Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

№                                                           04.05.2020 г.                           гр. Асеновград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на четвърти март две хиляди и двадесета година в публичното заседание в следния състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЕВА

 

секретар Й. Тянева

като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело № 2793 по описа за 2019 г. и като обсъди:

 

Обективно съединени искове с правно основание чл. 144 от СК и чл.149 от СК.

           Постъпила е искова молба от Й.Й.В. ***, с адрес за призоваване чрез адв. П., с предявен иск с правно основание чл. 144 от СК срещу: Ц.А.Г., за присъждане на месечна издръжка от 220 лева, считано от 18.07.2019 г., до настъпване на обстоятелства, налагащи изменението или прекратяване на същата, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, считано от падежа до окончателното и изплащане. Ищцата твърди, че ответницата е нейна майка, с решение на АРС постановено по гр.дело № 976/20005 г. по описа на РС Асеновград родителските права в/у нея са били предоставени на бащата, а майката е била осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 50 лв. С решение по гр.дело № 151/2015 г. по описа на РС Асеновград е изменен размера на издръжката, като ответницата е била осъдена да заплаща издръжка в размер на 120 лева.  На 17.07.2019 г. ищцата е навършила 18 г., същата е ученичка в ХІІ-ти клас на ПГХВП в град Пловдив - редовна форма на обучение, тя желае да продължи образованието си. Средствата, които са необходими за нормален живот на ищцата, включващи разходи за: храна, обувки, дрехи, транспорт, учебници и джобни пари са около 400-500 лв. на месец. Ищцата заявява, че има нужда от издръжка, тъй като няма доходи и имущество от което да се издържа, а единствено баща и е поел цялата и издръжка. Твърди, че ответницата живее в жилището на баба си – не заплаща наем, работи в единствената в селото бензиностанция. От както е навършила пълнолетие ответницата не дава издръжка на ищцата, няма други задължения и може да заплаща исканата издръжка без затруднение. Ангажира писмени доказателства, претендира за разноски.

В срока по чл. 131 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника Ц.А.Г., чрез пълномощника и адвокат Л.К., които заявява, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Не оспорва, че е майка на ищцата, както и че същата е ученичка. Твърди, че тя няма достатъчни доходи и имущество, тъй като е безработна, има задължение към друго дете И.– за която е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 100 лв., грижи се за болната си баба. Твърди, че има кредит, както че ищцата има спестявания и е собственик на МПС, както че тя може да се издържа от имуществото си. Моли предявения иск да бъде отхвърлен. Ангажира доказателства, претендира за разноски в производството. 

След като прецени всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

От удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 334 от 19.07.2001 г. е видно, че ищцата е дъщеря на Ц.А.Г. /ответницата/ и Й.И.В.. Тя е ученичка в ХІІ клас през учебната 2019/2020 г., за установяване на което е представено удостоверение от ПГ по ХТТ гр. Пловдив. Ищцата живее при баща си в село Болярци,  учи в град Пловдив, което налага ежедневно да пътува.

От удостоверение на ДСК, клон Асеновград се установява че Й.Й.В. е притежавала към 30.07.2019 г. спестовна сметка със сумата 4 938.37 лева, която към 31.12.2019 г. е на нула лева. Същата притежава разплащателна сметка, която към 31.12.2019 г. е с наличност 642.81 лева.

От писмо на „БНП Париба-лични финанси“ се установява, че при сключване на договор за потребителски кредит, ответницата е декларирала че работи на свободна практика. 

От писмо на МВР сектор „ПП“ Пловдив се установява, че няма данни за регистрирани МПС-та на името на ищцата Й.Й.В..*** се установява, че за периода от м.10 до м.12.2019 г. ищцата е имала регистриран трудов договор към ЕТ „Димитър Славов-Комерсиал“ и е получила следния доход: м.10 – 158.26 лева, м.11 – 280 лева и м.12 – 147.37 лева.     

 От показанията на свидетеля И.Й.В. – дядо на ищцата по бащина линия, които съдът кредитира се установява, че Й. е ученичка в 12 клас в „Техникум по хранителни технология“ град Пловдив. Тя е пълна отличничка, иска да продължи образованието си. Ходи на училище само първа смяна, тръгва сутрин и се прибира около 15 ч. след обяд. До Пловдив пътува с обществен транспорт или с колата на нейна съученичка, като за транспорт на ден са и необходими по 10 лв.  Й. ходи на уроци по математика, за които плаща баща и. Тя няма имущество, има сестра И.– която е 10 клас в Селскостопанската гимназия град Садово. Месечно за издръжката на Й. са необходими около 500 лева. Майката на И.и Й. не се интересува от тях, когато Й. е навършила 18 г. тя е престанала да плаща издръжката и, а за И.плаща издръжка. Свидетелят е виждал Ц. да зарежда коли и да работи на бензиностанцията в село Болярци, а бащата на момичета работи като шофьор и получава месечно около 800 лв. заплата.

  От показанията на свидетелката Н.И.М.– баба на ищцата по майчина линия се установява, че Ц. живее в дома на баба си в село Болярци, грижи се за нея, тъй като тя е болна. През миналата година Ц. и майка и са работили на частно – „кърска работа“, на бензиностанция тя не е работила.   

С оглед на горното и като се съпоставят получаваните от ответника доходи и необходимите ежедневни разходи за всеки един човек, както и обстоятелството, че същата е трудоспособна, няма заболявания които да и пречат да работи и реализира поне средния доход за страната, че същата има едно ненавършило пълнолетие дете – за което заплаща издръжка, съдът намира, че за ответника няма да съставлява особено затруднение да заплаща издръжка на ищеца поне в минималния размер. Налице са и другите задължителни предпоставки, за да възникне задължението му за такава към навършилото му пълнолетие дете – то учи редовно в средно учебно заведение и не е навършило 20 години. Освен това не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си, тъй като не се събраха доказателства за противното. Живее при баща си, които поема ежедневните грижи и осигуряване на цялостната и издръжка. Ето защо предявения иск е основателен и следва да бъде частично уважен.

За издръжка на ищеца, предвид неговата възраст – за храна, облекло, ученически пособия, подготовка за кандидатстудентски изпити, разходи по предстоящия абитуриентски бал, както и за пътуване от дома в село Болярци до град Пловдив – където учи, съдът приема, че са необходими около 400 лева на месец. Предвид доходите, които получава ответника, съдът намира, че тя може да осигурява 140 лева от тях, поради което следва да бъде осъден да заплаща тази сума ежемесечно, считано от датата на подаване на исковата молба. До пълния предявен размер от 220 лева, искът следва да бъде отхвърлен.

По същите съображения следва да се приеме, че необходимите средства за издръжка за минал период от време са в размер на 400 лева, като ответницата/майката следва да заплаща 140 лева от тях. От показанията на свидетелите се установи, че след навършване на 18 годишна възраст от Й., ответницата е преустановила плащането на издръжка за нея, или се установи че това задължение не е изпълнено. Поради това претенцията по чл. 149 от СК за присъждане на издръжка за минал период от време – от 18.07.2019 г. до 12.12.2020 г. е основателна и следва да бъде уважена също за сумата от 140 лева, като до пълния предявен размер от 220 лв., или за разликата от 70 лв. ще следва да бъде отхвърлен.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска или 255 лева за адвокатско възнаграждение, а по сметка на Районен съд Асеновград държавна такса в размер на 201.60 лева на основание чл. 78, ал.6 от ГПК. На ответника също се дължат разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, но по делото липсват доказателства за направени такива, поради което съдът не дължи произнасяне по тези разноски.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСЪЖДА Ц.А.Г., ЕГН ********** *** да заплаща на Й.Й.В., ЕГН ********** ***, издръжка в размер на 140 лева (сто и четиридесет) лева месечно и периодично, начиная от датата на подаване на исковата молба 12.12.2019 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, както и сумата от 140 лева (сто и четиридесет) издръжка за минал период от време – от 18.07.2019 г. до 12.12.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете до пълния им размер от 220 лева – или за разликата от 70 лева.

 

 

ОСЪЖДА Ц.А.Г., ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на Районен съд – Асеновград държавна такса в размер на 201.60 лева (двеста и един лева и шестдесет стотинки).

 

ОСЪЖДА Ц.А.Г., ЕГН ********** ***, да заплати Й.Й.В., ЕГН ********** ***, сумата 255 лева (двеста петдесет и пет) направени разноски в производството).

 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: