Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 406
гр. Враца, 14.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВРАЦА, V състав,
в публично заседание на 11.10.2019 г.
/единадесети октомври две хиляди и деветнадесета година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при
секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА
адм. дело № 465 по описа на АдмС – Враца за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 210, ал. 3 във връзка с
чл. 215, ал. 1 от ЗУТ.
Образувано е по жалба от образувано по жалба на Н.Ц.И. ***, действаща чрез пълномощника си
адв. М.М., против Решение на Комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед
№РД 08-7/27.02.2019г. на Кмета на Община Оряхово, обективирано в Протокол от
22.04.2019г., в частта на определеното
парично обезщетение в размер на 5909,00 лева за учредяване на безсрочно
сервитутно право върху 7,377 дка от собствен на жалбоподателя имот с № 233.26 в
землището на с.С., общ. Оряхово, представляващ „Нива“ в местността „Б.п.“ с площ от 18,312 дка,
попадащ в сервитута на трасето, засегнато от Обект „Разширение на
газопреносната инфраструктура на „Б.“ ЕАД“.
Иска се
изменение на решението на комисията, в частта, с която е определена пазарната
оценка на сервитута, по съображение за неправилно приложение на материалния
закон и определяне на по-високо справедливо обезщетение, което да съответства
на пазарната цена на имота. Претендират
се разноските по производството
В
с. з. жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата, като
изразява несъгласие с извършената и приета от ответника оценка. Твърди се, че
същата не е съобразена с действителната пазарна цена на имота и сервитута към
него, както и, че същата е значително занижена.
Ответната
страна – Община Оряхово, редовно призована, представител не се явява. Ангажира
становище за неоснователност на жалбата, обективирано в съпроводително писмо.
Заинтересованата
страна - „Б.“
ЕАД ***,
чрез процесуален представител оспорва жалба. Счита, че следва да се съобрази
заключението на комисията, назначена по чл. 210 от ЗУТ.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна
приема следното.
Съгласно Експертна оценка за
определяне размера на обезщетение при възникване на ограничено вещно право
върху конкретния поземлен имот земеделска територия, засегнат от одобрен ПУП –
парцеларен план за Обект
„Разширение на газопреносната инфраструктура на „Б.“ ЕАД“,
пазарната стойност за учредяване на безсрочно сервитутно право на части от
поземлени имоти е определена като са
спазени следните критерии – засегната площ от сервитута, вида на ограничението
и срок на ограничението (безсрочно) при използването на три метода за оценка на
земеделската земя – пазарен метод, метод на приходната стойност и нормативен
метод. Размерът на предложеното обезщетение за имота на жалбоподателя е
определен на 5909,00 лева.
На 22.04.2019 г., комисия, назначена
със заповед Заповед №РД
08-7/27.02.2019г. на Кмета на Община Оряхово, като е направила
оглед и е разгледала представените документи е приела решение за изплащане на
обезщетение по справедливи пазарни оценки на земеделски земи, попадащи в
сервитутната зона на обекта в размер на 5909,00 лева.
С писмо с изх. № АБ 94-218(51)/30.05.2019г.,
Община Оряхово е уведомила жалбоподателя за реда, по който може да получи
одобреното от комисията обезщетение.
За
изясняване на въпроси от значение за спорното право по делото е допуснато
извършването на съдебно-техническа експертиза. В заключението, при използването
на три метода за оценка на земеделската земя – пазарен метод (при прилагане на
пазарни аналози на сделки за покупко-продажба, по местонахождението на имота),
метод на приходната стойност и нормативен метод, вещото лице е определило справедлива пазарна цена на
обезщетението в размер на 7477,00 лева.
При
така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно
чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, изготвянето на оценки и определянето на размера и
изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват
по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината, а
съгласно ал. 2 на същата разпоредба, решението на комисията се съобщава на
страните по реда на АПК. Те могат да го обжалват по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 215, ал. 2 от ЗУТ, по реда, предвиден в ал. 1, могат да се
обжалват и решенията на комисията по чл. 210, ал. 3.
С
оглед цитираните посочените разпоредби, съдът приема, че несъмнено по делото се
оспорва акт на комисия, назначена от кмета на общината на основание чл. 210 ал.
1 от ЗУТ. Възможността за оспорване на тези актове е изрично предвидена в чл.
210, ал. 3 от ЗУТ.
Поради
горното, съдът приема, че жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване
административен акт, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ от
надлежна страна, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
На
основание чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. В тази връзка, настоящият съдебен състав констатира, че той
е издаден от компетентен орган, назначен със
заповед на кмета на общината по реда на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, в обема на правомощията му и в нужната
форма.
Относно
съответствието на оспорения акт с материалноправните разпоредби, съдът приема
следното:
Съгласно чл. 64 ал. 1 от Закон за енергетиката (ЗЕ) (в приложимата редакция), при разширение на съществуващи и при
изграждане на нови линейни енергийни обекти в полза на лицата, които ще
изграждат и експлоатират енергийния обект възникват сервитути.
Според даденото в &
1, т. 23 от ДР на ЗЕ
определение, „Енергиен
обект“ е обект или съвкупност от обекти, с предназначение в него
или посредством него да се извършва производство на електрическа и/или топлинна
енергия с определена мощност, добив или съхранение на нефт или природен газ,
пренос, както и преобразуване на параметрите или вида на електрическа и
топлинна енергия и природен газ, нефт или нефтопродукти през мрежи, както и
техните спомагателни мрежи и съоръжения, разпределение на електрическа,
топлинна енергия или природен газ през мрежи, както и техните спомагателни мрежи
и съоръжения, без инсталациите на клиентите.
От
своя страна чл. 64, ал. 2, т. 2 от ЗЕ (в приложимата редакция), сервитутите,
съгласно закона са право
на прокарване на линейни енергийни обекти в полза на лицата по ал. 1.
В
ал. 4 на чл. 64 от ЗЕ се посочва, че сервитутите по ал. 2 възникват, когато: 1.
има влязъл в сила
подробен устройствен план, с който се определя местоположението и размерите на
сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти, и
2. титулярят на сервитута
изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на ал. 6 на разположение на
собственика, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот.
Алинея 6 от
същата разпоредба, указва, че
определянето на размера и
изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършват
по реда на чл. 210
и 211 от Закона за устройство на територията или по взаимно съгласие на страните
въз основа на оценка от независим оценител. Обжалването на размера на
обезщетението от заинтересованите лица не препятства упражняването на
сервитутните права от лицата по ал. 1.
В чл. 210,
ал. 1 от ЗУТ се посочва, че изготвянето на
оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично
предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от
комисия, назначена от кмета на общината, а съгласно ал. 2 - Кметът нарежда
служебно или въз основа на искане на заинтересуваните лица определянето на
обезщетения или оценка от комисията.
Съгласно
чл. 65, ал. 1 от ЗЕ, размерът на
обезщетението по чл. 64, ал. 4, т. 2 от ЗЕ се определя при прилагане на
следните критерии: 1. площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на
сервитута; 2. видовете ограничения на ползването; 3. срок на ограничението; 4.
справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в
границите на сервитута.
С
оглед на посочените разпоредби, се налага извод, че посочените в чл. 210, ал. 1
от ЗУТ пазарни цени на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се
образуват като функция на площта на сервитута и срока, за който същия се
учредява, като се вземат предвид и видовете ограничения на ползването.
От
представената по делото преписка се установява, че площта от имота на
жалбоподателя, попадаща в границите на сервитута е 7,377 дка и
за да се определи цената на дължимото обезщетение, е необходимо да бъде
изчислена пазарната цена.
При
изчисляване на пазарната цена на сервитутната площ от процесния имот, в експертната
оценка, на която се е позовала Комисията, е посочено, че след направени
изчисления на база три метода и прилагайки теглови коефициенти, размерът на
средната пазарна стойност за сервитутната площ за декар е 801,00 лева, а
паричното обезщетение за учреденото безсрочно сервитутно право е 5909,00.
В
хода на съдебното оспорване е допусната нова експертиза със задачи – идентични
на задачите на експерта в административното производство.
При
изготвянето на заключението от възложената съдебно-техническа експертиза,
вещото лице, при използването на три метода за оценка на земеделската земя – пазарен
метод (при прилагане на пазарни аналози на сделки за покупко-продажба, по
местонахождението на имота), метод на приходната стойност и нормативен метод,
вещото лице е определило справедлива пазарна
цена на обезщетението в размер на 7477,00 лева или 1113,60 лева на декар, при
теглови коефициенти, идентични с приетата от Комисията Експертна оценка.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице в съдебното производство като
компетентно, безпристрастно и изцяло в съответствие с обстоятелствата по
делото. Счита, че предложената експертна оценка съдържа достатъчно обективни
данни за определяне на средна пазарна цена. Вещото лице е взело предвид пазарни
аналози на сделки със земя от същата категория в района, предназначението и
цената на сделката. Вещото лице е отчело високата категория на имота - III-та; голямата му площ – 18,31 дка; площта на сервитута – 7,377 дка; влиянието върху засегнатата от
сервитута площ, съотношението между последната и цялата площ на имота и срока
на сервитута – безсрочен.
По
изложените съображения съдът намира, че като е приела, че справедливата пазарна
оценка за правото на прокарване през имота на жалбоподателя на Обект „Разширение на
газопреносната инфраструктура на „Б.“ ЕАД“ в размер на 5909,00
лева, комисията по чл. 210 от ЗУТ при Община Оряхово е определила неправилно
стойността на правото на прокарване. Обжалваното решение следва да се измени в
частта, относно размера на определената стойност на правото на прокарване, като
същата се увеличи от 5909,00 лева на 7477,00 лева.
Предвид
изхода на спора следва да бъде уважено своевременно направеното искане на
жалбоподателя за присъждане на разноски, които са в доказан общ размер 700,00 (седемстотин) лева, от
които 200,00 лева - възнаграждение на вещо лице по изготвеното заключение по СТЕ
и 500,00 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Същевременно
съдът констатира, че по делото не е внесена следващата се държавна такса, с
оглед на което и на основание чл. 7, ал. 1 от ГПК ответника следва да бъде
осъден да внесе същата.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2, пр. 2 от АПК съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение на Комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед №РД 08-7/27.02.2019г. на Кмета на Община Оряхово,
обективирано в Протокол от 22.04.2019г., В ЧАСТТА относно размера на еднократното
обезщетение за правото на прокарване на Обект
„Разширение на газопреносната инфраструктура на „Б.“ ЕАД“ върху 7,377 дка от собствен на жалбоподателя имот с № 233.26
в землището на с.С., общ. Оряхово,
представляващ „Нива“ в местността „Б.п.“ с площ от 18,312 дка, КАТО
УВЕЛИЧАВА размера от 5909,00
лева на 7477,00 лева.
ОСЪЖДА Община Оряхово ДА ЗАПЛАТИ на Н.Ц.И. *** направените по делото разноски в размер на
710,00 лева.
ОСЪЖДА Община Оряхово ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Административен съд-Враца държавна такса в
размер на 10,00 лева съгласно т. 2б, б. ”а” от Тарифа № 1 от
ЗДТ.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис
от същото.
Административен съдия: