово направените във въззивното производство разноски за съдебно-медицинска
експертиза в размер на 480 лв., както и 5 (пет) лв. държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
С новата присъда съдът, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, осъди частния
тъжител И.З.И. да заплати на подсъдимите направените по делото разноски, както следва: на подсъдимия А.А.И.
разноски в размер на 600 лв., от които 300 лв. в първоинстанционното
производство и 300 лв. във въззивното производство, и на подсъдимия Л.Р.Х.,
разноски в размер на 800 лв., от които 600 лв. за първоинстанционното
производство и 200 лв. за въззивното производство.
В този смисъла
съдът постанови новата присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.