М О Т И В И
към присъда № 260070 от 22.12.2020 година, по
н.о.х.дело № 2705/2019 година
по описа на Старозагорския районен съд.
С обвинителен
акт на Районна прокуратура Стара Загора подсъдимият Б.С.С.,
роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, управител
на частна фирма, женен, неосъждан, ЕГН ********** е предаден на съд за това, че
на 06.10.2016 година в град Стара Загора се заканил на другиго – Е.Г.К. с
убийство, като насочил пистолет срещу него с думите: „Ще те застрелям като
куче“ и това заканване е могло да възбуди у Е.Г.К. основателен страх за
осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3 във връзка с ал.1 от НК.
По делото, за
съвместно разглеждане е приет и предявеният от пострадалия Е.Г.К., против
подсъдимия Б.С.С., граждански иск за сумата от
5 000 лева, представляващи неимуществени вреди, последица от деянието на
инкриминираната дата, ведно с законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане, включително и присъждане на направените по делото
разноски за ползвана правна помощ.
В тази връзка
съдът конституира в качеството на граждански ищец и частен обвинител по делото –
пострадалия Е.Г.К., с повереник, адвокат М.З. ***.
В съдебно
заседание представителят на Районна прокуратура – Стара Загора излага
съображения, че поддържа обвинението, както по отношение на фактическата обстановка,
изложена в обвинителния акт, така и по отношение на правната квалификация на
деянието, като пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от
свобода” за срок от една година, изтърпяването на което да бъде отложено за
изпитателен срок от три години. По отношение на веществените доказателства
предлага на съда да бъдат отнети в полза на държавата и унищожени. По отношение
на гражданския иска предлага на съда да бъде уважен изцяло, както и да присъдят
в тежест на подсъдимия направените по делото разноски. Подробни съображения за
това излага в хода на съдебните прения.
Частния
обвинител и граждански ищец, Е.Г.К., лично и чрез процесуалния си представител,
адвокат М.З., поддържат обвинението така както е повдигнато и гражданския иска
така както е предявен и молят съда да го уважи изцяло. Претендира се за
направените по делото разноски в размер на 1 600 лева, представляващи
заплатена правно помощ по делото подробни съображения се излагат в хода на
съдебните прения.
Подсъдимия Б.С.С. не се признава за виновен, не е критичен към
извършеното. Не отрича че е имало конфликт между него и пострадалия, но отрича
да е имал оръжие във себе си и да е заплашвал с него пострадалия. Счита себе си
за невиновен в извършването на престъплението за което е предаден на съд.
Своите съображения за това излага в хода на съдебните прения. Защитника на подсъдимия
– адвокат Т.Т. ***, пледира, че оспорва фактическата
обстановка и моли съда да оправдае подзащитния му. Излага доводи, че от
събраните по делото доказателства не може да се направи обоснован извод, че
подзащитния й е извършил престъплението за което е предаден на съд. Подробни
съображения за това излага в хода на съдебните прения. Претендира за направените
по делото разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и обсъди становищата
и доводите на страните, намери за установена следната фактическа и правна
обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Подсъдимият Б.С.С. е български гражданин,
жител ***, неосъждан. До момента на деянието не се е познавал със пострадалия.
На
06.10.2016 година, около 17,00 часа пострадалият Е.Г.К. се намирал заедно със
съпругата си – свидетелката Т.С. и дъщеря си – Гергана Ганева, която била в
инвалидна количка, в град Стара Загора, в района на „Руския пазар“ в град Стара
Загора. Тъй като дъщерята на пострадалия К. имала поставена диагноза „Детска
церебрална парализа“ в посоченото време тримата се връщали от провеждане на
ежедневни рехабилитации и се придвижвали пеша по улица „Капитан Петко войвода“,
като свидетелят К. бутал инвалидната количка на дъщеря си. Докато пресичали улица
„Капитан Петко войвода“ по предназначената за това пешеходна пътека,
пострадалият Е.К., който бутал инвалидната количка, забелязал, че към тях се
приближава с висока скорост лек автомобил, марка „Форд“, с рег. № СТ 9999 КК, управляван от подсъдимият Б.С.,
който до този момент К. не познавал. Свидетелят Е.К. забелязал приближаващият се лек
автомобил и едва успял да дръпне инвалидната количка назад, тъй като
автомобилът преминал съвсем близо и единствено вследствие на бързата реакция на
свидетеля Е.К., не настъпил сблъсък между управляваното от подсъдимия С.
моторно превозно средство и инвалидната количка, в която била дъщеря му. След
като подсъдимият С. преминал в непосредствена близост до пострадалия К. и
инвалидната количка на дъщеря му с управляваното от него моторно превозно
средство, спрял на разстояние от около двадесет – тридесет метра след
пешеходната пътека. В този момент, притеснен за сигурността на дъщеря си и
възмутен от начина, по който подсъдимият С. управлявал автомобила си,
пострадалия К. побягнал и отишъл до предната лява врата на лекия автомобил,
марка „Форд“, с рег. № СТ 9999 КК, където на предната лява
седалка на водача стоял подсъдимият С.. Свидетелят К. поискал обяснения от водача защо управлява
автомобила с висока скорост. Подсъдимият С. свалил стъклото на предния ляв
прозорец на автомобила, в отговор на въпроса защо управлява автомобила си по
този начин показал среден пръст на свидетеля К. и започнал да отправя нецензурни думи към свидетеля К.
/нарекъл го„педераст“/, след което взел с едната си ръка от вътрешността
на автомобила, огнестрелно оръжие – пистолет, като го насочил към тялото на пострадалия с думите „Ще те застрелям като куче!“. Свидетелят К. видял
насочения към тялото си пистолет, уплашил се и реагирал моментално, като се
дръпнал рязко назад. Това негово
действие било забелязано от съпругата му – свидетелката Т.С., която стояла
по-надолу на същата улица заедно с дъщеря си. В този момент, предвид времевия
интервал на случващото се и това, че движението по улица „Капитан Петко
войвода“ в град Стара Загора било интензивно, зад управлявания от подсъдимия С.
автомобил, марка „Форд“ се образувала колона от други автомобили, водачите на
които започнали да настискат клаксоните си, поради което подсъдимия С. тръгнал
от мястото. Пострадалият К. запомнил регистрационния номер на автомобила,
управляван от подсъдимия Б.С. и афектиран от случилото се веднага се обадил на
ЕЕН 112, за да съобщи за инцидента който е преживял – насочване на оръжие към
него от непознато за него лице в град Стара Загора.
Във връзка с
така подадения сигнал на мястото /в района на „Руския пазар“ – гр. Стара
Загора/ бил изпратен екип на Второ РУ на МВР – гр. Стара Загора в състав свидетеля
П.В. – патрулиращ полицай при Второ РУ на МВР – град Стара Загора, Група
„Охрана на обществения ред“ и колегата му старши полицай М.К.. Свидетелят В. и
колегата му К. установили, че на място бил останал само пострадалият К., който
им разказал, какво точно се е случило
преди идването им. Малко след това около 17,20 часа на място бил изпратен и
друг екип на Второ РУ на МВР – гр. Стара Загора в състав свидетеля С.Н. – младши
полицейски инспектор при 02 РУ на МВР – град Стара Загора, заедно с колегата му
– старши полицай С.С., за да окажат съдействие на свидетеля
В. и колегата му старши полицай М.К.. Свидетелят Н. и колегата му С.С. извършили обход в района, но не открили лицето,
отправило закана спрямо свидетеля К.. След това свидетеля В. и колегата му М.К.
съпроводили пострадалия К. до сградата на Второ РУ на МВР – град Стара Загора,
където по посочения от К. регистрационен номер, било установено и кой е
собственика на автомобила, който по-рано насочил оръжие към пострадалия – а
именно това бил подсъдимия С..
Впоследствие
подсъдимия С. бил издирен от органите на реда, чрез неговия син и поради това
се явил в сградата на Второ РУ Стара Загора, където бил вписан в журнала за
лицата посетили сградата на управлението. По негово настояване била извършена и
алкохолна проба която била отрицателна.
Видно
от копие на Разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие серия СТ №
0338993, рег. № 43116, издадено от РУ – Стара Загора валидно до 26.07.2017 година
/л. 29 от ДП/, подсъдимия Б.С. притежавал 2 броя огнестрелни оръжия – пистолет „Байкал”,
калибър 9х18 и пистолет, марка „Макаров“ калибър 9х18
и разрешение за носене и употреба за същите късоцевни
огнестрелни оръжия. Във връзка с образуваното досъдебно производство подсъдимия
доброволно предал и двете оръжия за което били съставени съответните протоколи
за доброволно предаване.
За
изясняване на състоянието на пострадалия по досъдебното производство била
назначена комплексна съдебно психолого-психиатрична
експертиза. Видно от заключението на тази експертиза при пострадалият Е.К. е
настъпило посттравматично стресово разстройство, възникнало като протрахиран отговор на стресогенно
събитие, свързано предимно със ситуацията, която е била възприета като
застрашаваща безопасността и живота на детето му. Е.К. е психически годен да
участва в наказателното производство, могъл е правилно да възпроизвежда,
запаметява и възпроизвежда фактите,
имащи значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, към момента на
извършване на деянието К. е бил в състояние да разбира свойството и значението
на извършеното спрямо него, данните по делото кореспондират с вероятно страхово изживяване у Е.К., настъпило вследствие на визираното
в досъдебното производство деяние. Експертите посочват че болестната
симптоматика при пострадалия е била най – силно изразена през първото денонощие
след инцидента, като за период от 30-45 дена е претърпяла обратно развитие. Към
момента на изготвяне на експертизата – 25.05.2017 година описаната симптоматика
е редуцирана и не нарушава годността на пострадалия да се справя с базисните
социални роли. Посочва се още страховото изживяване у
пострадалия К., настъпило вследствие на визираното деяние кореспондира с
юридическото понятие „основателен страх“.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът приема за безспорно и несъмнено установена от
обясненията на подсъдимият Б.С.С. и показанията на
свидетелите Е.Г.К., Т.П.С., П.И.В., С.И.Н., М.К.К., С.Г.С.
и Господин Димитров Христов, от заключението на комплексната съдебно психолого-психиатрична
експертиза, изготвена от експертите психиатъра д-р А.К. и психолога Х.К., както и другите приобщени към делото
доказателства.
Подсъдимият Б.С.
не се признава за виновен по повдигнатото обвинение, категорично отрича да е извършил
описаното в обвинителния акт. От обясненията му става ясно, че не оспорва, че
на въпросната дата и часа е възникнал конфликт между него и пострадалия, като и
двамата не са се познавали до този момент и по време на този конфликт са си
разменили реплики несъвместими с доброто поведение, като категорично отрича да се
е обърнал към пострадалия с думите „Ще те застрелям като куче“ и да е насочвал
оръжие към него и да го заплашва с убийство. В тази насока е и позицията на
неговия защитник в лицето на адвокат Т.Т.. Излагат се
доводи, че изложената фактическа обстановка не се подкрепя от събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Според защитата, пострадалия е знаел
отпреди инцидента или след него се е сдобил с информация, че подсъдимия
притежава огнестрелни оръжия поради което е инициирал себе си като пострадал от
отправена му закана за убийство с огнестрелно оръжие. Посочва се че в сигнала
подаден от К., последния не посочва инцидента с инвалидната количка и
превишената скорост на подсъдимия при управление на автомобила а директно се
казва че му отправена заплаха с оръжие, което въпреки познанията /бивш военен/
не е го е индивидуализирал. Това бил направил едва след като му били посочени
притежаваните от С., оръжия. Твърди, се че пострадалия пръв е инициирал
конфликта, като е побягнал след колата, за да търси саморазправа с водача на
лекия автомобил – подсъдимия. От друга страна пострадалия посочил, че от колата
на подсъдимия лъхало на алкохол, докато направената същата вечер алкохолна
проба на подсъдимия била отрицателна, което поставяло под съмнение
достоверността на показанията на пострадалия. Излагат се доводи, че подсъдимия
се ползвал с добро име в обществото и до този момент не е имал каквито и да е
противообществени прояви. Не са били събрани и доказателства, че пострадалия по
някакъв начин е променил начина си на живот след инцидента за да е налице
основателност на така подадения граждански иск. Ето защо защитата счита
подсъдимия за невинен по тава повдигнатото му обвинение. Съдът, обаче намира
това за една защитна позиция на подсъдимия и неговия адвокат, която обаче не
намира опора в последователната логичност на събраните по делото доказателства.
Не се спори по
делото, че по време на деянието на местоизвършването
му са присъствали подсъдимия и свидетелите К. и С.. Не се оспорва и че между подсъдимия
и пострадалият е възникнал словесен конфликт за неправомерно шофиране от страна
на подсъдимия, което е застрашило здравето на дъщерята на пострадалия.
Безспорно по делото, е и че подсъдимия е бил във управлявания от него автомобил
към момента на деянието. Подсъдимия отрича да е извършил това в което е
обвинен, докато двамата свидетели – К. и С. твърдят обратното. Съдът приема
обясненията на подсъдимия за една защитна позиция и с оглед съпоставянето им на
другите доказателства, намира че те не се опират на тях. Съдът кредитира с
доверие показаният на пострадалият К. и тези на свидетелката Т.С., тъй като те
са последователни и логични и намират упора и в другите събрани по делото
доказателства. Подсъдимия безспорно е притежавал огнестрелни оръжия от вида,
който е описал пострадалия, като твърди че те не са били с него в колата, а в
дома му където са били съхранявани. Основния спорен момент е дали подсъдимия е
носил оръжие в колата си и дали е използвал същото за да извърши престъплението,
за което е обвинен по настоящото дело. За съда безспорно това е така. И двамата
участници в конфликта не са се познавали към момента на инцидента и веднага
след него именно пострадалия е подал сигнала до телефон 112, като изрично е
посочил че е бил заплашен с огнестрелно оръжие – пистолет и са му казани
посочените по горе думи. Няма как пострадалия, след като не е познавал
подсъдимия да е знаел, че последния притежава огнестрелни оръжия, освен, ако не
е бил заплашен с него по време на инкриминираното деяние. Следователно за съда
се налага категоричния извод, че подсъдимия е носил оръжието в колата си и
провокиран от пострадалия, който е потърсил саморазправа е използвал същото,
като се е заканил на пострадалия с убийство. В тази насока са и показанията на
свидетелката С., която видяла пострадалия, който след като влезнал в словесния
конфликт с подсъдимия, как се е отдръпнал, рязко назад което, по пътя на
правната логика означава, че пострадалия виждайки оръжието в подсъдимия и
отправената му закана е изпитал силен страх и това е една нормална реакция
бързо да се отдръпне от заплашващия го водач на лекия автомобил. Следователно,
за съда е безспорно установено, че към момента на възникналите между подсъдимия
и пострадалият пререкания, С. е използвал огнестрелното оръжие с цел да сплаши
пострадалия К., като с това е реализирал изпълнителното деяние на
престъплението, за което е предаден на съд. За това негово поведение е
подпомогнало и поведението на пострадалия, който не е сигнализирал на телефон
112 за опасността от възникване на ПТП с неговата дъщеря, а е потърсил
саморазправа с виновния според него водач на лекия автомобил. При така
изложеното тълкуване на доказателствата, съдът прие за безспорно установено извършеното
от подсъдимия престъпление. В тази насока съдът приема, че преди деянието
пострадалия и подсъдимия не са се познавали и само въз основа на инцидента
пострадалия е узнал за това че подсъдимия притежава огнестрелно оръжия, тъй
като е бил заплашен с него, а що се отнася до думите изречени и приета за
такива от съда във фактическата обстановка, то те само потвърждават моментните
намерения на подсъдимия и осъществяването на изпълнителното деяние на
престъплението – „закана за убийство“.
Показанията на
другите свидетели, всичките служители на полицията не променят и не биха могли
да променят така наложеното вътрешно убеждение от съда. В по-голямата си част
те потвърждават възприетото до настоящия момент. Свидетелите В., Н., К. и С. са
полицейските служители, пристигнали на място по подадения сигнал, за който те
твърдят, че е свързан със закана за убийство. Техните възприятия да инцидента
се основават на разказаното от страна на пострадалия, докато подсъдимия не е
останал на място до изясняване на случилото се. Тези свидетели описват,
пострадалия като разтревожен, приповдигнат във близкото време след отправената
му заплаха, което състояние според медицинската експертиза по делото напълно
отговаря на това спрямо него да е отправена закана за убийство по описание по
делото начин. В тази насока са и показанията на свидетеля Господин Христов.
Всичко това, съпоставимо с констатираното в експертното заключение по делото,
налага категоричния извод за съда, че подсъдимият е извършил престъплението по
описания в обвинителния акт начин. Що се отнася да посоченото по делото
твърдение от страна на пострадалия, че от колата на подсъдимия лъхало на
алкохол доказателства в тази насока не събраха, напротив въз основа на
направената алкохолна проба се установя, че действително подсъдимия към момента
на деянието не е бил употребил алкохол, но това не изключва извършеното от него
престъпление.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
С оглед на
гореизложената фактическа обстановка, съдът приема за безспорно и несъмнено установено,
че с деянието си подсъдимия Б.С.С. е осъществил от
обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл.144, ал.3, във
връзка с ал.1 от НК, като на 06.10.2016 година, в град Стара Загора, се заканил
на Е.Г.К. с убийство, като насочил към него пистолет с думите „Ще те застрелям
като куче.“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му.
Престъплението
„закана с убийство” се намира в раздел „Принуда” на НК и с правната норма на чл.144,
ал.3 от НК се защитава личната свобода на гражданите, а не живота им. С
извършване на престъплението се цели промяна на поведението и действията на
заплашения противно на волята му в исканата от дееца насока. От обективна
страна за осъществяването на престъплението по чл.144, ал.3, във връзка с ал.1 от НК, се изисква
обективиране на заканата, както с думи, така и с действия, тя да е насочена
спрямо определено лице, което да я е възприело непосредствено. Заканата трябва
да е такава, че да може да възбуди основателен страх от осъществяването й. В
конкретния случай заканата е била от естество не само да възбуди страх у
засегнатия, но и действително е възбудила. Налице е и непосредствено
възприемане на заканата от страна на заплашения. От субективна страна подсъдимият
С. е съзнавал съдържанието на заканата и това, че тя е възприета от заплашения
като действителна заплаха, и че е била налице вероятност да реализира
престъплението. В случая не е необходимо дори заплашеният действително да се е
изплашил, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи.
За извършване на престъплението по чл.144, ал.3 от НК не се изисква в момента
на заканата у извършителя да има оформено решение да извърши убийство, нито да
е действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално може да
настъпи /TP № 53/18.09-1989 година по н.д.№47/89 ОСНК/. В настоящия случай от
субективна страна деянието е безспорно установено и доказано, че е извършено от
подсъдимия с пряк умисъл, съзнавайки обществено опасния му характер и
предвиждайки обществено-опасните последици, като е допускал настъпването им / а
именно ефекта от заканата и възприемането от пострадалия й, съпоставено на база
психичното състояния на гняв у подсъдимия и създадената обстановка, която е
дала основание да се приеме, че заканата може да бъде реализирана/. Именно това
е целял да постигне подсъдимия. Следва да се посочи, че правно релевантно за
съставомерността на деянието е дали заканването обективно може да възбуди
основателен страх за осъществяването му. От друга страна подсъдимият С. не се
признава за виновен и отрича да е бил извършил действията, за които е обвинен.
Тези обяснения, обаче не кореспондират със събраните по делото доказателства за
което съдът се спря го горе в мотивите си. В НПК законодателят е посочил, че
подсъдимият има право да дава такива обяснения каквито намери за нужно, т.е.
законодателят го е освободил от задължението да говори истината. Обясненията на
подсъдимия, в частта им където оспорва фактическите положения относно
процесните деяния са изолирани и в противоречие с останалия събран
доказателствен материал подкрепящ обвинителната теза.
За да признае
обвиняемият за виновен съдът прие че деянието е извършено виновно при пряк
умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е
искал настъпването на обществено опасните последици от него/както бе отбелязано
обвиняемият е съзнавал не само характера на заканата си като закана за
убийство, но е целял и внушението й като такава, т.е. целял е възприемането й
от лицето, към което те е отправена, като реална такава закана/. Реализирана
заканата е възприета от пострадалия като действителна и обективно годна да
възбуди основателен страх от осъществяването й /а в случая се установи нещо
повече, че е възбудила основателен страх за осъществяването и/.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 НК,
изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание “лишаване от
свобода”, степента на обществената опасност на деянието и дееца и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и с целите на наказанието,
залегнали в чл.36 НК.
За
гореописаното престъпление, законодателят след последното изменение на правната
норма ДВ брой 26 от 2010 година, е предвидил наказание „Лишаване от свобода” за
срок до шест години.
Смекчаващи
вината обстоятелства – чистото съдебно минало.
Отегчаващи
вината на подсъдимия обстоятелства – не са налице.
Предвид на
изложените съображения съдът и при съобразяване със събраните по делото
доказателства определи на подсъдимия Б.С.С. наказание
„Лишаване от свобода” за срок от три
месеца, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи за
изпитателен срок от три години, считано от датата на влизане в сила на
присъдата по делото. Съдът наложи наказание към минималния предвиден в закона с
оглед на това, че пострадалия е провокирал с поведението си подсъдимия предвид
ситуацията преди това. С това поведение пострадалия е създал напрежение, което
е допринесло за реакцията на подсъдимия. В случая пострадалия след, като е
възприел поведението на подсъдимия преди това за опасно и в противоречие с
правилата на ЗДвП, то е следвало да подаде сигнал за това на 112, за да се
реализира административно-наказателна отговорност спрямо водача на автомобила,
ако се установи такава, а не да отива до него и да му търси отговорност, като
изземва по този начин функциите на правоохранителните
органи, без да има правото на това. Ето защо съдът намери, че едно наказание
към предвидения в закона минимум би въздействало на подсъдимия щото същия
повече да не върши противообществени прояви и би реализирало целите на закона.
Също така, че
на основание чл.53, ал.1, буква „а“ от НК, съдът намери, че следва да постанови веществените доказателства по делото,
оставени на съхранение при водещия разследването полицай при Второ РУ – Стара
Загора, предадени с протоколи за доброволно предаване /лист 27 и лист 28 от
ДП/, а именно два броя огнестрелни оръжия – пистолет „Байкал“ с № АН 230799,
заедно със един брой пълнител с 12 броя боеприпаси и пистолет „Макаров“ с № ВЕ 393315, с три броя пълнители с боеприпаси,
да бъдат отнети в полза на държаната, с оглед характера и вида на извършеното
престъпление.
На основание
чл.189 от НПК съдът присъди в тежест на подсъдимия направените по делото
съдебни и деловодни разноски, в неговата досъдебна фаза в размер на 380.88 лева.
На основание чл.189 от НПК съдът присъди в тежест на
подсъдимия направените по делото съдебни и деловодни разноски, в неговата
съдебна фаза в размер на 140 лева.
ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ
Предявен е
граждански иск от пострадалия и частен обвинител Е.Г.К., срещу подсъдимият Б.С.С. за сумата от 5 000 лева, ведно със законната лихва от
датата на увреждането за причинените му с престъплението неимуществени вреди.
Съдът намира, че по отношение на подсъдимият в настоящия случай са налице
всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане –
противоправно поведение, вреда, причинна връзка и вина на дееца. При определяне
на размера на обезщетението, съдът се съобрази с прокламирания в чл.52 от ЗЗД
принцип за определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди по
справедливост. Категорията справедливост е обективна даденост, съобразена с
установените обстоятелства по делото. В случая пострадалият е вследствие на
деянието е получил посттравматично стресово разстройство, което е отминало в
рамките на месец, месец и половина. Съдът, като взе
предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира, че за
справедливото обезщетяване в конкретния случай на претърпените от пострадалият
болки и страдания, като вземе предвид и възстановителния, следва да се присъди
обезщетение в размер на 1000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането – 16.10.2016 година, до окончателното
изплащане на тази сума. В останалата част до размера от 5 000 лева, така
предявеният граждански иск се явява недоказан и неоснователен и следва да бъде
отхвърлен като такъв. По отношение на размера на уважената част от гражданския
иск, съдът прие и това, че пострадалия е провокирал с поведението си подсъдимия
и донякъде със създаденото напрежение е допринесъл за случилото се. Също така,
съдът присъди в тежест на подсъдимият, извършеното от пострадалия плащане по
възнаграждение за адвокат по делото в размер на 1 600 лева, който го е
представлявал и в качеството му на граждански ищец и в качеството му на частен
обвинител. Подсъдимият бе осъден да заплати и съответната държавна такса
изчислена на база уважената част от гражданския иск, а именно ДТ в размер на 50
лева.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и
условията за извършване на конкретното престъпление е незачитане на моралните и
законови норми в обществото, явно незачитане на правовия ред в страната и
слабите морално – волеви задръжки .
Водим от
горните мотиви, Старозагорски районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: