№ 7
гр. Берковица, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-
ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-ТРИФОНОВА
Административно наказателно дело № 20211610200257 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С електронен фиш, серия К, №4566293 на ОД МВР – Монтана, на
основание чл.189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП на С. М. М. от
гр.Берковица,жк „Изгрев“ 4 вх.Б,ет.4 ,ап.32 и с ЕГН ********** е наложена
глоба в размер 100 лева за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
Против електронния фиш в срок е постъпила жалба от С.М. , в която се
излагат възражения, че е издаден в нарушение на закона, при неспазване
на процесуалните правила.Твърди,че в ЕФ се сочи наличие на пътен знак В26
и ограничени на скоростта 50км/час. на РП II-81 км.82+000,но такъв знак не е
бил наличен.ТГвърди,че при липса на знак ограничение не може да бъде
въведено,поради което неправилно е ангажирана
административнонаказателната му отгаварност за нарушение,което не е
извършил. Моли за отмяна на издадения електронен фиш като
незаконосъобразен и необоснован.
В съдебно заседание, жалбоподателят – редовно призован,се явява
лично, както и се представлява и от пълномощник.
Въззиваемата страна – ОДМВР – Монтана, не изразява становище по
жалбата. В съдебно заседание, представител не е участвал.
Районен съд Берковица, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК,
както и доводите на страните, намира за установено следното:
Обжалвания електронен фиш е издаден за налагане на глоба в размер на
1
100лв. на жалбоподателя на основание чл.189, ал.4 във вр.с чл.182, ал.2 т.3 от
ЗДП, за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДП, като в електронния фиш е
записано, че на 04.11.2020год. в 10.05 часа в обл.Монтана РП II-81 км.82+000
с посока на движение от гр.Берковица към гр.Монтана при ограничение на
скоростта извън населено място 50км/час с пътен знак жалбоподателят е
управлявал със 77км/час.Нарушението е установено с АТСС ARH CAM S- 1
Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 16.09.2021 г..
Същият упражнил правата си и подал жалба на 20.09.2021год..
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и
основателна.
При извършена служебна проверка за законосъобразност, съобразявайки
и възраженията на жалбоподателя, съдът констатира допуснати съществени
процесуални нарушения при издаването на електронния фиш, от гледна точка
изискванията към съдържанието му регламентирани в чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП.Не се доказа по безспорен начин жалбоподателят да е извършил
нарушението,за което е наказан.
Обжалваният електронен фиш формално съответства на утвърдения със
Заповед № Iз - 305 от 04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи
образец, тъй като носи лимитивно установеното в нормата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП съдържание, но въпреки това е нередовен от процесуална страна.
Съгласно посочената законова норма, електронният фиш следва да съдържа
данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Всички тези данни формално са изложени в съдържанието на процесния
електронен фиш. Не се доказа обаче по безспорен начин наличието на пътен
знак,с който да е въведено соченото ограничение на скоростта.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл.21,
ал.2 от ЗДвП. За това нарушение – превишаване на разрешената максимална
скорост санкциите са установени в разпоредбата на чл.182 от с.з., вида и
размера на които са определени в зависимост от стойността на конкретното
превишение на скоростта. Санкциите, предвидени в чл.182, ал.1 и ал.2 ЗДвП
са диференцирани с оглед обстоятелството дали превишаването на скоростта
е извършено в населено място /ал.1/ или извън населено място /ал.2/, като в
последния случай отговорността е смекчена, с предвидени по-леки наказания
от тези за същото нарушение, извършено обаче в населено място.
Поради това и от гледна точка изискването електронния фиш да съдържа
точно описание на нарушението и ясна констатация относно нарушената
разпоредба, в съдържанието му задължително следва да се посочи дали
превишаването на максимално разрешената скорост е извършено в населено
2
място или извън него, тъй като това обстоятелство е съществен признак от
състава на административното нарушение и предопределя приложимата
санкционна норма, т.е., една и съща стойност на превишението, във всяка от
двете хипотези предпоставя различна по тежест отговорност.В случая това
изискване е изпълнено,като е посочено ,че нарушението е извършено извън
населено място.
Според съда следва да се посочи факта, че не са изпълнени указанията
от инструкция за експлоатация на процесното средство - мобилна система за
видеоконтрол TFR1-M - в точка 1, където е записано, че радара трябва да се
насочи успоредно на пътното платно, при допустимо отклонение 8 процента
към лентата за движение, която ще извършва измерването. Никъде по делото
няма данни за това по какъв начин е извършено насочването на това средство,
съответно дали са спазени тези технически изисквания на съответност на лъча
на измерване с посоката на лентата, в която ще се извършва измерването.
Видно от самата снимка по делото е видно, че мястото на измерване
представлява завой, което сочи за основателни съмнения относно
истинността на проведеното измерване. На следващо място в тази инструкция
е записано, че системата за наблюдение може да се ползва само от служители,
преминали първоначално обучение за работа с тях и притежаващи протокол,
издаден от сектор „Полицейска техника”. Никъде по делото няма данни
първо, кои са лицата, които са извършвали измерването, нито дали тези лица
са преминали съответния курс за първоначално обучение за работа с това
техническо средство. Освен това в точка 6.4 на същото указание е записано,
че след като се заснеме нарушение, служителят, извършил измерването
трябва да попълни дневник на техническото средство. Такъв по делото няма
представен.
Според съда следва да се посочи и факта, че не е доказано безспорно и
обстоятелството какво точно е било ограничението на скоростта в процесния
участък от пътя. Жалбоподателят е санкциониран за извършване на
нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, но няма доказателства по какъв начин е
определено ограничението на скоростта. Къде се е намирал този знак и дали
автомобилът е бил в зоната му на действие. Превишението на скоростта като
административно нарушение, принципно е възможно в две различни и
самостоятелни хипотези на разрешена скорост, регламентирани съответно в
чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Във втората хипотеза, посочена от АНО в
електронният фиш, от съществено значение за съставомерността на
нарушението са обстоятелствата за вида на пътния знак, конкретната
стойност на ограничението, въведена с този пътен знак, месторазположението
на този пътен знак спрямо мястото на извършване на нарушението, с оглед
обхвата му на действие. Непосочването на обстоятелства от кръга на
горепосочените, предпоставя неяснота относно конкретните параметри на
претендираното нарушение и пределите на следващата се за него отговорност
като правна квалификация и вид/размер на приложимата административна
санкция. В конкретния случай лаконичното описание на нарушението не
позволява еднозначен извод относно точния вид на нарушението, съответно
води до извода за сериозни процесуални пропуски и невъзможност да се
провери дали то е правилно квалифицирано по чл.21, ал.2 от ЗДвП и дали
3
законосъобразно е била ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя. Безспорно още едно самостоятелно основание
за отмяна на ел. фиш. В случая не са ангажирани и доказателства, че
ограничението на скоростта е 50 км/ ч, предвид обстоятелството, че лицето е
санкционирано за нарушение, извършено в хипотезата на ал.2 на чл.21 от
ЗДвП. Макар и извършено извън рамките на населеното място, нарушението
се изразява в превишение на установена посредством пътен знак скорост и
съгласно повелята на чл.21, ал.2 от ЗДП, когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак, като административно-наказващият орган е
следвало да представи доказателства относно въведеното с пътен знак
ограничение, за да се извърши преценка, дали е налице такова и какво е
превишаването на скоростта.В тази връзка съдът намира за необходимо да
отбележи,че жалбоподателят твърди,че в този участък е липсвал поставен
пътен знак,ограничаващ скоростта на движение.Неговите твърдения се
подкрепят от показанията на свид.Цветан Цанов,който твърди,че пътният
знак,ограничаващ скоростта на движение в посочения участък е липсвал за
определен период от време,тъй като по неизвестна причина е бил отрязан.
Информация за участъка от пътя и за въведено ограничение на скоростта с
пътен знак не е предоставена от директора на съответната структура на
МВР по реда на чл.189, ал.8 от ЗДвП, поради което фактите относими към
признаците от състава на административното нарушение, изложени в
съдържанието на електронния фиш, остават противоречиви. Те не позволяват
формиране на несъмнен извод за това при каква пътна структура е извършено
нарушението, както и преценка законосъобразно ли е квалифицирано същото
и правилно ли е приложен закона при административното наказване. Всичко
това ограничава и правото на защита на нарушителя.
Предвид на изложеното по-горе съдът намира,че не се доказа по безспорен
и категоричен начин жалбоподателят да е извършил нарушението,за което е
наказан,поради което издаденото Наказателно постановление следва да бъде
отменено.
По отношение на разноските:
Съгласно нормата на чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на разноски,
като по отношение на реда за определянето им изрично препраща към реда на
АПК.
В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в
който е посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ.
По силата на горното правило и с оглед изхода на делото в конкретния
случай разноски се дължат само на жалбоподателя.
Жалбоподателят претендира присъждане на направените в
производството разноски и е доказал заплащане на сумата от 150 лева
4
представляващи заплатен адвокатски хонорар. С оглед изхода на делото и на
основание чл. 63, ал.3 ЗАНН, вр. чл. 144 АПК, следва да му се присъдят
разноски в размер на 150 лв.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш, серия К, №4566293 на ОД МВР – Монтана,
на основание чл.189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП на С. М. М.
от гр.Берковица,жк „Изгрев“ 4 вх.Б,ет.4 ,ап.32 и с ЕГН ********** е
наложена глоба в размер 100 лева за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Монтана да заплати на жалбоподателя С. М. М. от
гр.Берковица,жк „Изгрев“ 4 вх.Б,ет.4 ,ап.32 и с ЕГН ********** сумата от
150 лева, представляващи направени разноски по водене на делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Монтана на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
5