Решение по дело №6541/2015 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 946
Дата: 6 юли 2016 г. (в сила от 8 септември 2016 г.)
Съдия: Гергана Иванова Кратункова Димитрова
Дело: 20151720106541
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 октомври 2015 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Перник, 06.07.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5 с-в в публично съдебно заседание на  тринадесети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                           СЪДИЯ: ГЕРГАНА КРАТУНКОВА-ДИМИТРОВА

 

при секретаря Н.Д., разгледа гражданско дело № 6541 по описа за 2015 г. и взе предвид следното:

Производството е по иск с правна квалификация чл. 55, ал.1 ЗЗД.

Предявен е от ищеца “Керамик груп” ЕООД против ответника “Солана-Био- Фрут” ЕООД иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за сумата 20808 лв. - цена по неформален договор от 08.11.2013 г. за доставка на  35 тона амониев нитрат, платена на отпаднало основание поради развалянето на договора от ищеца.

 В исковата молба се твърди, че между страните на 08.11.2013г. е сключен неформален договор за покупко-продажба на 35 тона амониев нитрат, като срокът за доставката на същия е 1 месец – до 08.12.2013г. Сочи се, че дължимата цена е платена изцяло.  Тъй като ответникът не е изпълнил задължението си за доставка, ищецът е упражнил правото си да развали договора, изпращайки покана за изпълнение и заявление за разваляне на договор, получена на 16.07.2015г. от ответното дружество. Предварително платената сума в размер на 20808 лв. не е върната от “Солана-Био –Фрут” ЕООД, което обосновава и интереса на ищцовото дружество от предявяване на  настоящия иск.  Претендира разноски за настоящото производство, както и за проведеното обезпечително такова.

Ответникът, уведомен по реда на чл.50, ал.2 от ГПК не депозира писмен отговор.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От приложената по делото фактура №100/08.11.2013г. с посочен изпълнител – ответното дружество и получател ищцовото се установява, че е платена сума в размер на 17340лв без ддс – аванс за амониев нитрат. Стойността с ДДС възлиза на 20808 лв.

По делото е приложено извлечение от банкова сметка *** “Керамик груп” ЕООЗ видно от което ищецът е превел по сметка на ответника сумата от 20808лв.

Установява се, че ищецът е отправил покана за изпълнение и заявление за разваляне на договор, което е изпратено до ответника с обратна разписка, получено на 16.07.2015г.  От съдържанието на поканата се утановява, че ищецът е отправил покана до ответника да достави по сключения помежду им неформален договор  35 тона амониева селитра. Дал е срок от 5 дни на “Солана-био-фрут”ООД да изпълни задължението си, като при неизпълнение ищецът е заявил, че ще счита договора за развален.

От изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че в счетоводството на ищеца фигурира задължение по фактура № 100/18.11.2013г. по предоставен аванс за доставка на амониев нитрат в размер на 19908лв. Установено е, че с вносна бележка от 10.12.2015г. от името на ответното дружество е внесена сума в размер на 900лв.

Други доказателства по делото не са ангажирани.

Вземането за връщане на даденото с оглед отпадане на основанието за задържането му е предпоставено от установяване в кумулативна даденост на следните предпоставки: валидното пораждане на облигационно отношение между страните, по което едната страна дава, а другата получава една имуществена облага, неизпълнение на задълженията по договора от страната получила имуществената облага и разваляне на договора с едностранно предизвестие от изправната страна.

Събраните по делото доказателства безспорно установяват, че между страните валидно възниква облигационно отношение с предмет сключването на договор за покупко-продажба на 35 тона амониев нитрат. Посоченият договор няма установена писмена форма за действителност, а напротив той е от категорията на неформалните договори, като фактическият състав по сключването му е ограничен до постигане на обикновено съгласие от двете страни относно основните му елементи. Такова несъмнено е постигнато с оглед събраните в процеса писмени доказателства, от които е видно, че страните са постигнали съгласие за сключване на договора, като ищецът е заплатил уговорената цена, което се установи от представените по делото писмени доказателства, както и от заключението по допуснатата съдебно-икономическа експертиза,  в което вещото лице недвусмислено посочва, че процесната сума е платена от сметката на ищцовото дружество по посочената от ответното дружество банкова сметка.

***икакви доказателства, които да установяват изпълнение по сключения договор, а именно да предадат на ищцовото дружество 35 тона амониев нитрат.

С покана ищцовото дружество е уведомило ответното, че му дава 5 дневен срок за изпълнение на поетия ангажимент по договора като е указало, че след изтичане на същия ще счита договора за развален. Поканата е достигнала у ответното дружество на 16.07.2015г.

Налице е и твърдяното неизпълнение пораждащо потестативното право на ищеца да развали договора.

Същевременно направения от страна на ответното дружество превод на сумата от 900лв. сочи, че ответникът признава твръдените от ищеца обстоятелства.

Установената виновна забава на ответника и отправеното изявление от изправната към неизправната страна преобразуват съществуващото облигационно отношение между страните. Ефектът на преобразуването настъпва в различен момент в зависимост от това дали на неизправната страна е даван срок за доброволно изпълнение или не. По общото правило на чл. 87, ал.1 от ЗЗД изправната страна следва да даде подходящ срок за изпълнение и ефектът от развалянето настъпва едва след изтичането му. А изключение от изложеното са случаите, при които последващото изпълнение за кредиторът е безполезно или то е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време - т.нар. „фиск-сделки”. В тези случаи ефектът на развалянето настъпва с получаване на поканата. В процесния случай с отправената от ищеца покана, получена на 16.7 е даден петдневен срок да доставка изтекъл на 21.07.2015г. Следователно ефектът от развалянето настъпи именно след изтичане на дадения от тях подходящ срок за изпълнение – чл. 87, ал.1 от ЗЗД.

С разваляне на договора за ответника с обратна сила отпада основанието да задържа дадената при сключването му цена в размер на 20808 лв. Отпадането на основанието за задържане на сумата налага връщането й на ищците. Тежест да установи връщането носи ответника. Последният не оспорва, още по-малко доказва връщане на сумата. Установено е само частично плащане в размер на 900лв. Предвид изложеното искът при квалификацията на чл. 55, ал.1, пред. 3 от ЗЗД е доказан по основание и до размер от 19908лв., предвид извършеното на 10.12.2015г. частично плащане, като до пълния предявен размер от 20808лв следва да се отхвърли като погасен чрез плащане.

С оглед изхода на делото ответника дължи на ищеца и направените за производството разноски в размер на 2783 лева – платена за производството държавна такса, депозит за вещо лице и възнаграждение за един адвокат.

По делото ищецът е поискал да му бъдат възстановени и направените в хода на обезпечителното производство разноски. Предвид задължителните указания по т. 5 от ТР 6/2012г. на ОСГТК на ВКС отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението, с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението т.е . настоящият съд дължи произнасяне по отношение на тях. В случая, макар да претендира разноски, ищецът не е представил доказателства, че действително ги е заплатил – липсва квитанция за внесената по сметка на Районен съд Пловдив държавна такса, както и доказателства, че е заплатен адвокатски хонорар в претендирания от ищеца размер. В този смисъл съдът счете, че разноски за проведеното обезпечително производство на ищеца не следва да се присъждат.

При тези мотиви, съдът

 

Р   Е   Ш  И  :

 

ОСЪЖДА „Солана-Био-Фрут” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Слаковци, община Брезник, област Перник да заплати на “Керамик груп” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.  Пловдив, бул. “България” № 125 на основание чл. 55, ал.1, пред. 3 от ЗЗД сумата от 19908 лв.  – връщане на даденото по развален договор за покупко-продажба на 35 тона амониев нитрат, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното връщане на сумата, като отхвърля иска над сумата от 19908лв до пълния предявен размер от 20808лв., като погасен чрез плащане.

ОСЪЖДА „Солана-Био-Фрут” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Слаковци, община Брезник, област Перник да заплати на “Керамик груп” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.  Пловдив, бул. “България” № 125, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 2783 лева – платена за производството държавна такса, депозит за вещо лице и възнаграждение за един адвокат.

Решението може да се обжалва пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.

 

СЪДИЯ: