М О Т И В И
от 07.12.2017 г. по НОХД 700/17
Районна прокуратура Пловдив е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия И.М.Н., ЕГН
********** за престъпление по чл. 183, ал.
1 НК, за това, че в периода
месец декември 2012 г. до месец май 2017 г. включително, в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, след като е бил осъден да
издържа свой низходящ – детето си М.И.Н., с ЕГН **********, което е станало с
Решение № 65/20.06.2008 г. по гр.д. № 188/2008 г. по описа на Районен съд –
Асеновград, влязло в сила на 09.07.2008 год. в размер на 100 лева месечно,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни
вноски – 54 месечни вноски по 100.00 лева месечно или общо в размер на 5 400.00
лева.
По делото не участва частен обвинител.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото на
подсъдимия обвинение, като излага съображения, че същото е доказано както от обективна, така и от субективна
страна и предлага на същия да бъде наложено наказание пробация.
Защитникът на обвиняемия, адв. С.К. се солидаризира с
представителя на държавното обвинение относно фактическата установеност по
делото. Счита, че престъплението по чл. 183 ал.1 от НК е доказано. Моли на
подзащитния й да се наложи най- лекото възможно наказание.
От своя страна подсъдимият Н. признава изложената в обвинителния акт фактическа
обстановка, признава вината си, изразява съжаление за стореното. Съгласен е да
не се събират доказателства за признатите от него факти и моли за налагане на по- ниско наказание.
Съдът като
съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за
установено следното:
Подсъдимият И.М.Н. е роден на *** ***, българин, български
гражданин, разведен, осъждан, със
средно образование, безработен, с постоянен адрес ***0, с ЕГН **********.
През 2004 г. подс.И.Н.
и свид.Р.А.Н. сключили граждански брак. От този брак на 23.10.2004 г. се родило
тяхното дете М.И.Н.. През м. юни 2006 год. подс. И.Н. и свид. Р.Н. се разделили, като детето
останало да живее при майката. През 2008 год. свид. Р.Н. започнала да изпитва
финансови затруднения, след което по нейна искова молба с правно основание
чл.82 от СК и чл. 87 от СК било образувано гр. дело № № 188/2008год. по описа
на Районен съд гр.Асеновград. С решение № 65/20.06.2008 год. Съдът присъдил
ежемесечна издръжка в размер на 100 лева, която подсъдимият е следвало да
заплаща на своето дете чрез неговата майка, като същото влязло в сила на
09.07.2008 год. Първоначално след тази дата подс.И.Н., макар и нередовно
заплащал дължимата издръжка. Поради това, че същият често изпадал в забава по
жалба на свидетелката Р.Н. била образувана преписка 1282/2008г., която
впоследствие била прекратена с Постановление на Районна прокуратура
гр.Асеновград, на основание чл.183 ал.3 от НК, тъй като подс. И.Н. заплатил
дължимите суми. След това подс. Н. отново престанал да изпълнява задълженията
си. Поради тази причина срещу него било образувано ДП 976/2011 год. по описа на
РУ на МВР Асеновград /преписка № 1520/2011 год. на РП Асеновград/, с оглед
извършено от обвиняемия престъпление по чл. 183 ал.1 от НК. С постановление от
27.01.2011 год. наказателното производство било прекратено поради липса на
престъпление. Предмет на разглеждане по делото е период обхващаш времето до м.
септември 2011 год. включително. След това подсъдимият заплащал дължимата издръжка до м. ноември 2012
год. включително. След това обаче спрял да плаща и по този начин изпаднал в
забава за общо 54 месечни вноски за времето от м. декември 2012 год. до м. май
2017 год. включително или общо за сума в размер на 5 400 лева.
Впоследствие подсъдимият превел на
свидетелката сума в размер на 600 лева.
През инкриминирания период от време подс. И.Н. се е
интересувал от своето дете, виждал го е, купувал му е подаръци, но това по
никакъв начин не го освобождава от задължението му за заплащане на издръжка.
Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно
и категорично установена от събраните в досъдебното производство доказателства,
а и доколкото подсъдимият Н. изцяло
признава фактите, изложени в обвинителния акт, поради което и производството е
протекло по реда на чл. чл. 371, т. 2 НПК.
В тази насока са
показанията на разпитания в хода на досъдебното производство свидетел – Р.Н., депозирани на досъдебното производство,
надлежно приобщени към доказателствената маса по делото. Показанията на цитираната свидетелка, съдът намира за
обективни, логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, незаинтересовани,
в съответствие с писмените доказателства по делото, подкрепящи направеното от
подсъдимия самопризнание. Противоречие относно релевантните факти от предмета
на доказване в събраните гласни доказателства – свидетелски показания, не се
наблюдава, като разпитания свидетел описва застъпените в настоящите мотиви
фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от
протеклите събития е станал непосредствен очевидец.
Съдът кредитира и
събраните делото писмени доказателства, тъй като същите са относими, допустими
и допринасят за установяването на фактическата обстановка и разкриване на обективната
истина, а именно: решение № 65/20.06.2008 на АРС по гр. д. 188/2008, пощенски
записи с получател Р.А.Н., справка „БДС“, справка от „Агенция по заетостта“,
справка от ДСИ, справка за съдимост на името на подсъдимия, характеристична
справка на името на подъдимия.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Събраният по
делото доказателствен материал и неговият анализ дават основание да се приеме,
че подсъдимият И.М.Н. е извършил както от
обективна, така и от субективна страна престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, а именно: през
периода
от в периода
месец декември 2012 г. до месец май 2017 г. включително, в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, след като е бил осъден да
издържа свой низходящ – детето си М.И.Н., с ЕГН **********, което е станало с
Решение № 65/20.06.2008 г. по гр.д. № 188/2008 г. по описа на Районен съд –
Асеновград, влязло в сила на 09.07.2008 год. в размер на 100 лева месечно,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни
вноски – 54 месечни вноски по 100.00 лева месечно или общо в размер на 5 400.00
лева.
Съгласно чл. 82,
ал. 1 от Семейния кодекс, родителите са длъжни да дават издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено
затруднение за родителите. Задължението на родителя за издръжка на низходящ е
приоритетно и безусловно. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е основния
социален и правен аспект на родителското задължение. Тя е най-важния случай в
системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните
принципи за особени грижи за децата. Нейната изключителна обществена значимост
произтича от връзката й с развитието на подрастващите. Именно тази нейна
значимост обуславя специфичния режим на задължението. За съставомерността на деянието
по чл. 183, ал. 1 НК е необходимо от обективна страна издръжката на лицата от
кръга на посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение
на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от
субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните задължения лице.
В конкретния случай по делото се установи от свидетелските
показания на свид. Р.А.Н. и приложените по делото платежни документи, които не
се оспорват от подсъдимия, че за инкриминирания период, същият не е изпълнявал постановеното от съда решение, по силата на
което е осъден да заплаща на дъщеря си месечна издръжка в размер на 100 лв.,
като общият размер на неизплатените от него месечни вноски възлиза на 5400 лева,
дължими за периода м. декември 2012 г. –
м. май 2017 г. включително.
От субективна
страна престъплението е извършено умишлено, доколкото подсъдимият Н. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е допускал настъпването им. Същият е бил наясно,
че неизпълнявайки своите задължения по изплащане на издръжката, нарушава постановеното
от АРС Решение, но въпреки това съзнателно се е отклонил от това си задължение.
По изложените
съображения съдът призна подс. И.М.Н. за
виновен в това че е осъществил състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК.
По въпроса за
вида и размера на наказанието:
Съгласно
разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК, който след като е осъден да издържа свой
съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението
си в размер на две или повече месечни вноски, се наказва с “лишаване от
свобода” до една година или с
“пробация”.
С оглед на посочената и приета по-горе правна
квалификация за извършеното от подсъдимия И.М.Н. престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, настоящият съдебен състав е задължен да приложи
разпоредбата на чл.58а от НК, което ограничение е наложено от нормата на
чл.373, ал.2 от НПК с оглед на особеното производство, по реда на което беше
проведено съдебното следствие – по глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371,
т.2 от НПК.
Съдът, след като
съобрази целите на наказанието по чл. 36 НК, както и обстоятелствата по чл. 54 НК, намери, че на подсъдимия следва да бъде наложено по- лекото алтернативно
предвидено наказание „пробация ” включваща следната съвкупност от пробационни
мерки, съобразно разпоредбата на
чл. 42а, ал.4 вр.ал.3,т.1 вр. ал.2, т.1 и т.2 вр. ал.1 от НК
„ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС”***0,1, за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, на основание чл. 42а, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1 от НК, с
периодичност ДВА ПЪТИ седмично до изтичане на определения срок.
„ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” за срок от ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, на основание чл. 42а,
ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т.2 от НК.
Съдът предпочете по-леката от предвидените в закона
алтернативи, като отчете обстоятелството, че макар и осъждан, подсъдимият за
първи път е предаден на съд за престъпление по чл. 183 ал.1 от НК, признал се е
за виновен и е съдействал за разкриване на обективната истина и по този начин неговото добросъвестно процесуално поведение, лишено
от бонуса за редукция на наказанието с 1/3 /доколкото законът не предвижда
такава възможност за наказанието „пробация“/ следва да намери конкретно
изражение във вида на наложеното му наказание. Според съда, другото предвидено
в закона наказание „лишаване от свобода“, дори и в неговия минимален размер,
съотнесено към конкретния казус, би се
явило много строго, предвид факта, че заради обремененото съдебно минало на
подсъдимия, то следва да бъде изтърпяно ефективно, а и би лишило подсъдимия от
възможност да полага труд за известен период от време и оттам да плаща издръжка
на детето си.
При индивидуализирането на
наказанието съдът отчете като смекчаващо вината обстоятелство частичното
възстановяване на вредите, както и факта, че през част от инкриминирания период от време подсъдимия е
полагал грижи за детето си. Признанието на вината съдът взе в предвид при
определяне на вида на наложеното на подсъдимия наказание и не го обсъди като
смекчаващо вината обстоятелство. Отегчаващо
вината обстоятелство е обремененото съдебно минало на подсъдимия, а също и
немалкия периода от време, през който подс. Н. е бездействал да плаща издръжка
за детето си. Ето защо съдът определи и наложи на същия наказание пробация при посочената по-горе съвкупност от
пробационни мерки за средния предвидения в закона срок- една година и шест
месеца, а първата задължителна пробационна мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с минималната
периодичност от два пъти седмично като прецени, че така определено по вид и размер наказанието, се явява
справедливо и в най-голяма степен ще допринесе за постигане целите, визирани в
чл. 36 НК.
По въпроса
за разноските:
По делото не са
направени разноски, които да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.
По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: