Определение по дело №44155/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 70
Дата: 2 януари 2024 г. (в сила от 2 януари 2024 г.)
Съдия: Аспарух Емилов Христов
Дело: 20231110144155
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 70
гр. София, 02.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20231110144155 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена от
************************* искова молба против П. Н. П., с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 210, ал.3 вр. с чл. 203, ал.1 КТ за осъждане на
ответника да заплати сумата от 4,75 лева, представляваща обезщетение за причинени
вреди, изразяващи се в преразход на гориво, ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба 07.08.2023 г. до окончателно изплащане на вземането.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131
ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.
140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:
1 Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът твърди, че страните се намират в трудово правоотношение съгласно
сключен трудов договор от 04.05.2001 г., по силата на който ответникът заемал
длъжността „шофьо-куриер/призовкар“ в сектор „Техническо обслужване“ в
администрацията на главния прокурор. Излага, че със Заповед № **************** г.
на главния прокурор по отношение на ответника е реализирана ограничена
имуществена отговорност за сумата от 4,75 лева. Сочи, че със Заповед № РД-04-
96/04.04.2022 г. на ответника е зачислен служебен автомобил, марка „********“, модел
„*******“, с ***************, а със Заповед № ******************* г. са определени
разходни норми. Излага, че съгласно чл. 19 от Вътрешните правила за придобиването,
1
разпределението, ползването и експлоатацията на МПС в НРБ, отчетът на
експлоатацията на МПС се осъществява ежемесечно от водачите, чрез представяне по
образец на индивидуален „Отчет за изразходвано гориво и изминатите километри“ в
срок до 7-мо число на месеца. Твърди, че ответникът за изразходваното гориво от
автомобил, марка „********“, модел „*******“, с ***************, е представил
месечни отчети, вкл. за месеците октомври, ноември и декември 2022 г. Аргументира,
че при извършена проверка по отношение на изразходваното гориво през IV-то
тримесечие на 2022 г. е установен преразход по отношение на зачисления на ответника
автомобил, като с Протокол за установени липси от 23.01.2023 г. бил констатиран
преразход на гориво на стойност 4,75 лв. Твърди, че протоколът е сведен до знанието
на служителя, в отговор на което постъпило възражение с вх. № **************** г. С
писмо с изх. № АГП-4/01.03.2023 г. ответникът бил информиран за начина, по който е
установен преразходът на гориво, като въпреки това служителят не заплатил
дължимата сума. С доклад изх. ******************, заведен под вх.
*********************** бил уведомен главният прокурор за описаното и за липсата
на плащане, с оглед на което със заповед на същия по отношение на ответника била
реализирана ограничена имуществена отговорност за сумата от 4,75 лева. Ответникът
депозирал жалба с вх. ************** г., с която оспорил връчената му на 10.05.2023
г. заповед.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Ответникът твърди, че
не са спазени сроковете за налагането на санкцията. Твърди, че е управлявал
повереното му МПС съгласно установените норми. Твърди, че е налице хипотеза на
чл. 204 КТ, според която работникът не отговарял за вреда, която е резултат от
нормален производствено-стопански риск. Аргументира, че твърдяната вреда може да
настъпи поради обективни условия, доколкото се касаело за шофиране при зимни
условия в гр. София при повишено ниво на трафик и задръствания. Прави искане за
произнасяне досежно валидността на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от Вътрешните правила за
придобиване, разпределение, ползване и експлоатация на МПС в ПРБ. При тези
твърдения моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски. С уточняваща
молба към отговора /постъпила също в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК/ ответникът е
релевирал възражение за давност за предявяването на иска.
2 Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца и ответника:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 210, ал.3 КТ вр. с чл. 203, ал.1 КТ.
3 Кои права и кои обстоятелства се признават.
4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – с оглед становището на
ответника СЪДЪТ обявява за безспорни и ненуджаещи се от доказване следните
обстоятелствата, а именно: че страните се намират в трудово правоотношение
2
съгласно сключен трудов договор от 04.05.2001 г., по силата на който ответникът заема
длъжността „шофьо-куриер/призовкар“ в сектор „Техническо обслужване“ в
администрацията на главния прокурор; че със заповед на главния прокурор, по
отношение на ответника е реализирана ограничена имуществена отговорност за сумата
от 4,75 лева; че заповедта е връчена и получена от ответника на 10.05.2023 г.; че
ответникът е депозирал жалба срещу заповедта с вх. ************** г.
5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти
По иска с правно основание чл. 210, ал. 3 КТ вр. с чл. 203, ал.1 КТ.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото
пълно и главно, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, че в
резултат от поведението на ответника при изпълнение на трудовите му задължения за
работодателя е възникнала имуществена вреда под формата на претърпяна загуба в
размер на претендираната сума, че е издал заповед, с която е определил основанието и
размера на отговорността на работника, както и че е връчил тази заповед на работника.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже
погасяване на дълга.
В тежест на ищеца с оглед релевираното възражение за давност е да докаже и
наличието на факти, при настъпването на които законът предвижда спиране и/или
прекъсване на давността, в случай че твърди такива.
ПРИЕМА представените от ищеца документи като писмени доказателства по
делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред
за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 16.02.2024 г. от 10.50 часа,
за които дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване, ведно с
проекта за доклад по делото на страните, като същите могат да изразят становище и да
ангажират доказателства най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4